Р Е
Ш
Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 29.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, граждански
състав,в публично заседание на петнайсети юни през две хиляди и осемнайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА,
като разгледа докладваното от председателя т.д.№
70/2017г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази:
Производството с правно основание чл.26,ал.1,пр.3-то,
във вр.с чл.92 от ЗЗД, във вр.с чл.309 и
чл.286 от ТЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от „БИС”ЕООД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление в гр.*********, представлявано от управителя С.Т., чрез пълномощник
адв.С.Д.-ЛАК, против ”Сдружение Туристическо дружество „СТРАТЕШ” с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.*** и настоящ адрес ***, представлявано от
председателя С.И.Г., с посочено правно основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД и
цена на иска 43 820 лева. Петитумът е да се прогласи за нищожна на
основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави,
съдържащата се в т.16 и т.19 от Анекс към Договор за наем от 20.02.1996г.,
сключен между „Сдружение ТД”Стратеш”-Ловеч и
„БИС”ООД с ЕИК *********, клауза за неустойка в размер на 1% от
дължимата сума за всеки просрочен ден. Излага, че на 20.02.1996г. сключили с
ответника Договор за наем на ресторант „Юзината”, плувния басейн срещу
„Юзината” и прилежащия район около тях с обща квадратура около 9 дка. С Анекс
към договора страните са договорили,че наемател ще бъде „БИС-М. Т.”ЕООД с ЕИК *********,
отново с предмет на договора ресторант „Юзината”, плувният басейн срещу
„Юзината” и прилежащият район около тях с площ от 5.2дка, за срок 10 години, считано
от 22.02.2007г. В т.9 от Анекса наемателят е поел задължение да заплаща
дължимия наем не по-късно от 30-то число на текущия месец по посочена от
наемодателя сметка. В т.17,р-л ІV „Цена на наема и срок на договора” страните
са уговорили размерът на наема да е равен на две минимални работни заплати,
като в т.18 е предвидена възможност да се индексира в зависимост от минималната
работна заплата за страната. В т.19 от същия раздел е уговорена неустойка при
забава от страна на наемателя за заплащане на наемната цена в размер на 1% от
дължимата сума за всеки просрочен ден,считано от деня на забавата до
окончателното плащане. В т.16 е предвидена подобна хипотеза за дължима
неустойка,а именно „За неплатени вноски за наем и други разходи в определения
срок (30-то число на текущия месец) се заплаща неустойка от 1% върху сумата за
всеки просрочен ден”. Ищецът твърди,че така уговорени клаузите на т.16 и т.19
от Анекса към договора за наем от 20.02.1996г. са нищожни на основание
чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Развива,че уговорена
по този начин- без конкретни граници и без краен предел за натрупването й, неустойката
води до нарушаване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД. Срещу
наемателя е предявена претенция за дължим наем в размер на 14 140лв. за
периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014г. и неустойка в размер на 43 820лв.
Търси се и наем за периода от 30.10.2014г. до 21.11.2016г.-в размер на 19 249.94лв.
и неустойка в размер на 72 568.27лв. Заключава,че размерът на
уговорената неустойка е с пъти повече от
размера на дължимия наем. Счита,че уговорена по този начин тази клауза е
нищожна, тъй като води до нарушаване на принципите на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Не отговаря и на
изискването за предотвратяване на несправедливо облагодетелстване по арг.от
чл.307, чл.302, чл.289 и сл.от ТЗ. По този начин се създават условия за
неоснователно обогатяване на ответника,тъй като заплащането й ще доведе до
неравностойност на насрещните задължения по договора. Сочи,че неустойката е
договорена в размер на 1% от стойността на дължимата сума за всеки ден
просрочие и в този й вид излиза извън пределите на обезпечителната й функция-
прекомерна е и води до неоснователно накърняване на имуществените интереси на
ищеца за сметка на неоснователното обогатяване на ответника, което нарушава
принципите на добрите нрави. Налице е несъответствие между размера на
уговорената неустойка и очакваните при сключване на договора вреди за
наемодателя, произтичащи от неизпълнението на конкретното договорно задължение.
Твърди,че неустойката излиза извън пределите на своята обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и води до неоснователно обогатяване за туристическото
дружество. Противоречи на добрите нрави, тъй като реално размерът й надхвърля
три пъти размера на дължимия наем за процесния период. Позовава се на
ТРеш.№1/2010г.на ОСТК на ВКС,в което е прието,че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат не само от нейните функции,но и
от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Моли да се постанови решение,с което на основание
чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД да се прогласи за нищожна поради накърняване на
добрите нрави, съдържащата се в т.16 и т.19 от Анекс към Договор за наем от
22.02.1996г., сключен между „Сдружение Туристическо дружество „Стратеш” с ЕИК *********
и „БИС”ЕООД с ЕИК *********, клауза за неустойка, в размер на 1 % от дължимата
сума за всеки просрочен ден. Претендира и присъждане на направените разноски.
След указания по реда на чл.129 от ГПК уточни,че
претенциите за неустойка наемодателят е заявил в производствата по гр.д.№1713/2014г.по
описа на РС-Ловеч и по гр.д.№474/2016г.по описа на ОС-Ловеч. В производството
по гр.д.№474/2016г.на ОС-Ловеч с отговора „ТД„Стратеш”-Ловеч е направил
възражение за прихващане до размера на
предявения иск за сумата 40 000лв.,представляваща част от дължимата за периода 30.10.2014г. до 21.11.2016г.
неустойка, чийто размер назначената по делото съдебно-икономическа експертиза и
определила на 72 568.27лв.
Ответникът Сдружение„ТДСтратеш”-Ловеч, редовно
уведомено за подадената искова молба, не изпрати своевременно отговор. Извън
срока представи подробно становище по спора. С оглед настъпилата преклузия на
основание чл.370 от ГПК съдът не съобразява изложените в него доводи. Поради относимостта
им към спора и непротивопоставянето на ищеца,съдът прие като необходими за
решаването на делото приложените писмени доказателства-Отчет за приходите и
разходите на ищеца за 2015г. и съдебни решения, постановени по съпътстващи
спора отношения между страните.
В съдебното заседание ищецът се представлява от адв.Д.-ЛАК,
която поддържа исковата молба и уточненията й.
Ответникът се представлява от председателя С.Г. и от
адв.Спиридонова-ЛАК, като оспорват иска и молят да се постанови решение за
отхвърлянето му, като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото писмени доказателства- гр.д.№1093/2017г.на
РС-Ловеч,с представените в него –копия от – Договор от 20.02.1996г., Анекс към
Договора от 31.08.2007г., писмо до „БИС”ЕООД от „СТД”Стратеш”-Ловеч, получено
на 29.10.2014г., у-ние за актуално състояние на страните, представените пред
настоящия състав- копие от искова молба на СТД”Стратеш”-Ловеч, отговор на
„БИС”ООД-София, Решение №262/01.08.2017г.- трите по гр.д.№1713/2014г.по описа
на РС-Ловеч, искова молба от „БИС”ООД-София, отговор на С”ТД”Стратеш”-Ловеч,
протокол от съдебно заседание от 06.06.2017г.,Определение №190/16.03.2017г.
–всички по гр.д.№474/2016г.на ОС-Ловеч, Решение №13/19.01.2018г.,пост.по
в.гр.д. №579/2017г. на ОС-Ловеч, в.ч.т.д.№346/2017г.по описа на АС-Велико
Търново и ч.т.д.№220/2018г.,по описа на ІІ ТО на ВКС, копи от отчет за приходи
и разходи на „БИС”ЕООД-Ловеч, Решение №6647/11.08.2016г.,пост.по в.гр.д. №10011/2015г.
по описа на Софийски градски съд, Решение от 11.05.2015г., пост. по гр.д.№8492/2015г.по
описа на РС-София, Решение №107/26.03.2018г.,пост.по гр.д.№1342/2017г.по описа
на РС-Ловеч, Заключение по съдебно-икономическа експертиза ,изготвено по
гр.д.№474/2017г. по описа на ОС-Ловеч,справка от РС-Ловеч с
вх.№4378/13.06.2018г., преценени по отделно и в съвкупност,както и становищата
на страните, приема следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните,че са били обвързани в
дългогодишни облигационни отношения по повод отдаване под наем на недвижим
имот. По силата на Договор от 20.02.1996г. „ТД Стратеш”-Ловеч е отдало под наем
на ЕТ”БИС-М. Т.”(не се спори,че настоящият ищец е негов правоприемник),
недвижим имот, описан като „ ресторант „Юзината” плувния басейн срещу юзината и
прилежащия район около тях … с обща квадратура от 9дка..”, за срок от 5 години.
Не се спори,че с Анекс от 31.08.2007г. е удължен срокът на договора- „… за 10
години,считано от 31.08.2007г. до 31.08.2017г., като обектите се използват по
предназначението им-ресторантьорство, туристическа,спортна и рекламна
дейност..”. В анекса имотът е описан като „…ресторант „Юзината” с Нотариален
акт за собственост №75,т.Х и регистрационен номер №10364 по дело 825/2003г.,
плувен басейн и прилежаща площ от 5.2дка, собственост на дружеството. Наемателят
е вече „БИС-М. Т.”ЕООД,представляван от М. И. Т.. От служебните справки в
Търговския регистър се установи промяната в наименованието и управителя на
дружеството-наемател,а именно „БИС”ЕООД,представлявано от С.Г.Т.,които факти не
се оспорват. В чл.17,р.л ІV от Анекса страните
са уговорили месечен наем в размер на две минимални работни заплати, с
възможност да се индексира от ежегодно
при промяна на работната заплата и инфлационния коефициент, обявен от НОИ. В
чл.4 е предвидидено до 30-то число на текущия месец наемателят да се отчита на
наемодателя,с представяне на фактурите за наем, разходи за вода, ток и
телефон,а в чл.5 и фактурите за платените от наемателя данък сгради,такса смет
и други общински данъци. В чл.16 са предвидили,че за неизплатени вноски за наем
и други разходи в определения срок (30-то число на текущия месец) се заплаща
неустойка от 1% върху сумата,дължима за всеки просрочен ден „..което е валидно
от датата на превода в Банка ДСК”. В чл.19 от Анекса са предвидили, че „..при забава от страна на
наемателя при плащане на наемната цена, той дължи неустойка в размер на 1% от
дължимата сума за всеки просрочен ден, считано от деня на забавата до
окончателното издължаване..”.
Страните не спорят също, че с едностранно
предизвестие наемателят е прекратил договора за наем, считано от получаването
му от наемателя- удостоверено от управителя на 29.10.2014г. В предизвестието
наемодателят е уведомил ищеца,че дължи неизплатени наемни вноски за периода от
12.12.2012г. до 15.09.2014г. в размер на 14 140лв., неустойка за същия
период в размер на 43 820лв., 317.36лв.-данък сгради и такса смет за
2011г., 2012г. и 2013г.
Не се спори, че по повод процесния договор за наем
между страните са се водили съдебни спорове,част от които приключили с влезли в
сила съдебни решения, а други все още са висящи.
Така от служебната справка и приложените съдебни актове се установява,че по образуваното гр.д.№1713/2014г.по описа на РС-Ловеч, „С ТД”Стратеш”-Ловеч е предявило срещу “БИС”ЕООД с ЕИК *********, обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗЗД,във вр.с чл.232,ал.1 от ЗЗД и по чл.92,ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 14 140лв.- неиздължени месечни вноски за периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014г. по процесния Договор за наем, сумата 317.36лв.- представляваща стойността на данък сгради и такса битови отпадъци, съгласно раздел III т.10 от договора за 2011г., 2012г. и 2013г., сумата 6 245лв., представляваща неустойка, предявена като частичен иск от дължаща се неустойка в размер на 43 820лв. за периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014г. и съдебно - деловодните разноски. Постъпил е отговор от „БИС”ООД-София /при доказана идентичност,но с промяна в седалището и собственика/, в който е заявено възражение за нищожност на претенцията за неустойка, тъй като противоречи на добрите нрави и е прекомерна. РС-Ловеч е постановил Решение № 262/01.08.2017г.,с което претенциите са отхвърлени,като неоснователни и недоказани. В производството по въззивно обжалване- в.гр.д.№579/2017г., с Решение №13/19.01.2018г. ОС-Ловеч е отменил решението частично, като е осъдил “БИС”ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „СТД”Стратеш”–Ловеч, на основание чл.79 от ЗЗД,вр.с чл.232,ал.2 от ЗЗД, сумата 14 140лв.- представляваща неиздължени месечни вноски за периода от 12.12.2012г. до 15.09.2014г. и сумата 317.36лв.- представляваща стойността на дължим данък сгради и такса битови отпадъци съгласно т.10 от Договора за 2011г., 2012г. и 2013г. Претенцията за заплащане на неустойка съдът е приел за неоснователна и е отхвърлил,поради което не се е произнесъл и по направеното възражение за нищожност. В останалата част
Решение
№ 262/01.08.2017г., по гр.д.№1713/2014г. на РС-Ловеч е потвърдено. Решението е
окончателно и влязло в законна сила,при което в тази част съдът може да приеме
за установено със задължителна сила наличието на ликвидно и изискуемо
задължение в посочените размери и вид.
Между страните е висящ и спорът по гр.д.№
474/2016г.на ОС-Ловеч, където „БИС”ЕООД-София е предявил против „СТД
Стратеш”-Ловеч, претенция за заплащане на стойността на извършени подобрения в
наетия обект, в размер на 40 000лв., представляваща частичен иск от общата
стойност на подобренията- 764 000 лв., с искане да се признае и право на
задържане на обекта до заплащане на претенцията. Постъпил е отговор с
вх.№7947/21.11.2016г. от „СТД Стратеш”-Ловеч, с който оспорва иска, прави
възражение за погасяване поради изтекла давност, също и възражение за
прихващане до размера на дължима от ищеца неустойка от 40 000лв.-частичен
иск, дължима за периода от 30.10.2014г. до 21.11.2016г. В представения на страните
проект за доклад по чл.140 от ГПК съдът е определил като правно основание на
претенцията чл.59 от ЗЗД. В първото съдебно заседание на 06.06.2017г., по реда
на чл.143,ал.2 от ГПК,в отговор на изразената в отговора позиция на ответника, от
пълномощника на ищеца- адв.Иванчев, е заявено възражение за нищожност на договорната
клауза за неустойка, като противоречаща на закона и прекомерна. Съдът е
допълнил доклада с така заявената от ищеца теза. По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение,че размерът на неплатения
месечен наем за периода от 30.10.2014г. до 21.11.2016г.,е 19 249.94лв., а
неустойката е определила на
73 898.26лв. От служебната справка се установи,че към момента
производството по делото е спряно по реда на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, при приета
от съда преюдициалност с настоящия спор.
Установява се,че в производството по гр.д.№8492/2015г.по
описа на РС-София, е уважен предявен от „Сдружение Туристическо
дружество-Стратеш”-Ловеч против „БИС”ЕООД-София, иск с правно основание
233,ал.1,изр.1 от ЗЗД,като наемателят е осъден да опразни и върне държането на
наетия обект. Решението е потвърдено от въззивната инстанция- Решение
№6647/11.08.2016г. по в.гр.д.№10011/2015г. по описа на СГС.
Във връзка с наетия обект е и спорът по гр.д.№1342/2017г.по
описа на РС-Ловеч, с предмет претенция на „ЧЕЗ Електро България”АД против
„С ТД Стратеш”-Ловеч, с правно основание чл.422 от ГПК и предмет незаплатени
суми за използвана електроенергия за наемния обект,за периода от 21.10.2016г.
до 21.03.2017г. РС-Ловеч е уважил иска и е признал за установено наличието на
вземане на „ЧЕЗ Електро България”АД към „С ТД ”Стратеш”-Ловеч, за използвана и
незаплатена електроенергия, като е отхвърлил възражението за прихващане срещу
претенция за пропуснати ползи. Към устните състезания по настоящето дело не са
представени доказателства решението да е влязло в сила.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема следното :
По допустимостта на спора е налице произнасяне от касационната
инстанция по ч.т.д.№220/2018г.на ІІ ТО на ВКС,в което се приема,че предявяване
на претенцията по този начин е допустимо и няма пречка да бъде разгледана. С
оглед задължителния характер на дадените указания, настоящият състав е
ангажиран да приеме, че искът е допустим.
По същество съдът приема,че е сезиран с установителен
иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3-то, във вр.с чл.92 от ЗЗД, във вр.с чл.309 и чл.286 от ТЗ, подаден
от „БИС”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, ,представлявано от управителя С.Т., срещу
Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш”,с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.***,представлявано от
председателя С.И.Г.-с настоящ адрес ***, с искане да се прогласи за
нищожно уговореното в т.16 и т.19 от Анекс от 31.08.2007г., към Договор за наем
от 22.02.1996г., задължение за заплащане на неустойка,с твърдение,че по
начина,по който е уговорена води до накърняване на добрите нрави– порок по
см.на чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД. Твърди,че в договорения й размер от 1% от
стойността на дължимата сума за всеки ден просрочие, излиза извън пределите на
обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции и води до неоснователно
накърняване на имуществените интереси на ищеца за сметка на неоснователното
обогатяване на ответника,което нарушава принципите на добрите нрави.
След
анализ на сключения Договор за наем и Анекс към него, с Определението си по
чл.374 от ГПК, съдът прие, че се касае за търговска сделка и спорът следва да
се реши при съобразяване на спецификите на този вид правоотношения. Наемателят
е търговец и сключването на договора за наем на обекта е част от осъществяваната
от него търговска дейност по занятие, поради което и по правилото на чл.286 и
чл.287 от ТЗ са приложими превилата на търговските сделки. С оглед атакуваните
клаузи на договора относима към спора е
нормата на чл.309 от ТЗ,предвиждаща забрана за намаляване на уговорена между
търговци неустойка поради прекомерност. Съгласно препращащата норма на чл.288
от ТЗ приложима е и нормата на чл.26,ал.1, пр.3-то от ЗЗД,регламентираща като
нищожен договор, който накърнява добрите нрави.
При произнасянето си съдът
съобразява,че понятието „добри нрави” няма легална дефиниция. Теорията на
правото и практиката придават смисъл на тази категория включвайки в нея онези
наложили се правила, принципи, ценности,
които са общи за всички правни субекти. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, недопускане на неоснователно облагодетелстване. „Добрите
нрави” обезпечават както обществените отношения като цяло, така и индивидуалния
интерес на всеки правен субект. С оглед всеобщата значимост на тези принципи
законодателят е предвидил тежки санкции при нарушаването им без значение дали
се касае за граждански или търговски субекти и отношения. Конкретен израз на
тази защита е и приложимостта на нормата на чл.26 от ЗЗД и по отношение на
търговските отношения и ангажименти. (в.т.см.Реш.№776/05.01.2011г.,пост.по гр.д.№969/2009г.,IV
ГО на ВКС, Реш.№16/16.06.2009г.,пост.по т.д.№430/2008г., II ТО на ВКС).
В настоящия спор ищецът
твърди,че атакуваните клаузи за неустойка са нищожни, тъй като нарушават добрите
нрави-уговорена е без граници и предел на натрупването й, излизат извън
обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции на неустойката и водят до
неоснователно обогатяване на наемодателя. При преценката налице ли са тези
съществени пороци съдът намира,че следва да се съобрази търговския характер на
отношенията между страните, за какво неизпълнение е предвидена тази санкция, по
какъв начин се определя на размерът й- като конкретна изначално определена сума
или процент от друго задължение (обикновено за плащане на основния ангажимент
по договора), предвидена ли е база за изчисление, налице ли е нарастване на
размера й (плавно или екстремно), каква е причината за това- договореностите
между страните или поведението на една от тях.
На първо място, с оглед
спецификата на търговските сделки и по
правилото на чл.309 от ТЗ, като порок, водещ до нищожност на договореностите
между търговци, следва да се изключи „прекомерността”. В този смисъл в ТРеш.№1/15.06.2010г.
по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС, в т.3 е
прието,че „.. клауза за неустойка без определен краен
предел, краен срок или фиксиран размер не е нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Прекомерността на неустойката не я прави „a priori”
нищожна поради накърняване на добрите нрави..”. С оглед на това и доводът за нищожност поради „липса на граници и
предел” се явява неотносим и съответно неоснователно се сочи като основание от
ищеца (в т.см.Реш.№4/25.02.2009г.по т.д.№395/2008г., I ТО на ВКС). Освен
това да се твърди,че липсата на краен предел за изчисляване на неустойката е
порок, в случаите,когато тя е предвидена като санкция за забавено изпълнение,
означава индиректно да се стимулира длъжника да не предприема или съществено да
бави изпълнение, с оглед реалната възможност в евентуален процес да се позове
на нищожност и така да си гарантира отпадане на неизпълненото му задължение.
Липсата на уговорен краен срок, до който се дължи неустойка не нарушава правата
на страните, а напротив- в случаите,когато са приели да изпълняват добросъвестно
ангажиментите си, би могла да бъде стимул и гаранция за точното и коректно
изпълнение на договора. По изложените съображения съдът не приема за
основателен доводът за нищожност на уговорената неустойка с оглед начина на
определянето й без граница и предел. Продължителността на времето,за което се
дължи в случая е обусловено от поведението на наемателя,а не на преценката на
кредитора дали и как да упражни това си право.
На следващо място преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави,следва да се прави
към момента на сключване на договора,а не в последствие при реализиране на
предпоставките за тази договорна отговорност.
Както се посочи по-горе и
съгласно т.16 и т.19 от Анекса,тук е предвидена като санкция при неизпълнение
от наемателя на задължението да заплаща дължимия наем и други разходи-съгласно
чл.4- разходи за вода,ток и телефон, чл.5- дължим данък сгради,такса смет и
други общински данъци. Или-като договорен ангажимент,неустойката е за забава и
е цели да обезщети вредите на кредитора за периода на неизпълнение на задължение
по договора. Регламентирана е като процент от просрочената сума, дължима за
всеки ден на забава. Такъв е и наложилия се, утвърден както в гражданските, така
и в търговските взаимоотношения, начин за определяне на приложимите при
неизпълнение на парични задължения санкции. Размерът й е 1% върху неизплатената
сума и също е типичен. Действително,при предвиденото ежедневно начисляване,би
могъл и е видно че достига до размери, надвишаващи доказаните към момента част
от вредите за наемодателя (съгл.гр.д.№1713/2014г.на РС-Ловеч), но следва да се
съобрази,че по договора не е предвидено друго обезпечение на изпълнението.
Страните не са договорили други правни
способи за гарантиране пълното и точно изпълнение. С оглед на това този размер
не може да се приеме за прекомерен, а за реално и практично преценен с оглед възможните
последици от неизпълнение. Не следва
също да се забравя, че регламентирането на неустойката в т.16 и т.19 е направено от двете страни-наемодател и
наемател, като равноправни субекти. Уговорката е резултат от упражняването на свободата на
договарянето, съгласно чл.9 от ЗЗД. В този смисъл съдът не открива основания за
тезата,че още при сключване на договора страните са детерминирали това
договорно задължение, нарушавайки
принципите на добрите нрави. Елементите на тази санкция и условията за
прилагането й, не сочат такава цел. (Реш.№1/10.02.2009г.,по т.д.№372/2008г., I ТО
на ВКС, ).
На следващо място от ищеца се
твърди,че неустойката е нищожна, тъй като излиза извън пределите на
функциите,които й се придават като вид договорна отговорност.
Както е известно неустойката
има обезщетителна функция- служи за обезщетение за вредите от неизпълнението
без да е нужно да се доказват, обезпечителна- има ролята на гаранция и стимул
за съдоговорителя за точно изпълнение на поетите с договора задължения и санкционна
- има за цел да накаже в гражданскоправен смисъл неизправната страна за
допуснатото нарушение на договореностите. При търговските сделки,с оглед предвиденото
изключване на „прекомерността” като възможност за намаляване на неустойката, е
ясно, че се акцентира най-вече на „наказателната функция” на неустойката. (в
т.см. Реш.№107/25.06.2010г.,по
т.д.№818/2009г.,II ТО на ВКС,Реш.№99/08.07.2010г. ,по т.д.№984/2009г., I ТО на
ВКС, Реш.№1/10.02.2009г., по т.д.№372/2008г.на ІІ ТО на ВКС, Реш.№129/09.07.2010г. по
т.д.№977/2009г., II ТО на ВКС). Идеята
е страните сами да създадат сигурни мерки за обезпечаване добросъвестностно
изпълнение на ангажиментите им, да са регламентирани изначално ясно и с предвидими
последици при евентуално неизпълнение. Правата и задълженията в отношенията между търговци възникват на
основание на свободното договаряне и справедливостта и установяването им като
част от договореностите е предоставена за регулиране от всяка от страните. В
този смисъл въвеждането на гаранциите за изпълнение и санкциите при липса на
такова, са в правомощията на всяка от страните. За да се приеме,че още при
сключване на договора клаузата за неустойка е предвидена като надхвърляща
пределите на допустима намеса и санкция, следва
в нея да са включени клаузи, водещи до изключително и несъразмерно
обременяване на неизправната страна,без възможност за корекция и намеса. В
случая такива пороци не се откриват. Клаузата за дължима при неизпълнение
неустойка не е въведена самоцелно,а с изрично регламентирани условия, при които
да се приложи. Реализирането й не води и не поставя наемателя в неравностойно
положение,най-вече с оглед начина на договарянето й. Както се посочи по-горе
размерът й е обусловен изключително от поведението на неизправния наемател. Продължителността
и времето, за което би се прилагала, е поставено изцяло в зависимост от решението
му дали да изпълнява и в какви времеви предели да се простира това поведение. Тук
самият наемател признава,че не е заплащал дължимия наем и това бездействие е
започнало от 12.12.2012г., продължава до 15.09.2014г. Въпреки установеното и
неоспорвано прекратяване на договора на 24.10.2014г., влязлото в сила Решение
от 11.05.2015г.,пост.по гр.д.№8492/2015г.на РС-София (потв.с Реш. №6647/11.08.2016г.,пост.по
в.гр.д.№10011/2015г.на СГС), с което му е разпоредено да опразни и върне наемния
обект и пристъпването към изпълнение едва през 2016г.(съдът приема този факт за
наведен от ищеца, с посоченото образувано изп.д.№20169030400195 по описа на ЧСИ
Ивалина Иловска с район на действие ОС-Ловеч), наемателят не е предприел
действия по изпълнение. Отношенията между страните във връзка с прекратяване на
договореностите им са обусловени от насложили се множество съдебни процеси, които
още повече усложняват разрешаването на спора,а неминуемо водят и до удължаване
на процеса на неизпълнение-към момента установен със сила на присъдено нещо за
времето на 2012г-2014г.,но и при висящност
за периода до 2016г. Или-установява се,че високият размер на вероятно
дължима неустойка, при установеното неизпълнение на задължението от страна на
наемателя, се дължи на продължителното неизпълнение от негова страна,а не на
изначално въведена завишена или по друг начин детерминираща наемателя база за
изчисление на дължимата неустойка.
Не може да се сподели и
тезата,че неустойката е уговорена с цел да обезпечи обогатяване на наемодателя
за сметка на наемателя. Няма данни реално наемодателят към момента да има ползи
от прекратения вече договор и възможностите на т.16 и т.19 от анекса.
Претенцията му за неустойка по гр.д.№1713/2014г.на РС-Ловеч е отхвърлена с
влязло в сила решение. От друга страна е видно е,че споровете между бившите
наемател и наемодател продължават (производството по гр.д.№474/2016г.на
ОС-Ловеч е висящо),а дори и се
увеличават (в т.см.съдът се позовава на приложеното Решение
№107/26.03.2018г.,пост.по гр.д.№1342/2017г.на РС-Ловеч, единствено като
констатация,че е наличен такъв спор).
По изложените съображения,
анализът на договорните клаузи-права и
ангажименти на страните, обективно доказаните факти на продължително неизпълнение на наемателя, съобразяване на
принципите на договорна свобода при регламентиране на обвързаностите между
съдоговорителите, налагат извода, че клаузата за дължима при забава на
изпълнение от наемателя на ангажиментите
му съгл.т.4 и т.5 от Анекс от 31.08.2007г.,към Договор за наем от 20.02.1996г.,
съгласно т.16 и т.19 неустойка, не е
нищожна, не накърнява правилата на добрите нрави и принципите, върху които е
изградена отговорността за неустойка. Високият й размер и обременяване на
наемателя са последица от
продължителното му неизпълнение,а не на нарушаващо принципите на справедливост,
добросъвестност и отговорност при упражняване на правото на участие в
търговския оборот, дефиниране на това задължение в клаузите на т.16 и т.19 от
Анекса.
По изложените съображения
ОС-Ловеч приема,че претенцията на „БИС”ЕООД
с ЕИК *********, против „Сдружение „Туристическо дружество „Стратеш”,с ЕИК *********,
за прогласяване за нищожна клаузата за
дължима неустойка,съгласно т.16 и т.19 от Анекс от 31.08.2007г.,към Договор за
наем от 20.02.1996г., на основание чл.26,ал.1,пр.3-то, във вр.с чл.92 от ЗЗД, във вр.с чл.309 и чл.286 от ТЗ, е
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
При този изход на спора
ответникът им право на присъждане на направените разноски. От пълномощника е
представен списък по чл.80 от ГПК с посочен разход за адвокатско възнаграждение
в размер на 800лв. По делото е приложен Договор за правна помощ,с отразен
реално изплатен хонорар от 300лв.,до който размер с оглед приетото в т.1 от
ТРеш. №6/06.11.2013г.по т.д.№6/2012г.на ВКС, следва да се уважи претенцията на
ответника. Доказателства за направени разноски в останалия размер до 800лв. не
са представени и не следва да се
присъждат. Затова и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 300лв., представляваща направени по делото
разноски.
По изложените съображения,съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан, предявения от „БИС”ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.*********,
представлявано от управителя С.Т., чрез пълномощник адв.С.Д.-ЛАК, против ”Сдружение Туристическо дружество
„СТРАТЕШ” с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.*** и
настоящ адрес ***, представлявано от председателя С.И.Г., чрез
адв.Спиридонова-ЛАК, иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД и цена
на иска 43 820 лева, за прогласяване за нищожна на основание
чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, съдържащата се в
т.16 и т.19 от Анекс към Договор за наем от 20.02.1996г., сключен между
„Сдружение ТД”Стратеш”-Ловеч и „БИС”ООД
с ЕИК *********, клауза за неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки
просрочен ден.
ОСЪЖДА „БИС”ЕООД с ЕИК *********,с горните данни, да заплати на ”Сдружение Туристическо дружество „СТРАТЕШ”
с ЕИК *********,с горните данни, сумата 300 (триста) лева,представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :