Решение по дело №306/2023 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 38

гр.Русе, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

  Председател:   ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

Членове:   РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

                  ДИАНА КАЛОЯНОВА

при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 306 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Оргахим Резинс“ АД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против решение № 523/12.07.2023 г., постановено по АНД № 297/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 10/10.01.2023 г., издадено от директора на РИОСВ – Русе. С потвърдената част на наказателното постановление, за нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС и във връзка с Условие 9.4.1 от комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда и на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, след изменение на размера на наложеното наказание от въззивния съд, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева. В жалбата и в хода на устните състезания касаторът, чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Обосновава наличието на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК вр.чл.63в от ЗАНН и по-конкретно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, което последно основание касаторът свързва с отказа на районния съд да приложи чл.28 от ЗАНН. Поддържа, че неправилно са кредитирани показанията на свидетелите, установяващи тезата на наказващия орган, които са негови и на Община Русе служители, поради което се явяват заинтересовани от изхода на делото в полза на обвинителната теза. Счита, че от техните показания не се установява конкретния източник на миризмата като при това без основания е игнориран като потенциален неин източник другият производител на химични продукти, чиято производствена площадка е именно до бул.“Трети март“ в гр.Русе, по който е извършен и обхода. Поддържа, че усещането за миризма е по своята природа субективно и не представлява обективно установено състояние, както и че в страната няма специализирана апаратура за измерване на миризми от промишлени обекти. Възразява, че мониторингът на атмосферния въздух се извършва по отношение на съдържанието на вредни вещества в него, но не и на интензивно миришещи такива. Сочи, че за контрол при наличие на миризми (интензивно миришещи вещества) няма определена процедура по европейското и националното законодателство. Твърди, че в деня на проверката в производственото предприятие на дружеството не са били извършвани дейности, при които да е възможно да се генерират миризми, които посочените от ответника по касация свидетели твърдят, че са усетили. Поддържа, че материалният закон и по-конкретно нормата на чл.123в, т.2 от ЗООС не е правилно приложена от въззивната инстанция спрямо конкретното задължение, вменено с Условие 9.4.1 от издаденото на дружеството комплексно разрешително. Подчертава, че посочената норма по своята структура е бланкетна, поради което, за да се приеме за нарушена тя, следва да е установено съдържанието на конкретното задължение по съответното условие от разрешителното, което наказващият орган твърди, че не било изпълнено. Обосновава тезата, че според Условие 9.4.1 от комплексното разрешително дължимото от санкционираното дружество поведение се изразява в „ограничаване“ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка, т.е. това задължение, според поддържаната теза, се свежда до извършване на всички възможни дейности за ограничаване напускането на миризмите, което задължение било изпълнено и които миризми, предвид естественото движение на въздушните маси, практически не биха могли да бъдат поставени „зад ограда“. Поддържа също, че наложеното наказание, макар и намалено от въззивната инстанция до минималния предвиден в закона размер, се явява явно несправедливо, защото не кореспондира на степента на обществената опасност на евентуалното нарушение, която счита явно незначителна и поради това обосноваваща приложението на чл.28 от ЗАНН. Касаторът твърди, че от нарушението не са настъпили вредни последици за околната среда или човешкото здраве, а процесните миризми били усетени само от няколко човека без по делото да има данни, че те са нарушили начина на живот или са причинили дискомфорт на обществото или на голяма част от него. По подробно изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да реши делото по същество като отмени въззивното решение в обжалваната му част и потвърденото с него наказателно постановление за наложеното му административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева, а алтернативно, ако касационната инстанция счете, че нарушение все пак е извършено, да приложи чл.28 от ЗАНН като отправи предвидената в тази разпоредба писмено предупреждение. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.  

Ответникът по касационната жалба – директорът на РИОСВ – Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва същата. В представения отговор на жалбата и в хода на устните състезания излага съображения за нейната неоснователност и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че въззивната инстанция не е допуснала твърдяните от касатора процесуални нарушения като е приложила правилно материалния закон.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на районния съд е правилно. Касационната инстанция напълно споделя съображенията на въззивната инстанция по тълкуването и прилагането на материалния закон, към които препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства без при тази своя процесуална дейност да е допуснал съществени нарушения. Инстанцията по същество е изложила подробни и убедителни съображения защо дава вяра на показанията на свидетелите П., М. К. и Г., както и защо не кредитира тези, депозирани от св.П.. Събраните от въззивната инстанция доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. Изградените фактически изводи са обосновани и кореспондират на събраните доказателства.

В началото следва да се отбележи, че отговорността на касатора е ангажирана именно за неизпълнение на задължението да ограничава разпространението на миризми извън границите на производствената площадка, а не за превишаване на максимално допустимите норми на летливи органични съединения (ЛОС), каквито се използват в производството на касатора и на които вероятно се дължат тези миризми. За миризмите понастоящем няма установени норми, поради което за тях се явява неприложима Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, която наредба е издадена на основание чл.9, ал.1 от ЗЧАВ и които летливи органични съединения се третират от посочения законов текст като вредни вещества (замърсители).

Не се споделя виждането на касатора, според което миризмата представлява единствено субективно усещане, а не обективно установено състояние. Безспорен физичен и физиологичен факт е обстоятелството, че за да бъде усетена миризмата на дадено вещество, е необходимо отделящите се от него молекули да достигнат до обонятелните рецептори, разположени в обонятелната част на лигавицата, която покрива областта на горната носна мида и съседния участък от носната преграда, т.е. наличието на съответното миришещо вещество (одорант) е елемент от обективната действителност, без който възприятието на съответната миризма е невъзможно. Субективен, т.е. вариращ в определени граници по отношение на различните индивиди, е единствено прагът на усещане на миризмата, който наистина зависи от множество фактори, между които пол, възраст, моментно здравно състояние на съответното лице, продължителност на въздействието на миришещото вещество и др. под. Субективна е и оценката на миризмата като приятна или неприятна, включително оприличаването й на вече познати други миризми. Различното оценяване на миризмата като приятна/неприятна, респ. различният праг на чувствителност към нея у отделните лица обаче не означава, че миришещото вещество не е налично във въздуха. Известно е също, че прагът на усещане на миризма от човека за много от интензивно миришещите вещества е много по-нисък от законово утвърдените, в това число на ниво ЕС, гранични стойности на концентрацията на съответните вещества в атмосферния въздух. Обстоятелството, че концентрацията на определено миришещо вещество не достига минималните прагови стойности, ако същото представлява и вредно вещество, или пък се касае за вещество, което не е класифицирано като вредно, но въпреки това е източник на интензивна миризма, не означава, че по този начин у изложените на миризмата лица не се поражда една значителна степен на дискомфорт и по този начин не се засяга неблагоприятно околната среда. Според легалната дефиниция на § 1, т.6 от ДР на ЗООС увреждане на околната среда има и когато е налице такова изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората.

Значителните трудности при измерването посредством специализирана апаратура на миризми от промишлени обекти, каквато апаратура самият касатор сочи, че не е и налична в страната, е поставил органолептичното им изследване в основата на действащия в ЕС понастоящем стандарт БДС EN 13725:2022 „Емисии от стационарни източници. Определяне на концентрацията на мириса чрез динамична олфактометрия и степента на излъчване на мириса“ [1]. В неговата основа стои оценката на миризмата именно по органолептичния метод – от състав (панел) от човешки акцептори (оценители), които в лабораторни условия се подлагат на експозиция на миризма от проба от въздух и по описания в метода начин определят прага на усещане на съответната миризма, съответно нейната концентрация в пробата. Тук следва да се посочи обаче, че, както самият касатор сочи в депозираното пред наказващия орган възражение по АУАН, понастоящем в страната не са налице акредитирани от ИА „Българска служба по акредитация“ лаборатории, които да прилагат метода на динамичната олфактометрия за определяне на тази концентрация. Всъщност липсва законово изискване за прилагането на посочения стандарт при проверката за спазване на условията по издаденото комплексно разрешително. Следва да се допълни, че дори и посочения метод да беше приложен, то резултатите от него не биха имали предварително определена доказателствена сила, която да обвързва съда в административнонаказателното производство – арг. от чл.14, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, а на общо основание – чл.107, ал.5 от НПК, те следваше да бъдат подложени на внимателна оценка заедно с всички останали събрани доказателства.

Според чл.117, ал.1 от ЗООС изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на този раздел. Такова в полза на касатора е налице – комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за експлоатация на инсталации и съоръжения за следните категории промишлени дейности по Приложение № 4 към ЗООС: 1.Инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли (т.4.1, б.“б“ от Приложение № 4 към ЗООС); 2.Инсталация за производство на акрилатни дисперсии и лепила (т.4.1, б.“а“ от Приложение № 4 от ЗООС). Според съображение 12-то от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), разрешителното следва да включва всички мерки, необходими за постигане на висока степен на опазване на околната среда като цяло, и да гарантира, че инсталацията се експлоатира в съответствие с общите принципи, уреждащи основните задължения на операторите. Разрешителното следва също така да включва нормите за допустими емисии на замърсяващи вещества или равностойни показатели или технически мерки, подходящи изисквания за опазване на почвата и подземните води и изисквания за мониторинг. Условията на разрешителното следва да бъдат определени въз основа на най-добрите налични техники. Глави първа и втора и приложение № 3 на Директива 2010/75/ЕС са транспонирани в националното ни законодателство чрез приемането на Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни – вж. § 1а от ДР на същата, която е приета по законова делегация в чл.119, ал.1 от ЗООС с постановление на Министерския съвет. В образеца на комплексно разрешително, представляващ Приложение № 3 към чл.9, ал.1 от същата наредба, Условие № 9 „Емисии в атмосферата“, е включена т.9.4. „Интензивно миришещи вещества“. В конкретния случай Условие 9.4.1 от издаденото на касатора комплексно разрешително гласи следното:“Притежателят на настоящото разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка“. Както се каза, законът – ЗООС и Директива 2010/75/ЕС, не установяват конкретен метод, по който следва да бъде проверявано дали е това условие от комплексното разрешително е спазено. Насоки как следва да става това се съдържат в съображение 26-то от преамбюла на Директива 2010/75/ЕС, където е записано следното:“За да се гарантира ефективното изпълнение на настоящата директива и осигуряване на прилагането й, операторите следва да представят редовно на компетентния орган доклади относно спазването на условията на разрешителното. Държавите-членки следва да гарантират, че както операторът, така и компетентният орган вземат необходимите мерки в случаите, когато не се спазват изискванията на настоящата директива, и да предвидят система за екологични инспекции. Държавите-членки следва да гарантират, че разполагат с достатъчен на брой персонал, притежаващ уменията и квалификацията, необходими за ефективното осъществяване на тези инспекции“. Според чл.23, § 5 от същата директива, нерутинни екологични инспекции се провеждат и за проучване на сериозни жалби, свързани с околната среда. От гледна точка на националното ни законодателство, екологичните инспекции се осъществяват по реда на глава девета „Контрол“ от ЗООС, в конкретния случай по реда на текущия контрол, за което в случая е съставен и констативен протокол № ВП-11/20.10.2022 г. на основание чл.155, ал.1 от ЗООС. По тези съображения, с оглед спецификата на определяне концентрацията на миризми, отделяни от промишлени обекти в атмосферния въздух, както и предвид обстоятелството, че както съюзното, така и националното законодателство - вж. чл.148, ал.3 от ЗООС, възлагат осъществяването на контрола за спазване на условията по издадените комплексни разрешителни на съответните длъжностни лица, съдът намира, че концентрацията на миризма, отделяна от производствената площадка на касатора, е определена законосъобразно – пряко от длъжностните лица, на които на регионално равнище е възложено извършването на екологични инспекции, които лица разполагат с необходимите умения, опит и квалификация и съобразно явяващия се най-подходящ метод – чрез органолептично възприемане на миризмата.

Изцяло се споделят и изложените от въззивната инстанция мотиви, поради които са кредитирани показанията на свидетелите П., М. К. и Г., както и тези, поради които съдът не е дал вяра на показанията на св.П..

Свидетелите П. и М. са инспектори в РИОСВ – Русе. В служебното си качество, по повод извършване на проверки, многократно са посещавали производствената площадка на касатора, както и тези на намиращите се в близост други предприятия. Свидетелите са категорични, че усетената при извършения на 20.10.2022 г. сутринта пешеходен обход на описаните в наказателното постановление конкретни места, извън производствената площадка на касатора - пред нея, покрай бившия завод „Дунавска коприна“ в 09:22 ч., покрай колектора за отпадни води до Сарайския мост в 09:37 ч., както и на връщане пред производствената площадка в 09:46 часа, е специфична за производствената дейност именно на санкционираното дружество (миризма на смола). П. и М. сочат, че са запознати с миризмите, отделяни при производствения процес на другото, намиращо се в близост предприятие – „Оргахим“ АД, както и че ги различават една от друга. Техните показания се подкрепят напълно от показанията на св.К. (инспектор в отдел „Екология“ на Община Русе). Както обосновано е приел и районният съд, св.Г. от своя страна е напълно незаинтересована от изхода на делото, поради което показанията й, съвпадащи с тези на П., М. и К., също са възприети като достоверни. Споделя се и направеният извод, че показанията на св.П. (дългогодишен служител на наказаното дружество) не следва да се кредитират, тъй като очевидно са продиктувани от  лоялност към нейния работодател. Освен това, както правилно е посочил и районният съд, усещането на определена миризма е въпрос на индивидуални физиологични възможности. Известно е, че обонятелните рецептори понижават своята възбудимост при излагане на продължителното въздействие на конкретна миризма. Както св.П. сочи, същата работи като технолог в „Оргахим“ АД, „Оргахим Резинс“ АД и „Русе Кемикълс“ АД като е започнала работата си за първото от тях още през далечната 1977 г., т.е. при свидетелката е налице дългогодишна експозиция на миризми, причинени от летливи органични съединения, към които тя постепенно е развила толеранс. В резултат на това прагът й на чувствителност към тях би бил по-висок от този на лицата, които не са привикнали към миризмата. Това се установява и от показанията на самата свидетелка, която заявява:“Те ми казват, че им мирише, а аз им казвам, че не ми мирише. Те ми казват: „Ти защото си свикнала“. Освен това св.П. очевидно има и специфично разбиране кога някое лице има право да изрази недоволство от отделяната от производството на касатора миризма. В показанията си същата заявява следното: „Значи за да каже някой „на мен ми мирише на това“, той трябва да има лицензиран нос“.

Районният съд е приложил правилно материалния закон.

Действително диспозицията на приетата за нарушена норма на чл.123в, т.2 от ЗООС е бланкетна, доколкото съдържащото се в нея правило за поведение на оператора на инсталацията е формулирано по-най общ начин – същият е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Това налага при повдигане на административнонаказателното обвинение нормата да бъде попълнена със съдържание като бъде посочено кое конкретно условие не е изпълнено и в какво се изразява неговото неизпълнение. В случая и в АУАН и в НП е посочено, че касаторът не е изпълнил Условие 9.4.1 от комплексното разрешително, което гласи притежателят на разрешителното извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка. Така спорът се концентрира върху това дали задължението на оператора е за резултат или за поведение. Според развитата в касационната жалба теза операторът е длъжен не да забранява разпространението на миризми извън производствената площадка, а да ги ограничава, което задължение следвало да се разбира като предприемане на всички възможни дейности с цел ограничаване напускането на миризмите извън територията на предприятието. Предложеното от защитата тълкуване не се споделя от касационната инстанция.

Глаголът „ограничавам“ означава чрез някакви средства или действия да създам граница, предел, отвъд който някой, нещо не може да излезе, премине, да се разпростре и др.[2] Следователно ограничаване разпространението на миризмите извън границите на производствената площадка означава недопускане на тяхното разпространение извън тези граници, т.е. задължението на оператора на инсталацията е именно за резултат, а не за поведение или усилия, както поддържа касатора. Поради това посоченото условие от комплексното разрешително би се оказало нарушено, а оттам нарушена би била и нормата на чл.123в, т.2 от ЗООС, дори и в случаите, когато операторът е взел всички обективно възможни мерки, но миризмата от производствената му дейност така или иначе е напуснала границите на производствената площадка. Тъй като санкцията по чл.164, ал.1 от ЗООС е относително определена и то в широки граници – от 10 000 до 500 000 лв., взетите от оператора мерки, при съобразяване и на тяхната адекватност, за недопускане разпространението на миризмата извън площадката, следва да бъдат взети предвид при индивидуализацията на наказанието по реда на чл.27 от ЗАНН, наред  с другите установени обстоятелства – интензитета на миризмата, обхвата на територията, на която тя е била усетена, продължителността на емисията, респ. нейната повтаряемост, начина, по който миризмата е засегнала качеството на живот на гражданите и др. под. Поради липсата на изложени, в нарушение на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, мотиви по тези въпроси в наказателното постановление районният съд е изменил същото като е намалил определената санкция до законоустановения минимум от 10 000 лева.

Въззивната инстанция правилно е приела, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Не се споделя тезата на касатора, че обществената опасност на нарушението била незначителна, тъй като миризмата била усетена само от няколко човека и липсвали данни тя да е причинила дискомфорт на обществото или на голяма част от него. Според легалната дефиниция по § 1, т.4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Значимостта на обществените отношения, гарантиращи опазването на околната среда, е толкова висока, че те са уредени на конституционно ниво – чл.55 от Конституцията на Република България, както в първичното право на ЕС – дял XX от ДФЕС и чл.37 от ХОПЕС. Според показанията на св.П., от изготвената справка за подадените сигнали за миризми за 2022 г., 34 от общо подадените 900 сигнала от граждани освен, че оприличават усетената от тях миризма като сладникава и на „химия“, но директно сочат като неин източник санкционираното дружество. От показанията на св.Г. се установява, тя многократно е усещала специфичната за производството на касатора миризма, която тя оприличавала на миризма на „химия“, а съпругът й – на миризма на смола, като тя се усещала в жилищния квартал, в който свидетелката живее (на ул.“Българска морава“), в непосредствена близост до ОУ „Ангел Кънчев“, на чийто двор децата играели и провеждали спортни занятия. Очевидно е, че, предвид събраните доказателства, нарушението нито е изолиран случай, нито са засегнати само няколко души, както неоснователно твърди касатора, поради което степента на обществена опасност на нарушението в никакъв случай не може да бъде приета за незначителна.

За пълнота следва да се посочи, че дискомфортът и влошаване качеството на живот на хората, които неприятните миризми предизвикват, са продиктували и последните инициативи за изменение на законодателството. В мотивите към внесения законопроект за изменение и допълнение на ЗЧАВ, с вх.№ 48-254-01-92/09.12.2022 г. на Народното събрание на Република България [3] е записано следното: “Законопроектът цели да намери законодателно решение на дългогодишни проблеми на много български граждани, които са подложени на често на остри и неприятни миризми в населените места, в които живеят. Проблемът с непоносимите миризми силно влошава качеството на живот в засегнатите населени места, а същевременно в България няма законодателен механизъм, който да дефинира кои миризми са непоносими за хората, как се замерват и следят, какви са контролните механизми в случай на превишаване на конкретните нива. Ето защо в законопроекта се предлага дискомфортът в обонянието да бъде определен като един от показателите за чистота на атмосферния въздух и съответно се дефинира понятието „дискомфорт в обонянието“. Въвежда се задължение да бъдат дефинирани неговите допустими нива. Предвижда се задължение на министъра на околната среда и водите съвместно с министъра на здравеопазването да приема наредба, определя условия и изисквания за осъществяване на проекти и дейности, които могат да причинят дискомфорт в обонянието в населените места, при спазване на хигиенните норми и тези за опазване на общественото здраве, на живота на населението, както и за опазването на околната среда“.

Приемането на посочените изменения би довело до „обективиране“ на иначе субективното усещане за интензитета на миризмите, което се предлага да бъде регламентирано като показател, с определени допустими стойности, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой (предлага се създаването на нова т.12 в чл.4, ал.1 от ЗЧАВ) и разпростиране по този начин на отговорността за емисиите на неприятни миризми не само до титулярите на комплексни разрешителни, както е понастоящем, но до всички замърсители (емитенти на миризми).

По изложените съображения касационната инстанция намира, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба, на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 150 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на РИОСВ – Русе, която инспекция има качеството на юридическо лице съгласно чл.14, ал.2 вр. ал.1 от ЗООС.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 523/12.07.2023 г., постановено по АНД № 297/2023 г. по описа на Районен съд – Русе в обжалваната му част, с която, след изменение на наказателно постановление № 10/10.01.2023 г., издадено от директора на РИОСВ – Русе, същото е потвърдено по отношение на наложеното на основание чл.164, ал.1 от ЗООС на „Оргахим Резинс“ АД, с ЕИК *********, за нарушение по чл.123в, т.2 от същия закон във връзка с Условие 9.4.1 от комплексно разрешително № 15-Н1/2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева.

         ОСЪЖДА „Оргахим Резинс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.“Трети март“ № 21, представлявано от изпълнителния директор Р.-М.Г., да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.„Придунавски“ № 20, представлявана от директора Цонка Г. Христова, сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: