Р Е Ш Е Н И Е
№......................./.......................2021
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 1851 по описа за 2021 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща
чрез адв. Й.А. – *, срещу ЗАД „А.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ,
изменен по реда на чл.
214 от ГПК чрез увеличаване на размера му, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 65.93 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на заден ляв панел на л. а. марка „А.“, модел „*“, с рег.
№ ***, застрахован при ответното дружество по договор № *** от 23.10.2019 г. за
„Каско“, клауза „Пълно“, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 19.01.2020 г. около
19:00 часа в гр. В. на
паркинга на
магазин „М. Б.“, ведно с обезщетението за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 08.02.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 23.10.2019 г. е сключил
застраховка „каско“, клауза „пълно“ на собствения си
автомобил „А. *“, с рег. № ***, с ответното дружество със срок на действие от
01.11.2019 г. до 31.10.2020 г. Автомобилът е бил застрахован за 12 499.00
лева, като застрахователната премия съгласно полица № *** от 23.10.2019 г.
възлизала на 1 003.98 лева. Страните са уговорили премията да бъде
разсрочена на 4 вноски, като към момента всички вноски са били платени.
Поддържа, че процесното МПС било паркирано на паркинга на магазин „М. Б.“в гр. В.
Ищецът твърди, че на 20.01.2020 г.,
около 08:30 часа,
отивайки до автомобила е установил, че е увреден заден десен панел.
На 21.01.2020 г. ответникът е бил
уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като негов служител извършил
оглед на застрахования автомобил, изготвил снимков материал и съставил опис на
щетите по претенция № ***, като в него описал увредените части – заден ляв
панел.
Поддържа се в исковата
молба, че ищецът извънсъдебно е получил сумата в размер от 117.16 лева,
представляваща застрахователно обезщетение. Навежда се, че ищецът е извършил проучване,
след което установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 387.68 лева.
Твърди се, че сумата,
която следва да се изплати на ищеца възлиза на 270.52 лева, представляваща
разликата над сумата заплатена до момента до тази, която е необходима за
ремонта на лекия автомобил.
По същество се моли
съдът да уважи предявения иск като основателен, както и да присъди сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „А.“ е подал писмен
отговор, в който не оспорва твърденията на ищеца за учредено между страните
застрахователно правоотношение по полица № ***/23.10.2019 г. със срок на
действие от 01.11.2019 г. до 21.10.2020 г., както и настъпилото по време на
действие на договора застрахователно събитие и заведената пред него щета, по
която е изплатена сумата в размер от 117.16 лева.
Сочи, че на 21.01.2021
г. ищецът е подал заявление за изплащане на обезщетение, в резултат на което е
образувана преписка по щета № ***. Ответникът твърди, че ищецът е декларирал,
че на 19.01.2020 г. около 19:00 часа е паркирал процесния автомобил в гр. В. на
паркинга на магазин „М. Б.“, като на 20.01.2020 г. е открил паркирания
автомобил с увреден ляв калник. В деня
на завеждане на щетата /21.01.2021 г./ е извършен оглед на автомобила и е
изготвен опис на щетата по претенцията. Констатирана е повреда на лако-бояджийското покритие на заден ляв панел.
Ответникът признава
иска до предявения размер от 10.00 лева и част от непредявения размер, а именно
досежно сумата в размер от 168.71 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.02.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и на заплатената държавна такса в размер от 50.00 лева и
адвокатски хонорар в размер от 300.00 лева.
Оспорва иска за лихви.
В условията на
евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В хода на откритото съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез адв. А. поддържа
предявения иск и моли същият да
бъде уважен в изменения размер.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, не се
представлява. С молба
от 21.05.2021 г. поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание
чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
На основание
чл. 146, ал.
1, т. 3 от ГПК с доклада по делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, между страните: че между ищеца и отвтеника е съществувало
валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № *** от
23.10.2019 г. за застраховка „Каско“ на лек автомобил,
марка „А.“, модел „*“, ДК № *** със срок на застраховката от 01.11.2019 г. до
31.10.2020 г.; че по време на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие в гр. В.; че по заявление на ищеца е заведена щета № *** при ответното
дружество; че е съставен опис техническа експертиза по щета № ***.; че щетата е
по заден ляв панел; че на ищеца преди завеждане на настоящото дело извънсъдебно
е изплатена сумата в общ размер от 117.16 лева; че на 02.04.2021 г. в хода
на производството ответникът е заплатил сумата в размер от 531.29 лева, от
която 178.71 лева – главница, 2.58 лева – лихва за забава, 300.00 лева –
адвокатски хонорар и 50.00 лева – държавна такса.
Приобщено е по делото свидетелство за регистрация на л. а. марка „А.", модел „*“ с ДК № ***, от което
е видно, че автомобилът е собственост на ищеца Г.С.А. /л. 4/.
Видно е от
представеното заявление, че на 21.01.2020 г. ищецът е обективирал своята
претенция за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, в резултат на което е
съставен опис-заключение при ответното дружество, в който е посочено, че
увреденият автодетайл е заден ляв панел.
От представения доклад
по щета № *** от 17.02.2020 г. се констатира, че застрахователната сума по процесната
полица е 12 499.00 лева. След извършеното прихващане с вземанията на
застрахователя за последните две премии, сумата, която е заплатена на ищеца е
117.16 лева, като обезщетението е определено по експертна оценка съгласно
методика на ЗАД „А.“.
От ангажираните
квитанции, издадени от ответното дружество, се констатира още, че ищецът е заплатил
в полза на ответника застрахователна премия в общ размер от 1003. 97 лева.
От ангажираното
експертно заключение по САТЕ се установява, че реалният и възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между процесния
автомобил, който е възможно да е в покой, и друго превозно средство или друг
обект, движещ се в близост до застрахованото МПС. Щетите по автомобила са в
заден ляв панел и се изразяват в наранено лаково покритие на детайла,
вследствие на съприкосновение с твърд предмет. За възстановяване на увреждането
се налага боядисване на детайла. Общата стойност на щетите на автомобила по
средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 361.80 лева и включва
цената на труда и материалите. В хода на о.с.з. вещото лице поддържа
заключението и добавя, че себестойността за извършване на ремонт няма значение
с възрастта на автомобила. Часовата ставка е определена след справки в шест
работещи на територията на гр. В. сервиза, от които три със сертификат ISO, които са официални представители на марка, при които се спазват всички
технологични операции, които са нужни, като се използва специализирано оборудване,
което е за ремонт. Вещото лице сочи, че не е взел предвид най-скъпите сервизи,
които са на премиум марките „М.“, „А.“ и „Б.“,
доколкото същите работят с доста по-високи нормочасове,
но няма пречка автомобилът да се отремонтира, в който
и да е сервиз по избор на собственика. Добавя още, че производителите на дадена
марка могат да зададат нормовремената необходими за възстановяване на
автомобила, но с цел извършването на гаранционни ремонти. В момента, в който
лекият автомобил излезе извън гаранционния си срок, цената се определя от самия
пазар.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изовди:
За да бъде
ангажирана юридическата отговорност на застрахователя по „Каско“ ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи
от фактическия състав на осъдителния иск по чл.
405, ал. 1 от КЗ: 1./ наличието на
валидно застрахователно правоотношение между него и застрахователя – ответник;
2./ изпълнението на собствените си задължения по договора; 3./ настъпването на
процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за
застраховка „Каско“; 4./ размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези
факти, както и да докаже възраженията
си в отговора, а при установяване на горното от
ищеца – да докаже, че е погасил
претендираните суми.
Не е спорно по делото, че
ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба място, дата, час;
че л. а. „А. *" с ДК № *** е бил застрахован при ответника по силата
на застраховка „Каско“ към датата на ПТП; че сумата от
117.16 лева е заплатена от застрахователя
извънсъдебно в полза на ищеца, а сумата в общ размер от
531.29 лева в хода на производството, от която 178.71 лева – главница, 2.58
лева – лихва за забава, 300.00 лева – адвокатски хонорар и 50.00 лева –
държавна такса.
Няма спор по делото
и че в резултат на събитието
са настъпили именно описаните в исковата молба щети.
Настъпването на
щетите по процесния лек автомобил
„А. *", а оттам и на имуществени
вреди в правната сфера на ищеца
като негов собственик се установява
както от представения опис
по щета, така и от заключението
на вещото лице по САТЕ.
Основният спор, който е поставен за
разрешаване пред настоящия съдебен състав е досежно размера на предявените
граждански притезания. Ответникът към датата на
устните състезания е заплатил сумата в общ размер от 295.87 лева /117.16 лева
преди завеждане на делото и 178.71 лева в хода на процеса/, с което счита, че
интересът на кредитора е напълно удовлетворен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ (съотв. чл. 208 от КЗ (отм.)), и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ (чл. 203, ал. 2 от КЗ (отм.)
), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. По съдебно-деловодните разноски:
Водим от изложените мотиви,
СЪДЪТ
ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, ЗАД „А.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.А., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер от 65.93 лева /шестдесет и пет лева и
деветдесет и три стотинки/,
представляваща остатък от застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден ляв панел на л. а. марка
„А.“, модел „*“, с рег. № ***, застрахован при ответното дружество по договор №
*** от 23.10.2019 г. за „Каско“, клауза „Пълно“, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 19.01.2020 г. около 19:00 часа в гр. В. на
паркинга на магазин „М. Б.“, ведно с обезщетението за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.02.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. § 2а, предл. 2-ро от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ЗАД „А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.А., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в общ размер от 260.00 лева
/двеста и шестдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които 200.00 лева – депозит за вещо лице по САТЕ и 60.00 лева – ДДС,
начислен върху уговорения адвокатски хонорар.
Присъдените
суми да се преведат по следната банкова сметка: *** – ***, с титуляр Г.С.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от съобщението.