№ 133
гр. Перник, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Хр. Ангелова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно
наказателно дело № 20241720201279 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.58д-63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на А. С. Г. против наказателно постановление
№24-1158-001498/17.06.2024 година, издадено от Началник Група в ОДМВР
Перник, сектор „Пътна полиция“ Перник, с което за осъществен състав на
административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП на основание чл.175а ал.1
пр.3-то от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 12 месеца.
А. С. Г. е обжалвал наказателното постановление в законоустановения
срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло
отменено. В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Вместо него се
явява адв.Б.-АК-гр.Перник, който доразвива доводите му, изложени в
жалбата. Твърди, че в хода на развилото се пред РС Перник административно
наказателно производство не са събрани безспорни и несъмнени
доказателства, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на административното нарушение, за което е ангажирана
1
административно наказателната му отговорност. Предлага, издаденото от
Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ Перник наказателно
постановление да бъде изцяло отменено, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, съгласно приложен на л.24 от
административно наказателната преписка договор за правна защита и
съдействие.
Административно наказващият орган Началник Група в сектор „Пътна
полиция“ Перник, редовно призован не е изпратил свой процесуален
представител за съдебното заседание. В съпроводителното писмо към
административно наказателната преписка е изразено становище, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло потвърдено.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени
и гласни доказателства ,доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК
намира за установено следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от
надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
В акт за установяване на административно нарушение серия GA
№1270223/25.05.2024 година, съставен от Д. И. Ч. в качеството на „младши
автоконтрольор “ в Сектор „Пътна полиция“ Перник в присъствието на
свидетелите по акта И. В. Д. и П. В. А. на А. С. Г. е описано, че на 25.05.2024
година в 18,20 часа в гр.Перник по ул.“Миньор“ с посока на движение от
ул.“Кракра“ към ул.“Отец Паисий“ е управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил марка „БМВ“ модел „525Д“ с ДК № ******, собственост на
„******“ ООД, като не използвал пътя, съгласно неговото предназначение за
превоз на хора и товари - извършил демонстративни маневри на суха пътна
настилка, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на
задните задвижващи колела и поднасяне в ляво и в дясно по посоката му на
движение ,с което създал опасност за останалите участници в движението.
Цифрово в акта е отразено, че с това си си поведение Г. е нарушил
разпоредбите на чл.104Б т.2 от ЗДвП.
2
Актът за установяване на административно нарушение е подписан от
актосъставителя и от свидетелите по акта. Предявен е на нарушителя на
датата на неговото съставяне. Подписан е от Г. и му е връчен препис от същия
срещу разписка. При предявяване и подписване на акта Г. не е дал обяснения
и направил възражения по описаните нарушения.
Възражения не са направени и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН пред
административно наказващият орган.
Въз основа на съставения акт Началник Група в сектор „Пътна полиция“
Перник е издал наказателно постановление №24-1158-001498/17.06.2024
година, с което на А. С. Г.
-за осъществен състав на административно нарушение по
чл.104б т.2 от ЗДвП на основание чл.175а ал.1 пр.3-то от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца.
По доказателствата:
В хода на съдебното следствие е проведен разпит в качеството на
свидетели на Д. И. Ч., И. В. Д., П. В. А. и И.С.С.. Св.Ч. е съставил акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление. Св. Д. и А. са свидетели-очевидци
на установяване на нарушението и съставянето на акта.Св.С. е бил в
автомобила, управляван от жалбоподателя на посочените дата и място. След
като са били предупредени за наказателната отговорност, която биха понесли
в случай на лъжесвидетелстване свидетелите Ч., Д. и А. са дали подробни,
логически издържани и безпротИ.речиви показания относно установеното от
тях на датата и мястото, посочени в акта за установяване на административно
нарушение и предприетите действия в качеството им на полицейски
служители. Св.Ч., който е съставил акта за установяване на административно
нарушение не е очевидец на същото. Ч. не е възприел непосредствено
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на акта. я се
базира на подадената информация от свидетелите-очевидци на нарушението
Д. и А.. Посредством техните показания се установява следното:На 25.05.2024
година както всяка година в гр.Перник се провеждали абитуриентски
балове.Място на провеждането им обичайно бил хотел „Струма“ на
областния града. Горното изисквало създаване на организация от страна на
3
органите на МВР Перник за безпрепятствено протичане на баловете .В
изпълнение на служебните си задължения около 18,20 часа на място били св.
П. В. А. и И. В. Д.. Същите, съгласно издадена заповед от Директор ОД на
МВР Перник следвало до осигурят реда и сигурността при протичане на
мероприятието. По дългогодишна традиция при такива събития се
провеждало шествие на моторни превозни средства, транспортиращи
абитуриенти ,които напускали автомобила пред входа на хотел „Струма“,
след което водачите продължавали пътя си от ул.“Кракра“ по ул.“Миньор“
към ул.“Отец Паисий“. Тези улици, съгласно създадената временна
организация на движение били затворени за останалите участници в
движението. Обичайно на мястото имало концентрация и на спрели моторни
превозни средства и на граждани. В посочения час св.А. възприел
управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство. По отношение
на поведението на водача на същото св. заявява:“Започна да форсира
двигателя, като при изтеглянето си по ул.“Миньор“ започна да извършва
маневри със завъртане на задвижващата ос на автомобила в ляво и в дясно
….форсираше двигателя, завърташе задната ос на автомобила в ляво и в
дясно.“Водачът на моторното превозно средство, възприето от А. бил спрян
на ул.“Миньор“ от св.Д.. Била установена неговата самоличност-
жалбоподателят А. С. Г..По показанията на св.Д. Г. управлявал моторното
превозно средство с „мръсна газ“. Отново по показанията на този свидетел
горното означава:“демонстративно поднасяне на автомобила наляво, надясно,
като водачът форсираше двигателя“.Св.А. и Д. са категорични, че
атмосферните условия на датата, посочена в акта са били благоприятни.
Пътната настилка е била суха и в добро състояние. Показанията на тези
свидетели са безпротИ.речиви по отношение на непосредствено възприетото
от тях. Съдът кредитира показанията на тези свидетели с доверие. Св.А. и Д.
са преки и непосредствени очевидци на нарушението и са го възприели в
момента на движение на управлявания от Г. автомобил, като умишлено
форсиране на двигателя, завъртане на задната задвижваща ос в ляво и в дясно.
Същото се е случило при суха пътна настилка. Правилно поведението на
водача на спряното за проверка моторно превозно средство е квалифицирано
от полицейските служители като застрашаващо безопасността на движението
в района и несъответстващо на установените правила за движение.
По уважено искане на защитника на жалбоподателя е допуснат до
4
разпит и проведен такъв на И.С.С.. На датата ,посочена в акта същият е бил
спътник на жалбоподателя в управляваното от него моторно превозно
средство. Твърди, че действия от страна на жалбоподателя по форсиране на
моторното превозно средство не са извършвани. Заявява, че при тръгване на
моторното превозно средство същото леко поднесло, но водачът успял да го
овладее бързо. Показанията на този свидетел според съда са насочени към
изграждане и утвърждаване на защитна теза ,която по преценка на съда не
издържа проверката на доказателствата.
По реда на чл.283 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН съдът приобщи като
доказателства по делото и писмените такива, приложени по административно
наказателната преписка-акт за установяване на административно нарушение
серия GA №1270223/25.05.2024 година, наказателно постановление №24-
1158-001498/17.06.2024 година, Заповед за компетентността на
актосъставителя и на административно наказващия орган.
От правна страна:
При извършената служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на
него наказателно постановление съдът не намери основание за неговата
отмяна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
накърняващи процесуалните права на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице. И актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за
това органи- „мл.автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ Перник и
Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ Перник.
По същество:
Посочената като виновно нарушена разпоредба на чл.104 Б т.2 от
ЗДвП и в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление въвежда забрана за водачите на моторни
превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване
за други цели,освен по тяхното предназначение ,за превоз на хора и товари.
Безспорно установено е по делото и по този въпрос не се спори между
страните, че на 25.05.2024 година А. С. Г. е имал качеството на водач на
моторно превозно средство по см. на параграф 6 т. 25 от ДР на ЗДвП.Същият е
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил лек автомобил марка
5
„БМВ“ модел „525Д“ с ДК № ******,собственост на „******“ ООД. На
посочената дата Г. се е намирал на път,отворен за обществено ползване по см.
на чл.2 ал.1 от ЗДвП. Имал е право да се движи по него ,но като спазва
установените правила за движение. Съгласно & 6 т.1 от ДР на ЗДвП:“към
пътищата са приравнени и улиците“.За съставомерността на
административното нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП определящо за всеки
конкретен случай са вида и характера на предприетите действия,
техническите характеристики на моторното превозно средство и наличието на
външни обективни фактори на средата.По конкретното административно
наказателно производство е установено по безспорен и категоричен начин, че
на 25.05.2024 година в 18,20 часа в гр.Перник по ул.“Миньор“ с посока на
движение от ул.“Кракра“ към ул.“Отец Паисий“ Г. е управлявал моторно
превозно средство-лек автомобил марка „БМВ“ модел „525Д“ с ДК №
******,собственост на „******“ ООД .Същият форсирал двигателя на
автомобила ,в резултат на което се получило завъртане в ляво и в дясно на
задвижващата ос на автомобила. В резултат на тези действия, несъмнено,
непровокирани от външни обективни фактори задната част на автомобила
започнала да се изнася наляво и надясно. Тази фактическа обстановка е
доказана категорично от събраните в хода на производството по делото гласни
и писмени доказателствени средства. Не са необходими специални знания ,за
да се достигне до извод при наличието на конкретните факти, че горното не
може да бъде постигнато по друг начин, а единствено с цел извършване на
„дрифт“. “Дрифт“ е техника на шофиране, при която автомобилът умишлено
се извежда от контрол, което води до загуба на сцепление на задните гуми.
Тази техника на шофиране може да се прилага само по предназначени за това
писти и в присъствието на квалифициран инструктор.
За деянието по чл.104 Б т.2 от ЗДвП са без значение конкретните
способи, чрез които се постига крайния резултат-дали това става посредством
рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане
на ръчна спирачка или по друг начин. Поведението на жалбоподателя по
обективните си признаци съставлява именно тази техника и се субсумира по
понятието :“използване на пътя за цели, различни от предназначението му-за
превоз на хора и товари. “Характерът на реално извършените действия от
страна на жалбоподателя извеждат и субективната страна на осъществения от
него състав на административно нарушение –при пряк умисъл като форма на
6
вината.
По размера на наказанието:
Административно наказващият орган правилно е приложил
административно наказателната разпоредба. Наложените на жалбоподателя
наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство „ за срок от 12 месеца са съобразени с
предвиденото в административно наказателната разпоредба на чл.175 А ал.1
от ЗДвП. Правна възможност за намаляване на същото не съществува
,предвид фиксирания размер на санкциите. В закона не се съдържа легална
дефиниция на „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и
товари“. Визираната като нарушена разпоредба на чл.104б, т. 2 от ЗДвП като
законодателна техника предполага запълването на състава с конкретно
съдържание според особеностите на всяка хипотеза. Посочената в
обстоятелствената част на акта създадена опасност за участниците в
движението допълва, а не протИ.речи на нормативните изисквания на
разпоредбата, в чието нарушение е действал жалбоподателят. Законодателят
неслучайно е приел разпоредбата на чл.104б от ЗДвП в началото на 2017
година ,обосновавайки се с отчетения ръст в цялата страна на водачи на
моторни превозни средство, в голям брой от случаите млади хора да
извършват т.нар.“дрифтове“. Не са малко случаите в които това се случва на
оживени места с голям пътникопоток, какъвто е и конкретния случай.
Нарушението се характеризира с висока степен на обществена опасност и към
нарушителите следва да се подходи по-строго .В този смисъл при решаване на
въпроса за отговорността следва да се даде превес и на обществения интерес.
В контекста на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено в тази му част.
По разноските:
С оглед изхода на спора –потвърждаване на издаденото наказателно
постановление и направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административно
процесуалния кодекс подателят на жалбата следва да заплати всички
направени по делото разноски.
Предвид горното което на основание чл.63 ал.1 пр.1 -во от ЗАНН съдът
7
:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-1158-
001498/17.06.2024 година, издадено от Началник Група в ОДМВР Перник,
сектор „Пътна полиция“ Перник срещу А. С. Г. ЕГН:********** жив. в
гр.*********, съдебен адрес: гр.****** адв.Г. Б.-АК-гр.Перник, с което за
осъществен състав на административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП на
основание чл.175а ал.1 пр.3-то от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр.Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8