Решение по дело №18480/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2387
Дата: 28 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20215330118480
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2387
гр. Пловдив, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330118480 по описа за 2021 година
Искова молба на А. П. В., ЕГН ********** от **************, депозирана против Н. А.
А. , ЕГН **********, от **********************, с иск с правно основание в чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите.
Според фактите в нея, ищецът бил по професия ************, който на дата *********г.
трябвало да закара клиент, свид . Т.И., от П. до с. Ш. По пътя И. разговарял по телефона
неколкократно с ответника , неин приятел. В един момент, докато шофира , ищецът
забелязал , че зад неговия автомобил се появил друг такъв автомобил марка „БМВ„ модел
„320„ с държавен контролен номер с *********. Оказало се впоследствие , че този
автомобил се управлява от отв. Н.А., който шофирал опасно: присветвал със светлините на
автомобила , форсирал двигателя, използвал клаксона без причина. Изпреварил
управлявания от ищеца автомобил и спрял без причина пред него, което принудило ищеца
да го заобиколи. При влизане в с. Ш. , ищецът бил помолен да спре от свид. И. , и спрял на
около 150 м. от центъра на селото; в този момент бил заобиколен с много висока скорост от
автомобила на ответника, който спрял рязко. Ищецът отворил прозореца на автомобила си
, за да попита А. за причинатаза поведението му. В това време ответника извадил пистолет,
заредил го демонстративно опрял дулото му в лицето на ищеца с думите „Два пъти давам
сигнал, ти защо не спираш, искаш ли да те гръмна ? Внимавай какво правиш , записал съм
ти номера…….. „ , след което се качил в автомобила и потеглил с висока скорост.
От заплахата към живота му , ищецът претърпял неимуществени вреди – шок , стрес,
страх и смут, безпокойство. Побързал да се прибере в П., където подал сигнал за случилото
1
се на тел. 112 ; бил много уплашен. Впоследствие изпаднал в дълбока депресия, страх го
било да упражнява професията си , за да не си повтори неприятната ситуация, постоянно
мислел за опряното в лицето му оръжие . Наложило се да се приема медикаменти . Оценява
претърпените от него неимуществени вреди на сумата от 6000 лева и се да се осъди
ответника да му я заплати като обезщетение за вредите , ведно със законната лихва от датата
на увреждането, 06.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането , и разноските по
делото.
За описаното поведение , ответника бил наказан по углавен ред за престъпления по чл.
144 ал. 3 и 325 ал. 3, вр. ал.1 от НК.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Отрича причиняването на вреди или
причинно-следствената им връзка с поведението му. Моли исковете да се отхвърлят или да
се определи по – нисък размер на обезщетението .
Иск с правно основание в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, допустим като
осъдителен.
Съдът съобрази следното :
Сложният фактически състав на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
предполага доказване на противоправно поведение от страна на ответника, претърпени от
ищците вреди , и пряка причинноследствена връзка между вредите и дейнието на ответника
, чието поведение се предполага да е виновно.
Противоправното поведение и вината на А. са безспорни , за тях има влязла в сила
присъда (споразумение) по НОХД № 5020/2021г, РС Пловдив, като приетото в присъдата е
задължително за настоящия състав ( чл. 300 от ГПК ).
Установява се от разпита на свидетеля Т.И. , че на отиване В. бил спокоен , разговорлив ,
но веднага след случилото се станал много стресиран, „супер уплашен „ и целия
пребледнял. На връщане не разговарял. Според свид . С. , преди инцидента А. бил спокоен,
весел и уравновесен ; след инцидента станал „омърлушен“ , стресиран, и това продължило
дълъг период време. Променил се след случилото се ; ходил по баячки и гледачки , „ да му
леят куршум„. Съдът кредитира показанията на свидетелите , които са еднопосочни както
помежду си , така и с установеното в хода на наказателното производство, а и по делото
няма доказателства, които да ги опровергават; по отношение на свидетелите не се
установиха обстоятелства по смисъла на чл. 172 от ГПК, които да поставят под съмнение
достоверността на показанията им. Затова приема , че от престъплението В. е претърпял
вреди – страх, стрес , притеснения, които са продължили „месеци наред „ ( свид . С. , на л. 33
от делото) и са в пряка причинноследствена връзка с деянието на ответника .
Хипотеза по чл. 45 от ЗЗД е налице. Исковете са основателни.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост ( чл. 53 от
ЗЗД).
В конкретния случай, касае се за деяние , извършено от млад човек с особена дързост и с
2
опасното използване, освен на газово оръжие, но и на лек автомобил, при изключителни по
интензитета си неблагоприятни последици за пострадалия – създаване на основателен страх
за живота му. Постадалият е на средна възраст, случилото се влияе не само на общото му
състояние , но и на възможността да упражнява професията си, с която деянието е свързано.
С оглед изложеното , съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 4500
лева, ведно със законната лихва върху неплатеното обезщетение , каквато и без покана се
дължи от датата на деликта , така , както е описана в постановената присъда. За разликата
до пълния размер от 6000 лева , искът следав да бъде отхвърлен.
Разноските се присъждат в тежест на ответника, който дължи и 180 лева държавни такси
по делото, долкокото иска е основателен, а ищецът е бил освободен от предварително
внасяне на такива , на основание чл. 83 ал. 1 т . 4 от ГПК. Дължи се на адвоката на ищеца
хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, доколкото съдът не може да отрече
наличието на тази хипотеза; хонорара се определя в минимален размер спрямо уважената
част от иска и е в размер от 545 лева. Възражение за прекомерност на договорено от ищеца
адвокатско възнаграждение не може да бъде разглеждано , тъй като договаряне няма,
хонорар е определен от съда в минималния си размер.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:
Осъжда Н. А. А. , ЕГН **********, от ********************** да заплати на А. П. В.,
ЕГН ********** от **************, сумата от 4500 лева обезщетение за неимуществените
вреди ( (страх, стрес , притеснения) причинени от извършено от ответника на 06.03.2020г.
непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на деянието – 06.03.2020г до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над размер от 4500 лева
до пълния предявен размер от 6000 лева , като недоказан .
Осъжда Н. А. А. , ЕГН **********, от ********************** да заплати по бюджета на
съдебната власт, чрез сметката на РС Пловдив за таксите , сумата от 180 лева държавна
такса по делото.
Осъжда Н. А. А. , ЕГН **********, от ********************** да заплати на адв. С.Ж.
П., АК Пловдив, сумата от 545 лева хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски окръжен съд, в срок от две
седмици от съобщеният до страните , че е изготвено . На страните , на основание чл. 7 от
ГПК, да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3