Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.05.2014 г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд XІ-ти граждански състав
На 19
май 2014 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
Л.Р.
Прокурор
Д.Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов гр.д. №74 по описа на 2014 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.5 ЗЛС вр. с чл.336 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба на подадена от Р. Л. - прокурор в Окръжна прокуратура-Ямбол,
против Д.Н.Г. с ЕГН**********,***, с която се иска ответницата да бъде
поставена под пълно запрещение, тъй като страда от слабоумие и не е в състояние
да се грижи за делата си. Ищецът твърди, че ответницата страда от слабоумие и е
поставена диагноза: УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ. ДЦП- десностранна спастична
хемипареза- в лека степен, с предилекция на ръката.СИМПТОМАТИЧНА ЕПИЛЕПСИЯ.
Твърди се, че тъй като ответницата не е в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи и да защитава своите права, същата
следва да бъде поставена под пълно запрещение.
В определения
законов срок ответницата (при редовно връчване на исковата молба и
приложенията) не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по
предявения иск.
В с.з. исковата молба се поддържа. Ищецът е направил
изявление, с оглед на събраните по делото доказателства, че ответницата следва
да бъде поставена под пълно запрещение.
Ответницата в
с.з. не изразява становище.
След преценка на събраните доказателствата по делото,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От писмените доказателства –Експертно решение на ТЕЛК общи
заболявания при МБАЛ”Проф.д-р Стоян Киркович”АД гр.Стара Загора №1021/02.04.2012г.,
Епикриза на ответницата на ЦПЗ София ЕООД, и заключението на вещото лице д-р Л.Д.
– психиатър се установява, че ответницата
Д.Г. боледува от Умствена изостаналост- олигофрения. Видно от заключението това
състояние се определя като недоразвитие на интелекта /слабоумие/, настъпило в
резултатна ранно увреждане на централната нервна система, като в случая
увреждането е съпроводено с утежняващи фактори, като детска церебрална пареза,
черепно мозъчна травма и епилепсия. Посочено е, че всички тези фактори водят до
невъзможността за нормално развитие на интелектуалните способности. Видно от
заключението на ВЛ, при ответницата от ранна детска възраст има изоставане в
нервно-психичното развитие, в резултат на което същата няма училищни знания,
житейски познания, трудови навици и професионална реализация. ВЛ-це е посочило,
че ответницата няма разумни съждения по повод на елементарни житейски въпроси и
не може да разбира и да се справя в обикновена житейска обстановка. Същата може
да изпълнява само елементарни действия с механичен характер, за които е
научена- да се нахрани, ако й се даде храна, да се облече, ако бъде
подпомогната. Не може да преразказва случки, защото не ги разбира и няма
достатъчен речников фонд. Предвид изложеното заключението на ВЛ е, че Г. се
нуждае от постоянен контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието от
страна на близките й.
Разпитаната по делото св.К.- сестра на ответницата
дава показания, че сестра й Д. е в това състояние от 11 годишна възраст, когато
на главата й е паднала тухла. Твърди, че сестра й не може да се грижи сама за
себе си, не познава парите и не знае стойността на вещите. Посочва, че до преди
2-3 месеца тя се е грижила за ответницата, но последната често е бягала от дома
й, като е била откривана в различни градове. Твърди, че сестра й е лековерна и
не осъзнава какво върши.
Свидетелката Ц.-***, твърди, че познава ответницата,
като повод за това е било обаждане от АСП гр.София, че лице от гр.Ямбол е било
настанено в ЦПЗ-София и следва да издирят близките му. Посочва, че са издирили
близките на ответницата и са им съдействали, за да я приберат от София. Сочи,
че при контакта си с ответницата е констатирала, че същата не може да говори и
контактува добре. Твърди, че са консултирали сестра й да предприеме действия за
настаняването й в социална институция. Видно от показанията на свидетелката, Г.
е била бременна, като в последствие роденото от нея дете е било настанено в
институция, тъй като майката не е била в състояние да се грижи за него.
От извършения разпит на ответницата по реда на чл.337
ал.1 ГПК се установява, че Г. е
контактна, на част от зададените й въпроси отговаря: за име и местоживеене ***,
без да може да обясни къде се намира/. На въпросите за възраст, и с кого живее
не дава отговор. Не познава парите.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявения иск е с пр.осн. чл.5 ЗЛС вр. с чл.336 и сл. ГПК
Предявеният иск е
допустим, т.к. съгласно чл.336 ГПК прокурорът, може да поиска
поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение. Съгласно чл.5
ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест
не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно или ограничено
запрещение и стават недееспособни, а пълнолетните с такива страдания, чието
състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се
поставят под ограничено запрещение.
ЯОС, с оглед събраните по делото доказателства, счита
че искът е основателен и доказан. Предмет на иска по чл.5 ЗЛС за поставянето на
едно лице под пълно или ограничено
запрещение е неговата дееспособност, а основанието му е наличието на душевна
болест или слабоумие, и невъзможността на страдащия от такава болест да се
грижи за своите работи. Двете изисквания следва да са налице кумулативно, за да
се постанови ограничаване на дееспособността
или обявяване на пълната му недееспособност. По делото по безспорен
начин се установиха и двете кумулативно изискуеми от закона предпоставки.
Налице е душевна болест у ответницата Д.Г., с оглед установеното психиатрично
заболяване- Умствена изостаналост-олигофрения.
Второто
кумулативно необходимо условие е наличието на правния критерий - лицето да
не може да се грижи за своите работи. Преценката за това се прави от
съда. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира
предписанията на правните норми и да съобразява поведението с тях, да се ориентира
в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява
последиците от тях. Грижата за своите работи включва и отношението към
обществото и съобразяване с установения в него ред, т.е. лицето следва да се
държи нормално. Поставянето в зависимост на кумулативност на двата законови критерия по
чл,5 ЗЛС означава, че не е достатъчно лицето да страда от слабоумие или душевна
болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е с оглед конкретното
му поведение да се преценява дали то може да се грижи за своите работи.
В случая безспорно се установява, както от назначената
по делото експертиза, така и от гласните доказателства, че към момента Г. няма
разумни съждения по повод елементарни жизнени въпроси, не може да се справя с
нещата от ежедневието, като преценките й в повечето случаи са неразумни и
несъобразени с възрастта й. При тези фактически констатации, се налага извод,
че ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение. Твърденията в исковата
молба са установени по безспорен начин, което налага предявения иск да бъде уважен.
С оглед
на всичко изложено, ЯОС счете, че са налице условията на закона за поставяне
на ответницата под пълно запрещение.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
Р Е
Ш И:
На осн. чл.338 ал.1 вр с чл.336 ГПК, вр с чл.5 ал.2
ЗЛС, ПОСТАВЯ Д.Н.Г. с ЕГН**********,***,
ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд гр.
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане
на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство при ОБЩИНА-Ямбол за учредяване на настойнически
съвет.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: