№ 1348
гр. ***, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430103144 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от *** против Д. Р. Й. с ЕГН ********** от
гр.*** бл.129 вх.Б ап.52 с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В
исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед
за изпълнение срещу ответника за заплащане на доставена, но незаплатена
топлинна енергия. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
ответника чрез залепване на уведомление. В срок е подал настоящата искова
молба за образуване на исково производство.
Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в
гр.***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
1
ДКЕВР към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
ТЕ без да е необходимо писменото им приемане от клиентите.
В заключение моли съда да приеме за установено, че ответникът му
дължи главница в размер на 481,95 лева за периода 01.11.2020г. –
28.02.2022г., мораторна лихва в размер на 13,48 лева за периода 02.10.2020г.-
05.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
27.04.2022г. до изплащането на сумата. Претендира разноски.
В едномесечния срок ответникът редовно уведомен за предявения иск
не представя писмен отговор и не изразява становище по исковата молба.
В съдебно заседание не се явява и не изразява становище по
предявените искове.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 968/2023г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 03.05.2023г. и в
едномесечния срок – на 01.06.2023г., кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 968/2023г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
В едномесечния срок ответникът не е представил писмен отговор и не е
изразил становище по предявените искове. Ищецът е получил лично
съобщението за образуваното дело заедно с доказателствата на 12.07.2023г.,
което се установява от приложения по делото отрязък. За проведеното по
делото съдебно заседание, призовката е изпратена на същия адрес, откъдето е
2
върната в цялост. Адресът е посетен три пъти в рамките на един календарен
месец, като при посещенията, ответникът не е открит за връчване на
призовката, нито е установено друго лице, на което да бъде връчена.
Както в съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба,
така и в призовката, ответникът е уведомен, че в случай, че не представи в
срок писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановява на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска си. С оглед изпълнената процедура по
връчването на книжата със съобщение, съдът е приел, че ответникът е
редовно призован за съдебно заседание.
В проведеното на 28.09.2023г. ответникът не се е явил и не е подал
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства. Представен е с исковата в препис нотариален акт *** дело 27 /
2002г. на *** с рег № 360 на НК нотариус в района на РС ***, от който се
установява, че *** са закупили и са станали собственици на недвижим имот,
представляващ ап.52, находящ се в гр.***, бл.129, вх.Б. Представена е
справка от НБД от 08.10.2019г. за родствени връзки, от която се установява,
че *** са починали, както и че техни деца са *** От представеното по делото
удостоверение за наследници с Изх.№ 14-811 / 06.03.2018г. се установява, че
*** е починала на 01.03.2018г. и е оставила наследник Д. Р. Й. – ответник по
делото. По делото са представени доказателства за вписан отказ от страна на
*** от наследството на ***, както и справка, че не е налице вписа такъв отказ
от наследството на своя баща ***. При така събраните доказателства се
установява, че ответникът Д. Р. Й. е притежател на правото на собственост на
3
15/24 идеални части, а неговият *** е собственик на останалите 9/24 идеални
части от имота.
С исковата молба е представен и споразумителен протокол от
15.10.2002г., между представител на „*** ***“ АД и „** в който е отразено,
че фирмата за дялово разпределение извършва разпределение на топлинната
енергия между абонатите от абонатната станция, находяща се на адреса на
ответника. Представен е договор за индивидуално отчитане и
топлоразпределение от 17.09.2002г., сключен между *** и собствениците на
етажна собственост на адреса на ответника, представлявана от техен
представител. Представен е споразумителен протокол от 02.08.2002г, с
приложен списък на етажни собственици за избиране на топлинен
счетоводител и начин на отчитане и разпределение на топлоенергията.
По делото е изготвено заключение на вещо лице, от което се
установява, че за имота има начислена топлоенергия на обща стойност 771,12
лева, която включва сума за отопление без ИРУ, от щранг лира в банята на
стойност 333,14 лева, сума за отдадена топлоенергия от сградна инсталация
на стойност 364,80 лева, услуга дялово разпределение в размер на 73,18 лева.
Към исковата молба е представена справка за дължимите за абоната суми,
които напълно кореспондират както с представените фактури, така и със
заключението на вещото лице. Съобразно притежаваните от ответника 15/24
идеални части, дължимата от ответника сума възлиза в размер на 481,95 лева
главница.
Представените писмени доказателства не са оспорени от страните. При
така представените доказателства, съдът приема, че по делото се установиха
посочените в исковата молба обстоятелства. В определението за насрочване, с
което е разпределена доказателствената тежест, съдът е указал, че в тежест на
ответника е да представи доказателства за извършени плащания на
дължимите суми. Такива не се представиха по делото, поради което съдът
приема, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени, като на основание чл.153 ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД по реда на чл.422 ГПК,
следва да бъде признато за установено, че Д. Р. Й. с ЕГН ********** дължи
на ищеца „*** ***“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.***, *** 128,
представлявано от ** главница в размер на 481,95 лева за периода
01.11.2020г. – 31.12.2022г., мораторна лихва в размер на 58,77 лева за периода
4
05.01.2021- 03.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането на сумата,
представляваща ползвана и незаплатена топлоенергия в негов собствен имот,
находящ се в гр.*** бл.129 вх.Б ап.52
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
настоящето производство в размер на 395 лева, от които 75 лева държавна
такса, 220 лева възнаграждение за назначена експертиза и 100 лева
юрк.възнаграждение. За заповедното производство ответникът дължи и
следва да бъде осъден да заплати сумата от 75 лева, от която 25 лева
държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Д. Р. Й. с ЕГН ********** от гр.***
бл.129 вх.Б ап.52 дължи на „*** ***“ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.***, *** 128, представлявано от ** главница в размер на 481,95
лева за периода 01.11.2020г. – 31.12.2022г., мораторна лихва в размер на 58,77
лева за 05.01.2021- 03.02.2023г, ведно със законната лихва върху главницата
считано от подаване на заявлението 22.02.2023г. до окончателното
изплащане, представляваща ползвана и незаплатена топлоенергия в негов
собствен имот, находящ се в гр.*** бл.129 вх.Б ап.52, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 530/22.02.2023г. по ч.гр.дело №968/ 2023г.
по описа на РС ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. Р. Й. с ЕГН **********
от гр.*** бл.129 вх.Б ап.52 да заплати на „*** ***“ ЕАД със седалище и адрес
на управление гр.***, *** 128, представлявано от **, разноски в исковото
производство в размер на 395 лева и разноски по ч.гр.д. № 7159/2021г. на
ПлРС в размер на 75 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.
5
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6