№ 1489
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100507197 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Прокуратура на РБ срещу решение № 7156 от 18.04.2024 г., постановено
по гр. дело № 68438/2023 г. по описа на СРС, 43 състав, в частта, с която по предявения от В.
М. К. осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ ответникът е
осъден да заплати на ищеца законна лихва върху присъдената главница за обезщетение от
1000 лв., считано от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение в
частта по отношение на присъдената законна лихва с посочената начална дата поради
нарушение на материалния закон, доколкото ответникът бил навел възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на лихвата към датата на подаване на исковата молба,
което първоинстанционният съд не е разгледал и съобразил. Ето защо моли за обезсилване
на първоинстанционното решение по отношение на присъдената законна лихва с посочената
начална дата.
Въззиваемият В. М. К. не е подал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено изцяло.
1
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно в
обжалваната част, поради следните съображения:
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществен вреди, настъпили в
резултат от незаконно обвинение и наказателно преследване, приключило с оправдателна
присъда за В. М. К. от 11.11.2020 г. по н.о.х.д. № 3598/2011 г. по описа на Софийски районен
съд, 98 състав, необжалвана и влязла в сила на 27.11.2020 г. Искът е уважен за сумата от
1000 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 10000 лв. е отхвърлен, като решението
в уважителната и отхвърлителната част за главницата не е обжалвано и е влязло в сила.
В исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва върху
търсеното обезщетение, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Същото по правило е основателно – върху основателната част от претенцията следва да бъде
присъдена законна лихва, считано от датата на влизане на съдебния акт за оправдаване на
ищеца в сила (27.11.2020 г.), доколкото от този момент ответникът е изпаднал в забава – в
този смисъл Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 4.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за частично погасяване на
това вземане по давност, което съдът намира за основателно. Законната лихва представлява
вземане за обезщетение за забава, което се погасява с тригодишна давност (арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД), която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давността за
главното вземане за обезщетение за претърпените неимуществени вреди е била прекъсната с
подаването на исковата молба по настоящото дело – на 14.12.2023 г., като към този момент
тя е била изтекла за всички лихви, начислени преди 14.12.2020 г. Следователно, акцесорното
вземане за периода 27.11.2020 г. – 13.12.2020 г. е погасено по давност и законната лихва
следва да бъде присъдена считано от 14.12.2020 г. до окончателното изплащане на главното
вземане.
2
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена законна
лихва върху главницата от 1000 лв. за периода 27.11.2020 г. – 13.12.2020 г., е неправилно и
следва да бъде отменено, като искането за присъждане на тази лихва следва да бъде
отхвърлено, а в останалата част по присъдената законна лихва, считано от 14.12.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, решението следва да се потвърди.
При този изход на спора предвид основателната въззивна жалба въззивникът има право на
направените пред настоящата инстанция разноски, но предвид липсата на доказателства
такива да са били направени, съдът не дължи присъждането им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7156 от 18.04.2024 г., постановено по гр. дело № 68438/2023 г. по
описа на СРС, 43 състав, в частта, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на В. М. К., ЕГН **********,
по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от 1000 лв., считано от деня на влизане в сила на
оправдателната присъда – 27.11.2020 г. до 13.12.2020 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на В. М. К., ЕГН **********, за осъждане на ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди от 1000 лв., считано от деня на влизане в сила
на оправдателната присъда – 27.11.2020 г. до 13.12.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7156 от 18.04.2024 г., постановено по гр. дело № 68438/2023 г.
по описа на СРС, 43 състав, в частта, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на В. М. К., ЕГН
**********, по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 1000 лв., считано от 14.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3