РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. С., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Росица Атанасова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно
наказателно дело № 20225440200079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8
ЗДвП.
Образувано е по постъпила жалба от С. АС. Ш., ЕГН **********, с
адрес: с.Б., общ Р., против електронен фиш серия К №*** издаден от ОД на
МВР гр.С., с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 ЗДвП й е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 800 лева. Жалбоподателката моли електронния фиш да
бъде отменен, като незаконосъобразно издаден, поради допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
От нейно име жалбата поддържа процесуалният й представител адв.С., който
навежда доводи за отмяна на санкционния акт, поради липсата на мотиви
защо е санкционирана за повторно нарушение.
Ответникът по жалбата ОД на МВР С., редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
РП гр.С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
От събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид
1
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице, с интерес да
обжалва. Разгледана по същество, тя се явява частично основателна.
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *** на ОД на МВР
гр.С. е издаден срещу С. АС. Ш. за това, че на 04.06.2021 г. в 17:01 часа в
гр.С. на новата отсечка на ГПК (главна пътна комуникация) до фирма „А.“
ЕООД е управлявал лек автомобил „***“ рег.№ *** в посока на движение към
кръстовище Б. със скорост от 85 км.ч. при разрешена скорост 50 км.ч., т.е. с
превишение на скоростта от 35 км.ч.- нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, за което
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 ЗДвП, й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800 лева. В електронния фиш
е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство (АТС) АRН САМ S1. Видно от клип №0113864 от
04.06.2021 г., направен в 17:01 часа, който по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП
представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил с рег.№
*** се е движил с измерена скорост 88 км.ч. От справка от база данни КАТ е
видно, че автомобилът към датата на нарушението е собственост на
жалбоподателката Ш..
По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ, от което се установява, че то е
издадено относно преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1, вписано
в регистъра на одобрени за използване средства за измерване под №5126, че
срока на валидност на преносимата система е до 07.09.2027г. От протокол за
проверка №64-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ е видно, че преносима система
за контрол на скоростта на МПС с фабричен номер 11743с5, тип АRН САМ
S1, е преминала проверка в Български институт по метрология и отговоря на
метрологичните изисквания; че допустимата грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч е плюс –минус 3 км/ч. Периодичността на проверката
на АТС е на една година, съгласно приложено писмо на БИМ изх.
№***/27.10.2020 г. до ОДМВР С..
Приобщен е протокол за използване на АТС от 07.06.2021г, от който се
установява, че контрол на скоростта на движение на МПС на 04.06.2021г. е
2
извършван с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип АRН САМ S1 с фабричен
№11743с5, на новата отсечка на ГПК до фирма“А.“ ЕООД, като видеоконтрол
е осъществяван от 16,00 часа до 17,30 часа. С автоматизираното техническо
средство е извършван контрол на движещите се в посока от кв.У. към кв.Р.
моторни превозни средства.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство от категория В, е забранено да
превишава 50 км.ч. в населеното място. От представените по делото
доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че
жалбоподателката е управлявала лек автомобил „***“ рег.№ *** на 04.06.2021
г. в 17:01 часа в гр.С. на новата отсечка на ГПК (главна пътна комуникация)
до фирма „А.“ ЕООД в посока към кръстовище Б. със скорост 85 км.ч. Като
водач на МПС тя е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на
чл.21 ал.1 ЗДвП предписваща задължение на водачите на МПС да управляват
МПС в населеното място с не повече от 50 км./ч., но не го е направила и така
е допуснала вмененото й нарушение. Доколкото като собственик на
автомобила жалбоподателката Ш. не е подала декларация по чл.189, ал.6
ЗДвП, в която да е посочи друго лице, на което да е предоставила за ползване
и управление автомобила, съдът намира, че именно тя е била негов водач.
Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189,
ал.8 ЗДвП, а именно, териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото
на извършване на нарушението - гр.С. на новата отсечка на ГПК (главна
пътна комуникация) до фирма „А.“ ЕООД, датата и точния час на
извършването му, регистрационен номер на МПС-то, водача на превозното
средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба от ЗДвП,
размера на глобата.
Законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се
ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред на
налагане на административни наказания с АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от
Наредба №8121з-532 за автоматизираните технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР,
обн.ДВ.бр.36/19.05.2015г. за осъществяване на контрол с АТСС служителят
3
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на
измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява
наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за
движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система.
При избор на санкция за процесното нарушение обаче, в електронния
фиш е посочена като правно основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 4 ЗДвП, която намира приложение при нарушения за скорост,
осъществени в условията на повторност - след като вече дееца е наказван за
такова нарушение с влязъл в сила административен акт. В случая, в
съдържанието на обжалвания ЕФ липсва посочване на предходно допуснато
от водача нарушение (установено и санкционирано), спрямо което да се
приеме, че процесното се явява извършено в условията на повторност. Съдът
намира, че при издаването на атакувания ЕФ е допуснато процесуално
нарушение, доколкото в съдържанието му не се сочи, че нарушението е
извършено в условията на повторност. Недопустимо е едва с посочване на
санкционната разпоредба въз основа на която се определя наказанието, по
тълкувателен път, да се достига до факти и обстоятелства представляващи
задължителни елементи от фактическия състав на повдигнатото
административно-наказателно обвинение, което в случая е за квалифициран
състав - в условията на повторност. В съдържанието на ЕФ следва да бъде
вписан конкретния ЕФ или НП обусловили квалификацията, и да бъде
посочено (словесно), че нарушението за скорост е извършено в условията на
повторност.
Освен това съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т.
1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца. Следователно при позоваването на ал. 4 на 182 ЗДвП, следва
4
задължителна привръзка със съответната алинея и точка на чл. 182 ЗДвП,
което в случая не е направено.
Независимо от горното и доколкото липсва съществено изменение на
обстоятелствата, въз основа на които е повдигнато административно-
наказателното обвинение, съдът намира, че следва да преквалифицира
нарушението и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение - в случая
това е основния състав на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което видно от изложените по-
горе мотиви, съдът намери за безспорно установено. В същия смисъл е
актуалната съдебна практика, включително и тълкувателна такава,
обективирана в Решение № 286/27.09.2021 г. по к.а.н.д. № 113/2021 г. по
описа на АС-С. и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС на ВАС.
В случая санкционната норма, която следва да намери приложение за
описаното и доказано нарушение на жалбоподателката по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, тъй като се установи, че нейното превишение на
въведеното ограничение за скорост при управление на МПС на процесната
дата, място и пътен участък, е с 35 км/час. Предвидено е наказание във
фиксиран размер, а именно „глоба“ в размер на сумата от 400 лв., в който
смисъл атакуваният ЕФ следва да бъде изменен /така в Тълкувателно решение
№ 8 от 16.09.2021 г. на ОСС на ВАС/.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен
начин се установи, че жалбоподателката е осъществила нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява
частично основателна, поради което и обжалвания електронен фиш следва да
бъде изменен по отношение на приложената разпоредба на чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1, като я преквалифицира по чл. 182, ал.
1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП и намали наказанието "Глоба" от 800 лева на
400 лева.
Жалбоподателката претендира разноски от 300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. Предвид изхода на делото претензцията за разноски следва
да се уважи пропорционално на уважената част от жалбата. ОДМВР С. следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 150 лева –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №*** издаден от ОД на МВР гр.С.,
с който на С.А. Ш., ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ Р., с който за
нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.4 ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800
лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна норма в такава по
чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на
наложеното наказание "Глоба" от 800 лева на 400 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С. да заплати на С.А. Ш. сумата от 150 лв. -
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Административен съд
С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6