Р Е
Ш Е Н
И Е
№197/10.11.2020
г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, първи административен състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря
Д. Димитрова, разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 140 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 118 от КСО и е образувано след отмяна на Решение № 251 от 07.11.2019 г.
по адм. д. № 315/2019 г. по описа на ЯАС с Решение № 7729/18.06.2020 г. по адм.
д. № 14404/2019 г. по описа на ВАС и връщане на делото за разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Предмет на оспорване е
Решение № 2153-28-42/14.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е
оставена без уважение подадената от оспорващата М.В.С. *** от 05.07.2019 г.
против Разпореждане № 2174-28-51#3/02.04.2019 г. на Ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, с което, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2,
б. „д“ от КСО, вр. чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС), е изменена личната ѝ пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, считано от 07.10.2016 г.
С доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт се иска неговата отмяна, като се твърди, че органът не е
направил необходимите справки и не е положил необходимите усилия, за да провери
служебно достъпната му информация, не са изяснени фактите и обстоятелствата по
случая, като липсват и задължителните мотиви за направените правни изводи.
В съдебно заседание за оспорващата
се явява адвокат С. Е. от АК - Ямбол, която подържа жалбата с искане за
уважаването ѝ и за присъждане на направените по делото разноски. В
представени по делото в срок писмени бележки излага подробни съображения по
съществото на спора.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва претенцията с искане да се
отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като
атакуваното решение е издадено при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалните разпоредби по съображения, подробно развити
в депозираните срок писмени бележки.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
С Разпореждане № 6/протокол
№ N01055/14.02.2017 г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Ямбол
(л. 72), във връзка с подадено от М.В.С. Заявление вх. № 2112-28-26/26.01.2017 г. (л. 52), на
оспорващата е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано
от 07.10.2016 г. Разпореждането е влязло в законна сила.
По повод заявлението, с Писмо
изх. № 1056-28-27/09.02.2017 г. (л. 67) е изискано от Началник сектор КРДОО, Отдел
КПК при ТП на НОИ-Ямбол да бъде извършена проверка/ревизия на осигурителния
стаж и доход на М.В.С., положен без трудово правоотношение при осигурителя
„Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол, ЕИК *********, за периодите 01.01.2003 г. - 31.12.2003
г. и 01.01.2006 г. - 31.12.2009 г. С Писмо вх. № 2112-28-26#3/13.04.2017 г. (л.
68) е получен изготвеният в изпълнение на искането Констативен протокол (КП) №
КВ-5-28-00252229 от 12.04.2017 г. (л. 69), от който се установява следното: „Класика
Фуудс“ ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, е създадено съгласно Решение №
1339/19.08.2003 г. по ф.д. 505/2003 на ЯОС, с код по НКИД 1533 „преработка и консервиране на плодове и зеленчуци,
некласифицирани другаде“. Управители и собственици на дружеството са М.Р.Н. и Н.Т.Н..
Според отразеното в протокола, видно от информационната база на НОИ,
самоосигуряващото се лице М.Р.Н., в качеството си на собственик на ЕТ „КЛАСИКА-М.Н.“
с ЕИК *********, е декларирала дата на започване на дейност и начало на
осигуряването от 29.03.1996 г. във фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и
майчинство“, респ. – дата на прекъсване на дейност от 01.03.2010 г. Съобразно
посоченото в КП № КВ-5-28-00252229 от 12.04.2017 г., при
извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
осигурителя „Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол в информационната база на НОИ за
осигурителния стаж и доход на М.В.С. за периодите от 01.01.2003 г. до
31.12.2003 г. и от 01.01.2006 г. до
31.12.2009 г. е констатирано, че в Регистъра на осигурените лица има подадени данни
за лицето с вид осигурен „14“ - работещи без трудови правоотношения, за периода
от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. включително, както следва: за 2006 г. -1 400
лева месечен осигурителен доход, за 2007 г. – 1 400 лева месечен осигурителен доход,
за 2008 г. – 1 800 лева месечен осигурителен доход и за 2009 г. – 1 800 лева месечен осигурителен
доход. В КП е вписано още, че според информационната база на НОИ данните за
горепосочените периоди са подадени в ТД на НАП–Ямбол на 10.11.2016 г. с Декларация
Обр. 1, вследствие изпълнение на Задължително предписание (ЗП) №
ЗД-1-**********/07.11.2016 г., издадено на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролен орган на ТП на НОИ - Ямбол. ЗП е в
резултат от Заявление с вх. № 4005-28-64 от 01.09.2016 г. по описа на ТП на НОИ
- Ямбол, подадено от „Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол. Задължителното предписание не е
въведено в „Електронен регистър на задължителните предписания“ на ТП на НОИ – Ямбол.
Видно от деловодният програмен продукт „Архимед“ с вх. № 1029-28-11357 от
16.12.2016 г. е получено писмо от ТД на НАП - Ямбол относно представяне на
данни и документи, въз основа на които е издадено ЗП № ЗД-1-**********/07.11.2016 г. Същото е
приключено с Писмо изх. № 1029-28-11357#1 от 10.03.2017 г.,
занесено на ръка от контролния орган на ТП на НОИ - Ямбол, издал задължителното
предписание. Преписката по Задължително предписание №
ЗД-1-**********/07.11.2016 г. е приключена в ПП „Архимед“ от контролния орган
на ТП на НОИ - Ямбол на 22.03.2017 г. (след 7 месеца).
В констативния протокол от 12.04.2017 г. е отразено също, че М.В.С. не е регистрирано физическо или
юридическо лице по смисъла на ТЗ, същата получава лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване от 07.10.2016 г. в размер на 169, 45 лева, като видно от ПП „Архимед“
има Заявление с вх. № 4004-28-28 от 06.02.2017 г. за заверка на осигурителната книжка, което
заявление към момента на
проверката не е приключено в програмния продукт, тъй
като липсват въведени данни в модул „Справки“ за заверен осигурителен стаж
и/или доход“ и Регистъра за заверения осигурителен стаж и доход в
осигурителните книжки“, съгласно нормативните изисквания. В тази връзка при
извършена проверка в информационната база на НОИ за внесени осигурителни вноски
във §080110 и §550110 фонд ДОО от „Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол е
констатирано, че за периодите 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г., 01.01.2004 г. - 31.12.2004
г., 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г., 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г., 01.012007 г. - 31.12.2007 г., 01.01.2008 г. -
31.12.2008 г. и 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. няма внесени осигурителни
вноски.
Контролният орган е
установил още, че М.С. няма подадени в срок до 30 април на следващата
година декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи по извънтрудови
правоотношения. В същия срок възложителят „Класика Фуудс“ ООД има задължение да
декларира пред ТД на НАП - Ямбол изплатените доходи по извънтрудови
правоотношения. По време на проверката управителят на „Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол
Н.Т.Н.е декларирал, че не познава лицето М.В.С., че същата не е упражнявала
трудова дейност във фирмата, няма сключван трудов или граждански договор с нея
и съответно - няма такива декларирани в ТД на НАП данни, както и че не е подавал Декларация Обр. 1 в НАП и няма нищо във
фирмения архив за това лице. На тази база контролният орган при ТП на НОИ е
заключил, че на лицето М.В.С. не следва да се зачете осигурителен стаж и доход за
периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. и от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. включително
в
качеството ѝ на работеща без трудово правоотношение в „Класика Фуудс“ ООД,
гр. Ямбол.
С Разпореждане № 4/прот. № N1140 от 24.04.2017 г. на Ръководителя
ПО при ТП на НОИ - Ямбол (л. 74), на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е
изменена личната пенсия на С., като изрично е посочено, че не следва да се
зачете осигурителен стаж и доход за периода от 01.01.2003 г. – 31.12.2003 г. и
от 01.01.2006 г. – 31.12.2009 г. предвид отразените в КП от 12.04.2017 г.
констатации. Изготвена е и Докладна записка (л. 77) със становище за
предприемане на действия по реда на чл. 108а от КСО. Липсват данни за
връчването на издаденото разпореждане, но то е оспорено по административен ред,
като на 14.02.2019 г. (л. 86) е подадена жалба по пощата. Последната, с Решение № 2153-28-5 от 28.02.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ - Ямбол, (връчено лично на 01.03.2019 г., л. 88) е уважена
по съображения за посочена грешно приложима правна норма, като разпореждането е
отменено, а преписката е върната за ново произнасяне от Ръководителя по
пенсионното осигуряване. В тази връзка, с Разпореждане № 2174-28-51#3 от
02.04.2019 г. (л. 89) компетентният орган, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б.
„д“ от КСО, вр. чл. 10, ал. 2 от НПОС, изменил отпуснатата на М.В.С. лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е определил действителния
размер на пенсията - 184,63 лева към 07.10.2016 г. (датата на инвалидизирането),
а от 26.01.2017 г. (датата на подаване на заявлението) пенсията е изменена по
чл. 26, ал. 2 от НПОС и е определен размер от 186,24 лева при зачетен
осигурителен стаж към 07.10.2016 г. 29 години, 02 месеца и 05 дни и 03 месеца след
тази дата, с посочване на осигурителния доход за съответните периоди. В
разпореждането липсва изрично позоваване на КП № КВ-5-28-00252229 от 12.04.2017
г., но видно от данните по делото, при зачитането на осигурителния стаж и на
осигурителния доход не са взети предвид периодите, отразени в констативния
протокол, а именно - времето от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г., както и това от
01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. Въз основа на така приетото, органът е направил
и преизчисление на отпусната пенсия по реда на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО,
определяйки по - благоприятен минимален размер на пенсията, както следва: от
01.07.2017 г. – 190,62 лева; от 01.10.2017 г. - 210 лева; от 01.07.2018 г. – 217,98 лева. Разпореждането
е връчено лично на оспорващата на 13.06.2019 г. (л. 90), а Жалба с вх. № 1012-28-206 против него е депозирана пред
горестоящия орган - Директора на ТП на НОИ - Ямбол, на 05.07.2019 г. (л. 91),
който със свое Решение № 2153-28-42 от 14.08.2019 г., (получено лично от М.В.С. с известие за доставяне на
19.08.2019 г., л. 94), я е оставил без
уважение по съображения, че правилно не е зачетен осигурителният стаж и
доход за времето от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. и от 01.01.2006 г. до
31.12.2009 г., предвид обективираните в КП № КВ-5-28-00252229 от 12.04.2017 г.
установявания. Посочено е, че данните за тези периоди към момента на
постановяване на разпореждането са заличени от Персоналния регистър на НОИ, за
което в хода на съдебното производство по настоящото дело са представени и
приети съответни писмени доказателства, приложени на л. 147-157. В решението се
сочи също, че с атакуваното разпореждане личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване е определена в действителния размер от 184,63 лева при съобразяване
на горните обстоятелства към 07.10.2016 г., а считано от 26.01.2017 г. размерът
е изменен, като е определен такъв от 186,24 лева.
Жалбата против решението
е изпратена по пощата на 02.09.2019 г. чрез административния орган до съда,
като въз основа на нея е образувано адм. д. № 315/2019 г. по описа на ЯАС,
приключило с Решение № 251 от 07.11.2019
г., с което същата е отхвърлена като неоснователна. С Решение №
7729/18.06.2020 г. по адм. д. № 14404/2019 г. по описа на ВАС касационната
инстанция е отменила така постановеното първоинстанционно решение и е върнала
делото за разглеждане от друг състав на съда, с оглед на което е образувано и настоящото съдебно производство по
адм. д. № 140/2020 г.
По делото са
събрани писмени доказателства, приобщена е цялата административна преписка по
издаването на оспорения акт. С оглед дадените от касационната инстанция
указания и с цел изясняване на обективната истина, на основание чл. 176, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, ЯАС е разпоредил личното явяване на жалбоподателката
М.В.С. в съда, за да даде отговори на въпросите: какви трудови функции е
изпълнявала в „Класика фуудс“ ООД и при какви условия. В проведеното на
19.10.2020 г. открито съдебно заседание по делото оспорващата е изслушана при условията на чл. 176 от ГПК, като
заявява, че в резултат на претърпяна катастрофа е загубила паметта си и няма
спомени за случилото се преди това. Прави изявление, че жалбата е изготвена въз
основа на спомени на съпруга ѝ С.С., разпитан в качеството
на свидетел по делото. С показанията си последният установява относими към
повдигнатия правен спор обстоятелства, като потвърждава думите на съпругата си
досежно загубата на паметта и липсата на ясни спомени за минали събития и
посочва, че той не е присъствал при изготвяне на жалбата, а данните за това са
предоставени от съпругата му.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на атакувания административен
акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1,
вр. чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспорването се явява
процесуално допустимо, като направено пред компетентния съд, в рамките на
преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, след проведен
задължителен административен контрол пред Директора на ТП на НОИ - Ямбол, от
лице с правен интерес, засегнато неблагоприятно от издадения административен
акт, против годен за обжалване административен акт.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Решение № 2153-28-42/14.08.2019 г. на Директора на
ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на М.В.С. с вх. №
1012-28-206/05.07.2019 г. против Разпореждане № 2174-28-51#3/02.04.2019 г. на Ръководителя
по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, с което, на основание чл. 99,
ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, вр. чл. 10, ал. 2 от НПОС, е изменена личната ѝ
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 07.10.2016 г.
Оспореното решение на
Директора на ТП на НОИ–Ямбол е постановено от надлежен орган, в кръга на
неговата компетентност и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при
спазване на процедурата, визирана в закона. В административното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да опорочават издаденото
решение. Не са налице и противоречия с материалноправните норми или
несъответствие с целта на закона.
Процесното решението е
мотивирано с позоваване на КП № КВ-528-00252229/12.04.2017 г., като е прието,
че на лицето М.В.С. не следва да се зачете осигурителен стаж и доход за времето
от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. и от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г. включително,
придобит в качеството ѝ на работеща без трудово правоотношение в „Класика
Фуудс“ ООД, гр. Ямбол. При това положение съдът дължи произнасяне по спорния
между страните въпрос следва ли при подадени от „Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол
в Регистъра на осигурените лица данни, (заличени по надлежния ред), за М.В.С. с
вид осигурен „14“ - работещи без трудови правоотношения, тези периоди, за които
са подадени данните, да се зачитат за осигурителен стаж и съответно – да се
вземе предвид осигурителния доход.
Нормативната уредба в
редакциите на ДВ, бр. 119 от 2002 г. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., действали през спорните
периоди, предвижда в чл. 9, ал. 1, т. 2 от КСО, че за осигурителен стаж се
зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не
по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 3,
т. 5 от КСО, а именно – тези, които полагат труд без трудово правоотношение и
получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата,
след намаляването му с разходите за дейността. Изпълнителят по граждански
договор, в каквато насока са наведените в жалбата твърдения, упражнява трудова
дейност по облигационно правоотношение, което е вид извънтрудово правоотношение
по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Закона за данъците върху доходите на
физическите лица (ЗДДФЛ) и затова е задължително осигурено лице по чл. 4, ал.
3, т. 5 от КСО при изпълнение на визираните в нормата условия, посочени
по-горе.
Според чл. 4, ал. 11 от КСО редът за осигуряване
на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение се урежда от
Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт, като
въз основа на тази законова делегация е издадена Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица. Чл. 5 от цитирания подзаконов нормативен акт повелява,
че за лицата, работещи без трудово правоотношение, които не са осигурени на
друго основание по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО през съответния
месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако
месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална
работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността,
определени по реда на ЗДДФЛ. Аналогичен е и
текстът на чл. 38, ал. 5 от НПОС, съгласно който времето, през което лицата
полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение,
равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след
намаляване с разходите за дейността, за което са внесени или са дължими
осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече
от срока на договора. От своя страна разпоредбата на
чл. 41 от НПОС регламентира, че осигурителен стаж и осигурителен доход на
лицата, работещи без трудово правоотношение (по граждански договор) преди
01.01.2009 г. се документират с осигурителна книжка, в която се посочват
времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени
или дължими осигурителни вноски; след тази дата осигурителен стаж и осигурителен
доход се установяват с данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО.
В настоящия случай
посочените предпоставки не са налице.
За оспорващата са били
подадени данни от осигурителя „Класика
Фуудс“ ООД, гр. Ямбол в Регистъра на осигурените лица, че е с вид осигурен „14“
- работещи без трудови правоотношения. Видно
от отразеното в констативния протокол, на който се е позовал и административния
орган, при извършената проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на осигурителя „Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол
в информационната база на НОИ за осигурителния стаж и доход на М.В.С. се е
установило, че има подадено Заявление вх. № 4004-28-28- от 06.02.2017 г. за
заверка на осигурителната книжка, което не е приключено, като липсват въведени
данни в модул „Справки за заверен осигурителен
стаж и/или доход“ на ПП „Архимед“ и в Регистъра за заверения осигурителен стаж
и доход в осигурителните книжки, съгласно нормативните изисквания. При тези
констатации и в изпълнение на задълженията си контролният орган на ТП на НОИ - Ямбол
е изпратил писма с изх. № 1029-28-821 от 13.02.2017 г., изх. №
1029-28-839/14.02.2017 г. и изх. № 1029-28-879 от 21.02.2017 г. до „Класика
Фуудс“ ООД с цел представяне на необходимите документи. В тази връзка са и
получените от управителя на „Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол Н.Т.Н.сведения,
обективирани в приобщената по делото декларация, в която той е декларирал, че
не познава лицето М.В.С., че същата не е упражнявала трудова дейност във
фирмата, няма сключвани трудови или граждански договори с нея, съответно няма
такива декларирани в ТД на НАП данни, както и че не е подавал Декларация Обр. 1
в НАП и няма нищо във фирмения архив за това лице. Това обосновава извод, че
труд без трудово правоотношение не е полаган от жалбоподателката и дейност не е
извършвана от нея в полза на възложителя „Класика Фуудс“ ООД, което обстоятелство,
се потвърждава и от разпита на свидетеля С.С. - съпруг на С., който в
това си качество се явява пряк свидетел на събитията за процесните периоди, за
които оспорващата твърди, че не помни конкретни обстоятелства и че те са
възпроизведени в жалбата по спомени на съпруга ѝ. Макар свидетелят да
заявява, че съпругата му е работила по граждански договор във фирма „Класика Фуудс“,
от съпоставката между изявленията му в проведеното на 19.10.2020 г. по делото
открито съдебно заседание и съдържащите
се в Търговския регистър данни, (достъпни на https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=*********
и на https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=*********),
преценени ведно с приобщената по делото декларация от управителя на „Класика
Фуудс“ ООД, гр. Ямбол, се налага категоричен извод, че доколкото С. е извършвала
дейност по граждански договор, то тази дейност е била в полза на ЕТ „КЛАСИКА-М.Н.“,
а не за възложителя „Класика Фуудс“ ООД, подал служебно заличените по надлежния
ред данни в Персоналния регистър на НОИ. Според показанията на свидетеля Стойчев,
съпругата му е работила в „Класика Фуудс“ маркетинг на продукцията, която е в
сладкарската промишленост - нови изделия, презентация, изследване на пазара, как
се движи конкуренцията; занимавала се е предимно с проучване на пазара, анализ
дали даден продукт ще се приеме от пазара, като е категоричен, че става въпрос
за сладкарски изделия (козунаци и други сладки), които фирмата е произвеждала, а
съпругата му е промотирала продукцията в други градове с цел продажба, вследствие
на което, според свидетеля, е и получаваното от нея високо заплащане; самият
той е работил в тази фирма преди съпругата си, като е контактувал единствено с М.Н.
- управител на фирмата. Съобразно
констатациите в КП № КВ-528-00252229/12.04.2017 г., самоосигуряващото се лице М.Р.Н.,
в качеството си на собственик на ЕТ „КЛАСИКА-М.Н.“ с ЕИК *********, е
декларирала дата на започване на дейност и начало на осигуряването от
29.03.1996 г. във фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, респ. –
дата на прекъсване на дейност от 01.03.2010 г. Според данните в Търговския
регистър, основната дейност на ЕТ „КЛАСИКА-М.Н.“ в процесните периоди,
съвпадащи с момента на откриване и прекратяване на дейността на едноличния
търговец, е с код по НКИД 1581 (стар)
„производство на хляб, хлебни изделия и пресни сладкарски изделия“, като
промяна в това обстоятелство е вписана едва на 13.03.2008 г., когато е посочен
нов код по НКИД-2003 3663 „други разнообразни дейности, некласифицирани
другаде“. Видно от
справката в ТР, в процесните периоди „Класика Фуудс“ ООД с ЕИК *********, с
управители и собственици М.Р.Н. и Н.Т.Н. - заедно и поотделно, е с посочена
основна дейност с код по НКИД 1533 (стар) „преработка и консервиране на плодове
и зеленчуци, некласифицирани другаде“, като промяна в това обстоятелство е вписана също на
13.03.2008 г., когато е посочен нов код по НКИД-2003 3663 „други разнообразни
дейности, некласифицирани другаде“.
Доколкото липсват данни Декларация Обр. 1 да е подавана от другия управител на
„Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол – М.Р.Н., изложеното до тук сочи на единствено
верния извод, че осъществяваната от оспорващата дейност е била в полза на ЕТ
„КЛАСИКА-М.Н.“, което оборва твърдението ѝ, че е полагала труд без
трудово правоотношение при възложителя „Класика Фуудс“ ООД.
На следващо място, оспорващата не е
изпълнила задължението си по чл. 108, ал. 2 от КСО, съгласно който физическите
и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на НОИ
исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители
на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във
връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да
оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Посоченото означава,
че тези задължения се отнасят и при проведеното производство по възстановяване
на пенсионното досие, което по същество е проверка по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и в хода на което С. не е представила доказателства, че е работила в
„Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол. За изясняване на тези обстоятелства на заявителката
е било изпратено писмо № 1012-28-206#2/16.07.2019 г., но в подадения отговор
вх. № 1012-28-206#3/12.08.2019 г. същата е заявила, че не пази и не е длъжна да
съхранява документи, свързани с трудовата заетост и осигуряването ѝ. В
тази връзка не е за пренебрегване и фактът, че при подаване на заявлението за
отпускане на лична пенсия жалбоподателката е била наясно с обстоятелството, че
не е подавала данъчни декларации по чл. 53, вр. чл. 50 от ЗДДФЛ за получени
доходи по извънтрудови правоотношения, което отново е в подкрепа на тезата, че дори
и да се приеме, че е полаган труд без трудово правоотношение, то този труд не е
полаган в „Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол. Горното мотивира съда да приеме за
неоснователни доводите в жалбата, че административният орган не е положил
необходимите грижи и не е изяснил фактическата обстановка, което да съставлява
съществено процесуално нарушение, както и че е базирал акта си само на вътрешна
служебна информация, до която С. не е имала достъп при подаване на заявлението
си за пенсиониране. Не може да бъде споделено и съображението за липса на
мотиви, тъй като такива са съдържат в документите по преписката, и по-конкретно
- в съставения констативен протокол, на който в атакуваното решение се прави
изрично позоваване.
В резултат се налага извод, че в
процесните периоди М.В.С. не е полагала труд без трудово правоотношение в
„Класика Фуудс“ ООД, гр. Ямбол и не е получавала месечно възнаграждение, равно
или над една минимална работна заплата, за които периоди да са внесени или
дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за
страната, за да може същите да се зачетат за осигурителен стаж. Доказателствата
по делото недвусмислено сочат, че дори и реално от оспорващата С. да е полаган
труд без трудово правоотношение, доколкото същата е работила през процесните
периоди, е извършвала дейност в полза на ЕТ „КЛАСИКА-М.Н.“, а не за „Класика
Фуудс“ ООД, гр. Ямбол. Липсата на полаган труд без трудово правоотношение при възложителя
„Класика Фуудс“ ООД, от когото са подадени служебно заличените в регистрите на
НОИ данни за въпросните периоди, сочи на извод, че правилно административният
орган не е зачел осигурителният стаж и доход за тях при изчисляване размера на
отпуснатата пенсия. Като е съобразил наличните данни и в съответствие с
правомощието си по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, Ръководителят по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол законосъобразно е издал Разпореждане
№ 2174-28-51#3/02.04.2019 г., с което на основание чл. 10, ал. 2 от НПОС е
изменил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М.В.С., считано
от 07.10.2016 г., при спазване на процесуалните норми и при правилно прилагане
на материалния закон, в съответствие с неговата цел.
Предвид посоченото, Решение №
2153-28-42/14.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на оспорващата против Разпореждане № 2174-28-51#3 от 02.04.2019
г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, е валидно,
като издадено от надлежен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличието
на дължимите материалноправни предпоставки и без да са налице нарушения на
процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора своевременно
направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски е основателно.
Поради това оспорващата следва да бъде осъдена за заплати на ТП на НОИ - Ямбол
сумата от общо 300 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
- по 100 лева за всяко от производствата пред Административен съд-Ямбол и 100
лева за това пред ВАС на РБ.
Водим от горното, ЯАС, първи
административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.В.С. *** против Решение № 2153-28-42 от 14.08.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата ѝ с
вх. № 1012-28-206/05.07.2019 г. против Разпореждане № 2174-28-51#3/02.04.2019
г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на
основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, е изменена личната й пенсия за
инвалидност поради общо заболяване , считано от 07.10.2016 г.
ОСЪЖДА М.В.С. ***, да заплати на ТП на НОИ–Ямбол сумата от
300 (триста) лева, съставляваща направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/ не се чете