Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
Гр.
София, 22.12.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска в. гр. дело № 4104 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С Решение
№ 43353 от 07.09.2018 г., постановено по гр. д. № 41067/2013 г. на СРС, ГО, 73
състав, съдът е признал за установено
при квалификацията на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответникът „Н.“ АД дължи на
ищеца „С.Г.“ ЕАД с ново наименование „“О.м.“ АД на основание чл. 183а, ал. 1 от
ЗЕ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 2 579 лв., представляваща цена по Договор
за продажба на природен газ за периода от м.януари 2011 г. до м. май 2013
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане, както и сумата
616.33 лв., обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от
15.02.2011 г. до 21.07.2013 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 12616/2013 г. на СРС, 91 състав. Със същото
решение съдът е отхвърлил исковете за разликата до пълните им предявени размери
от 3196 лв. за главницата и 763.70 лв. за мораторните лихви, като
неоснователни.
Недоволен
от така постановеното решение е останал ответникът „Н.“ АД, който в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушения на
материалния закон и необоснованост. Поддържа, че след като обосновано е приел,
че по делото няма доказателства, въз основа на които да се направи извод за
сключването на договора, който нито е осчетоводяван от ответника, нито е
подписан от негов представител, първоинстанционният съд противно на правилата
на логиката е счел искът за основателен, прилагайки чл. 301 от ТЗ, без да
съобрази, че ответното дружество е узнало за този договор едва с връчването на
препис от исковата молба и незабавно се е противопоставило. Моли решението да
бъде отменено и исковете – отхвърлени изцяло.
Въззиваемото
АД „О.М.“ оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК писмен отговор и моли същата да бъде отхвърлена.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия, Софийски градски съд
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.183а, ал. 1 от ЗЕ вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал 1 от ЗЗД от „С.Г.“ ЕАД с настояща фирма „О.М.“
срещу „Н.“ АД за установяване, че ответното дружество дължи на ищцовото сумата 3 196.40 лв., представляваща сбора от
пет неплатени главници по фактури за
месеците януари – май 2013 г. по договор за продажба на газ за битови
нужди, както и сумата 763.70 лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.02.2011 г. до 21.07.2013 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
12616/2013 г. на СРС.
Производството
се развива след като срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника „Н.“ АД за
недължимост на паричните претенции.
От фактическа страна при
съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че на
12.11.2008 г. между ответника „Н.“ АД и
ищеца „С.Г.“ ЕАД, с ново наименование „О.М.“ АД, е сключен договор № 14674/2008
г. за присъединяване към газоразпределителната мрежа на собствения на ответника
недвижим имот - „Битово ханче-Ш.“, находящ се в парк „Витоша“, кв.
„Симеоново-Бистрица“, гр. София, подробно описан в Нотариален акт № 025, том Iк, дело № 090/2000 г. Договорът е
сключен въз основа на подадени от името на ответника Заявление за
присъединяване от 08.11.2006 г. и Декларация от 12.11.2008 г. Установява се от
приетите съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, че в периода от м. януари 2011 г. до м. май
2011 г. имотът на ответника е бил газоснабден, като за реално доставена и потребена в него газ, от
ищеца са издадени общо пет фактури, на обща стойност 3196.40 лв. Към процесния
период за имота са сключени последователно два договора за наем, съответно от
14.04.2008 г. и от 14.04.2011 г. с наемателя „И.К.“ ЕООД.
Видно от
заключението на съдебно-графическата
експертиза, както договорът за присъединяване към газопреносната мрежа,
така и заявлението и декларацията, съставени като изхождащи от името на
представителя на ответното дружество, не са били подписани от лицето, сочено
като техен автор, а от лицето, подписало договорите за наем като „наемател“. Според
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, фактурите не са
били осчетоводени от ответника и за тях не е ползван данъчен кредит.
При тези данни настоящият
състав споделя от правна страна извода на първоинстанционният съд, че така сключеният
договор валидно обвързва ответното дружество и последното отговаря за
изпълнение на задълженията, поети с него. Това следва пряко от разпоредбата на
чл. 301 от ТЗ, съгласно който, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Както това е
посочено в решение № 156 от 12.01.2015 г. по т.д. № 2989/2013 г. на І т.о. на ВКС, приложението на чл.
301 ТЗ
предполага изследване на онези конкретни факти, от които може да се обоснове
безспорен извод, че търговецът е узнал за сключването на сделката или
действията, извършени от негово име, но без представителна власт, и не се е
противопоставил на същите веднага след узнаването. Такива факти на мълчаливо последващо
одобрение на сделката са действията по ползване от целения със сделката правен
резултат /така решение
№ 89 от 12.06.2013 г. по т.д. № 431/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС/,
както и упражняването на права и изпълнението на задължения по сключената
сделка /в този смисъл решение
№ 202 по т. д. № 87/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС/.
В настоящия случай ответникът е узнал за
присъединяването на имота му към газопреносната мрежа на ищеца (което е
възможно само чрез сключването на
договор от негово име с доставчика на газ), най-късно на 14.04.2011 г., когато е
сключил договор за отдаването на имота си под наем на трето за спора лице „И.К.“
ЕООД. Това е така, защото, видно от договора за наем от 14.04.2011 г., имотът
е отдаден за временно ползване като заведение за обществено хранене – чл.
1.2., заедно с цялото му оборудване, видно от чл. 1.1. и чл. 6.5., което включва
и четири газови готварски печки, заедно
с бойлер и котел на газ, които са се намирали в имота още към 2006 г., видно
от описанието към заявлението на л. 8 от
делото. С отдаването на имота под наем като свързан с газопреносната мрежа, ответникът
очевидно е демонстрирал намерението си да се ползва от договора, сключен от
негово име, макар и без представителна власт, както и да упражнява правата,
които той му дава.
В Общите положения за търговските сделки
Търговският
закон
регламентира изрично действията без представителна власт, като в чл.
301 ТЗ
е установена презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без
представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след
узнаването й. За разлика от гражданското право, при което извършените правни
действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната
власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от
мнимо представлявания /чл.
42, ал. 2 ЗЗД/,
при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо
представлявания търговец в съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса
на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни
действия. При търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до
момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е
сключена сделка без представителна власт. Потвърждаването поражда отношения на
мандат между търговеца и лицето, действало от негово име. Следователно,
ответникът, бидейки обвързан от договора, е длъжен да изпълни своето насрещно
задължение за плащане на реално доставения до имота му природен газ за битови
нужди. Ето защо, искът за главницата по чл.422, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен
до доказания пред първата инстанция размер от 2 579 лв., за доставена газ за периода
м. януари - м. май 2011 г., както и този за мораторните лихви, до размер от
616.33 лв. , с оглед акцесорния характер на тази претенция спрямо главния дълг.
Обстоятелството, че реално ползите от снабдяването с газ са получени от
наемателя, не може да отблъсне претенцията на продавача „О.М.“ АД (с предишно
наименование „С.Г.“ ЕАД). Съгласно чл. 2.3. от договора за наем от 14.04.2013
г., наемателят е длъжен да заплаща всички консумативи за имота. Неизпълнението
на това договорно задължение е въпрос на отношенията на „Н.“ АД с наемателя и е
непротивопоставимо на ищеца.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят „Н.“ АД следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемото „О.М.“ АД сумата от 453 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
представителство пред въззивния съд.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 43353 от 07.09.2018 г., постановено по гр. д. № 41067/2013 г. на СРС, ГО, 73
състав.
ОСЪЖДА „Н.“ АД с ЕИК-******, със съдебен адрес:***, чрез адв Г., да заплати на „О.М.“ АД с ЕИК-******
със съдебен адрес:***, чрез адв. И., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 453 лв. разноски пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.