Решение по дело №7760/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4426
Дата: 8 октомври 2024 г. (в сила от 29 октомври 2024 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20241110207760
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4426
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.ЕВ
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г.ЕВ Административно наказателно дело
№ 20241110207760 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.ев

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №7760 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
1
срещу наказателно постановление №23-4332-032317/08.01.2024 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Г. С. В. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179,
ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба Г. С. В. не прави конкретно искане.
Жалбоподателят Г. С. В., редовно призован, се явява лично, не сочи
доказателства, моли за отмяна на постановлението.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, но юрк.В.а-Г. депозира писмени бележки, в които пледира за
потвърждаване на постановлението и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 03.10.2023 г. около 14:40 часа в гр.София на паркинга на магазин „К.“
в ж.к.“Д.“, находящ се на ул.“Х.г“ с посока на движение към изхода – бул.“П.“
Г. С. В. управлявал л.а.“Ситроен Ц4 Пикасо“ с рег.№******** и на
кръстовището срещу главния вход на магазина не пропуснал управлявания от
св.Д.П. л.а.“Мазда 2“ с рег.№***** движещ се от дясната му страна, при което
реализирал пътнотранспортно произшествие.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който е записано, че има възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели П., Г. и Н., както и от писмените доказателства по
делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
2
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.48 от ЗДвП, защото на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от
дясната му страна.
Съгласно чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП който поради нарушение по
ал.1 - не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв.
Ето защо съдът намира, че наложеното наказание глоба във фиксиран от
законодателя размер не следва да се изменя.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци, които накърняват правото на защита.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди Г. С. В. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №23-4332-032317/08.01.2024 г. на началник група
3
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. С. В., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-032317/08.01.2024 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Г. С. В. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179,
ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба Г. С. В. не прави конкретно искане.
Жалбоподателят Г. С. В., редовно призован, се явява лично, не сочи
доказателства, моли за отмяна на постановлението.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, но юрк.В.а-Г., депозира писмени бележки, в които пледира за
потвърждаване на постановлението и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 03.10.2023 г. около 14:40 часа в гр.София на паркинга на магазин
„К******, находящ се на ул.“Х*******“ с посока на движение към изхода –
бул.“П*****“ Г. С. В. управлявал л.а.“Ситроен Ц4 Пикасо“ с рег.№***** и на
кръстовището срещу главния вход на магазина не пропуснал управлявания от
св.Д.П. л.а.“Мазда 2“ с рег.№******** движещ се от дясната му страна, при
което реализирал пътнотранспортно произшествие.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който е записано, че има възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели П., Г. и Н., както и от писмените доказателства по
делото.
Страните не са посочили други доказателства и съдът не е констатирал
служебно наличието на такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния срок, видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление, и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
1
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е нарушил чл.48 от ЗДвП, защото на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от
дясната му страна.
Съгласно чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП който поради нарушение по
ал.1 - не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв.
Ето защо съдът намира, че наложеното наказание глоба във фиксиран от
законодателя размер не следва да се изменя.
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Нарушената материалноправна норма е посочена точно, нарушението е
словесно правилно посочено и отговаря на установената фактическата
обстановка, както в АУАН, така и в наказателното постановление.
По делото не са установени данни за нарушаване правото на защита или
друга незаконосъобразност на акта и постановлението.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци, които накърняват правото на защита.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че нарушението е доказано и
постановлението като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът следва да осъди Г. С. В. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.

2