Р
Е Ш Е Н И Е № 260270 /12.10.2020г.
гр.
П., 12.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7466
по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени
от М.Д. *** и срещу Сдружение на собствениците на самостоятелни обекти в
жилищна сграда в режим на етажна собственост, ***, гр. П., кв. ***“,
представлявано от председателя на УС – С.С.кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
Закона за защита от дискриминация за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответниците са осъществили спрямо ищцата акт на
дискриминационно третиране, осъждането им да се въздържат от бъдещо извършване
на такова, както и да заплатят солидарно на ищцата сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените ѝ вследствие от
дискриминационното третиране неимуществени вреди – шок, страх, неудобство,
стрес и уплаха.
След изявление на ищеца в с.з. на
21.10.2019 г. за отказ от исковете срещу Сдружение на собствениците на СО в
жилищна СЕС, с влязло в сила определение съдът е прекратил производството срещу
посочения ответник (л. 147-148).
Ищцата твърди, че е лице с признати 100
% трайна неработоспособност – първа група инвалидност с чужда помощ и срок на
инвалидност – пожизнено, съгласно Експертно решение на ТЕЛК от 29.10.2001 г.
Посочено е, че същата е напълно обездвижена поради пареза на долните крайници с
тазоворезервоарни разстройства – невъзможна походка. Изяснено е, че К. живее и
е постоянно регистрирана на адрес: гр. П., ул. „“ ***, вх. , ет. , ап.. Твърди
се, че в жилищния блок били извършени строително-монтажни дейности въз основа
на договор № CCNPEE-5 от 11.03.2015 г. със страни Община П., в качеството си на
довереник и Сдружение на собствениците на СО в ЖС в режим на ЕС – ***, гр. П.,
ул. „“, в качеството му на доверител. По силата на тази договореност ответната
Община поела задължение от името и за сметка на ответното Сдружение да проведе
процедура по избор на изпълнител за обновяване на жилищната сграда – процесният
блок 36 и да осъществява текущ контрол върху дейността на изпълнителите. Твърди
се, че в хода на строително-монтажните работи и с цел поставяне на изолация и
зидане на газобетонни блокчета за период от 2 месеца /месец юни – месец август
2017 г./ на процесната сграда било монтирано скеле. Посочва се, че същото
възпрепятствало излизането на ищцата от сградата, съответно я лишавало от
самостоятелен достъп до съществуваща естакада на входната врата на блока,
предвид невъзможността за преминаването ѝ с инвалидна количка.
Строителните работи довели до частично счупване на естакадата, построена със
средства от дарителска кампания в полза на К.. В резултат от създалата се
обстановка ищцата била подложена на психически тормоз, породен от
невъзможността за придвижване и напускане на сградата без чужда помощ. Посочено
е, че вследствие от дейността на строителя балконските врати на жилището на
ищцата не били сменени, което я лишило от достъп до терасата. Външната входна
врата на блока била изключително тежка, поради което К. я отваряла с големи
усилия. Твърди се, че след ремонтните дейности входът на блока бил стеснен, в
частност широчината на площадките между етажите, което правело невъзможно
придвижването на ищцата с инвалидната количка, в случай на необходимост от
това. Същата намира, че с неправомерното си поведение, довело до създаване на
недостъпна архитектурна среда в жилищния блок, ответниците са причинили на
ищцата неимуществени вреди. Последните се изразявали в преживения шок и страх
от това тя да остава сама, неудобство, невъзможност за самостоятелно
придвижване, паника и уплаха, постоянно психическо натоварване. Това поведение
представлява дискриминационно третиране на К. по см. на чл. 4 от ЗЗД по
признака „увреждане“. С тези доводи отправя искане за уважаване на исковите
претенции.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната Община П. оспорва исковете с твърдение за тяхната
недопустимост и неоснователност. Счита, че описаните актове на дискриминационно
третиране не изпълват изискването на чл. 5 от ЗЗД да са осъществени на публично
място, тъй като такъв характер няма жилищният блок № 36. Поддържа се, че
процесната естакада не е част от жилищния блок и не е била включена в предмета
на дейност по обновяване на сградата. Последната е била допълнително изградена.
Намира, че целта на поставянето на скелето е била изключително във връзка със санирането
на блока и не представлява дискриминационен акт. Поддържа се, че Общината е
била уведомена, че в сградата живее инвалид, едва в хода на извършване на
строително-монтажните работи. Балконският парапет на жилището на К. е изграден
в пълно съответствие с нормативните изисквания относно необходимата височина.
Входната врата на блока е стандартна, а широчината на площадките между етажите
– определена към момента на построяване на блока. Оспорва размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди с твърдение за неговата прекомерност.
С определение от 13.05.2019 г. съдът е
конституирал при условията на чл. 219 ГПК като трети лица помагачи на страната
на ответника Община П. „Стройкоконсулт-ГН99“ ЕООД и „ЕС Джи81“ ЕООД с оглед с
налични договорни отношения с дружествата във връзка с обновяването на
процесната сграда.
С молба от 25.09.2019 г. третото лице
помагач „Стройконсулт-ГН 99“ ЕООД е изразило бланкетно становище за
неоснователност на исковите претенции. Навежда доводи, че отговорност във
връзка с осъществения от него строителен надзор не би могла да бъде ангажирана
и дружеството не е осъществило акт на неравностойно третиране чрез изграждането
на недостъпна жилищна среда. Твърди се, че жилищната сграда на *** не
представлява сграда за обществено обслужване и нормите на Наредба № 4/2009 г.
са неприложими, доколкото сградата е построена през 1975 г. Излага твърдения,
че в сградата не са извършвани дейности извън предписаните по програмата за
енергийна ефективност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1-3 от Закона
за защита от дискриминация. Дискриминацията представлява поведение или
състояние, поставящо определено физическо лице в по-неблагоприятно положение
въз основа на признаци, установени в закона. С исковете, уредени в чл. 71
ЗЗДискр – един установителен и два осъдителни, се защитават човешката личност,
когато е нарушена общата забрана на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр за пряка или непряка
дискриминация, основана на някой от признаците, които нормата изброява.
Релевантни са всички признаци, установени в закон или международен договор, по
който Република България е страна, като сред изброените в разпоредбата е и
признакът увреждане.
Съгласно чл. 5 ЗЗДискр изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. „Достъпна среда“
съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4/2009 г., е среда в урбанизираните територии,
сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без
увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно. Наличието на достъпна среда
е в подкрепа на хората с увреждания в усилията им да водят достоен и независим живот
и е основно изискване на редица международни и вътрешни нормативни актове – Конвенция
на ООН за правата на хората с увреждания, Закона за защита от дискриминация и
Наредба № 4 от 01.07.2009 г. Неосигуряването на достъпна среда е въведено от
закона като отделна, самостоятелна форма на дискриминация, при която не се
изисква съпоставяне с други лица в сходно положение, тъй като липсата на
достъпна среда, лишавайки хората с увреждания от възможността да участват
самостоятелно и пълноценно в обществения живот, сама по себе си представлява
неравно третиране и не е необходимо това да се установява с конкретни житейски
примери.
Съобразно практиката на ВКС, формирана
по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013
г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, имуществената отговорност, която възниква от
поведение, което нарушава нормите, свързани със защита от дискриминация,
представлява специален вид деликтна отговорност, като разпоредбите на ЗЗД
намират субсидиарно приложение. За ангажиране отговорността на ответната
община, се касае за субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 49 ЗЗД,
доколкото действията, съставляващи акт на дискриминация, се осъществяват от
лица, на които е възложил определена работа, включително и по пригодяване на
сградата на обекта в съответствие с нуждите на живущите в нея, включително и по
отношение на тези със специални потребности, предвид избягване на неблагоприятното
им третиране.
Следователно, за да възникне имуществена
отговорност от акт на дискриминация въз основа на признака увреждане съобразно
чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, в обективната действителност трябва да са се осъществили
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, което твърди,
че спрямо него е бил извършен акт на дискриминация, да страда от някакво
физическо или психическо увреждане; 2) действия на ответника по изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която обективно да затруднява достъпа на
лица с увреждания и 3) неимуществени вреди (неблагоприятно засягане на
неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговото достойнство и
чест, респ. препятстване на свободното движение).
Между страните не е спорно правнорелевантното
обстоятелство, че ищцата е лице с трайно физическо увреждане, който факт се
установява и от представеното експертно решение на ТЕЛК. В тази връзка, съдът
приема за безспорно установен факта относно необходимостта на ищцата от придвижване
с инвалидна количка при обслужване нуждите ѝ, свързани с изминаване на
разстояние.
Не се спори, а от ангажираните писмени и
гласни доказателства се установява твърдението, че ищцата живее и е постоянно
регистрирана на адрес: гр. П., ул. „“ ***, вх. , ет. , ап..
В исковата молба се сочи, че актът на
дискриминация е осъществен през 2017 г., с оглед извършвани действия по СМР, поради
което съдът намира, че в процесния случай релевантната нормативна уредба е
именно Наредба № 4/2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите
в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, доколкото
същата се прилага и при поддържане, реконструкция, основно обновяване, основен
ремонт, преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуващи елементи на
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията (арг. чл. 1, ал. 2 и чл.
2, ал. 1, т. 3 от Наредбата). Същата се прилага наред с изискванията на
нормативните актове относно обема и съдържанието на устройствените схеми и
планове и инвестиционните проекти, правилата и нормативите за устройство на
територията и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на
строежите.
От приложения Договор от 11.03.2015 г.
между Сдружение на собствениците на СО в ЖС в режим на ЕС за *** на ул. „“ в
гр. П. като доверител и Община П. като
довереник, се установява, че на ответника е било възложено да представлява
Сдружението за упражняване правата и задълженията му за участие в Националната
програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, в т.ч. да
осъществява текущ контрол по изпълнение задълженията на изпълнителите по
програмата. Съгласно чл. 2 от Договора, дейностите по обновяване на
многофамилните сгради по програмата включват установяване на техническите
характеристики, изготвяне обследване за енергийна ефективност, разработване на
инвестиционен технически работен проект, изпълнението на СМР, строителен надзор
и инвеститорски контрол.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1
от Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни
сгради, приета с ПМС № 18/02.02.2015 г., допустимите за финансиране дейности са
такива по конструктивно възстановяване, по обновяване на общите части на
сграда, както и по изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са
предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна
ефективност. Финансират се и съпътстващите СМР, свързани с изпълнението на
мерките за енергийна ефективност – като за съпътстващи СМР се считат единствено
такива, във връзка с възстановяването на първоначалното състояние, нарушено в
резултат на обновяването на общите части и на подмяната на дограма в самостоятелния
обект.
Видно от представеното копие от доклад
от обследване за енергийна ефективност на жилищната сграда на бл. № на ул. „“,
като мярка за енергоспестяване е препоръчана подмяна на стар вид и формат
фасадна дограма, в т.ч. всички входни врати, дървени слепени прозорци и
балконски врати по жилищните етажи да бъдат подменени с PVC или Ал-врата, респ.
АЛ дограма със стъклопакет /л.54-55/.
Установява се, че на 18.07.2016 г.
Община П. като възложител е сключила договор с изпълнителя „Стройконсулт-ГН99“
ЕООД за извършване на консултантски услуги във връзка с изпълнението на Националната
програма за енергийна ефективност на многофамилни сгради на територията на гр. П..
Установява се от Договор №147/15.09.2016
г., сключен след проведена процедура по обществена поръчка, че Община П. е
възложила на „Ес Джи 81“ ЕООД като изпълнител извършването на дейностите по
проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни сгради на
територията на гр. П. за жилищната сграда, находяща се на ул. „“ №. Съгласно чл. 1, ал. 2 предметът на договора
включва изготвяне на работен проект за изпълнение на енергоспестяващи мерки по
конструктивно възстановяване/усилване/основен ремонт, включително съгласуване
на проектите със съответните контролни органи в случаите, изискващи това.
Задълженията на изпълнителя още включват изпълнение на необходимите
енергоспестяващи мерки и мерки по конструктивно възстановяване/усилване/основен
ремонт на сградата, както и осъществяване на авторски надзор.
Видно от разрешение за строеж от
10.11.2016 г. и разрешение за ползване от 23.02.2018 г., е било разрешено
строителството на обект „Обновяване на енергийна ефективност на многофамилна
жилищна сграда /саниране/ на жилищен блок № 36“, респ. е било разрешено
ползването на строежа. В разрешението за строеж е издадено въз основа на
одобрен на 08.11.2016 г. технически проект, като в същото е отразено, че се
разрешава изпълнението на временна ограда и временни строежи и се допускат
несъществени отклонения от одобрения проект (т. 3 и т. 5 от условията на
представеното разрешение).
Разпитана в о.с.з., свид. Ц.Г. К., майка
на ищцата и собственик на апартамента, в който се намира процесната жилищна
сграда, сочи, че ремонтът е започнал около м. април 2017 г., като скелето на входа
стояло до октомври поради необходимостта да бъде направен навес. Споделя, че
преди ремонта ежедневието им е било по-спокойно, използвали са стандартна
инвалидна количка със стандартни размери, с която ищцата свободно минавала през
вратата на блока с помощ от майка си. Посочва, че по време на ремонта и след
него, докато било монтирано скелето, това било невъзможно и се наложило да
заемат от трето лице друга количка, с нестандартни размери, по-тясна от
предишната, за да може ищцата да излиза навън. Новата количка обаче била
по-неудобна за ищцата, тъй като била по-тясна и с нея ѝ се налагало да
сгъва краката си.
Свидетелката посочва, че след ремонта за
ищцата било невъзможно да слезе без асансьор по стълбите със старата си
количка, тъй като пространството между етажите било стеснено. Поддържа, че за
да се отвори автоматичната входна врата, която била поставена при санирането, е
необходимо да се извършат редица действия, които ищцата не би могла да извърши
самостоятелно – да се натисне копче, което е на дограмата и едновременно с това
да се блъсне дръжката на вратата, а самата врата се връща назад. Тези
обстоятелства се подкрепят изцяло и от разпита на свид. Иво Д. Костов – брат на
ищцата. Разпитан в с.з., същият посочва, че след извършения ремонт междуетажното
пространство във входа било толкова стеснено, че значително затруднявало
придвижването на сестра му и го правело дори невъзможно и той ѝ оказвал
помощ при необходимост да излезе от жилището. Същевременно свидетелят посочва,
че след извършения ремонт, за да се отвори входната врата, било необходимо да
се натисне бутон и едновременно с това – да се издърпа вратата, което било
невъзможно за ищцата.
Същевременно свид. К. изяснява, че при
блока има изградена естакада – вътрешна и външна, по която се придвижват хора с
инвалидни колички, възрастни хора и хора с бебета, използващи колички. По време
на санирането външната естакада била счупена, в момента поставената по нея
мозайка се пързаляла и създавала трудности и опасности от подхлъзване и падане при
придвижване с количката. Свидетелката споделя, че е виждала по време на
санирането, че върху самата естакада били наредени плочки, за да се изравнят
тръбите на скелето. Тези данни се подкрепят от обстоятелствата, изложени от
свид. Иво Костов, който в разпита си посочва, че след извършените СМР е
нарушено покритието на естакадата – тя е напукана и хлъзгава, поради което и
използването ѝ е опасно. В този смисъл свид. Гор Князан посочва, че
рампата, по която ищцата се е придвижвала, останала същата и свидетелят не е
видял счупвания. Твърди, че след санирането всички материали били почистени, а
мазилката по рампата работниците почистили „с маламашки, с шпакли, с
изчегъркване“. Вещото лице по приетата СТЕ е констатирало, че естакадата на
входа на жилищния блок понастоящем не е с нарушена цялост, почистена е и
отговаря на нормативните изисквания, като е възможно по време на ремонта да е
била замърсена. Посочва, че тъй като същата е изградена на доброволни начала,
същата не е включена в инвестиционния проект.
От друга страна свид. К. заявява, че в
собствения й апартамент е следвало да бъдат извършени редица строителни
дейности – смяна на дограма, врати на терасите, парапет на двете тераси, както
и да се увеличи широчината на терасата, но от изброените дейности единствено
бил поставен парапет на част от терасата. Разказва, че преди санирането двете
балконски врати били сменени лично от семейството на ищцата с ПВЦ, като ищцата
не можела да излиза на балкона. Свидетелката посочва, че при санирането вратите
не били сменени с нови. В подкрепа на тези данни е и изложеното от свид. Иво
Костов. Свидетелят сочи, че преди парапетът на балкона бил изграден от винкели,
които позволявали видимост през тях, но към настоящия момент е иззидан от
тухли. При извършване СМР на балкона, първоначално височината му не позволявала
ищцата да има видимост навън, но след извършване на допълнителни действия
(изрязване на малка част от парапета), той станал по-нисък и все пак
недостатъчен, за да се разкрие видимост навън. Свидетелят споделя, че преди
санирането на блока, е поставил PVC на прозорците и вратата на терасата.
Вратите между жилищното помещение и терасата не били разширени, поради което и
преди поставянето на дограмата, и след това, сестра му не можела да излиза, но
при ремонта свидетелят се съобразявал със съответните нормативни изисквания,
без да разрушава части от вече изградена конструкция.
Видно от приложената кореспонденция, в
периода 06.12 – 14.12.2017 ж. ищцата неколкократно е отправяла искания до
Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с
причинените й от санирането неудобства. Видно от писмо, изх. № 99-00-6/1450 от
08.12.2017 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството до
Община П., по повод подаден от ищцата сигнал за нередности при изпълнението на
СМР на процесната СЕС, проверка на експерти от Дирекция „Жилищна политика“ е
констатирала нарушения. Проверката е констатирала, че рампата е с нарушена
цялост и замърсена повърхност от полагане на фасадната мазилка, като е
отправена препоръка рампата да бъде почистена, укрепена и възстановена до
състоянието преди започване на СМР. Констатирано е и че парапетите на балконите
не съответстват на изискванията на актуалната нормативна уредба, като е
отправена препоръка балконът да бъде изграден в съответствие с разпоредбите на
чл. 86 от Наредба № 4/2009 г.
В разпита си свид. Г. К., съпруг на
управителя на „Ес Джи 81“ ЕООД посочва, че е участвал при санирането на
процесната жилищна сграда, започнало през м. март-април 2017 г. и приключило в
края на годината. Свидетелят споделя, че по време на ремонтите често посещавал
апартамента на ищцата, за да съдейства с каквото може. Споделя, че е виждал
ищцата да излиза извън блока. Изяснява, че работниците са изпълнили зададеното
по проект, но ищцата имала възражения по СМР и Общината задължила фирмата
изпълнител да снижи височината на терасата и да се направи отвор, поради което
и бил извършен повторен ремонт. Свидетелят посочва, че вратите на балконите не
били сменени, тъй като посоченото действие не било зададено по проект. Посочва,
че рампата, по която ищцата се е придвижвала, останала същата и свидетелят не е
видял счупвания. Твърди, че след санирането всички материали били почистени, а
мазилката по рампата работниците почистили „с маламашки, с шпакли, с
изчегъркване“.
По делото е изслушано и прието
заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло, като изготвено компетентно, безпристрастно
и изчерпателно. В същото е отразено, че сградата в режим на ЕС е построена и
въведена в експлоатация през 1975 г., а към настоящия момент на същата е санирана
по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни
сгради. В заключението по СТЕ се изяснява, че с техническия проект не се
предвиждат конструктивни промени на сградата, тъй като същият не касае основни
ремонти, а енергийна ефективност, поради което същият предвижда полагане на
топлоизолация, както и други СМР – подмяна на старата дървена слепена дограма с
нова с PVC профил. Вещото лице е изяснило, че
жилищната сграда е стара, тип едропанелно сглобяемо строителство, поради което
не е желателно да се правят конструктивни промени с оглед носещата конструкция
на сградата. Изяснено е, че в изготвеното енергийно обследване и в одобрения
инвестиционен проект не е предвидена подмяна на дограмата на апартамента,
обитаван от ищцата, тъй като съществуващата в него дограма е в добро
експлоатационно състояние. С проекта не е било предвидено и разширяване на
съществуващите отвори на фасадните стоманобетонни елементи.
Съществуващата на място дограма от PVC профил на балконските врати е с
размерите, с каквито е била и дървената слепена дограма при строежа на блока, а
именно – 0,80 см., и при това положение не е възможно самостоятелното
преминаване през тях с инвалидна количка със стандартни размери. Широчината на
балконските врати и височината на праговете са със стандартни размери на
отворите на сглобяемия елемент, а именно фасадния панел. И на двете балконски
тераси на ищцата в последствие били правени преработки, след узнаване, че
жилището се обитава от лице в неравностойно положени – височината на парапета е
свалена и има частична видимост (о.с.з., л- 182-183).
Съгласно експертното заключение, в
документите за кандидатстване на сдружението по програмата за енергийна
ефективност, при изработване на инвестиционния проект и съпътстващата
строителна документация, при съгласуването на проекта от страна на сдружението,
не е отбелязано, че в процесния жилищен блок живее лице в неравностойно
положение. В Инвестиционния проект и съпътстващата строителна документация не
са взети предвид нормативните изисквания относно отворените пространства в
жилищата, съгласно чл. 86 и сл. от Наредба № 4/2009 г.
Експертът посочва, че инвалидна количка
със стандартни размери трудно би преминавала безпрепятствено през стълбищата и
терасите на площадките. Уточнява, че широчината на терасите на площадките във
входа, височината и широчината на стълбищните площадки, размерите на стъпалата
и тяхната височина, не отговарят на актуалните нормативни изисквания, тъй като
сградата е строена през 1973-1975 г., когато такива изисквания не са
съществували. Експертът допуска пространството на междустълбищните площадки да
е стеснено с най-много до 2 см. (в о.с.з., л. 182-183), с оглед начина на
полагане на топлоизолация.
По иска с правно основание чл. 71, ал.
1, т. 1 ЗЗДискр.
Както бе посочено, „достъпна среда“ по
смисъла на дефинитивната норма на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 4/2009 г. е
среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с
намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно
и самостоятелно. Достъпна архитектурна среда се осигурява във
всички сгради най-малко чрез входни и комуникационни пространства. (чл.
35, ал. 1 от Наредба № 4/2009 г.). Чл. 71, ал. 1 от Наредбата въвежда изискване
за осигуряване на достъпен маршрут от достъпния вход до всяко жилище и до
всички помещения за общо ползване.
При тези данни съдът намира за
установено нарушение от страна на изпълнителя на СМР във връзка с
ограничаването свободното придвижване на ищцата и осигуряването на достъпна
среда. По делото се изясни, че докато са траели СМР, в период от около половин
година (по думите не само на майката и брата на ищцата, но също така и на
свид. Г.К.) пред входа на блока е било монтирано скеле, което препятствало
възможността на ищцата да се придвижи свободно и самостоятелно със стандартната
си инвалидна количка през входа на жилищния блок и монтираната естакада.
Същевременно в посочения отрязък от време ремонтните дейности са компрометирали
целостта и безопасността на естакадата, доколкото освен монтираното скеле, по нея
са били натрупани строителни отпадъци и мазилка, правейки я хлъзгава и опасна
за самостоятелно придвижване. Нарушената
цялост и замърсена повърхност на рампата в следствие полагането на фасадната
мазилка са били констатирани и от проверката
на експерти от Дирекция „Жилищна политика“ към МРРБ, видно от
приложеното уведомление (л. 28). Нещо повече, след приключване на СМР, свид.
Князан сочи, че мазилката по рампата била почистена от работниците „с
маламашки, с шпакли, с изчегъркване“. Възражението на ответника, че
естакадата е била изградена допълнително и не е част от сградата, чието
саниране се извършва, е напълно несъстоятелно, доколкото не изключва факта, че
изграденото скеле обективно е затруднявало самостоятелното придвижване на
ищцата. Още повече, че дори да не фигурира в архитектурния проект, обстоятелството
дали е поставена рампа се установява визуално при посещение на място и би могло
да бъде съобразено, за да не се създават неудобства в период над половин
година, доколкото е житейски известно, че същата по предназначение е необходима
за придвижване на трудноподвижни хора, на инвалиди, на хора с детски колички и
др.
На второ място, категорично бе
установено, че в настоящото положение ищцата не би могла да използва свободно
входната врата. Подмяната на входната врата с АЛ или PVC е елемент от мерките, предписани в
изготвения Доклад за обследване на енергийната ефективност на процесната
жилищна сграда, тоест изграждането ѝ е било по възлагане на ответната
община в изпълнение на Националната програма за ЕЕ. Установи се
безпротиворечиво от събраните гласни доказателства, че вратата е тежка, а
отварянето й е съпроводено от редица действия, които ищцата не би могла да
осъществи самостоятелно – да се натисне копче, което е на дограмата и
едновременно с това да се блъсне дръжката на вратата, а самата врата се връща
назад, поради което ищцата излизала единствено с помощта на близките си. Това
положение не съответства на вложения от законодателя смисъл за „свободно и
самостоятелно“ ползване на съоръженията, а в частност и на изискването на чл.
44, ал. 1, т.2 от приложимата Наредба № 4/2009 г. ползването на дръжките на
вратите да не изисква усилие при стискане или натискане или извиване на
китката. Защитната теза на ответната страна, че „при описаните в договора
ангажименти няма изискване или стандарт същата да отговаря на индивидуалните потребности
на собствениците“ не намира законова опора. Наредба № 4/2009 г. се прилага
едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на
устройствените схеми и планове и инвестиционните проекти, правилата и
нормативите за устройство на територията и техническите спецификации за
проектиране и изпълнение на строежите. Съгласно чл. 169, ал. 1, т. 4 ЗУТ строежите
се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на
Регламент (ЕС) № 305/2011 на ЕП и Съвета от 9 март 2011 г. по отношение на
редица критерии, в т.ч. достъпност при експлоатация. Съгласно чл. 4 от
Приложение 1 към Регламента при проектирането и изграждането на строежите
трябва да се отчитат достъпността и използването им от хора с увреждания. Обстоятелството,
че в хода на процедурата не е била отчетена част от действащата нормативна
уредба, е правен пропуск, от който ответникът не следва да черпи изгодни за
себе си последици.
Ето защо поставянето на входна врата с
характеристики и механизъм, непозволяващ самостоятелното ѝ използване от хора
с двигателни увреждания, каквато е и ищцата, фактически я поставя в неравностойно
положение спрямо останалите граждани без двигателни увреждания, поради което е
доказано по-неблагоприятното третиране на пострадалата на основата на признака
„увреждане” – арг. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр, във вр. с чл. 5, предл. 2
ЗЗДискр.
От събраните писмени и гласни
доказателства се установи, че съгласно първоначално извършените СМР височината
на балкона не позволявала на ищцата да има видимост навън, което наложило
корекции и допълнителни СМР действително били извършени. И на двете балконски
тераси на ищцата в последствие били правени преработки, след узнаване, че
жилището се обитава от лице в неравностойно положение. При извършване СМР на балкона,
първоначално височината му не позволявала ищцата да има видимост навън, но след
извършване на допълнителни действия (изрязване на малка част от парапета), той
станал по-нисък и все пак недостатъчен, за да се разкрие видимост навън. Преди
извършването на СМР същият бил изграден от винкели, позволяващи видимост през
тях, а понастоящем – от тухли. Съгласно свидетелските показания и данните,
събрани от изслушването на в.л. по СТЕ, височината на парапета е била свалена,
но видимостта е частична.
Въпреки въведените в отговора на ИМ
твърдения, че парапетът е бил намален на височина до 65 см. и позволява
видимост за ищцата, посоченото обстоятелство не бе установено. Приложеното
удостоверяване от двама представители на Сдружението на ЕС – С. С. и И.П., е
частен документ, като по същество възпроизвежда свидетелски показания в писмен
вид. В съответствие с принципите за публичност и непосредственост разпитът на
свидетели се осъществява устно и лично, в рамките на о.с.з., след снемане самоличността
на свидетеля и напомняне на отговорността му за даване на неверни показания.
Недопустимо е използването на свидетелски показания в писмен вид.
Ето защо в случая да се приложи
законната презумпция, уредена в чл. 9 ЗЗДискр, тъй като в конкретния случай
ищцата е представила доказателства, от които може да се направи предположение,
че е налице дискриминация, а ответната страна не е установила по несъмнен начин,
че принципът за равно третиране не е нарушен (в този смисъл и практиката на
ВКС, формирана
по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 1002 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3800/2008 г., IV г. о.). Ето защо съдът намира, че с извършването на СМР по
повод парапета на балкона на ищцата, е била отнета възможността ѝ за
видимост навън, като по този начин ищцата е била поставена в неравностойно
положение.
Неоснователни са исковете в частта, с
която се твърди, че липсата на подмяна на балконските врати лишавало ищцата от
достъп до терасата. От показанията на свид. К. и свид. Костов се изясни, че по
собствена инициатива още преди процедурата по саниране семейството на ищцата е
подменило старата дограма. Установено бе, че както преди, така и след подмяната
на дограмата за ищцата отново е било невъзможно да излиза на балкона. Видно от
представеното копие на Доклада за енергийно обследване, в същия изрично е
отразено, че се предвижда подмяна единствено на стара дървена слепена дограма
като морално и физически остаряла. Изяснено е, че в изготвеното енергийно
обследване и в одобрения инвестиционен проект не е предвидена подмяна на
дограмата на апартаментите с нова дограма, включително обитавания от ищцата,
тъй като съществуващата в него дограма е в добро експлоатационно състояние.
Установено бе, че поставената от брата
на ищцата дограма от PVC
профил
на балконските врати е с размерите, с каквито е била и дървената слепена
дограма при строежа на блока през
1975 г., когато изискванията на Наредба № 4/2009 г. все още не са съществували.
Широчината на балконските врати и височината на праговете са със стандартни
размери на отворите на сглобяемия елемент, а именно фасадния панел. Промяната
размера на балконските врати е свързано с конструктивни промени на сградата,
които излизат извън рамките на предвидените и одобрени СМР. Същевременно в.л.
по СТЕ изяснява, че жилищната сграда е стара, тип едропанелно сглобяемо
строителство, поради което и не е желателно да се правят конструктивни промени
с оглед носещата конструкция на сградата.
С техническия проект не е било
предвидено разширяване на съществуващите отвори на фасадните стоманобетонни
елементи, тъй като същият касае енергийна ефективност, но не включва ремонти,
при които се засягат конструктивни елементи на сградата. Ето защо при осъществяване на конкретните
мерки за енергийна ефективност по Националната програма ответникът не е имал
задължение да извършва конструктивни промени по сградата по отношение на частен
имот и в този смисъл поведението му не съставлява акт на дискриминация.
Изложеното важи и по отношение доводите
за стеснение на междустълбищните площадки, доколкото вещото лице е изяснило, че
същите са изградени през 1975 г. при действието на друга нормативна уредба и са
стеснени максимално с до 2 см., с оглед начина на полагане на топлоизолация. В
тази част доводите за осъществен акт на дискриминация за неоснователни.
По иска с правно основание чл. 71, ал.
1, т. 2 ЗЗДискр.
Предпоставка за основателността на този
иск е установяването на факта на дискриминационно третиране спрямо ищцовата
страна. При установения по делото факт на дискриминационно третиране и искането
на ищцовата страна ответникът да бъде осъден да се въздържа в бъдеще от такива
актове, предявеният иск по чл. 71, ал.1, т.2, предл. 3 ЗЗДискр е основателен.
По иска с правно основание чл. 71, ал.
1, т. 3 ЗЗДискр.
По време на ремонта и след него, докато
било монтирано скелето, това било невъзможно и се наложило да заемат от трето
лице друга количка, с нестандартни размери, по-тясна от предишната, за да може
ищцата да излиза навън. Новата количка обаче била по-неудобна за ищцата, тъй
като била по-тясна и с нея ѝ се налагало да сгъва краката си. Свид. К.
споделя, че преди ремонта М. се чувствала по-спокойна, не се страхувала да
остане сама, а вкъщи ходела чрез проходилка. Понастоящем обаче изпитвала
напрежение и притеснение с оглед състоянието си, че не би могла да се справи
при проблем, ако е оставена сама. Поради страха да бъде оставена сама ищцата
приемала успокоителни лекарства. Изясни се, че поради характеристиките на
монтираната входна врата ищцата е в невъзможност да преминава сама оттам, а е
зависима изцяло от помощта и съдействието на своите близки.
Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на паричното обезщетение следва да се
изходи от конкретните обстоятелства при извършване на деянието, вредите, техния
интензитет и период, както и обществения критерий за справедливост, респ.
жизненият стандарт в страната като основа за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда.
С оглед изложеното, в настоящото
производство съдът намира, че в производството бе установено по несъмнен начин
причиняването на неимуществени вреди, като последица от извършения акт на
дискриминация. Ищцата е претърпяла отрицателни емоции – страх, тревожност,
напрежение, невъзможност да напуска сама жилищния блок, чувство на безпомощност
и зависимост от помощта на своите близки.
С оглед на продължителността,
интензивността на неговото психическо състояние на ищцата, заместващото
обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди е в размер на сумата от 5000,00
лв. До този размер искът за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди следва да бъде уважен, а да бъде отхвърлен за разликата до
пълния му предявен размер от 20 000 лв.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати с оглед изхода на делото разноските, сторени от
ищеца, като процесуалният му представител е поискал да му бъде заплатено
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. Договарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и
следва да бъде установено от данните по делото. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие (арг. чл. 36, ал. 2
ЗАдв), защото писмената форма е един от способите за доказването му, и в него
да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв.,
тъй като това е част от свободата на договаряне (така Определение
№41/25.01.2017 по дело №2127/2016 на ВКС, Определение № 163/13.06.2016 г. по
ч.гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4891/2015 г.) В настоящия случай обаче по делото е представено
единствено пълномощно – едностранна сделка, чийто предмет се изчерпва с учредяване
на представителна власт за осъществяването на процесуално представителство пред
районния съд. Други доказателства, че двете страни са договорили правната
защита да е безплатна, не са представени, поради което поисканите от адв. Г.
разноски не следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на общината следва да бъдат заплатени разноски, съобразно отхвърлителната част
на исковете. В приложения към ОИМ договор за правна защита и съдействие е
отразено, че е уговорен размер на АХ 1130,00 лв., като е отразено, че същият е
заплатен по банков път, но доказателства за това липсват. Ето защо и при
съобразяване разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото
не се представят копия от банкови документи, установяващи извършването на
плащането, разноски не следва да се присъждат. По делото са налице
доказателства (л. 122) единствено за заплатени от Общината 50 лв. – депозит за
вещо лице, от които съразмерно, с оглед изхода на спора, следва да бъде
присъдена сумата от 15 лв.
При този изход на спора, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда дължимите в
производството такси и разноски. Предявени са два неоценяеми иска, таксата за
разглеждане на които съдът определя в размер на 30 лв., а с оглед изхода на
спора по предявения оценяем иск , същата възлиза на 200 лв. Ето защо ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер
на 260 лв., съгласно ТТРССГПК. На вещото лице по СТЕ е изплатен депозит в общ
размер на 200 лв., за 50 лв. от които ответникът е внесъл депозит (л. 122),
поради което същият следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от още 150 лв. – възнаграждение за вещото лице по СТЕ.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр.) по иск на М.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, БУЛСТАТ
*********, представлявана от кмета С. В.., че по отношение на М.Д. *** в
качеството си на възложител по Национална програма за енергийна ефективност на
жилищните сгради в периода от м. април 2017 г. до настоящия момент е извършила
акт на дискриминация въз основа на признак „увреждане“, чрез поддържане и
изграждане на недостъпна архитектурна среда в жилищната сграда в гр. П., ул.
„Благой Гебрев“ № 36 № 36, вх. Д.
ОСЪЖДА на
основание чл. 71, ал.1, т.2, предл. 3 ЗЗДискр. Община П. в качеството ѝ
на възложител по Национална програма за енергийна ефективност на жилищните
сгради да се въздържа в бъдеще от нарушението, установено в пункт 1 от
диспозитива, по отношение на М.Д.К..
ОСЪЖДА на
основание чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр, вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ОБЩИНА П., БУЛСТАТ ********* да заплати на М.Д.К., ЕГН **********
сумата в размер на 5000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от поддържането и изграждането от страна на Община П. в качеството
ѝ на възложител по Национална програма за енергийна ефективност на
недостъпна архитектурна среда в жилищната сграда в гр. П., ул. „“ № № , вх. , изразяващи се в претърпяването на
отрицателни емоции – страх, тревожност, напрежение, невъзможност да напуска
сама жилищния блок, чувство на безпомощност и зависимост от помощта на своите
близки, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 5000 лева до пълния предявен размер от 20 000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК М.Д.К., ЕГН **********
***, БУЛСТАТ ********* сумата от 15,00 /петнадсесет/ лева – разноски пред Районен съд П. в исковото
производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОБЩИНА П., БУЛСТАТ *********, да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд П., сумата от 260,00
лева (двеста и шестдесет лева)– дължима държавна такса върху уважените
искове, както и сумата от 150,00 лева (сто и петдесет лева) – разноски
за съдебно-техническа експертиза, платена от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на „Стройкоконсулт-ГН99“ ЕООД, с ЕИК ********* и „ЕС
Джи81“ ЕООД, с ЕИК ********* трето лице-помагач на страната на ответника Община
П..
СЪДИЯ_________________