Решение по дело №741/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на А. Х. Х., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица], вх. 2, ет. 4, ап. 7 и съдебен адрес гр. Русе, [улица], ет. 3, офис 10а срещу Заповед № 5/08.11.2023 г., издадена от кмета на Община Иваново, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и Констативен акт № 5/17.11.2023 г. е разпоредено „Да бъдат премахнати по реда на § 1. от Наредба № 19 за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на Община Иваново, приета с Решение № 390 по Протокол № 43/ 25.04.2014 г., следните незаконни строежи, изградени в УПИ XIX-18 в кв. 2, с. Мечка, общ. Иваново: 1. „Подпорни стени-огради“; 2. „Барбекю“; 3. „Басейн до 100 куб. м“; 4.„Масивна сграда“ /в строеж/, от извършителя - А. Х. А. с [ЕГН]“. Иска се от съда да отмени посочената заповед като нищожна, издадена от некомпетентен орган. Сочи се още, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, а в някои части – преждевременно издадена. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Ев. К., АК Русе, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кмет на Община Иваново, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - главен юрисконсулт Ц. Т., представя писмен отговор на жалбата. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, представя административната преписка, ангажира писмени бележки и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице - адресат на административен акт, за който изрично е предвидена възможност за провеждане на съдебен контрол; от лице, което разполага с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок; отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане и е частично основателна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 5/08.11.2023 г., издадена от кмета на Община Иваново, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено „Да бъдат премахнати по реда на § 1. от Наредба № 19 за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на Община Иваново, приета с Решение № 390 по Протокол № 43/ 25.04.2014 г., следните незаконни строежи, изградени в УПИ XIX-18 в кв. 2, с. Мечка, общ. Иваново: 1. „Подпорни стени-огради“; 2. „Барбекю“; 3. „Басейн до 100 куб. м“; 4.„Масивна сграда“ /в строеж/, от извършителя - А. Х. А. с [ЕГН]“. Определен е тримесечен срок за доброволно изпълнение на заповедта, като е посочено, че след срока премахването ще се извърши принудително от Община Иваново самостоятелно или чрез възлагане, за сметка на извършителя на строежа.

Г. Д. Г., с адрес с. Мечка, общ. Иваново, [улица], е сезирал кмета на Община Иваново с молба с вх. № 94Г-308-1/ 01.12.2022 г. В молбата се посочва следното: „Моля за вашето внимание относно постройките на съседа ми А. Х. А., улица 3 март. На общата ни граница, впоследните 3 години издигна каменни височини и огради мястото с бетон, без да изгради отводняващи системи. През това време в постройките ми започна да избива влагата просмукана през почвата. Едната от камените постройки е с височина 3-4 метра и е на разстояние 1 метър от оградата. Моля за вашето внимание защото се страхувам от срутване тъй като мястото му е затворено и се отводнява в моите постройки.“

Във връзка с твърдението на Г., че е собственик на съседен на гореописания имот УПИ XIX-18 в кв. 2 по плана на с. Мечка, собственост на А. Х. А., в административна преписка е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 056/17.06.2009 г. (л. 59), според който Г. е собственик на имот, представляващ УПИ II-14 (дворно място с площ от 1 300 кв.м.), както и на УПИ ІІІ-14 (дворно място с площ 800 кв. м) в кв. 2 по плана на с. Мечка, общ. Иваново, обл. Русе, одобрен със Заповед № 100/10.05.1988 г., образуван от парцел II-5, кв. 2 по стария обезсилен план на с. Мечка, заедно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 47,00 кв.м. и второстепенна сграда, при граници на УПИ: от двете страни: улица; УПИ III-14; УПИ ХIХ-18.

Кметът на общината е възприел молбата на Г. Г. като жалба и със Заповед № РД-09-549/15.12.2022 г., на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, е назначил служители от дирекция „Специализирана администрация“ (СА) при общината да извършат проверка във връзка с твърденията в молбата на Г. и да съставят констативен протокол. С писмо с изх. № 94Г-308-2/15.12.2022 г. за заповедта са уведомени Г. и А., като е указано задължението да осигурят достъп до имотите. От приложените доказателства (л. 56 – обратна страна) се установява, че писмото е надлежно връчено на посочените лица.

На л. 22 от делото е представен Констативен протокол (без номер и дата), в който са отразени действия на комисията по посочената заповед. При проверката, извършена на 20.12.2022 г. на място и по документи в присъствие на Г. Г. и бащата на А., е направен оглед, започнал от имота на Г.. Установена е денивелация от приблизително 1,30 м между УПИ XIX-18 и УПИ ІІ-14, УПИ ІІІ-14 в кв. 2 по плана на с. Мечка, теренът е с денивелация приблизително УПИ XIX-18 в по-високата част, а УПИ ІІ-14, УПИ ІІІ-14 са в по-ниската част на терена. По общата имотна граница са изградени подпорни стени - огради с обща приблизителна височина спрямо по-ниския прилежащ терен Н - 4,00 м. Подпорната стена - ограда между УПИ XIX-18 и УПИ ІІ-14 е изпълнена на 0,90 м от стопанската постройка, изградена в имота на Г., но попада изцяло в УПИ XIX-18. В основата си подпорната стена е изградена от бетон, а нагоре продължава с камък. В северозападния си край, същата е от бетон с ориентировъчна височина Н до 1,40 м, а нагоре продължава с камък с приблизителна височина Н - 2,00 м. В средната си част между УПИ XIX-18 и УПИ ІІІ-14 подпорната стена е изпълнена от бутобетон с приблизителна височина Н - 2,20 м, а над него е изпълнена метална, ажурна ограда с приблизителна височина Н - 2,20 м. В югоизточния си край към УПИ ІІІ-14 подпорната стена - ограда е изпълнена от бетон с приблизителна височина Н - 2,40 м и продължава с камък с височина до 2,20 м. Подпорната стена - ограда между УПИ XIX-18, УПИ II-14 и УПИ III-14 е с приблизителна обща дължина L - 20,00 м. Направен е извод, че същата не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.

Съгласно одобрения със Заповед № 100/10.05.1988 г. на ОбНС Иваново план на с. Мечка, регулацията и имотната граници между УПИ XIX-18 и УПИ III-14 минават по сграда, изградена в УПИ II-14 в кв. 2 по плана на същото село, чиято сигнатура е паянтова жилищна сграда, елемент на плана. При проверката е установено, че сградата не се ползва като жилище, а като второстепенна сграда на допълващото застрояване. Едната стена на сградата, по имотната граница с УПИ XIX-18 е вкопана в земята. Между изпълнената в УПИ XIX-18 подпорна стена - ограда и цитираната постройка е изпълнена бетонова канавка с ширина приблизително 0,60 м, която поема дъждовните води от покрива и ги отвежда в имота на Г.. Описаната сграда, собственост на Г., е изпълнена от каменна и тухлена зидария. Покривът е дървен, двускатен, покрит с керемиди. Липсват водосточни тръби и улуци.

Теренът в УПИ ІІ-14 и УПИ ІІІ-14 в кв. 2 по плана на с. Мечка е с наклон към дерето на с. Мечка и повърхностните води се отвеждат по естествен начин в него.

В протокола е посочено, че след това комисията е продължила проверката в УПИ XIX-18 в кв. 2 по плана на същото село, в присъствието на бащата на собственика. Установено е, че в имота са изградени барбекю, басейн и масивна сграда в строеж, изпълнена до плоча над първи етаж.

Във вече цитирания констативен протокол са описани и други действия на комисията. Така с писмо с изх. № 94Г-308-1/1/12.01.2023 г. са изискани от А. А. документи, доказващи собствеността на УПИ XIX-18 в кв. 2 по плана на с. Мечка, както и строителни книжа за изградените обекти в имота. В отговор, А. А. е подал Заявление с вх. № 94А-1109-2/03.02.2023 г. Към заявлението са приложени както следва:

1. Нотариален акт № 114/03.06.2015 г. (л. 46), от който се установява, че А. Х. А. е закупил дворно място в с. Мечка, Община Иваново, област Русе, с административен адрес с. Мечка, [улица], представляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) XIX-18 в квартал 2 по регулационен план на с. Мечка, одобрен със Заповед № 151/02.07.1998 г., с площ 580 кв. м. съгласно скица, а съгласно нотариален акт - с площ 684 кв. м., при граници за имота: УПИ ІІ-14, УПИ ІІІ-14. УПИ XVIII-18, улица и УПИ І-13, заедно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 51,60 кв. м. и лятна кухня и баня със застроена площ 12,20 кв. м.

2. Конструктивно становище относно обект „Басейн в УПИ ХІХ-18, кв. 2, с. Мечка, Община Иваново“, изготвено от инж. П. Г. П. (с пълна проектанска правоспособност) през 2020 г. на основание чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ; с възложител А. А.. Представена е обща характеристика на съоръжението, указания за изпълнение, общи изисквания към бетоновите работи и указания за безопасност по Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Налична е окомерна скица/чертеж на басейна.

3. Конструктивно становище относно „Ограда с височина до 2,20 м в УПИ ХІХ – 18,кв. 2, с. Мечка, Община Иваново, изготвено от инж. П. Г. П. (с пълна проектанска правоспособност) през 2019 г. на основание чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ; с възложител А. А.. Дадени са общи указания, указания за изпълнение; видовете материали, които да се използват и е посочено, че следва да се спазват указанията Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Налична е окомерна скица/чертеж на оградата

В протокола е отразено още, че е извършена проверка в архива на Община Иваново, но посочените конструктивни становища не са намерени и не е установено издаване на разрешение за строеж. По тази причина комисията е изразила становище, че изградените в УПИ ХІХ-18 в кв. 2 по плана на с. Мечка подпорна стена – ограда, басейн, барбекю и масивна сграда до плоча над първи етаж са без строителни книжа по ЗУТ. Предложено е на кмета на общината да започне процедура по чл. 225а от ЗУТ. Към констативния протокол са приложени множество чертежи и снимки (л. 24 – л. 41).

Неотносима към предмета на настоящия спор е нотариално заверената декларация на А. с вх. № 94А-1109-3/23.02.2023 г. относно готовността му да отстрани водите, които се оттичат към съседа му Г..

С Писмо изх. № 94Г-308-1/2/28.07.2023 г., кмета на Община Иваново е уведомил Г. и А. за съставения констативен протокол, копие от който е предоставен на всяко от лицата. А. е уведомен, че ще бъде направена нова проверка във връзка със становището на комисията за започване на процедура по чл. 225а от ЗУТ относно незаконно изградените в УПИ XIX-18 в кв. 2 по плана на с. Мечка подпорна стена-ограда, барбекю, масивна сграда в строеж до плоча над първи етаж и басейн. По делото са налични доказателства за надлежното връчване на писмото (л. 21 – обратна страна).

В Констативен акт № 5/17.10.2023 г. (л. 12) е посочено, че комисия (по Заповед № РД-09-549/15.12.2022 г.) е извършила проверка на строеж (обект) 1. „Подпорни стени-огради“; 2. „Барбекю“; 3. „Басейн до 100 куб. м“; 4. „Масивна сграда“ в строеж; всички намиращи се в УПИ XIX-18 в кв. 2 по плана на с. Мечка, общ. Иваново, обл. Русе, одобрен със Заповед № 100/10.05.1988 г. на ОбНС Иваново с административен адрес с. Мечка, [улица]. Записано е още в акта, че проверки на място са извършени на 20.12.2022 г. (в присъствието на бащата на А.) и на 08.08.2023 г. (в присъствието на ВрИД кмета на с. Мечка, на когото А. е предал ключ за достъп до имота). Отразено е общо в констативния акт, че теренът е собственост на А.; за посочените обекти няма одобрени проекти; няма издадени разрешение за строеж; няма представен протокол за откриване на строителна линия; няма данни да строителен надзор. Като възложител и строител е определен А. А.. Описанието и установените от комисията нарушения са отразени поотделно в констативния акт за всеки от обектите, както следва:

1. Подпорни стени – огради.

За този строеж е посочено, че по общата имотна граница между УПИ XIX-18, УПИ ІІ-14 и УПИ ІІІ-14 е изградена подпорна стена - ограда с приблизителна обща дължина L~19,00 м и обща височина Н~4,00 м. Северозападният участък от нея между УПИ XIX-18 и УПИ ІІ-14 с дължина L~5,00 м е на разстояние 0,90 м от стопанската постройка на Г. Г., но остава изцяло в УПИ XIX-18.

В основата си подпорната стена е изградена от бетон с Н~1,05 м, а нагоре продължава с камък с Н~2,60 м. В средната си част с L~5,00 м между УПИ XIX-18 и УПИ III-14 подпорната стена е изпълнена от бутобетон с приблизителна средна височина Н-2,50 м, а над нея е изпълнена метална, ажурна ограда с приблизителна Н-2,20 м. В югоизточния си край към УПИ ІІІ-14 подпорната стена - ограда с дължина L-2,80 м е изпълнена от бетон с приблизителна, средна височина Н-2,40 м и продължава с камък с височина Н-0,95 м до 2,20 м. Подпорната стена - ограда между УПИ XIX-18, УПИ ІІ-14 и УПИ ІІІ-14 е с приблизителна обща дължина L-19,00 м.

Прието е, че строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба № 1); извършен е след 04.06.2015 г. от А. Х. А. и е със степен на завършеност годен за експлоатация като се ползва по предназначение от А. Х. А..

Като установени нарушения се сочат, че строежът е в несъответствията с предвижданията на действащият подробен устройствен план; без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

2. Барбекю

Установено при проверките и отразено в акта е, че барбекюто е изпълнено от каменна зидария, долепено до плътната подпорна стена-ограда в северния ъгъл на УПИ XIX-18 и по общата граница с УПИ І-13 в кв. 2 по плана на с. Мечка. В план барбекюто е ъглово с височина на пещта около 0,90 м. Над постройката е изпълнен дървен едноскатен покрив с керемиди и наклон към имота на А. Х. А. с височина Н било около 3,00 м, а в ниската част около 2,50 м. Покривът е монтиран на каменната ограда, продължение на подпорната стена.

Строежът е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1; извършен е след 04.06.2015 г. от А. Х. А. е със степен на завършеност годен за експлоатация като се ползва по предназначение от А. Х. А.

Като установени нарушения се сочат, че строежът е в несъответствията с предвижданията на действащият подробен устройствен план; без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

3. Басейн до 100 куб. м.

Записано е в акта, че изграденият басейн е с размери дължина 7,40 м, ширина 3,45 м и височина 1,83 м. Същият е с правоъгълна форма с стоманобетонова конструкция и чакащи армировки. До басейна е изградено помпено помещение с размери 1,50 м/1,60 м, изпълнено от стоманобетонова конструкция. Строежът е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1; извършен е след 04.06.2015 г. от А. Х. А.; не е завършен и не е годен за експлоатация.

Като установени нарушения се сочат, че строежът е в несъответствията с предвижданията на действащият подробен устройствен план; без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

4. Масивна сграда в строеж

Посочения строеж представлява масивна сграда, изградена до плоча над първи етаж включително, изпълнена от каменна и тухлена зидария, обрамчена със стоманобетонови колони. По отворите е поставена PVC дограма. По отворите за врати към момента на проверката такава не е монтирана. В основното помещение е изграден масивен каменен бар-плот. Приблизителната площ на изградената до плоча над първи етаж масивна сграда е 140 кв. м. Височината на етажа на основното помещение е 2,60 м, а при входа височина - 3,00 м. Изпълнена е козирка над външно каменно стълбище с размери 1,35 м/0,86 м.

Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, от ЗУТ и чл. 10, ал. 1 от Наредба №1; извършен е след 04.06.2015 г. от А. Х. А.; не е завършен и не е годен за експлоатация.

Като установени нарушения се сочат, че строежът е в несъответствията с предвижданията на действащият подробен устройствен план; без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

Към констативния акт са приложени шест снимки.

Според комисията са налице безспорно установени строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ поради което констативният акт е основание за започване на административно производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на строежите. Посочено е още, че констативният акт е съставен на основание чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както и възможността за представяне на възражения в 7-дневен срок от съобщаването.

С писмо с изх. № 94Г-308-1/5/31.10.2023 г., кметът на Община Иваново е уведомил А. А. (с копие до Г. Г.) за извършените проверки, като към писмото е приложено копие на констативния акт. И на двамата адресати писмото е връчено на 03.11.2023 г. (л. 10 – обратна страна).

В указания срок А. е представил Възражение с рег. № 94А-1109-5/ 03.11.2023 г. За подпорната стенна към другите два имота УПИ ІІ-14 и УПИ ІІІ-14 посочва, че е с височина 1,05 м и е изградена за да предпази тези два имота от дъждовните води, които от имота на А. се оттичат към имотите на Г. поради големия наклон. Твърди, че съгласно чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ не се изискват одобрени проекти и издаване на строително разрешение за извършена дейност. Посочва още, че по имотната граница с УПИ XIX-18 е съществувала ограда в съчетание с подпорна стена от каменна зидария, която била силно компрометирана, вследствие извършеното строителство в посочения имот. А. е реновирал същата основно, тъй като е било възможно срутване на почва и каменна маса от неговия имот в УПИ XIX-18. Според А. оградите над подпорните стени са с височина 0,60 м плътна част, а над нея ажурна част от пана ковано желязо с обща височина 2,20 м, за които съгласно чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ не се изискват одобрени проекти и разрешение за строеж.

Относно строежа, посочен в констативния акт като „Басейн до 100 куб. м.“ твърди, че без специални знания се установява, че това не е басейн, а укрепен изкоп с посочените размери. Не е басейн защото няма съответните елементи - изолации, плочки, съоръжения и аксесоари и в този си вид не може да се третира като строеж.

За масивната сграда посочва, че съгласно нотариалния акт, с който е закупил имота, в него е имало масивна едноетажна жилищна сграда, лятна кухня и баня, които са премахнати, а е запазен сутерена. Вследствие голямата денивелация, той в югозападната част е на височина терен, а по североизточната част излиза на свободната дворна площ. Сега е укрепен с нови стоманобетонови колони, греди и пояси върху част от съществуващите зидове в сутерена. Посочва, че до приключване на преписката ще внесе проекти за нова жилищна сграда над съществуващия сутерен, който е укрепил.

Като заключение твърди, че с действията си не е нарушил правата на съседите си защото не е отнел терен, подпорните стени са отдръпнати в неговия имота и не засенчва сградите в съседните имоти.

В резултат на проведеното административно производство, ВрИД кмета на Община Иваново е постановил обжалваната Заповед № 5/08.11.2023 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и Констативен акт № 5/17.11.2023 г. е наредено да бъдат премахнати по реда на § 1 от Наредба № 19 за принудителното изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях на територията на Община Иваново, (приета с Решение № 390 по Протокол № 43/25.04.2014 г.), следните незаконни строежи, изградени в УПИ XIX-18 в кв. 2, с. Мечка, общ. Иваново: 1.„Подпорни стени-огради“; 2. „Барбекю“; 3. „Басейн до 100 куб. м“; 4. „Масивна сграда“ (в строеж), от извършителя - А. Х. А.. В мотивната част на заповедта е дадено описание на всеки от строежите; посочено е, че е изискано от А. да представи строителни книжа, като ангажираните от него доказателства не се съдържат в архива на Община Иваново. Обсъдени са възраженията на А., както следва:

За подпорната стена е посочено, че в основата си е изградена от бетон с Н~1,05 м, а нагоре продължава с камък с Н~2,60 м. Общата височина на подпорната стена изпълнена от бетон и камък е 3,65 м. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1, което изисква одобряване на технически инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж от главния архитект на Общината.

Във връзка с установения басейн, за който се сочи във възражението, че е само укрепен изкоп е отбелязано, че дори без специални познания, от снимковия материал, направен при проверките на място се виждат преливник, монтирана помпа, кабел в обсадна тръба и подготвена ВиК връзка. Строежът е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 и се изисква проектно решение и издаване на разрешение за строеж.

Относно масивната сграда (в строеж) самият А. посочва, че е извършил укрепване с нови стоманобетонови колони, греди и пояси, изливане на стоманобетонова плоча над първия етаж, т.е. извършен е основен ремонт. При съобразяване на легалната дефиниция на понятието основен ремонт, съдържащо се в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, се изисква одобряване на технически инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж от главния архитект на Община Иваново, тъй като този вид строеж е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1.

Направен е извод, че посочените строежи са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като за същите не са представени строителни книжа, както и не са открити такива в архива на Община Иваново. Предоставен е тримесечен срок за доброволно изпълнение като са указани правните последици при неотстраняването на посочените строежи. С придружително писмо с изх. № 94Г-308-1/4/13.11.2023 г. заповедта е връчена на А. на 15.11.2023 г. (л. 5 – обратна страна).

Недоволен от така постановената заповед, А. обжалва същата в настоящото производство с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В частта относно строеж подпорни стени – огради са изложени същите доводи, както тези в подаденото от него възражение. Допълнително посочва, че по цялата граница с посочените съседни имоти е имало стара ограда в съчетание с подпорна стена от каменна зидария, която била силно компрометирана и заплашвала да рухне в УПИ ІІІ-14. А. посочва, че той не е изградил нова подпорна стена, а е възстановил и укрепил съществуващата такава, при това в същия обем. Счита, че за възстановяването и укрепването на съществуваща подпорна стена, без да излиза от съществувалите преди това нейни размери, не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Твърди, че на съобразяване подлежи наличието на подпорни стени в североизточната част на имота като безспорно необходимо, предвид наклона на терена и вероятността от свличане на земна маса в съседните имоти.

За първи път в жалбата се въвеждат възражения относно строеж барбекю – във възраженията срещу констативния акт такива не са заявени. Според жалбоподателя не се изисква издаване на разрешение за строеж и по отношение на изграденото в имота барбекю, тъй като същото не е постройка на допълващо застрояване, а е градински елемент. Посочва липсата на легална дефиниция в тази връзка, но изразява твърдение, че съдебната практика приема, че градинските елементи са вещи, които могат да бъдат определени като обзавеждане на свободното дворно пространство. Счита, че изграденото барбекю е точно с такава характеристика и не може да се окачестви като постройка, доколкото не съдържа конструктивни елементи, трегери, бетонна масивна основа и т.н. То представлява закрепен за оградата покрив за защита от природни явления, който покрив не е фиксиран към земята, а е фиксиран към самата стена на оградата. Поради това счита, че барбекюто е градински елемент и като такъв попада в изключенията, посочени в чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ.

В жалбата А. оспорва изводите за наличие на незаконен строеж и по отношение на „Басейн до 100 куб. м” защото не е ясно въз основа на какви обстоятелства издателят на оспорената заповед е направил извод, че строежа е именно басейн. А. описва строежа като изкоп без довършителни работи, несвързан с водопровод; без отвори за оттичане на водата (счита, че тези отвори са определящи за строеж, наименуван басейн и трябва да бъдат предвидени още в началото на строежа). Според жалбоподателя, от начина на изпълнение и степента на довършеност на изкопа не обосновават наличието на строеж.

А. оспорва и твърдението за наличието на масивна сграда в строеж, защото е закупил поземления имот заедно с построената в него жилищна сграда в недобро състояние. Посочва, че към настоящия момент единствено е премахнал покрива на сградата и е предприел укрепване чрез поставянето на колони, греди и пояси на съществуващите стени (зидове) на старата къща. Не е извършвал пристрояване или надстрояване. Сочи се, че незаконен строеж ще е осъществен, ако е предприел и довършил някаква реконструкция, респективно ако е продължил и довършил изграждането на къщата във височина и поставяне на покрив.

В жалбата е направен извод, че оспорената заповед е преждевременно издадена, защото басейнът и жилищната сграда не могат да се определят като строежи. Хипотетично е прието, че в бъдеще ще се изгради незаконен строеж поради липса на разрешение за строеж. Оспорват се констатациите относно размерите и вида на посочените строежи. На последно място, но не по значение, се въвежда възражение относно компетентността на органа, подписал заповедта.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 16.01.2024 г. процесуалният представител на жалбоподателят е представил писмено становище, в което посочва, че оспорва изцяло изложените факти и обстоятелства в процесната Заповед № 5/08.11.2023 г. на ВрИД кмета на Община Иваново и констатациите в Констативен акт (неправилно посочен като протокол) № 5/17.10.2023 г. на назначената комисия. Оспорва още индивидуализацията на квалифицираните като незаконно строителство строежи и твърди, че дадената индивидуализация - описание е некоректна и в този смисъл е налице противоречие между фактическите и правни основания на оспорената заповед. Оспорват се още извършените от комисията измервания и вписани параметри на незаконните строежи - подпорна стена-ограда, барбекю, масивна сграда (в строеж/в „Констативния протокол“ и в оспорената заповед). Твърди се, че са завишени и от записа не става ясно до къде е т.н. подпорна стена и откъде започва оградата. Аналогично е положението и с масивна сграда (в строеж). Прави се изявление, че изградената открита пещ представлява градински елемент и за нея не е необходимо разрешение за строеж, като тя е допряна до т.н. подпорна стена - ограда към УПИ 1-13 и УПИ II-14 и УПИ III-14. Сочи се, че А. не е изграждал нова подпорна стена, а такава е била налична на място, строена в началото на 20 век от големи, несъразмерни камъни, обрасли през годините с гъсти храсти и саморасла дървесна растителност. След закупуване на имота той е вградил наличните на място камъни в бруто бетон и е почистил склона към съседа от растителност. В този вид от камъни съществува и в момента такава ограда между УПИ IV-15 и УПИ XVIII-18, кв.2 по плана за регулация на с. Мечка. По изложените причини е поискано събиране на гласни доказателства и допускане на съдебно-техническа експертиза.

По искане на жалбоподателя до разпит е допусната свидетелката Й. Е. Н., която заявява, че много добре познава имота на жалбоподателя А. защото там е минало нейното детство, това е бивш имот на нейния дядо, в който тя е живяла 8-9 години. Впоследствие семейството на свидетелката се е преместило – нейният дядо е дал парцел от същата земя. С. Н. живее в съседство с А. – тя живее на адрес [улица], а А. е на [улица]на № 4, т.е. бил е продаден част от имота. Свидетелката посочва, че не знае кога точно е изградена къщата, но при съобразяване на различни обстоятелства, мисли, че е между двадесетте – тридесетте години на ХХ век, което си личи и по самия градеж на къщата. Нейният дядо е бил каменоделец и по тази причина основите са каменни. Впоследствие, къщата е достроявана с тухли, правени на ръка от кал. Посочва още, че в имота има голяма денивелация, къщата е на същото ниво. Има един подземен вкопан етаж, навремето са го ползвали за животни, а отгоре е имало нормален етаж, в който тя също е живяла. След смъртта на дядо й, никой друг не е живял в къщата и се е рушяла. Когато А. я купува, къщата е на гредоред, с гнили греди – като малка са й забранявали по тази причина да се качва там. Много скоро след като А. купува имота, покривът пропада и към страната, където живее свидетелката първо паднал прозореца, а след това и стената. Н. си спомня как е бил ограден имотът по времето, когато е живяла там. Тогава са използвани камъни ниско долу по границата, отгоре имало колове някъде циментови, някъде дървени и телена мрежа. Най-отдолу под северната граница също се получава денивелация и нейният дядо бил направил нещо като подпорна стена – наредени камъни, отгоре бодлива тел. За да предотврати срутването на пръстта надолу, дядо й засадил там асми. При разчистването на имота А. премахнал същите, защото асмите вече станали диви. Н. посочва, че след частичното разрушаване на къщата, А. е отделял запазените тухли. А. е разчистил трънаците, дворът светнал. Свидетелката знае за тези действия на А. защото това се е случило по време на пандемията и тя често ходела до имота като развлечението. Именно в този период А. премахнал горния етаж, но запазил приземието, което също било гредоред и затова „пуснал“ четири бетонни колони, които да запазят да не се руши, отгоре сложил плоча, не гредоред. Запазил още каменните стълби, направени от дядо й, както и стария резервоар, в който дядо й събирал вода. Под къщата имало шахта за мръсни води, пак с камъни оградена, която била разрушена, А. ремонтирал и тази шахта. Свидетелката твърди, че по каменния дувар покрай тях и покрай другите съседи, А. направил същото, но станало много по-красиво. Отдолу на север, там, където наистина се срутвало и падало, където е голямата денивелация, там Г. навремето нямал постройка, впоследствие се е появила тази постройка, но Г. никога не е слагал улуци и водата от там се стичала към дувара, към подпорната стена на дядо й и започнала да се свлича. Според Н. А. е използвал камъните и всичко, което е направил, е от негова страна, като е използвал камъните. Н. прави следното изявление „Момчето там какво си направи, да си използва камъните, но всичко си го е правил от неговата страна, дори и с нас оградата, където прави, само от него, нищо не е вземал от нас. Там всъщност използва тези камъни, както и нашите камъни използва. Не разбирам от строителство, но виждах, че там стърчаха арматури, в един момент се заля това нещо и отгоре си сложи същата като при нас, някаква ажурена.“

С молба с вх. № 1612/19.03.2024 г., в изпълнение указания на съда,, жалбоподателят е уведомил съда, че на 20.03.2023 г. на УПИ XIX-18 е извършено геодезично измерване/заснемане като получените данни са отразени на комбинирана скица, която прилага и уточнява, че дворищната/улична регулации за показани с различен цвят, както и оградата на място.

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза като едновременно с това въпроси за изследване е поставил и ответника. По делото е постъпило заключение с вх. № 1927/002.04.2024 г. от вещото лице П.. Заключението е изслушано в съдебно заседание на 10.07.2024 г. Съдът ще разгледа заключението и отговорите на вещото лице П. при излагане на мотиви по същество за всеки от процесните строежи поотделно. Заключението на вещото лице е оспорено само от ответника само в частта за строежа, наименуван барбекю.

Съдът, по искане на ответника, е допуснал съдебно-техническа експертиза относно строежа барбекю, като вещото лице Зл. Й. е представила заключение с вх. № 3959/22.08.2024 г., като страните са изразили съгласие за приемане на същото след изслушването му м съдебно заседание на 08.10.2024 г.

Жалбоподателят е поискал допускане на съдебно-геодезическа експертиза, вещото лице по която е представило заключение с вх. № 3006/ 12.06.2024 г. По искане на жалбоподателя съдът е допуснал допълнителна задача към съдебно-геодезическата експертиза, като е представено заключение с вх. № 4415/30.09.2024 г. Заключенията на вещото лице Х. ще бъдат разгледани при излагане на мотиви по съществото на спора относно строеж подпорни стени – ограда. Страните не са се противопоставили на приемането на двете заключения, представени от експерта.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Заповедта се отнася до строежи от пета и шеста категория и съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се издава от кмета на общината. Това му правомощие е свързано с нормата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ според която разпоредба За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице:8. издава заповеди за премахване на незаконни строежи. В настоящия случай е налице специфична особеност - заповедта е издадена от ВрИД кмет на Община Иваново. Неоснователно е твърдението в жалбата, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, поради което същата е нищожна. Като причина за това твърдение се сочи факта, че ВрИД кмета на общината е назначен за такъв с Решение № 701 по Протокол № 63/19.10.2023 г. на Общински съвет Иваново и това решение не е било влязло в сила към датата на издаването на заповедта, защото като общ административен акт подлежи на обжалване в едномесечен срок. Установява се, че по отношение на цитираното решение е допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60. ал. 1 от АПК, поради което ВрИД кмета е имал компетентността да постанови обжалваната заповед.

ЗУТ не предвижда специална форма и специално съдържание на този вид заповеди, поради което са приложими общите разпоредби на чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа предвидените в цитираната правна норма реквизити. Посочени са правните и фактическите основания за издаването, които обуславят нейното мотивиране. Доколко те са относими и правилни е въпрос на материална законосъобразност.

Във връзка с проведеното административно производство съдът установява, че са спазени са изискванията на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ - заповедта по ал. 1 (за премахване на строеж от четвърта до шеста категория) се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Актът е връчен на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Постъпили са възражения от А. срещу Констативен акт № 5, които са обсъдени в обжалвания акт.

Съдът възприема като неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че „Заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като кметът разполага освен със специалисти и с набор от способи по АПК да изисква включително и от съседи гласни доказателства или от доверителя ми чрез декларации за годината на построяване на всеки един от обектите.“ Спорът между страните не се отнася до годината на изграждане на установените със заповедта незаконни строежи защото дори без специални знания е видно, че те са реализирани след придобиване на собствеността на имота от А., а е относно факта доколко така изградените строежи са законни.

Съдът счита, че е налице нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, съгласно която Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съдът установява, че при изясняване законността на строежа, обозначен в процесната заповед като подпорни стени – огради не е възложил експертиза по реда на чл. 49 от АПК за изясняване мястото на подпорната стена.

За да се направи извод доколко обжалваната заповед е съответна на приложимия материален закон е необходимо за всеки от посочените строежи отделно да се установят наличие на предпоставки за незаконност. По тази причина съдът намира, че следва да изложи мотиви за материалната законосъобразност на заповедта поотделно за всеки от посочените строежи, както следва:

Относно строеж, наименуван подпорни стени – огради

В процесната заповед за този строеж е посочено, че по общата имотна граница между УПИ XIX-18, УПИ ІІ-14 и УПИ ІІІ-14 е изградена подпорна стена - ограда с приблизителна обща дължина 19,00 м и обща височина 4,00 м. Северозападният участък от нея между УПИ XIX-18 и УПИ ІІ-14 с дължина 5,00 м е на разстояние 0,90 м от стопанската постройка на Г. Г., но остава изцяло в УПИ XIX-18. Представени са размерите на различните части от оградата, както следва: в основата подпорната стена е изградена от бетон с височина 1,05 м, а нагоре продължава с камък с височина 2,60 м. В средната си част с дължина 5,00 м като между УПИ XIX-18 и УПИ III-14 подпорната стена е изпълнена от бутобетон с приблизителна средна височина 2,50 м, а над нея е изпълнена метална, ажурна ограда с приблизителна височина 2,20 м. В югоизточния си край към УПИ ІІІ-14 подпорната стена - ограда с дължина 2,80 м и е изпълнена от бетон с приблизителна средна височина 2,40 м и продължава с камък с височина 0,95 м до 2,20 м. Подпорната стена - ограда между УПИ XIX-18, УПИ ІІ -14 и УПИ ІІІ-14 е с приблизителна обща дължина 19,00 м. Прието е, че строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба №1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба № 1); извършен е след 04.06.2015 г. от А. Х. А. и е със степен на завършеност годен за експлоатация като се ползва по предназначение от А. Х. А.. Като установени нарушения се сочат, че строежът е в несъответствията с предвижданията на действащият подробен устройствен план; без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

На практика данните в заповедта за този строеж са напълно идентични с тези, които са отразени в съставения Констативен акт № 5/17.10.2023 г.

Съдът вече посочи, че във връзка с извършената проверка А. е представил със Заявление с вх. № 94А-1109-2/03.02.2023 г. Конструктивно становище относно „Ограда с височина до 2,20 м в УПИ ХІХ – 18,кв. 2, с. Мечка, Община Иваново, изготвено от инж. П. Г. П. (с пълна проектанска правоспособност) през 2019 г. на основание чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ; с възложител А. А.. Във Възражението с рег. № 94А-1109-5/ 03.11.2023 г. жалбоподателят е представил подробна информация във връзка с този строеж, като излага тезата, че на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 и т. 11 от ЗУТ не се изискват одобрени проекти и издаване на строително разрешение за извършена дейност по причина, че не надхвърлят нормативно определената в тези разпоредби височина и характеристики. В жалбата този строеж е разгледан като съвкупност от подпорна стена, плътна част на ограда и поставена върху нея ажурна ограда, като отново е изложена информацията, представена с възражението. Твърди се, че не е нова подпорна стена, а жалбоподателят е възстановил и укрепил съществуващата такава, при това в същия обем, като посочва още, че подпорни стени в североизточната част на имота е необходимо да има, предвид наклона на терена и вероятността от свличане на земна маса в съседните имоти.

С молба с вх. № 1612/19.03.2024 г., в изпълнение указания на съда,, жалбоподателят е уведомил съда, че на 20.03.2023 г. на УПИ XIX-18 е извършено геодезично измерване/заснемане като получените данни са отразени на комбинирана скица, която прилага и уточнява, че дворищната/улична регулации за показани с различен цвят, както и оградата на място.

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза като едновременно с това въпроси за изследване е поставил и ответника. По делото е постъпило заключение с вх. № 1927/002.04.2024 г. В същото за подпорната стена и оградата към УПИ 1-13 и УПИ II-14 е посочено, че са с масивна носеща конструкция. Подпорната стена се състои от две части, които в план са с отклонение една спрямо друга от 0,30 м. Първата, изцяло към УПИ III-14, е изпълнена от бутобетон с ширина 0,58 м над нивото на терена, дължина 15,00 м и средна височина спрямо по-ниско разположения прилежащ терен - 2,42 м. В тази част плътните части на оградата (зидариите) достигат височина 2,60 м. Втората, изцяло към УПИ ІІ-14, също е изпълнена от бутобетон, е с дължина 4,80 м и средна височина спрямо по-ниско разположения прилежащ терен - 1,08 м. Оградата е изпълнена върху бутобетона. От фугирани каменна и тухлена зидарии са изпълнени четири елемента - в двата края на оградата със стъпаловидна форма по височина в средната част са два, във вид на колони. Между образуваните плътни елементи са монтирани метални пана. Оградата достига максимална височина 3,25 м, измерено от нивото на бутобетона. Вещото лице приема, че оградата е изпълнена в периода 2020 г. - 2023 г. Посочено е още в заключението, че частта от подпорната стена към УПИ III-14 е изпълнена със средна височина спрямо по-ниско разположения прилежащ терен - 2,42 м. Другата, към УПИ II-14 е със средна височина спрямо по-ниско разположения прилежащ терен 1,08 м. На поставения за изследване въпрос „По какъв начин е укрепен УПИ XVIII-18 към УПИ IV-15, кв. 2 по плана на с. Мечка, общ. Иваново и с какви материали.“ е даден отговор, че УПИ IV-15, кв. 2 по плана на с. Мечка, общ. Иваново не граничи с УПИ XVIII-18, поради което е невъзможно да отговори на този въпрос. Относно категоризацията на обектите, посочени в процесната заповед и необходимите в тази връзка строителни книжа е представена следната информация: За строежа подпорни стени-огради – пета категория съгласно чл. 137, ал. 5, буква „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1, като е необходимо да се изготви и одобри инвестиционен проект по части архитектурна, конструктивна и геодезия, да се изготви оценка за съответствие и издаде разрешение за строеж.

В проведеното на 10.07.2024 г. съдебно заседание вещото лице е отговорило на въпроси на страните и на съда във връзка с този строеж.

Относно израза „Над нивото на терена стената е с ширина 0,58 м“ вещото лице посочва, че има предвид на нивото на по-високо разположения терен и не може да извърши измерване в ниската част, защото трябва да извърши разрушително действие. За израза „В тази част плътните части на оградата зидариите достигат 2,60 м“. П. дава обяснение, че под зидарии следва да се разбира вид колони без разположените метални пана между тях, но те не са оформени като класическите колони с еднаква дебелина, ширина, по височина, а са изготвени леко стъпаловидно, за да се получи някакъв архитектурен ефект. Посочва още, че разположението на тези стъпаловидни елементи е показано на снимки № 1 и № 2. Изградени са два такива архитектурни елемента като по средата се виждат две класически колони. Между архитектурните елементи и колоните има метални ажурни платна. Относно израза „Плътните части на оградата (зидариите) достигат височина 3,25 м“ посочва, че в тази част с височина 3,25 м се включва билото на покрива, като аналогично е изпълнен и другия елемент, който е на снимка 2 в противоположната посока. Билото на покрива седи по-ниско от височината на този елемент, тип колона, ъглов. На снимка № 3 се вижда, че билото на покрива седи по-ниско отколкото е. Тези ъглови елементи са оформени, върху тези зидарии са положени двустранно керемиди с цел постигане на някакъв архитектурен елемент, отгоре с капаци, които се подмазват. Максималната височина 3,25 м е с положените керемиди, а билото на покрива е под тези керемиди.

Поискано е от вещото лице да обясни по какъв критерий разделя подпорната стена на две части. Експертът посочва, че разделянето е поради факта, че те не са в една ос, не седят на една линия, както е записала на втората страница от заключението, техните проекции са една спрямо друга тези части на база подпорна стена, не се говори за отделни подпорни стени, а за една подпорна стена, която просто така е изпълнена. Проекцията на едната част спрямо другата част е с отклонение 30 см, като този факт е отбелязан в предпоследния абзац на заключението. Няма прекъсване между тях.

Процесуалният представител на ответника е поискал вещото лице да отговори как е извършило измерването и е определило посочените в заключението стойности. Въпросът е зададен с обяснението, че компетентните служители на Община Иваново са направили измервания при две проверки и се уточнява, че предварително са разчистили натрупана шума и отпадъци за да направят измерването от самото начало. П. посочва, че се е запознала с констативния протокол на служителите от общината, но не установява съществени разлики. Мерена е металната ажурната част, това което е измерено от нея е 1,08 м като средна височина, а в протокола е измерено 1,05 м. Експертът посочва, че за измерването е използвала 10 метрова ролетка, а служителите може да са мерили с електронна ролетка и се получават отклонения 1, 2, 5 см. Във връзка с този въпрос съдът отбеляза, че начинът на измерване и предварителното почистване на терена не са отразени в констативния протокол и по този начин ответникът прави опит да внесе допълнителни данни, които не са съобразени в хода на административното производство.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, на вещото лице беше предявена снимка на л. 28 от делото с цел вещото лице да покаже къде са двата вида зидарии в колоните – каменна и тухлена. Вещото лице посочва, че има три реда тухлички на колоната, някъде около средата и в горната част, както и на разглеждания елемент и на всяко стъпало се завършва с два реда тухли, това е тухлената зидария.

В отговор отново на въпроси на страните, вещото лице П. посочва, че в конкретния случай оградата не би могла да се определи като плътна ограда, преобладаващо тя е ажурна и само някакъв минимален процент от нея заема тези колони, които са тухлено-каменна зидария. Вещото лице възприема тези ъглови елементи като декоративни елементи плътни, част от оградата, а вероятно възложителят е целял постигане на някакъв архитектурен ефект. Обяснява още, че колоните и ъгловите зидарии на оградата са продължение на подпорната стена, защото оградите са стъпили върху нея. Във връзка с определяне височината на подпорната стена и на ажурната ограда поотделно, посочва, че е установила дебелината на стените чрез тяхното измерване над нивото на терена, където са металните пана. Установено е още дължините на двете части на подпорната стена, съответно оградата; средната височина на подпорните стени и тази на плътните части на оградата, които достигат 3,25 м максимална височина, т.е. разделила е подпорните стени от оградата, като приема, че подпорната стена е до частта, където са стъпили тези метални пана, откъдето започват колоните плътните, ъгловите и правоъгълните. Видно от снимка № 1 - височината на подпорната стена е измерена от прилежащия терен до подпорната стена и нагоре оградата, там е нивото на терена. Вижда се индикаторът, който показва докъде е подпорната стена, за да лепне ажурната ограда върху бетона. От вътрешната стена е на нивото на терена на собственика. В тази част няма плътна част, може би гледате другите страни на оградите, които са към съседните имоти ляво и дясно. Колоната не е част от подпорната стена, тя е ограда, а колоната си е колона на оградата.

Жалбоподателят е поискал допускане на съдебно-геодезическа експертиза, вещото лице по която е представило заключение с вх. № 3006/ 12.06.2024 г. Експертът е изготвил своето заключение след запознаване с документите, приложени по делото и тези, налични в Община Иваново, както и след посещение на имота на място и извършване на контролни измервания. По първоначалния вариант на поставения за изследване въпрос посочва, че оградата на УПИ XIX-18 откъм УПИ II-14 и УПИ III-14 от кв. 2 е изградена по действащия кадастрален и регулационен план на с. Мечка, одобрен със заповед №100/10.05.1988 г. на председателя на ИК на ОНС Иваново, последно изменен със Заповед №РД-09-648/10.11.2023 г. на Кмета на Община Иваново. В окончателен вариант, въпросът, подлежащ на изследване е: „Вещото лице като съобрази свидетелските показания, представените кадастрални регулационни планове на с. Мечка и на процесния имот, да отговори на въпроса има ли промяна в местоположението на подпорната стена.“. Експертът е посочил, че подпорната стена на границата на УПИ XIX-18 към УПИ II-14 и УПИ III-14 от кв. 2 по плана на с. Мечка е изградена, както следва: По границата с УПИ III-14 и частично е отдръпната спрямо границата с УПИ II-14 навътре в УПИ XIX-18 със 0.60 м по продължение на 4.80 м, тъй като на общата граница в УПИ ІІ-14 е разположена на по-ниско ниво паянтова жилищна сграда със стреха, разположена над територията на УПИ XIX-18. В проведеното на 10.07.2024 г. страните не са възразили срещу приемането на заключението, но жалбоподателят е поискал допускане на допълнителна задача.

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал допълнителна задача към съдебно-геодезическата експертиза - вещото лице като вземе предвид свидетелските показания, начинът на извършване на градежа на подпорната стена и регулационния и кадастрален план на с. Мечка от 1932 г., да отговори на въпроса дали местоположението на подпорната стена има промяна през годините от 1932 г. до 1988 г., т.е. съвпада ли границата от 1932 г. до 1988 г. и да представи комбинирана скица с различни цветове. В заключението си с вх. № 4415/30.09.2024 г. вещото лице е посочило, че местоположението на границата между имоти с пл. № 4 и пл. № 5 в кв. 2 по плана на с. Мечка от 1932 г., означено на приложение № 2 с подробни точки 4, 5 и 6, съвпада с местоположението между УПИ XIX-18, от една страна и УПИ П-14 и УПИ ІІІ-14 от друга страна, в кв. 2 по плана на с. Мечка от 1988 г., означено на приложение № 2 с подробни точки 1, 2 и 3. Към заключението е представена комбинирана скица със съответните означения. В последното по делото съдебно заседание експертът е изразил категорично становище, че границата е запазила своето местоположение по всички планове. Страните са изразили положително становище за приемане на представеното заключение по експертизата.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че подпорната стена и оградата е следвало да бъдат разделени. За подпорната стена се позовава на свидетелските показания на свидетелката Н., като сочи, че подпорната стена е изградена между 20-те – 30-те години на двадесети век. Излага доводи за фундаменталното значение на съществуването на подпорната стена, без която въобще имотът не би могъл да съществува поради значителната денивелация. Достига до заключение, че тази подпорна стена в действителност е съществувала още от момента на заселването на този имот, по причина, че няма разлика в местоположението на тази граница по плановете от 1932 г. до този момент. По тази причина следва да се приеме, че подпорната стена не е нов строеж, а е реконструкция или основен ремонт. Прави се възражение, че в процесната заповед не е разграничена височината на подпорната стена и височината на оградата, както и че макар ъгловите елементи да са по-високи от 2,20 м, но те не са част от оградата.

В представените писмени бележки с вх. № 4681/15.10.2024 г. ответникът поддържа тезата, че правилно е определил строежа като подпорни стени – огради и размерите на същия. Посочва още, че А. сам е потвърдил, че е изградил подпорната стена, което е посочил в декларация с вх. № 94А-1109-3/23.02.2023 г. Потвърждение, че за строежа са необходими строителни книжа, извлича и от заключението на вещото лице.

Съдът приема за основателни възраженията на жалбоподателя за този строеж. На първо място е следвало ясно да се разграничат подпорната стена и оградата, което видно от заключението на вещото лице е възможно. На следващо място в заповедта е трябвало да се разгледа вида на оградата – плътна и/или ажурна и да се съобразят приложимите разпоредби на закона при установената височина. Съдът намира за основателно и друго възражението на жалбоподателя, че задължение на ответника е било да изясни всички факти във връзка с подпорната стена, включително и чрез назначаване на геодезическа експертиза, нещо което не е сторено. Безспорно съдебно-геодезическата експертиза доказа липсата на изменение в разположението на подпорната стена. По така изложените причини не следва да се кредитира в тази му част заключението на вещото лице П. относно категорията на строежа, тъй като заключението на същата е изготвено без да е съобразено заключението по съдебно-геодезическата експертиза.

Не следва да се приема за относимо изразеното твърдение в писмените бележки на ответника, че А. е направил писмено признание, че е изградил сам подпорната стена. Видно от цитираната в писмените бележки декларация с вх. № № 94А-1109-3/23.02.2023 г., А. е използвал глагола „построил“, но съдът приема, че той не притежава специални знания за да квалифицира собствените си действия във връзка с хипотезите, които са предвидени в ЗУТ и не съзнава необходимостта от използване на специални термини като реконструкция и основен ремонт.

По изложените причини съдът счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна в тази част и следва да бъде отменена относно строеж, наименуван подпорни стени - огради.

Относно строеж, наименуван „Барбекю“

Съдът посочва, че за улеснение, във връзка с този вид незаконен строеж ще използва термина барбекю.

Описанието на строежа в заповедта е реципирано от съставения Констативен акт № 5/17.10.2023 г. Посочено е, че е изпълнен от каменна зидария като е долепено до плътна подпорна стена-ограда в северния ъгъл на УПИ XIX-18 и по общата граница с УПИ І-13 в кв. 2 по плана на с. Мечка. В план барбекюто е ъглово с височина на пещта около 0,90 м. Над постройката е изпълнен дървен едноскатен покрив с керемиди и наклон към имота на А. с височина било около 3,00 м, а в ниската част около 2,50 м. Покривът е монтиран на каменната ограда, продължение на подпорната стена. Както беше посочено, прието е, че строежът е шеста категория; изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж; завършен е напълно и може да се използва.

А. не е представил възражения за този строеж във връзка с констативния акт, поради което не е обсъден в процесната заповед. За първи път в становище, представено от процесуалния представител на жалбоподателя в първото по делото съдебно заседание се сочи, че това е изградена открита пещ, представляваща градински елемент, за който не е необходимо разрешение за строеж. Посочената пещ е допряна до т.нар. подпорна стена – ограда към УПИ І-13 и УПИ ІІ-14 и УПИ ІІІ-14.

Оплаквания във връзка с този строеж са въведени в жалбата на А. до съда – твърди се, че това е градински елемент, а не постройка на допълващо застрояване. За определянето на строежа като градински елемент се позовава на съдебна практика (без посочване на съдебни актове), като твърди че градинският елемент е вид обзавеждане на свободно дворно пространство. Посочва, че строежът не е постройка защото не съдържа конструктивни елементи, трегери, бетонна масивна основа и т.н. То представлява закрепен за оградата покрив за защита от природни явления, който покрив не е фиксиран към земята, а е фиксиран към самата стена на оградата. Затова към строежа е приложим чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ и не е необходимо разрешение за строеж.

Тази теза е атакувана от процесуалния представител на ответника в представено становище от 23.01.2024 г., като се сочи, че тя е приложима по силата на чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ само в случаите, в които е с височина до 2,5 м над прилежащия терен, докато в конкретния случай изграденото барбекю е с височина в най-ниската си част 2,5 м, а в най-високата 3 м, поради което не попада в посочената хипотеза.

Съдът не кредитира заключение с вх. № 1927/02.04.2024 г., изготвено от вещото лице К. П. по причина, че в частта относно строеж барбекю същото е оспорено от ответника в съдебното заседание, в което е изслушано.

В заключение с вх. № 3959/22.08.2024 г., представено от вещото лице Зл. Й. (която използва термина обект вместо строеж) е представено описание на обекта барбекю – това е навес, който започва от ъгловия стъпаловиден елемент в северния ъгъл на оградата, с наклон към имота на А. Х. А.. Ъгловият стъпаловиден елемент на оградата е със страни по 5 м, като е отбелязано, че оградата, включително ъгловите стъпаловидни елементи са подробно описани в предходни експертизи. Навесът е от дървена конструкция, покрита с керемиди, с височина от прилежащия терен до стрехата около 2.50 м. Под навеса е изградено огнище от каменна зидария с височина около 90 см от прилежащия терен, но няма комин. По предназначение обектът не съответства на изброените видове допълващи постройки по чл. 46 от ЗУТ, включително най-близкото летни кухни, за които са функционално необходимото оборудване и Ел и ВиК връзки, каквито няма към барбекюто. Посочено е още, че определянето на обекта като градински елемент е в зависимост от предназначението и мястото, където са поставени. В конкретния случай барбекюто е по-скоро градински елемент, разположен в ъгъла на зелена площ в имота, предназначението му е за активна почивка и за подготвяне на храна на открито.

В съдебно заседание, в отговор на въпроси, поставени от страните, вещото лице е посочило, че барбекюто не е монолитно свързано, защото се установява наличието на навес, който не е монолитен, той е дървена конструкция. Не може да посочи от какъв материал е изграден плота, защото е облечен с някакъв камък и по тази причина не може да каже дали е монолитно свързан, но не вярва да е свързан. Няма зеленина под барбекюто защото има един плот с височина колкото маса, отдолу под него не се знае какво има, но то е било част от тази зелена площ, след това вече не е зелена площ, защото е поставен плот. В това барбекю отдолу има малък отвор, в който при огледа са установени сложени няколко дърва нацепени, но това е някъде около 30/40 сми отвор, не е склад за дърва, по-скоро е декоративно. Вещото лице не знае дали може да се използва като пещ защото няма комин. Ако е пещ, трябва да има някакво извеждане на изгорелите газове, не смятам, че е пещ, защото няма комин. За да се запали там огън, трябва отдолу да влиза въздух, а те бяха сложени на терена, счита, че дървата са стояли декоративно. Във връзка с липсата на определение за градински елемент посочва, че в интернет е намерила само една фирма, която предлага градински елементи. Затова e дала този пример, понеже тази фирма дава един изчерпателен списък с номенклатурата.

Специално на въпросите на процесуалния представител на жалбоподателя дали т.нар. барбекю тангира с оградата-подпорна стена и дали имотът би могъл да просъществува от момента на обособяването му като такъв по плана от 1932 г. до момента на осъществяването на незаконното строителство без подпорна стена, като се вземе предвид факта, че в заповедта подпорната стена не е описана отделно, а е описана едновременно подпорна стена-ограда, вещото лице посочва, че навесът е разположен под ъгъл и започва от оградата, има приложени снимки и имотът не може да съществува без подпорната стена в тази част и изобщо, денивелацията е много висока и подпорната стена съществува сигурно откакто имотът е обитаем. Страните не са възразили срещу приемането на заключението.

В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя пледира за отмяна на заповедта относно този строеж по причина, че е лаконично описано в заповедта и още, че безспорно се установява, че това е градински елемент. Не следва да се приема изразената теза, че в заповедта барбекюто е описано като използвано, по причина, че административният орган е посочил, че същото е негодно за ползване.

В представените писмени бележки с вх. № 4681/15.10.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, продължава да поддържа тезата, че барбекюто е строеж, за който се изисква разрешение за строеж, а не е градински елемент, като се позовава на изолирана съдебна практика в тази насока. Независимо от собственото му твърдение, че липсва легална дефиниция на понятието градински елементи въвежда определени показатели и фактори, на които според него последния следва да отговаря. Недопустимо е позоваването на заключението от вещото лице П. относно строеж барбекю, което ответникът, именно защото по негово искане е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза и пак по негово искане е избрано друго вещо лице.

Настоящият съдебен състав възприема заключението на вещото лице Й. като обективно и компетентно извършено и цени доказателствената сила на обективирани в него факти с правно значение. От констатациите на експерта може да се направи еднозначен извод, че строежът е неправилно описан в заповедта и представлява градински елемент. В тази връзка за него не е необходимо разрешение за строеж, защото същото попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ. Съдът, по изложените причини приема, че заповедта в тази си част – относно строеж „Барбекю“, е постановена в противоречие на материалния закон и следва да бъде отменена.

Относно строеж, наименуван „Басейн до 100 куб. м“

Както и за предходния разгледан от съда строеж, и тук описанието на строежа в Констативен акт № 5/10.2023 г. и в заповедта е напълно идентично. Размерите на същия са дължина 7,40 м, ширина 3,45 м и височина 1,83 м. Той е с правоъгълна форма със стоманобетонова конструкция и чакащи армировки. До басейна е изградено помпено помещение с размери 1,50 м/1,60 м, изпълнено от стоманобетонова конструкция. Съдът вече посочи, че строежът е приет за шеста категория, не е завършен и не се ползва; но е изграден без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

За първи път възражения за наличие на басейн са направени срещу Констативен акт № 5. А. твърди, че „с просто око се вижда, че това в настоящият момент не е басейн, а укрепен изкоп с посочените от Вас размери.“. Сочи се още, че строежът не може да е басейн защото няма елементи на басейн - нужните изолации, плочки, съоръжения и аксесоари. И достига до извод, че по този начин на изпълнение не може да се третира като строеж.

Така направените възражения са обсъдени от административния орган в процесната заповед, като е посочено, че не само при проверка на място, но и от събрания снимков материал се установява наличие на преливник, монтирана помпа, кабел в обсадна тръба и подготвена ВиК връзка, което не кореспондира по никакъв начин с възражението на А..

Тезата, която А. лансира във своите възражения срещу констативния акт, е застъпена и в жалбата до съда. А. твърди, че не е ясно въз основа на какви обстоятелства, издателят на оспорената заповед е стигнал до извода, че в случая за касае именно за басейн. Посочва, че неговия двор има изкоп, без довършителни работи, който не е обвързан с водопровод и няма отвори за изтичане на вода, каквито следва да бъдат заложени още в началото на строежа, за да бъде определен той като басейн. Освен това, по този начин на изпълнение и степен на довършеност, изкопът не може да бъде окачествен като строеж въобще.

В констативно-съобразителната част на заключението си по съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че на място в земната основа са изпълнени две свързани стоманобетонови корита, и двете с правоъгълна форма в план. Първото със светли размери 7,20/3,25 м и средна дълбочина - 1,85 м, а второто е с размери 1,35/1,45 м на дълбочина 1,80 м. В мястото на отвора между двете корита е монтиран „преливник“. Строежът е ситуиран на 3,10 м от югоизточната граница на имота и на 4,80 м средно от североизточната (снимка № 4). Аналогичен е и заключителния отговор на вещото лице, което в случая е категорично, че независимо от незавършения си вид, строежът носи белезите на басейн – едното корито е с по-големи размери, а другото корито - за машинно помещение. Посочва, че изпълнението е в периода 2020 г. – 2021 г.; шеста категория, за изграждането на който е необходимо издаването на разрешение за строеж въз основа на проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението му.

При изслушване на вещото лице в съдебно заседание, на въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя дали вещото лице е съобразило показанията на разпитания по делото свидетел, от които става ясно, че машинното отделение е бивша шахта в къщата, експертът посочва, че е възможно да е имало някога в имота изгребна/септична яма, но не се знае къде е била разположена тя. На въпроси на съда дали при оглед на място се установяват монтирани помпа, кабел в обсадна тръба и подготвена ВиК връзка, вещото лице П. посочва, че на снимка № 4, която е в по-отдалечен ракурс се вижда, че има монтирани елементи, присъщи за този вид строеж, виждат се и на късата, и на дългата страна на голямото стоманобетоново корито и на малкото също. П. посочва още, че няма необходимата компетентност да определи какви са точно тези елементи от гледна точка на ВиК. Не може да отговори дали има подготвени отвори за изтичане на вода поради факта, че при огледа дъното е било залято с вода. На въпрос на съда дали е възможно басейнът да работи по друг начин без да са необходими такива отвори за изтичане на вода, експертът посочва, че в някакъв момент водата в този басейн трябва да се подмени, възможно е с вид потопяема помпа или допълнително направени отводи, които да са връзка към някоя яма. Тези изкопи, по начина, по който са направени, могат да се използват като рибарник според вещото лице. Също така П. потвърди, че е запозната с конструктивното становище от инж. П. П. относно обект басейн в УПИ XIX-18 в селото.

В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя пледира за кредитиране на свидетелските показания, дадени от Й. Н., като адв. К. твърди, че „отдолу под каменните стълби е на сградата в строеж, е имало яма за събиране на дъждовна вода, а не на фекална вода, която е била с камъни“. Съдът намира за несъстоятелно въведеното твърдение от адв. К., по причина, че в протокола за проведеното съдебно заседание на 13.02.2024 г. свидетелката е заявила следното: „Дядо имаше каменни стълби, които той си запази, запази и стария резервоар, в който дядо събираше вода. Под къщата имаше шахта за мръсни води, пак с камъни оградена, която беше разрушена, направи й ремонт на тази шахта.“. При сравнение се установява, че свидетелката не дава показания за яма за дъждовна вода въобще, както и къде е нейното разположение; не се сочи от какво е изграден резервоара и в каква форма е бил същия. При това положение ирелевантни са всички твърдения на адв. К. относно факта, че свидетелката е живяла в имота.

Не отговаря на действителността и твърдението в пледоарията на адв. К., че в процесната заповед е записано, че басейна е готов за експлоатация – напротив, изрично е записано точно обратното.

В писмени бележки с вх. № 4681/15.10.2024 г. ответникът изрично подчертава, че строежът представлява басейн както съгласно установяванията, направени в хода на административното производство, така и от тези на вещото лице П.. Посочено е, че самият жалбоподател е представил със Заявление с вх. № 94А-1109-2/03.02.2023 г. конструктивно становище за изграждане на басейн, изготвено през 2020 г. от инж. Пл. П..

Заключението на вещото лице в тази част носи информация, която е противопоставима на твърдението в жалбата, че строежът не е басейн и че въобще липсва строеж. До този извод съдът достига не само от данните в заключението на вещото лице, но и от факта, че самият жалбоподател в хода на извършваните проверки преди издаване на обжалваната заповед е представил в Община Иваново Конструктивно становище относно обект „Басейн в УПИ ХІХ-18, кв. 2, с. Мечка, Община Иваново“, изготвено от инж. П. Г. П. (с пълна проектанска правоспособност) през 2020 г. на основание чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ; с възложител А. А.. Именно заложените в това конструктивно становище параметри на обща характеристика на съоръжението се установява, че на практика са изпълнени, както следва в становището:

• Басейнът е с вътрешни размери в план 7,45/3,35 метра и максимална дълбочина 1,85 метра. Обемът на басейна е 46 M3.
• Предвижда се да бъде на открито, вкопан в терена, с разположение в двора на УПИ XIX- 18
• Конструкцията е предвидена за изпълнение от монолитен стоманобетон“.

Допълнително в становището са дадени както конкретни указания за изпълнение така и общи изисквания (за бетонови работи; за спазване на указания на доставчика и производителя; за здравословни и безопасни условия на труд).

Легалната дефиниция на понятието строеж се съдържа в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Видно е, че законодателят не е въвел изискване за „довършеност“ на който и да е от посочените възможни видове сгради, а дори допуска строеж да бъдат „работи“, т.е. действия. Такива действия са изкопаването, т.е. създаването на изкоп, който по признание на жалбоподателя (и в съответствие с конструктивното становище предвид дълбочината) е укрепен, а укрепителните работи са приети за строеж. Индикация, че за строежа са необходими съответните строителни книжа е и факта, че самият жалбоподател и поискал изготвяне на конструктивно становище и е представил същото пред административния орган. Следователно, правилни са изводите на административния орган, че е налице строеж, шеста категория, извършен без необходимите строителни книжа. В тази си част оспорената заповед е съответна на материалния закон.

Относно строеж, наименуван масивна сграда в строеж

Съдът посочва, че за краткост ще обозначава този строеж в мотивите си само като масивна сграда.

В Констативен акт № 5/17.10.2023 г. е посочено, че строежът представлява масивна сграда, изградена до плоча над първи етаж включително, изпълнена от каменна и тухлена зидария, обрамчена със стоманобетонови колони. По отворите е поставена PVC дограма. По отворите за врати към момента на проверката такава не е монтирана. В основното помещение е изграден масивен каменен бар-плот. Приблизителната площ на изградената до плоча над първи етаж масивна сграда е 140 кв. м. Височината на етажа на основното помещение е 2,60 м, а при входа височина - 3,00 м. Изпълнена е козирка над външно каменно стълбище с размери 1,35 м/0,86 м. Административният орган е посочил, че строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 10, ал. 1 от Наредба №1; извършен е след 04.06.2015 г. от А. Х. А.; не е завършен и не е годен за експлоатация. Като установени нарушения се сочат, че строежът е в несъответствията с предвижданията на действащият подробен устройствен план; без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

В представените възражения с вх. № 94А-1109-5/03.11.2023 г. А. твърди, че видно от представения нотариален акт и скица, издадена от Община Иваново, в имота е имало масивна едноетажна сграда, лятна кухня и баня, които са премахнати и е запазен само сутерена . Вследствие голямата денивелация, той (вероятно се има предвид сутерена) в югозападната част е на височина терен, а по североизточната част излиза на свободната дворна площ. А. посочва, че към момента на възражението е укрепил с нови стоманобетонови колони, греди и пояси върху от част от съществуващите зидове в сутерена. Посочил е още, че при приключване на преписката за незаконно строителство, ще внесе проекти за нова жилищна сграда над съществуващия сутерен, който е укрепил.

В процесната заповед е пресъздадено описанието на строеж масивна сграда, съдържащо се в Констативен акт № 5/17.10.2023 г. и възражението на А. от 03.11.2023 г. В заповедта е посочено още, че действията, които А. е описал във възражението си относно извършеното укрепване сами по себе си представляват основен ремонт като е цитирана легалната дефиниция за това понятие. Административният орган е приел, че от описаните действия се установява изменение на носещата конструкция, за което се изисква одобряване на технически инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж от главния архитект на общината, защото строежът е пета категория.

А. оспорва и твърдението за наличието на масивна сграда в строеж, защото е закупил поземления имот заедно с построената в него жилищна сграда в недобро състояние. Посочва, че към настоящия момент единствено е премахнал покрива на сградата и е предприел укрепване чрез поставянето на колони, греди и пояси на съществуващите стени (зидове) на старата къща. Не е извършвал пристрояване или надстрояване. Сочи се, че незаконен строеж ще е осъществен, ако е предприел и довършил някаква реконструкция, респективно ако е продължил и довършил изграждането на къщата във височина и поставяне на покрив.

В тази връзка следва да се посочат показанията на свидетелката Н., която посочва, че знае за тези действия на А. защото това се е случило по време на пандемията и тя често ходела до имота като развлечение. Именно в този период А. премахнал горния етаж, но запазил приземието, което също било гредоред и затова „пуснал“ четири бетонни колони, които да запазят да не се руши, отгоре сложил плоча, не гредоред. Запазил още каменните стълби, направени от дядо й.

В заключението на вещото лице П. по съдебно-техническата експертиза в тази част е посочено, че на място е установено изпълнението на строеж - реконструкция и пристрояване на съществуваща жилищна сграда. Според вещото лице строежът се изпълнява на мястото на съществуващата жилищна сграда и лятна кухня и баня и на страничната регулационна линия с УПИ XVII- 506. Изпълнени са нови стоманобетонови основи, колони, греди, пояси, щурцове и плоча, тухлени зидарии, комини и стълбище; монтирана е частично дограма; положени са електрически кабели в сутеренния етаж. Вещото лице приема кота стоманобетонова плоча за ±0,00 и над нея - тухлени зидарии и зидарии за комини, облицована стоманобетонова колона и фусове за насаждане на колони. Посоченият строеж е с неправилна форма в план и максимални размери в двете перпендикулярни посоки - 13,65/11,60 м. Изчислената застроена площ на строежа, на база извършените замервания е 143,80 кв.м., като в тази площ не са включени терасата и стълбището в североизточна посока и декоративната каменно-тухлена зидария в северозападна посока. За този строеж се отнасят снимки № 5, № 6 № 7 и № 8. Според вещото лице строежа е пета категория и за него следва да се изготви и одобри инвестиционен проект по части архитектурна, конструктивна, Ел, ВиК, ЕЕ, ПБ и геодезия; да се изготви оценка за съответствие и издаде разрешение за строеж.

В съдебно заседание на 10.07.2024 г. на поставени въпроси, вещото лице е дало следните отговори: П. посочва, че е прочела свидетелските показания и нотариалния акт, като в имота е имало жилищна сграда, лятна кухня и баня, и тя приема, че този строеж – реконструкция на жилищна сграда, обхваща всички тези сгради и постройки. Една голяма част от тях са премахнати, не може да изрази същото твърдение за основи, тъй като когато е извършила огледа, плочата е била изпълнена. На реплика на процесуалния представител, че в полуподземния етаж няма плоча, а само камъни, вещото лице посочва, че е влизало там, но има предвид таванската плоча на сутеренния етаж, видно е, че има плоча, но стените са каменни, те са съществуващи, не са премахнати и затова казва, че не може да твърди за всички елементи дали са премахнати. По тази причина твърди, че е реконструкция и основен ремонт, защото видимо са запазени една част от съществуващите конструктивни елементи от стари строежи. От свидетелските показания се установява, че преди това къщата е била гредоред, но сега е плоча. Съдът е поставил въпрос дали само върху старите зидове на старата къща, която по нотариален акт е с площ 54 кв.м. и предвид факта, че в жалбата се твърди, че е осъществено „укрепване на къщата чрез поставяне на колони, греди и пояси върху съществуващи стени (зидове) на старата къща“ е възможно да се положи нова плоча с площ 140 кв.м. Вещото лице посочва, че това е възможно като около жилищната сграда, понеже там ясно си личат основите, са изпълнени нови конструктивни елементи, които позволяват разгръщането на тази площ. Не може да каже дали пропорционално е уплътнено от всички страни, но има допълнително пристроени площи, като обхваща съществуващите пристройки на баня, защото чупката, където има едно коритце каменно, попада в тази част до така наречената баня в нотариалния акт.

В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че относно масивния строеж е налице много голямо разминаване защото и от снимките се вижда, че има каменни основи, които са от едно време. Това са същите камъни, за които разказва и свидетелката, че цялата сутеренна част на къщата, която е била изцяло изградена от камъни Около къщата е имало отделно баня и лятна кухня, също свидетелката е казала, че в един момент долу се е ползвало и за животни една част, тъй като то няма плоча. След това е излята плоча, но в никакъв случай не е нов строеж, както казва и самата експертиза, това може да бъде реконструкция на съществуващата къща, за която има данни свидетелката, че се е съборила. Посочва, че има някакво пристрояване със съвременни тухли и друга част със стари кирпичени тухли. Счита, че ако се събаря като нов строеж, че се нарушат правата на А., защото сутеренния етаж е изцяло от камък, който е запазен, включително каменните стълби, всичко това е на място и се коментира и от вещото лице. Изрично отрича съществуването на изграден барплот по причина, че тя не е видяла лично такъв в полуподземния етаж, твърди, че навремето никой не е имал барплот, говори за едно пространство на цялата площ. По изложените причини счита, че постановената заповед противоречи и на материалния закон и нарушаване на чл. 6, ал. 2 от АПК поради установената разлика между действителното състояние на строежа и неговото описание в заповедта и в констативния акт.

Ответникът в писмените си бележки сочи, че в хода на съдебното дирене не са опровергани констатациите, посочени в оспорената заповед. Разгледани са свидетелските показания на Н. и заключението на вещото лице в контекста на тезата, че е налице извършен строеж от жалбоподателя.

Съдът установява, че в тази си част заповедта е законосъобразна. На първо място при приетите свидетелски показания на Н. се установява разрушаване на съществуващата масивна сграда, но това не е основание за произволното й укрепване от А.. На следващо място, не може да бъде споделено възражението в жалбата, че напълно са запазени основите на масивната сграда, която е съществувала, защото е установено, че в сутерена на сградата са извършвани допълнителни работи – например посочено е в заключението на вещото лице, че са монтиране на електрически кабели, което неминуемо води до промяна на съществуващите стени, т.е. на основите на сградата. От приложения снимков материал безспорно се установява новоизграден барплот от каменна зидария, независимо от изразеното отричане на този факт от адв. К.. Съдът намира, че по делото не се доказа запазване на основите на банята и лятната кухня, по причина, че в от доказателствата по делото не се установи по какъв начин и с какви материали са били изградени. Самият жалбоподател сочи, че е премахнал тези постройки, но не въвежда твърдение, че е запазил основите на същите. Процесуалният представител на жалбоподателя се опитва да прокара тезата, че свидетелката е дала показания в тази насока, но това не е така – свидетелката посочва, че „Под къщата имаше шахта за мръсни води, пак с камъни оградена, която беше разрушена, направи й ремонт на тази шахта.“. Н. не посочва къде точно под къщата е била тази шахта, т.е. дали е била долепена до основите на къщата след като е била оградена с камъни или е била вътре без да има допир с основите; не посочва и как и с какви по вид материали е направен ремонта на тази шахта. Следователно, вътре в къщата също са извършвани дейности от А., които не са свързани със запазване на основите. Не може да се докаже, дали действително А. е използвал само оригиналните камъни от основите или не по причина, че ако е настъпило твърдяното разрушаване, то не е било възможно да бъдат използвани всички налични камъни за постигане на първоначалния обем на основите, независимо от твърдението на свидетелката Н. за грижливото отношение на жалбоподателя към този материал, още повече, че камъните са използвани и при подпорната стена. Вещото лице изрично е посочило, че са изпълнени нови стоманобетонови основи. Според вещото лице не може да се установи с категоричност кои основи са премахнати (от масивната сграда, от лятната кухня и от банята) и кои са оставени, така както са съществували. Не се оборва твърдението на административния орган, че при първоначална площ на масивната сграда от 51,60 кв.м. и общо за баня и лятна кухня 12,20 кв.м. към момента на проверката е установена стоманобетонова плоча с площ 140,00 кв.м., а според заключението на вещото лице – с площ 143,80 кв. м. Самият жалбоподател е наясно, че за така извършените от него дейности е необходимо да представи съответните строителни книжа, както е посочил в представените възражения пред административния орган. Не следва да бъде ценен омаловажаващият израз „някакво пристрояване със съвременни тухли“, използван от адв. К., защото използването на този вид материал доказва, че извършените от А. дейности не са свързани само със съществуващите основи и камъни, а е било необходимо използването и на друг вид строителни материали.

Съдът приема, че строежа, наименуван в обжалваната заповед като масивна сграда действително представлява строеж и не е налице нарушаване нито на материалния закон, нито на прокламирания в чл. 6, ал. 2 от АПК принцип, защото А. не може да докаже с точност, че е не е извършвал дейности, свързани със съществуващите основи; не може да се установи безспорно, както и че същите са запазени точно във вида, в който А. е придобил имота. Така идентифицирания строеж отговаря на легалната дефиниция за строеж съгласно §1, т. 38 от ДР на ЗУТ. Следователно, за да извърши всички описани действия във връзка с масивната сграда, освен посочения от вещото лице инвестиционен проект, А. следва да разполага с издадено разрешение за строеж от главния архитект на Община Иваново по реда на чл. 148, ал. 13 от ЗУТ. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличието на необходимите строителни книжа по смисъла на § 1, т. 36 от ДР на ЗУТ. Пир липсата на последните строеж масивна сграда е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което жалбата относно този строеж следва да бъде отхвърлена.

По изложените мотиви съдът намира, че жалбата срещу Заповед № 5/08.11.2023 г., издадена от кмета на Община Иваново, е основателна в частта относно строежи, наименувани „подпорни стени-огради“ и „барбекю“, като в останалата част – за строежи „басейн“ и „масивна сграда (в строеж)“ жалбата следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

Страните своевременно са заявили претенции за присъждане на разноски. Съдът посочва, че предвид липсата на материален интерес, уважаването на съответните претенции следва да бъде съобразено според броя на строежите, за които в оспорената заповед се твърди, че са незаконни, т.е. общо четири строежа.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК и при съобразяване законосъобразността на процесната заповед по всеки отделен строеж, съдът установи следното във връзка с разноските на страните:

1. Относно претенцията на жалбоподателя – представен е списък на разноските, в който се претендира присъждане на държавна такса 10,00 лева; възнаграждение за един адвокат 1 500,00 лева, депозит за вещо лице по съдебно - техническа експертиза общо 629,78 лева; депозит за вещо лице за съдебно -геодезическа експертиза в размер на общо 908,65 лева. Съдът уважава жалбата относно посочените строежи, както следва:

1.1. За строеж подпорни стени-огради, съдът е уважил жалбата. Във връзка със същия е извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице К. П. с обща стойност за всички четири строежа в размерна 839,70 лева, т.е. за всеки от строежите по 209,92 лева. В тежест на ответника е сумата 209,92 лева по тази експертиза.

1. 2. За доказване основателността на жалбата във връзка с този строеж по искане на жалбоподателя е допусната основна и допълнителна съдебно-геодезическа експертиза, като общо е заплатена сума в размер на 908,65 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника

1.3. За строеж барбекю, за който съдът също е уважил жалбата, по мотиви в т. 1.1., в тежест на ответника следва да се възложи заплащане на 209,92 лева.

1.4. Държаната такса за двете уважени позиции, която следва да се репарира на жалбоподателя ще е в размер на 5,00 лева.

1.5. А. е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер на 1 500,00 лева, което съдът намира като цяло за приемливо пред фактическата и правната сложност по делото, но същото следва да бъде уважено в размер на 750,00 лева.

Обобщено, разноските, които следва да се присъдят в полза на жалбоподателя са в размер на 2 083,49 лева (209,92+908,65 +209,92+5,00+750,00).

2. Относно претенцията на жалбоподателя – претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00 лева и заплатени две съдебно-технически е експертиза в размер на 610,00 лева (510,00 лева+ допълнително заплатени 100,00 лева). Съдът установява законосъобразност на обжалваната заповед в частта за следните строежи:

2.1. За строеж басейн – по мотиви, изложени в т. 1.1., жалбоподателят дължи заплащане на 209.92 лева за съдебно-техническата експертиза за този строеж.

2.2. За строеж масивна сграда - по мотиви, изложени в т. 1.1., жалбоподателят дължи заплащане на 209.92 лева за съдебно-техническата експертиза за този строеж.

2.3. Претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се намали наполовина предвид отхвърлената част от жалбата, поради което А. дължи 120,00 лева.

Обобщено, разноските, които следва да се присъдят в полза на ответника са в размер на 539,84 лева (209,92+209,92+120,00).

2.4. Допълнителната съдебно-техническа експертиза за строеж барбекю, е допусната само по искане на ответника, който е заплатил за същата 400,00 лева депозит и по причина,, че заповедта в тази си част е незаконосъобразна, заплатеният депозит остава само в тежест на ответника, без за него да се дължат разноски от жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 5/08.11.2023 г., издадена от кмета на Община Иваново само в частта относно строежи, наименувани „подпорни стени-огради“ и „барбекю“.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. Х., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица], вх. 2, ет. 4, ап. 7 и съдебен адрес гр. Русе, [улица], ет. 3, офис 10а срещу Заповед № 5/08.11.2023 г., издадена от кмета на Община Иваново в останалата част (относно строежи „басейн“ и „масивна сграда (в строеж)“).

ОСЪЖДА Община Иваново да заплати на А. Х. Х., [ЕГН] сума в размер на 2 083,49 лева (две хиляди осемдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат относно уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА А. Х. Х., [ЕГН] да заплати на Община Иваново сума в размер на 539,84 лева (петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат относно уважената част от жалбата.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

ДА СЕ ВРЪЧИ настоящия съдебен акт чрез уведомяване на електронни адреси, представени съобразно чл. 18а, ал. 5 от АПК, както следва:

1.На жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв. Ев. К., АК Русе на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – на електронен адрес [електронна поща]

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.