Р Е Ш Е Н И Е
№1606/31.3.2020г.
Гр.Варна,31.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на тринадесети март през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 9156 по описа
за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по предявена искова молба с вх.№ 42 519/12.06.2019
г. от „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори В. М. С.и Д. Н. Н., чрез пълномощника - юрисконсулт М.Б.С.,
упълномощена съгласно пълномощно рег.№ 84,85/06.01.2016г. на нотариус М. Ш.,
рег.№ *с район на действие района на PC - гр. София, с адрес за получаване на призовки и съобщения: *против ответника С.М.С.
ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Предметът
на установителната защита е очертан в петитума на иска, като с предявения иск ищцовата страна
желае да бъде установено със СПН съществуването на паричното вземане за което в
полза на Б. Д. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК – Заповед № 505 по ч.гр.д.№ 279/2019 г. по
описа на РС Варна, ХLI – ви състав, връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Предявените от ищцовата страна „Б.
Д.“ ЕАД, ЕИК *, обективно
кумулативно съединени специални положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде постановено Решение по
силата на което да бъде установено със сила на пресъдено
нещо съществуването на паричните вземания за които е била издадена в полза на „Б.
Д.“ ЕАД по частно гр.д.№ 279/2019 г. по описа на РС Варна, ХLI –ви
състав Заповед № 505/25.1.2019г за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК както следва:СУМАТА 943.77 лева /деветстотин четиридесет
и три лева и седемдесет и седем стотинки/ - главница, дължима по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 26.04.2018 г.; СУМАТА 120.52
лева договорна лихва от 10.06.2018 г. до 10.01.2019 г.; СУМАТА 0.13 лева лихвена надбавка за забава от 09.01.2019 г. до 10.01.2019 г.; СУМАТА
75.00 лева дължими такси –заемни такси; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2019 г. (датата на подаване
на заявлението във ВРС) до окончателното изплащане на вземането .
Ищцовата страна основава
исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства
а именно: Сочи се, че
със Заповед № 505/25.1.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 29.1.2019 г. издадени от РС
Варна по частно гр.дело №279/2019 г. ответникът С.С.
била осъдена за заплати на Б. Д. ЕАД
главница, лихви и такси по договор
за кредитна карта от 26.4.2018 г. в общ размер на 1 139,42 лева
ведно със законната лихва върху главницата,считано от 10.1.2019 г., както и
разноски по частното дело в общ размер на 75 лева.В образувано въз основа на
издадените Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
изпълнително производство – изпълнително дело № 20198930400080 по описа на ЧСИ
Д.С. - С., ЧСИ с рег.№ *в КЧСИ, заповедта била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК поради което за Банката бил налице правен
интерес от предявяване в законоустановения срок на установителния иск и на осн. чл.
415, ал. т. 2 ГПК е образувано настоящото исково производство.
В
исковата молба са наведени следните фактически твърдения на които се основава
иска: На 26.04.2018г.
между „Б. Д.“ ЕАД и кредитополучател С.М.С. бил сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица (Договор за кредит) по силата на който Банката предоставила на
Кредитополучателя банков револвиращ кредит в размер
на 1 000 (хиляда) лева, под формата на кредитен лимит, достъпът до който се
осигурявал чрез издадена кредитна карта *.
Неразделна част от Договора за кредит били приетите и подписани от Кредитополучателя
Условия за съответния вид карта (Условия) и Общи условия на Б. Д. ЕАД по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит (Общи условия). В изпълнение на задълженията си по чл. 5 от ЗПК, преди подписване на Договора за кредит Банката твърди, че
предоставила на кредитополучателя необходимата информация за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на
договор за кредит, което
кредитополучателят удостоверил с полагане на подписа си в договора (чл.7). Съгласно
чл.26, ал.2 от Общите условия към договора за кредит срокът за ползване на
кредита бил обвързан и съвпадал със срока на валидност на кредитната карта.
Достъпът до кредитния лимит се осъществявал единствено чрез картата, като за
усвоената чрез транзакции част от лимита клиентът заплащал променлива лихва,
която се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума. Погасяването
на кредита се осъществявало чрез ежемесечни вноски на минимална сума за револвиране, посочена в Условията, като вноските се
извършвали в рамките на гратисен период след
определена от страните месечна падежна дата. При невнасяне на минималната сума
за револвиране в рамките на гратисния
период по картата се начислявала такса за невнесена минимална сума, съдържаща
се в Условията (чл.25, ал.5 от ОУ). Клиентът имал също възможност да погасява
частично или изцяло задълженията си във всеки един момент, като кредитния лимит
се револвирал ежедневно с размера на погасената част
от ползвания кредит. Видно било, според „Б. Д.“ ЕАД ,от Условията за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти *, че срокът на валидност на този вид
карта бил 3 години, месечната падежна дата: 10-то число на месеца, гратисният период 15 дни, минималната сума за револвиране - 30 лева, а в случай че усвоената сума е
по-малка от 30 лева, минималната сума за револвиране
била равна на усвоената сума. В Условията били посочени и съответните такси,
дължими от кредитополучателя във връзка с ползването на * - за теглене на пари
в брой, за невнесена минимална сума в гратисния
период (15 лева) и др.Усвояването на кредитния лимит и неговото отчитане и
обслужване се извършвали по „целева“ / само за нуждите на предоставения
кредитен лимит / разплащателна сметка с IBAN ***, с титуляр С.М.С.. Съгласно
Договора за кредитна карта, за ползване на заетите средства страните договорили
тяхното олихвяване с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора бил 21.95 % годишно, формиран
от стойността на 6-месечен СОФИБОР и надбавка. Лихвеният процент се променял с
промяната на 6-месечния СОФИБОР в сроковете и при условията, посочени в Общите
условия към Договора за кредит. В случай, че четири поредни месеца, считано от
месечната падежна дата, клиентът не револвирал
кредита си или револвирал със суми по-малки от
минималните суми за револвиране за съответния период,
правото на ползване на кредита се
спирало (чл.31, ал.1 от ОУ). Ако клиентът внесял дължимата минимална сума
за револвиране до края на следващия (пети) гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановявало. Ако клиентът не погасял задължението си в този срок, ползването на
кредитния лимит се прекратявало и вземането на Банката за целия
използван кредитен лимит независимо от начина, по който бил формиран, ставало изискуемо и започвало да cе олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта.Видно
било от Декларация за предаване/връщане на банкова карта, издадената по
договора, че кредитна карта * била
получена от кредитополучателя С.С. на 08.05.2018г., от която дата, твърди
Банката, че започнало фактическото
ползване на кредита. Усвояването чрез картата било извършвано общо 5 пъти :
на 08.05.2018г., 09.05.2018г., 10.05.2018г. и 14.05.2018г. - теглене на ATM на
суми в общ размер на 1000 лева и на 15.05.2018г. - плащане на ПОС на сума в
размер на 4.90 лева. Дължимите месечно суми за револвиране
били заплащани само два пъти - на 11.05.2018г. били внесени 30 лева и на
25.06.2018г. били внесени 50 лева. След тази дата погасяването по кредита, сочи
Банката, че било преустановено поради нереволвиране в
четири поредни месеца - м.07, 08, 09 и 10.2018 г. и правото на ползване
на кредита било спряно. Поради липсата
на револвиране и следващите месеци, считано от
10.12.2018г. правото на ползване на кредита, сочи Б. Д. ЕАД, че било прекратено
и във връзка с това е започнало отчитането му по отделна кредитна сметка с № 25772159. Предвид наличието на
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане, в
изпълнение на изискването на чл.60, ал.2
от ЗКИ кредиторът твърди, че
отправил до задълженото лице Уведомление
изх.№ 06-20-03639/30.10.2018г., съдържащо едностранно волеизявление в
горния смисъл и връчено на 11.11.2018г. чрез ЧСИ Н. Г., рег.№ *в КЧСИ. С
връчване на уведомлението били постигнати целените от Банката правни последици:
промяна в правната сфера на длъжника, изразяваща се в настъпване на предсрочна
изискуемост на дължимите от него по договора за кредит суми.След настъпване на
предсрочната изискуемост ответникът не бил заплатил дължимите към Банката суми,
поради което Банката предприела действия за принудително събиране на вземанията
си, като подала Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК. По образуваното въз основа на Заявлението ч.гр.д.№ 279/2019г. по
описа на Районен съд - гр.Варна в полза на „Б. Д.“ ЕАД били издадени Заповед №
505/25.01.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 29.01.2019г. срещу длъжника С.М.С., въз
основа на които „Б. Д.“ ЕАД образували ИД
№ 20188930400080 по описа на ЧСИ Д. С. С., рег.№ *в КЧСИ.С исковата молба
по чл. 422 ГПК Банката претендира установяване на вземанията си от ответника С.М.С.
по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 26.04.2018г., включващи главница, договорна лихва,
лихва за забава и заемни такси, а именно: изискуема главница в размер на 943.77
лева, представляваща усвоената и непогасена част от разрешения с договора
кредитен лимит от 1 000 лева;изискуема договорна (възнаградителна)
лихва, в размер на 120.52 лева, дължима на основание чл.1, ал.2 от Договора за кредит, представляваща сбор от начислена
съгл. Раздел VII от Общите условия и
непогасена лихва за периода 10.06.2018г. - 10.01.2019г. вкл.;изискуема лихва за
забава в размер на 0.13 лева, дължима на основание чл.32 от Общите условия към Договора за кредит и начислена за
периода от 09.01.2019г. до 10.01.2019Г. вкл.; заемни такси в размер на 75 лева,
дължими на основание чл.8 от Договора
за кредит и чл.53 от Общите условия
и начислени съобразно приложимата Тарифа
и Условия по кредитна карта *., представляващи сбор от дължими такси за нереволвиране (невнесена минимална сума). Посочвайки
основанията и размера на паричните вземания ищцовата Б. Д. ЕАД е формулирана
визираното и по-горе искане по см. на чл.127, ал. 1 т. 5 ГПК.Обективирано е искане в полза на Б. Д. да се присъдят и
разноските сторени в заповедното и в исковото производство а в случай на
частично уважаване на иска се желае присъждане на разноски след съдебна
компенсация. В подкрепа на твърденията си Б. Д. ЕАД е направила доказателствени
искания.
В
срока по чл. 131 ГПК,ответницата по иска,чрез адвокат Р.Д. – особен
представител на ответницата е депозирал отговор на исковата молба. Ответницата,
чрез особения й представител оспорва твърдението в исковата молба, че между С. С.
и Б. Д. ЕАД има подписан валиден и обвързващ ответницата договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица и по-специално: Оспорва
се от страна на Банката договора да е подписан от надлежно овластено
да го сключи физическо лице /не било ясно кой го сключил и упълномощен бил за
това/, оспорва се С. да е подписвала този договор /л. 9, 10 от делото/ и ОУ на
договора /л. 11-19 от делото/. Оспорва се С. да е подписала намиращите се на л.
20 от делото условия за издаване и обслужване на плащания на кредитни карти,
както и намиращата на л. 21 от делото декларация за предаване /връщане на
банкова карта, като за тези два документа адв. Д.
прави възражение, че не било ясно кой ги подписал от страна на Банката и
упълномощен и овластен ли е бил за това действие.
Оспорена е валидността на връчване на поканата –уведомление находяща
се на л. 22 от делото. При тези възражения ответницата чрез особения й
представител оспорва иска изцяло по основание и по размер като желае искът да
бъде цялостно отхвърлен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 13.03.2020 г. ищцовата
страна,представлявана от юрисконсулт С. намира, че от събраните по делото писмени доказателства,
от изслушаните и приети експертизи включително се установяват безспорно
твърденията на ищцовата страна, обосновани в исковата молба, а именно наличието
на валидни облигационни отношения с ответника по делото, предоставяне на сумата
по договора за банков кредит, настъпилата забава като основание за обявяване на
предсрочна изискуемост на всички вземания по кредита, а така също и настъпване
на тази изискуемост, нейното редовно обявяване и размера на дължимите суми по
договора за кредит. Предвид това, юрисконсулт С. желае ВРС да постанови
Решение, с което да установи със сила на пресъдено
нещо, че съществува вземане на „Б. Д.” към С.М.С. по Договор за кредит от
26.04.2018 г. съгласно издадената Заповед за изпълнение, като присъди на
банката сторените по делото разноски и определи юрисконсултско
възнаграждение в двете производства, включително и заповедното производство.
В същото съдебно заседание ответникът, представляван от надлежно
назначен при условията на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат Д.
от ВАК моли делото да
бъде решено съобразно доказателствения материал,
достатъчен като обем, като евентуално се споделят резервите, изразени в отговора
на искова молба. Обективирано е и нарочно искане за постановяване
на отделно Определение, с което да се изплати депозита в размер на 300 лв.на
особения представител.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният
по делото при условията на обективно кумулативно съединяване специален
положителен установителен иск е с правна квалификация
чл.422, ал.1,вр. чл.415, ал.1 ГПК,вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД е процесуално допустим ,т.к.е заведен от страна имаща правен интерес
да бъде установено със СПН съществуването на парично вземане, за което в полза
на същата страна - Б. Д. ЕАД е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение и искът е предявен в преклузивния срок по
чл. 415 ГПК . Исковата молба е предявена във ВРС на дата 12.06.2019 год. /л.3 от
делото/ след като на ищцовата страна заповедният съд е указал възможността в
срока по чл.415 ГПК да предяви иска за установяване на паричните вземания за
които е било водено заповедно производство по заявление на заявителя „Б. Д.„
ЕАД.
От
материалите по приобщеното към исковото производство частно гражданско дело
№ 279/2019 г.по описа на ВРС ХLI-ви състав, безспорно се установява,
че заповедното дело с посочения
номер е било заведено в РС Варна под номер 279/2019 г. въз основа на Заявление
по чл.417 ГПК с вх.№ 1843 /10.1.2019 г./ л. 2 от частното дело /.В самото
Заявление по чл.417 ГПК, в т. 9 -14, заявителят –ищец в исковото производство е
сезирал РС Варна с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, постановяване на незабавно изпълнение по чл.418 ГПК,
като вземанията са индивидуализирани по основания и размери.Установява се още
от материалите по заповедното дело, че въз основа на Разпореждане № 3676/25.1.2019
г./ л.28 от ч.гр.д. / заповедният съд е издал Заповед № 505/25.1.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ в полза на „ Б. Д. „ЕАД
против длъжника С.М.С., ЕГН ********** /л.29/. В
самата заповед заповедния съд е постановил длъжникът да заплати на заявителя „Б.
Д. „ ЕАД сумите : 943,77 лв. главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с реловриращ кредит за
физически лица от 26.4.2018 г.; 120,52 лв. договорна лихва от 10.6.2018 г. до
10.1.2019 г., сумата от 0,13 лв. лихвена надбавка за забава от 09.01.2019 г.до
10.01.2019 г., сумата от 75,00 лева дължими такси и законната лихва върху
главницата, считано от 10.1.2019 г. до изплащане на вземането. В полза на ” Б.
Д.” ЕАД заповедният съд е присъдил сумата от общо 75 лева съдебно - деловодни
разноски по заповедното дело, от които 25 лева за платена държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение.Изрично е
постановено изпълнение на заповедта по чл.418 ГПК и издаден и изпълнителен лист
в полза на Б. Д. ЕАД като в заповедта е вписано още, че вземанията произтичат
от следните обстоятелства: Дължима сума по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 26.4.2018 г. От останалите писмени доказателства по частното дело се
установя,че ЧСИ е връчил заповедта за изпълнение на парично задължение на
длъжника на осн.чл.47 ГПК, дадени са били указания на
заявителя за възможността да предяви специалния положителен установителен
иск в едномесечен срок, считано от получаване на преписа на разпореждането и
заявителят е предявил в срока по чл.415 ГПК иска пред настоящия исков съд .
Извън цитираното частно
гражданско дело, като писмени доказателствав исковото
производство са приобщени ангажираните от „Б. Д.” ЕАД с исковата молба заверени копия на : Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 26.04.2018 г.; Общи условия по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на „Б. Д.”, в
сила от 30.03.2018 г.; условия за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi
Gо на „Б. Д.”; декларация за предаване/връщане на
банкова карта; покана-уведомление изходящ
номер Б. Д.: 06-20-03639/30.10.2018 г.; молба
вх.№ 00990/13.02.2019 г. по изп.дело №
20198930400080 по описа на ЧСИ Д. С. С..
Така представените от ищцовата страна
документи целящи да установят и докажат
наличието на валидна облигационна връзка между банката и ответника още с отговора
на искова молба са били оспорени .След изразяване на становище от ищцовата
страна,че ще се ползва от оспорените като неистински документи и обективиране на надлежно доказателствено
искане от особения представител на отнетницата, с
Определение № 1888/18.2.2020г./л.72/ съдът на основание чл. 193 от ГПК е открил производство по оспорване на
автентичността на цитираните по-горе документи а именно : 1.Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 26.04.2018 г.; 2.Общи условия
по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на „Б. Д.”, в
сила от 30.03.2018 г.; 3.Условия за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi
Gо на „Б. Д.” ЕАД и 4.декларация за
предаване/връщане на банкова карта.
За проверка на истинността на
оспорените документи със същото Определение е допуснато провеждане на съдебно - графологична
експертиза, възложена на вещото лице Ц.Ц., с
поставени въпроси към вещото лице да установи дали подписите върху четирите
оспорени документа са положени от ответницата.В проведеното по делото открито
съдебно заседание от 07.02.2020 г.съдът е извършил сверка на представения от ищцовата страна оригинал на Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит за физически лица от 26.04.2018 г., с копието по делото, находящо се на л. 9.При извършеното сравнение на оригинала
с копието съдът е установил,че оригиналът се различава от копието само в чл. 1, ал. 2, като върху оригинала след
цифрово изписаната сума „1000” има съкращението „лв.”, а на копието го няма.В
същото открито съдебно заседание съдът е сверил и останалите
представени от ю.к. С. оригинали,
а именно: Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Б. Д.”, в сила от 30.03.2018 г.;
Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi Gо на „Б. Д.”; декларация за
предаване/връщане на банкова карта; покана-уведомление изходящ номер Б. Д.:
06-20-03639/30.10.2018 г., като е констатирано, че представените по делото
заверени копия съвпадат с
оригиналите на документите, след което оригиналите на документите са върнати на
ю.к. С..По отношение на разминаването в договора като оригинал и копието по
делото на същия документ, в откритото съдебно заседание юрисконсулт С. сочи, че
вероятно се дължи на това, че по процедура Договорът трябва
да се сканира и да се качи в т.нар електронно досие и вероятно след качването
служителят е видял, че липсва „лв.” и го е добавил, но вече е бил
сканирал.
Установено е по делото от неоспореното
заключение на вещото лице Ц.Ц. по допуснатата съдебно графологична
експертиза (л.75-79 ),че подписите върху четирите оспорени документа са изпълнени от С.М.С.
с ЕГН **********.
При така приетото и неоспорено
заключение на вещото лице Ц.Ц. се налага единственият
извод, че оспорването на истинността на документите визирани в т.1 – т.4 от
Определение № 1888/18.2.2020г./л.72/ е останало неуспешно, т.к. всички
документи са автентични, подписани от лицето сочено като техен автор а именно
ответницата С.М.С..
За пълното изясняване на фактическата
страна по спора по делото е допуснато провеждането и на съдебно –счетоводна експертиза, възложена на вещото лице Д.П.. Установява
се по делото, въз основа на неоспореното от страните заключение на вещото лице -
счетоводител , (приобщено
на листи от 86 –ти до 90 –ти вкл. ) следното :
На 26.04.2018 г. между “Б. Д.” ЕАД в качество на кредитодател от една страна и С.М.С. е бил сключен договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит на физически лица, при условията на : желан кредитен лимит 1000,00 лв.,сметка
за целите на картата IBAN *** ,
водена при „Б. Д.” ЕАД .
Установено е от вещото лице
експерт-счетоводител, както може да бъде прочетено и от Договора от 26.04.2018
г., че „Б. Д. „ ЕАД е предоставила револвиращ кредит
под формата на кредитен лимит ,чрез кредитна карта в размер на 1000,00 лв., с
променлив лихвен процент , към датата на сключване на договора 21,95 % ;
месечна падежна дата 10-то число на месеца;лихвата се начислява върху усвоената
и непогасена част от кредита.
Основният въпрос на който дава отговор
ССчЕ е : извършвани
ли са усвоявания от кредитополучателя от предоставения кредитен лимит,
съгласно договора за кредит от 26.4.2018 г. На този въпрос в.л.Д.П., на база
проследяване по справка – извлечение, движението по кредита чрез разкрита
банкова сметка *** С.М.С. по IBAN ***,
в Б. Д. ЕАД дава следния отговор: датите на усвояване на суми по
кредита,описани в Справка 1 колони 1 и 4
, са както следва : 08.05.2018 г. 400,00 лв., 09.05.2018 г. 400,00 лв., 10.05.2018
г. 50,00 лв., 14.05.2018 г. 150,00 лв., 15.05.2018 г. плащане 4,90 лв. на ПОС,
начин на усвояване –теглене на АТМ . На
второ място вещото лице отговоря и на въпроса :Допуснато ли е неизпълнение от
страна на кредитополучателя на задължението за заплащане на пет минимални суми
за револвиране към 10.12.2018 ./ датата на
прекратяване на ползване на кредита /и на кои падежни дати : Отговорът на
вещото лице,даден в две части обосновава извода за наличие на неизпълнение на
договорното задължение на кредитополучателя а
именно: В.л.П. сочи , че е извършено плащане на вноските както следва:
на 11.05.2018 г. 30,00 лв., и на 25.06.2018 г. 50,00 лв. (Справка 1, колона 3 –
лист 90-ти от делото )-
т.е. последно платена
сума на 05.06.2018
г. Към датата 10.12.2018
г.,обобщава в.л.П.,че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя на
задължението за плащане на пет минимални суми за револвиране
– 10.07.2018 г. , 10.08.2018 г.,10.09.2018 г.,10.10.2018 г.10.11.2018
г.Третия отговорна вещото лице касае размера и
основанията на отделните парични вземания,претендирани
от Б. Д. ЕАД (
стр.2 и стр. от ССчЕ и Справка 1 ) а последният четвърти отговор,че след
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и изпълнителен лист (
10.01.2019) и към датата на изготвяне
на експертизата 05.03.2020 г. суми не са постъпвали.Въз основа на
описаното в констативно-съобразителната част и таблично отразеното в Справка 1
вещото лице Д.П. дава заключението, че към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК дължимите от ответницата парични вземания са със следните размери и
основания:изискуема
главница в размер на 943.77 лева,
договорна (възнаградителна) лихва, в размер на 120.52 лева, дължима към 10.1.2019 г. ( 103,26 лв. към 10.12.2018г.
) ;лихва за забава в размер на 0.13 лева –лихвена надбавка за забава
за преиода от 09.1.2019 г. до 10.1.2019 г. и 75.00 лева размер на дължими такси по
кредита.
Други доказателства по делото ,освен
допълнително представено писмено доказателство приложено на л. 91 –ви
свидетелстващо отново за надлежно сключен договор между кредитодател
и кредитополучател, не са ангажирани.
При така събраните доказателства по
делото, съдът намира, че исковите претенции предявени от ”Б. Д. „ ЕАД против
ответника С.С. с правна квалификация чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр.чл.86
ал.1 ЗЗД са напълно доказани и по основание и по размери, поради което
специалният положителен установителен иск следва да
бъде уважен изцяло.
Още с проекта за доклад по делото,
обявен за окончателен без възражения на страните исковият съд е разпределил
тежестта на доказване между ищцовата и ответната страни по следния начин : Съгласно общото правило на чл. 154 ГПК
всяка една страна в гражданския процес е следвало да установи и докаже
твърденията си въз основа на които черпи за себе си положителни права. В тежест на ищцовата страна съдът е
възложил да установи твърденията си въз основа на които основава активната си
процесуално правна и материално правна легитимация а именно: че е било
образувано по Заявление на ищцовата страна частно гр.дело по описа на РС Варна,
по което дело в полза на заявителя била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, че е било постановено
незабавно изпълнение и съгл. чл. 418 ГПК; издаден изпълнителен лист, както и че
е било образувано изпълнително дело с посочения в исковата молба номер при ЧСИ
Д.Сербезова в производството по което ПДИ е връчена при условията на чл. 47 ГПК
и че в срока по чл.415 ГПК ищцовата страна е предявила положителния установителен иск. В тежест на същата страна съдът е
възложил да установи и докаже, че е носител на оспореното парично вземане в
качеството й на надлежен кредитор въз основа на Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 26.04.2018г., който договор е бил сключен при действието на Общи
условия на „Б. Д.” ЕАД за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит; Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти * ; че по
силата на договора сключен с ответницата в качеството си на изправна страна е
изпълнила договорените задължения,респ. ползването на кредитния лимит от страна
на ответницата.Ищцовата страна е следвало да докаже
твърденията си, че кредитът е станал изискуем, датата на изискуемостта,
уведомяването на длъжника затова така както е твърдяла в заповедното
производството и продължава да твърди и в исковото производство. На последно
място с доклада по делото съдът е възложил на ищцовата страна да докаже при
условията на пълно и главно доказване и основанието
и размерите на претенциите си както за главница така и за претендираните лихви и такси и законна лихва, както и
твърденията си че ответницата е била уведомена за възникналото задължение да
погаси непогасените вземания, възникнали въз основа на договорната връзка.В тежест на ответната страна съдът е
указал, че следва да наведе всички възможни правоизключващи,
правопогасяващи и/или право отлагащи възражения по
предявените специални положителни установителни
искове, каквото всъщност е навела в отговора на искова молба.
При така
разпределената тежест на доказване, на база на писмените доказателства събрани
по делото, обективните и компетентно дадени заключения на вещите лица по
допуснатите приобщени и неоспорени съдебно графологична
и съдебно счетоводна експертизи, съдът достигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявените по делото от Б.
Д. ЕАД специални положителни установителни искове, са
процесуално допустими и напълно доказани.
Ищцовата страна е провела пълно и главно доказване на
исковете си,поради което и исковете с правна квалификация чл. 422 ал.1,вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86
, ал.1 ЗЗД подлежат на цялостно уважаване , като от правна страна за да изведе
горният извод съдът излага следите мотиви :
Основното
възражение на ответницата, представлявана от надлежно назначеният й при
условията на чл. 47 , ал.6 ГПК особен представител – адвокат от АК Варна Р.Т.Д.
е било ,че между Б. Д. ЕАД и С. М.С. не е била възникнала валидна облигационна
връзка ,т.к. както договора , така и ОУ към същия не са били подписани от
ответницата.
Оспорването
на истинността на четирите основни документа преставени
от ищцовата страна още с исковата молба,след надлежно проведено производство по
чл.193 ГПК е останало напълно неуспешно.На база заключението на вещото лице
експерт – графолог Ц.М.Ц., което заключение съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
безпристрастно дадено се установява по категоричен начин, че именно ответницата
е автор на всички подписи върху оспорения договор за револвиращ
кредит и съпътстващите договора общи условия.Ето защо, като истински тези
документи обективират валидна договорна връзка между Б.
Д. ЕАД и С.С..
Наличието на
валидна договорна връзка между Банката - кредитодател
и ответницата- кредитополучател се доказва както от положените подписи под
договора и общите условия от страна на С.С., така и
от факта,че за ползването на кредитния лимит е била открита банкова сметка *** С.
по която сметка се извършвало ползването и отчитането на кредита .в Подкрепа на
този извод е и заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ,
което заключение е изготвено на база и проследяване на движението по сметка № IBAN ***, в Б. Д. ЕАД с титуляр ответницата.
Анализа на писмените доказателства
приобщени по делото в съвкупност и поотделно със заключенията на вещите лица по
СГЕ и ССчЕ, налага извода, че между банката и ответницата
е бил сключен действителен и валиден Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 26.04.2018 г.Договорът е бил сключен при действието на Общи условия по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на „Б. Д.”, в
сила от 30.03.2018 г.; Условия за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi
Gо на „Б.Д.” ЕАД,като е била подписана и надлежна декларация
за предаване/връщане на банкова карта.
Безспорно на база ССчЕ
се доказва твърдението на ищцовата страна че Б. Д. ЕАД е изправна
страна,изпълнила задълженията си по договора за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лиза
от 26.4.2018 г. Договорът както бе посочено и по-горе е сключен при действието
на приети от кредитополучателя общи условия,като от същите се уставновява,че на кредитополучателя е била предоставена
необходимата преддоговорна информация.От страна обаче
на кредитополучателя не е било налице пълно изпълнение на задълженията поети по
силата на договора от 26.4.2018г. и именно поради неплащане в срок на пет
вноски на падежни дати 10-то число от страна на Банката вземането е обявено
изцяло за предсрочно изискуемо.
Установен е по несъмнен начин, на база
заключението на вещото лице Д.П. всеки един размер на отделните парични
вземания (главни
и акцесрони ) за които в полза на Б. Д. ЕАД е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист. Размерът на вземанията съгласно заключението на в.л.Д.П. по ССчЕ, която експертиза исковият съд кредитира напълно като
обективна и компетентно дадена, е напълно идентичен с тези за които заявителят
– сега ищец се е снабдил с изпълнителен лист по заповедното дело.Идентични са и
основанията на вземанията заявени в заповедното производство и предмет на ОСИ с
правно основание чл. 422 ГПК. Видно и от изложението на Б. Д. ЕАД залегнало в
обстоятелствената част на исковата молба, срещу всеки един размер на главно и акцесорно вземания съответства цитирана по-горе норма на
самия договор и или ОУ към същия.По същество вземанията са установени и по
основания и по размери и по периоди в настоящото исковото производство, като е
изяснено ,че дори и въпреки образуваното ИД плащане на вземанията не е
извършено .Ето защо, без исковият съд да преповтаря фактическите твърдения на
ищцовата страна залегнали в исковата молба, намира че на база писмените доказателства по делото и
заключението по ССчЕ се налага единствения извод от
правна страна за установеност и доказаност на
съществуването на ликвидни парични вземания в полза на Б. Д. ЕАД така както са
заявени в заповедното производство и индивидуализирани и в петитума на
специалния положителен установителен иск ,поради което
и претенциите на Б. Д. ЕАД следва да се уважат изцяло.
На последно място,съдът с оглед
пълнота на мотивите , съобразно действието на новата ал.3 на чл. 7 ГПК ,макар и
да няма възражения в срока по чл.131 ГПК,намира за необходимо да посочи,че
договора от 26.04.2018г. не съдържа клаузи които да не пораждат действие било
то поради противоречие със закона и или добрите нрави или поради неравноправен
характер по смисъла на Закона за защита на потребителите .
В обобщение съдът уважава предявените
ОСИ искове с правно основание чл. 422 ,ал.1 ,вр.чл.
415,ал.1 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД като с оглед
изхода на спора присъжда и разноските сторени от ищцовата страна както в
заповедното , така и в исковото производство.
На първо място исковият съд отчита
факта,че заповедният съд вече е определил и присъдил разноските сторени от Б.
Д. ЕАД в заповедното производство поради което присъжда на осн.чл.
78, ал.1и ал. 8 ГПК в полза на Б. Д. ЕАД съдебно деловодни разноски сторени в
заповедното производство в общ размер на 75,00 лева.
На второ място в исковото производство
Б. Д. ЕАД / видно от списъка по чл. 80 ГПК ,приложен на л. 93-ти / претендира следните
разноски : 175,00 лв. за внесена държавна такса,300,00 лв.депозит за
назначаване на особен представител , 150,00 лв. за депозит за ССчЕ и 300,00 лева за процесуално представителство – общо
925,00 лева.
По делото е проведена и СГЕ като
депозита от 120,00 лева е изплатен от бюджета на РС Варна .
При така изложеното по-горе,съдът
намира че е справедливо присъждане на юрисконуслтско
възнаграждение в полза на Б. Д. ЕАД в посочения размер, т.к.същия размер е
определен и като възнаграждение на особения представител на ответницата.Ето
защо съдът присъжда в полза на ищцовата страна сумата от общо 925,00 лева –
съдебно деловодни разноски в исковото производство на осн.
чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
По отношение на размера на сумата от
120,00 лева – изплатен от бюджета на РС Варна депозит за съдебно –графологична експертиза,съдът следва да възложи на
основание чл. 78, ал.6 ГПК този разход в тежест на ответницата, с оглед
неоснователността и недоказаността на оспорването по чл.193 ГПК .
И на последно място , за осъщественото
процесуално представителство на ответницата при условията на чл. 47, ал.6 ГПК ,
съдът следва да разпореди издаване на РКО в размер на 300,00 лева в полза на адв.Р.Т.Д.
(размер на възнаграждение за
процесуално представителство,
съвпадащ с внесения за
целта от ищцовата страна депозит за назначаване на особен представител).
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено в
отношенията между страните : ищцовата страна „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори В. М. С.и Д. Н. Н., чрез
пълномощника - юрисконсулт М.Б.С., упълномощена съгласно пълномощно рег.№
84,85/06.01.2016г. на нотариус М. Ш., рег.№ *с район на действие района на PC -
гр. София, с адрес за получаване на
призовки и съобщения: *и ответника С.М.С. ЕГН **********, с адрес: ***,по предявените в условията на обективно кумулативно съединяване специални положителни установителни искове, ЧЕ В ПОЛЗА НА ИЩЦОВАТА СТРАНА „Б. Д.“
ЕАД, ЕИК * СЪЩЕСТВУВАТ ПАРИЧНИТЕ
ВЗЕМАНИЯ , за които е била
издадена в полза на „Б. Д.“ ЕАД по частно гр.д.№ 279/2019 г. по описа на РС
Варна, ХLI –ви състав Заповед № 505/25.1.2019г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК както следва: СУМАТА 943.77
лева /деветстотин четиридесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/
- главница, дължима по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 26.04.2018 г.;
СУМАТА 120.52 лева договорна
лихва от 10.06.2018 г. до 10.01.2019 г.; СУМАТА 0.13 лева лихвена надбавка за забава от 09.01.2019 г. до 10.01.2019 г.; СУМАТА 75.00
лева дължими такси – заемни такси; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.01.2019 г. (датата на подаване на
заявлението във ВРС) до окончателното изплащане на вземането,на основание чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.М.С.
ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителните директори В. М. С.и Д. Н.
Н. СУМАТА от общо 75,00 лева (седемдесет и пет лева)-
сторените от ищцовата страна съдебно
–деловодни разноски в заповедното производство – частно гражданско дело № 279/2019
г. по описа на РС Варна, ХLI –ви състав
както и СУМАТА от общо 925,00 лева (деветстотин двадесет и пет
лева ) съдебно - деловодни разноски, сторени от ищцовата страна в исковото производство ,пред настоящата
инстанция, на осн. чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК .
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.6 ГПК С.М.С. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна СУМАТА от 120,00 лева(сто и двадесет лева) – изплатен от бюджета на РС Варна депозит за проведената
по делото съдебно –графологична експертиза.
РАЗПОРЕЖДА
издаване на РКО в полза на особения представител на ответницата С.М.С. –
адвокат Р.Т.Д. от ВАК в размер на
внесения за целта депозит от 300,00 лева (триста лева ), на основание чл.47, ал.6 ГПК за
осъщественото от адв.Д. процесуално представителство
на ответницата пред настоящата инстанция .
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :