РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 25.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                    мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

 

при секретаря Елеонара Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 8077 по описа на СГС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение 46597 от 21.02.2019 г., постановено по гр. дело № 38805/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Е.М.Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, като е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от сумата 621,02 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., доставяна в топлоснабден имот - апартамент 9, находящ се в гр. София, ж.к. *********, абон.номер 335517 и сумата 6,12 лева, представляваща възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 32605/ 2017 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като са отхвърлени иска за установяване на вземане за дялово разпределение за горницата над 6,12 лева до претендираните 43,40 лева и за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г., както и акцесорните исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 53,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.08.2014 г. до 05.05.2017 г. и за сумата от 9,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждени­ето за дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 05.05.2017 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК съразмерно на уважената част от исковете сумата от 608,02 лева - съдебни разноски в исковото производство, както и сумата 64,68 лева - съдебни разноски, направени в производството по ч.гр.д. 32605/ 2017 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, а ищецът е осъден да заплати на ответника н основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете сумата от 61,90 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца установителни искове за установяване на вземанията за сумата от 53,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.08.2014 г. до 05.05.2017 г. и за сумата от 9,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждени­ето за дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 05.05.2017 г., е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че за процесните вземания съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ ответникът е в забава, тъй като са станали изискуеми с изтичането на 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи претенцията, като присъди направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззиваемият ответник - Е.М.Г. не е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Въззиваемия - „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител и не взема становище по въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, доколкото въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По отношение на оплакването във въззивната жалба, касаещо акцесорните вземания за лихва върху главното парично задължение за доставена топлинна енергия и такава върху главницата за дялово разпределение, следва да се отбележи следното:

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат, съответно издадената в тази връзка фактура, не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, отнасящи се за процесния период, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на за­конната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а именно само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на из­равнителната сметка. Следователно по аргумент за противното от чл. 33, ал. 4 ОУ клиентите на ищцовото дружество не дължат обезщетение за забава върху ме­сечните прогнозни сметки за топлинна енергия, а само за сумите, начислени след из­вършването на изравняването на топлинната енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. и имащи отношение за процесния период последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет-сайта на дружеството, така както и ищецът е твърдял в исковата молба. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на която сметките на ответника за процесния период  са били публикувани на интернет-страницата му, поради което и с оглед доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК е законосъобразен изводът на СРС, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че същият  е поставен в забава за изпълнението на процесиите задължения за заплащане стойността на ползваната в имо­та топлинна енергия. Обоснован е извода на СРС, че представените копия от нотариално заверени констативни протоколи, представляват свидетелски показания, дадени в писмена формата, какъвто способ за събиране на доказателства ГПК не съдържа, тъй като нотариусът няма правомощие да удостоверява дали сметките на потребителите на топлинна енер­гия са били публикувани на интернет-сайта на „Т.С.” ЕАД. Следователно в съответствие със събраните по делото допустими доказателства обосновано първоинстанционният съд е приел, че ответникът не дължи мораторна лихва върху главното парично задължение за доставена топлинна енергия в размер на сумата от сумата от 53,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.08.2014 г. до 05.05.2017 г. и за сумата от 9,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждени­ето за дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 05.05.2017 г., и законосъобразно същите са били отхвърлени. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 36 от ОУ не предвижда „ред и начин“ за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което следва да се приложи по аналогия общото правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправяне на покана, каквато ищецът не е ангажирал доказателства, че е отправил до ответника върху задължението му за заплащане на дялово разпределение.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.

При този изход на спора в полза на въззиваемия ответник и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалното представителството в производството пред СГС по Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2029 г.  в размер на сумата от 370,00 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг.  280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение 46597 от 21.02.2019 г., постановено по гр. дело № 38805/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, в ожалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** против Е.М.Г., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията за сумата от 53,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.08.2014 г. до 05.05.2017 г. и за сумата от 9,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждени­ето за дялово разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 05.05.2017 г.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сума­та 61,90 лева - съдебни разноски.

РЕШЕНИЕ № 46597 от 21.02.2019 г., постановено по гр. дело № 38805/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, в ожалваната част с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** против Е.М.Г., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, като е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от сумата 621,02 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., доставяна в топлоснабден имот - апартамент 9, находящ се в гр. София, ж.к. *********, абон.номер 335517 и сумата 6,12 лева, представляваща възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 32605/ 2017 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: