РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
гр. Пловдив, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Пловдив, XV
състав, в публично съдебно заседание на втори юни май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА
НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. , като разгледа докладваното от
съдия Несторова частно адм. д. № 361 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.134 ал.5 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на „Екоприм“
ЕООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В.А.А., срещу
Решение № 12 от 13.01.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е
оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молба, заведена с вх. №
70-00-15547/27.12.2019г. по регистъра на ТД на НАП-Пловдив, подадена от „Екоприм“ ЕООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: ***, община Раковски, представлявано от управителя В.А.А.,
за изменение на данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.01.2013г.-31.12.2016г.
и за периода 01.01.2013г.-31.12.2015г., установени с
влязъл в сила Ревизионен акт № Р-16001617001448-091-001 от 28.09.2017г.
В жалбата се посочва, че постановеното решение е
незаконосъобразно и необосновано, като се излагат подробни съображения. На
първо място се твърди, че са налице основанията на чл.133 ал.2 т.1 б.а от ДОПК,
тъй като са получени допълнително договори за заем, които не са били подписани
от настоящия управител, а от предходен, който през 2017 г. е прехвърлил
дружествените си дялове и е напуснал дружеството. На второ място, излага
подробни доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.109 от ДОПК.
Иска се от съда отмяна на решението на директора на ТД на НАП – Пловдив и
връщане на преписката със задължителни указания за възлагане на ревизия от
директора на дирекцията по реда на чл.133 от ДОПК.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., която поддържа жалбата по доводи, подробно
изложени в представената по делото писмена защита.
Ответникът -Ддиректорът на
ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., е на
становище, че жалбата е неоснователна и, следва да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд - Пловдив, XV състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С оспореното решение ответникът е оставил без разглеждане,
като процесуално недопустима, молбата на дружеството за изменение на данъчни
задължения по ЗДДС за периода 01.01.2013 – 31.12.2016
г. и за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г.,
установени с влязъл в сила РА № Р-16001617001448-091-001/28.09.2017 г. Посоченият
резултат е мотивиран със следните доводи: 1.не би могло да се допусне
административно производство за изменение, след като е недопустимо съдебно
производство за същото. В случая лицето е разполагало с възможността и е
обжалвало по съдебен ред ревизионния акт, като пропускането, от негова страна,
на срока за обжалване, не може да бъде основание да се търси прилагането на чл. 133 от ДОПК. 2. За приложението на чл.133 от ДОПК законодателят е предвидил
изчерпателно предпоставките затова. Доколкото се касае за изменение на вече
установени задължения с влязъл в сила РА, който се ползва със стабилитет на
влязъл в сила индивидуален административен акт, то приложението на чл.133 от ДОПК се явява извънредно
средство за контрол на вече установените задължения на ревизираното лице.
Основната предпоставка за започване на това производство е влезлият в сила
ревизионен акт да не е бил обжалван по съдебен ред, т.е. това е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на изменението по
административен ред.
Установи се, че с РА №
Р-16001617001448-091-001/28.09.2017 г. са определени задължения за корпоративен
данък за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. и за ДДС
за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. в общ размер
на 847 274 лв. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 29.09.2017
г., не е обжалван в законоустановения срок до 13.10.2017 г. и е влязъл в сила
на 14.10.2017 г. От страна на дружеството са предприети действия за възстановяване
на пропуснат преклузивен
срок за обжалване на РА, но решаващият орган не е установил основателни причини
за това, поради което е отхвърлил молбата. Съответно, този отказ е обжалван
пред административния съд – Пловдив, който го е потвърдил о това определение на
съда е влязло в сила, след съответното касационно обжалване пред ВАС.
Отделно от това, РА №
Р-16001617001448-091-001/28.09.2017 г. е обжалван пред административния орган,
който със свое Решение № 667/13.11.2017 г. е оставил жалбата без разглеждане
поради просрочие. Решението е обжалвано пред
Административен съд – Пловдив, който с Определение № 2426/01.12.2017 г. е
отхвърлил жалбата на дружеството.
С молбата от 27.12.2019
г., с която се иска изменение на данъчни задължения, установени на дружеството
с влязъл в сила РА, са приложени договори за паричен заем от 01.01.2013 г., 14.01.2013 г., 10.03.2013 г. и от 01.01.2016 г., сключени между ЕТ „БААС – С.А.“ и „Екоприм“ ЕООД, както и разходни касови ордери №
21/05.01.2010 г. до № 86/07.01.2014 г., издадени от ЕТ „БААС – С.А.“ на Т.П.,
представител на „Екоприм“ ЕООД, с твърдение, че са
получени от собственичката на ЕТ в началото на м. декември 2019 г.
При тези обстоятелства,
решаващият орган е посочил, че е налице първата предпоставка за изменения на
задълженията, установени с разпоредбата на чл.133 ал.1 от ДОПК – налице са
задължения за данъци, определени с издаден на дружеството РА №
Р-16001617001448-091-001/28.09.2017 г., който не е обжалван по съдебен ред и е
влязъл в сила.
Не е налице обаче втората предпоставка
за допустимост на изменението на задълженията – искането да е подадено в
тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичане на срока
по чл.109 от ДОПК. В този смисъл решаващият орган е посочил, че съгласно чл.109
ал.1 от с. к., не се образува производство по установяване на задължения за
данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичане на годината, в
която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. С РА №
Р-16001617001448-091-001/28.09.2017 г. са определени задължения за корпоративен
данък за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. и за
ДДС за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г.
Посочено е също така, че съгласно
чл.125 ал.5 от ЗДДС във връзка с ал.1 от същия, СД по ЗДДС за данъчни период м.01.2012
г. до м.11.2013 г. е следвало да ес подадат до 14-то число на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят – СД по ЗДДС за данъчен период м.11.2013
г. е следвало да се подаде до 14.12.2013 г. и предвид разпоредбата на чл.109
ал.1 от ДОПК, крайният срок за подаване на искане за изменение на данъчни
задължения по ЗДДС за периода 01.01.2012 г. –
30.11.2013 г. изтича на 31.12.2018 г., който срок е и краен за подаване на
искане за изменение на задълженията по ЗКПО за 2012 г., съобразявайки разпоредбата
на чл.92 ал.2 от с. з. За останалите данъчни периоди и задължения по ЗДДС и
ЗКПО, установеният с разпоредбата на чл.109 ал.1 от ДОПК срок не е изтекъл към
27.12.2019 г. За останалите данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО молбата за
изменение на установените с РА задължения е подадена след изтичане на
тримесечния срок от узнаване на обстоятелствата, удостоверени с приложените към
нея документи.
На следващо място е
посочено, че като условие за допустимост на изменение на установените с РА
публични задължения, разпоредбата на чл.134 ал.3 от ДОПК определя, че заповедта
за възлагане на ревизия или искането за изменение да е подадено в тримесечен
срок от узнаването на основанието за изменение. Каза се, че договорите за
паричен заем са представени с молбата от 27.12.2019 г., като получени от
собственичката на ЕТ в началото на м.декември 2019 г., поради което решаващият
орган е формирал извод, че тези доказателства са частни документи и
удостоверяват, че изявленията са направени от лицата, посочени в тях, едно от които
е „Екоприм“ ЕООД, същите са узнати от дружеството при
съставянето им, поради което, тримесечният срок по чл.134 ал.3 от ДОПК е
изтекъл на 27.12.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът приема, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган, предвид издаването на решението от директора на надлежната
ТД на НАП и правомощията на този орган по чл.134 ал.1 от ДОПК, както и в изискващата се писмена форма, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила - предвид обстоятелството, че
административният орган е бил надлежно сезиран и се е произнесъл по допустимо
искане.
Съдът намира, че решението съответства на материалния
закон. Съгласно посоченото от ревизираното лице основание по чл.133 ал.2 т.1 от ДОПК, задължение за данъци или задължителни осигурителни
вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по
съдебен ред, може да бъде изменено, когато се открият нови обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на
задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли
да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до: а)
издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван; б) влизането в
сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван.
Производството представлява извънреден способ за
защита срещу порочни влезли в сила ревизионни актове, които не са били предмет
на съдебен контрол, какъвто е и процесния ревизионен акт на ТД на НАП - Пловдив.
Освен това, конкретната хипотеза изисква наличието на нови обстоятелства, респ.
новите доказателства, които да са от съществено значение за установяване на
задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, спазването на
определения в закона срок за предявяване на искането за изменение /в случая тримесечен срок от узнаване на основанието/,
както и към момента на искането по отношение на установените задължения да не е
изтекъл срокът по чл.109 от ДОПК, за да бъде допуснато изменението на установени с РА
задължения, пред решаващия орган следва да са обосновани обстоятелства или
представени доказателства, кумулативно отговарящи на посочените по-горе две
изисквания, като липсата на което и да е от тях самостоятелно обуславя
неоснователност на направеното искане.
Основанието за извършване на повторно ревизионно
производство представлява наличието на непълнота на фактическия или доказателствения материал, на който е базиран ревизионният
акт, която непълнота се разкрива след неговото издаване или влизане в сила след
административно обжалване, не се дължи на процесуално нарушение на ревизиращия
орган или небрежност на страната, а по същността си е такава, че отстраняването
й би могло да обуслови промяна на изводите относно установеността на факти от
съществено значение за определянето на задълженията на данъчния субект. Предвид
това, под нови обстоятелства по смисъла на посочената по-горе норма следва да
се разбират факти от действителността, които имат за спорните правоотношения
значение на юридически или доказателствени факти, възникнали са преди
приключване на ревизионното производство или най-късно преди влизането в сила
на РА, но които не са били узнати от задълженото лице и компетентния орган, или
са били твърдени по време на висящността на
производството, но са останали недоказани въпреки проявените от данъчния субект
необходими процесуални усилия.
Съответно основание за повторно ревизионно
производство са и новооткритите, а също и новосъздадените документи относно
факти от посочените по-горе категории. В този смисъл под нови доказателства се
разбират такива, които не са били представени в хода на ревизията, не по вина
на ревизирания субект, а въпреки процесуалните му усилия, респ. съществуващи
или новосъздадени писмени доказателства за новоузнатите
факти и обстоятелства. Когато новосъздаденото доказателство е относимо към
претендирано наличие или липса на обстоятелство, обхванато от мотивите на
ревизионния акт, то притежава качеството на ново такова по смисъла на
разпоредбата. Ново доказателство е и новосъздадено писмено доказателство, което
установява новооткрито /новоузнато/ обстоятелство,
което има значение за установяването на данъчно или осигурително задължение за
изследвания данъчен период.
В случая не се сочат от жалбоподателя обстоятелства и
нови писмени доказателства в смисъла на чл.133 ал.2 т.1 от ДОПК, нито в смисъла
на чл.133 ал.2 т.2, 3, 4 и 5 от ДОПК. Жалбоподателят е упражнил всички права,
визирани в ДОПК, за да се защити срещу посочения по-горе ревизионен акт,
твърдейки неговата незаконосъобразност. Евентуални процесуални пропуски, за
които се твърди, не са сред тези по чл.133 от ДОПК за изменение на данъчните
задължения, които са установени с влязъл в сила РА. Дори и да се приеме, че в
хода на съдебния процес са събрани някакви нови доказателства, то е изтекъл към
момента 3 месечният срок, в рамките на който е можело да се иска изменение на
данъчните задължения. Каза се по-горе, съгласно разпоредбата на чл.109 ал.1 от ДОПК крайният срок за подаване на искане за изменение на данъчни задължения по
ЗДДС за периода 01.01.2012 г. – 30.11.2013 г., е
изтекъл на 31.12.2018 г., а за останалите данъчни периоди по ЗДДС – 01.12.2013
– 31.12.2016 г. и по ЗКПО за периода 01.01.2013 – 31.12.2015
г. установеният срок не е изтекъл към 27.12.2019 г., но към този момент е
подадена молбата за изменение на задълженията с приложени договори за парични
заеми, т.е. тези обстоятелства са били известни на лицата към момента на
съставянето им и не представляват нови или новоузнати
доказателства, тъй като са подписани от тях, поради което тримесечният срок по
чл.134 ал.3 от ДОПК е изтекъл към тази дата.
Следователно, доколкото искането за изменение на
задълженията е подадено едва на 27.12.2019 г., то действително се явява и
подадено след срока, тъй като в него се сочат факти и данни, които касаят
доказателствата, изготвени и подписани от лицата по време на ревизираните
периоди, за които не е имало пречка да бъдат представени още в хода на ревизионното
производство, както правилно е приел и административният орган.
С оглед на гореизложеното възраженията, изложени в
жалбата, са неоснователни, а оспореното Решение № 12 от 13.01.2020 г. на директора
на ТД на НАП – Пловдив е съобразено с материалния закон.
Предвид изхода на спора и претенциите на ответника за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се дължат от
жалбоподателя в полза на ответника. Същите се констатираха в размер на 500
(петстотин) лева, съобразно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.134 ал.5 от ДОПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екоприм“ ЕООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: - ***, представлявано от управителя В.А.А., срещу Решение № 12 от 13.01.2020 г. на Директора на ТД
на НАП - Пловдив
ОСЪЖДА „Екоприм“ ЕООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: - ***, представлявано от В.А.А.,
да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 500лв. (петстотин)
лева.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/