Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260083
Гр. Русе, 06 юли 2021г.
Русенският окръжен съд,
гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 13 април 2021г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
секретар Иванка Венкова като разгледа търговско дело № 406 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по търговски спорове – глава ХХХІІ от ГПК.
„Обединена българска банка“ АД ЕИК
********* гр. София, представлявано заедно от изпълнителни директори С.Г.и Т.М.чрез
юрисконсулт -
Т.,
предявява осъдителен иск срещу „Лубрика“ ООД ЕИЕК
********* гр. Русе, представлявано от управител С.С.,
„Лубрика“ ЕООД да заплати на „ОББ“ АД сумата 100000
лв. представляваща част от общо дължимата сума 789293,70 лв. ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба и разноските по
делото.
Ищецът твърди, че „ОББ“ АД е придобило
вземанията на „Полисан“ АД от „Лубрика“ ЕООД по
силата на Договор за факторинг № FDR00002 от
21.04.2016г., изменен и допълнен с 5 анекса. „Лубрика“
ООД е неизправен платец по 2 фактури за продажба на едро на горива на обща
стойност 802934,40 лв. Приемането от страна на фактора ОББ на прехвърленото
вземане се идентифицира с факта на извършване на авансовото плащане по
търговска фактура с отложено плащане в размер на 85% от стойността на фактурата
до изчерпване на максималния лимит на договора 8000000лв. В Приложение № 3 към
договора са посочени конкретните условия за прехвърляне на вземанията от „Лубрика“ ООД. „Лубрика“ ООД е
уведомено от „Полисан“ АД на 25.04.2016г. за сключения договор за факторинг и
за условията по бъдещите цесии. В отговор ответникът е потвърдил приемането на
тези условия в свое писмо до ОББ от 25.04.2016г. Ответникът се е съгласил
размяната на кореспонденция по повод обсъжданите правоотношения да бъде чрез
електронна поща. Прехвърлени са вземания по две фактури: №
18000111147/19.02.2018г. на стойност
27888 лв. с дължим остатък 14247,30 лв.; № *********/6.03.2018г. на стойност
775046,40 лв. Вземането по първата фактура е прехвърлено на 2.03.2018г., а по
втората – на 8.03.2018г. Прехвърлянето на вземането е отбелязано върху самите
фактури. „ОББ“ АД е поканило „Лубрика“ ООД да заплати
сумата 2063962,39 лв. по 5 фактури, две от които са процесните, с писмо изх. №
0629/18.06.2018г.
Ответникът „Лубрика“
ООД ЕИК *********, представлявано от управител С.С.
чрез адвокат Д.Р., оспорва легитимацията на ищеца, тъй като страна по договора
за факторинг е „ОББ Факторинг“ ЕООД – дъщерно
дружество на „ОББ“ АД специализирано в извършване на факторингови
операции. Исковата претенция е неоснователна. Между „Полисан“ АД и „Лубрика“ ООД е сключен рамков договор за търговска продажба
от 4.09.2017г. В чл. 12, ал. 3 от договора са уговорени търговски отстъпки в
полза на купувача при надвишаване на определени закупени количества. С банков
превод от 10.05.2019г. на стойност 60668,69 лв. „Лубрика“
е погасило всички свои задължения към „ОББ Факторинг“
ЕООД, произтичащи от всички цедирани вземания по договора за факторинг. „Лубрика“ възползвайки се от възможността, предвидена в чл.
14, ал. 2 от договора за търговска продажба на 16.11.2018г. съставило
едностранно протокол за начисляване на дължимите търговски отстъпки в общ
размер 789293,70 лв. Със стойността на тези търговски отстъпки се прави
приспадане на продажната цена. Няма пречка съгласилият се с цесията купувач да
противопостави на цесионера претенцията си за намаляване на продажната цена
поради начисляването на уговорени с цедента продавач търговски отстъпки. Ответникът
възразява за намаляване на продажната цена с търговската отстъпка до размер
100000лв. съответно на частично предявения главен иск.
„Обединена българска банка“ АД ЕИК
********* в допълнителна искова молба
посочва, че страна по договора за факторинг е „Обединена българска банка“ АД, а
не „ОББ Факторинг“ ЕООД. Последното действа като
агент- действа от името и за сметка на банката. Клаузите на чл. 12, ал. 3 и чл.
14, ал.2 от рамковия договор за търговска продажба между „Полисан“ АД и „Лубрика“ ООД са непротивопоставими
на ищеца. Падежът на прехвърлените вземания, видно от процесните фактури, е
настъпил на 20.05.2018г. и 4.06.2018г. Към тези дати „Лубрика“
не е имало насрещни вземания от „Полисан“ за търговски отстъпки, което право би
могло да настъпи след 2.10.2018г., съгласно чл. 12, ал. 4 от договора. След
прехвърляне на процесните вземания, те са преминали в патримониума на ОББ. Нито
„Полисан“, нито „Лубрика“ могат да се разпореждат с
тях без изрично съгласие на фактора.
„Лубрика“ ООД
в допълнителен отговор посочва, че съставянето на двустранен протокол по чл.
12, ал.4 от рамковия договор за търговска продажба с „Полисан“ АД има
декларативно действие, което не се отразява на вече възникналото право на
купувача да претендира отбив от цената. Вземането за отстъпка произтича от
същото правоотношение, от което е възникнало цедираното
вземане. Съгласието за прехвърляне на вземането, дадено от „Лубрика“,
не го ограничава по смисъла на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД да прави възражения на основание
правоотношението, от което е породено цедираното
вземане.
Окръжният
съд прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и прие
следното:
На 21.04.2016г. между „Обединена
българска банка“ АД „фактор“ и „Полисан“ АД
„доставчик“ бил сключен договор за факторинг № FDR00002, съгласно който доставчикът прехвърля на
фактора по реда на чл. 99 и следващи от ЗЗД възмездно свои настоящи и бъдещи вземания
по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платците, посочени в приложенията,
които са неразделна част от договора. В Приложение № 3 като платец е посочен „Лубрика“ ООД ЕИК *********, максимален процент за авансово плащане
до 85% от стойността на фактурата с ДДС, период на отложено плащане до 90 дни, гратисен период 30 дни. Извършването на авансово плащане по
търговски фактури с отложено плащане от страна на фактора се счита за приемане
на прехвърлянето на вземанията, произтичащи от тези фактури. Доставчикът се задължил
да извести писмено платеца на всяко едно вземане по всяка една фактура за извършеното
прехвърляне на вземания в полза на фактора, като изрично впише във всяка фактура,
че задължението за плащането й в деня на падежа се изпълнява чрез превод в полза
на фактора. Факторът може по своя преценка да авансира доставчика със сума равна
на 85% от стойността на всяко прехвърлено вземане. Факторът изкупува вземания
по фактури с отложено плащане за доставка на стоки, редовни от външна страна,
попълнени и оформени с всички изискуеми реквизити съгласно Закона за
счетоводството. Факторът има право на възнаграждение: годишна лихва за ползваните
авансови плащания по търговски фактури в размер едномесечен Софибор
увеличен с 3,5% годишно; комисионна факторинг 0,15% от стойността на всяка авансирана
фактура. Доставчикът остава солидарно задължен спрямо фактора с платците на прехвърлените
вземания (негови клиенти) до пълното събиране и погасяване в полза на фактора на
всички негови вземания. Доставчикът възстановява на фактора всички дължими и непогасени
от платците суми и на основание поетата солидарна отговорност, при което вземанията
се прехвърлят обратно на доставчика.
Към договора за факторинг били
сключени допълнителни споразумения № 1 от 13.06.2016г., № 2 от 27.06.2016г., №3
от 15.12.2016г., № 4 от 21.04.2017г., № 5 от 23.08.2017г.
Доставчикът „Полисан“
АД с писмо от 25.04.2016г. до „Обединена българска банка“АД заявява, че прехвърля всички вземания, които
са възникнали или ще възникнат от „Лубрика“ ООД като
прехвърлянето ще започне от фактура № **********/4.04.2016г.
На 25.04.2016г. С.Н.С. от името на „Лубрика“ ООД подписал и подпечатал уведомление до фактора
„Обединена българска банка“ АД относно доставчик „Полисан“
АД, от което се вижда, че платецът е уведомен за прехвърлянето на вземанията и
че всички плащания, за да бъдат действителни и с погасителен ефект, трябва да
бъдат извършени единствено в полза на „Обединена българска банка“ АД.
Ответникът се е съгласил, че не може да се прави никаква промяна по
прехвърлените вземания и по юридическите взаимоотношения, на които се базират,
без изрично писмено съгласие на „Обединена българска банка“ АД, нито да се
извършва прихващане.
Ищецът твърди, че в изпълнение на
договора за факторинг доставчикът „Полисан“ АД е
прехвърлил на фактора „ОББ“АД свои вземания от „Лубрика“
ООД по общо 91 фактури, по две от които е налице неизпълнение.
Фактура № **********/19.02.2018г.
с падеж 20.05.2018г. за сумата 27880 лв. стока ТМФ други масла 23.24 т. По тази
фактура „Лубрика“ ООД е заплатила 13640,70 лв. и е
останал неплатен остатък 14247,30 лв. Вземането по тази фактура е прехвърлено
на 2.03.2018г. Фактурата носи печат „Вземането е прехвърлено в полза на „Обединена
българска банка“ АД“. Представена е Експедиционна бележка №
003798/19.02.2018г. за ТМФ други масла
23240кг., приел М.С.М.- водач на автомобил Р4897ВВ цистерна. На 20.02.2018г. С.
Н.С. е подписал и подпечатал с печата на „Лубрика“
ООД уведомление на 20.02.2018г. до фактора, че е съгласен да плати на новия
кредитор вземането по тази конкретна фактура. Ответникът декларира, че
доставката, за която е издадена фактурата, е редовно извършена, няма възражения
относно дължимостта и платимостта на сумата по фактурата и е съгласен да
извърши плащане по посочената сметка на „Обединена българска банка“ АД на
падежа. По тази фактура факторът е заплатил авансово на доставчика сумата 23704,80
лв. на 7.03.2018г., видно от заключението на експертизата.
Фактура № **********/6.03.2018г.
с падеж 4.06.2018г. за сумата 775046,40 лв. стока вакуум остатък 872,8 т.,
прехвърлена на 8.03.2018г. Фактурата носи печат „Вземането е прехвърлено в полза
на „Обединена българска банка“ АД“. Представена е Експедиционно бележка №
*********/6.03.2018г. за стока вакуум остатък 872,8 т. с подпис на приел без
изписване на пълното име. С. Н.С. е подписал и подпечатал с печата на „Лубрика“ ООД на 7.03.2018г. уведомление до фактора, че е съгласен
да плати на новия кредитор вземането по тази конкретна фактура. Ответникът декларира,
че доставката, за която е издадена фактурата, е редовно извършена, няма възражения
относно дължимостта и платимостта на сумата по фактурата и е съгласен да извърши
плащане по посочената сметка на Обединена българска банка АД на падежа. По тази
фактура факторът е заплатил на доставчика авансово сумата 145214,10 лв. на
8.03.2018г., видно от заключението на експертизата.
Фактури № **********/19.02.2018г.
и № **********/6.03.2018г. са надлежно осчетоводени при ответника „Лубрика“ ООД съответно през месец февруари и март 2018г. и
по същите е ползван данъчен кредит.
Агентът „ОББ Факторинг“
ЕООД с писмо изх. № 0629/18.06.2018г. поканил „Лубрика“
ООД да заплати пет просрочени фактури на обща стойност 2063962,39 лв.,
последните две от които са процесните.
„Лубрика“
ООД с изх. № 199/10.10.2018г. до „ОББ Факторинг“ ЕООД и копие до „Обединена българска банка“ АД
посочва, че между „Лубрика“ ООД и „Полисан“ АД е сключен договор за търговска продажба от
4.09.2017г., в сила от 1.10.2017г., съгласно чл. 12, ал.3 от който продавачът
предоставя на купувача търговска отстъпка при условия и размер, уредени в
договора. В тази връзка задължението на „Лубрика“ ООД
по фактури №№ *********/26.10.2017г., *********/13.02.2018г. и
*********/6.03.2018г. (последната е процесна фактура)
се намалява със сума в размер на 789293,70 лв. „Лубрика“
ООД иска разсрочване на остатъка от задължението 824668,69 лв. Първите две
фактури, които не са процесни, са представени по
делото от ответника и върху тях също има печат, че вземането е прехвърлено на
ОББ.
„Обединена българска банка“АД отговаря
с изх. № 0887/30.10.2018г., че не приема предложението за намаляване на дълга
поради липса на каквито и да било предпоставки за основателност на това искане.
На 20.06.2019г. „Лубрика“
ООД заявява в писмо до фактора, че със заплащане на сумата 60668,69 лв.
задълженията са напълно погасено при отчитане намаляване със сумата 789293,70
лв.
„Обединена българска банка“ АД с писмо
от 12.07.2019г. не признава, че задълженията са погасени.
На 4.09.2017г. между „Полисан“ АД „продавач“ и „Лубрика“
ООД „купувач“ е сключен договор за търговска продажба на вакуум остатък / гудрон в количество съгласно изпратени от купувача заявки.
Договорът влиза в сила на 1.10.2017г. и е със срок на действие една година. В
чл. 12, ал.3 от договора е предвидено, че ако купувачът заяви и закупи
количества съгласно таблицата по-долу, след изтичане на договора продавачът
издава кредитно известие с начислени отстъпки. За установяване на закупените
количества и определяне на дължимата отстъпка страните съставят и подписват
двустранен протокол след изтичане срока на действие на договора. В чл. 14, ал.2
от договора е предвидено ако продавачът без основателна причина откаже на
купувача правото му на търговска отстъпка по чл. 12, ал.3, купувачът има право
едностранно да си начисли уговорената търговска отстъпка и да намали с нея
продажната цена за съответната доставка.
На 16.11.2018г. „Лубрика“
ООД съставил едностранно протокол на основание чл. 14, ал.2 от договора, в
който за количествата по трите посочени горе фактури, една от които процесна, начислил търговска отстъпка в размер на 789293,7
лв. Правилното изчисление на размера на търговската отстъпка е потвърдено от
вещото лице.
Правната
квалификация на правата, претендирани от ищеца, е чл. 327, ал. 1 от
Търговския закон във връзка с чл. 74 от Закона за задълженията и договорите –
осъдителен иск за заплащане на цена на продадена стока, което вземане е
придобито в резултат на договор за факторинг.
Легално определение на факторинга се съдържа в §1, т. 11 от ДР на ЗКПО: „Факторинг“ е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични
парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо
дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания
срещу възнаграждение. Факторът обикновено е банка или финансова институция, свързана
с банка. Доставчикът продава на фактора вземанията си от доставки на стоки и услуги
и авансово получава от фактора финансиране за оборотни средства, а длъжникът се
ползва от отсрочване на плащането на задълженията по доставките. Договорът за факторинг
не е правно уреден изрично като отделен вид договор. По правната си природна стои
най-близко до прехвърлянето на вземания – чл. 99 – 100 от ЗЗД.
Основно задължение на доставчика е да представи
на фактора доказателства за съществуване на прехвърлените вземания. Такива
доказателства в случая са двете фактури, придружени с експедиционни бележки. С.
Н.С. управител на „Лубрика“ ООД писмено е декларирал
пред фактора по отделно за всяка от двете фактури, че доставката, за която е издадена
фактурата, е редовно извършена, няма възражения относно дължимостта и платимостта
на сумата по фактурата и е съгласен да извърши плащане по посочената сметка на Обединена
българска банка АД на падежа.
Ответникът „Лубрика“
ООД в отговора на исковата молба прави „възражение
за намаляване/приспадане/прихващане само за сумата от 100000 лв. като част
от общото си вземане за търговски отстъпки в размер на 789293,70 лв.“ на
основание чл. 12, ал. 3 от договора за търговска продажба от 4.09.2017г., в
сила в периода 1.10.2017г.-1.10.2018г. между „Полисан“
АД и „Лубрика“ ООД. Съдът намира това възражение за
неоснователно. Правото на търговска отстъпка по чл. 12, ал.3 от договора за
търговска продажба между „Полисан“ АД и „Лубрика“ ООД се поражда „след изтичане на настоящия
договор“, тоест след 1.10.2018г. Тогава при нормално развитие на
правоотношението страните би трябвало да сумират продадените количества по
договора и да определят размера на търговската отстъпка в двустранно подписан
протокол, а продавачът да издаде кредитно известие с начислената отстъпка.
Вземанията по процесните две фактури са с падежи 20.05.2018г. и 4.06.2018г., а
са прехвърлени на фактора на 19.02.2018г. и 6.03.2018г. Тези дати предшестват с
много месеци договорния момент 1.10.2018г. за определяне размера на търговската
отстъпка. Продавачът „Полисан“ АД не е издал кредитно
известие към двете процесни фактури и те продължават
да удостоверяват реалната цена на доставките, която не е намалена. „Лубрика“ ООД сам начислява търговската отстъпка с
едностранен протокол на 16.11.2018г., но това правно действие, макар и
съответстващо на чл. 14, ал.2 от договора за търговска продажба с „Полисан“ АД, не може да се противопостави на фактора
„Обединена българска банка“ АД. Платецът „Лубрика“
ООД чрез управителя С. Н.С. на 20.02.2018г. и 7.03.2018г. писмено е декларирал,
че няма възражения относно дължимостта и платимостта на сумите по двете фактури
и е съгласен да извърши плащане по посочената сметка на Обединена българска банка
АД на падежа, без да се позовава на право на търговска отстъпка. След като
факторът „Обединена българска банка“ АД е приел прехвърленото вземане и е
авансирал доставчика, размерът на вземането не може да бъде променян без
съгласието на фактора, а последния изразява ясно несъгласие да признае
търговска отстъпка. Разпоредбата на чл. 103, ал.3 от ЗЗД е пречка за
прихващане, каквото всъщност представлява процесуалното възражение, защото
длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, нещо повече изрично е
заявил, че се отказва от прихващане с насрещни вземания.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЛУБРИКА“ ООД ЕИК ********* гр.
Русе, п.к. 7000, бул. „България“ № 125 А, представлявано от С.Н.С., съдебен
адрес ***, да ЗАПЛАТИ на „Обединена българска банка“ АД ЕИК ********* гр. София,
бул. „Витоша“ №89Б, представлявано заедно от изпълнителни директори С.Г.и Т.М.,
съдебен адрес ***, сумата 100000 лв.
(сто хиляди лева) представляваща част от общо дължимата сума 789293,70 лв. ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 21.11.2019г. до
окончателно изплащане и сумата 4850 лв. (четири хиляди осемстотин и петдесет
лева) разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователно предявеното от „Лубрика“ ООД „възражение
за намаляване/приспадане/прихващане само за сумата от 100000 лв. като част от общото
вземане за търговски отстъпки в размер на 789293,70 лв.“ на основание чл. 12, ал
.3 от договора за търговска продажба от 4.09.2017г., в сила в периода 1.10.2017г.-1.10.2018г.
между „Полисан“ АД и „Лубрика“
ООД.
Решението може да се обжалва пред
Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на всяка
страна.
Съдия: