Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 14.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11044 по описа за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №49772 от 24.02.2020г.,
постановено по гр.дело №24997/2018г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, е признато за
установено по предявените от Р.И.Р. с ЕГН: ********** и Р.Х.Л. с ЕГН:**********
против „П.И.Б.“ЕАД с ЕИК:********отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124 ГПК, вр.чл.439 ГПК, че ищците не дължат на ответника поради
погасяването им по давност сумите: 14991.22лв. - главница по Договор за банков
кредит от 29.09.2008г. и Договор за поръчителство от 29.09.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2011г. до окончателното й
изплащане; сумата от 88.49 лв. - договорна лихва за периода 01.06.2009г. -
30.06.2009г.; сумата от 14 181.47 лв. - наказателна лихва за периода 30.06.2009г.
- 17.05.2011г. и сумите в размер на разноските за производството, а именно
585.22 лв. - държавна такса и 692.61 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за
които суми в производството по ч.гр.д.№ 20843/2011г. по описа на СРС - 40
състав, е бил издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „П.И.Б.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че е изтекла погасителната давност относно вземането
му. Твърди, че са поискани изпълнителни действия, прекъсващи давността и не е
настъпила твърдяната перемция на изпълнителното дело. Твърди също така, че
приложима в случая е не тригодишна, а петгодишна давност съгласно посоченото в
жалбата тълкувателно решение. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне
на исковете, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите
ищци Р.И.Р.
и Р.Х.Л., в подадения в срок отговор на
въззивната жалба оспорва същата. Твърдят, че погасителна давност е текла от
образуването на изпълнителното производство съгласно ТР№2/2015г. по т.д.№2 от
2013г. на ВКС, което има ретроактивно действие и отменя ППВС№3/1980г. на ВС.
Твърдят също така, че дори да не е изтекъл давностният срок към момента на
завеждане на исковата молба, същият е изтекъл по време на процеса. Молят
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно
и следва да бъде отменено по следните съображения:
Предявен
е иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ГПК.
По
молба от ответника в качеството му на взискател въз основа на изпълнителен лист
от 16.06.2011г., по подлежаща на незабавно изпълнение заповед по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№20843/2011г. срещу ищците за сумите от 14991,22лв. главница по договори
за банков кредит и за поръчителство от 29.09.2008г., 88,49лв. договорна лихва, 14181,47 лв. наказателна
лихва, 585,22лв. и 692,61лв. разноски по производството, както и законната
лихва върху главницата от 17.05.2011г. до окончателното изплащане, е образувано
приложеното изпълнително дело на 21.07.2011г.
С
молба от 10.10.2012г. взискателят е поискал
налагане на запор върху вземане на длъжника от трето лице.
С постановление от 04.01.2013г. изпълнението
е спряно по искане на взискателя.
С молба от 16.06.2014г. взискателят
е поискал възобновяване на производството, както и извършване на изпълнителни
действия- опис и оценка на възбранения по делото недвижим имот. С постановление
от 17.06.2014г. производството е възобновено и е насрочен опис на движими вещи
на длъжника.
Впоследствие са извършвани и други
изпълнителни действия през 2015г. (с молба от 28.07.2015г. е поискано
извършването на публична продан на недвижим имот), като последното изпълнително
действие е запор на банкови сметки на 21.09.2017г.
При така установената от събраните
по делото доказателства фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
На първо място следва да се посочи,
че настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че в
случая не е приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист.
Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание,
но при оспорването и от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК
проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По
силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда,
че съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се
съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения
в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в
сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност
за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК-
при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е
трайната и непротиворечива съдебна практика (определение № 480 от 19.07.2013 г.
по ч.гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС). С изтичането на преклузивния срок
за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект, а
именно- на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. Няма основание да се счита, че по отношение на давностния срок
кредиторът в случай на оспорено чрез възражение вземане следва да е в
по-благоприятно положение от кредитора с неоспорено от длъжника вземане. Поради
това съдът намира, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение
по отношение на процесното вземане.
Що се отнася до приложимостта на
постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, действително това постановление е обявено за загубило
сила с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г.на ОСГТК на ВКС, но
последващият акт по тълкуване на дадена правна норма няма обратно действие, а
се прилага от момента на постановяването му. Следователно давността не е текла
от образуването на изпълнителното дело до датата на постановяване на
горепосоченото тълкувателно решение 26.06.2015г.
Действително съгласно мотивите към
т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС „във
всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права
(напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания.“ В следващия последен абзац от мотивите по
тази точка, изр.1 обаче е посочено, че „Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие“, а отговорът на въпрос 10 буквално
гласи: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие“. В този смисъл между мотивите и диспозитива (отговора на въпроса) по т.10 от
горепосоченото тълкувателно решение съществува известно противоречие и
неяснота. Според настоящия състав следва да бъде съобразено и възприето
постановеното в диспозитива и част от мотивите разбиране, според което нова
погасителна давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно (преди настъпването на перемпцията) изпълнително действие. В случая обаче, противно на становището
на първоинстанционния съд, с молбата за възобновяване на изпълнителното
производство е поискано и извършването на изпълнителни действия, като по този
начин давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност от 16.06.2014г.,
а следващите прекъсващи даността действия са извършени на 28.07.2015г. (искане
за извършване на публична продан на недвижим имот) и запор на банкови сметки на
21.09.2017г.
Следователно нито към момента на постановяване
на първоинстанционното решение, нито към датата на провеждане на устните
състезания, погасителната давност относно вземането е изтекла.
По така изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да
бъде постановено друго, с което искът се отхвърля изцяло като неоснователен.
При този изход на спора ответникът- жалбоподател
има право на възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 400 лева за
първата инстанция и 200 лева за въззивната инстанция, предвид фактическата и
правна сложност на спора.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №49772
от 24.02.2020г., постановено по гр.дело №24997/2018г. по описа на СРС, ГО, 88
с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените
от Р.И.Р. с ЕГН: ********** и Р.Х.Л. с ЕГН:********** против „П.И.Б.“ЕАД с ЕИК:********отрицателни
установителни искове с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.439 ГПК за
установяване че ищците не дължат на ответника поради погасяването им по давност
сумите: 14991.22лв. - главница по Договор за банков кредит от 29.09.2008г. и
Договор за поръчителство от 29.09.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.05.2011г. до окончателното й изплащане; сумата от 88.49
лв. - договорна лихва за периода 01.06.2009г. - 30.06.2009г.; сумата от 14
181.47 лв. - наказателна лихва за периода 30.06.2009г. - 17.05.2011г. и сумите
в размер на разноските за производството, а именно 585.22 лв. - държавна такса
и 692.61 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми в производството по
ч.гр.д.№ 20843/2011г. по описа на СРС - 40 състав, е бил издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.Р. с ЕГН: **********
и Р.Х.Л. с ЕГН:********** да заплатят на „П.И.Б.“ЕАД с ЕИК:********сумата от 600
лева (шестстотин лева)- възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/