№ 3881
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110151963
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от А.К.О., искова молба
срещу /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на следните
суми: сумата от 6803,12лв., представляваща брутния размер на незаплатено трудово
възнаграждение за месец юни 2020г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно плащане на сумата, сумата от
750,29лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2020 г. до 01.09.2021 г.;
сумата от 10204,68лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 33 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане на сумата, сумата от 1125,44лв., представляваща лихва за забава
за периода 01.08.2020 г. – 01.09.2021 г.; сумата от 6803,12лв. представляваща
допълнително едномесечно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2020 г. до
30.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателно плащане на сумата и сумата от 750,29 лв. представляваща лихва
за забава за периода от 01.08.2020 г. до 01.09.2021 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че по
силата на трудов договор от 11.12.2018 г. е заемал при ответното дружество
длъжността „Директор финанси и счетоводство“, като със заповед №2020-06-
07П/30.06.2020 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325 ал.
1, т.1 КТ. Сочи, че видно от съдържанието на заповедта, работодателят разпоредил да
се изплатят следните възнаграждения: месечно трудово възнаграждение за месец юни
2020 г., което видно от фиш за работни заплати, възлизало в размер на 6803,12 лв. и
обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ за 33 дни неизползван годишен платен отпуск за 2019
г. и 2020 г. в размер на 10 204,68 лв. Поддържа, че със заповед № 2020-06-
30/30.06.2020г. работодателят определил да се изплати и допълнително нетно
възнаграждение в размер на 6803,12лв. към дължимото възнаграждение за месец юни
2020 г. във връзка с годишно приключване и подаване на годишни финансови отчети.
Твърди, че съгласно т.1.3 от сключено между страните споразумение за прекратяване
на трудовото правоотношение от 30.06.2020 г. на служителя е следвало да бъде
заплатено допълнително едномесечно трудово възнаграждение, равняващо се на
месечното трудово възнаграждение към момента на прекратяване на трудовото
1
правоотношение в размер на 5540,00лв. и допълнително възнаграждение за придобит
трудов и професионален опит в размер на 22,8 % върху основното месечно
възнаграждение. Сочи се, че изискуемостта на задълженията за заплащане на
месечното трудово възнаграждение, обезщетението по чл. 224 КТ и на допълнителното
едномесечно трудово възнаграждение е настъпила, поради което ответникът е
изпаднал в забава. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл.86 ЗЗД , за заплащане на следните суми: сумата от
6803,12лв., представляваща брутния размер на незаплатено трудово възнаграждение за
месец юни 2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателно плащане на сумата, сумата от 750,29лв., представляваща лихва
за забава за периода от 01.08.2020 г. до 01.09.2021 г.; сумата от 10204,68лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 33 дни, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане
на сумата, сумата от 1125,44лв., представляваща лихва за забава за периода 01.08.2020
г. – 01.09.2021 г.; сумата от 6803,12лв., представляваща допълнително едномесечно
трудово възнаграждение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
плащане на сумата и сумата от 750,29 лв. представляваща лихва за забава за периода от
01.08.2020 г. до 01.09.2021 г.
По исковите претенции с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между
страните е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е
престирал труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, размера на
дължимото му се брутно трудово възнаграждение за месец юни 2020 г., а относно
претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение към дължимото
възнаграждение за месец юни 2020 г. – постигната между страните уговорка в
сключеното допълнително споразумение за изплащане на допълнително едномесечно
трудово възнаграждение за периода 01.06.2020г. – 30.06.2020г. и неговия размер.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от
ищеца трудово възнаграждение и допълнително едномесечно възнаграждение.
От приложеното на л. 8 копие на трудов договор се установява, че между
страните са били налични трудови правоотношение, по силата на които ищцата е
престирала труд на длъжност „Директор финанси и счетоводство“.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно -
счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата
за м.06.2020г. е в размер на 6803.12лв., като доколкото ответникът, в чиято тежест е да
докаже плащане на трудовото възнаграждение, не ангажира каквито и да било
доказателства в тази насока, следва извода за основателност на претенцията с правно
основание чл.128, т. 2 КТ в частта, досежно претенцията за неизплатено трудово
възнаграждение за м.06.2020г.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно практиката на
ВКС при иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ може да се присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на
дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се
присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия
2
доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово
възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните
суми в изпълнителното производство. За да се съберат тези публични държавни
вземания е необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда
брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да
отдели суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия
доход и осигурителните вноски / в този смисъл Решение № 154 от 24.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6134/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 220/2009 г., III г. о., ГК /.
В процесния случай, доколкото претенцията е заявена за сумата от 6803.12лв. –
представляваща брутния размер на дължимото се трудово възнаграждение за
м.06.2020г., същата се явява изцяло основателна.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на допълнително едномесечно
трудово възнаграждение в размер на 6803.12лв. Видно от представеното на л.20 копие
на сключено между страните споразумение за прекратяване на трудовото
правоотношение към трудов договор от 11.12.2018г., в частност т.1.3, работодателят се
е задължил да заплати на ищеца допълнително едномесечно трудово възнаграждение,
равняващо се на месечното трудово възнаграждение към момента на прекратяване на
трудовите правоотношения, а именно основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 5540.00лв. и начислено допълнително трудово възнаграждение за придобит
стаж и професионален опит в размер на 22.8%. Видно от заключението на вещото лице
брутният размер на така определеното допълнително трудово възнаграждение е
7559.02лв., а нетният такъв е 6803.12лв. Доколкото претенцията е заявена именно за
тази сума и тази искова претенция следва да бъде уважена изцяло с оглед липсата на
ангажирани от ответното дружество доказателства за изплащането на сумата.
По иска с правно основание чл. 224 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между
страните са били налични валидни трудови правоотношение, по силата на които е
престирала труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, че трудовото
правоотношение е прекратено, че за периода 2019г. -2020г. ищцата има неизползван
платен годишен отпуск в размер на 33 дни, както и размера на дължимото се
обезщетение за неизползван отпуск.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуск за процесния период,
или плащане на обезщетението за неползването му.
Както се установи по-горе в изложението през исковия период между страните
са били налични трудови правоотношение, по силата на които ищцата е престирала
труд на длъжност „Директор финанси и счетоводство“.
Видно от заключението на вещото лице ищцата има неизползван платен
годишен отпуск в размер на 33 дни, от които 21 дни за 2019г. и 12 дни за 2020г.
Размерът на дължимото се обезщетение по чл. 224 КТ е 10 204.68лв., като съдът
намира, че релевантен е брутният размер на същото, посочен в заключението на
вещото лице, по аргумент от чл. 228, ал. 1 КТ. От страна на ответното дружество не се
доказа плащане и на това обезщетение, поради което исковата претенция се явява
изцяло основателна, тъй като същата е заявена именно за сумата от 10 204.68лв.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи изискуемост на вземанията за трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и забава
на изплащането на същите.
3
В т.1.2 от сключеното между страните Споразумение за прекратяване на
трудовото правоотношение /л.20/ е уговорено между страните, че работодателят се
задължава в срок до 31.07.2020г. да изплати дължимото се трудово възнаграждение
м.06.2020г., а в т.1.3 е уговорен същия срок 31.07.2020г. за заплащане на
допълнителното едномесечно трудово възнаграждение. В заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение /копие л. 23/ е постановено обезщетението по чл.224 КТ за
неизползван платен годишен отпуск да бъде изплатено на датата на изплащане на
трудовото възнаграждение за м.06.2020г., респективно на 31.07.2020г.
По гореизложената аргументация следва извода, че ответникът е в забава,
считано от 01.08.2020г. в изплащане на претендираните суми за трудово
възнаграждение за м.06.2020г., допълнително трудово възнаграждение, начислено на
основание сключеното между страните допълнително споразумение и обезщетението
по чл. 224 КТ.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, с която е определен
размерът на мораторната лихва върху отделните вземания, доколкото същата е
изчислена на база нетен размер, а същият следва да се определи върху брутния такъв,
доколкото претенцията за неизплатено трудово възнаграждение е заявена за брутния
размер, а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, по аргумент от чл.
228, ал. 1 КТ се присъжда в брутен размер.
Размерът на мораторната лихва за периода 01.08.2020г. – 01.09.2021г. върху
дължимото се трудово възнаграждение за м.06.2020г., изчислен с помощна на
компютърна програма е 750.29лв., като доколкото претенцията е заявена именно за
тази сумата, същата се явява изцяло основателна.
По същите съображения следва да бъде уважена изцяло и акцесорната претенция
за мораторна лихва в размер на 750.29лв., върху претендираното допълнително
трудово възнаграждение в размер на 6803.12лв.
Лихвата за забава за периода 01.08.2020г. – 01.09.2021г. върху обезщетението по
чл. 224 КТ в размер на 10 204.68лв., изчислена с помощта на компютърна програма е
1125.44лв., респективно същата се явява изцяло основателна, доколкото е заявена
именно за тази сума.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600.00лв., доколкото
размерът на същото се установява от приложения на л. 6 договор за правна защита и
съдействие, като в същия е уговорен начин на плащане в брой, респективно по
аргумент от т. 1 на ТР 6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка,
удостоверяваща заплащане на дължимото се възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати по
сметка на СРС, сумата от 1452.43лв., от които 1102.43лв. – държавна такса и 350.00лв.
– изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на А.К.О., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание чл.
128, т. 2 КТ сумата от 6803,12лв., представляваща брутния размер на незаплатено
трудово възнаграждение за месец юни 2020г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 02.09.2021г. до окончателно плащане на сумата и на
4
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - 750.29лв. – мораторна лихва за периода 01.08.2020г. –
01.09.2021г. върху присъденото трудово възнаграждение за месец 06.2020г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на А.К.О., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание чл.
128, т. 2 КТ сумата от 6803,12лв. – представляващо нетния размер на допълнително
едномесечно трудово възнаграждение за периода 01.06.2020г. – 30.06.2020г., дължимо
се на основание т.1.3 от сключено между страните на 30.06.2020г. Споразумение за
прекратяване на трудовото правоотношение към трудов договор от 11.12.2018г, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 02.09.2021г. до
окончателно плащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - 750.29лв. –
мораторна лихва за периода 01.08.2020г. – 01.09.2021г. върху присъденото
допълнително едномесечно трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на А.К.О., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание 224 КТ
сумата от 10 204.68лв. – брутния размер на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск – 33 дни за 2019г. и 2020г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 02.09.2021г. до окончателно плащане на сумата и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 1125.44лв. – мораторна лихва за периода 01.08.2020г. –
01.09.2021г. върху присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на А.К.О., ЕГН **********, разноски в размер на 1600.00лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 1452.43лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която е уважени исковите претенции по чл. 128, т. 2 КТ и чл.
224 КТ..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5