Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева гр. дело № 16029 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „З. „А.Б.“ АД
срещу решение от 25.09.2019г. по гр.д. № 40547/2017 г. на СРС, II ГО, 54 състав, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя срещу „З. „О.“ АД иск, с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата от
2993. 94 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за причинените вреди на товарен автомобил
„Пежо Партнер“, с рег. № *****, в резултат на ПТП от
19.01.2017г., настъпило по вина на водача на л.а. „Тойота Ярис“,
с рег. № *****, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника
към датата на ПТП, като ищеца е осъден да заплати на ответника сторените от
последния разноски в размер на 320 лв.
Във въззивната жалба са изложени доводи
за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на процесуалния
закон. Оспорва се извода на районния съд, че процесното
ПТП е причинено изцяло от водача на застрахованото при въззивника МПС. Поддържа
се, че произшествието е предизвикано от водача на застрахования при ответника
автомобил „Тойота Ярис“
– С.П.С.-М., който е предприел маневра - завой наляво, без да пропусне попътно
движещия се и изпреварващ я товарен автомобил „Пежо Партнер“.
Горното се установявало от представения по делото Протокол за ПТП, подписан и
от двамата участници в произшествието, както и от депозираните свидетелски
показания. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е
кредитирал показанията на свидетелката М.пред тези на свидетеля Н.. Поддържа
се, че при предприемане на маневрата завой наляво от страна на водача на
автомобил „Тойота Ярис“, товарният автомобил „Пежо Партнър“ вече е бил навлязъл в лентата за насрещно движение
и почти е застигнал застрахования при ответника автомобил. Този механизъм бил
подкрепен от изобразената в протокола за ПТП схема, от мястото на повредите на
двата автомобила, както и от показанията на свидетеля Н.Н..
Навеждат се доводи, че не става ясно как посоченият от водача М.трети автомобил
е попречил на видимостта ѝ, при положение, че същият се е отклонил вдясно
на значително разстояние преди мястото на произшествието. Излагат се
съображения, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на
застрахования при ответника автомобил, който е нарушил разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
уважи изцяло предявения иск с присъждане на разноски.
Въззиваемият - ответник „З. „О.““ АД
оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения.
Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като съобрази доводите във
въззивната жалба, отговора
и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.
411 от КЗ за заплащането на сумата от 2993. 94 лв. – регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
повод настъпило на 19.01.2017г. пътно-транспортно произшествие.
В отговора по чл. 131 от ГПК са наведени
доводи, че процесното ПТП е настъпило изцяло в причинна връзка с поведението на
застрахования при ищеца водач. Изложено е, че не всички повреди, обезщетени по
застраховка „Каско“ са настъпили в резултат на произшествието. Оспорва
стойността на използваните материали и труд като завишена.
По делото е представена застрахователна
полица № 16-0300/303/5000115 от 18.01.2016г., видно от която по отношение на автомобил
„Пежо Партнер“, с рег. № ***** е сключена застраховка
„Каско“, клауза „Пълно Каско“, с период на застрахователното покритие от 0:00ч.
на 27.02.2016г. до 24.00ч. на 26.02.2017г.
По делото не е спорно обстоятелството,
че ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, покриваща към процесния момент гражданската
отговорност на водача на л.а. „Тойота Ярис“, с рег. №
*****.
Видно от представения към делото
протокол за ПТП № 1579640
от 19.01.2017г., на тази дата, в гр. Русе, ул. „Потсдам“, зад MOJI-Pyce, между т.а. „Пежо Партнер“,
с peг. № *****, управляван от Николай Н. и л.а. „Тойота
Ярис“ с peг. № *****,
управляван от С.П.С.-М. е настъпило пътно-транспортно произшествие. От
съставената схема към протокола е изобразено, че при извършването на маневра –
завой наляво на л.а. „Тойота Ярис“, т.а. „Пежо Партнер“ вече се е намирал в лентата на насрещно движение,
предприемайки изпреварване. Протоколът е подписан и от двамата участници в
произшествието.
Във връзка с процесното ПТП, при ищцовото дружество е образувана щета № 0300/17/499/500010. Видно
от представеното по делото платежно нареждане от 17.02.2017г., ищецът е наредил
на собственика на т.а. „Пежо Партнер“ обща сума от 8 531,70
лв., с основание опис № 3848. От представената справка за извършени плащания се
установява, че 5 957,89 лв. от тази сума е заплатена във връзка с образуваната
във връзка с произшествието щета № 0300/17/499/500010.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на С.П.С.-М., водач на л.а. „Тойота Ярис“ с peг. № *****. Свидетелката
посочва, че се е движела по ул. „Потсдам“ зад МОЛ – Русе. От лявата ѝ
страна се е падал порталът на Топливо, а от дясно, на разстояние около 20 м. - отбивка за към МОЛ – Русе. Била е първи автомобил, като зад
нея се намирал лек автомобил – джип. Срещу нея нямало автомобил, тя подала ляв
мигач и предприела маневра – завой наляво към портала на „Топливо“. В този
момент настъпил удар с другия участник в произшествието. Ударът се осъществил
между предната дясна част на изпреварващия автомобил и предната лява част на
управляваното от свидетелката МПС – точно откъм шофьорското място. Посочва, че
към момента на извършване на удара не е имала видимост към автомобила, който я
е ударил. Движела се е със скорост от 30 км. ч., поради това, че било заледено
и е внимавала колата да не поднесе.
По делото са депозирани и показания от
водача на т.а. „Пежо Партнер“ – Н.Н..
Свидетелят посочва, че е предприел маневра изпреварване със съобразена скорост.
Бил навлязъл вече в лентата за изпреварване, когато водачът на автомобила пред
него внезапно дал мигач, не е погледнал в огледалото си за задно виждане и не
го е пропуснал, вследствие на което се осъществил удар.
В назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се излага следният механизъм на
ПТП – на 19.01.2017г., около 15:45 часа, л.а. „Тойота Ярис“,
с рег. № ***** се движил по ул. „Потсдам“ и до МОЛ – Русе водачът предприема
маневра ляв завой и реализира ПТП с попътно изпреварващия го отляво товарен
автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *****. Вещото лице
посочва, че видимите щети за лек автомобил „Тойота Ярис“
са: преден ляв калник, предна лява врата, ляво странично огледало и стъкло на
предна лява врата, а за товарен автомобил „Пежо Партнер“:
предна броня, десен фар, преден десен калник, преден капак, фар за мъгла десен.
Посочва, че щетите по товарен автомобил „Пежо Партнер“
се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Експертизата установява,
че стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *****, изчислена на база пазарни цени
към датата на ПТП е 5 957,89 лв. Вещото лице посочва, че стойността на един
сервизен човекочас съгласно приложената по делото документация е за сумата от
48,00 лв.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че ищецът, съобразно разпределената му доказателствена тежест, не е установил при главно и пълно
доказване, че водачът на л.а. „Тойота Ярис“ е
предприел внезапно маневра за завиване наляво без да погледне в огледалото за
задно виждане и в момент, когато водачът на застрахования при ищеца товарен
автомобил „Пежо Партнър“ вече е започнал
изпреварване. С изложените мотиви е отхвърлил изцяло предявения иск.
Съгласно чл. 411 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" до същия размер. Видно от законовата
разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение и за увредения да е възникнало
деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност".
В конкретния случай се установява
настъпването на ПТП между л.а. „Тойота Ярис“,
управляван от С.П.С.-М. и т.а. „Пежо Партнер“,
управляван от Николай Н..
Установява се и че към момента на произшествието,
по отношение на т.а. „Пежо Партнер“, е осигурено
застрахователно покритие по сключена с ищеца „З. „А.Б.““ АД имуществена
застраховка „Каско“, както и че водача на л.а.
„Тойота Ярис“ е имал застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество -
„З. „О.““ АД.
В конкретния случай съдът намира да са
налице предпоставките за възникване на отговорността на водача на лек автомобил
„Тойота Ярис“ - и по този начин на застраховалото
гражданската му отговорност ответно дружество. От представените по делото
доказателства следва да се направи извод, че към момента на предприемането от
страна на С.П.С.-М. маневра завой наляво, водачът на т.а. „Пежо Партнър“ е бил започнал вече изпреварването ѝ. Това
на първо място се установява от разположението на повредите върху двата
автомобила, така както са установени от назначената по делото съдебна автотехническа експертиза – предна лява част за л.а.
„Тойота Ярис“ и предна част за т.а. „Пежо Партнър“. В този смисъл са и показанията на водача С.П.С.-М.,
която посочва, че ударът се е осъществил в предната лява част на управлявания
от нея автомобил, точно на мястото на водача. Така констатираното разположение
на повредите предполага, че застрахованият при ищеца автомобил се е движел
направо и в този смисъл, че вече е бил заел лентата за изпреварване /за
насрещно движение/. Този си извод съдът основава на опитните правила, които са
част от доказателствения процес и спомагат за логическото изясняване на
явленията от обективната действителност и връзките между тях. Ако действително
изпреварването е било предприето след или едновременно с левия завой на л.а.
„Тойота Ярис“, повредите биха настъпили в задната
лява част на този автомобил, респ. в дясната предна част на т.а. „Пежо Партнър“. В тази насока е и схемата към протокола за ПТП,
видно от която задният автомобил вече е заел изцяло лентата за изпреварване.
Този протокол е подписан и от двамата участници в ПТП, без в него да са
обективирани възражения от тяхна страна. С тези данни кореспондират и
показанията на свидетеля Николай Н., съгласно които той вече бил предприел
изпреварването на л.а. „Тойота Ярис“, когато водачът
на последния е предприел внезапен завой наляво. В същото време по делото не се
установява, видимостта на застрахования при ответника водач да е била
ограничена, доколкото посочения в свидетелските показания трети автомобил, се е
отклонил вдясно преди мястото на удара. С оглед на изложеното до тук,
настоящият съдебен състав намира, че застрахованият при ответното дружество
водач е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът
на пътно превозно средства, преди да предприеме маневра, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и на чл.
25, ал. 2 от ЗДвП - при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Същевременно, съгласно показанията
на самия водач на л.а. „Тойота Ярис“, тя е искала да
навлезе в крайпътната територия на предприятие „Топливо“. По този начин, тя е
имала задължение по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП да пропусне пътните превозни средства,
движещи се по пътя, който тя напуска, което в случая не е направила.
В допълнение следва да се посочи, че
самият факт на непропускането от страна на застрахования при ответника водач на
движещия се зад него автомобил и настъпването на произшествието, предполага
нарушение на този водач на правилата по чл. 25, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 2 от ЗДвП - да се съобразява и пропуска движещите се зад него и по лентата, в която
навлиза, и в този смисъл противоправност в
поведението му. Дали водачът на л.а. „Тойота Ярис“ е
предприел маневрата, проявявайки изискващата се в случая наблюдателност и съобразнителност при управлението на МПС, е въпрос, който
има значение за неговата вина. В същото време, при така установената противоправност, твърденията, че произшествието се дължи
изцяло на поведението на другия водач, съставлява по същество възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. И в двата случая, с
оглед презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и общото правило на чл. 154 от ГПК,
тежестта за доказване на тези групи обстоятелства се носи от ответника -
застраховател по гражданската отговорност.
Предвид изложеното, за ищеца е
възникнало регресно вземане за заплатено от него
застрахователно обезщетение по повод процесното ПТП. Що се касае до
твърденията, че водачът на т.а. „Пежо Партнър“ не се
е съобразил с подадения водач на л.а. „Тойота Ярис“
ляв мигач, същите имат отношение към обема на отговорността на всеки от
участниците /респ. на застрахователите им/. С оглед данните по делото, дори да
се установи съпричиняване на произшествието от застрахования при ищеца водач,
настоящият съдебен състав намира, че неговия принос не е повече от 1/2, който е
признат в исковата молба и взет предвид при определяне на размера на претенцията.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, стойността, необходима за възстановяване на товерен
автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *****, изчислена
на база пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 5 957,89 лв., която е
заплатена от ищцовото дружество. Съдът намира за
неоснователни изложените в отговора на исковата молба доводи, че направените
материали за разходи и труд са завишени. Вещото лице е определило стойността за
възстановяването на застрахования при ищеца автомобил на база пазарни цени към
датата на ПТП. В тази стойност са включени както новите части, така и
стойността на труда. Заключението не е оспорено от ответното дружество и е
прието от съда.
С оглед приетото от съда съпричиняване в
размер на 1/2, ответникът дължи заплащане на половината от определената от вещо
лице сума или 2978. 95 лв. На ищеца следва да
бъде заплатена и една втора от обичайните ликвидационните разходи по
обработка на щетата от 15 лв. или 7,5 лв. Предвид изложеното, регресното вземане на ищеца възлиза в общ размер на сумата 2 986.
45 лв. и до този размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед несъвпадението на изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен предявения иск от З. „А.Б.“ срещу З. „О.“ АД до размера на
сумата 2 986. 45 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което
искът да бъде уважен до този размер. Решението следва да бъде отменено и в
частта, с която в полза на „З. „О.“ АД са присъдени разноски над сумата 0. 80
лв. до пълния присъден размер от 320 лв. В останалата част, с която искът е
отхвърлен за разликата над сумата 2 986. 45 лв. до пълния претендиран размер от 2 993. 94 лв. и за присъдените
разноски до размера на сумата 0. 80 лв., решението следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото, на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер
на 649,79 лв. и за въззивното производството в размер на сумата 410. 51 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
от 25.09.2019 г. по гр.д. № 40547/2017
г. на СРС, II ГО,
54 състав, в частта с която е отхвърлен предявения от „З. „А.Б.“ АД срещу „З. „О.“
АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ до размера на сумата 2 986 .45 лв.
– регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за причинени вреди на автомобил „Пежо Партнер“,
с рег. № ***** в резултат на ПТП от 19.01.2017г. и ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 22.06.2017г. до
окончателното изплащане, както и в частта, с която „З. „А.Б.““ АД е осъдено да
заплати на „З. „О.“ АД разноски над сумата 0. 80 лв. до пълния присъден размер
от 320 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„З.
„О.““ АД, ЕИК ******* да заплати на „З. „А.Б.““ АД, ЕИК ********, на основание
чл. 411 от КЗ, сумата 2 986. 45 лв. – регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 0300/17/499/500010 за
причинени вреди на автомобил „Пежо Партнер“, с рег. №
*****, в резултат на ПТП, настъпило в гр. Русе, ул. „****“, в близост до МОЛ –
Русе на 19.01.2017г. и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 22.06.2017г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„З.
„О.““ АД, ЕИК ******* да заплати на „З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание,
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 649. 79 лв. - разноски за СРС и сумата 410. 51 лв.
– разноски за въззивното производството.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 25.09.2019 г. по гр.д. № 40547/2017
г. на СРС, II ГО,
54 състав в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.