№ 450
гр. Бургас, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20242100500352 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД и „ТХ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ АД, чрез адв. Димитър Проданов от Адвокатска
колегия – Варна, срещу Решение № 10 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 7002/2022
г. на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени всички предявени
кумулативно съединени искове, както следва: 1) искът по чл. 76 ЗС на
„ХЕЛИО-ТУР-С“ АД срещу Е. Г. Г., В. Г. Г. и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД за
осъждането им да предадат на насилствено отнетото на 29.04.2022 г. владение
върху поземлен имот с идентификатор 67800.54.33 по КККР на гр. Созопол,
ведно с намиращите се в него паркова растителност с площ от 350 кв. м., ел.
табло с площ от 1 кв. м., метално бойлерно помещение с площ от 4 кв. м. и
ограда с дължина от 120 м. и височина 1.40 м., метална, тип оплетка, в
северната и южната част на имота; 2) евентуалният иск по чл. 75 ЗС на
„ХЕЛИО-ТУР-С“ АД срещу Е. Г. Г., В. Г. Г. и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД за
осъждането им да предадат отнетото на 29.04.2022 г. владение върху
гореописания имот; 3) искът по чл. 76 ЗС на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ “
ЕООД срещу Е. Г. Г., В. Г. Г. и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД за осъждането им да
върнат отнетото чрез насилие на 29.04.2022 г. държане върху гореописания
имот.
Въззивниците считат, че първоинстанционното решение е неправилно.
1
Изтъкват, че съдът е приел, че процесният имот е включен в актове за
държавна собственост, а това означавало, че е включен и в активите на
дружеството. Фактът на собствеността следвало да бъде взет предвид,
доколкото в случая се касаело за упражняване на владение върху специфична
територия, отредена от държавата за задоволяване на определени стопански
цели, а именно къмпинг. Процесният имот бил неразделна част от единният
Къмпинг „Каваци“. Твърди се, че е въззивниците са осъществявали
съвладение върху процесния имот. Оспорват се изводите на съда, че
договорът за наем на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД е прекратен. На
основание чл. 236 ЗЗД договорът следвало да се счита продължен за
неопределен срок при липса на противопоставяне на наемодателя. Развиват се
подробни съображения, че дори да се приеме, че на процесната дата
въззиваемите оправдано са искали да осигурят достъп до имота, за който
имат титул за собственост, действията им са в противоречие с правните
интереси на въззивниците, чието присъствие там датира много преди същата
дата. Сочи се, че съдът не е обсъдил подробно и критично свидетелските
показания. Така според въззивниците е логично лицето, което е на работа в
къмпинга, да сигнализира на своите работодатели за случилото се, но
показанията на свидетелите, ангажирани от възиваемите, са в обратен смисъл.
Освен това съдът следвало да счита свидетелите за заинтересовани, тъй като
имали висящи дела с идентичен предмет с въззивниците. Същевременно в
жалбата се изтъква, че показанията на свидетеля, доведен от въззивниците, са
интерпретирани прекалено стеснително от съда. Излага се, че съдът е отделил
прекалено малко внимание на доказателствата, че на посочената дата е имало
навлизане на товарна техника в процесния имот, която е превозвала
съоръжения, предназначени само и единствено за ограждане. Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
уважени. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Е. Г. Г., както и от „ДЕЛТА
ГАРД“ ЕООД, а В. Г. Г. не е подал отговор на въззивната жалба в
предоставения му срок.
В отговора си въззиваемият Е. Г. Г. сочи, че „ТХ РУСАЛКА
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД няма правен интерес да обжалва решението в частта
относно евентуално предявения иск на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД. Според
въззиваемия твърденията за единен къмпинг са неотносими, тъй като
процесният имот е самостоятелен. Изтъква се, че представените от
въззивниците актове за държавна собственост не доказват включването на
процесния имот в активите на преобразуването дружество, нито установяват
владение върху същия имот. Прави се подробен анализ на доказателствата по
делото в подкрепа на извода, че въззиваемите осъществяват фактическа власт
върху имота много преди процесната дата. Възразява се, че твърденията във
въззивната жалба, че е налице съвладение между „ТХ РУСАЛКА
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД и „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, са преклудирани. По повод
договора за наем въззиваемите се присъединяват към доводите на съда, че
съдоговорителите са изключили законовата възможност за мълчаливо
продължаване на срока на договора, поради което към процесната дата „ТХ
2
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД вече не е имало качеството на държател.
Въззиваемият твърди, че на 12.12.2023 г. след приключване на делото
пред първата инстанция въззиваемите са сключили сделка, като В. Г. Г. и ***
му М.Г. са продали на Е. Г. Г. 339/2349 ид. ч. от поземления имот.
Във въззивната жалба се съдържа искане обжалваното решение да бъде
потвърдено, а по отношение на жалбата на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“
ЕООД срещу решението, в частта, касаеща иска на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД по
чл. 75 ЗС – делото да бъде прекратено. Претендират се деловодни разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба и от „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД,
чрез адв. Десислава Миразчийска от Софийска адвокатска колегия. В него се
излага, че съдът правилно е приел, че от събраните доказателства не се
установява фактът на осъществено от „ХЕЛИОС-ТУР-С“ АД владение.
Изтъква се, че при владелческите искове не се изследва собствеността. От
свидетелските показания се установявало, че владението върху процесния
имот преди и към дата на твърдяното отнемане е осъществявано от
собственика му. Приложените по делото договори за наем между ищцовите
дружества нямало как да докажат наличието на държане или владение по
отношение на който и да е имот, тъй като касаели облигационни отношения и
не доказвали самия факт на владението или държането към определен
момент. На следващо място, въззиваемият изтъква, че според свидетелите
„ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД нито е охранявало, нито е заграждало процесния
имот. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността на решението. В
съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съдът извърши служебна
проверка и установи, че решението е валидно.
По допустимостта на решението съдът намира следното:
Неоснователно е възражението на въззиваемия Е. Г. Г. че „ТХ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД е обжалвало решението, в частта, касаеща
иска на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД по чл. 75 ЗС. Въззивниците са подали съвместна
въззивна жалба, но е ясно, че всеки обжалва в частта, която се отнася до
собствения му иск.
Съдът служебно констатира, че според извършената по делото съдебно-
техническа металното бойлерно помещение с площ от 4 кв. м. не съществува.
Поради това в тази част исковете са недопустими (вж. по аналогия Решение
№ 3б/22.03.2022 г. по гр.д. № 4313/2019 г. на ВКС, I г.о.).
Останалите вещи са трайно прикрепени към поземления имот и не
представляват движими вещи. Поради това искът по чл. 75 ЗС е допустим
спрямо тях.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
3
страна:
В исковата молба се твърди, че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е владяло
процесния имот от 2000 г., въпреки че с влязло в сила решение на ВКС от
2007 г. е установено по отношение на Е. и В. Г., че „ХЕЛИО-ТУР- С“ АД не е
собственик на този имот. Твърди се, че от 2016 г. до 29.04.2022 г. „ХЕЛИО-
ТУР-С“ АД е осъществявало владение върху имота чрез наемателя „ТХ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД. Излага се, че в периода от 19.06.2017 г. до
22.07.2021 г. фактическата власт върху процесния имот е била отнета от
„ДЖИ ЕНД ДЖИ - 90“ ЕООД и „ДЕЛТА ГАРД “ ООД. С влязло в сила
Решение № 1387 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 9467/2017 г. на Районен съд –
Бургас било постановено връщане на имотите, поради което според ищците
владението/държането им не следвало да се счита за прекъснато.
Тезата на ответниците Е. и В. Г. е, че след решение на ВКС от 2008 г., с
което са признати за собственици на процесния имот, са се настанали в него и
ищците никога не са имали достъп. Твърди се, че от 01.03.2002 г. ответници
са отдали част от имота за ползване на Т. и М.Н., където те са разположили
две свои карани оборудване към тях.
„ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД твърди, че не е отнемало владението/държането
на ищците върху процесния имот на сочената от тях дата и не е установявало
фактическа власт впоследствие.
Предявени са главни искове по чл. 76, предл. 1 ЗС от владелеца и
държателя и евентуален по чл. 75 ЗС от държателя.
Следва да се отбележи, че според практиката на ВКС е възможна
различна правна квалификация при идентична фактическа обстановка, защото
тя се извършва с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и заявения от
него петитум (Определение № 1126/12.10.2009 г. по гр.д. № 1008/2009 г. на
ВКС, I г.о.).
За да бъде уважен искът по чл. 75 ЗС, на доказване подлежат следните
факти: 1) фактът на установеното от ищеца владение на недвижима вещ,
продължило поне шест месеца, и 2) фактът на неправомерното му отнемане
от ответника.
За да бъде уважен искът по чл. 76, предл. 1 ЗС, на доказване подлежат
следните факти: 1) фактът на установеното от ищеца владение или държане
на движима или недвижима вещ и 2) владението или държането да му е
отнето от ответника чрез насилие.
Законът определя, че исковете по чл. 75 и 76 ЗС следва да бъдат
предявени в шестмесечен срок от отнемането на владението. В случая това е
изпълнено, тъй като се твърди, че отнемането е станало на 29.04.2022 г., а
исковата молба е подадена на 28.10.2022 г. Дали действително е било налице
такова отнемане е въпрос по същество.
Съгласно скица от СГКК (л. 71 от първоинстанционното дело)
понастоящем процесният имот е с идентификатор 67800.54.33, а по предходен
план – 010056.
Като доказателства по делото са представени договори за наем на
4
къмпинг „Каваците“: договор за наем от 01.02.2009 г. (л. 30 от
първоинстанционното дело) и анекс към него от 25.01.2012 г. (л. 29 от
първоинстанционното дело), договор за наем от 04.06.2013 г. (л. 34 от
първоинстанционното дело), договор за наем от 05.01.2015 г. (л. 40 от
първоинстанционното дело) и договор за наем от 01.05.2016 г. (л. 25 от
първоинстанционното дело) и анекс към него от 08.04.2019 г. (л. 229 от
първоинстанционното дело). Договорите преди 01.05.2016 г. са между
„ХЕЛИО-ТУР-С“ АД и „ТУРИСТИЧЕСКИ ХОЛДИНГ РУСАЛКА
ХОЛИДЕЙЗ“ АД, а от 01.05.2016 г. са със „ТХ РУСАЛКА ХОИДЖЕЙЗ“
ЕООД. Договорът от 04.06.2013 г. е с нотариална заверка на подписите. С
първите три договора са били отдадени под наем недвижими имоти, част от
които са терен с площ от 217 400 кв.м., представляващ къмпинг „Каваците“ и
находящи се в него търговски и туристически обекти, а с последния договор
къмпинг „Каваците“ отново е отдаден под наем, но вече като терен с площ от
32 400 кв.м. Не е ясно от къде произтича разликата в площта на къмпинга,
нито кои имоти се включват в обхвата на договора. Липсва приложението по
чл. 1.1 от договора, което е неразделна част от него. Дори да се приеме, че
договорът за наем е сключен за целия къмпинг, включително процесният
имот, последният договор за наем (този от 01.05.2016 г.) е със срок на
действие до 01.04.2020 г. Първоинстанционният съд е приел, че на основание
т. 1.2 договорът следва да се счита за прекратен. Това виждане е правилно,
тъй като цитираната от въззивниците норма на чл. 236 ЗЗД е диспозитивна.
Същевременно следва да се отбележи, че според практиката на ВКС
държането, което се защитава с иска по чл. 76 ЗС не зависи от основанието,
от което е възникнало, нито от продължителността му. Наемателят може да
брани своето държане и след изтичане на договора за наем, когато не е
изпълнил задължението си по чл. 230 ЗЗД да предаде вещта на наемодателя.
Вж. в този смисъл Решение № 685 по гр. д. № 1365/2008 г. на ВКС, I г. о.,
Определение № 60435/13.12.2021 г. по гр. д. № 3038/2021 г. на ВКС, I г. о., и
др. В случая сам по себе си договорът за наем не доказва осъществяването на
фактическа власт, особено в хипотеза като настоящата, при която се твърди
осъществяване на фактическа власт след края на срока на договора.
В исковата молба е посочено, че от 19.06.2017 г. до 22.07.2021 г.
държането на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ “ ЕООД върху процесния имот е
било отнето от „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД и „ДЕЛТА ГАРД“ ООД.
Изтъква се, че с влязло в сила Решение № 1387 от 22.06.2020 г. по гр. д. №
9467/2017 г. на Районен съд – Бургас бил уважен искът по чл. 76 ЗС на „ТХ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ “ ЕООД срещу „ДЖИ ЕНД ДЖИ – 90“ ЕООД и
„ДЕЛТА ГАРД“ ООД и впоследствие ищците са въведени във владение.
Поради това според ищците фактическата им власт не следвало да се счита
прекъсната в посочения период. Съдът констатира, че Решение № 1387 от
22.06.2020 г. по гр. д. № 9467/2017 г. на Районен съд – Бургас (л. 11-14 от
първоинстанционното дело) и протокол за въвод във владение от 23.07.2020 г.
(л. 233-243 от първоинстанционното дело) касаят имоти, сред които не е
процесният. При това положение следва да се приеме, че ищците са признали,
че не са упражнявали фактическата власт върху имота в периода от
5
19.06.2017 г. до 22.07.2021 г., а тя се е осъществявала от „ДЖИ ЕНД ДЖИ –
90“ ЕООД и „ДЕЛТА ГАРД“ ООД.
Със Заповед № 330 от 28.04.2000 г. (л. 104 от първоинстанционното
дело) областният управител е наредил да се отпише процесният имот от
актовите книги и да се предаде на Г. Г. и Н.К.. Съставен е констативен
протокол от 31.10.2000 г. (л. 109 от първоинстанционното дело) на началника
на Отдел „Териториално и селищно устройство“ към Община Созопол, че на
същата дата в изпълнение на заповедта от 28.04.2000 г. процесният имот е
ограден чрез бетонови и метални оградни колове, два и три реда арматурна
тел помежду им, сигнализирана чрез найлонова и платнена маркировка.
Видно от протокол от 21.05.2014 г. (л. 129 от първоинстанционното
дело), представители на фирма „ГЕОС – ДИМИТРОВ И СИЕ“ СД са
трасирали процесния имот.
На 13.10.2017 г. Е. и В.Г. са поискали от кмета на Община Созопол да
премахнат опасно високи топли в процесния имот (л. 130 от
първоинстанционното дело). Разрешението е издадено на 12.03.2018 г. (л. 131
от първоинстанционното дело).
Представен е договор за наем от 01.03.2022 г. между Е. и В.Г., от една
страна, и Т.Н.Н. и М.Т.Н., от друга страна (л. 139 от първоинстанционното
дело). По силата на този договор Г.и са отдали част от своя имот на Н., върху
която последните имат право да поставят две каравани. Договорът е сключен
за срок до 01.03.2023 г., но е удължен до 31.12.2023 г. с анекс от 28.02.2023 г.
(л. 140 от първоинстанционното дело).
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, но тя касае
определянето на държавната такса, поради което няма да бъде коментирана.
Пред първата инстанция е разпитана свидетелката М.М. – управител на
къмпинга от 2013 г. Според нея от тази година имотът е в държане на „ТХ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД. На 29.04.2022 г. свидетелката пътувала към
къмпинг „Каваци“, когато й се обадили, че е влязъл камион с някакви
момчета и железни огради от „ДЕЛТА ГАРД“ ООД, с които са оградени
имотите на собствениците, притежаващи документи от поземлена комисия.
Когато свидетелката пристигнала, вече нямало достъп до имотите, защото
били преградени, включително алеите. Всички собственици с документи от
поземлена комисия действали заедно - те поръчали оградите. Свидетелката
сочи, че от 2017 г. до 2020 г. имотът се е владял от други лица, но след влязло
в сила решение на съд и въвод от съдебен изпълнител държането на „ТХ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД било възстановено. Не е виждала Е. и В. да
поставят огради в имота на процесната дата, но по телефона г-н Г. (не е ясно
кой от двамата) я предупреждавал, че ще постави ограда от вътрешната
страна.
Разпитаният пред първата инстанция св. Е. – финансов директор на „ТХ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, сочи, че от 2000 до 2017 г. процесният имот
се владее от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, когато владението било отнето от „ДЕЛТА
ГАРД“ ООД. „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД отдавало имота на други дружества, от
2015 г. на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД. Според свидетеля през това
6
време Г. (не е ясно кой) не е владял имота. На 29.04.2022 г. охраната се
обадила на свидетеля, че „ДЕЛТА ГАРД“ ООД е нахлула в къмпинг „Каваци“
и загражда имоти с метални огради – платна. В първия ден оградите били по-
навътре, а впоследствие бил преграден достъпът до централния път на
къмпинга. Свидетелят сочи, че четирима собственици – „ТРАНСФОРМЕР“
(явно търговско дружество), Г. (не е ясно кой), Г.Д. и Х. (чиято фамилия не
помни) са се били събрали и не са искали да пускат служителите на „ТХ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД в къмпинга. Свидетелят обаче не е виждал Е.
Г. да поставя огради.
Пред първата инстанция е разпитан и свидетелят Г.Д. - съсед на Г. Той
излага, че от март 2022 г. в процесния имот има каравани на някакви момчета
от Сливен, с които Е. Г. има договорка. След 2012-2013 г. имотът се ползвал
от собствениците му. Те ходели, чистели, косели и пръскали за кърлежи. През
2014 г. Г.и заградили имота, а фирма „ГЕОС“ измерила и го трасирала.
Свидетелят сочи, че на 29.04.2022 г. е видял как „ДЕЛТА ГАРД“ ООД са
влезли с камион и пана, за да доизградят свой имот, без да засягат други
имоти. Според свидетеля не е имало заграждания и транспаранти на „ДЕЛТА
ГАРД“ ООД в началото на къмпинга.
Пред първата инстанция е разпитана и св. Н.Л. – съседка на Г. След
2012-2013 г. последните трасирали имота си чрез фирма „ГЕОС“ и го
заградили. Свидетелката сочи, че Г. са стопанисвали и почиствали имота.
След поставяне на оградите свидетелката не е виждала служители на
ищцовите дружества в имота. През март месец 2022 г. в имота на Г.били
поставени две каравани, а вече имало трета. Не е питала обаче на кого са тези
каравани. Свидетелката отрича собствениците да са имали някакви
отношения с „ДЕЛТА ГАРД“ ООД.
Разпитаният в първата инстанция св. Д. Н. – охранител в „ДЕЛТА
ГАРД“ ООД, споделя, че в къмпинг „Каваци“ действително е имало огради на
„ДЕЛТА ГАРД“ ООД, за да се знае кой имот на кого е. Това било
коментирано и със св.М.. На процесната дата фирма „Екотой“ поставила
ограждения на имотите на „ТРАНСФОРМЕР“. Свидетелят отрича „ДЕЛТА
ГАРД“ ООД да е имало договор с г-н Г. (не е ясно кой) и да са охранявали
или ограждали неговия имот. Свидетелят сочи, че към процесната дата
„ДЕЛТА ГАРД“ ООД е имало отношения само с „ТРАНСФОРМЕР“. От 2017
г. до 2020 г. къмпинга бил стопанисван от „ДЖИ ЕНД ДЖИ ИНВЕСТ“, за
които „ДЕЛА ГАРД“ осъществявало охранителна дейност.
Ответникът Е. Г. е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК, че владее
имота откакто се помни. През 2012-2013 г. заградил имота и започнал
премахване на незаконни постройки върху него. Отрича да е въвеждан в
имота от частен съдебен изпълнител. Хората, ползващи имота му, са негови
приятели.
Съдът счита, че показанията на М. и Е. в някои свои части противоречат
на представените доказателства по делото. Така например според св.М. „ТХ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД държи имота от 2013 г., а по делото са
представени договори за наем, според които от 2013 г. до 2016 г. имотът е бил
7
отдаден под наем на друго юридическо лице: „ТУРИСТИЧЕСКИ ХОЛДИНГ
РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ АД. Същото важи за св. Е., който излага, че от 2015
г. имотът се държи от „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД. Показанията
противоречат и на представените по делото договор за наем от 01.03.2022 г. и
анекс от 28.02.2023 г. Вярно е, че договорите са частни документи без
достоверна дата, поради което следва да се преценяват с оглед на всички
доказателства по делото. Показанията на св. Д. и св. Л. обаче са в подкрепа на
извода, че в процесния имот е имало наематели на Е. и В.Г.. Съдът кредитира
показанията на св. Д., Л. и Н., че на процесната дата действително е имало
нахлуване и заграждане на имоти в къмпинг „Каваци“, сред които не е
процесният, както и че процесният имот поне от 2012-2013 г. непрекъснато се
владее от Е. и В.Г.. Показанията са подробни и се подкрепят и от
представените по делото документи за премахване на дървета и трасиране.
В производство по чл. 75 и 76 ЗС представените документи за
установяване на правото на собственост се взимат предвид само доколкото
установяват факта на владението като фактическо състояние – арг. от чл. 357,
ал. 2 ГПК. Вж. в този смисъл Решение № 733 от 04.11.2010 г. по гр. д. №
1536/2009 г. на ВКС, I г. о. По настоящото дело са представени множество
документи, които имат отношение към собствеността, но не и към
владението: актове за държавна собственост и приложения към тях (л. 15-24,
л. 256 от първоинстанционното дело; л. 21-24 от въззивното дело);
нотариални актове за собственост (л. 100-103 от първоинстанционното дело;
л. 53 от въззивното дело); решения на различни съдилища по спорове за
собственост (л. 111-124 от първоинстанционното дело); документи във връзка
с отчуждаване (л. 132-133 от първоинстанционното дело); договори за
продажба на акции от капитала на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД (л. 233 от
първоинстанционното дело). Поради изложеното тези доказателства е
излишно да бъдат коментирани.
Неотносими към спора са разрешението за строеж (л. 105-106 от
първоинстанционното дело); документи относно премахване на незаконни
строежи (л. 125-128 от първоинстанционното дело); документи относно
промяната на предназначението на процесния имот и изменението на
подробния устройствен план (л. 134-137 от първоинстанционното дело);
обяснителна записка към инвестиционен проект - част „Електро“ (чл. 142-143
от първоинстанционното дело).
По делото са представени удостоверения от кмета на Община Созопол
(л. 228, 244-245 от първоинстанционното дело), че собственик на къмпинг
„Каваци“ е „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, а наемател е „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“.
Този документ е издаден след датата на твърдяното отнемане, неясно въз
основа на какви доказателства, поради което не следва да се коментира в
настоящото производство.
По делото остана недоказан фактът на владението, респективно
държането, от страна на ищците. Липсват каквито и да е данни за свързаност
между Е. и В. Г. и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД, както и че ответниците са отнели
владението/държането върху процесните имоти от ищците. Установи се, че на
процесната дата „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД са заградили други имоти в къмпинг
8
„Каваци“, но не и процесния. Следва да се посочи, че искът по чл. 76, предл. 1
ЗС би бил основателен когато се използва физическа сила или заплаха срещу
лицето което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа
сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или
ключалка (Решение № 88/30.10.2020 г. по гр.д. № 4380/2019 г. на ВКС, II г.о.),
но такива доказателства въобще не бяха събрани в хода на делото. Установи
се само, че са заграждани имоти. Поради всичко изложено исковете по чл. 75
и чл. 76 ЗС са неоснователни.
Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, в частта, която
решението не се обезсилва, то следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат както въззивниците (за
обезсилената част), така и въззиваемите (в останалата част). В становище от
23.04.2024 г. пред въззивната инстанция и в последното открито съдебно
заседание пред първата инстанция въззивниците (ищците) са заявили, че
нямат претенции за разноски.
Въззиваемите Г. са претендирали разноски, но не са представили
доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. Поради това не следва да им се присъждат разноски.
Въззиваемото дружество „ДЕЛТА ГАРД“ ООД е претендирало 1500 лв.
за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. Направено в
своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, тъй като се касае за вещен спор, с
множество писмени доказателства, гласни доказателства, експертизи. Поради
изложеното е оправдано присъждане на адвокатско възнаграждение в
претендирания размер.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 10 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 7002/2022 г. на
Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 76 ЗС на
„ХЕЛИО-ТУР-С“ АД срещу Е. Г. Г., В. Г. Г. и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД за
осъждането им да предадат на насилствено отнетото на 29.04.2022 г. владение
върху метално бойлерно помещение с площ от 4 кв. м.; в частта, с която е
отхвърлен евентуалният иск по чл. 75 ЗС на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД срещу Е. Г.
Г., В. Г. Г. и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД за осъждането им да предадат отнетото
на 29.04.2022 г. владение върху метално бойлерно помещение с площ от 4 кв.
м.; и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 76 ЗС на „ТХ РУСАЛКА
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК срещу Е. Г. Г., В. Г. Г. и „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД за
осъждането им да върнат отнетото чрез насилие на 29.04.2022 г. държане
върху метално бойлерно помещение с площ от 4 кв. м., като ПРЕКРАТЯВА
9
производството по в. гр. д. № 352/2024 г. в посочените части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 7002/2022
г. на Районен съд – Бургас, в останалата част.
ОСЪЖДА „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК *********, и „ТХ РУСАЛКА
ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплатят на „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 1500 лв. – адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на
препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10