№ 158
гр. Варна, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Жулиета Г. Шопова
Яна Панева
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора Вл. Д. Т.
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Частно наказателно
дело № 20223100200795 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн.
ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55 от 19.07.2011г./.
Образувано е въз основа на изпратено чрез Министерство на
правосъдието на Р. България Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР, издадено въз основа на решение за признаване и изпълнение
на решение за налагане на финансова санкция постановено на 10.12..2021г. от
несъдебен орган на издаващата държава – Centraal Justiteel Insassobureau –
Postbus 185 q 8900 Leeuwardenq Nederland, влязло в сила на 21.01.2022г.
срещу българския гражданин Г. Р. В..
От извършена справка по Наредба № 14 от 18.11.2009г. за реда и начина
за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на
населението – национална база данни „Население” се установи, че
засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр. Варна, област Варна, ул.
«Антон Страшимиров» 11, поради което компетентен да разгледа и да се
произнесе по представеното решение, съгласно чл. 31 ал. 1 ЗПИИРКОРНФС е
Окръжен съд Варна.
Производството е протекло в условията на чл.269 ал. 3 т.3 НПК вр. чл.
16, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага решението да
1
бъде признато и приведено в изпълнение, тъй като са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за признаването му.
Засегнатото лице Г. Р. В. не се явява, нередовно призован, тъй, като не е
намерен на посочения адрес (призовката върната с докладна записка), като
същият се представлява от служебен защитник адв.С.Д. от ВАК.
Защитникът адв. С.Д. посочва, че доверителят му е бил уведомен за
издаденото решение, не го е оспорил и не възразява същото да бъде признато
и допуснато до изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение от
10.12.2021г., влязло в законна сила на 21.01.2022г., на несъдебен орган в
издаващата държава – Centraal Justiteel Insassobureau – Postbus 185 q 8900
Leeuwardenq Nederland, е наложена финансова санкция - парична сума в
размер на 240 евро на българския гражданин Г. Р. В. за допуснато нарушение
на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби
на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2, както и сумата от 9 евро –
разноски по проведеното административно производство, или общо 249 евро.
От фактическа страна е прието, че на 01.12.2021г. на Nistelrode, A50 в
13,52 часа В. е държал в ръка мобилен телефон по време на шофиране.
Касае се за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на
ЕС, с което е била ангажирана административнонаказателна отговорност на
българския гражданин. Същият представлява решение за налагане на
финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т.1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС, което
подлежи на признаване и изпълнение по реда на този закон. С оглед
квалификацията на извършеното от Стойков деяние, същото е от кръга на
изрично посочените по чл. 30, ал. 2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, за които не се
изследва двойна наказуемост – а именно поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
Съгласно направената декларация в удостоверението, в проведеното
административнонаказателно производство В. е бил запознат с правото си да
обжалва решението в сроковете, предвидени в законодателството на
издаващата държава. Издаващият орган е посочил, че в случая се касае за
писмено производство, което не е преминало съдебен контрол, макар
засегнатото лице да е имало възможност да отнесе въпроса към компетентен
съдебен орган.
При така изложените фактически положения, съдът намира, че в случая
са налице изискванията на чл.30 ЗПИИРКОРНФС за признаване на чуждия
акт и допускане на неговото изпълнение, тъй като съдът е изправен пред
редовно от външна страна удостоверение, точно отразяващо съдържанието на
решението, предмет на настоящото производство, като не се установяват
отрицателните предпоставки, обуславящи отказ от признаване, визирани в
разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
2
По делото не са представени доказателства за пълно или частично
изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на
финансова санкция, което да обоснове приспадане по смисъла на чл. 33 вр.
чл. 17 ЗПИИКОРНФС.
Съдът счита, че съобразно изискването на чл. 32 ал.1 вр.16, ал.8
ЗПИИРКОРНФС паричното задължение на Г. Р. В. следва да бъде
трансформирано в лева по фиксирания курс (обявен от БНБ) на еврото към
българския лев, валиден към 01.01.2014г. (съгласно който 1 евро се равнява на
1,95583 лева), т.е. равностойността на задължението от общо 249 евро възлиза
на сумата от 487 лева.
Разноските по признаването и изпълнение на решението, съобразно
изискванията на чл.13 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС остават в тежест на
изпълняващата държава – Република България.
По изложените съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение от 10.12.2021г., влязло в законна сила на
21.01.2022г., на несъдебен орган в издаващата държава – на несъдебен орган в
издаващата държава – Centraal Justiteel Insassobureau – Postbus 185 , 8900
Leeuwardenq Nederland, с което на българския гражданин Г. Р. В. е наложена
финансова санкция - парична сума в размер на 240 евро за допуснато
нарушение на Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2, 9 евро – разходи по
административното производство - или общо парична сума в размер на 249
евро, с левова равностойност - 487 лева.
РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за
изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава –
Centraal Justiteel Insassobureau – Postbus 185 , 8900 Leeuwardenq Nederland,
влязло в сила на 21.01.2022г. срещу българския гражданин Г. Р. В.
(посредством посоченото в удостоверението лице за контакт), за
признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция
на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и при приключване на
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от същия закон да се изпрати и
на Министерство на правосъдието на Република България.
3
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на
постановяването му пред Апелативен съд – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4