№ 47
гр. Пазарджик, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора Т. Т. Г.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225200600120 по описа за 2022 година
С Присъда 74/ 13.12.2021 г., постановена по НОХД 1520/20 състав на
Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимия Д. Д. К. ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА, че на 13.03.2020г. в гр.Пазарджик, в двора на ************ е
причинил средна телесна повреда на Б. КР. ВЛ. от гр.Пазарджик, изразяваща
се в трайно затрудняване на дъвченето и говореното, като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.129 ал.1, във вр. с
ал.2, във вр.с чл.63 ал.1 т.3 от НК, във вр. с чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на чл. 66 ал.1
от НК с определен изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Възпитателната работа с условно осъдения е възложена на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
ОСЪДЕН е подсъдимия да заплати на Б. КР. ВЛ. парична сума в размер
на 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, като за разликата до претендираната сума от 12000 лв.
искът е отхвърлен .
1
Присъдени в тежест на подсъдимия са разноски в размер на 183 лв. в
полза на ОД на МВР – Пазарджик, полза на Районен съд – Пазарджик: ДТ
върху размер на уважения граждански иск в размер на 200 лв. и в полза на
гражданския ищец и частен обвинител – сторените от него съдебно-
деловодни разноски в размер на 700 лв.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез защитника и от частния
обвинител и граждански ищец, чрез повереника.
В жалбата на подсъдимия, атакуваща наказателно-осъдителната и
гражданско-уважителна част на присъдата, е упрекнат постановилия я съд в
неправилен анализ на доказателствата, като е предложен такъв, обезпечаващ
защитната теза и претенцията на оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на
иска за деликт.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец присъдата се
оспорва в нейната гражданско - отхвърлителна част с оплакване, че е
неправилна и се иска отмяна и уважаване на иска за деликт в пълен размер
12000 лева.
Жалбите се поддържат в съдебно заседание с доводи, аналогични на
изложените в тях.
Прокурорът настоява, че те са неоснователни, позовавайки се на
мотивите към присъдата и споделяйки допълнителни такива относно
фактически изводи, основани на конкретен доказателствен анализ.
Окръжният съд, като взе предвид доводите на страните и провери
изцяло атакувания съдебен акт съгласно чл.314 от НК, прие за установено
следното:
Жалбата на подсъдимия е неоснователна, а тази на частния
обвинител и граждански ищец - частично основателна.
Възприетата в проверяваната присъда фактология е резултат от
задълбочен и цялостен анализ на събраните в мащабно съдебно следствие
различни доказателствени средства и доколкото се споделя изцяло от
въвзивната инстанция, е ненужно нейното приповтаряне. Доказателственият
спор относно определени релевантни обстоятелства е правилно решен с
убедителни доводи за лансиране на конкретни информативни източници.
Противопоставени и изследвани са формално обособените две групи
2
гласни доказателствени средства, полюсирани предвид съдържанието им,
респ. отношението им към обвинителната и защитната теза. Обосновано са
лансирани като източници на реално настъпили факти показанията на
пострадалия Б.В. и свидетелите баща и син П., Б.П., К. В. ( баща на
пострадалия) , С.Г. и Е.Ш.,като кредитацията им е вкл. относно спорните
факти, по които противостоят на обслужващите защитната теза обяснения на
подс. Д. К., подкрепени от показанията на брат му св.Г. К. и неговите
приятели – свидетелите А.Р., К.Б., Н.С., В.С., Н.Р.. Твърденията в тези две
доказателствени групи са диференцирани относно част от инкриминираните
факти, а друга част от тях следват от всички доказателства.
Правилно първостепенният съд е изолирал като безспорни фактите
досежно срещата на подсъдимия и пострадалия в процесното време и на
процесното място и като резултат от нея- увреждането на последния, а като
спорни – начина на получаването му, наложил изясняването и на други
предхождащи и следващи го контраверсни обстоятелства.
Обосновано са отхвърлени като недостоверни обясненията на
подсъдимия, че процесната вечер пострадалият Б. В. : го потърсил по
телефона, приканил за срещата в училищния двор, където го и посрещнал
заедно с приятелите си Ем. Ш., Б. П. и Ан. Ан. П. със закани с бой,
реализирани малко по-късно чрез побутване в гърдите и няколко „нетежки“
удари в тялото, в защита от което нападение подсъдимият нанесъл удар с
дясна ръка в лицето на нападателя си, стоварил го първо върху училищната
ограда и след това - на земята. Открити и обсъдени са както нелогичността в
обясненията на подсъдимия, така и противоречието им досежно определени
факти с други доказателствените средства, вкл. с онези, които основно ги
подкрепят.
Вярно е, че ако пострадалият е инициатор на нападението над
подсъдимия ( да му се е обадил и го приканил, провокирал на място със
закани и дори се обезпечил с поддръжници в лицето на своите приятели ),
той ще свали диоптричните си очила преди нападението, воден вкл. от навика
от дългогодишните си тренировки по джудо.
Вярно е - заявеното от подсъдимия, че при пристигането му в
училището там вече бил пострадалия и посочените горе приятели на брат му
Г. К., е опровергано от еднозначните на последните и приятелите му.
3
Вярно е и това, което е заключил след аналитично обсъждане
решаващия съд досежно ръката, нанесла процесния удар. Това е била не
дясната, както твърди подсъдимия младеж, а лявата, както се е коригирал при
разпита си експрета, обосновавайки се с позицията на тялото на пострадалия -
в процес на завъртане през ляво рамо спрямо стоящия срещу него подсъдим,
при което ударът, нанесен от последния с лявата ръка попадал в десния ъгъл
на долната челюст на пострадалия ( виж и обосновано лансираните и твърде
детайлни твърдения на св. Б. П. –л.67, НОХД) .
Налице е , предвид съдържанието на разказите на подсъдимия и св. Р.,
коментираното в мотивите несъответствие между тях относно втората
конфликтна ситуация (в кв. „Запад“): в разказа на Р. отсъстват твърденията
на подсъдимия, че паднали и двамата с нападналия го в гръб баща на
пострадалия Г. В. и че баща и син В.и го ритали на земята.
Заявеното от подсъдимия за побоя, нанесен му от Кр. В. основателно е
прието като опровергани от:
показанията на С., който заявява, че подсъдимият споделил как бил
подгонен от св.Г. В., но избягал без да бъде ударен от него и
от показанията на С., който пък въобще не е чул К. да споделя, че е
удрян от св.Г В..
Компрометирани по горните съображения, обясненията на подсъдимия
основателно са критикувани и заради недостоверността им досежно втория
инцидент в процесната вечер. Поддържани с показанията на брата на
подсъдимия св. Г. К., те, наистина, съдържат неверните твърдения : за
подаден от автомобила на Ем. Ш. светлинен сигнал за спиране към този,
управляван от С.; нанесени от Ш. на Г. К. удари, каквито, всъщност, не били
възприели нито С., нито и С.. Така поредното опровержение, което
обясненията намират в доказателствените средства, „предназначени“ иначе да
обслужат защитната теза, е оправдало окончателното решение твърденията на
подсъдимия, извън тези по безспорните факти ( за срещата му с пострадалия
и полученото в края й увреждане на последния) да не бъдат възприети като
годна основа за фактически изводи, както и съответните им досежно
неверните факти показания на свидетелите Г.К., К. Б., Н.С., В.С., А.Р., Н.Р..
Правилно като резултат от детайлния анализ на тези доказателства е
решена дискредитацията им досежно определени факти:
4
І. На св. Г. К. ( брат на подсъдимия) поради противоречието им
1. с тези на С. и С. относно факта споделял ли е подсъдимия, че след
инцидента в училището бащата на пострадалия Кр. В. му е нанасял удари,
което Г.К. твърди, а С. и С. – отричат
2. с показанията на Кр. В. относно проведения между тях по телефона
разговор, за който твърденията на В. са подкрепени от тези на Ст. Г. и по тази
основателна причина - възприети, а тези на К. в обратния смисъл, вкл.
отричането за проявена от него вербална агресия - не
3. с тези на приятеля му Н. С. досежно факта Кр. В. посягал и удрял ли е
Г. К., по което несъответствие правилно е отсъдено в полза на действителния
факт, изведен вкл. предвид безпристрастната информация, предоставена от
пристигналия в края на ситуацията св. Ан. Н. П.
ІІ. На св. Р. досежно
1. непоследователността в заявеното,че пострадалият пръв нападнал
подсъдимия, блъскайки го в гърдите и посягайки да го удари, от което
подсъдимият се защитил и на свой ред блъснал или ударил нападателя си,
който паднал, които твърдения са последвани от такива за нанесени вече
няколко удара от пострадалия на подсъдимия и
2. противоречието с показанията на подсъдимия и брат му св. Г. К. за
нанесен от последния при втория инцидент удар на бащата на пострадалия
Кр. В., какъвто удар братя К.и не съобщават;
ІІІ. На К. Б. поради противоречието им :
1. с обясненията на Д. К. относно факта нанасял ли последният удар с
юмрук на пострадалия, което самият подсъдим признава, а свидетелят
отрича и ритал ли го е след това на земята, както свидетелят твърди, а
приятели присъстващите приятели на пострадалия отричат;
2. с всички други гласни доказателствени средства досежно твърденията
бил ли е пострадалия преди подсъдимия в училището и имало ли е кръв
по лицето и ръцете на пострадалия след инцидента там;
ІV. На св. Н. С. – досежно невъзможността за възприемане на конфликта
между подсъдимия и пострадалия в училището поради тъмнината, което е
опровергано дори от приятелите му Б. и Р. , както и категорично и от
показанията на свидетелите, чиито показания поддържат тезата на
5
пострадалия за развитието на инцидента.
Наистина и св. Ан. Ан. П. ( л. 65, гърба, НОХД ) е признал в началото
на разказа си, че пострадалият и подсъдимият „ отишли на задния вход на
училището, където е тъмно и не можеш да видиш, но – все пак се вижда, с
лека видимост“, която му преценка се потвърждава с възпроизвеждането на
възприетия от този свидетел ритник, който подсъдимият нанесъл на
поваления Б.. Възможността за възприемане се потвърждава и от детайлния
разказ на св. Б. П. за самото нанасяне на удара.
Еднозначността в тези твърдения и факта, че дори Б. и Р. (които
депозираха и обсъдените горе – п.І и ІІ неверни твърдения с цел да обслужат
защитната теза) признават възможността за видимост към мястото на
инцидента в училището, са установили несъмнено този факт, въпреки
претенциите на защитата в обратния смисъл.
V. На св. С. с оглед:
1.тяхната неубедителност, която първостепенният съд е обсъдил
детайлно, вкл. предвид непосредствените впечатления при депозирането им и
2.непоследователност, наложила при откритите противоречия
интегриране и на съобщеното в ДСП
По горните съображения версията на подсъдимия, поддържана с
обсъдените неверни твърдения на брат му и неговите приятели, е приета само
като защитна.
Вярно е ( виж жалбата, л. 9 по ВНОХД), че мотивирайки решението си
за кредитация на определени гласни доказателствени средства основният съд,
предвид непосредствените си впечатления, е направил дори съпоставка на
физическите данни на св. Ем. Ш. и св. Г. К. ( във връзка с инцидента помежду
им, развил се като втори епизод от конфликтната ситуация), но не и такава за
подсъдим-пострадал. Всъщност, тя не е била и нужна. Изясняването й би
било необходимо за ситуация, в която и пострадалият има някакво
посегателство върху подсъдимия ( както се поддържа с защитната теза и
обезпечаващите я доказателства), но такова не се установи. Той е жертва на
един, нанесен в момента на обръщането му да си тръгне, удар в лицето,
повалил го върху оградата и след това - на земята, където бил след това
ритан, бидейки за кратко в безсъзнателно състояние ( л. 67, НОХД - св. Б. П.;
6
л. 66 – св. П.). Този развой на конфликтната ситуация е представен с версията
на пострадалия, които не е компрометирана от непоследователност,
нелогичност или несъответствие с достоверни доказателствени източници,
поради което е възприета обосновано като рпредставяща обективната
действителност. Лансирани като изграждащи я са убедителните , съответни и
взаимнодопъващи се показанията на баща и син В.и, баща и син П., Б.П., С.Г.
и Е.Ш..
Тези показания установяват не само правно-релевантните, предвид
състава на инкриминираното престъпление, факти, но и такива, които имат
отношение към оценката на определени доказателствени средства при техния
анализ – нпр. провеждането на телефонния разговор между подсъдимия и
пострадалия , както и този между бащата на първия и бащата на втория на
високоговорител, който факт голословно се оспорва с жалбата ( абз ІІІ, л. 9 ,
ВНОХД) само с твърдението, че това „била удобна форма, за да възприемат
неучастващите в разговора свидетели всичко казано“..
Доводът на първоинстанционният съд да отхвърли показанията на Б.,
защото споменал на мястото да присъства лице, посочено само с малко име „
********“ съвсем не е единственият ( както се твърди в жалбата, л. 9, НОХД)
за решението за лъжесвидетелстване. Горното подробно обсъждане ( а такова
– и в проверявания съдебен акт) установи дори противоречие на този
свидетел с подсъдимия, както и опровержение на заявени от него факти от
основателно лансираните доказателства.
Информацията от тези свидетели е съпоставена с вещото становище на
експерта относно ръката, нанесла удара и механизма на полученото от него
увреждане. Предвид изяснената взаимна позиция на нападател и жертва,
установеното телодвижение към момента на понасяне на удара, травмираната
област ( челюстта в долния десен ъгъл), кръвотечението от ръката на
подсъдимия след удара, правилна е била преценката, че ударът: е нанесен с
лява ръка, с твърд тъп предмет ( от типа на метален бокс) и тъкмо той, а не
последвалият такъв при падането в оградата, е причинил инкриминираната
телесна повреда.
Този краен извод е верен, защото е резултат от анализа на
доказателствата, събрани в мащабно и всеобхватно съдебно следствие,
проведено от надлежен съдебен състав. Упреците, че част от същия не са
7
били, съдебни заседатели, отговарящи на изискването по чл. 390, ал.2 от
НПК, са голословни. В разпореждането ( л. 6, НОХД 1520/20), с което е
насрочил провеждането на разпоредително заседание , съдията –докладчик е
указал избор на съдебни заседатели - учители и възпитатели и такъв е
последвал, видно от протоколите на л. 24 и 24 по това дело. Именно те – като
членове и съдията-докладчик – като председател са сформирали съдебния
състав, разгледал делото и приключил го с атакуваната пред настоящия Съд
присъда .
Що се отнася до упреците в жалбата, че базовият съд подминал без
внимание уврежданията на подсъдимия, обективирани в издаденото му СМУ
( л. 51, ДСП) , следва да се спомене, че за тези увреждания не са открити
изходни данни, доколкото е установено и коментирано ( л. 15-16 от мотивите,
л.175, НОХД) установеното кръвотечение по лявата ръка на подсъдимия,
логично и обосновано свързано с наличието на твърд тъп предмет в нея при
нанасяне на удара ( от вида на нпр. метален бокс). Този коментар е разгърнат
и задълбочен и с оглед данните от св. Ем. Ш. ( л.17 от мотивите, л.176,
НОХД) и разпита на вещото лице, като мотивирано опровергава оплакванията
в жалбата ( л. 8, ВНОХД, абз. последен), че наличието на метален бокс
изключва увреждане по удрящата ръка.
Внимателната проверка на ревизираната присъда не установи дефицит
на мотиви или наличие на такива, обективиращи неправилен доказателствен
разбор. Установената фактическа обстановка е резултат от цялостен преглед
на доказателствени източници, съпоставени и оценени, както предвид
съдържанието и убедителността им ( гласните доказателствени средства), така
и предвид съответствието им с други.
При правилно установена фактическа обстановка, обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е приложил материалния закон,
като е приел,че непълнолетният, но разбиращ свойството и значението на
извършеното и способен да го ръководи, Д.К. на 13.03.2020г. е причинил
средна телесна повреда на Б. КР. ВЛ. от гр.Пазарджик, изразяваща се в
трайно затрудняване на дъвченето и говореното, вследствие на закрито пълно
счупване на долната челюст в областта на десния й ъгъл.
Доводите на защитата за неправилен доказателствен разбор са
неоснователни по изложените горе детайлно аргументи. Авторството на
8
подсъдимия като пръв и единствен нападател на пострадалия е установено по
категоричен начин,както, всъщност, и действията, изразяващи това нападение
– удар с юмрук в увредената челюстна област, директно повалил жертвата и
последван от ритници в тялото, получени след нейното падане. Правилното
възприемане на фактите е изолирало като доказателствено необезпечена
инициативата на защитата за приложение института на неизбежна отбрана .
С оглед гореизложеното напълно обосновано първоинстанционният съд
е приел,че извършеното от подсъдимия престъпление е по чл.129, ал.1 вр. ал.2
вр. чл. 63, ал.1 т.3 от НК и че то е извършено при форма на вината пряк
умисъл-подсъдимият директно е нанесъл удар с юмрук, съдържащ при това
твърд тъп предмет ( бокс или подобен на него) в такава част от лицето на
пострадалия и с такава сила, че несъмнено е предвиждал и искал
настъпването на увреждане от степента на процесното. Въпреки
непълнолетието си и предвид данните за поведението му процесната вечер и
цялостната му характеристика, е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.
При мотивирани изводи за обективна и субективна съставомерност,
наказанието е отмерено с правилна преценка за наличните отегчаващи и
смекчаващи отговорността фактори и приложената, поради непълнолетието
към извършването, редукция по чл. 63, ал.1 т.3 от НК. Наложеното наказание
е съответно на престъплението и справедливо.
Предвид вида и размера на наказанието и съдебния статус на
подсъдимия, налице са били предвидените материално – правни
предпоставки за приложеното условно осъждане с определения изпитателен
срок, като правилна е била и преценката, че не се налага ефективно
изтърпяване на наказанието нито за постигане на лично поправително и
превъзпитателно въздействие, нито за общопревантивен ефект.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
предявеният и приет за съвместно разглеждане иск по чл. 45, вр. чл. 52 от
ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, но е присъдил
недостатъчно по размер обезщетение за неимуществени вреди. Несъобразени
изцяло или в недостатъчна степен са останали няколко факта. Пострадалият е
дългогодишен, утвърден спортист, системно участващ в различни по своя
формат и мащаб състезания и процесното увреждане е преустановило за него
9
както режимните тренировки, така и състезателните участия. Увреждането е
засегнало храненето му като основен жизнен процес; възпрепятствало е
възможността да се приема нормално храна месец – месец и половина, през
който период челюстта била фиксирана с метални шини, създаващи
допълнително неудобство и дискомфорт в устната кухина (св. Кр. В., л. 69 и
експреса – л. 60, НОХД); възможен бил прием само на пасирана храна, имало
сериозен риск от тежко задавяне. Наложило се майката на пострадалия ( виж
показанията на К В. – л. 71, НОХД) да се прибере спешно от Германия и то в
периода на пълното затваряне на границите през пролетта на 2020г. поради
КОВИД –епидемията. След сваляне на шините имало период на раздвижване
на челюстта. Периодът е бил доста травмиращ за пострадалия, отслабнал 10
кг., „ рухнал физически и психически“, което е било вследствие вкл. на
невъзможността да говори и общува нормално.
Пострадалият е понесъл не само тежък удар в лицето си, но и и тежък
удар върху самочувствието си – последица, характерна за подрастващите
младежи, особено за тези, посветили се на боен спорт, при които поражението
има не само физически аскет . Засегната била и обществената репутация на
младежа, което утежнявало психологическия удар върху него ( св. Б. П. , л.
67, НОХД: „ ********************“). Това състояние подсъдимият
провокирал с втори, този път само психологически, удар - публикувал в
социалните мрежи снимки и песни за нокдаун, публично унижавайки по този
начин „нокаутирания“ от него ( при звръщане в гръб!) джудист.
При това обстойно осъждане настоящата инстанция приема,че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева е
твърде занижено и несправедливо, неотговарящо на нормата на чл.52 от ЗЗД,
недостатъчно да репарира в пълен обем претърпените от пострадалия болки
и страдания. Прие се, че обезщетение в размер на 10 000 лева би било
достатъчно и справедливо да обезщети в пълен обем пострадалия младеж за
претърпените неимуществени вреди. Увеличаването на размера на
присъденото обезщетение предпоставя и увеличение на размера на
дължимата върху него ДТ , тоест присъдата подлежи на изменение, вкл.
досежно дължимата ДТ, каквато върху коригираното обезщетение се дължи в
размер на 400 лева .
За разликата над 10 000 лева и до размера на иска 12 000 лева
10
присъдата, като законосъобразна, следва да се потвърди.
Правилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимите
от подсъдимия съдебно-деловодни разноски, произнасянето по които е
допълнено с необжалваното определение №103/11.02.22г. ( л. 178, НОХД) .
Предвид горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда74/13.12.21г.,постановена по НОХД 1520/20 на
Пазарджишкия районен съд в частта досежно размера на присъденото в
тежест на подсъдимия Д. Д. К. обезщетение за претърпени от Б. КР. ВЛ.
неимуществени вреди и в частта досежно размера на присъдената държавна
такса ,като
УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от 5000 лева на 10 000 лева, както и размера на
дължимата държавна такса върху уважения граждански иск от 200 лева на
400 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11