Р Е
Ш Е Н
И E
№ 48
гр. А., 24.04.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ
състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател : Мария
Джанкова
Съдебни заседатели : .…….....…………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като
разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН дело №
39 по описа за 2 019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба на С. К. Ч., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 18-0237-000264/19.07.2018 год. на Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - А., с което са й наложени следните санкции:
- за нарушение на чл.5, ал.1,т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20,00 (двадесет) лева;
- за нарушение на чл.123, ал.1,т.3, б.Б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 (три) месеца;
- за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 10,00 (десет) лева;
- за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба от 10,00 (десет) лева;
Жалбоподателката признава отчасти верността на установената в наказателното постановление фактическа обстановка, поради което и не спори относно всяка от определените три санкции „глоба“, едното от 20,00 лв. и две от по 10,00 лв., съответно по чл.185 ЗДвП и чл.183, ал.1 от ЗДвП. Моли за отмяна единствено на наложено наказание по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 (три) месеца, като се позовава на допуснати от страна на административнонаказващия орган нарушения на процесуалните правила, както и на несъобразяване с липсата на умисъл от страна на дееца. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Г. *** поддържа оплакванията си. Ангажира гласни доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда, не излага
мнение по повод основателността на
жалбата. Не представя доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното
производство.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде изменено, поради следните
съображения :
Според обжалваното НП на 29.06.2018 г. около 14,45 часа в гр.А., на *** жалбоподателката С.Ч. управлявала МПС – т.а.***, *** с английска регистрация и при преминаване покрай паркиран пред дом *** л.а. *** с рег.№ *** му нанася щети, след което напуска местопроизшествието и не уведомява органите на МВР. Водачът Ч. не представила следните документи: СУМПС и контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС.
За констатираните нарушения след подаден сигнал и снети сведения от собственика на гореописания лек автомобил Рено бил издаден акт за установяване на административно нарушение №264, бл.№ 464297/30.06.2018 г., който нарушителят подписал, с възражения.
Административнонаказващият орган е приел, че всяко от нарушенията е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя Ч. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца – за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, ЗДвП и глоби – за всяко от останалите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя Д.А.Р., св. по акта З.Ц.Ц. и св.Н.Ц.Ц., както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена всяка от санкциите. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП в цялост, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По повод спорното между страните санкциониране следва да се отбележи следното:
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП предвижда, че „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания“.
Установените с акта фактически обстоятелства
кореспондира с показанията на актосъставителя и
свидетелите по акта, но с отбелязването, че никой от тях тримата /полицейски
служители/ не е очевидец, а възприятията им са на база снети сведения.
Фактическата обстановка в АУАН се оспорва отчасти от жалбоподателката, като последната излага довода, че към момента на проверката всъщност не е управлявал МПС, а и не е разбрала, че е станала участник в ПТП. Алтернативно сочи, че дори и да е бил участник в движението, респ. в пътно произшествие, тъй като не е разбрала за него, в тежест на АНО е да ангажира доказателства за виновното й поведение. Настоящият състав, с оглед липсата на доказателства в насока Ч. да не е управлявала МПС на инкриминираната дата, намира това й твърдение за защитна теза, с цел избягване на административно - наказателна отговорност. Същото от една страна се опровергава от кореспондиращите помежду си показания на разпитаните свидетели, а от друга страна не е житейски и логически издържано, доколкото за да бъде субект и на останалите, необжалвани наказания за нарушения на ЗДвП, Ч. е следвало да има качеството на водач на МПС, което не се спори. Тъкмо напротив – от направеното, чрез представителя й изаявление в съдебно заседание, НП не се оспорва досежно констатираните и санкционирани нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП – за неносене на документи.
Вън от изложеното обаче АРС преценя, че не се установи по категоричен начин процесното нарушение на чл.123, ал.1,т.3, б.“В“ от ЗДвП да е било извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като липсват убедителни доказателства жалбоподателката Ч. да е възприела, че изобщо при движението на управлявания от нея автомобил, е възникнало ПТП, да са възникнали разногласия относно конкретните обстоятелства, при което положение същата да е напуснала местопроизшествието без да уведоми службата за контрол, а изобщо липсват каквито й да било данни и твърдения да не е изпълнила дадени й указания, т.е. че поведението й е умишлено и виновно. Никой от разпитаните трима свидетели – полицейски служители и не твърди, Ч. да е дала пред тях обяснения относно напускане на ПТП, а тъкмо напротив – помолила проверката да се отложи за следващ ден, за да й се предостави възможност да донесе от дома си изисканите му документи – свидетелство за управление и за регистрация на МПС, контролен талон. За неизпълнение на задължението да носи съответните документи жалбоподателят не е оспорил вината си нито на място, при съставяне на АУАН, нито пред съда, поради което и в посочената част обжалваното НП следва да бъде потвърдено без излагане на по-подробна аргументация. В останалата си част и предвид отдалечеността на събитията във времето (нарушението е от дата 29.06.2018г.) безспорно Ч. е препятствано във възможността си да ангажира убедителни доказателства в подкрепа на тезата доколко у участвала в ПТП, поради което и съдът намира, че виновността й за посоченото нарушение не е категорично установена. В този смисъл следва да се ценят, макар и не особено категоричните показания на св.Е.С.К., според която един ден, в който снаха й С.Ч. дори не била излизала с колата, един човек дошъл в дома й, искайки пари и мотивирайки се с това, че автомобилът му е блъснат от нея. Ето защо и обжалваното НП в посочената част следва да бъде отменено, като постановено при неизяснена в цялост фактическа обстановка, установяваща виновно поведение на жалбоподателката.
За изчерпателност
следва да се отбележи, че предвид отдалечеността на нарушението във времето и
съответно липсата на ясни спомени у разпитаните свидетели, съдът, изяснявайки фактическата
обстановка в цялост, е поставен в невъзможност да направи обоснован извод по
повод оплакването на жалбоподателя и
евентуално за маловажност на случая, за който наказващият орган да е
следвало да приложи чл.28 от ЗАНН,а именно да се съобрази съгласно константната
практика на съдилищата, при тълкуване на посочената норма относно същността и
целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс и НПК. Общото понятие на административното
нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си
служи още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При извършване
на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.28 ЗАНН, наказващият орган всъщност
освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Съгласно чл.93, т.9
от НК „Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-0237-000264/19.07.2018 год. на Началник група
към ОД на МВР – Б., РУ - А., с което на С.
К. Ч., ЕГН **********,*** са наложени
следните санкции:
- за нарушение на чл.5, ал.1,т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 20,00
(двадесет) лева;
- за нарушение на чл.123, ал.1,т.3, б.Б от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на
100,00 (сто) лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок
от 3 (три) месеца;
- за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.1,2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) – глоба от 10,00 (десет) лева;
- за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) – глоба от 10,00 (десет) лева;
като
ОТМЕНЯ наказанията за нарушение на чл.123,
ал.1,т.3, б.Б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 100,00
(сто) лева, както и лишаване от право на управление на МПС за срок
от 3 (три) месеца и потвърждава наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен
съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: