РЕШЕНИЕ 4652
гр. Пловдив, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4686 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Йони ойл“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Гоце Делчев“
№ 7, представлявано от **** Ч.Й.К., против Д.П.Б., ЕГН **********, адрес *** и Х.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Д.Б. да заплати сумата от
25 000 лв. от общо припадащата й се в дял 25 197, 33 лв. –
представляваща 4/6 ид.ч. от неустойка в общ размер от
37 796 лв., дължима за неизпълнение на задължение по предварителен договор за
покупко-продажба, сключен на 31.12.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.03.2019
г., до окончателното й изплащане и за осъждане на Х.Б. за заплащане на сумата
от 6 299, 33 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от
неустойка в общ размер от 37 796 лв., дължима за неизпълнение на задължение по
предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 31.12.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 25.03.2019 г., до окончателното й изплащане (размерът на така
предявените искове е окончателно установен от ищеца при допуснато на основание
чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявените искове с определение, постановено в
открито съдебно заседание на 31.10.2019 г.).
Ищецът твърди, че на 31.12.2018 г. сключил предварителен договор за
продажба на недвижим имот с Е. Н.Б. и Д.П.Б.,
действаща лично за себе си и като пълномощник на дъщеря си - Х.Н.Б., от
една страна като продавачи, и от друга – дружеството - ищец „Йони ойл“ ЕООД, в качеството му на купувач. Предварителният
договор бил подписан от страните на 31.12.2018 г. с изключение на продавача - Е.
Н.Б., която според обещанията на майка й - Д.П.Б., е следвало да подпише
договора на следващия ден – 01.01.2019 г., тъй като
била възпрепятствана да се яви на срещата. По силата на предварителния договор
продавачите се задължили да прехвърлят на купувача имотите, посочени в т. 1.1 от договора срещу задължението на
купувача да заплати продажна цена в размер на 188 980 лева. Твърди, че имотите са
придобити от ответните страни по наследство, оставено от Н. Х. Б., починал на ***
г., като Д.П.Б. притежава 4/6 ид.ч., Х.Н.Б. 1/6 ид.ч. и Е. Н.Б. 1/6 ид.ч. Поддържа,
че в качеството си на купувач поел задължение за заплащане на зададък от 5 000
лева на 31.12.2018 г., а остатъкът от продажната цена в размер на 183 980 лева –
чрез банков кредит, за който купувачът бил в преговори с „Райфайзенбанк (България)“
ЕАд. Сумата в размер от 183 980 лева следвало да се
заплати на продавачите изцяло в деня, в който пред банката бъдат представени
съответните документи, удостоверяващи сключването на сделката. Продажната цена
следвало да бъде заплатена по банкова сметка *** Д.П.Б.. Ищецът бил уверен от
ответниците, че най-късно до 15.02.2019 г. ще придобие собствеността върху
имотите, а в предварителния договор било уговорено владението да се предаде на
ищеца на 31.12.2018 г. Ищецът изпълнил задълженията си по договора като на
31.12.2018 г. заплатил уговорения задатък от 5 000
лева. Твърди, че на 14.01.2019 г. извършил втори превод по договора за сумата
от 5 000 лева. Сочи, че на 23.01.2019 г. ищецът получил нотариална покана от
единия от продавачите – Д.Б., с която последната изразила воля за сключване на
анекс за прекратяване на предварителния договор. В отговор ищецът изпратил
нотариална покана от 30.01.2019 г. до Д.Б. и Х.Б., с която отклонил
предложението за прекратяване на предварителния договор, като изявил готовност
за сключването на окончателен договор, и поканил ответните страни да представят
всички документи необходими за одобрение на банковия кредит и за окончателното
изповядване на сделката, като се явят на 15.02.2019 г. в 10.00 часа в кантората
на нотариус *** ***. За явяването на страните в посочения времеви диапазон е
изготвен протокол от ***. *** - помощник – нотариус по заместване при нотариус *** ***, като на
посочената среща ответната страна Д.П.Б. заявила, че счита предварителният
договор за покупко-продажба на недвижим имот за прекратен, както и че заплатила
задатъка в двоен размер. Същият ден ищецът разбрал,
че собствеността върху имотите, които били предмет на предварителния договор
били прехвърлени в полза на „КОМ-Трак 2“ ООД, с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2019 г. Сочи, че наистина получил
сумата в размер от 10 000 лв. на 29.01.2019 г., но последната
представлявала връщане на изплатените от него суми по договора, а не заплащане
на задатъка в двоен размер. Поради неизпълнение на
задължението на обещателите и на основание чл. IV., т. 1 и т. 3 от договора,
счита че има право на неустойка в размер от 20 % от уговорената продажна цена.
В законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни Д.П.Б. и Х.Н.Б., са депозирали
отговор на исковата молба, в който са изложили подробни съображения за нейната
неоснователност. Твърдят, че предварителният договор от 31.12.2018 г. е сключен
единствено от ответната страна Д.Б., тъй като последната не е имала
представителна власт по отношение на втория ответник Х.Б., както и по отношение
на дъщеря й Е. Б.. Счита, че по тези съображения, договорът имал действие
единствено по отношение на нея. Сочи, че имотът, предмет на договора, се ползва
за бензиностанция и газстанция, като купувачът изявил
желание още на датата на сключване на договора да влезе във владение на имота и
да започне търговска дейност по продажба на горива. Страните договорили всички
налични до този момент горива в обекта да бъдат заплатени на Д.Б., действаща
като ЕТ „***“ да 02.01.2019 г. Ищецът заплатил стойността на горивата едва на
23.01.2019 г., когато продало наличното количество на клиенти. Това поведение
породило съмнение относно платежоспособността и добросъвестността на ищеца,
вследствие на което продавачът поканил купувача да уредят отношенията си до
момента и върнал платения по договора задатък в двоен
размер. Това плащане било прието без възражения, поради което предварителният
договор следвало да се счита за прекратен. Посочва, че второто плащане от
страна на ищеца на 14.01.2019 г. представлявало авансово плащане на част от цената.
Твърди, че купувачът е в неизпълнение, тъй като не осигурил средства за
сключването на окончателния договор без банков кредит. Посочва, че на
15.02.2019 г. при съставянето на протокола при нотариус *** *** не присъствали
представители на „Райфайзен банк“
ЕАД, което било необходимо условие за учредяване на договорна ипотека, поради
което ищецът нямал готовност да заплати покупната цена.Твърди, че след като
вредата от конкретното неизпълнение е компенсирана с приемането на задатъка в двоен размер, то вредите от неизпълнението на
договора са обезщетени, поради което вземането за неустойка е лишено от
основание. Счита неустоечните клаузи за нищожни, тъй
като не било ясно от коя сума се начисляват 20%. Липсвало съгласие между
страните относно размера на неустойката. Освен това твърди, че неустоечните клаузи са установени в противоречие с добрите
нрави. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
начислената неустойка на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения
молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Страните могат отнапред да уговорят
размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно
задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно, несамостойно
задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната
си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно
изпълнение на договорните задължения.
От представения в производството
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 31.12.2018 г.
се установява, че продавачите, посочени в договора - Д.П.Б., Е. Н.Б. и Х.Н.Б., са поели задължение
за прехвърляне чрез сключване на окончателен договор в полза на купувача „Йони ойл“ ЕООД, на следния недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 11845.502.647. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. ***, Община ***, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11/2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота – с. ***, ул. „***“ № * в,
с площ от 1 533 кв.м., с номер по предходен план – 647, квартал 44, парцел
1, ведно със сградите върху имота – сграда с идентификатор 11845.502.647.1 със
застроена площ от 40 кв.м., брой етажи – един и предназначение сграда за
търговия и сграда с идентификатор 11845.502.647.2. със застроена площ от 47
кв.м., брой етажи – един и предназначение – сграда за търговия, с описание съгласно
титул за собственост: парцел IX – 395, целият от 2 050 кв.м. по плана на
с. ***, ведно с построена в него бензиностанция, включваща масивна сграда с
обща площ от 36 кв.м. и навес с площ от 52, 20 кв.м.
В Раздел II, т. 2 от Договора, страните са
договорили, че общата продажна цена на поземления имот и сградите, които
обещателите поемат задължение да прехвърлят на купувача със сключване на
окончателен договор за покупко-продажба, е в размер на сумата от 188 980
лв., със запазено право за уговаряне с допълнителен анекс на цени на отделните
обекти, посочени в т. 1.1. Договорено е, че купувачът
следва да заплати сумата в размер от 5 000 лв., представляваща задатък в срок до 31.12.2018 г., а остатъкът от продажната
цена в размер от 183 980 лв. следва да се заплати от купувача чрез банков
кредит, за сключване на който купувачът е в преговори с банка. Установено е, че
сумата се заплаща по сметка на продавача изцяло в деня, в който пред банката
бъдат представени: препис от нотариален акт за покупко-продажба на имота,
предмет на договора, надлежно вписан в Служба по вписванията – гр. Пловдив при
Агенция по вписванията; документ, установяващ учредяването на законна или
договорна ипотека на описаните вещни права, за обезпечаване на вземането на
банката по кредита, надлежно вписана в Служба по вписванията – гр. Пловдив при
Агенция по вписванията; удостоверение, издадено от Служба по вписванията – гр.
Пловдив при Агенция по вписванията за наличие или липса на вещни тежести по
партидата на земята и сградите с десетгодишен период на проверка, от което да е
видно, че имотите са собственост на продавача и е вписана единствено първа по
ред законна ипотека върху тях в полза на банката и няма други вещни тежести
върху същите имоти, няма други вписвания, противопоставими
на банката или смяна на собственост, освен сделката, предмет на сключения
предварителен договор.
В разпоредбата на Раздел II, т. 2 от
Договора страните са постигнали съгласие, считано от 31.12.2018 г. владението
на имотите, въпреки, че последните не се прехвърлят със сключване на договора,
да се предаде на купувача, който да ги ползва без ограничения, включително за
извършване на търговска дейност от свое име и за своя сметка. В Раздел III, т.
1 от Договора е установено, че окончателния договор следва да се сключи в срок
до 15.02.2019 г., като в случай, че сделката не бъде сключена преди този срок,
страните са поели задължение да се явят на 15.02.2019 г. в 10:00 часа,
подготвени за сключване на договора в нотариална форма, в кантората на нотариус
*** *** с рег. № ***, или при друг нотариус с район на действие – Районен съд –
Пловдив, посочен от купувача. Посочено е, че набавянето и окомплектоването на
необходимата документация за прехвърляне на имота се извършва от продавачите и
е за тяхна сметка. С клаузата на т. 3 от посочения раздел продавачите са поели
задължение да не отчуждават и/или ипотекират имотите, предмет на договора и да
се сключват предварителни и наемни договори с трети лица.
В клаузата на т. 3 от Раздел IV страните
са установили, че в случай на неизпълнение на което и да е задължение по
договора, изправната страна може да се откаже от договора, като има право на
неустойка в размер на 20 % от сумата по т. II, т. 2 от Договора.
От нотариална покана, изпратена до ищцовото дружество от Д.Б., с рег. № ***, том *, акт №
**** от 21.01.2019 г., се установява, че ответната страна е направила изявление
за прекратяване на предварителния договор, като е поканила ищеца да освободи
имота в тридневен срок от получаването й и е изразила готовност за връщане в
двоен размер на дадения от ищеца зададък при
сключване на договора от 5 000 лв.
С нотариална покана, изпратена до Д.Б. и Х.Б.
от ищцовото дружество, с рег. № ***, том *, акт
№ *** от 30.01.2019 г., че ищецът е изразил несъгласие с прекратяване на
сключения между страните договор, като е посочил, че обещателите са в
неизпълнение на поетото с договора задължения за предоставяне на необходимите
документ за сключване на договора и отпускане на банков кредит и е изразил
готовност за заплащане на продажната цена и окончателно сключване на договора.
С последната ищецът кани ответните страни да предоставят всички документи,
необходими за изповядване на банковия кредит и за окончателното изповядване на
сделката, както и да го уведомят дали имат готовност за сключването й преди
установения срок – 15.02.2019 г., като е посочил, че ако това не е така – да се
явят на 15.02.2019 г. в 10:00 часа в кантората на нотариус *** ***. Предоставен
е тридневен срок за отговор, като покана е била връчена при отказ за получаване
от страна на Д.Б. на 30.01.2019 г., което е видно от представената разписка за
връчване.
С Протокол с рег. № ***,
том *, акт № *** от 15.02.2019 г. на помощник – нотариус **** *** по заместване
при нотариус *** ***, е нотариално удостоверено, че пред нотариуса на
посочената дата се е явил Ч. К. – *** на „Йони ойл“
ЕООД и Д.П.Б., която заявила, че разполага с пълномощно за представителство на
двете й дъщери. Ответната страна Б. е заявила, че счита договора за прекратен
по силата на изпратената от последната нотариална покана, като е заплатила задатъка в двоен размер. Нотариусът е констатирал, че не са
представени документи за окончателно сключване на сделката – оригинал на
нотариален акт, на схема на обекта и на данъчна оценка. Удостоверено е
изявлението на ищцовото дружество за готовност за
заплащане на цената, както и изявлението на Д.Б., че счита, че ищецът няма доказателства
и готовност за заплащане на цената.
По делото е представено
удостоверение, издадено от „Райфайзенбанк България“ ЕАД на 15.02.2019 г. за
това, че „Йони ойл“ ЕООД има одобрено финансиране с
цел покупка на поземлен имот с идентификатор 11845.502.647. по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. ***, ведно с построената в последния
бензиностанция.
От нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***по нот.д. № ***/2019 г. се установява, че на 08.02.2019 г. Д.П.Б.,
Е. Н.Б. и Х.Н.Б. са прехвърлили на „Ком – Трак 2“ ООД правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 11845.502.647. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ***, за сумата в размер от 220 000 лв.
По своята правна природа предварителният договор с предмет прехвърляне на право на
собственост върху недвижим имот, представлява двустранен договор, по силата на
който едно лице наричано обещател (продавач) поема задължението да прехвърли по
нотариален ред притежавано от него право на собственост или ограничено вещно
право срещу насрещното задължение на друго лице, наричано купувач, да заплати
договорената цена, като уговорката може да бъде заплащането да се извърши
изцяло или отчасти в/до определен срок. Целта на този предварителен договор е
да подготви сключването на окончателния договор между страните в съответната
форма – а именно под формата на нотариален акт – арг. чл. 18 ЗЗД.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД предварителният договор следва да съдържа уговорки
относно съществените условия на окончателния договор – предмет, цена, срок на
изпълнение. При предварителен договор за продажба на недвижим имот съществените
уговорки на окончателния договор са индивидуализацията на вещта и цената на
вещното право. Индивидуализацията на вещта и цената следва да е до степен, че
да може с решението си за обявяване на предварителния договор за окончателен,
решението на съда да замести окончателния договор.
При
предварителния договор, съдържанието на който се свежда до взаимните задължения
на страните за сключването на окончателен договор с транслативен
относно вещта ефект, изпълнението е еднократен акт, който се изчерпва със
самото надлежно изразено взаимно волеизявление на страните, представляващо
самия окончателен договор, сключването
на който е и целта и съдържанието на правата и задълженията на страните по
предварителния договор.
Макар
и да подготвя сключването на окончателния договор, и поради това да следва да съдържа уговорки относно
съществените елементи от обещаната сделка като предпоставка за нейната
действителност, предварителният договор е самостоятелен договор, което на общо
основание обуславя приложимостта на разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Затова освен
породените от спецификата му право, респ. задължение за сключване на
окончателен договор, няма пречка страните по него да прикрепят допълнителни
правни последици, детерминирани от съгласието им, т. е. такива, каквито самите
те желаят и съответно постигнат съгласие за настъпването им. Следователно
договорната автономия на страните следва да бъде зачетена на общо основание при
сключването на предварителен договор, израз на която е уговарянето на авансово
плащане на част от цената, а остатъкът -
при сключване на окончателния договор.
По така изложените съображения няма пречка да
бъде уговорена неустойка за неизпълнение на което и да е било от поетите
задължения, като освен това всяко едно неизпълнение би дало основание на
изправната страна да развали предварителния договор. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 98 от 08.06.2011 г. на ВКС по
т. д. № 931/2010 г., ТК, II т. о.
В
случая страните са постигнали съгласие за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на следния недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 11845.502.647. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. ***, Община ***, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11/2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота – с. ***, ул. „***“ № * в, с
площ от 1 533 кв.м., с номер по предходен план – 647, квартал 44, парцел
1, ведно със сградите върху имота – сграда с идентификатор 11845.502.647.1 със
застроена площ от 40 кв.м., брой етажи – един и предназначение сграда за
търговия и сграда с идентификатор 11845.502.647.2. със застроена площ от 47
кв.м., брой етажи – един и предназначение – сграда за търговия, с описание
съгласно титул за собственост: парцел IX – 395, целият от 2 050 кв.м. по
плана на с. ***, ведно с построена в него бензиностанция, включваща масивна
сграда с обща площ от 36 кв.м. и навес с площ от 52, 20 кв.м. Срокът за
сключване на окончателния договор в нотариална форма е установен на ден – на 15.02.2019 г.
Представеният
по делото предварителен договор е с купувач – ищецът „Йони ойл“
ЕООД и обещатели (продавачи) – Д.П.Б., Е. Н.Б. и Х.Н.Б.. Последните са
собственици на процесния недвижим имот по силата на универсалното наследствено правоприемство от общия им наследодател Н. Б.. Договорът
носи подписите на Д.Б. лично и в
качеството й на пълномощник на Х.Б.. Процесният
договор не е подписан от страна на третия обещател Е. Б., но това обстоятелство
не влече неговата недействителност, доколкото на първо място последният няма вещно-транслативно действие, като следва да се съобрази и
обстоятелството, че разпореждането с целия недвижим имот, осъществено само от
част от неговите собственици, не съставлява основание за нищожност на договора,
който запазва облигаторното си действие.
Обстоятелството, че предварителният договор е подписан само от две от страните
по сделката би имало значение и следва да се вземе предвид единствено в
производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В случая исковата претенция за заплащане на
неустойка е насочена единствено към страните, подписали предварителния договор,
и съответно поели задължение за прехвърляне на собствеността в уговорения срок.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответните страни, че задължение
по договора е възникнало единствено за Д.Б.. Това е така, доколкото от
представеното в производството по делото пълномощно, нотариално заверено с рег.
№ *** от 03.01.2014 г. на нотариус ***, се установява, че Д.Б. е упълномощена
от дъщеря си Х.Б., с правото от нейно име и за нейна сметка да продаде на
когото намери за добре и на цена и условия каквито прецени, посочените
недвижими имоти, включително и недвижим имот парцел IX-395 с площ от 2 050
кв.м. по плана на с. ***, който съвпада с процесния имот, като е
индивидуализиран по предходната регулация по акта за собственост, приложен по
делото.
Договорената продажна цена за прехвърляне на
правото на собственост е в размер на сумата от 188 980 лв., като е
установено, че сумата от 5 000 лв., представляваща задатък,
следва да се заплати при сключване на договора, като между страните не е спорно
обстоятелството, че последната е била заплатена от купувача на обещателите.
Договорено е, че останалата част от продажната цена в размер от 183 980
лв. следва да се заплати чрез кредитни средства, за получаването на които
купувачът е в преговори с банка. В договора е посочено, че сумата се заплаща по
сметка на продавача изцяло в деня, в
който пред банката бъдат представени: препис от нотариален акт за
покупко-продажба на имота, предмет на договора, надлежно вписан в Служба по
вписванията – гр. Пловдив при Агенция по вписванията; документ, установяващ
учредяването на законна или договорна ипотека на описаните вещни права, за
обезпечаване на вземането на банката по кредита, надлежно вписана в Служба по
вписванията – гр. Пловдив при Агенция по вписванията; удостоверение, издадено
от Служба по вписванията – гр. Пловдив при Агенция по вписванията за наличие
или липса на вещни тежести по партидата на земята и сградите с десетгодишен
период на проверка, от което да е видно, че имотите са собственост на продавача
и е вписана единствено първа по ред законна ипотека върху тях в полза на банката
и няма други вещни тежести върху същите имоти, няма други вписвания, противопоставими на банката или смяна на собственост, освен
сделката, предмет на сключения предварителен договор - Раздел II, т. 2 от
Договора.
Логическото
тълкуване на тази клауза дава основание да се приеме, че задължението за
заплащане на цената възниква при сбъдване на предвидените в договора условия и
представяне на необходимите документи пред съответната банкова институция за
сключване на договор за банков кредит с купувача с клауза за превод на сумата
по сметката на продавачите. Доколкото е установено, че сумата следва да се
заплати в деня, в който пред банката се представят посочените документи, сред
които и документ, установяващ учредяването на законна или договорна ипотека на
описаните вещни права, за обезпечаване на вземането на банката по кредита,
надлежно вписана в Служба по вписванията – гр. Пловдив при Агенция по
вписванията, налице е основание да се приеме, че задължението за заплащане на
цялата продажна цена не е предмет на предварителния договор, като неговата
изискуемост е установена след сключване на окончателен договор за прехвърляне
на правото на собственост. Това е така, защото договорна ипотека може да бъде
учредена единствено върху имот, който е собственост на ипотекарния
длъжник – арг. чл. 167, ал. 2 ЗЗД, която установява,
че договорна ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключване на
договора принадлежат на лицето, което я учредява. Следователно не може да се
приеме, че купувачът е поел задължение за заплащане на цялата продажна цена за
прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот към момент,
предхождащ сключването на окончателен договор, т.е. преди настъпване на падежа
на задължението за сключване на окончателен договор – 15.02.2019 г. Следва да
се посочи, че задължението за заплащане на цената не е предмет на
предварителния договор, освен ако това не е било изрично уговорено между
страните, какъвто не е настоящия случай. С последният се поема задължение за
сключване на окончателен договор, като договорът може да съдържа и други
уговорки, които да пораждат задължения между страните – в случая за купувачите
– да заплатят предварително сумата от 5 000 лв., представляваща задатък, а за обещателите – да предат владението по
отношение на недвижимия имот на купувачите преди прехвърляне на собствеността.
В
този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, която макар
постановена в производства по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, следва да намери приложение в
настоящия случай – така Решение №
284 от 5.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1986/2016 г., IV г. о., ГК и Решение
№ 72 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 659/2010 г., I т. о., ТК, в които
се приема, че въпросът за вземането за цената не е предмет на делото, защото
проверката относно съществуването на това вземане има значение единствено за
режима на решението, с оглед поставянето на условие да се изпълни това
задължение в рамките на законовия срок по чл. 362 ГПК. Ако решаващият съд
приеме, че купувачът не е изпълнил свое основно задължение при сключване на
окончателния договор - да изплати покупната цена или остатъка от нея, той
постановява в решението по реда на чл. 362, ал. 1 ГПК, че замества окончателния
договор при условие, че ищецът изпълни задължението си /същото може да бъде парично
задължение или непарично/.
Следователно и по така
изложените съображения съдът намира, че купувачът не е бил неизправна страна по
предварителния договор, което да представлява основание за едностранното му
прекратяване от страна на изправния кредитор на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Не
са налице и предпоставките по чл. 93 ЗЗД за прекратяване на договора. Наистина
с клаузата на Раздел II, т. 2 от Договора
страните са уговорили, че купувачът дължи заплащането на задатък
в размер от 5 000 лв. в деня на сключване на договора, който в случая е
бил заплатен от последния, досежно което
обстоятелство не е налице спор между страните. Задатъкът
е вещ или парична сума, която се дава като доказателство за сключване на
договора и като обезпечение на кредитора. Ако в облигационния договор страните изрично са уговорили, че опредЕ. парична сума или вещ се предава от едната страна на
другата като задатък, то волята на страните, че задатъкът изпълнява обезпечителна и обезщетителна
функции, не се нуждае от тълкуване. В този случай, независимо, че би могла да
липсва уговорка задатъкът да се задържи или да се
върне в двоен размер при неизпълнение на задълженията, правата на изправната
страна по чл. 93, ал. 2 ЗЗД възникват по силата на закона. Такъв е и настоящия случай.
Възможността
за отказ от договора по чл. 93, ал. 2 ЗЗД следва да се разбира като
преустановяване на облигационната връзка чрез разваляне на договора поради неизпълнение.
За развалянето обаче не е необходимо спазването на правилата на чл. 87 ЗЗД и последното
може да се осъществи и с конклудентни действия – задържане
на задатъка или предявяване на иск за заплащането му
в двоен размер.
Така,
доколкото в случая ответните страни твърдят, че е било налице неизпълнение на
задължението на купувачите за заплащане на цената, тъй като последните не
осигурили кредитни средства за това и не са имали готовност за изпълнение на
задължението си по договора, в такъв случай и съобразно разпоредбата на чл. 93,
ал. 1 ЗЗД – получилата задатъкът страна има право да задържи последния и да се откаже от
договора, а не да го връща в двоен размер, каквото задължение би имала ако е
неизправна страна по договора. Поради така изложеното и не следва да се приеме,
че обещателите са прекратили договора при условията на посочената разпоредба.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че ответните страни са
върнали на ищеца сумата в размер от 10 000 лв. Спор е налице досежно характера на тази сума. Ищецът твърди, че е
заплатил сумата от 5 000 лв. в изпълнение на уговорката за заплащане на задатък и впоследствие, в изпълнение на договора – сумата
от още 5 000 лв., макар такава уговорка да е липсвала между страните.
Ответните страни от своя страна твърдят, че са заплатили на ищеца сумата от
10 000 лв., която представлявала връщане на задатъка
в двоен размер. Съдът намира, че със заплащане на сумата от 10 000 лв.
ответните страни не са върнали заплатения задатък в
двоен размер, с приемането на който да се приеме, че е налице прекратяване на
договора по взаимно съгласие на страните. Това е така, тъй като от представените
по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил на
ответната страна Д.Б. сумата в общ размер от 10 000 лв., както следва с
преводно нареждане от 31.12.2018 г. сумата от 5 000 лв. с основание задатък по предварителен договор от 31.12.2018 г. (л. 28) и
с преводно нареждане от 14.01.2019 г. сумата от 5 000 лв. с основание задатък по предварителен договор от 31.12.2018 г. (л. 31). Така
със заплащане на посочената сума от 10 000 лв., ответната страна е върнала
на ищеца получените суми по предварителни договор за кредит – дадения задатък и сумата от 5 000 лв. – авансово заплатена
част от задължението за заплащане на продажната цена. Тази сума не е била
заплатена от обещателите по договора към датата на съставяне и изпращане на
нотариалната покана за прекратяване на договора – 21.01.2019 г., доколкото и в
последната е изявена единствено готовност за връщане на заплатения задатък в двоен размер. В този смисъл са и изложените от
ищеца твърдения, че заплащането е осъществено на 29.01.2019 г., които не се
оспорват от ответните страни. Т.е. след датата на второто плащане, все още не е
била преведена сумата от 10 000 лв., което на още по – голямо основание е
довод за обосноваване на посочения вече извод на съда.
Следователно
и доколкото ищецът не е бил неизправна страна по договора, не може да се
приеме, че са били налице предпоставките за едностранното му прекратяване от
страна на обещателите – ответни страни, в който смисъл съдът не възприема и
доводите, поддържани в отговора на исковата молба, че при прекратяване на
договора губи своето действие и установената от страните клауза за неустойка.
Съдът
намира, че обещателите по предварителния договор не са изпълнили поетите с
последния задължения, а именно – това, установено в клаузата на Раздел III, т. 1 от Договора за сключване на
окончателен договор в срок до 15.02.2019 г. и на Раздел III, т. 3 - да не
отчуждават и/или ипотекират имотите, предмет на договора и да се сключват
предварителни и наемни договори с трети лица. Това е така, доколкото, въпреки
изричното противопоставяне от страна на купувачите по предварителния договор за
едностранното му прекратяване и изразена готовност за сключване на окончателен
договор преди установената за това дата и заплащане на цената, въпреки
неосигуряване на документите от страна на обещателите, последните са отчуждили
процесния недвижим имот на трето лице на 08.02.2019 г. Тези изявления на
купувача са били обективирани в изрично съставена
нотариална покана, получена от ответната страна Д.Б. при отказ на 30.01.2019 г.
– преди сключване на договор за покупко-продажба с трето лице, в нарушение на
поетите към ищеца задължения за прехвърляне на собствеността по отношение на
имота чрез сключване на договор за покупко-продажба в нотариална форма. Така
ответните страни са прехвърлили недвижимия имот на трето лице без да са били
налице предпоставките за разваляне на предварителния договор и преди изтичане
на установения в последния срок за прехвърляне на собствеността в полза на
купувача. Не се установява и твърдяното от ответните страни обстоятелство, че
ищецът не е разполагал със средства за заплащане на цената, доколкото и
последният е бил в преговори за набавяне на средствата по силата на договор за
банков кредит. Същевременно от условията на предварителния договор е видно, че
последният е съобразен с условията на банковата институция за осигуряване на
финансирането, като заплащането на цената е установено след сключване на
договор за ипотека от страна на купувача в полза на кредитора, който от своя
страна е поел задължение да преведе средствата по финансирането директно по
сметка на продавачите. В този смисъл и в подкрепа на твърденията на ищците, че
са били в преговори с банка за отпускане на заемни средства за заплащане на
цената е и издаденото удостоверение
от „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 15.02.2019 г. за това, че „Йони ойл“ ЕООД има одобрено финансиране с цел покупка на
поземлен имот с идентификатор 11845.502.647. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ***, ведно с построената в последния бензиностанция.
В
клаузата на т. 3 от Раздел IV от Договора страните са установили, че в случай
на неизпълнение на което и да е задължение по договора, изправната страна може
да се откаже от договора, като има право на неустойка в размер на 20 % от
сумата по т. II, т. 2 от Договора. Не се установява твърдяната от страна на
ответниците неясното на клаузата за неустойка, на която се позовава ищецът.
Видно от уточнителната молба е, че ищецът счита, че
неизпълнението на задължението на купувача е с такъв характер, че покрива и
двете хипотези – по т. 1 и т. 3, за дължимост на
неустойката за неизпълнение, като според съда в настоящия съдебен състав така
установеното неизпълнение следва да се субсумира под
нормата на т. 3 от Раздел IV от Договора.
В
настоящия случай купувачът – в качеството му на изправна страна има право на
уговорената неустойка от 20 %, като следва да се счита, че с предявяване на
исковата молба, ищецът – купувачът е упражнил правото си да се откаже от
договора, а и в случая – изпълнение на последния вече е невъзможно, предвид
установеното разпореждане с недвижимия имот от страна на собствениците –
обещатели.
Размерът
на общо дължимата неустойка, съотнесен към
установената продажна цена от 188 980 лв., е в размер на сумата от
37 796 лв.
Съдът
намира, че клаузата за неустойка е действителна, като не се установява
последната да е установена в противоречие с добрите нрави. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Прието е, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към
момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди.
В
случая не се установява неустойката да е установена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Последната е установена с оглед обезпечване
изпълнение на задълженията на страните по сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот и за обезщетение на вредите от
евентуалното му неизпълнение. При преценка на установената обезщетителна
функция, следва да се вземе предвид обстоятелството, че недвижимия имот,
представлява такъв за упражняване на търговската дейност на купувача, доколкото
и последният е с особено предназначение, а именно “бензиностанция”. В тази
връзка, въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена
неустойка следва да бъде разрешен при комплексна преценка не само на
съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като
свободата на договаряне, равнопоставеността между
страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник
сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в
средство за неоснователно обогатяване. В случая съдът съобрази и действията на
неизправните страни по договора, които преди изтичане на установения срок в предварителния
договор за прехвърляне на собствеността и изпълнение на поетите с последния
задължения, са се разпоредили с имота в полза на трето лице. Следва да се
посочи, че ирелевантни за евентуалната
неплатежоспособност на купувача, която както вече беше отбелязано не може да се
цени като основание за прекратяване на договора преди настъпване на
изискуемостта на задължението за заплащане на цената, са извъндоговорни
уговорки между страните за заплащане на горивата в бензиностанцията, предоставени
за ползване на купувача с предаване на владението. Такива задължения не са
предмет на производството по делото, доколкото са били предмет на устно
съглашение между страните и не са установени в писмения договор. За
установяване на такива отношения между страните са изслушани показанията на
свидетелката Ж. П. К.. От показанията на този свидетел се установява, че
последната е работила във фирмата на ответната страна Д.Б.. Свидетелката
твърди, че е присъствала на подписване на предварителния договор – в кантората
на адвоката на ищцовото дружество, който бил
предварително изготвен и към него била приложена папка с документи, към които и
скица, нотариален акт и оценка на имота. Последната сочи за наличие на други
уговорки между страните, освен тези по предварителния договор, а именно такива
за продажба на горивата на фирмата на ищеца с фактура, като последният преведе
сумата по банков път на първия работен ден след новата година. Твърди, че
посочената сума не била заплатена на падежа, а в края на месец януари, като не
може да посочи точна дата, на която това плащане е осъществено. Свидетелката
посочва, че датата на сключване на предварителния договор била 31.12.2018 г.
Освен,
че наличието на други уговорки между страните е ирелевантно
за правилното разрешаване на правния спор, предмет на производството по делото,
от показанията на този свидетел, които съдът цени на основание чл. 172, ал. 1 ГПК като достоверни в тази им част, се установява, че такава устна договореност
е била постигната между ищеца и ответната страна Д.Б. в качеството й на едноличен
търговец.
В отговора на исковата молба изрично е релевирано възражение за прекомерност на установената
неустойка, като е посочено, че вредите на ищцовото
дружество са посочени от последното и са установени в размер на 8 114, 76
лв., за които първоначално били предявени претенции от страна на ищеца и за
които са представени фактури, от които следва да се приспадне стойността на
заплатения задатък от 5 000 лв., като окончателната
стойност на вредите била в размер на 3 114, 76 лв., като последната
следвало да се намали до размер от 2 730, 60 лв., тъй като към исковата
молба не са приложени доказателства за платени такси към „Райфайзенбанк“ ЕАД в
размер на 160 лв. и 224 лв.
Константна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 88/22.06.2010 г., по т.д. №
911/2009 г. на І т.о.), че невъзможността да се намали неустойката като
прекомерна е само по отношение на търговци. Затова, когато е сключена абсолютна
търговска сделка, по която страните или една от тях не е търговец, само
нетърговецът може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на
неустойката по общия ред на ЗЗД.
В случая предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот е склчен между купувача в качеството му на търговец,
осъществяващ търговска дейност по занятие, и физически лица – в качеството им
на собственици на недвижимия имот, предмет на договора.
Съгласно
задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на
договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. По
въпросите относно предпоставките, при които съдът може да намали уговорената
неустойка и за разпределението на доказателствената
тежест при доказване на прекомерност на неустойката е налице задължителна
практика на ВКС, формирана с Решение № 88
от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 12 от
21.03.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. В посочените
решения се приема, че невъзможността да се намали неустойката е само по
отношение на търговци. Когато обаче се сключи абсолютна търговска сделка, по
която страните или една от тях не е търговец, какъвто е и настоящият случай,
нетърговецът може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на
неустойката по общия ред, т. е. по реда на ЗЗД. Прекомерната неустойка поначало
е действително задължение, което може само да бъде намалявано, без обаче да
отпада изцяло, при това намаляването би следвало да се осъществи чрез
предприемане на активни действия от страна на длъжника в съдебното
производство, като в случай на висящ съдебен процес, длъжникът би могъл да
противопостави възражение като процесуално средство за защита срещу предявения
иск за присъждане на договорната неустойка. Прекомерната неустойка не се
намалява по право или служебно от съда, а само ако правото на намаляване бъде
упражнено от длъжника. В този случай, при намаляване на неустойката следва да
се установява съотношението с претърпените вреди, което не означава непременно,
че тя следва да бъде сведена точно до тях, и при отсъствие на данни за тези
вреди, предвид характера на иска по чл. 92 ЗЗД и при незаявено и необосновано с
аргументи искане от страна на длъжника за намаляване на неустойката, не би
следвало да се възлага на съда служебно да замества една от страните
/неизправната/, чрез промяна в правната сфера на изправната страна по договора.
Същевременно в Решение № 12 от 21.03.2011
г. по т. д. № 1056/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. се приема, че при намаляване
на неустойката доказателствената тежест за
претърпените вреди е върху длъжника, тъй като установяването на
несъответствието на неустойката с вредата не е въпрос на право, а на факт,
който подлежи на доказване. Намаляването не цели да установи пълна
еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди, като този
извод се налага от дефинитивно определения й обезпечителен и санкционен
характер.
В случая не бе
установен размерът на действително претърпените вреди. Според съда в настоящия
съдебен състав последните не се съизмеряват с размера
на установения задатък от 5 000 лв. Наличието на
клауза за задатък не изключва установяване и на
клауза за неустойка, като в случая, както вече бе установено ищецът не е получил
обезщетение за вредите от неизпълнението чрез получаване на задатъка
в двоен размер. Следва да се посочи, че като форма на договорната отговорност,
обаче, несъмнено е, че неустойката има и санкционна функция, която макар и
неуредена изрично от закона е допустима предвид договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и границите на същата. Тази наказателна функция на неустойката намира
приложение тогава, когато размерът на същата е по-голям от размера на
претърпените от кредитора вреди, какъвто според настоящия състав на съда е
конкретния случай. В случая, макар към исковата молба да са представени
доказателства за претърпени от ищцовото дружество
вреди, последните са такива във връзка със сторени разходи по приемане и
експлоатация на обекта за търговска дейност, които са допълнителни и не следва
да се включват в придадената обезщетителна функция на
неустоечната клауза. Последната цели да обезщети
всички вреди от неизпълнение на задължението за прехвърляне собствеността по
отношение на обекта, които в настоящия случай вредите са по-големи, доколкото
са свързани не само с неудовлетворено очакване за придобиване на право на
собственост върху недвижим имот, но и с очакване за развиване на търговска
дейност в обект, което е препятствано предвид неизпълненото задължение на обещателите.
В случая от показанията на свидетелката Л. Г. И., която е във фактическо
съпружеско съжителство с управителя на ищцовото
дружество, се установява, че след придобиване на фактическата власт по
отношение на имота, ищцовото дружество започнало да
го управлява като свой. Свидетелката сочи, че почистили имота, префискализирали устройствата за въвеждане в НАП, поставили
компютърни системи, охрана на обекта чрез СОТ, назначили персонал и направили
оценка на риска на трудовите места. Твърди, че информирали всички свои клиенти,
че този обект е на ищцовото дружество и те могат да
зареждат своите превозни средства през работно време. Работили почти два месеца
и вече имали клиенти, като случилото се уронило престижа им пред последните.
Въпреки, че доказателствената тежест за действително претърпените вреди
е на ответника, съдът намира, че от показанията на свидетелката И., може да се
достигне до извод за съразмерност на последните с отнапред установеното
обезщетение, което е в размер на сумата от 37 796 лв., като съдът цени показанията на тази свидетелка
на основание чл. 172 ГПК като правдиви, безпротиворечиви
и житейски логични. В този смисъл и по вече изложените съображения намира
възражението за прекомерност на установената неустойка за неоснователно.
От представените в
производството по делото доказателства се установява, че Н. Х. Б. е признат за
собственик на процесния недвижим имот по силата на констативен нотариален
акт № *** от 05.01.1995 г., том **по нот.д. № ***/1995 г.
В съдебно заседание и на основание чл. 176, ал. 1 ГПК ответната страна Д.Б.
е заявила, че имотът е придобит по време на брака й с Н. Б., сключен на
21.09.1973 г. От представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че Н. Б. е починал на *** г., като е оставил за свои наследници по
закон своята съпруга Д.Б. и своите две дъщери – Е. Н.Б. и Х.Н.Б.. Следователно
и наследственият дял на ищцата Д.Б. е 4/6 ид.ч., а на
ищцата Х.Б. – 1/6 ид.ч. Ищците следва да заплатят
припадащата им се част, съобразно дела им в наследствената маса, от
установената общо дължима неустойка – или ищцата Д.Б. сумата от 25 197, 33
лв., а Х.Б. - 6 299, 33 лв.
Доколкото съдът е сезиран с иск за осъждане на ищцата Д.Б. да заплати сумата от
25 000 лв. и с оглед диспозитивното начало,
последният следва да бъде уважен за предявената сума. По така изложените
съображения съдът намира предявените осъдителни искове за основателни и като
такива последните следва да бъдат уважени до пълния им предявен размер.
При този изход на
правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството по делото разноски в общ размер от 1 470, 47 лв. за
заплатена държавна такса в исковото производство и адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 1 870 лв., което следва да бъде заплатено от ответната
страна Д.Б., доколкото е сторено за защита и съдействие по предявения против
последната иск, както и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
1 350 лв., което следва да бъде заплатено от ответната страна Х.Б.,
доколкото е сторено за защита и съдействие по предявения против последната иск.
В настоящото
производство следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от ищеца в
производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 4008/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, в размер на сумата от общо 1 150
лв., от които 40 лв. за държавна такса и 1 100 лв. за адвокатско
възнаграждение, за които са представени доказателства пред настоящия съдебен
състав. За да достигне до този правен извод съдът съобрази задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е
прието, че отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните последици от решението.
Не следва обаче да
се присъждат сторените в изпълнителното производство разноски по изп.д. № ************ на частен съдебен изпълнител ****
*****, в общ размер от 1 094, 76 лв., от които сумата от 1 020 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 74, 76 лв. – такси и разноски
по т. 1, т. 5, т. 9, т. 31 к и т. 6 от ТТР към ЗЧСИ. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са
тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това
са разноски по изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски, които се
дължат по реда на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство
по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на
касационната инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС
по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.
Съдът намира, че с
решението по делото следва да се произнесе по молбата на процесуалния
представител на ответната страна Х.Б. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за
допълване на постановеното в съдебно заседание на 31.10.2019 г. определение, с
което съдът е приел изменение на иска против ответната страна Х.Б. чрез
намаляване на неговия размер за сумата от 6 299, 33 лв., като за разликата
над тази сума до първоначално предявения размер от 9 449 лв. е приел
оттеглянето на първоначално предявения иск.
По делото е
депозирано становище от ищеца, в което се излагат доводи за неоснователност на
молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че
молбата е основателна, като в полза на ответната страна Х.Б. и на основание чл.
78, ал. 4 ГПК, следва да се присъдят разноски съобразно оттеглената част от
предявения иск. Такива са дължими, тъй като в тази част съдът е десезиран от правния спор, и макар да не е постановено изрично
определение за прекратяване на производството в тази му част, за разликата над приетия
на основание чл. 214, ал. 1 ГПК размер, предявеният иск вече не е предмет на
производството по делото, като ответната страна има право на разноски за
осъществената правна защита и съдействие, пропорционално на оттеглената част от
исковата претенция. В производството по делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 10.09.2019 г., сключен между Д.Б. и Х.Б. от една страна
и адв. А. от друга страна, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 1 400 лв. за процесуално представителство и на двете
страни. Доколкото не е установено каква част от възнаграждението се следва да
представителство на Х.Б., следва да се приеме, че това е половината от
уговорения адвокатски хонорар или за сумата от 700 лв., като съобразно с
оттеглената част от иска в полза на ответната страна следва да се присъди сумата
от 233, 33 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Д.П.Б.,
ЕГН **********, адрес ***, да заплати на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на „Йони ойл“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Гоце Делчев“ № 7, представлявано от **** Ч.Й.К., сумата от 25 000
лв. от общо припадащата й се в дял 25 197, 33 лв. – представляваща 4/6
ид.ч. от неустойка в общ размер от 37 796 лв., дължима
за неизпълнение на задължение по предварителен договор за покупко-продажба,
сключен на 31.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.03.2019 г., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Х.Н.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД на „Йони ойл“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Гоце Делчев“ № 7, представлявано от ***** Ч.Й.К., сумата от 6 299,
33 лв., представляваща 1/6 ид.ч. от неустойка в
общ размер от 37 796 лв., дължима за неизпълнение на задължение по
предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 31.12.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 25.03.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.П.Б.
и Х.Н.Б. да заплатят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Йони ойл“ ЕООД сумата от 1 470, 47 лв. – разноски за държавна такса в първоинстанционното производство по гр.д. № 4686/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, и сумата от сумата от 1 150 лв. – разноски в производството
по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 4008/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА Д.П.Б.
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Йони ойл“ ЕООД сумата от 1 870 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство по
гр.д. № 4686/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Х.Н.Б.
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Йони ойл“ ЕООД сумата от 1 350 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство по
гр.д. № 4686/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение от 31.10.2019 г. с което
съдът е приел изменение на предявения от „Йони ойл“ ЕООД против Х.Н.Б. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД чрез намаляване на неговия размер, поради частично оттегляне на иска, от
сумата в размер от 9 449 лв. на сумата от 6 299, 33 лв., като
постановява:
ОСЪЖДА
„Йони ойл“
ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на Х.Н.Б. сумата от 233, 33 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство по гр.д. № 4686/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
В тази част
решението има характер на определение,
като подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд – Пловдив, в едноседмичен
срок, от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
АД