№ 26
гр. Плевен, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.А
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430202026 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №20-0938-003357/10.08.2020 г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на
П. И. А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както
следва:
на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – нарушени са
императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 ЗАНН. Наред с това, счита,
че НП се явява и неправилно, тъй като жалбоподателят е административно
наказан за деяние, което не е извършил виновно, тъй като не му е бил
известен факта на дерегистрация на управлявания от негова страна, лек
автомобил. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
1
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата
по изложените в нея съображения, които доразвива обстоятелствено в
представени писмени бележки. Отправя искане за присъждане на направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, в подкрепа на
което представя съответен списък.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при
ОДМВР-ПЛЕВЕН - представител не се явява. В придружителното писмо по
изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно
становище за неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за
прекомерност на направените разноски за адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
№201684/28.07.2020г. от страна на Х. В. Д. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР
„ПП“-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Р. Р. Ж. и нарушителя – П. И.
А.. Съставен е за това, че на 14.05.2020 г. в 10:00 часа, на път ***/П. -
Л./км.14+216 с.***, ул.“***“, с посока на движение към гр.ПЛЕВЕН, като
водач на л.а. „*** ***“ с рег.№ ***, извършва следното: горепосоченото МПС
не е регистрирано по надлежния ред, с прекратена регистрация по чл.143
ал.15 ЗДвП от 05.02.2020г. – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; не носи
контролен талон към СУМПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Отразено
е, че нарушението е установено с АТСС-СПУКС ARH CAM51-11743cd. При
съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са
постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
С Постановление от 28.08.2020г. /дата на изходиране –
31.08.2020г./ по преписка № В-5595/2020г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, същата
е отказала да образува наказателното производство за престъпление по чл.345
ал.2 вр.ал.1 НК, а НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“-ПЛЕВЕН при ОДМВР-
ПЛЕВЕН бил сезиран за реализиране на административнонаказателната
отговорност на дееца.
При описания процесуален развой и сезирането от страна на
Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на на П. И. А., ЕГН: ********** са
наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175 ал.3
от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за
извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
2
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.17 – 18 от делото/.
Неоснователно се възразява, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения на
императивните разпоредби на чл.57 ал.1 т.5, 6 и7 ЗАНН. Напротив,
внимателното запознаване със съдържанието на НП разкрива, че същото
съдържа ясно описание на нарушенията, датата и мястото, където са били
извършени, обстоятелствата, при които се твърди, че са били извършени;
недвусмислено са посочени законните разпоредби, които се твърди, че са
били нарушени виновно; липсва неяснота и по отношение на наложените
административни наказания глоба. Все пак, при издаването на НП е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
същото не съдържа достоверна дата на неговото издаване – чл.57 ал.1 т.2
ЗАНН. Действително, формално е посочена датата 10.08.2020г., но същата
няма как да бъде вярна, тъй като в обстоятелствената част на НП се съдържа
позоваване на „… Постановление №В-5595/31.08.2020г.на РП-Плевен…“. С
други думи, Наказателното постановление е антидатирано, тъй като със
сигурност не е издадено преди Постановлението на РП-ПЛЕВЕН, а най-
ранната възможна дата на неговото издаване е именно 31.08.2020г.
Същевременно, няма как по надежден начин да се фискира нито тази дата,
нито – друга близкостояща на нея, тъй като връчването на НП е извършено
едва на 03.10.2022г. В този смисъл, съдържанието на НП не е съобразено с
императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.2 ЗАНН и е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство. Ето защо Съдът намира, че
обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова -
следва да бъде отменено, без правния спор да бъде разглеждан по същество.
За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано,
че Наказателното постановление се явява и неправилно. В тази връзка Съдът
взе предвид, че показанията на свидетелите Х. В. Д. и Р. Р. Ж. са
изключително схематични и лишени от конкретика. От тях може да се приеме
за установено, че процесният АУАН е съставен въз основа на материали,
изготвени при функционирането на АТСС-СПУКС ARH CAM51-11743cd, но
нищо по-конкретно от това. Вярно е, че считано от посочената дата на
нарушението /14.05.2020г./ е изминал значителен период от време и е понятно
свидетелите да са забравили редица факти и обстоятелства, свързани със
случая, но същевременно, тази констатация съвсем не спомага, щото
отразените в АУАН факти и обстоятелства да бъдат преценени като доказани
по убедителен начин. Напротив – същите не могат да се приемат за доказани,
именно поради изключително фрагментарните и неконкретизирани, общи
свидетелски показания. Изключително красноречив момент в обсъжданите
гласни доказателствени средства представлява невъзможността на двамата
свидетели да изнесат убедителни данни във връзка с дерегистрацията на
3
процесния автомобил, неговия собственик /и дали жалбоподателят е
собственик/, както и във връзка с отразеното нарушение по чл.100 ал.1 т.1
ЗДвП. Специално във връзка с последното се твърди, че П. А. не е бил спрян
за полицейска проверка, а нарушението/нарушенията са установени след
преглед на видеоматериалите, заснето посредством АТСС-СПУСК, т.е.
неясно е въз основа на какви данни актосъставителят е преценил, че на
14.05.2020г. А. не е носел и представил на полицейските органи, Контролен
талон към СУМПС; алтернативно, непредставянето на последния при
съставяне на АУАН на 28.07.2020г., не би следвало да ангажира
административнонаказателната му отговорност по чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП, тъй
като при явяване за съставянето на АУАН на тази дата, А. не е имал
качеството на „водач“ по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП. В този смисъл,
отразената в АУАН/НП не само че не може да се счита за доказана по
убедителен начин, предвид отбелязаното вече качество на свидетелските
показания по делото, но същата се явява непотвърдена до степен на пълното й
отхвърляне, т.е. в настоящия случай, презумпцията на чл.189 ал.2 ЗДвП, не
може да намери приложение.
И именно тук е мястото да бъде подчертано, че дори изложената в
АУАН/НП фактическа обстановка да би била приета да доказана по
убедителен начин /въпреки че не е/, се поставя въпроса за субективната
съставомерност на деянието по чл.140 ал.1 ЗДвП, за което П. И. А. е
административно наказан. По делото са представени писмени доказателства –
справка за собственост и регистрация на л.а. „*** ***“ с рег.№*** /л.58/,
заверен препис на СРМПС – част І за същия лек автомобил/л.59/, заверен
препис на полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите от 11.05.2020г /л.60/, Договор за продажба на МПС от
05.12.2019г. с нотариална заверка на подписите /л.61/, като от същите
доказателства се установяват по несъмнен начин, следните фактически
положения: към 14.05.2020г., собственик на лекия автомобил е била *** от
ПЛЕВЕН, а предишен собственик, на когото е било регистрирано превозното
средство – Н. В. В. от ПЛЕВЕН. Именно поради непререгистрирането в срок
от страна на Г., на 05.02.2020г. е било извършено служебно прекратяване на
регистрацията на лекия автомобил /л.56 от делото/, т.е. към 14.05.2020г., л.а.
„*** ***“ действително е било дерегистрирано. По какъв начин, в крайна
сметка превозното средство се оказало във владение на жалбоподателя А. – е
въпрос, който излиза извън пределите на предмета на доказване по
настоящото дело. Правно относимо обаче е обстоятелството, че от една
страна, извън всяко съмнение, П. А. не е имал задължение за пререгистриране
на лекия автомобил - такова задължение е имала собственичката М. Г.. По
делото не се съдържат доказателства в подкрепа на това, че на А. е било
известно, че предоставения му за управление лек автомобил е бил с
прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението за
пререгистрация – чл.143 ал.15 ЗДвП. Следователно, не са налице
доказателства, от които се установява, че прекратяването на регистрацията на
4
коментираното МПС е било известно на нарушителя към 14.05.2020г. и се
налага извода, че едва на 28.07.2020г. най-рано, А. със сигурност е могъл да
узнае от призовалия го за съставяне на АУАН служител Х. Д., за служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила. При това положение обаче,
незнанието на този факт изключва умисъла относно нарушението по чл.140
ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват доказателства, че незнанието на
фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост – изключена е и
последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/.
Следователно, деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или
непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е.
същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а П. А. е
административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е
извършил. В очертаната насока е и практиката на касационната инстанция,
обективирана например в Решение № 52 от 23.01.2020 г. на АдмС - Плевен по
к. а. н. д. № 1381/2019 г., Решение № 126 от 18.02.2020 г. на АдмС - Плевен
по к. а. н. д. № 1401/2019 г., Решение № 405 от 12.07.2021 г. на АдмС -
Плевен по к. а. н. д. № 377/2021 г. и други. Що се отнася до твърдяното
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, както вече беше отбелязано, същото се
явява напълно недоказано, независимо дали се приеме, че актосъставителят е
имал предвид, че то е било извършено при управление на автомобила на
14.05.2020г. или при явяването за съставяне на АУАН на 28.07.2020г. Във
всеки случай, налага се извода, че жалбоподателят е административно
наказан за деяния, които не е извършил и поради това, наред с обсъдената по-
горе негова незаконосъобразност, обжалваното Наказателно постановление е
издадено и в нарушение на материалния закон.
Предвид този изход на административнонаказателното
производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и
неговия защитник, направените разноски за производството пред настоящата
инстанция, следва да бъдат възложени върху ОД на МВР-ПЛЕВЕН; наред с
това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение
за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в
настоящия случай, възнаграждението в размер на 600 лева, което се
претендира, действително е прекомерно, при съобразяване на актуалната
редакция на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.88 от
04.11.2022г./, съобразно която, минималното възнаграждение в случая
възлиза на 400 лева. Следва да бъде отбелязано, че се касае за казус без
фактическа или правна сложност, всъщност – елементарен от гледна точка на
правоприлагането, поради което, като справедлив и съответен размер на
адвокатското възнаграждение, се преценява минималния такъв – 400 лева.
Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД
на МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати на П. И. А. ЕГН: **********
паричната сума в размер на 400 лв./четиристотин лева/, представляваща
направени разноски за адвокатски хонорар по АНД №2026/2022г. по описа на
5
РС-ПЛЕВЕН, като следва да бъде оставено без уважение искането за разноски
в размер над 400 лева, до 600 лева, поради прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр. ал.2 т.1
вр. ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №20-0938-003357/10.08.2020 г.
на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с
което на П. И. А. ЕГН: ********** са наложени административни наказания,
както следва:
на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на П. И. А. ЕГН: ********** паричната сума
в размер на 400 лв./четиристотин лева/, представляваща направени разноски
за адвокатски хонорар по АНД №2026/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в размер
над 400 лева, до 600 лева, поради прекомерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6