Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.02.2017 г. Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15 състав
На втори декември Година 2016
В публичното заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.М.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело № 3753
по описа за 2014 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Т.Н., в качеството си на синдик на „Ф-Т.“ ООД /в несъстоятелност/, излага
в исковата молба, че с решение № 725 от 11.07.2011 г. на СГС по т.д. №1143/2010
г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ф-Т.“ ЕООД и е
определена начална дата на несъстоятелността - 29.11.2009 г. С решение на СГС
от 20.03.2012 г. дружеството е обявено в несъстоятелност, а с определение на
СГС от 30.05.2012 г. е назначен синдик. В изпълнение на задълженията си по
попълване на масата на несъстоятелността, последният е предявил пред СГС иск с
правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 (отм.) от ТЗ за прогласяване нищожността
на извършената на 09.12.2009 г. от длъжника продажба, обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том V, рег. № 25132, дело № 880
от 2009 г. на нотариус Ц. С.. Предмет на покупко-продажбата е апартамент № Б 101, находящ се в сграда
в „груб строеж“ в гр. С., СО, р-н С., ул. „Акад. ********, първи жилищен етаж,
на кота +6.40, със застроена площ от
77.88 кв.м. Правото на собственост върху процесния имот „Ф-Т.“ ООД е придобило по силата право на строеж срещу
задължение за строителство, учредено с нот. акт №097, том IV, рег. №11047, дело
№597/2005 г. на нотариус В.А. от 13.12.2005 г., поправен с нот. акт №82, том I,
рег. №4117, дело №75 от 2009 г. на нотариус В.Б. от 13.07.2009 г. Едновременно
с предявяването на иска за прогласяване нищожността на посочената
покупко-продажба, с оглед връщане на имота в масата на несъстоятелността,
предявява в настоящия процес иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу купувача
по атакуваната с иска по чл. чл. 646, ал. 2, т. 4 (отм.) от ТЗ сделка Я.С.П.,
както и срещу А.С.С., която е придобила собствеността върху процесния недвижим
имот по силата на договор за замяна.
В становище по делото от 01.12.2016
г. ищецът е посочил, че нищожността, прогласена с влязлото в сила решение на
СГС, ползва кредиторите по несъстоятелността, тоест спрямо тях продажбата на
недвижимия имот се счита за неизвършена. Същото се отнася и за отношенията
между страните по сделката, поради което купувачът не е придобил собствеността.
След като Я.П. не е станал собственик, такава не е станала и А.С., предвид
общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които сам няма. Ето
защо, моли съда да осъди ответниците да предадат владението на процесния
недвижим имот на синдика на “Ф-Т.“ ООД /в
несъстоятелност/. Претендира съдебно-делеводни разноски.
В преклузивния срок по чл.131 от ГПК
ответникът Я.С.П. подава писмен отговор, в който оспорва иска изцяло. Сочи, че
валидно е придобил от “Ф-Т.“ ООД правото
на собственост върху процесния недвижим имот, което впоследствие прехвърлил
върху втората ответница. След разпореждането с имота, не владее същия. Претендира съдебно-делеводни
разноски.
Ответницата А.С. оспорва иска със
същите съображения, изложени от първия ответник. Освен това, поддържа, че
владее процесния имот на законно основание, тъй като валидно е придобила
собствеността чрез посочената по-горе сделка за замяна на процесния недвижим
имот срещу МПС. Сочи, че решението по иска за прогласяване нищожността на
сделката, по силата на която нейният праводател е придобил собствеността на
процесния имот, не може да ѝ бъде противопоставено по няколко причини. На
първо място, на осн. чл. 646, ал. 7 във вр. с ал. 2 ТЗ, респ. чл. 647, ал. 3,
вр. с ал. 1, т. 3, недействителността на разпоредителната сделка не може да
засегне правата, които тя е придобила възмездно като трето добросъвестно лице,
преди вписването на исковата молба, сезираща съда по несъстоятелността с иска
за прогласяване нищожността. На следващо място, правните последици от
евентуално уважаване на иска по чл. 646 от ТЗ не можело да бъдат приравнени на
абсолютната нищожност, тъй като става въпрос за относителна недействителност,
имаща действие спрямо кредиторите на несъстоятелността, но не и спрямо трети
лица извън този кръг. Претендира съдебно-делеводни разноски.
С протоколно
определение от 02.12.2016 г., на основание чл. 232 от ГПК, е прекратено
производството по отношение на ответника Я.С.П.. Определението не е било
обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 10.12.2016г.
Съдът, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От нот. акт №** том IV, рег. № 11047, дело № 597/2005 г. на нотариус В.А. от
13.12.2005 г., поправен с нот. акт № 82, том I, рег. № 4117, дел №7 5 от 2009 г.
на нотариус В.Б. от 13.07.2009 г. се установява, че „Ф-Т.“ ООД е придобило правото да построи жилищна сграда
с подземни гаражи, магазини и офиси на две нива и жилищна част с разгърната
застроена площ от 16 087,86 кв.м. съгласно идеен проект от 15.11.2005 г. С
нотариалния акт учредителите, като собственици на УПИ № IX – 1749 и УПИ Х-1749
в кв. № 40 по плана на гр. С., местност „С. град“, са запазили за себе си
правото на собственост върху подробно описаните в акта обекти, а всички
останали, след построяването на сградата, е уговорено да станат собственост на “Ф-Т.“
ООД. Сред описаните обекти, за които учредителите са запазили за себе си
правото на строеж, не е включен процесният имот (нотариалните актове на л.
13-16 и л. 17-25 от делото).
На 09.12.2009 г., с нотариален акт № 129, том V, рег. № 25132, дело № 880
от 2009 г. на нотариус Ц. С., „Ф-Т.“ ООД е продал на Я.С.П., ЕГН **********, следния
недвижим имот, собственост на дружеството, а именно: Апартамент № Б 101,
находящ се в сграда в „груб строеж“ в гр. С., район „С.“, ул. „Акад. *********,
първи жилищен етаж, на кота + 6,40 м., със застроена площ от 77,88 кв.м.,
състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, една спалня с балкон и
килер, баня с тоалетна, при граници: коридор, стълбищна клетка, ап. Б 110, двор
и ап. Б 102, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху УПИ, в който е построена сградата,
съставляващи УПИ № IX – 1749 и УПИ Х-1749 в кв. № 40 по плана на гр. С.,
местност „С. град“, с площ на УПИ № IX – 1749 от 1375 кв.м. и с площ на УПИ
Х-1749 - 1353 кв.м. (нот. акт на л. 10-12).
По делото е представен и приет нотариален акт № 34, том III, рег. № 9354, дело 374/2010 г., вписан в служба по вписванията с вх. №
61308/21.12.2010 г. като акт № 100, том CLVI, дело 35033. С него на 21.12.2010 г. Я.С.П. е заменил процесния имот (Апартамент
№ Б 101) за МПС, собственост на А.С.С.. Последната се легитимира като
собственик на апартамента по силата на този нотариален акт (нотариалния акт на
л. 106-107 и справката от имотния регистър, л. 131-132).
С Решение № 725 от 11.07.2011 г., постановено от Софийски градски съд, по
т.д. 1143/2010 г., VI-9 ти състав, ТО, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „Ф Т.“ ООД. Определена е начална дата на
неплатежоспособността 29.11.2009 г. С Решение от 20.03.2012 г., постановено по
същото дело, дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на
предприятието му, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото,
прекратени са правомощията на органите на дружеството и същите са лишени от
правото да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. С определение от 30.05.2012 г. по т.д. 1143/2012 г., I-9 ти
състав, ТО, по описа на Софийски градски съд за постоянен синдик на дружеството
е назначен Т.Н.. Тези обстоятелства са вписани по партидата на дружеството в
търговския регистър, като към момента на приключване на устните състезания няма
промени в тях (вж. решенията на л. 40-62, л. 63-64 и определението на л. 34-35).
С решение от 22.12.2014 г. по т.д. 4911/2012г. на СГС, потвърдено
с решение № 429 по т.д. 4520/2015г. на САС, е прието за установено спрямо „Ф-Т.“
ЕООД /н/ и кредиторите на несъстоятелността в производството по несъстоятелност
на „Ф-Т.“ ЕООД /н/, че сделката от 09.12.2009 г., обективирана в нотариален акт
№ 129, том V, peг. № 25132, дело № 880 от 2009 г. на нотариус Ц. С., с която
същият е продал на Я.С.П. процесния Апартамент № Б101 е НИЩОЖНА по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Решението
на СГС е влязло в сила на 26.04.2016 г. (вж. решенията на л. 156-168).
Към датата на приключване на устните състезания несъстоятелния търговец е
променил правно организационната си форма от ЕООД в ООД.
Така
установената фактическа обстановка не е спорна между страните.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За уважаване на
иск с правно основание чл. 108 от ЗС е необходимо наличието на следните три
кумулативни предпоставки: 1/ ищецът
да е собственик на вещта, предмет на ревандикация; 2/ вещта да се намира във владение на ответника; 3/ владението на ответника да не може да бъде противопоставено на
правото на собственост на ищеца. В тежест на ищеца е при условията на главно и
пълно доказване да установи първите две предпоставки, а в тежест на ответника -
да установи наличието на правно основание за осъществяване на владението си върху
имота.
В настоящия
казус, ищецът синдик на дружество в несъстоятелност, което извежда правото си
на собственост от сделка, осъществена с нотариален акт № 097,
том IV, рег. № 11047, дело № 597/2005г. на нотариус В.А. от 13.12.2005 г.,
поправен с нот. акт № 82, том I, рег. № 4117, дел № 75 от 2009 г. на нотариус В.Б.
от 13.07.2009 г. Същият поддържа, че така придобитият имот не е напускал
масата на несъстоятелността, като се е позовал на установената с решение от 22.12.2014 г. по т.д. 4911/2012 г. на СГС, нищожност по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на продажбата, сключена на 09.12.2009 г., с нотариален акт
№ 129, том V, рег.
№ 25132, дело № 880 от 2009 г. на нотариус Ц. С., постановена по иск на синдика с правно
основание чл. 646, ал. 2, т. 4 (отм.) от ТЗ.
Искът по чл.
108 от ЗС е предявен именно с оглед осъществяването на последиците на иска по
чл. 646, ал. 2, т. 4 (отм.) от ТЗ за реалното връщане на имота в масата на
несъстоятелността и последващото удовлетворяване на кредиторите, като предвид
владението на имота от последващ приобретател, същият се претендира от него.
Легитимацията
на синдика по иск с правна квалификация чл. 108 ЗС срещу третото лице, което
отказва да предаде недвижимия имот, предмет на сделката по чл. 464, ал. 2, т. 2
и 4 ТЗ, въпреки че неговите права са непротивопоставими на кредиторите по
несъстоятелността, произтича от чл.658, ал.1, т.5 от ТЗ. Тя съществува,
доколкото производството по несъстоятелност продължава да е висящо, а синдикът
я упражнява, за да могат кредиторите по несъстоятелността да се удовлетворят от
осребряването на този актив от масата по несъстоятелността. В това се проявява
правното значение на обстоятелството, че в периода на висящност на иска по чл.
108 ЗС длъжникът продължава е в несъстоятелност.
Като спорни по
делото се очертават въпросите за: 1/
приложимостта на новите редакции на чл. 646 и 647 от ТЗ (обн. ДВ бр.
20/28.02.2013 г.), с оглед предвиденото в § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ (обн. ДВ бр.
20/28.02.2013 г.), както и 2/ за
противопоставимостта по отношение на кредиторите на „Ф-Т.“ ООД /н/ на правата,
които ответницата е придобила преди датата на вписване на исковата молба, с
която е сезиран съдът с иска за обявяване на нищожността на продажбата от
09.12.2009 г., от която е черпил правата си нейният праводател.
С решение №143
от 09.08.2016г. по гр. д. №195 по описа за 2016г. на ВКС, I ГО, постановено в производство по
чл.290 от ГПК, докладчик съдия Геника Михайлова, е даден отговор на
материалноправния въпрос „Когато производството по несъстоятелност е заварено от
ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г) и към влизане в сила на закона е влязло в
сила решение, с което е уважен искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (първоначална
редакция на текста), прилага ли се защитата по чл. 647, ал. 3 ТЗ (редакция на
текста след изменението със ЗИДТЗ) за правата на третите добросъвестни лица,
придобили имота възмездно преди вписването на исковата молба?“.
За да отговори
на така поставения въпрос, тълкувайки закона, съдът е посочил на първо място,
че след измененията на ТЗ, извършени с § 7 - § 10 ЗИДТЗ, фактическите състави
на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ вече не съществуват. От друга страна, § 14 от
ПЗР на ЗИДТЗ предвижда преходни правила за онези (други) способи за попълване
на масата по несъстоятелност по Търговския закон, които продължават да
съществуват и след това негово изменение. Следователно
фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ и последиците от тяхното
осъществяване, остават извън предметния обхват на преходните правила в § 14 от
ПЗР на ЗИДТЗ. Изричната нова уредба,
която това изменение на ТЗ е предвидило в защита правата на трети лица (чл.
646, ал. 7 и чл. 647, ал. 3 ТЗ в новата им редакция) и за която преходното
правило от § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ урежда обратно действие, не ги касае. Като споделя изцяло изводите, послужили за логическа
основа на посоченото решение, настоящият съдебен състав приема, че отговорът на
първия спорен между страните въпрос, както беше посочен по-горе, е отрицателен,
а именно – обратното действие, придадено на правните норми, защитаващи правата
на третите лица по силата на чл.646, ал.7 и чл.647, ал.3 в новата им редакция,
не касае фактическите състави на чл. 646, ал.2, т.2 и т.4 от ТЗ в старата им
редакция.
Следователно,
необходимо е да се потърси отговор на въпроса как следва да се уреди конкуренцията
между правата на кредиторите на несъстоятелния търговец, които произтичат от
фактическите състави на чл. 646, ал. 2, т. т. 2 и 4 (отм.) ТЗ, осъществени към
влизане в сила на това изменение на ТЗ, и правата на третите лица. Както преди,
така и след измененията от 2013г., в Търговския закон няма изрична разпоредба,
която да урежда този въпрос.
Фактическите
състави на чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 (отм.) ТЗ до изменението предвиждат, че са нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността определени сделки с права от масата по несъстоятелността.
Сделката има правно действие между
страните по нея, но то е непротивопоставимо
на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Непротивопоставимостта
означава, че производството по несъстоятелност следва да се развива все едно,
че сделките по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 (отм.) ТЗ не са извършени. Действията по
осребряване на актива, предмет на такава сделка и разпределението му, следва да
продължи в производството по универсално принудително изпълнение. Исковете за
установяване на нищожността на сделките по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 (отм.) ТЗ
са установителни, но последиците от осъществения фактически състав, който я
извежда, са различни от нищожността по
чл. 26 ЗЗД. Това е така, тъй като сделката
е непротивопоставима само спрямо определените от закона трети лица -
кредиторите на несъстоятелността, а
за страните по нея тя поражда действие.
Доколкото няма
изрично правило, което да уреди колизията на права между кредиторите на
несъстоятелността и третите лица в посочения случай, съставът на ВКС, I ГО, постановил посоченото по-горе
решение, е потърсил на основание препращащата норма на чл.621 от ТЗ други
институти в ГПК, близки по цел и последици на нищожността по чл.646, ал.1, т.2
и 4 от ТЗ и уреждащи тази колизия. Вторият важен извод, направен в мотивите на
цитираното решение, е за приложимостта в
тези случаи на правилата на чл. 451 - 453 ГПК. Ето защо, когато предметът
на сделката по чл. 646, ал. 2, т. 2 и т. 4 (отм.) ТЗ е правото на собственост
или друго вещно право върху недвижим имот, третото
лице го придобива, ако действието на разпореждане предхожда вписването на
възбраната върху имота, наложена в производството по несъстоятелност и е сред
тези, посочени в чл. 453 ГПК. Меродавен е моментът на наложената обща възбрана
в производството по несъстоятелност като законова последица от вписването
на решението за обявяване на търговеца в несъстоятелност в търговския и нотариалните
регистри (чл. 715 ТЗ).
С оглед всичко
изложено и като съобрази цитираната съдебна практика, задължителна за настоящия
състав, съдът намира, че когато третото
лице черпи правата си от сделка, извършена преди налагането на общата възбрана
в производството по несъстоятелност, законова последица от вписването на решението за обявяване
на търговеца в несъстоятелност в търговския и нотариалните регистри (чл. 715 ТЗ),
тези права са противопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Датата на
вписване на исковата молба по предявения иск с пр. осн. чл. 646, ал.2, т.2 и 4
от ТЗ има правно значение, доколкото, ако лицето, спрямо което сделката поражда
действие, се е разпоредило с правото на собственост върху недвижимия имот след
датата на вписване на исковата молба, решението по делото ще обвърже третото
лице със силата на пресъдено нещо по силата на чл.226 от ГПК. В противен
случай, решението му е непротивопоставимо, а конкуренцията на права се урежда
от посочените правила на ГПК, приложими по силата на чл.621 от ТЗ.
В случая, ответницата
извежда правата си от договор за замяна, сключен във формата на нотариален акт
на 21.12.2010 г., на която дата е и вписан в служба по вписванията. Решението,
с което „Ф-Т.“ ООД е обявен в несъстоятелност, е от 20.03.2012 г., през същата
година е предявен и искът по чл. 646, ал.2, т.4 от ТЗ. Това означава, че
наложените общи запор и възбрана като законна последица от решението (чл. 715 ТЗ), са вписани в търговския регистър след договора от 21.12.2010 г. Следователно,
правата на ответницата върху недвижимия
имот са противопоставими на кредиторите по несъстоятелността и тя е придобила
собствеността върху имота. Предявеният иск по чл.108 от ЗС е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ответницата има право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Съгласно представените доказателства и
списъка по чл. 80 от ГПК (л. 193), А.С. е
направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева,
като ищецът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението. Съдът,
като прецени правната и фактическа сложност на делото, приключването на същото
в рамките на едно съдебно заседание и минимално дължимия размер на
възнаграждението, изчислен при цена на иска от 77 900,70 лева (данъчната
оценка на л. 76 от делото), намира възражението за основателно. Минималното
възнаграждение, изчислено по реда на
чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба № 1/2004) е в размер на 2 867,02 лева. Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответницата разноските за възнаграждение на един
адвокат, което, изчислено по посочения ред, възлиза на 2 867,02 лева.
Производството
по делото е прекратено по отношение на ответника Я.П. на основание чл.232 от ГПК с влязло в сила определение. В случаите на оттегляне на иска ответникът има
право на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК. П. е поискал да му се присъдят
3 250 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.
80 ГПК, а ищецът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението.
Съдът, като прецени правната и фактическа сложност на делото, приключването на
същото в рамките на едно съдебно заседание и минимално дължимия размер на
възнаграждението, намира възражението за основателно. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника Я.П. разноските за възнаграждение на един
адвокат, изчислено по реда на Наредба № 1/2004, което възлиза на 2 867,02 лева.
На основание
разпоредбата на чл. 620, ал.5 от ТЗ синдикът на несъстоятелния търговец е бил
освободен от предварително внасяне на държавната такса по предявените искове.
Ето защо, предвид отхвърлянето на единия от исковете и прекратяване на
производството по другия на осн. чл.232 от ГПК, с крайният акт ищецът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1558 лв., представляваща
дължимата държавна такса по предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС,
изчислена по реда на чл. 71, ал.2 вр. с чл.69, ал.1, т.2 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.
– синдик на „Ф-Т.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „********, бл********,
срещу А.С.С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, оф. 19 – адв. Н.К., иск с
правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на Апартамент № Б**, находящ се в сграда в „груб
строеж“ в гр. С., район „С.“, ул. „Акад. *********, първи жилищен етаж, на кота
+ 6,40 м., със застроена площ от 77,88 кв.м., състоящ се от: входно антре,
дневна с кухненски бокс, една спалня с балкон и килер, баня с тоалетна, при
граници: коридор, стълбищна клетка, ап. Б 110, двор и ап. Б 102, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху УПИ, в който е построена сградата, съставляващи УПИ №
IX – 1749 и УПИ Х-1749 в кв. № 40 по плана на гр. С., местност „С. град“, с
площ на УПИ № IX – 1749 от 1375 кв.м. и с площ от на УПИ Х-1749 - 1353 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Ф-Т.“ ООД /в несъстоятелност/, чрез синдика Т.Н., да заплати на А.С.С. 2 867,02 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК „Ф-Т.“ ООД /в несъстоятелност/, чрез синдика Т.Н., да заплати на Я.С.П. 2 867,02 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК „Ф-Т.“ ООД /в несъстоятелност/, чрез синдика Т.Н., да заплати по сметка на СГС сумата от 1 558 лв. –
държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.