РЕШЕНИЕ
№
………, 16 април 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в публичното
заседание при закрити врата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 709 по описа за 2017г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно
евентуални съединени искове по чл.55, ал.1,предл. І от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
Предявени са искове от „С.“ ЕООД, „С.Е.К.1“
ЕООД и „Б.С.П.“ ЕООД срещу Република България, представлявана от М.НА Ф., за
присъждане на сумите 69 787,81лв. за първия ищец, 62 103,38лв. за втория ищец и
51 213,31лв. за третия ищец. В исковата молба се твърди, че трите търговски
дружества са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и
че с т.2 и 3 от §6 на ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България
за 2014г. е бил създаден нов раздел V от глава ІV на ЗЕВИ, с който е въведена
такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
Заплащането на таксата е било задължение на всеки един производител на такава
енергия, каквито са ищците и тя се е удържала и внасяла от обществения
доставчик чрез подаване на тримесечни справки и плащане по бюджетна сметка на
КЕВР. С решение № 13 от 31.07.2014г. на
Конституционния съд, влязло в сила на 10.08.2014г., посочените норми от ПЗР на
ЗДБРБ за 2014г. са обявени за противоконституционни. За периода от 1.07. до
10.08.2014г. таксата за производство на електрическа енергия в размери
съответно 69 787,81лв. за първия ищец, 62 103,38лв. за втория ищец и 51
213,31лв. за третия ищец е била удържана от трите дружества и внесена в
държавния бюджет, независимо че към момента на събирането и начисляването на
такса за третото тримесечие на 2014г.
основанието за събирането й вече е било отменено. Плащането на тази
такса е било извършено повече от два месеца след влизане в сила на споменатото
решение на Конституционния съд, въпреки че, като последица от това решение, не
е съществувало задължение за плащането й. Ищците поддържат, че е липсвало
основание за плащането на посочените
такси или, евентуално, че Д. неоснователно се е обогатила с тях, а ищците са се
обеднили, като между обедняването и обогатяването е налице причинна връзка.
Ищците претендират осъждането на
Република България, представлявана от М.НА Ф., да заплати като получени
без основание, или евентуално като получени при условията на неоснователно
обогатяване следните суми: 69 787,81лв.
на ищеца „С.“ ЕООД, заедно със законната лихва; 62 103,38лв. на ищеца „С.Е.К.1“
ЕООД, заедно със законната лихва и 51
213,31лв. на ищеца „Б.С.П.“ ЕООД, заедно със законната лихва. Претендират и
разноски по делото.
Ответникът Д., представлявана от М.НА
Ф., оспорва изцяло исковете като неоснователни по основание и по размер с
твърдения, че ищците не са доказали качеството си на производители на
електроенергия от възобновяеми източници и че не са доказали обедняването
си. Ответникът също така поддържа, че не
се доказва удържане на спорните такси
от страна на крайните снабдители и
внасянето на тези такси в държавния бюджет. Твърди, че до влизане в сила на
решението на Конституционния съд, което има действие занапред, дължимите такси
за периода 1.07.2014г. – 10.08.2014г. законосъобразно са били удържани и
внасяни в бюджета.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните доказателства, намира за установено следните факти от значение
за решаване на правния спор:
Ищецът „С.“ ЕООД е собственик на
фотоволтаичен енергиен парк в гр.Угърчин, за който има издадено разрешение за
ползване от ДНСК. На 28.04.2011г. ищецът е сключил с „ЧЕЗ Р.Б.“ АД договор за
присъединяване на енергийния си парк към
електроразпределителната мрежа, а на 6.01.2012г. е сключил с „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
договор за изкупуване на електрическа енергия.
Ищецът „С.Е.К.1“ ЕООД е собственик
на две фотоволтаични електроцентали, намиращи се в гр.Кула, за
които има издадени разрешения за ползване от ДНСК. На 16.03.2012г. този ищец е
сключил с „ЧЕЗ Р.Б.“ АД два договора за присъединяване на посочените
електроцентрали към електроразпределителната мрежа, а на 28.06.2012г. е сключил
с „ЧЕЗ Е.Б.“ АД два договора за изкупуване на електрическа енергия, произведена
от въпросните две електроцентрали.
Ищецът „Б.С.П.“ ЕООД, с предишна фирма“ Е.И
Е.С.България Пчеларово“ ЕООД, е собственик на фотоволтаична електроцентрала в
с.Пчеларово, област Добрич, за която има издадено разрешение за ползване от
ДНСК. На 7.03.2011г. този ищец е сключил
с „Е.Он Б.М.“ АД договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, а на 27.09.2012г.
е сключил с „Е.-П.П.“ АД договор за изкупуване на електроенергия, произведена
от възобновяем източник.
За произведената през м.юли 2014г.
електроенергия ищецът „С.“ ЕООД е издал срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД фактура на стойност 324 538,91лв., по която „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД е превело остатък от 257 892,69лв. За произведената през м. август
2014г. електроенергия ищецът „С.“ ЕООД е издал срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД фактура на стойност 353 761,16лв., от които
стойността на произведената електроенергия до 9.08.2014г. включително е била
78 489,96 без ДДС. По тази фактура „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е превело остатък от 319 839,86лв.
За произведената през м.юли 2014г.
електроенергия от двете си електроцентрали ищецът „С.Е.К.1“ ЕООД е издал срещу „ЧЕЗ Е.Б.“
АД две фактури на стойност
197 536,84лв. и 100 144,51лв., по
които „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е превело остатък от 226 777,25лв. За произведената
през м.август 2014г. електроенергия от двете си електроцентрали ищецът „С.Е.К.1“ ЕООД е издал срещу „ЧЕЗ Е.Б.“
АД две фактури на стойност 200 840,85лв.
и 102 283,09лв., от които стойността на
произведената електроенергия до 9.08.2014г. включително е била съответно
41 555,22 лв. без ДДС и
20 893,91лв. без ДДС. По тези фактури„ЧЕЗ Е.Б.“ АД е превело
остатък от 274 990,34лв.
За произведената през м.юли 2014г.
електроенергия ищецът „Б.С.П.“ ЕООД е издал срещу „Е.-П.П.“ АД фактура на стойност 240 779,90 лв., по която „Е.-П.П.“
АД е превело 200 649,92лв. За произведената само за периода от 1 до 10 август
2014г. електроенергия ищецът „Б.С.П.“ ЕООД е издал срещу „Е.-П.П.“ АД
фактура на стойност 66 500лв. За
посочения месец „Е.-П.П.“ АД е превело цена на електроенергията от 229 603,33лв.
От издадени по реда на ЗДОИ справки от
КЕВР се установява, че общественият
доставчик и крайните снабдители са превеждали по бюджетни сметки на КЕВР сумите
за такси за производство на електроенергия по раздел V от глава ІV на ЗЕВИ за
периода от 1.07 до 1.08.2014г. и за периода от 1.08. до 10.08.2014г., а тези
суми са прехвърлени към държавния бюджет на основание указания от министерство
на финансите от 4.12.2014г. Справките до КЕВР от крайните снабдители са
подавани съответно от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД на 26.09.2014г. и от „Е.-П.П.“ АД на
16.10.2014г. копия от тези справки са представени и като доказателства по
делото. Плащанията на удържаните такси от същите снабдители са постъпили по
сметка на КЕВР съответно на 24.09.2014г. от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и на 15.10.2014г. от „Е.-П.П.“
АД.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че от
стойността на произведените от тримата ищци количества електроенергия за целия
месец юли и 1 – 10 август 2014г. „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и „Е.-П.П.“ АД са удържали за
такса по раздел V от глава ІV на ЗЕВИ както следва: по отношение на ищеца „С.“ ЕООД са удържани
съответно 54 089,82 лв. и 15 697,99лв., от ищеца „С.Е.К.1“ ЕООД са
удържани 32 922,81лв. и 16 690,75лв. за м.юли и 8 311,04лв. и
4 178,78лв. за м. август, а от ищеца „Б.С.П.“ ЕООД са удържани
40 129,98лв. и 11 083,33лв. всички посочени суми, заедно с такива
такси и от други производители на електроенергия, са преведени по сметка на ДКЕВР на 24.09.2014г. от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и на
15.10.2014г. от „Е.-П.П.“ АД
При така установените обстоятелства
съдът достига до следните правни изводи:
По
главните искове:
Фактическият състав на вземането за
връщане на нещо, получено без основание по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД обхваща
получаване на нещо, т.е. разместване на имуществени блага и начална липса на
основание за такова разместване. Активна материална легитимация по иск по
чл.55, ал.1 от ЗЗД има всяко лице, което предоставя конкретна престация другиму,
т.е. изважда едно благо от своето имущество и го предава на получаващия. Същата
легитимация има и всяко лице, за чиято сметка на имуществото на получаващия е
било увеличено. Във всеки един такъв случай е налице „получено нещо“ съгласно
цитираната правна норма. Пасивно легитимиран да отговаря по посочения иск е
този, чието имущество е било увеличено, без да има основание за това.
В разглеждания случай се оспорват всички
елементи от посочения фактически състав спрямо всеки от тримата ищци.
Събраните доказателства установяват по
безспорен начин, че всеки от тримата ищци не е получил в пълен размер от своя
съконтрагент по договорите за изкупуване на електрическа енергия цената на
произведената от него електрическа енергия за периода от 1.07.2014г. до
10.08.2014г. Също така безспорно се установява, че съответната част от цената,
след като е била удържана и незаплатена от третите лица, е била преведена по
сметка на ДКЕВР като публично вземане - дължима такса за производство
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия за третото тримесечие на
2014г. По този начин удържаните и незаплатени части от цената на произведената
от ищците електрическа енергия за посочения период, в размери съответно 69
787,81лв. за „С.“ ЕООД, 62 103,38лв. за „С.Е.К.1“
ЕООД и 51 213,31 лв. за „Б.С.П.“ ЕООД,
са постъпили в полза на Д.. Така имуществото на Д. се е увеличило с посочените
суми за сметка на имуществото на тримата ищци. Следователно, осъществен е
първият от описаните елементи на
фактическия състав на чл.55, ал.1,предл.І от ЗЗД.
По смисъла на нормите на чл.55 - 59 от ЗЗД „основание“ означава валидно
възникнало правоотношение между лицето, което е дало нещо или чието
имущество е намаляло и лицето, което е получило нещо или чието имущество се е
увеличило. Безспорно е, че такова правоотношение може да възникне не само в
рамките на гражданското или търговското право, но и от фактически състави на
публичното право. Характерът на правоотношението като частно-правно или
публично-правно е без значение за преценката относно наличието на основание по
смисъла на чл.55-59 от ЗЗД. От значение за тази преценка е това правоотношение
да е възникнало, т.е. да са се осъществили всички правнорелевантни факти или
елементи на фактическия състав, които го пораждат.
За преценка относно наличието или
липсата на основание за получаване на сумите, удържани от ищците като такса за
производство на електроенергия, от значение е изясняването на съществувалата и
съществуващата понастоящем законова уредба, доколкото става въпрос за съществуването или несъществуване на публично
държавно вземане.
С §6, ал.2 на ПЗР на ЗДБ за 2014г. е
създаден нов раздел V от глава ІV на ЗЕВИ, с който е въведена посочената такса
за производство електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, както и е
уреден начинът за установяване на размера и за събирането й. С решение № 13 от
31.07.2014г. на Конституционния съд (Решението на Конституционния съд),
обнародвано в ДВ, бр. 65 от 2014, в сила от 10.08.2014г., това изменение е
обявено за противоконституционно. След влизане на цитираното решение в сила не
са приети други законови норми, които да уредят по законодателен път въпросите,
свързани с плащането на разглежданата такса, нито последиците от отмяната на
раздел V
от глава ІV на ЗЕВИ като противоречащ на Конституцията.
Последиците от влизане в сила на
Решението на Конституционния съд на 10.08.2014г. и съответно на отмяната на
всички правила на раздел V от глава ІV на ЗЕВИ са следните: Производителите на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия не са повече задължени към Д.
за такса, считано от 10.08.2014г. Такова задължение те имат само до посочената
дата. За произведената от същите производители електроенергия за третото
тримесечие на 2014г. до влизане в сила на Решението на Конституционния съд,
т.е. за периода от 1.07.2014г. до 9.08.2014г. включително, не съществува правов
ред за установяване, начисляване и събиране на таксата, която е била дължима по
силата на отмененото правило на чл.35а от ЗЕВИ. Това е така, защото с влизане в
сила на Решението на Конституционния съд на 10.08.2014г. са отпаднали и нормите
на чл.35б от същия закон, поради което за обществения доставчик или за крайния
снабдител вече не съществува задължение да подават справка-декларация за
тримесечието, не съществува правото и задължението да начисляват и удържат
таксата, нито задължението да внесат удържаната такса в полза на държавния
бюджет. Следователно, макар и формално за производителите на електроенергия да
е било възникнало задължение за такса за производство електрическа
енергия от вятърна и слънчева енергия за времето до 9.08.2014г. включително,
след тази дата не съществува ред, по който това публично задължение да бъде установено,
предвид изричната норма на чл.166, ал.1 от ДОПК, която изисква определен със закон ред и компетентен орган
за това. Като последица от липсата на такъв ред и на компетентен орган,
въпросното публично вземане не може и да бъде изпълнено. В разглеждания случай
изначално е неприложима правната възможност на ал.2 на чл.166 от ДОПК размера
на дължимите за периода от 1.07.2014г. до 10.08.2014г. такси да се определят по
реда на АПК, на първо място, защото става въпрос за публично вземане, признато по
надлежния ред и от компетентния за това държавен орган за противоречащо на
Конституцията и на второ място – защото считано от 10.08.2014г. вече не
съществува „съответен закон“ по смисъла на цитираната разпоредба, създаващ
въпросното публично вземане, т.е. липсва основната предпоставка за приложение
на правилото на чл.166, ал.2 ДОПК.
Формираният извод за липса на предвиден
в закона ред, по който да бъде установено, начислено и събрано или изпълнено
публичното задължение за такса производство електрическа енергия от вятърна и
слънчева енергия след 10.08.2014г. означава, че липсва основание такава такса
да бъде внесена в държавния бюджет. Това становище се основана на общия принцип
на законност, прогласен в чл.2 от ДОПК, една от последиците на който е
невъзможност Д. да получи плащане на публично вземане не по установения за това
ред. Доколкото става въпрос за публично държавно вземане, основанието за Д. да
получи такова вземане представлява сложен фактически състав, включващ не само
факта, пораждащ самото вземане, но и неговото установяване, начисляване и
изпълнение по начините, посочени в закона. Очевидно е, че с влизане в сила на
Решението на Конституционния съд на 10.08.2014г. този сложен фактически състав е
останал незавършен и не е възможно да бъде завършен. При това положение следва
да се приеме, че липсва основание за увеличаване на имуществото на Д. със
сумите съответно 69 787,81лв. за сметка на „С.“ ЕООД, 62 103,38лв. за сметка на
„С.Е.К.1“ ЕООД и 51 213,31 лв. за сметка на „Б.С.П.“ ЕООД. Такова основание
липсва изначално, защото в момента на увеличаването на имуществото на Д. с
посочените суми то не е било налице и не е съществувала законова възможност то
да се осъществи. Следователно, налице е и другият елемент от фактическият
състав на чл.55, ал.1, предл.І от ЗЗД.
Поддържаното от ответника възражение, че
ищците не са доказали качеството си на производители на електроенергия от
възобновяеми източници, е неоснователно и се оборва от представените
доказателства. В допълнение обаче следва да се посочи и това, че ако ищците
действително не притежаваха такова качество, тогава получаването на
претендираните суми от Д., удържани като такса за производство на
електроенергия по силата на отменения раздел V от глава ІV на ЗЕВИ, би било
необяснимо и очевидно без всякакво законоустановено основание.
Съобразно изложеното дотук, налице е
задължение на Д. към всеки един от тримата ищци за връщане на това, което е
получила от тях при начална липса на основание, а именно 69 787,81лв. на „С.“
ЕООД, 62 103,38лв. на „С.Е.К.1“ ЕООД и 51 213,31 лв. на „Б.С.П.“ ЕООД.
Предявеният главен иск на всеки един от тримата ищци основателен и доказан
изцяло по размер, поради което следва да бъде уважен. В полза на всеки от
ищците следва да се присъди и законна лихва върху съответната сума, считано от
предявяване на иска.
По
евентуалните искове:
При формираният извод за основателност
на главните искове не е осъществено процесуалното условие за произнасяне по
същество по предявените евентуални искове за неоснователно обогатяване. Затова
тези искове следва да бъдат оставени без разглеждане.
По
разноските
С оглед уважаването на главните искове в
пълен размер всеки от ищците има право на направените от него по делото
разноски, по силата на чл.78, ал.1 от ГПК. Ищците са спазили изискването на
чл.80 от ГПК да представят списък на сторените от тях разноски. Извършването на
изброените в списъка разходи се доказва напълно, но по отношение на
претендираната сума от 600лв. разноски за допуснатата експертиза не се доказва
плащането й от някой от ищците. Съгласно представения платежен документ сумата
е внесена от трето лице, а не от страна по делото. Ето защо тази сума не следва
да се отчита при присъждане на направените разноски.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д., представлявана от М.НА Ф.,
гр. София, ул. „********, да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.І от ЗЗД
на „С.“ ЕООД, ***, бизнес център „Лозенец“, ет.7, сумата 69 787,81лв.
(шестдесет и девет хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и 81ст.),
представляваща получена без основание такса по отменения като
противоконституционен раздел V от глава ІV на ЗЕВИ за трето тримесечие на
2014г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2017г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
2 806,51лв. (две хиляди осемстотин и шест лева и 51ст.) разноски.
ОСЪЖДА Д., представлявана от М.НА Ф.,
гр. София, ул. „********, да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.І от ЗЗД
на „С.Е.К.1“ ЕООД, ***, бизнес център „Лозенец“, ет.7, сумата 62 103,38лв.
(шестдесет и две хиляди сто и три лева и 38ст.), представляваща получена без
основание такса по отменения като противоконституционен раздел V от глава ІV на
ЗЕВИ за трето тримесечие на 2014г., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата 2 499,14лв. (две хиляди четиристотин деветдесет
и девет лева и 14ст.) разноски
ОСЪЖДА Д., представлявана от М.НА Ф.,
гр. София, ул. „********, да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.І от ЗЗД
на „Б.С.П.“ ЕООД, ***, бизнес център
„Лозенец“, ет.7, сумата 51 213,31лв. (петдесет и една хиляди двеста и
тринадесет лева и 31ст.), представляваща получена без основание такса по
отменения като противоконституционен раздел V от глава ІV на ЗЕВИ за трето
тримесечие на 2014г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 2 063,53лв. (две хиляди шестдесет и три лева и 53ст.) разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалният иск,
предявен от „С.“ ЕООД срещу Д., представлявана от М.НА Ф., за присъждане на
сумата 69 787,81лв. по силата на чл.59 от ЗЗД като неоснователно обогатяване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалният иск,
предявен от „С.Е.К.1“ ЕООД срещу Д.,
представлявана от М.НА Ф., за присъждане на сумата 62 103,38лв. по силата на
чл.59 от ЗЗД като неоснователно обогатяване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалният иск,
предявен от „Б.С.П.“ ЕООД срещу Д., представлявана от М.НА Ф., за присъждане на
сумата 51 213,31лв. по силата на чл.59 от ЗЗД като неоснователно обогатяване.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: