Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Нели
Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1622/2019г., по описа на ВОС, ТО, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.260 ГПК.
Образувано е по ВЖ на
ЕКОСТРОЙ Ч.И ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Р.Д. от ВАК, срещу решение
№3490/26.07.2019г., постановено по гр.дело №14353/2018г. по описа на 11 състав
на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца „ЕКОСТРОЙ – Ч.И“ ЕООД ЕИК *********, гр.Варна,
бул.Вл. Варненчик №133, бл.40 вх.В ап.73, представлявано от Е Х Ч срещу ответника „ИЗОЛАЦИИ“ ЕООД ЕИК *********, гр.Варна, район Приморски, ул.Дубровник №
54, бл. 4, магазин 6, представлявано от С М Ж, иск с правно основание чл.79 ал.1
пр.1 от ЗЗД вр.чл.266 ал.1 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в
общ размер от 13 013,40 лв., формирана като сбор от следните, а именно: сумата от 8673,70 лв., представляваща незаплатени СМР, извършени от ищеца в изпълнение на Договор за
строителство от 09.09.2013г., сключен между страните, описани в акт обр.19 от
15.12.2013г. и сумата от 4339,70 лв.,
представляваща незаплатена част от
доставени материали и услуги по същия Договор за строителство, за което е
издадена фактура № 338/10.10.2013г., цялата на стойност 18 339,70лв., като погасен чрез прихващане с предявеното от
ответника ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ за сума в размер на
13 013,40 лв., представляваща отбив от договорената цена по Договора от 09.09.2013г. поради некачествено изпълнение
на положената настилка, на основание
чл.265 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
В
жалбата се излага, че решението в частта, в която е уважено възражението на
ответника за намаление на цената по договора за СМР /отбив от цената/ до
размера на исковата претенция, е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че
решението е порочно, необосновано и непочиващо на събраните доказателства.
Претендира се уважаване изцяло на исковата претенция, респ. отхвърляне на
възражението за отбив в цената. Поддържа се правилността на извършения от съда
правен извод, че работата по договора е приета изцяло от възложителя –
ответника. Излагат се принципни възражения по приемане от съда в последно
съдебно заседание на едно нередовно/неуточнено/ възражение за отбив в цената по
договора. Тези възражения касаят по същество изводите на съда относно
насрещната защитна претенция на ответното дружество. Твърди се, че съдът не е
отчел даденото от вещото лице заключение, че част от недостатъците се дължат на
поведението на изпълнителя, но друга част се дължат на причини извън ищеца.
Съдът не е обсъдил обстоятелството, станало явно от СТЕ, че ищецът е изпълнил
строителството с уговорения клас бетон, а не с по-качествения клас бетон за
този вид СМР. Твърди се, че недостатъците в настилката се дължат на
неблагоприятна експлоатация на същата още от м.12.2013г. Твърди се, че тези
недостатъци се дължат и на лошата основа, изпълнена от ответното дружество;
преминаващите тежки транспортни машини и кранове и като цяло неправилна
експлоатация. Не е извършвана и поддръжка на настилката през зимния сезон с
насипване на соли. Не били изпълнени необходимите детайли по делатационната
фуга от възложителя. Полагането на настилка било възложено на ищеца без
конкретен проект за изпълнение, но това е счетено за допустимо от стр.надзор и
инвеститора на обекта. Проблемите с някои от фугите също се дължат на слабата
основа и голямата експлоатация на площадката. Твърди се, че обработката на
плочата не е била задължение на изпълнителя. Оспорва се наличието на
недостатъци в наклоните на площадката като този въпрос се твърди, че не е
изяснен и от вещото лице по изслушаната експертиза. /не е посочило критерии,
база или допуск на наклона/. Акцентира се на отговора на въпрос №11 от СТЕ, че
не са правени забележки при подписване на акт обр.15; на отговора на вещото
лице, че 5 год.гаранционен срок за бетонни настилки, е бил изтекъл към датата
на огледа.
Въззивникът
сочи като процесуално нарушение допускането от съда на допълнителни въпроси към
СТЕ без връчване препис от същите на насрещната страна, за което ищецът е
направил възражение в заседанието на 27.06.2019г. С това се твърди, че съдът е
нарушил правото на справедлив съдебен процес на страната. Настоява, че съдът е
следвало да отхвърли възражението за прихващане на насрещната страна въз основа
на установените категорично по делото обстоятелства. Следвало е да се приеме,
че договорът е изпълнен качествено с полагане на уговорения между страните
бетон Б 30 и С 25, въз основа на приложение №1 към договора. Твърди се, че
изпълнителя е изпълнил всичко възложено по договора точно и съобразно
уговореното. Всички дадени заключения в СТЕ са въз основа личните възприятия на
експерта и не почиват на утвърдени стандарти и методология. Претендира се
отмяна на решението с уважаване изцяло на предявения иск посредством отхвърляне
на възражението за прихващане на ответното дружество. Претендират се сторените
разноски за две инстанции.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна ИЗОЛАЦИИ ЕООД, чрез
адв.Т. ***, за неоснователност на жалбата. Сочи, че не е нарушено правото на
защита на страна в процеса доколкото ищецът е бил представляван в заседанието
при изслушване на заключението от управителя и проц. му представител са
задавали въпроси на вещото лице в същото съдебно заседание, в което са
поставени и въпросите на ответника /от писмена молба от 06.06.2019г./
Възражението за отбив в цената е направено под формата на възражение за
прихващане, за което няма давност. Поддържа се оспорване на обстоятелството и
извода на съда, че работата по договора е била приета от поръчващия. Твърди се,
че по делото не е представен акт обр.19, подписан от страните, а приложеният е
оспорен като антидатиран от ответника. Приемането на работата в количеството,
което се твърди, няма и не е доказано от ищеца. Въззиваемата страна в тази
връзка е направила и оспорване на проформа фактура №14/10.10.2015г., изд. почти
две години след данъчното събитие. Твърди се освен това, че изпълнената
настилка е некачествена и с множество недостатъци, съобразно изслушаната СТЕ.
Стойността на разходите за поправянето и са много по-големи от претендирания
отбив от цената по договора. Твърди се, че дружеството е канило изпълнителя да
поправи констатираните скрити дефекти на настилката, но последния не се е
отзовал. Твърди се напротив, че въведените от ищеца твърдения за лоша поддръжка
на настилката и несъобразена експлоатация от страна на възложителя, не са били
доказани. По отношение на делатационните фуги се излага, че също са отговорност
на изпълнителя и никъде в договора не е предвидена обработката им допълнително
от Изолации ЕООД. Възразява се, че твърдението за липса на зимна поддръжка на
терена се правят за първи път с ВЖ, поради което не следва да бъдат разглеждани
от съда. Твърди се, че ищецът е оферирал извършването на бетоновата настилка
без да положи дължимата грижа на добър търговец – при липса на професионална
компетентност, познания и опит, без да възрази или поиска изготвянето на проект
за работата. Изработването на работата „на свой риск” сочи, че изпълнителя
следва да положи грижа за това. Ако при изпълнение на работата ищецът като
търговец е установил, че терена е неподходящ и изисква обработка, че няма
проект или друга необходима документация, е следвало незабавно за уведоми
възложителя/поръчващия за това. В противен случай, изпълнителят е могъл да се
откаже от поръчката, но щом се е съгласил да я изпълни, то е поел и
отговорността за изпълнение в срок и в качество съобразно уговореното. Прави се
довод, че приемането на обекта от общината и надзора не е критерий за
качественото изпълнение, а освен това се касае за скрити недостатъци. Излага,
че липсата на стандарти за шлайфания бетон не препятства възраженията за лошо
изпълнение и компрометиране на цялата настилка. Поради това страната претендира
оставане без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на съдебното решение
ведно с присъждане на направените разноски.
В
съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът чрез адв.Д. поддържа жалбата
си. Не възразява срещу изготвения от съда доклад на спора и не прави нови
доказателствени искания.
Насрещната
страна, представлявана от адв.Т., поддържа отговора, с който оспорва
основателността на въззивната жалба. Не прави допълнителни искания.
За да се произнесе по спора
съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на „ЕКОСТРОЙ – Ч.И“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу ответника „ИЗОЛАЦИИ“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 13 013,40 лв. ,
формирана като
сбор от следните суми, а именно: сумата
от 8673,70 лв. ,
представляваща незаплатени СМР,
извършени от ищеца в изпълнение на Договор за строителство от 09.09.2013
г., сключен между страните, описани в акт обр.19 с дата 15.12.2013 г. и сумата
от 4339,70 лв.,
представляваща незаплатена част от
доставени материали и услуги по Договор за строителство от 09.09.2013 г. , за
което е издадена фактура № 338/10.10.2013 г., цялата в размер на 18339,70лв.
Ищецът излага,
че на 09.09.2013г. между страните бил сключен договор за СМР със възложител
ответното дружество „Изолации"ЕООД и изпълнител „Екострой - Ч.и"
ЕООД. В изпълнение на договора били доставени материали, за които били издадени
фактури -частично платени. Част от извършената работа ответното дружество
платило с аванси. Въпреки частичното плащане, многократните разговори и
обещания, ответното дружество не заплатило на ищеца сумите по фактура №
338/10.10.2013 г. и по проформа фактура №**********/10.01.2015 , които възлизат
общо на исковата сума. Твърди се, че сумите са търсени от ответника. В
допълнителна уточнителна молба по делото ищецът уточнява, че възложените СМР са
описани в чл.1, т.1 от договора и се състоят в следното: ищецът да изпълни
доставки, материали и изпълнение на стоманобетонова настилка около 1000 м2; но
практически изпълнената квадратура се е оказала по-голяма. В такъв случай е
следвало приложение да намери механизмът договорен в т.1.2 от договора, а
именно - допълнително възникналите работи по дейности и разлики в количествата,
да се установят с акт образец 19. Такъв акт обаче, ответникът отказал да
подпише. Договорената цена по договора е указана в приложение №1 към същия като
възлиза на 16 760 лв., заложена при площадка около 1000 кв.м. Частта от
исковата сума , възлизаща 8673,70 лева касае извършени от ищеца в изпълнение на
договора СМР, описани в акт образец 19, с дата 15.12.2013, а именно: - Доставка
на ПП фибри - 228 мЗ х 4,50 лв. на стойност 1026 лв.; - Подготовка, вибриране и
шлайфане на бетон, включително монтаж мрежи и полиетилен -1962 м2 с единична
цена 5,00 лева - общо 9810 лева; - Рязане и почистване на фуги 1962 м2 с
единична цена 0,94 лева – общо 1834,47лева; - Доставка на импрегнатор -1923 м2
с единична цена 1,23 лв - общо 2365,29 лв.; - Доставка на арматурни мрежи Ф6 -
48 бр. с единична цена 18,30 лева- общо 878,40 лева; - Доставка и монтаж на
винкел 50/50/5 - 6,5 м с единична цена 15 лева – общо 97,50 лева; - Към горните
стойности е добавена 1640,42 лв. печалба
договорена като размер в чл. 2.3 от договора. Твърди се, че за сумата 8673,70
лева има издадена проформа фактура към изготвения акт образец 19 - проформа
14/10.10.2015г., която ответникът е отказал да подпише както и акт обр.19.
Частта от исковата сума , възлизаща на 4339,70 лева , ищецът претендира за
доставени материали на обекта съгласно ф.№338 от 10.10.2013г., която ответникът
е одобрил и подписал. Поради това на ищеца се дължат общо 18339,70 лева за
доставени бетонови разтвори бетон В 30, бетон В15, бетон В35; машиносмяна за
бетонпомпа, доставка на бетон Полимикс, както и услуга с бетон помпа.
Въпросната фактура на стойност 18 339,70 лева е платена само частично - на три
пъти ответникът по нея е заплатил на 07.11.2013 г. -5000 лева; на 21.11.2013 -
4000 лева и на 12.03.2014 - 5000 лева. Частично неизплатена по този начин
остава една остатъчна сума от 4 339,70 лева, която е предмет на иска.
Ответникът „ИЗОЛАЦИИ“
ЕООД, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не
оспорва факта, че "Изолации" ЕООД е възложило на „Екострой-Ч.и"
ЕООД изпълнение на СМР - стоманобетонова настилка на паркинг върху подземни
гаражи за обект в гр. Варна, на ул. "Радост" № 1, в частта зад
блокове В, Г и Д, на който обект "Изолации" е подизпълнител на
търговско дружество "ПТС Строй" ООД - за довършване на сградата.
Съгласно Приложение № 1 към Договора, офертната цена по договора била 16 760лв.
за 1000 кв.м. Ответникът не оспорва и факта, че „Екострой-Ч.и" ЕООД са
положили част от настилката на този обект, в размер около 1 050кв.м., която
ответникът е заплатил на ищеца. Твърди,
че допълнителна работа над тази площ не им е възлагана. След приключването на
работата /до 30.09.2013г./ ищецът така и не предоставил на ответника Акт Обр.
19 за СМР, а направо издал фактури, които му били платени /фактури №№331,
332,334 и 338 със съответните дати - представени по делото/. Освен тези пари,
Изолации ЕООД твърди, че е заплатило в брой на ищеца като сумите са предавани
лично на г-н Е. Ч. и на сина му, авансови средства в размер на 8 400лв., за
които все още нямат издадени фактури или друг документ, чрез който да бъдат
отчетени.
Твърди се освен това, че известно време след изработването, в хода на
експлоатация на обекта били констатирани недостатъци в изработеното/обратни
наклони на положената настилка, което препятства оттичането и води до събиране
на вода, която се излива към основите на сградата и наводнява обектите в
сутерена и гаражите/, които недостатъци са се проявили в хода на експлоатация
на обекта. Твърди се, че за същите изпълнителят бил уведомен и поел ангажимент
да ги отремонтира. Поради лошото изпълнение след всеки дъжд или сняг се
образували огромни локви и течове през настилката, вследствие на което през
зимата на 2013г. - 2014г. по нея се появили множество пукнатини, които с
времето се разраствали, цялата настилка се компрометирала, горният слой
започнал да се рони. Твърди се, че въпреки това, до момента на образуване на делото,
ищецът не е отстранил дефектите. Поради това, възложителят твърди, че отказал
да заплати останалите 3809,02лв. по фактура № 338 и поканил няколко пъти
„Екострой-Ч.и" ЕООД, включително и чрез писмо, изпратено им по куриер „Ин
тайм", съобразявайки изискването на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, да отстранят
нередностите. Тъй като тези дефекти не били видни при първоначален оглед, възложителят
заплатил част от фактура № 338. Твърди, че до момента е заплатил на ищеца 33
292.78лв. и ако му бъде заплатен и остатък по фактура № 338/10.10.2013г.,
ищецът ще получи общо 37 632,48лв. Твърди се, че ищецът не се е съобразил с
офертната си цена, а с предявения иск злоупотребява с право. Предвид, че
офертната цена е 16 760лв. за 1000 кв.м., дори и да се приеме, че е изпълнил
площ от 1 962кв.м., то той ВЕЧЕ е получил повече от дължимото. Счита се така
предявения иск за неоснователен, както по основание така и по размер, по
следните съображения: Оспорва се получаването от страна на "Изолации"
ЕООД на Акт обр. 19 и проформа фактура №14/10.10.2015г. Излага се, че
"Екострой Ч.и" не е канило "Изолации" в качеството му на
възложител по договора, за явяване на обекта и съставяне на Акт обр. 19 или
други приемо-предавателни портоколи, респ. ответникът - възложител по Договора не
е приел обекта и изпълнената от ищеца стоманобетонова настилка. Представеният
по делото Акт обр. 19 № 1 от 15.10.2013г. не е съставен в присъствието на
представители на "Изолации" ЕООД, както е написано в него. Не е
спазена формата за съставяне на акт обр.19 съгл. Наредба № 7 за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството. Твърди се, че ответникът не е
канен за съставяне на акт обр.19, а за плащане на суми, за които няма дори и
представа. Оспорва се верността и датата на така представените по делото Акт образец
19 от 15.10.2013г., както и Проформа - фактура № 14/10.10.2015г. като се
твърди, че същите са съставени за целите на настоящото производство, след
приключване на всички СМР по обекта и дори и да съдържат описание на
действително изпълнени СМР, то количествата, които са посочени в акта, са
завишени два пъти. Акт обр. 19, който не е получен, не е приет и не е разписан
от ответника по делото, не може да бъде доказателство, за това че са изпълнени
претендираните и описани в него дейности и са вложени описаните количества
материали. Оспорва се и твърдението, че на ищеца са възлагани допълнителни СМР
над договорените 1000 кв.м. площ, както и че "ответникът е отказал да
подпише" Акт обр. 19. Твърди се, че съгласно чл. 1.1. от подписания Договор
от 09.09.2013г., с ищеца е постигнато съгласие, да достави материали и изпълни
стоманобетонова настилка за около 1000 кв.м. Думата "около" в
договора е написана, тъй като изпълнителя е предоставил оферта за възложената
работа след оглед на място. Действителните количества и реалната площ на
положената настилка, се изчисляват вече с точност от изпълнителя и в
присъствието на възложителя, след приключване на дейностите, когато се прави
по-точно замерване и на площите с неправилни форми, поради което е допустимо да
има разлика във оферираното и изпълненото. Тази разлика обаче, може да е в
рамките на някакви допустими проценти, а описаните в процесния акт обр. 19
количества, са значително (почти 100%) повече от възложените на ищеца СМР.
Оспорва се размера на посочената в проформа фактура №14/10.10.2015г. сума за
плащане. По отношение на описаните
дейности в т.2 и т. 3 от представения Акт обр. 19, като подготовка, вибриране и
шлайфане бетон, вкл. и монтаж на мрежи и полиетилен и рязане и почистване на
фуги, не са били извършвани на обекта в обема, в който се претендира от ищеца.
В представения по делото Акт обр. 19 е посочена площ от 1962кв.м., а това не
отговаря на реално възложените за изпълнение СМР на обекта. За така описаните в
т.2 и т. 3 услуги извършени от ищеца е платено изцяло, като плащането е
извършено авансово в брой, а управителя Ч. лично е получавал сумите, както и
сина му, за което са подписани разходни касови ордери /РКО от 12.09.2013 г.,
РКО от 16.09.2103 г., РКО 17.09.2013 г.. РКО от 20.09.2013 г./ общо за сумата
от 8400лв. - която сума ищецът признава, че е получил авансово и са посочени,
като "авансови вноски" в проформа фактурата, респ. са извадени, като
платени. За заплащането на тези суми обаче не са издадени фактури. Оспорва се и
сумата на печалбата - не става ясно как е формирана.
По отношение на претендираното
частично оставащо плащане по последната издадена от ищеца фактура
№338/10.10.2013г. в размер на 4339,70лв., за извършени и описани във фактурата,
следните по вид дейности: Доставка бетон В-30 - куб.м.; Доставка бетон В-15 -
куб.м.; Доставка бетон В-35 - куб.м.; Бетонпомпа - машиносмяна; Доставка бетон
В-30(С-25/30) "Полимикс"; Услуга с бетонпомпа, ответникът твърди, че
оспорва сумите по т.4 и т.6 от фактурата -„Бетонпомпа - машиносмяна и Услуга с
бетонпомпа". Счита, че тези услуги влизат в общата цена на доставка на
бетон, тъй като в подписаното Приложение № 1 към договора от 09.09.2013г. не са
описани подобен вид дейности и не се дължи отделно плащане за такъв вид услуги.
Фактурата не е подписана от управителя на "Изолации", както е
записано в нея и същия не я е приел – оспорва се подписа върху нея. По
отношение на неплатения от страна на "Изолации" остатък по фактура №
338 от 10.10.2013г. - в размер на 3809,02лв., ответникът твърди, че има
готовност да плати, но след отстраняване некачествено извършените от ищеца по
договора работи. Въпреки обещанието да оправи наклоните на настилката, ищецът
не изпълнил задължението си докрай като ответното дружество претърпяло вреди,
тъй като възложителя на обекта - "ПТС Строй" не заплатил
некачествената настилка. Вследствие отказа на „Екострой-Ч.и" ЕООД да
отстранят проблемите по настилката, "Изолации"ЕООД отказало да
заплати останалите 3809,02лв. Оспорва
се верността и датата на представените
по делото Акт образец 19 от 15.10.2013г., както и Проформа - фактура №
14/10.10.2015г.. Оспорва се фактура № 338/10.10.2013г. в частта досежно
положения в нея подпис за управител. По делото е прието за съвместно
разглеждане направено с отговора на ответника възражение за прихващане за
сумата в размер на 13013,40 лв. , представляваща отбив от договорената цена по Договор от 09.09.2013 г. , вследствие на некачествено
изпълнение на положената настилка, на основание чл.265 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, въз основа
на събраните доказателства, наведените от страните доводи и възражения,
съобразно приложимите нормативни разпоредби и при съобразяване на ограничения
въззив, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
прецени, че ВЖ е постъпила в
преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, подадена е
от легитимирана страна, чрез надлежно
упълномощен представител, поради което намира същата за допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, допустимо
е като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни
процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение,
съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност
и противоречие с материалния закон.
Решението на РС се обжалва изцяло.
В определението си от 30.10.2019г. съдът е приел,
че страните не правят нови твърдения, доводи и възражения; не са поискани нови
доказателства и не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото от
първата инстанция.
Видно от Договор от
09.09.2013г., сключен между страните, по него ищецът като изпълнител, а
ответникът като възложител, са постигнали съгласие да се извърши „доставки,
материали и изпълнение на стоманобетонова настилка около 1000 кв.м. по цени в Приложение № 1, неразделна част от
договора.“ Посочена е ориентировъчна стойност от 16 000 лв. Уговорено е, че
допълнително възникнали работи по дейности и разлика в количествата се
установяват с акт обр.19. Посочено е, че е внесен аванс в размер на сумата от 1
725 лв. В чл.2.2 от договора е договорено, че окончателното плащане се извършва
на база на действително изпълнените количества., а установяването им е по
единични цени от Приложение № 1 като се конкретизира в акт 19. В чл.3.1 от
договора е посочено , че срокът за извършване на договорените работи е
30.09.2013г. Съгласно чл.3.2 от договора срокът за подписване на акт обр.19 е
до един ден след приключване на работата, а съгласно чл.3.3 от договора - срок
за извършване на плащането е до седем дни след приключване на работата и
подписване на акт 19.
По делото е прието
Приложение 1 към договор за изпълнение на бетонова настилка, в което подробно
са посочени дейностите /материалите, количеството, единичната им цена и общо
дължимата цена без ДДС, разчетени за посочените в приложението количества – за
площадка около 1000 кв.м. /на л.8 по делото/ Общи посоченият размер на същите
възлиза на сумата от 16 760,00 лв.
Приобщена по делото е
фактура №338/10.10.2013г., обективираща задължение за дължима сума в размер на
общо 18 339,70 лв. за извършени доставки от страна на изпълнителя „Екострой -Ч.и“
ЕООД като фактурата е подписана от управителя Св.Ж. на получателя – ответното
дружество „Изолации“ ЕООД.
Видно от представената по
делото телепоща №6 от 05.02.2018г., подателят „Екострой-Ч.и“ ЕООД изпраща
покана до получателя "Изолации" ЕООД да заплати дължима сума от
13013,40 лева, формирана като сбор от сумата от 4 339.70 лв. по фактура №
338/10.10.2013г и 8673,70лв. по проформа фактура № *********/10.10.2015г. в
десетдневен срок, считано от получаване на настоящата покана, по посочената във
фактурата банкова сметка. *** разписка,
поканата е връчена на 07.02.2018г. /очевидно е, че поканата не е връчена на
управителя Св.Ж. както и не е на адреса на управление на дружеството
–възложител, вкл. посочен в договора за СМР/
Видно от приложен по делото
от ищеца Акт обр.19 № 1 от 15.10.2013г., е посочено, че в гр.Варна в
присъствието само на упълномощен представители на фирма "Екострой- Ч.и"
ЕООД като изпълнител и без подпис на възложителя, е подписан
приемо-предавателен протокол за извършени доставка и полагане на бетонова
настилка, както следва: доставка на ПП фибри; подготовка , вибриране и шлайфане
бетон-вкл. монтаж мрежи и полиетилен; рязане , почистване на фуги;доставка на
импрегнатор доставка на мрежи ф6; доставка и монтаж на винкал 50 50/5; печалба подоговор т.2.3- в
общ размер на сумата от 17 652,08 лв.
Представена е проформа
фактура №14 от 10.10.2015г. за извършени СМР по договор и акт обр.19 в размер
на посочената по-горе сума от 17 652,08 лв., от която сума са приспаднати:
фактурирани ПП фибри и фактуриран импрегнатор както и аванси в размер на
8 339 лева, като оставащата дължима сума е в размер на 8 673,70 лв.
Приети по делото са три
броя отчети по сметка от Българо-Американска Кредитна Банка, отностно частични
плащания от страна на ответника по фактура 338/10.10.2013г. в общ размер от
14 000 лева. Във всяко едно от тях е посочено и основанието – плащане
частично по фактура №338 на Екострой –Ч.и.
Представен е Договор за
строителство № 10/01.11.2011г., сключен между „ПТП СТРОЙ“ООД – в качеството му
на възложител, „БИЛДФАЙН ИНВЕСТ“ ЕООД -
в качеството му на инвеститор и "ИЗОЛАЦИИ" ЕООД – в качеството на
строител, по силата на който възложителят възлага, а строителят приема да
извърши със свои сили срещу заплащане СМР, определени по вид и количество на
обект: Блокове „В", „Г", „Д", както и поздемни Гаражи 1 (едно) и
2 (две), построени в груб строеж в гр.Варна, в парцел с административен адрес:
ул. „Радост" № 1, находящи се в поземлен имот с Идентификатор №
10135.3515.1706. Не се спори, че част от тази дейност е превъзложена на ищеца
по спора от ответното дружество въз основа на договора от 09.09.2013г.
Приети по делото са РКО от
12.09.2013г. за 900лв.; РКО от 16.09.2013г. за 3500лв. РКО от 17.09.2013г. за
3000лв.; РКО от 20.09.2013г. за 1000лв., представляващи авансово плащане от
страна на "ИЗОЛАЦИИ" ЕООД в полза на Е. Ч., на обща стойност от
8 400 лева. Видно от фактура №14/10.10.2015г., такава сума – 8 339
лева е приспадната от задължението като платен аванс от възложителя.
Представени са Фактура №
331/13.09.2013г. на стойност 2070,00 лв.; Фактура № 332 /18.09.2013г. на
стойност 3462,48 лв.; Фактура № 334 от 23.09.2013г. на стойност 11 206,80 лв., на обща стойност
от 16 739.28 лева с ДДС. Всички фактури са двустранно подписани между
страните по спора и касаят доставка на строителни материали. Всички са от м.09.2013г. Видно от описаните основания във фактурите,
същите касаят и двете издадени от ищеца фактури, предмет на иска – т.е. касаят
доставка на бетон, фибри, арматурна мрежа, импрегнатор и др.
Съдът намира, че от
приложеното на л.68 по делото писмо от "ИЗОЛАЦИИ" ЕООД до управителя
на ищеца Е. Ч. за отстраняване на нередностите и некачествено изпълнените
строително-монтажни работи в обект,
находящ се в УПИ VІІІ-252, кв.8 по плана на 16-ти м.р. с административен адрес
гр.Варна ул.Радост № 9, т.к. вследствие на това се образуват огромни локви,
които предизвикват течове в гараж № 2, няма данни за достигането му до
адресата, а и поставеният изходящ номер е нечетлив.
Приобщени по делото са и:
писмо вх.№28250/18.04.2019г. от Община Варна, район „Младост“ с
рег.№ПНО1900019МЛ _001МЛ и писмени копия на Акт обр.15 за установяване
годността за приемане на строеж (Приложение №15 към чл.7, ал.З, т.15 към
Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството) за
строежи: - „Жилищни сгради, блок „В", „Р, „Д" и поддземен етаж
№2", находящи се в УПИ VIII-252, кв. 38 по плана на 16 м.р., гр. Варна, поетапно строителство, I-ви етап
блок „В"- 22 бр. листи; - „Жилищни сгради, блок „В", „Р, „Д" и
поддземен етаж №2", находящи се в УПИ VIII-252, кв. 38 по плана на 16
м.р., гр. Варна, поетапно строителство, 11-ри етап блок „Р- 22 бр. листи; -
„Жилищни сгради, блок „В", „Р, „Д" и поддземен етаж №2",
находящи се в УПИ VIII-252, кв. 38 по плана на 16 м.р., гр. Варна, поетапно
строителство, III-ти етап блок „Д"- 22 бр. листи; - „Жилищна сграда, блок
„Е", находящ се в УПИ VIII-252, (с идентификатор 10135.3515.1706), кв.38
по плана на 16 м.р., ул. „Радост"№9, гр. Варна - 14 бр. листи; - „Жилищна
сграда, блок „Б", находящ се в УПИ VIII-252, (с идентификатор 10135.3515.1706),
кв.38 по плана на 16 м.р., ул. „Радост"№9, гр. Варна - 14 бр. листи.
Съдът констатира, че
приложените Констативни актове от м.10.2011г. /блок Е, Б/ и от м.11, 12.2013г.
/за отделните блокове на строежа/ сочат, че строежът отговаря на строителните
правила и норми съгл.чл.169 ЗУТ, вкл. състоянието на строителната площадка
както и околното пространство – терени, проводи, бордюри, тротоари, настилки,
зелени площи и др. са възстановени в състоянието отпреди строителството.
По делото са приети
технически експертизи на вещото лице Т.O. /на л.231 и л.267 по делото/. От
заключението се установява, че договорената между страните ст.бет. настилка на
открития паркинг и маневрените пътища към него се явява част от вертикалната
планировка на целия комплекс. Констатирано е, че наклоните на алеите в
междублоковото пространство са изпълнени с наклон към ст.б.настилка без
монтирано нито едно отводнително тяло. Това предполага събиране на голямо
количество дъждовна вода при валеж на и върху ст.б.настилка. Според вещото лице
при изпълнение на тази настилка не са спазени основни правила, а именно:
изпълнението е започнало без проект, не е решен въпроса с отвеждането на
атмосферните води предварително и не са извършени никакви отводнителни
съоръжения, което води до компрометиране на тази настилка при експлоатация,
няма оформени актове обр.12 за скритите работи, няма протоколи за проведени
проби за установяване състоянието на земната основа и чакъла, върху покривите
на гаражите е положена единствено полиетиленова настилка под шрлайфания бетон.
При изпълнението на самата настилка не са съобразени: конструктивните фуги не
са изпълнени с нужната дълбочина, поради което са се образували успоредно на
тях процепи/пукнатини/; не са добре обработени конструктивните фуги; нарушена е
равнинността в определени места, което предполага задържане на вода и локви; на
много места са налице пукнатини, особено извън подземните паркинги;
дилатационната фуга не е оформена по детайли и в големи зони е прекъсната,
което води до течове в подземните паркинги и образуване на пукнатини в
настилката. Поради нарушени напречни и надлъжни наклони и липса на отводнителни
тела, атмосферната вода се задържа в зоната на ст.б.настилка. Особен проблем
вещото лице е констатирало в зоната между бл.Б и бл.В и подземния гараж поради
неизпълнена или лошо изп.дилатационна фуга се причинява наводняване на
подземния гараж.
Според вещото лице само
някои от тези недостатъци са свързани с работата на ищеца по площадката –
свързани са с лошо изпълнение на наклоните и лоша обработка на конструктивните
фуги както и нарушаване на равнинността на площадката на определени места.
Според вещото лице пукнатините извън подземните гаражи се дължат както на
използвания бетон под минималния стандарт за качество /твърдост/, така и поради
малката дебелина на настилката, недостатъчно армиране и недобра основа под
шлайфания бетон.
В т.4 от СТЕ вещото лице
посочва необходимите разходи за отстраняване недостатъците само на шлайфания
бетон – в размер на 3 791 лева без ДДС. Количеството бетон за настилка от
1000 кв.м. вещото лице не може да посочи поради липсата на проект за дебелина
на настилката. Изпълнената на място
шлайфана бетонова настилка е 1 916 кв.м.
/след замерване на място/, която възлиза общо на 35427 лева, а с 7% печалба
на ищеца съгл.договора – на 37 906 лева без ДДС. /т.6 от основното
заключение/ Посочен е минималният клас на бетона за настилка на открито С30/37
сулфатоустойчив. Не е изпълнен детайл за оформяне на дилатиционната фуга над
подземните гаражи. Изпълнено е само окрайчване /непълно/ на шлайфания бетон в
зоната на дилат.фуга над подземни гаражи №2 с винкел 50/50/5. Този начин на
изпълнение обаче не гарантира, че в подземните гаражи няма да проникне вода.
Тъй като дилат.фуга е прекъсната в близко време около нея ще се образуват
конструктивни пукнатини. Наличието на други течове в подземните гаражи, дори
извън шлайфания бетон изпълнен от ищеца, се дължи на лошо изпълнена
хидроизолация /или компрометирана/ поради невзети мерки за защита или
неправилно изпълнен детайл при преходите и от хоризонта към вертикал както и от
изпълнението на дилат.фуга между подземния гараж и тяло Б и самия гараж. Според
вещото лице от приложените актове обр.15 по делото, никъде не са констатирани
недостатъци на шлайфания бетон настилка.
В т.10 от заключението
вещото лице O. сочи, че при това натоварване на настилката над 20 тона е
напълно възможно да се появят пукнатини по нея тъй като всяка настилка е
съобразена с натоварването, което следва да носи /нососпособността/, а
процесната не е предвидена да понесе такъв товар. Това е така както поради
ниския клас бетон, дебелината на настилката от 0.10м. както и слабата
армировка, брой фибри и др. Необходимо е било да се положи определена
трошенно-каменна настилка под бетона, уплътняването и, дебелина на бетона от
поне 0.15м. както и армиране с мрежа №8 или №10 през 0.15м., допълнително с
фибри и то при среден клас натоварване.
В устните си обяснения
вещото лице поддържа посочените в заключението недостатъци на настилката от
шлайфан бетон. От дадените отговори може да се заключи, че са допуснати
отклонения от изискванията при полагане на настилката от страна на ищеца.
Негово било и задължението за обработка на конструктивните фуги. Основният
бетон използван на място бил В20/25, който е минималният клас за шлайфана
бетонова настилка, но при закрито помещение. При открити площи е следвало да се
използва по-високия клас бетон, посочен в заключението, при това влагоустойчив
за да издържа на третирането с различни химикали против лед. /устни обяснения
л.243 на делото/ Според вещото лице, поправянето на настилката с полагане на
друг бетон е невъзможно поради изчерпване капацитета на мястото за
наклони. Има по-леки средства като
полагане на защитен слой на горната част на бетона „Изомаксит” или фрезоване.
Вещото лице заявява, че този начин на поправяне е допустим единствено над
гаражите, но не и в останалата част на настилката, която зависи и от положената
под бетона основа. Вещото лице заявява, че в таблицата, в която е калкулирал
разходите за отстраняване на щетите, е посочил единствено разходите за ремонт
на зоната над подземните паркинги, където е безспорно, че е нарушена
равнинността, т.е. е налице проблем в шлайфания бетон. В останалата 2/3 от
настилката, извън подземните гаражи, вещото лице заявява, че следва да се
извърши проучване на основата тъй като изливането на бетон е безпредметно при
слаба и лоша основа. Върху тази зона от 2/3 недостатъците са конструктивни,
т.е. зависят в голяма степен от основата. При евентуално къртене на бетона, вещото
лице заявява, че понеже няма стандарт и технология, ще се стигне до още
по-големи пукнатини и процепи. При преработка на някакво поле от шлайфан бетон,
вещото лице сочи, че следва да се изкърти цялата дебелина, а не част от нея.
Според вещото лице няма как на око да се определи площта за полагане на
настилката тъй като е с неправилни очертания.
Въз основа на
допълнителната СТЕ /на л.267 и сл. по делото/ се установява, че при изпълнение
на настилката не са съобразени основни фундаментални стъпки при полагане на
шлайфан бетон – нарушени наклони, равнинността, недобре прорязани и обработени
фуги, неправилно изчислени като брой и големина полета. За цялата настилка е
ползван минимално допустимия клас бетон за открити площи и обекти. В
заключението си, т.6 от предходна и настояща експертиза вещото лице посочва
сумата за отремонтиране на извършените СМР – 41 646 лева, а с печалба от
7% - 44 561 лева като към същите следва да се прибави и полиуретанов
уплътнител за привидните фуги в общ размер от 2 874 лева без ДДС. Според
допълнителното заключение, недостатъците са по цялата площ, но с особена
концентрация в зоната извън подземните гаражи. Вещото лице е посочило начин за
отремонтиране на настилката в два варианта в ДСТЕ. Посочен е вида /спецификата
на полагания бетон според температурата при изпълнението на настилката, вкл.
включване на пластификатори в бетона при ниски температури. Дебелината, класа
на бетона и армирането имат важна роля за носимоспособността на настилката. Но
за устойчивостта на настилката съществено значение има и основата, върху която
се полага. Посочените характеристики на бетона трябва да са посочени в проект
на работата, какъвто в случая няма. Цялата настилка е армирана по един и същи
начин с мрежа ф6мм. и пластм.фибри 0.600
кт./куб.м.
В т.3.3. от заключението
вещото лице посочва причините за компрометиране на настилката като фактът, че
има съществени пукнатини извън гаражите сочи, че освен посочените причини
/дължащи се на характеристиките на бетона и изпълнението/, вероятна причина е и
лошата основа. В т.3.4 са посочени евентуални причини за лошо изпълнение на
бетонната настилка, вкл. атмосферните условия /вятър, дъжд и др./ В случая
безспорно е използван минимален клас бетон за настилката, но дори при
използване на по-висок клас бетон С30/37 XF3, при лоша основа и армировка,
резултатът ще е същия. Според т.4.1 от заключението, площта на настилката над
гаражите е 673 кв.м., от които за цялостен ремонт са 54 кв.м. и доплнително
следва да бъдат обработени 27м.пукнатини
/без забележки площ от 556 кв.м./ В останалата част за ремонт са 310 кв.м.от
настилката както и 90м.пукнатини, или остават изпълнени нормално 735 кв.м.В
т.4.2 от ДСТЕ са посочени начините за ремонт на дефектите. Не е възможно обаче
изливане на бетон върху положената вече настилка. Вещото лице предполага и
ремонт с нанасяне на повърхностен слой от Изомаксит, който притежава
необходимите свойства на площадка на открито с висока товароносимост. Предлага
три варианта за отстраняване дефектите в шлайфаната бетонова настилка. Според
вариант 1 – с разбиване на бетон в дефектирали зони и полагане на нов по-висок
клас С-30/37 ведно с обработка на пукнатини – на стойност от 17 960 лева с
ДДС. Според вариант 2 – фрезоване на бетон в същите полета и обработка на
фугите – на стойност от 23 387 лева без ДДС /плюс 7% печалба/ и вариант 3
– обработка на наклоните и неравностите с фрезоване и съгл.вариант 2, а
останалата част с Изомаксит – на стойност от 16 180 лева без ДДС /с
печалба/, а без печалбата 15 122 лева. Всеки от тези варианти е приложим,
но само при добра основа на полагане на бетона. Препоръчва се също през 3
години импрегниране на настилката. Иначе, шлайфания бетон има качеството, че
ако има пукнатини в основата и неравности, той ги копира. Затова, преди
полагане на бетона се поставя полиетилен и геотекстил. Земната повърхност
отбелязва различно слягане според натоварването. В случая има зони с по-високо
натоварване и със почти еднакво статично натоварване. Поради това вещото лице
не може да каже дали 6 години са достатъчен период за естественото слягане на
терена.
Оскъпяването на услугата
спрямо договора за СМР и посочените в него стойности от прибл.16 000 лева за
1000 кв.м., се дължи на увеличено количество на шлайфания бетон; допълнителни
количества бетон клас В15 и В35 за оправяне на наклоните; ъглови профили
50/50/5 за окрайчване на част от дилат.фуги както и от услугата бетон-помпа.
Описаният в двете фактури бетон В30, В35 и В15 е реално положен на място като
са посочени и площите. На място са изпълнени и винкелите – положени ъглови
профили /вж.т.8 от ДСТЕ/. Вложеният на място бетон е В30.
Пред ВРС са изслушани и
показанията на воден от ищеца свидетел Б.К. /на л.218/, от които се установява
непосредствено, доколкото свидетелят живее в сграда от комплекса, където е
полагана настилката, че ищецът е изпълнил възложените му СМР – полагане на
бетонова настилка. Управителят на дружеството ищец споделил със свидетеля, че Ч.
се оплаквал от наклоните и нивата. Бетоновата настилка била положена през
м.11.2013г. Експлоатацията започнала още през м.12.2013г. защото хората бързали
да се нанесат. Според свидетеля, на площадката влизали и тежки машини защото
надстроявали тяло Д и В – влизали камиони и кранове. Пътят на терена го правили
Изолации и Ч.. Ответното дружество направило полагането на чакъла, подравнили с
багери. Изолации работили предимно на блокове В, Г и Д и довършвали плочника
между Б-Е и В-Г-Д. Свидетелят сочи доста дефекти в работата на Изолации
–напр.положените плочки. Свидетелят сочи, че одобрява положената настилка, тя
спряла някои от течовете – в тяло Д и Е. Единствено сочи, че не се справили
добре с довършителната фуга между телата В и Б. Сочи, че дилат.фуга била
изработена от Изолации, а не от ищеца. Основно големите кранове влизали през
2014г. – за ремонта на тяло Д. Течовете също започнали през същата 2014г.
Ищецът правил настилката зад бл.Е, Д, В, Г и Б, а останалата част била правена
от Изолации.
Въз основа на тази
фактическа установеност въззивният съд достига до следните правни изводи:
Предявени са искове по
чл.266 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД за изплащане дължимото по договор за изработка /СМР/ от
09.09.2013г. възнаграждение –част от сумата представлява стойността на
доставени материали за изработката, а друга част – дължимо възнаграждение, за
извършената работа. За сумите са издадени фактури №338/10.10.2013г. както и
проформа фактура №14/10.10.2015г. ведно с акт обр.19 от 15.10.2013г. Няма спор,
че страните са били обвързани от твърдяното облигационно правоотношение по
договор за изработка както, че ищецът като изпълнител е извършил възложеното по
договора – доставка на материали и изпълнение на ст.б.настилка, която е в
повече от предвидените в договора около 1000 кв.м.
Въпреки пълното оспорване
на исковете, ответникът признава, че в действителност първоначално уговореното
в договора количество /площ/ е било ориентировъчно тъй като площадката, където
трябвало да бъде извършена настилката, била с неправилни форми. От заключението
на СТЕ /вж.л.235/ се установява, че реално положената настилка от шлайфан бетон
обхваща площ от 1916 кв.м. вместо предвидените 1000 кв.м. по договора. Поради
това съдът намира, че не се касае за допълнително възложени на изпълнителя
работи съобразно възраженията на ответното дружество, а за изпълнение на
възложената работа с договора. В чл.1.2 и чл.2.2. от договора страните изрично
са предвидили, че при разлика в количествата и площта се изготвя акт обр.19,
който следва да бъде предявен на възложителя за одобрение, а след него се
издава и фактура за допълнително заплащане на протоколираните СМР.
Окончателното плащане се извършва на базата на действително извършените работи,
обективирани в протокол обр.19, след приспадане на внесените аванси и
начисляване на 7% печалба за изпълнителя. Относно единичните цени договорът
препраща към подписаното към него Приложение №1 към договор за бетонова
настилка. Видно от договора страните са се съгласили да използват за настилката
„нисък стандарт В30/С25 бетон.
Независимо от изпращане на
поканата за плащане /и за приемане на протокол обр.19/ на друг адрес, вместо
уговорения в договора в раздел VI, видно е, че приложената Телепоща с
приложените към нея протокол 19 и фактури са получени от служител на ответното
дружество Изолации ООД. Дори съдът да приеме, че поканата за приемане на
извършените СМР не е надлежно връчена на възложителя, доколкото е налице
отклонение от уговорения с договора адрес, съдът споделя извода, че работата е
приета с конклудентни действия по реда на чл.264 ЗЗД. Съгласно постоянната
практика на съдилищата, чийто израз е и Решение № 250 от 11.01.2011 г. на ВКС
по т. д. № 535/2010 г., II т. о., ТК, при положение, че
възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и
същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от
страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез
конклудентни действия. Това следва от липсата на изрично законово изискване за
форма на приемането на извършената работа от възложителя в общата законова
уредба на договора за изработка. Достатъчно е извършването на работата,
използването технологично и по предназначение на изработеното.
Съгласно чл.266 ЗЗД,
поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Ако
възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при
приемането на работата. В случая се установява, че липсва подписан акт обр.19
като действително извършеното е установено на място и остойностено от СТЕ,
която съдът възприема за обективна е професионално дадена. В отразеното в
заключението е видно, че е извършено в действителност повече от договореното в
Приложение №1 към договора, съответно на по-голяма стойност от ориентировъчната
цена от 16 000 лева. Факт е, че няма приемане на работата с подписване на
протоколите от възложителя, но липсват и отправени към ищеца възражения по
договора. В обобщение съдът приема, че доколкото площадката е била ефективно
използвана от възложителя непосредствено след полагане на настилката /по
св.показания още през м.12.2013г./, че обектите са приети с актове протокол обр.15
за установяване годността за приемане на строежа, вкл. в частта относно
извършеното от Екострой –Ч.и ЕООД, а така също липсват отправени възражения към
изпълнителя, то работата се счита фактически приета. Всички актове обр.15,
приложени към делото касаят непосредствено периода след завършване на работата
– края на 2013г. Поради това е налице основание за заплащане на действително
извършената работа, която е по възложеното с договора, на основание чл.266 ЗЗД.
Съдът намира, че неподписването на протокола от поръчващия както и наличието на
възражения срещу изпълненото не е основание за отказ да се заплати за
извършената работа – арг. и от чл.265, и от чл.267, ал.2 и чл.268 ЗЗД. Не е
основание за отказ да се заплати извършеното, което е полезно и отговаря на
възложеното, дори при разваляне, което има действие занапред с оглед характера
на договора.
Ищецът претендира заплащане
на доставените за изпълнението строителни материали в размер на 4 339.70
лева – част от фактурираното по ф.№338/2013г. както и за заплащане на
извършените СМР – в размер на 8 673.70 лева по проформа фактура
№14/2015г., или общо 13 013.40 лева. От претендираната сума са приспаднати
платените от ответника аванси в размер на 8 339 лева както е начислена и
печалба от 7% съгласно договора. Съдът констатира, че издадената фактура
№338/2013г. е двустранно подписана от страните като по нея ответникът е
извършил частично плащане в размер на 14 000 лева и се претендира
разликата. Представените от ищеца платежни нареждания за заплащане на сумите,
вкл. с посочване на основанието за заплащането им, не са оспорени и съдът
приема, че установяват твърдяното обстоятелство. Нещо повече, сам ответникът в
отговора на исковата молба не оспорва, че е платил частично задължението по
фактура №338, но твърди, че има право да задържи сумата до поправяне на
дефектите от изпълнителя.
Същевременно съобразно
изслушаната основна СТЕ /на л.235 и сл./, вещото лице посочва стойността на
изпълнените СМР на обекта от ищеца в размер на 37 906 лева без ДДС, в
които са калкулирани и 7% печалба съгласно чл.2.3 от договора. Без начисляване
на печалбата, сумата за изпълнение на настилка от 1916 кв.м., замерени от
вещото лице, възлиза на 35 427 лева. Въз основа и на двете експертизи
/основна и допълнителна/ се установява неоснователност на направените от
възложителя оспорвания на извършеното по вид и количество както и използваните
материали. Установява се вкл. използването на винкел и бетонпомпа. Установява
се също, че на място е използван по-нисък клас бетон за шлайфана настилка –
вместо С30/37 е използван бетон В20/25 /съгласно устните обяснения на вещото
лице на л.243 по делото/ Според вещото лице използваният клас бетон е
минималният клас, но за закрити площи, а когато става въпрос за открити
пространства, които търпят и атмосферни влияния, следва да се използва по-висок
клас бетон, с по-голяма товароносимост. Установява се, че описаните в протокол
№19 СМР както и доставените материали са реално извършени, поради което се
дължи заплащането им.
В допълнителното заключение
/на л.270 и сл./ вещото лице остойностява материалите по фактурите, издадени от
ищеца, съобразно количеството извършена работа като посочва общо стойност на
СМР в размер на 41 646 лева без начисляване на печалбата от 7%, а с нея –
44 561 лева. Дори при съобразяване на платеното от ответника като
възложител, което не се оспорва от ищеца, претендираната сума от общо
13 013.40 лева е дължима, което прави исковете основателни. В заключение,
налице са изпълнени и вложени материали на стойност претендирана от ищеца с исковата
молба. Задължението се установява и от изслушаното заключение на СТЕ, а за част
от дължимата сума е налице и признание от насрещната страна поради извършените
частични плащания както и изявлението, че няма да плати докато ищецът не
поправи дефектите на изработеното.
Поради извод за
основателност на исковете по чл.266 ЗЗД, съдът дължи разглеждане на приетото от
съда възражение за отбив на цената в размер на разходите, необходими за
отстраняване на лошото/некачествено/ строителство. Същото е упражнено под
формата на процесуално възражение за прихващане за сумата от 13 500 лева,
но до размера на предявените искове.
Няма спор и се установява
от събраните експертизи, а така също и от свидетелските показания, че
проблемите с настилката и компрометирането и са се проявили вероятно през
зимния сезон на 2014г. и след това – при падналите дъждове и снегове на терена.
Или, установените от експертизата недостатъци и дефекти при изпълнението на
работата от страна на ищеца са и представляват „скрити” такива и експлоатационни,
които не са могли да бъдат констатирани към момента на изпращане на акт обр.19.
Независимо от това, от заключението на СТЕ се установява с категоричност, че
такива недостатъци са налице при това съществени, което води до проблеми при
използването на площадката и недоброто и състояние към момента на експертизата.
Тези дефекти са описани точно от вещото лице – не са извършени основни
фундаментални стъпки и изисквания при изпълнение на настилката от шлайфан
бетон, нарушени са наклоните, равнинността на някои полета, не са прорязани
добре и обработени фугите и не са изчислени правилно големината и броя на
полетата с недостатъчно армиране. Недостатъците на настилката са навсякъде, но
концентрацията им е по-висока в зоната извън подземните гаражи. Вещото лице
заявява, че е възможно да се извърши ремонт като остойностява в три варианта
разходите за отстраняване на дефектите. /в ДСТЕ/ В т.3.3. от същата се посочва
естеството на причините довели до компрометиране на настилката в периода от 6
годишна експлоатация. Тези причини са комплексни според вещото лице. Дори да се
приеме, че полагането на основата под настилката е било задължение на
възложителя, респ. че основната причина за пукнатините е именно недобрата
трошенокаменна основа, изпълнителят не се освобождава от отговорност за
извършеното. От съществено значение според заключението е дебелината и класа на
бетона, начина на армиране и неспазване технологията на изпълнение. В т.4.1 на
ДСТЕ са посочени и квадратурите на компрометираните полета от настилката. В
т.4.2 дефектите са разделени на групи според начина на отстраняването им. Тъй
като в случая изпълнителят се е съгласил да изработи възложеното без проект и
без каквато и да е строителна документация, вкл.актове обр.12 за скритите
работи, отговорността при отклонения и недостатъци от договореното е негова.
При констатирани недостатъци на изработеното, за възложителя възниква
потестативното право да упражни някое от възраженията по чл.265 от ЗЗД, каквото
в случая е прието за съвместно разглеждане от съда като възражение за
прихващане чрез отбив от дължимата цена.
Съдът намира за
неоснователно възражението на въззивника за преклудиране възможността на
ответника по чл.265 ЗЗД. Действително, ответникът не е доказал, че е спазил
изискването на чл.264, ал.2, предложение второ ЗЗД да уведоми изпълнителя
незабавно след констатиране на недостатъците. Такива доказателства по делото не
са ангажирани от ответното дружество, но в случая от изявленията на изпълнителя
чрез управителя може да се приеме, че е налице знанието му за компрометиране на
настилката. /изявления, че живее на адреса, на който са извършвани СМР/
Тъй като съдът приема за
доказано извършването на работата, респ. въвеждането в експлоатация на
изработеното, приложение намира даденото разрешение с решение № 23/04.08.2014
г. по т. д. № 1938/2013 г. на ТК, І т. о. " При възражение за неточно
изпълнение, приравнено на пълно неизпълнение, на основание чл.265, ал.2 ЗЗД,
предявено в производството по иск с правно основание чл.266 ЗЗД за заплащане на
дължимо на изпълнителя възнаграждение, неустановяването на пълна непригодност
на изработеното, но при установяване на неточно /некачествено/ изпълнение,
предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл.265, ал.1 ЗЗД
намаляване на дължимото възнаграждение, до размер, съответен на изпълнението,
на основание същата разпоредба". В случая, своевременно още с отговора на
исковата молба ответникът е заявил насрещното си материално право по този ред
чрез въвеждане на възражение за намаляване възнаграждението по договора за СМР,
но до размера на предявения иск по чл.266 ЗЗД.
Към завеждане на иска, възражението
на ответника за отбив по чл.265 ЗЗД не е преклудирано като защитно средство
срещу предявения осъдителен иск доколкото е упражнено в предвидения в същата
разпоредба срок. Съгласно чл.264 от ЗЗД, възложителят е длъжен при приемането
на работата да направи всичките си възражения за неправилно изпълнение на
договорената работа, в противен случай, тя се счита за приета. Ако при
извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа е с недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на
работата без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката или намаляване на възнаграждението/отбив/.
Правата се погасяват в шест месеца, а при строителните работи пет години. /чл.265,
ал.3 ЗЗД/ Правата на възложителя се отнасят както за явните, така и за скритите
недостатъци. Няма спор, че в случая изработеното представлява строителна
дейност, поради което преклузията за упражняването му настъпва с изтичане на
петте години от предаване/приемане на работата. В рамките на този срок
възложителят е упражнил и правото си по чл.264, ал.2 ЗЗД да посочи и
индивидуализира констатираните експлоатационни дефекти.
Скритите недостатъци,
съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД са такива, които съществуват, но не могат да се
открият при обикновения начин на приемане на изработеното или такива, които са
се проявили по-късно, за които изрично в закона е предвидено, че поръчващият
трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, което не е
необходимо само ако изпълнителят е знаел недостатъците. За да може да търси
избраната от него възможност по чл.265 ЗЗД,
ответникът трябва да запази правата си по чл.264 ЗЗД.
По делото не е доказано Изолации ООД да е известило веднага след установяване
на дефектите изпълнителя съгласно ал.2 на цит.разпоредба, но възражението е
упражнено в рамките на срока по чл.265, ал.3 ЗЗД, поради което основателно е
било разгледано от съда.
Възражението на ответника е
за отбив в цената по договора в размер на разходите за отремонтиране на
дефектите съгласно чл.265, ал.1, предложение трето ЗЗД. Същото е заявено като
процесуално възражение за прихващане до размера на предявения иск и е уважено
до този размер.
Доказателствената тежест
лежи на страната на възложителя, който следва да установи недостатъците по
изработеното. От приетите експертизи се установява, че са налице недостатъци,
които се дължат и на извършеното от изпълнителя. В този смисъл съдът разбира
даденото от вещото лице заключение, че причините са комплексни. Неоснователно е
възражението на ищеца, че отговорност на възложителя е било подготовката на
терена и фугите както и използването на бетон с по-нисък клас от допустимия.
При всички случаи, извършваната от изпълнителя строителна дейност е
специализирана такава като ангажира професионалната му компетентност. Същия
дължи изработване на възложеното с грижата на добрия търговец и с качество,
съответно на уговореното в договора както и на строителните правила и норми.
/при липса на проект/ В този смисъл са разпоредбите на чл.261 и чл.260 ЗЗД. Не
се установява изпълнителят да е уведомил възложителя за липсата на проект, за
недостатъчност качеството на уговорения бетон и др. При отказ на другата страна
съгласно чл.260, ал.1, предл.последно, изпълнителят може да се откаже от
договора. В противен случай същия носи риска от недостатъци на изработеното,
които се дължат на недобрия вложен материал и/или недобрата подготовка на
площадката.
Вещото лице по експертизата
е дало заключение, че е възможно извършване на ремонт на компрометираната
настилка. И в трите варианта на изслушаната допълнителна СТЕ, стойността на
ремонта възлиза на по-висока стойност от направеното възражение за отбив в
размер на 13 500 лева, но до размера на предявените искове от
13 013.40 лева. Поради това, искът за заплащане на възнаграждението по
договора за СМР, след намаляване със стойността на разходите за поправяне на
недостатъците, е неоснователен.
Извършване на заявената
пред съда своевременно компенсация води до решаващия извод за неоснователност
на предявените искове. До този извод е стигнал и първоинстанционния съд. Поради
идентичност на правните изводи, решението следва да бъде потвърдено.
Съобразно този изход,
разноски за въззивното производство се следват на въззиваемата страна Изолации
ООД в размер на 1130 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Насрещната страна не е
въвела възражение за прекомерност.
Водим от горното,
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№3490/26.07.2019г., постановено по ГД №14353/2018г. на XI състав на ВРС.
ОСЪЖДА „ЕКОСТРОЙ –
Ч.И“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
Вл. Варненчик №133, бл.40 вх.В ап.73, представлявано от Е Х Ч ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗОЛАЦИИ“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, район Приморски, ул. Дубровник № 54, бл. 4,
магазин 6, представлявано от С М Ж, сумата от 1130 лева,
представляваща сторени от въззиваемия разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: