Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 30.12.2019 г.

 

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 10.12.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията АНД № 5 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В.“ ООД, представлявано от управителя му В.Т.чрез защитник адв. В.Г. против Наказателно постановление № КГ – 2212/14.11.2018 г., издадено от К.В. – временно изпълняващ функциите на председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, на основание Решение на Министерски съвет № 597/23.08.2018 г. с което на жалбоподателя, в качеството му на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 20 от ДР от Закона за чистотата на атмосферния въздух за нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАС вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКГТГУРНТК), на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 11.04.2018 г. при извършена проверка от свидетеля Б. и от Т. А. – главни инспектори в отдел „Инспекция на качеството на течните горива“, в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН в обект – бензиностанция, управляван от „В.“ ООД, намиращ се в гр. Ихтиман, ул. „…. №… в присъствието на свид. К. и Ж. – служители в ищцовото дружество, първата от които управител на търговския обект, от бензиноколонка № 4 е взета проба от разпространяваното течно гориво – гориво за дизелови двигатели, за което е съставен протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-026/11.04.18 г.  

Процедурата била следната: Първоначално контролните органи промили всяка от еднолитровите метални съдове с по около 200 мл. от дизеловото гориво, а след това съдовете били запълнени с около 850 мл от горивото. Били иззети общо шест проби – всяка в отделен метален съд, които били запечатани веднага след взимане на пробата с пластмасови тапи, след което – пломбирани и етикетирани по надлежния ред. На етикетите били обозначени номера на колонката, от която е взета пробата; вида на горивото; номера на протокола; лицето, взело пробата – Т. А., с подпис на лицето, присъствало на проверката – свид. Й. К.. На място бил изготвен протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-026/11.04.18 г. При документалната проверка било установено, че последната доставка на гориво в количество 2 699 л. е получена с приемо-предавателен протокол от 05.04.2018 г. и с декларация за съответствие № 989/26.03.2018 г., издадена от „С…“ ООД за партида № …. с общо количество  3 809 т. Наличното гориво в резервоара на бензиностанцията, свързан с колонка № 4, в момента на проверката било 3 601 т.

Първоначално едната от контролните проби била изпитана в "Стационарна лаборатория - София", ул. „….“ № . към Лабораторията за изпитване на горива, смазочни материали и присадки – София. Видно от резултатите на изпитването по Протокол №С-0090-2/18.04.2018 г. са били изследвани общо 9 показателя, като за единия от тях – "Пламна температура", било установено несъответствие – стойността била 50.5 °С ± 1.1 °С при стандарт по чл. 6, т. 2, Приложение № 2 НИКГТГУРНТК съобразно БДС EN ISO 2719  над 55.0 °С, като изследването е извършено по стандарта, утвърден в БДС  EN ISO 2719:2016.

С писмо на главния директор на ГД ККТГ управителя на „В.“ ООД е уведомен 09.10.2019 г. за установеното несъответствие с изискванията за качество на течно гориво – гориво за дизелови двигатели по показател „Пламна температура“. Въз основа на това дружеството жалбоподател е отправило искане за извършване на арбитражна проба в Акредитирана изпитвателна лаборатория на нефт, разтворители, горива и нефтопродукти при „Българска петролна рафинерия“ ЕООД.

Втората проба била изследвана в горепосочената лаборатория, със сертификат за акредитация на БСА рег. № 53-ЛИ, валиден до 30.05.2020 г., и резултатите от него са обективирани в протокол № 241/06.06.2018 г., въз основа на който е изготвена Експертиза № Еа-016/07.06.2018 г. В този случай бил изследван само 1 показател – "Пламна температура", който отново показал отклонение от чл. 6, т. 2, Приложение № 2 НИКГТГУРНТК съобразно БДС EN ISO 2719  над 55 °С, като били измерени 52 °С ± 2.7 °С.

На основание резултатите от изследването в изготвената експертиза било направено заключение, че показателят "Пламна температура (°С)" на течното гориво за дизелови двигатели е 52 °С при норма над 55 °С, и след като е под 52.82 °С, продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател, респективно – на изискванията в Приложение № 2 към НИКТГУРНТК. Копия от протокола и експертизата били връчени на жалбоподателя.

Въз основа на протокола за изследване и заключението на експертизата за съответствие, свид. Б. приел, че разпространявайки на 11.04.2018 г. течно гориво за дизелови двигатели, за което е установено несъответствие с изискванията за качество съгл. Приложение № 2 от Наредбата, "В." ООД, в качеството си на краен разпространител по см. § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, е осъществило административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от Закона вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредбата, за което на 11.06.2018 г. съставил АУАН по реда на чл. 40, ал. 4 ЗАНН против дружеството, надлежно предявен на управителя му на 12.09.2018 г.. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН управителят е депозирал възражение.

АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението при издаване на НП, и със същото на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-026/11.04.18 г., Протокол от изпитване № С-0090-2/18.04.2018 г., Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0148/18.04.2018 г., писмо на главен директор на ГД ККТГ, писмо от управителя на "В." ООД до ГД "Контрол на качеството на течните горива" относно извършване на  арбитражна проба, Декларация за съотвествие на кчеството на течните горива № 989/26.03.2018 г.издадена от "С." ООД, Протокол за изземване на арбитражна проба № 18/06.06.2018 г., Приемно-предавателен протокол за изпитване на арбитражна проба № 18/06.06.2018 г., Протокол от изпитване № 241/06.06.2018 г., Експертиза за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно изпитване № Еа-016/07.06.2018 г., Заявка за изпитване на течни горива № С-90/12.04.2018 г., сертификат за акредитация, Свидетелство за калибриране № 0162/07.02.2017 г., фискален и служебен бон за гориво от колнка номер четири на бензиностанция в гр. Ихтиман, ул. "……, разписки за доставяне, показа на съставяне на АУАН, гласните доказателства, обективирани в показанията свид. Г.Б., частично показанията на свид. Же. Ж. и З. Кацарова и частично заключението на изготвената по делото съдебно-химическа експертиза.

Съдът намира, че обстоятелствата около процесната проверка, начина на взимане на пробите са подробно отразени в Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-026/11.04.18 г. В него са описани всички действия, които са извършени при проверката и тяхната последователност. Констатациите в протокола намират пълна подкрепа в показанията на свид. Г.Б., както и в приложените фискален и касов бон относно извършената промивка на съдовете, в които са взети процесните 6 проби. Показанията на свидетеля са логични, последователни и непротиворечиви. В съдебно заседание свидетелят добросъвестно излага всички действия, които са извършени по време на проверката и които съобщени факти, както беше посочено, намират пълна подкрепа в приложения по делото протокол № С-026/11.04.18 г. Следва да се отбележи, че в съдебно заседание не възникна необходимост на свидетеля да бъде предявяван посоченият документ като същият има ясни и точни възприятия, което е допълнителен признак за достоверността на изложеното. С оглед посоченото цитираните писмени и гласни доказателства следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установява, че са взети 6 проби от дизелово гориво, в чисто нови метални съдове за еднократно употреба, че е използван удължител, който е промит с гориво от бензиностанцията, а пробите затворени с тапи и пломбирани веднага след взимането им. В този смисъл цитираните доказателства категорично оборват показанията свид. К. и Ж., които твърдят, че металните съдове, с които били взети пробите не били нови и били оставен отворени дълго време след взимане на пробите. Показанията на двамата свидетели в тази част са вътрешно противоречиви. Свид. К. е управител на бензиностанцията, а свид. Ж. служител в дружеството от 15 години, който според показанията му е присъствал на множество проверки в кариерата си. С оглед на това може да се приеме, че и двамата са опитни професионалисти.  При това положение е нелогично, ако са осъществени подобни събития – използване на туби втора употреба и оставянето им дълго време незатворени, никой от тях да не възрази срещу начина на извършване на проверката. От Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-026/11.04.18 г. е видно, че същият е подписан от сивд. К.в качеството ѝ на управител на обекта без забележки. В този смисъл няма логично обяснение, ако твърдените от нея факти, посочени по-горе, са се осъществили, тя да не е възразила при положение, че е имала възможност за това. При преценка на достоверността на показанията на двамата свидетели съдът отчита заинтересоваността им от изхода на делото предвид обстоятелството, че са в трудови правоотношения с жалбоподателя. На следващо място, твърденията, че съдовете не са били изплакнати с гориво преди това противоречи както на констативния протокол и показанията на свид. Желязков, така и на приложените фискални бонове. Поради всичко изложено съдът намира показания на двамата свидетели за недостоверни.

На следващо място съдът не кредитира приетата по делото съдебно-химическа експертиза. Това е така, защото същата на места е необоснована и подхода на вещото лице при изготвянето ѝ внася съмнения в неговата безпристрастност, а в резултат на това и в нейната правилност.

На първо място, в заключителната част на експертизата са дадени отговори на 7 въпроса, от които само един е поставен на вещото лице. Т.е. експертът се е отклонил от поставените задачи и по собствен почин, напълно произволно, е дал отговори на множество въшроси, които не са му поставяни като задачи и които са били извън нейния предмет.

На следващо място изключително трудно е да се проследи как вещото лице е стигнало до крайните си изводи по непоставените въпроси, тъй като аргументите са разхвърляни хаотично в констативно-съобразителната част на цялата експертиза и не съответстват на номерацията, посочена в заключителната част.

На трето място прави впечатление, че вещото лице, при изготвянето ѝ, е влязло в контакт със защитника на жалобподателя - адв. Г., снабдило се е с представен от него документ (справка за атмосферно налягане, който не са бил приобщен към делото) и впоследствие същият документ е станал основа за приемане на крайния извод за неточно замерване при арбитражната проба. Вещото лице напълно безкритично е приело твърдението в исковата молба, че не е доказано, че цифровият барометър в Акредитирана изпитвателна лаборатория на нефт, разтворители, горива и нефтопродукти при „Българска петролна рафинерия“ ЕООД е калибриран, поради което е приело замерването за стойността на атмосферното налягане в района, измерена при изследването в лабораторията, за недостоверно, а оттам и на установената пламна температура. Същевременно вещото лице не е проявило никаква активност да извърши собствена проверка дали цифровият барометър е бил калибриран, както и да осъществи контакт със съответната лаборатория, след като по собствен почин е избрало подход да контактува със страните. Известно е, че вещите лица трябва да бъдат равно отдалечени от страните и предвид принципа на непосредственост по административнонаказателни дела да обосновават заключенията си само въз основа на наличните по делото доказателства. В случая това не е направено. От една страна вещото лице е използвало документи, които не са приобщени като доказателства по делото и то предоставени му само от едната страна. От друга страна експертът е влязъл в контакт с процесуалния представител на жалбоподателя изготвяне на експертизата и е използвал предоставен документ, като е отхвърлил множество от констатациите в изготвените по делото две проби в акредитирани лаборатории без да осъществи никакви действия по проверката на тези констатации. С това вещото лице Б. е игнорирало необходимостта от безпристрастност и обективност при изготвяне на експертизата.

Горните констатации наложиха в съдебно заседание да бъде поставен изричен въпрос, дали ако се установи, че използваният в Акредитирана изпитвателна лаборатория на нефт, разтворители, горива и нефтопродукти при „Българска петролна рафинерия“ ЕООД цифров барометър е калибриран, замерената пламна температура при арбитражната проба е вярна. Вещото лице отговори положително. Вследствие на това беше изискано свидетелство за калибриране № 0162/07.02.2017 г. от горепосочената лаборатория. От него се установи, че барометърът е калибриран. Съобразно дадения от вещото лице в съдебно заседание отговор се установява, че замерването на пламната температура при изготвената арбитражна проба е вярно, което означава, че посоченият в заключението отговор 3 е неправилен. Неправилен, защото изводът в отговор 3 е направен въз основа на изразеното от експерта предположение, което впрочем е залегнало и в жалбата и е прието безкритично в експертизата, че цифровият барометър не е калибриран. След като не е калибриран, според експерта, не може да се направи извод, че е замерено вярно атмосферното налягане. След като последното не е замерено вярно, е използвана предоставената от адв. Г. справка за атмосферното налягане в района и е направен изводът, че пламната температура е възможно да е съответна на законовите изиксвания. Както беше посочено обаче цифровият барометър е калибриран, а заключението на вещото лице в тази част необосновано и неправилно като краен резултат.

На следващо място, в отговора на втори въпрос, също непоставен,  вещото лице е посочило, че при лабораторните проби са проведени при правилно прилагане на метода за изпитване на пламна температура по стандарт БДС EN ИСО 2719 като от документите не е ясно дали в лабораторията на ДАМТН в гр. София полученият резултат за пламна температура е приведен към стандартно атмосферно налягане. В констативно-съобразителната част (л. 118) е прието, че в протокола за изпитване № С-0090-2/18.04.2018 г. не е посочено дали полученият резултат е коригиран към стандартното атмосферно налягане, като ако бъде направена тази корекция стойността на пламната температура става 52.10 °С, която и в тази стойност е несъответна на  от чл. 6, т. 2, Приложение № 2 НИКГТГУРНТК съобразно БДС EN ISO 2719. Очевидно е, че заключението е в противоречие с мотивите, защото ако не е направена посочената корекция, не е спазен стандартът БДС EN ISO 2719. Не е възможно едновременно стандартът да е спазен, както е посочено в констативно-съобразителната част и отговора и същевременно да не е извършена корекция на стойността на пламната температура към стандартното атмосферно налягане, както е посочено в отговора. Тази констатация поставя съмнение относно правилността на експертизата и в тази част.

 Заслужава да се отбележи още, че в протокола за изпитване № С-0090-2/18.04.2018 г. е посочено, че изследването е проведено съобразно БДС EN ISO 2719. Това означава, че дори да не е изрично посочено, резултатът е коригиран към атмосферното налягане, защото изследването е съобразено с изисквания на БДС EN ISO 2719. В този смисъл следва извод, че вещото лице произволно твърди, че не е осъществено коригиране на резултата.

На следващо място, вещото лице, въз основа на документ, предоставен от адв. Г. – амбулаторен лист, който също не е приобщен по делото, е направило извод, че при изготвянето на арбитражната проба не са проведени достатъчно на брой изследвания, за да бъде установена точната стойност на пламната температура - мотиви към въпроси 3 и 4 в констативно-съобразителната част относими към отговор 4. Изложени са вътрешно противоречиви аргументи, че следва да бъдат извършени около 100 изпитвания върху един и същи материал, като всички те трябва да са в границите от 1.0 °С – от 52.00 °С – до 53.00 °С , но „никога, в нито една лаборатория и при никакви обстоятелства не се извършват десет или сто изпитвания върху един и същ материал. В добрата практика се извършват две, три и рядко четири изпитвания, когато това се налага от необходимостта стойностите от тези изпитвания да попадат в границите на повтаряемостта на метода“.

В следващите два абзаца е посочено най-общо, че тъй като при арбитражната проба не са проведени поне 100 лабораторни изследвания, което според вещото лице е невъзможно, може да се направи извод, че административнонаказващият орган не е предприел всички възможни мерки за установяване на административното нарушение, т.е. за вярното установяване на пламната температура на изследваното гориво.

Изложеното е вътрешно противоречиво, защото от една страна се сочи, че за пълна точност на изследването е нобходимо да бъдат проведени 100 изследвания, което е невъзможно според експерта, от друга пак според експерта, че АНО е спазил добрата лабораторна практика като е провел три изследвания, но в заключение се приема не е положил нужните усилия за установяване на точната пламна температура. След като е спазена добрата лабораторна практика и след като извършването на 100 броя изследвания е не се практикува и е невъзможно възниква въпросът какви допълнителни усилия е следвало да положи АНО при арбитражната проба, за да установи пламната температура. На следващо място, няма нормативно изискване за провеждане на 100 изследвания, а доколкото процесните са направени в акредитирани лаборатории съобразно установените добри практики, няма причина се приеме, че установеният резултат е неточен.

Съществено според настоящият състав е и още нещо – че едно доказателствено средство, за да бъде в състояние да обори друго такова, то следва да е конкретно, ясно и недвусмислено, т. е. с категоричност да отразява конкретен резултат на съответния показател, който да е различен от установения и да налага извод за съответствие с нормативните изисквания. Само общото посочване, че някакъв резултат би се отразил неясно как на друг такъв, както е сторено в обсъжданата експертиза, не е в състояние да обори материалната доказателствена сила на изготвените в хода на административнонаказателното производство протоколи с резултатите от изпитване и арбитражна проба. Действително, експертизата е редовен способ за доказване, както и за проверка на доказателствата по делото и доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. В случая обаче, Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол са предвидили резултатите от изпитванията на пробите да служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора не като основание за недопустимост на други доказателствени средства, които да оборят установените констатации, а защото самият закон в § 1, 10б от ДР на НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол предвижда, че "арбитражна проба" (каквато в случая е налице) е пробата, съхранявана от ГД "ККТГ" за срок 6 месеца от датата на пробовземането и предвидена за арбитражни изпитвания в случаи на оспорване на резултатите. Т. е. в рамките на този 6-месечен срок са налични годни средства, които може и е законово допустимо да бъдат използвани за установяване на един или друг резултат, въз основа на който да може да се правят съответни изводи. Затова и ЗЧАВ и НИКТГУРНТК са регламентирали изчерпателно конкретни срокове, в които следва да се извършват последователно съответните изпитвания, за да може резултатите да почиват на годни средства за изследване. Ето защо експертизата като средство за оборване на установените констатации, поради възможността ѝ за извършване едва в съдебното производство, което се провежда в период, следващ обичайно значително време изтичането на сроковете по § 1, 10б от ДР на ЗЧАВ, би се явила допустимо и относимо доказателствено средство, но безпредметно и поставящо под съмнение достоверността на резултатите от проведеното изследване. Още повече, че експертът не се е запознал със съхраняваната проба, а е изготвил експертизата си само по документи и въз основа на множество предположения.

Всички изложени недостатъци внасят сериозни съмнения относно безпристрастността и правилността на изготвената експертиза, поради което същата не следва да бъде кредитирана.

Останалите доказателства са логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Въз основа на тях е изградена приетата за установена фактическа обстановка по делото.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен два месеца след извършване на нарушението. Неспазване на инструктивните срокове, установени в чл. 43 за връчване на АУАН на нарушителя се дължи изцяло на невъзможността да бъде отрит управителя на дружеството жалбоподателя. Въпреки това АУАН, както беше посочено е връчен надлежно на нарушителя. Неспазването на сроковете по чл. 43 ЗАНН не е съществено процесуално нарушение, тъй като същите са установени не самоцелно, а за да обезпечат необходимостта от срочна връчване на акта, за да има възможност привлечения към наказателна отговорност да се запознае със съдържанието му. В случая последното е обезпечено. При издаване на НП правилно била определена правната квалификация на деянието, обстоятелствената част на АУАН отговаря на обстоятелствената част на НП, като възприетото от фактическа страна деяние правилно било квалифицирано като покриващо състава на административното нарушение.

Съдът счита, че при извършване на проверката са спазени изискванията на чл. 16-20 Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.

Съответно на разпоредбата на чл. 30в, ал. 3 ЗЧАС е изготвена арбитражна проба и експертиза, чиито резултати са окончателни, от които е установено, че показателят "Пламна температура (°С)" на течното гориво за дизелови двигатели е 52 °С при норма над 55 °С, установена в чл. 8, ал. 2 ЗЧАС вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 НИКГТГУРНТК съобразно БДС EN ISO 2719.

Като съобрази данните от протоколите за проведените изпитвания и установените при тях резултати относно показателя пламна температура и ги съпостави въззивният съд счита, че установената пламна температура е 52  °С  Всяка измерена пламна температура под 53°С според БДС EN ISO 2719 е показател за недопустимо отклонение в качеството на горивата за дизелово гориво и основание за административнонаказателна отговорност на разпространителя на течни горива, вкл. и крайният, каквото е търговско дружество „ВЕСТРАНС“ ООД. Че пламната температура е под тази норма, е установено по категоричен начин при спазване на всички изисквания за вземане на проби и за изпитването им, твърде подробно и ясно регламентирани в наредбата. При съответствието на горните изиксвания, за което бяха изложени подробни правни съображения, поради което следва да се приемат за неоснователни възраженията на представителя на санкционираното търговско дружество. Следва да се посочи, че те са изградени в голямата си степен върху изготвената по делото експертиза, за която беше подробно изложено, че не следва да бъде кредитирана.

В заключение, осъществен е съставът на нарушението по чл. 8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т. 2 и Приложение 2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, за което правилно и законосъобразно ответното дружество е санкционирано с имуществена санкция в размер на 10 000 лв. съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ. Доколкото отклонението от минималният стандарт за качество на пламната температура е малко, правилно на жалбоподателя е наложено наказание в минимален размер.

Ето защо съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ – 2212/14.11.2018 г., издадено от К. В. – временно изпълняващ функциите на председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, на основание Решение на Министерски съвет № 597/23.08.2018 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: