Определение по дело №170/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 284
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20223001000170
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284
гр. Варна, 26.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000170 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.407 от
ГПК образувано по частна жалба на „Ив Тур“ ООД със седалище гр.Варна
срещу определение № 261187 от 15.12.2021г. по търг.дело № 61/16г. по описа
на Варненски ОС, с което е осъден да заплати на „Дилов Инвест“ ЕООД със
седалище гр.Варна сумите, събрани в принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 2015712001770 образувано на основание заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 14218/15г. по описа на ВРС,
както следва: 34 480лв., ведно със законна лихва от 01.12.2015г. до
окончателното изплащане и 13 803.36лв., ведно със законна лихва от
04.12.2015г. до окончателното изплащане и е разпоредено издаването на
обратен изпълнителен лист.
Твърди че обжалваното определение е незаконосъобразно и
неправилно.
Твърди че видно от издаденото удостоверение от ЧСИ от 11.11.2019г.
от постъпилите от запор на банкови сметки суми в общ размер на
48 283.36лв. в полза на взискателя е била преведена сумата от 44 751.05лв.
Твърди че доколкото не са представени доказателства за получаване от „Ив
Тур“ ООД на общия размер на сумата 48 283.36лв., ведно със законна лихва
до окончателното изплащане искането за издаване на изпълнителен лист е
1
неоснователно.
Оспорва присъждането на законна лихва върху присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Оспорва издаването на обратен изпълнителен лист за таксите по т.1, т.5
и т.9 от тарифата, които за прости такси и не са свързани с размера на
събраното вземане, същите няма данни да са платени от длъжника, а са
събрани от взискателя. Твърди че в тежест на молителя е да установи точния
размер на простите и пропорционални такси, платени от него, каквото в
настоящия случай не е налице.
Оспорва издаването на обратен изпълнителен лист за лихви. Твърди,
позовавайки се на мотивите към т.6 от тълкувателно решение № 4 от
11.03.2019г. по тълк.дело № 4/17г. на ОСГТК на ВКС, че обратен
изпълнителен лист се издава само за дължимите суми, които са безспорно
установени, а именно: сумите, получени въз основа на допуснатото
предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника
такси и разноски в изпълнителното производство. За разлика от тези суми,
претенцията за законна лихва, считано от датата на извършеното плащане от
длъжника по допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение,
не е безспорна по основание и размер. Законната лихва за забава на
изпълнение на парично задължение по чл.86 ал.1 от ЗЗД има освен
обезщетителен и санкционен характер, и се дължи от деня на забавата.
Твърди че независимо че размерът на законната лихва е нормативно
определен, основателността на претенцията е обусловена от наличието на
забава и от деня на забавата. Твърди че в производството по чл.245 ал.3 от
ГПК не е допустмо, съдът да преценява наличието на забава на получените
без основание суми и моментът на нейното настъпване – дали това е датата на
получаване от взискателя на сумите, или датата на влизане в сила на
решението, с което искът е отхвърлен, или датата на поканата за връщане на
недължимо платената сума. Твърди че искането за издаване на обратен
изпълнителен лист за законна лихва за забава върху присъденото вземане
следва да бъде оставено без уважение.
Оспорва издаването на обратен изпълнителен лист и поради
съществуването на насрещни вземания на „Ив Тур“ ООД срещу „Дилов
Инвест“ ЕООД за сумата 53 071.99лв., за сумата 1 801.23лв. и сумата 984лв.,
2
въз основа на влезли в сила съдебни решения, за които вземания е издаден
изпълнителен лист № 260171 от 03.11.2020г. по търг.дело № 1631/15г. Твърди
че „Дилов Инвест“ ЕООД е следвало да извърши прихващане на вземането
срещу задължението си, поради което и молбата за издаване на обратен
изпълнителен лист съставлява злоупотреба с право. Твърди че двете
насрещни задължения се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях,
считано от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено, в случая
считано от 16.11.2021г. Поради което и твърди, че вземането на „Дилов
Инвест“ ЕООД по молбата за издаване на обратен изпълнителен лист е
погасено срещу задължението му по изпълнителния лист от 03.11.2020г. чрез
прихващане. Твърди че извън компетентността на съдебните изпълнители е
да постановяват актове за извършване на прихващане на насрещни вземания
на страните в изпълнителното производство, като в случая снабдяването с
изпълнителен лист цели само натрупване на разноски по образуване и водене
на изпълнително производство.
Изрично прави искане за извършване на прихващане на двете насрещни
вземания до размера на по-малкото от двете.
Моли съда да отмени обжалваното определение за издаване на обратен
изпълнителен лист и да обезсили издадения срещу тях изпълнителен лист.
В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна „Дилов Инвест“ ЕООД
със седалище гр.Варна е подаден писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.407 ал.1
от ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
С влязло в сила решение № 100 от 31.01.2020г. по търг.дело № 61/16г.
по описа на ВОС е отхвърлен предявеният от „Ив Тур“ ООД срещу „Дилов
Инвест“ ЕООД установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за сумите
33 137.23лв., представляваща незаплатена цена по договор от 01.03.2012г. за
управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна
собственост в апартаментен хотел „Ялта“ и за сумата от 8 014.98лв.
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2013г. до
14.11.2015г., предмет на заповед за незабавно изпълнение № 7181 от
18.11.2015г. по ч.гр.дело № 14218/2018г.
3
От представеното с молбата удостоверение от ЧСИ от 11.11.2019г. се
установява, че въз основа на издадения по ч.гр.дело № 14218/15г.
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 201571220401770. От
запор по банкова сметка по делото е постъпила сумата 48 283.36лв. На
взискателя е преведена сумата 44 751.05лв., която включва: присъдени суми
по изпълнителен лист, авансово платени такси по изпълнение и адвокатски
хонорар. По сметка на съдебния изпълнител е преведена такса в размер на
3 520.71лв., както и други преведени суми по сметка на Имотен регистър и
преводни такси в размер на 11.60лв.
Съобразно разрешението, дадено в т.11г на тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/13г. на ОСГТК на ВКС при отхвърляне
изцяло или частично на иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, поради
невъзникване на вземането, недействителност на основанието, от което
произтича вземането, или поради погасяване на вземането по давност, на
ответника се издава обратен изпълнителен лист съгласно чл.245 ал.3 изр.2 от
ГПК за сумата, предмет на отхвърлената част на иска, но само ако има
получени от взискателя за удовлетворяването му суми чрез осъществено
принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес, и до размер на тези суми.
На основание чл.245 ал.3 от ГПК съдът, който е постановил решението,
издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на
сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително
изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси
и разноски в изпълнителното производство.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в
полза на длъжника „Дилов Инвест“ ЕООД следва да бъде издаден
изпълнителен лист срещу взискателя за всички суми, получени в
предприетото срещу него принудително изпълнение въз основа на издадената
заповед за незабавно изпълнение, както и за събраните от него такси и
разноски в изпълнението. Всички тези суми са в размер на сумата
48 283.36лв., удостоверена от съдебния изпълнител, осъществил
принудителното изпълнение.
Въззивният съд намира оплакването в частната жалба срещу
4
включването в обратния изпълнителен лист на таксите по т.1, т.5 и т.9 от
тарифата за неоснователно. Размерът на таксите и разноските, които следва да
се включат в обратния изпълнителен лист, се установява от издаденото от
съдебния изпълнител удостоверение, в което са посочени както размера на
преведените на всизкателя авансово платени такси, така и удържаните по
сметка на съдебния изпълнител за сметка на длъжника такси.
Въззивният съд намира за основателна частната жалба досежно
присъдената на основание чл.245 ал.3 от ГПК законната лихва върху
дължимата от взискателя сума, считано от датата на събирането и от
длъжника до окончателното плащане и постановеното издаване на обратен
изпълнителен лист, включващ законната лихва.
Съобразно мотивите към т.6 от тълкувателно решение № 4 от
11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, макар и във връзка
с друг въпрос, ОСГТК на ВКС приема, че ако в резултат на касационното
обжалване осъдителният иск бъде отхвърлен от ВКС, ищецът по
неоснователния осъдителен иск ще дължи връщане на недължимо
полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното
принудително изпълнение. Според ОСГТК на ВКС длъжникът е освободен от
необходимостта да води искове за всички негови вземания, които могат да
бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, а за останалите
настъпили вреди - длъжникът трябва да води отделно производство, в което
да докаже тези вреди. От мотивите към т.6 от цитираното по-горе
тълкувателно решение следва извода, че обратен изпълнителен лист се издава
по реда на чл.245 ал.3 от ГПК само за дължимите суми, които са безспорно
установени, а именно: сумите, получени въз основа да допуснатото
предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника
такси и разноски в изпълнителното производство.
За разлика от тези суми претенцията за законна лихва, считано от датата
на извършеното плащане от длъжника по допуснатото предварително
изпълнение на отмененото решение, не е безспорна по основание и размер.
Независимо, че размерът на законната лихва е нормативно определен,
основателността на претенцията за законна лихва е обусловена от наличието
на забава и от деня на забавата. Не е допустимо в производството по чл.245
ал.3 от ГПК, което не е исково производство, съдът, който издава обратния
5
изпълнителен лист, да преценява наличието на забава за връщане на
получените без основание суми и момента на нейното настъпване – дали това
е датата на получаване на сумите въз основа на предварителното изпълнение
на отмененото въззивно решение, или датата на влизане в сила на решението,
с което искът е отхвърлен, или датата на поканата за връщане на недължимо
платената сума. В този смисъл определение на ВКС № 184 от 29.04.2020г. по
ч.търг.дело № 556/20г., второ търг.отделение.
С оглед на така изложеното в контекста на постановките в мотивите
към т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
следва да се приеме, че искането за издаване на изпълнителен лист по реда на
чл.245 ал.3 от ГПК за законната лихва за забава върху присъдените суми е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По възражението за прихващане:
Проверката при издаване на изпълнителен лист е дали съществува
право за принудително изпълнение в полза на лицето, което се сочи като
кредитор срещу лицето, което се сочи като длъжник по изпълняемото право, а
именно налице ли е предвидено от закона и редовно от външна страна
изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за
което се иска издаване на изпълнителен лист.
Обратен изпълнителен лист на основание чл.245 ал.3 от ГПК се издава
само за подлежащо на принудително изпълнение вземане.
В производството по чл.245 ал.3 от ГПК възражение за прихващане не
може да бъде разглеждано, тъй като по реда на чл.245 ал.3 от ГПК се
проверява единствено дали са платени сумите по предварителното
изпълнение и дали е отпаднало основанието за плащане. В случай на
образувано изпълнително производство въз основа на издадения обратен
изпълнителен лист и при оспорване на вземанията по него с твърдения за
погасяването им чрез прихващане страната има възможност да се защити чрез
предявяване на отделен иск по чл.439 от ГПК, в който ще бъдат разгледани
предпоставките за извършване на прихващане.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено само в частта му, с която е присъдена
законна лихва, а издаденият изпълнителен лист в тази част следва да бъде
обезсилен. В частта за издаване на изпълнителен лист за сумата 48 283.36лв.
6
/посочена в определението като сбор от 34 480лв. и 13 803.36лв./,
определението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261187 от 15.12.2021г. по търг.дело
№ 61/16г. по описа на Варненски ОС, в частта му, с която „Ив Тур“ ООД със
седалище гр.Варна е осъден да заплати на „Дилов Инвест“ ЕООД със
седалище гр.Варна сумите, събрани в принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 2015712001770 образувано на основание заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 14218/15г. по описа на ВРС,
както следва: 34 480лв. и 13 803.36лв. и е разпоредено издаването на обратен
изпълнителен лист за тях.
ОТМЕНЯ № 261187 от 15.12.2021г. по търг.дело № 61/16г. по описа на
Варненски ОС, в частите му, с които „Ив Тур“ ООД със седалище гр.Варна е
осъден да заплати на „Дилов Инвест“ ЕООД със седалище гр.Варна законна
лихва върху сумата 34 480лв., считано от 01.12.2015г. до окончателното
изплащане и законна лихва върху сумата 13 803.36лв., считано от 04.12.2015г.
до окончателното изплащане и е разпоредено издаването на обратен
изпълнителен лист за законните лихви.
ОБЕЗСИЛВА издаден по търг.дело № 61/16г. по описа на ВОС
изпълнителен лист в полза на "Дилов Инвест“ ЕООД със седалище гр.Варна
срещу „Ив Тур“ ООД със седалище гр.Варна за законна лихва върху сумата
34 480лв., считано от 01.12.2015г. до окончателното и изплащане и законна
лихва върху сумата 13 803.36лв., считано от 04.12.2015г. до окончателното
изплащане.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7