Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Добрич, 25.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и
първи състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Сибел Бедел, като разгледа докладваното от
съдия Неделчева, гражданско дело №2742 по описа на ДРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София-1335, бул. „Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от изп.
директор Д. Б., чрез
упълномощения юрисконсулт В. Л. срещу К.Т.Д.,
ЕГН **********,***8. Исковете са положителни установителни с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, а именно: съдът да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, визирани в Заповед №559/03.07.2020г., изд. по ч. гр. д. №1435/2020г. – ДРС: 11 575.56 лева – частично претендирана сума по Договор за потребителски кредит № EMLN – 11862898, сключен на 20.11.2015г. представляваща главница по тридесет и три броя неплатени месечни погасителни
вноски за периода от 05.07.2020г. до 05.03.2023г., по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост, считано от 05.09.2019г. – датата на получаване от
длъжника К.Т. на уведомлението за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 02.07.2020г.
до окончателното плащане; сумата от 610.93 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано от 05.09.2019г. до 12.03.2020г., а в условия на евентуалност – осъдителни искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца сумите от: 11 575.56 лева – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № EMLN – 11862898, сключен на 20.11.2015г.от
месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.07.2020г. до 05.03.2023г. вкл.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /09.10.2020г./ и 610.93 лева, представляваща обезщетение за забава,
считано от 05.09.2019г. до 09.10.2020г.
Ищецът моли съдът да приеме за
установено, че ответникът му дължи присъдените парични суми със Заповед №559 от
03.07.2020г., издадена по ч. гр. д. №1435/2019г. по описа на ДРС, произтичащи
от договор запотребителски кредит №EMLN-11862898, сключен на 20.11.2015г. между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за предоставена сума в размер на 40000 лв. Общата
стойност на плащанията по кредита е в размер на 60544.80 лв., като уговорената
договорна лихва е в размер на 20544.80 лв. Кредитът е следвало да бъде върнат
на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 504.54 лв., с първа погасителна
вноска на 05.01.2016г., съгласно подписан погасителен план. Крайният срок на
договора не е настъпил – 05.12.2025г., но кредитополучателят не е погасявал в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски по него и така е
настъпила предсрочна изискуемост на осн. чл.5 от Уловия по договора.
На 16.01.2018г. е било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. и е било извършено прехвърляне на вземанията на осн. чл.99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца, вкл. и на задълженията на длъжника К.Т. по горецитирания договор за кредит от 20.11.2015г. Кредитополучателят К.Д. е бил уведомен за цесията на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД с изпратено с известие за доставяне с писмо-уведомление на 17.01.2018г. на адреса на Д., посочен в договора, което писмо се е върнало като „непотърсено”. Ищецът моли съдът с връчването на исковата молба, ведно с приложенията на ответника, да приеме, че последният е надлежно уведомен за цесията и прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД и следва този факт да се съобрази от съда.
Предвид
възникналото вземане по договора за кредит от 2015г. и извършената цесия,
ищцовото дружество е подало заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу К.Т.
за възникналите задължения. Заповедният съд по образуваното ч. гр. д.
№1435/2019г. е издал заповед срещу длъжника и е постановил да заплати следните
суми: 11 575.56
лева – частично претендирана сума по
Договор за потребителски кредит № EMLN – 11862898, сключен на 20.11.2015г.
представляваща главница по тридесет и три броя неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 05.07.2020г. до 05.03.2023г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
05.09.2019г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 02.07.2020г.
до окончателното плащане; сумата от 610.93 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано от 05.09.2019г. до 12.03.2020г., сумата от 243.73 лева – държавна такса и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 17.07.2020г. лично. В законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК, Т. е подал възражение срещу заповедта и с разпореждане от 31.08.2020г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на съобщението. В дадения срок ищцовото дружество е подало настоящата искова молба, с която моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи горевизираните суми, присъдени със Заповед №559 от 03.07.2029г., издадена по ч. гр. д. №1435/2020г. по описа на ДРС.
Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.
С Разпореждане от 03.11.2020г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Актът е бил получен от длъжника на 09.11.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба, в който заявява, че исковете са допустими, но неснователни. Излага съображения, че Т. не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, че към договора няма приложен погасителен план, поради което договорът е недействителен, в случая длъжникът следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не и лихвите и разноските по него. Ответникът не се противопоставя по искането за назначаване на ССчЕ. Т. моли частично да се отхвърли исковата молба, досежно претенциите за договорната лихва /такъв иск няма предявен от ищеца, нито установителене, нито в условия на евентуалност – осъдителен/ и обезщетението за забава.
Добричкият
районен съд, с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК
********* е
предявила срещу К.Т.Д., ЕГН **********,
положителни установителни искове, за установяване съществуването на парични вземания
на ищеца, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК с №559/03.07.2020 г. по ч. гр. д. №1435/2020г.
на ДРС, а именно: за сумата от 11575.56 лева- частично претендирана сума за неизплатена главница,
сбор от 33 неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.07.2020г.
до 05.03.2023г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №EMLN-11862898/20.11.2015г.,
сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и К.Т.Д., по отношение на които
вноски е обявена предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 610.93 лева -
обезщетение за забава за периода от 05.09.2019 г. до 12.03.2020г. и
евентуално съединени осъдителни искове за същите суми.
Изложените в исковата молба
обстоятелства, обосноваващи установителната претенция на ищцовото дружество се
свеждат до твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№1435/2020г.
на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни
отношения, породени от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №EMLN-11862898/20.11.2015г.,
сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството на кредитор и К.Т.,
в качеството на кредитополучател, вземането на кредитора по който договор било
цедирано на ищеца с подписването на 16.01.2018г. на приложение 1 към Рамков
Договор за цесия от 27.07.2017г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и ищеца.
Ищецът-цесионер е бил изрично
упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия, за което било изпратено
от ищеца писмо изх. №УПЦ-П-БНП/EMLN-11862898 от
17.01.2018г. с известие за доставяне чрез „Български пощи” ЕАД, което се било
върнало в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена. Повторно
уведомление за извършената цесия е изпратено с писмо изх. №УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-11862898
от 28.08.2019г., което е връчено на К.Т. лично на 05.09.2019г. чрез ЧСИ Л. Т.. Въпреки
горното връчване, ищецът моли съдът да връчи на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея и двете уведомителни писма за извършена цесия
/цитирани по-горе/ от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, като се позовава на практика на ВКС, съгласно която, ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за цесията, то същото уведомление е стигнало до него с връчване на
препис от исковата молба и е налице надлежно уведомяане за цесията, съгл.
чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД и прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
При условията на процесния договор
за потребителски кредит от 20.11.2015г., на кредитополучателя бил предоставен
кредит в размер на 40 000лева, при еднократна такса ангажимент от 800.00 лева
и фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, при който договорната лихва
възлизала в общ размер от 20544.80 лева. Общата стойност на плащанията по
кредита била договорена в размер на 60544.80 лева, със задължения за връщане в
срок до 05.12.2025г., на 120 равни месечни вноски от по 504.534 лева
всяка, първата с падеж 05.01.2016г., последната с падеж на 05.12.2025г. Поради
допусната забава от страна на кредитополучателя на две месечни вноски по силата
на чл.5 от договора настъпила предсрочната изискуемост на кредита, считано от
05.09.2019г., на която дата кредитополучателят бил уведомен лично за
предсрочната изискуемост с уведомително писмо, изпратено и връчено
чрез ЧСИ Л. Т., въпреки липсата на законово или договорно задължение
за това, тъй като кредиторът бил небанкова финансова институция, не попадал в
обхвата на чл.3 от ЗКИ и сключеният договор имал характера на договор за заем
по чл.240 от ЗЗД. Даденото в т.18 на Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС не намирало приложение в случая по същите съображения и предвид
недопустимото правоприлагане по аналогия на правилата за банките към други
правни субекти. Клаузата за предсрочна изискуемост, включена в договор за заем
за потребление не противоречала на свободата на договаряне по чл.9
от ЗЗД, имала за последица изгубването от длъжника на преимуществото на срока
при настъпване на определени условия, свързани с неизпълнението на задължението
за връщане на заетата сума.
Правната квалификация на установителните
искове като такива по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, във
вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД, изхожда
от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от
установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу
длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатени погасителни вноски по договор за
кредит, поради предсрочна изискуемост, което е прехвърлено на ищеца с договор
за цесия.
Установява се, че от
търговското дружество-ищец е подадено заявление с рег. №11239/02.07.2020г. до
ДРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
парично вземане, прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор
за цесия от 16.01.2018г. за сумите от 11 575.56 лева –
частично претендирана сума по Договор за потребителски кредит № EMLN –
11862898, сключен на 20.11.2015г. представляваща главница по тридесет и три
броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 05.07.2020г. до
05.03.2023г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано
от дата 05.09.2019г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 02.07.2020г. до окончателното плащане; сумата от 610.93 лева,
представляваща обезщетение за забава, считано от 05.09.2019г. до 12.03.2020г.
Заявлението е уважено изцяло и на основание
чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №559/03.07.2020
г. по ч.гр.д. №1435/2020г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът К.Т.Д.
да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявените
вземания, описани по-горе, както и сторените съдебно-деловодни
разноски от 243.73 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 17.07.2020г.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 14.08.2020г. Т. е подал възражение. При това
положение заповедният съд е указал на заявителя, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 10.09.2020г.
и край 10.10.2020г. заявителят е депозирал искова молба с вх. №263186/12.10.2020г,
изпратена по пощата на 09.10.2020г. за сумите предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Установителната
исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1
от ГПК от легитимирано лице, а именно: заявителят
в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
като продължение на защитата си в заповедното
производство. Налице е идентичност между материалното право, чието
изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и
правото, което установяване се иска в исковото производство.
Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането -
основание, пасивно и активно задължени лица, размер и
период.
Установено
е по делото, че между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството на
кредитор и К.Т.Д. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №EMLN-11862898/20.11.2015г., за сумата
от 40 000 лева /чиста стойност/, при еднократна такса ангажимент от 800.00
лева, платима при усвояване на кредита чрез удържане на сумата от
общия размер на кредита/чл.2 от условия по договора/, с фиксирана
възнаградителна лихва за срока на договора от 8.81%, в общ размер от 20544.80
лева и ГПР 9.69 %. Общият размер на задължението на кредитополучателя от 60544.80
лева е формирано от сбора на чистата стойност на кредита от 40 000 лева и
договорната лихва от 20544.80 лева, за което е поел задължение за връщане в
срок до 05.12.2025г. на 120 месечни вноски от по 504.54 лева всяка,
първата с падеж - 05.01.2016г., последната
с падеж на 05.12.2025г.
Установено
е от вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза /л.114-118/, че
кредитът е усвоен на 20.11.2015г. като по банковата сметка на К.Т.Д. е
преведена от кредитора сумата от 39200 лева, т.е. с приспадане на договорената
такса ангажимент от 800.00 лева. Кредитополучателят е направил плащане на
сумата от общо 8603.48 лева /14 плащания, от които - първото на 05.01.2015г., а
последното на 16.07.2017г., след приспадане на които плащания, непогасената
главница е в размер на 11575.56 лева, вкл. месечните погасителни
вноски с падежни дати от 05.07.2020г. до 05.03.2023г., както и обезщетението за
забава, начислено върху главницата за периода от 05.09.2019г. до 12.03.2020г. е
в размер на 610.93 лева.
Няма данни други плащания ответникът не е
извършвал, освен горепосочените.
Приложените
писмени доказателства сочат, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г. сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в
качеството му на цедент и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството
му на цесионер, цедентът се задължава ежемесечно да прехвърля възмездно,
определени и индивидуализирани, съгласно приложение № 1 вземания, като всяко
поредно приложение има характер на допълнително споразумение. Така на
16.01.2018г., видно от приложение №1 към договора за цесия кредиторът “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлил /цедирал/ процесното вземане, описано
с имената на длъжника и общо дължим към датата на цесията размер от 53918.55
лева, включващо: 36861.14 лева - остатък от главница, 15104.18 лева - остатък
договорна лихва и 1953.23 лева - остатък лихва за просрочие /л.34/. Извършването
на цесията е потвърдено от цедента.
Безспорно,
за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Т.е. правно релевантно за действието на цесията е
съобщението до длъжника, извършено от цедента, а не съобщението извършено от
новия кредитор /цесионера/. Допустимо е цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и в случая е налице
такова упълномощаване. В качеството си на пълномощник на стария кредитор,
цесионера/новия кредитор/ е отправил две уведомления до
ответника-длъжник за извършената цесия – едното от дата 17.01.2018г. с изх. №УПЦ-П-БНП/EMLN-11862898
/л.39/, в което е обявена и предсрочната изискуемост на вземане в общ размер 53918.55
лева, с пояснението, че е включена лихва за просрочие /останало невръчено,
тъй-като пратката не е потърсена от получателя – л.41/ и второто уведомление от
дата 28.08.2019г. с изх. №УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-11862898, отправено от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Франция” чрез „АСВ” ЕАД, в което е обявена цесията, както
и предсрочната изискуемост на вземане в общ размер на 61919.66 лева с
пояснението, че е включена лихва за просрочие, което е връчено лично на К.Т.
чрез ЧСИ Л. Т., вписана с рег. № 737 в КЧСИ с район на действие ДОС на 05.09.2019г. /л.42-44/.
Предвид горното и с оглед установяване на обективния критерий за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита-преустановяване плащане на вноските на дата 16.07.2017г., следва да се приеме, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Източник на вземането е договор за потребителски кредит, попадащ в приложното поле на Закона за потребителския кредит, неразделна част от който е погасителен план, в който подробно са описани падежите на дължимите вноски, сумите по вноските.
Относно погасителния план при сключването на договора за срочен кредит важат изискванията в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, според който, той трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК съдържа и изскване да се посочи последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, но само когато договорът предвижда прилагането на различни лихвени проценти през срока на договора. Това изискване не се отнася до заемите с фиксиран лихвен процент, какъвто е настоящия случай.
В погасителния план е посочена общата стойност на всяка дължима месечна вноска, но в договора е визиран размерът на всяко едно от задълженията, които сумарно, разделени на посочения брой равни погасителни вноски формират размера на всяка вноска и така е определима стойността на всеки компонент от погасителната вноска.
Договорът не страда от пороци, покриващи хипотези на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит. В достатъчна степен в него се съдържа изискуема от закона информация. Сключен е в писмен вид, по ясен и разбираем начин, всички елементи от договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, фиксиран е лихвен процент 8.81%, годишен процент на разходите 9.69% и общата дължима от ответника сума: 60544.80 лева, съдържа информация за условията за погасяване по погасителния план – размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
С оглед изложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит, следва да се приеме, че са спазени изискванията на Закона за потребителския кредит, поради което договорът не е недействителен и няма нарушаване разпоредбите на ЗПК.
Вещото лице Е.Й. установява в назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че по сключения договор за заем по месечни вноски с падежи на плащане от 05.07.2020г. до 05.03.2023г. е налице неизплатен остатък по главницата в размер на 11575.56 лева; обезщетението за забава върху главницата от 11575.56 лева възлиза на сума в размер на 610.93 лева за периода 05.09.2019г. - 12.03.2020 г.
Съдът кредитира заключението, като обективно и пълно, неоспорено от страните и изготвено от лице, притежаващо необходимата квалификация и знания.
От изложеното следва, че ответникът има задължения към ищеца, за които по ч. гр. д. №1435/2019 г. на ДРС е издадена заповед с №561/06.07.2020 г. за горепосочените две суми.
Ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното му погасяване .
С оглед изхода от спора, на ищеца му се следват разноски, сторени в исковото и в заповедното производство. Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В заповедното производство ищецът е сторил разходи за държавна такса – 243.73 лева и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 293.73 лв., определени със заповедта по чл. 410 от ГПК, която не е била атакувана в частта за разноските от заявителя. В исковото производство ищецът е сторил разходи от: 269.29 лева - държавна такса за водене на делото, л.53; 250 лева възнаграждение за вещо лице, л.107 и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100 лева, т.е., общо 619.29 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Т.Д., ЕГН **********,***8 дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София-1335, бул. „Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявана от изп. директори Н. Т. С. и М. Д. Д., следните суми: 11 575.56
лева /единадесет хиляди петстотин седемдесет и пет лева и петдесет и шест
стотинки/ – частично претендирана сума по Договор за потребителски кредит №
EMLN–11862898, сключен на 20.11.2015г. представляваща главница по тридесет и
три броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 05.07.2020г. до
05.03.2023г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано
от 05.09.2019г. – датата на получаване от длъжника К.Т. на уведомлението за
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 02.07.2020г. до окончателното плащане; сумата от 610.93 лева /шестотин и десет лева и
деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано от
05.09.2019г. до 12.03.2020г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №559/03.07.2020 г. по ч. гр. д. №1435/2020 г. по описа на РС -Добрич.
ОСЪЖДА
К.Т.Д., ЕГН **********,***8 да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 619.29
лева лв. /шестотин и деветнадесет лева и двадесет
и девет стотинки/, представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело,
както и сумата от 293.73 лв. /двеста деветдесет и три лева и седемдесет
и три стотинки/, представляваща направени разноски по ч. гр. д. №1435/2020 г.
по описа на РС – Д..
Решението подлежи на обжалване пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: