Определение по дело №267/2018 на Административен съд - Стара Загора

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

              

№28                                     04.02.2019 год.                         град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №267 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

        

         Производството е образувано по молба вх.№178/15.01.2019 год. на Началника на Затвора Стара Загора, чрез процесуалният си представител юриск. Стефка Петрова, с която е направено искане за изменение и допълнение на определение №419/08.01.2019 год., постановено по адм. дело №267/2018 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му за разноските, като бъдат присъдени в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. 

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК жалбоподателят по делото Е.К.Е. изразява становище за неоснователност на депозираната молба.

Искането за допълване на решението е направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

С определение №419/08.01.2019 год. по адм. дело №267/2018 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, е оставена без разглеждане жалббата на Е.К.Е. против мълчалив отказ на Началника на Затвора Стара Загора, да се произнесе по подадена от негова страна молба с вх.№28/11.04.2018 год. с искане за възстановяване на сумата от 58.00 лв. както и за в бъдеще да не му бъдат правени удръжки върху получаването от него трудово възнаграждение по наложените запори, като недопустима и е прекратено производството по делото.

В диспозитива на постановеното решение не са присъдени направените от ответника по делото разноски по делото, включващи юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът дължи произнасяне по всички направени искания от страна на страните по делото. Ако по някое от исканията е пропуснал да се произнесе в постановеното решение, то тогава възниква и възможността на страна да поиска допълването на решението, включително и по направените по делото разноски. В конкретния случай, искане за присъждане на разноски е направено от страна на ответника, но съдът не се е произнесъл по така направеното искане.

         Молбата е неоснователна.

         В разпоредбата на  чл. 143, ал. 4 АПК е предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени разноски, включително възнаграждение за един адвокат, определено съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Нормата е конкретна, изчерпателна и не поражда съмнение относно тълкуването й. В случая, не е налице нито една от предвидените хипотези, поради което и искането за присъждане на разноски е неоснователно. Не е необходимо субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс, тъй като в приложимия процесуален закон - Административнопроцесуалния кодекс, са регламентирани хипотезите, при които в полза на ответника се възлагат разноските, включително юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК, Гражданският процесуален кодекс се прилага само за неуредени в този дял /дял трети от АПК/ въпроси. Спорният въпрос е не дали по принцип се дължи юрисконсултско възнаграждение на ответника, а дали такова възнаграждение се дължи при прекратяване на делото, на основание, различно от регламентираното в чл.143, ал.4 от ГПК. Дори в Тълкувателно решение №3/2010 год. на ОСК на ВАС в обхвата на дължимите за администрацията разноски за юрисконсултско възнаграждание са включени само тези при отхвърляне на оспорването или оттегляне на жалбата от оспорващия, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. За другите хипотези на прекратяване на съдебното производство вън от десезиране на съда чрез оттегляне на жалбата администрацията няма право на разноски.

 

       Водим от горните мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Началника на Затвора Стара Загора за допълване на определение №419/08.01.2019 год., постановено по адм. дело №267/2018 год. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на страните.

    

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: