№ 880
гр. Варна , 11.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нй С. Стоянов
като разгледа докладваното от Нй С. Стоянов Гражданско дело №
20203100103440 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е по иск с правно основание чл.106, ал.1, пр.2 от СК, предявен от Н.
Т. Д., ЕГН**********, с адрес по делото град Варна, кв. Възраждане, бл.26, вх.5, ет.9, ап.26,
срещу Н. Н. Д.,ЕГН********** и М. Н. Д., ЕГН**********, двамата чрез майка им и
законен представител П. Д. Д., ЕГН**********, с адрес на ответниците по делото град
Варна, кв. Възраждан, бл.28, вх.2, ет.7, ап.37, за прекратяване по съдебен ред на
осиновяването на ответниците от ищеца, допуснато с Решение №398/25.10.2018г. по гр.
дело №74/2018г. на ОС – Смолян, поради дълбоко разстроени отношения между
осиновител и осиновени лица.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че с Решение №398/25.10.2018г. по гр. дело №74/2018г. на ОС –
Смолян е допуснато пълно осиновяване на децата Н и М.Д.и,ответници по делото, от ищеца
и тогавашната му съпруга и сегашен законен представител на ответниците П. Д. Д..
Ищецът твърди още, че с Решение №745/17.02.2020г. по гр.дело №10510 за 2019г. на
ВРС бракът му с П.Д. е бил прекратен. От образуване на делото за развод твърди,че децата
отказали напълно да се срещат с ищеца, започнали да го псуват и обиждат, заплашвали го с
„ще умреш“ и по всякакъв начин демонстрирали липсата на каквато и да е привързаност към
ищеца. Към момента твърди, че между него и децатa изобщо няма формирани отношения и
близост. Ищецът не успял да се справи с контрола над проблемните действия на децата, като
признава и че е прибягвал до неподходящи възпитателски към децата методи, но
разочарованието му от неуспеха му довело и до липсата на желание да полага по-нататъшни
усилия. Пълното родителско отчуждение ищецът счита за предвидена в закона и достатъчна
причина за прекратяване осиновяването на децата, тъй като разстройството в отношенията
било трайно и необратимо, а с това било безмислено и не в интерес и на осиновителя, и на
осиновените лица. По тези причини моли за прекратяване на осиновяването и за присъждане
на съдебни разноски в процеса.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез техния законен представител депозират
писмен отговор. Не оспорват допустимостта на делото. Не оспорват и дори признават
актуалното фактическо положение на цялостно отчуждение от ищеца, до степен на
1
липсваща връзка родител-дете. Сочат обаче, че причините за това са в личността,
заболяванията и действията на ищеца. Категорично се противопоставят малолетни деца да
са причинили разрив на връзката с бащата или да са имали непровокирано агресивно
поведение към него. Твърдят, че още през 2009год. Н.Д. бил диагностициран като
„емоционално лабилна личност, импулсивен тип“, с нестабилна психика, но без
осъзнаването, че има проблем. Състоянието му било лекувано с медикаменти, но по-късно е
преустановил приема им. На практика Н.Д. бил излъгал всички институции, че изобщо
отговаря на изискванията да бъде осиновител. А след като все пак решението за осиновяване
влязло в сила, той напуснал децата си и семейното жилище и от този момент не поддържал
никаква връзка с тях. Така ищецът сам е прекратил връзката си с ответниците, без да положи
усилия и да даде шанс на отношенията им. В редките случаи на контакт се е появявал пред
децата и майка им в окаян външен вид и в нетрезво състояние, като посягал на П.Д. и
предизвиквал само скандали. И преди и сега твърдят, че не са налице у Н.Д. никакви
родителски качества, както и желание да бъде родител. При тези твърдения предоставят на
съда изхода по делото.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
соченото състояние на дълбоко, трайно и необратимо разстроени отношения между
осиновителя и осиновените лица, както и всички фактически твърдения, на които базира
този разрив в отношенията; на второ място следва да докаже, че актуалната ситуация е
резултат от поведение на ответниците или резултат от обективни обстоятелства.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
всички положителните твърдения, на които базира оспорванията си, а именно за случая – че
актуалното състояние на отношенията между ищеца и ответниците е резултат от личността,
заболяванията и действията на ищеца.
По предварителните въпроси: При преценка за редовност и допустимост съдът не
констатира пороци.
На осн. чл.106, ал.9 от СК следва да се конституира ОП - Варна като контролираща
страна в процеса.
На осн. чл.15, ал.6 от ЗЗДет следва да се конституира ДСП – Варна като
контролираща страна в процеса.
По доказателствата: Представените от страните писмени такива следва да бъдат
допуснати до прилагане по делото.
На ищеца следва да бъде допуснат свидетел доказване на състоянието на
отношенията му с ответниците и причините за това, но чрез един свидетел, с оглед
частичното признание с отговора на някои от фактическите твърдения и с оглед липса на
насрещно искане за свидетели.
Молбата на двете страни за СПсЕ следва да бъде уважена, на разноски на двете
страни, както и при служебно прецизиране на въпросите.
Други доказателствени искания няма отправени до момента.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА производството по делото за 08.04.2021г. от 10.00часа, за които дата и
час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с настоящото определение. На
ищеца да се изпрати и копие от отговора.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото в о.с.з. при „закрити врата“, с оглед
предмета на делото, на осн. чл.136, ал.1, т.2 ГПК и арг. от чл.97, ал.1 СК.
КОНСТИТУИРА като контролираща страна в производството по делото ДСП –
Варна. Страната да се призове за о.с.з., с приложени служебен препис от исковата молба с
приложенията, отговора с приложенията и определението.
КОНСТИТУИРА като контролираща страна в производството по делото Окръжна
прокуратура – Варна. Страната да се призове за о.с.з., с приложени служебен препис от
исковата молба с приложенията, отговора с приложенията и определението.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от страните писмени
доказателства.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води един свидетел в о.с.з., за доказване
състоянието на отношенията му с ответниците и причините за това.
* ДОПУСКА СПсихологичнаЕ, вещото лице по която, след запознаване с
материалите по делото и след извършването на необходимите психологични изследвания на
бащата и на децата, да даде заключение по въпросите:
1/ Какво е актуалното състояние на отношенията между ищеца и децата в контекста
родител-дете?
2/ Налице ли са обичайни уважение и емоционална привързаност между ищеца и
ответниците?
3/ На какво е възможно да се дължат отговорите по горните въпроси?
4/ Какво е актуалното психо-емоционално състояние на ищеца?
5/ Има ли данни или индикации за заболяване на психиката на ищеца?
6/Как се отразява състоянието на ищеца на родителската му пригодност?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за изготвяне на експертизата в размер на 300.00лв.,
вносими поравно, по 150.00лв. от всяка страна, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за недоказани
фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р Г, което да се призове, след внясяне на пълния
депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за разглеждане
делото в о.с.з., както и че следва да уведоми своевременно съда при невъзможност за
изготвяне на експертизата от отбективен характер, на осн. чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез
Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
3
преимущество пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При
спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за
страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като
бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на
взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което
може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по
съответен процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в
сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail:
*********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4