Р
Е Ш Е
Н И E
№
…… 19.03.2021
г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
открито съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
секретар: Радостина
Кабадалиева……….……….…….………………………………….…….
прокурор…………………………………………….……………………………………………,
като
разгледа докладваното от председателя съдия Дечева т.д. № 210 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 10741 от 12.11.2019
г., подадена от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, бул. Драган Цанков № 37, против
ответника А.Д. ***, с която са предявени обективно съединени искове при
условията на кумулативност с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 13.05.2008 г.
между „МКБ Юнионбанк” АД, универсален праводател на „Първа инвестиционна банка”
АД (последната като универсален правоприемник), и кредитополучателя А. С. – К.
е сключен договор № 322 – 0081 от 13.05.2008 г. за предоставяне на ипотечен
банков кредит за текущи нужди, по силата на който ищеца е предоставил на
ответника банков кредит в размер на 50 000 EUR (петдесет хиляди евро). Кредитът е
бил усвоен изцяло на 15.05.2008 г. по сметка, открита на името на ответника в
банката – кредитор. Между страните е сключен анекс № 322 – 129 от 16.06.2011 г.
към договора, с който е предоставен 12-месечен гратисен период относно
издължаването на непогасената просрочена и редовна главница по кредита, а
лихвеният процент е променен. Сключен е и анекс № 322 – 390 от 28.12.2012 г., с
който е предоставен нов 12-месечен гратисен период относно издължаването на
непогасената просрочена и редовна главница по кредита и отново е променен
лихвеният процент. Със същия анекс вземанията по договора кредит се преоформят
в непадежирала главница в размер на 50 057.50 EUR (петдесет хиляди и петдесет и седем
евро и петдесет евроцента).
Ответникът преустановил погасяването на кредита, който
се намирал в просрочие считано от 25.03.2014 г. – общо 1953 дни към 29.07.2019
г. включително. По кредита били просрочени 64 вноски по главница, съгласно
погасителен план към втория анекс, подробно описани по падеж и размер в
исковата молба. Общият размер на просрочената сума по главница преди обявяване
на кредита за изцяло и предсрочно изискуем е била 9481.03 EUR, а считано
от датата на предсрочната изискуемост – 10.07.2019 г., а общият размер на
просрочената главница, включващ сбора от просрочените вноски по главница
съгласно погасителен план към датата на предсрочната изискуемост, включително и
обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената сума по главница, е
49 878.43 EUR.
Също така били просрочени и 64 вноски по лихва, чийто
падеж и размери са посочени в исковата молба. Общият размер на просрочената
сума по лихва преди обявяването на кредита за изцяло и предсрочно изискуем е
била 31 656.15 EUR, а считано от датата на предсрочната изискуемост –
10.07.2019 г. общият размер на просрочената договорна лихва, включващ сбора от
просрочените вноски по договорна лихва към датата на предсрочната изискуемост,
включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от текущо начислена
договорна лихва, е 31 780.61 EUR.
Поради неплащане в срок на задълженията по договора за
кредит на 03.09.2018 г. ищецът връчил на ответника чрез ЧСИ Н.К. – рег. № 929
покана за доброволно изпълнение с
предоставен 7-дневен срок за изпълнение от получаване на поканата (която била
получена на 03.09.2018 г.). Тъй като ответникът не платил просрочените
задължения по договора за кредит в предоставения му срок за доброволно
изпълнение, ищецът обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
10.07.2019 г.
Към 29.07.2019 г. включително дългът на ответника,
произтичащ от договора за кредит и анексите към него, бил в размер на
87 473.60 EUR, от които 49 878.43 EUR главница; 31 780.61 EUR договорна
лихва, дължима за периода от 25.03.2014 г. до 09.07.2019 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.07.2019 г. до нейното изплащане;
сумата от 4668.22 EUR обезщетение за забава за просрочените плащания за
периода 25.03.2014 г. – 09.07.2019 г. включително; сумата от 277.10 EUR законна
лихва върху непогасената главница за периода 10.07.2019 г. – 29.07.2019 г. включително;
сумата от 598.11 EUR непогасени комисионни за управление за 2014 г., 2015
г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.; сумата от 258.86 EUR –
непогасени разноски за подновяване на ипотека; 12.27 EUR – непогасени разноски за връчване
на покани за предсрочна изискуемост на кредита.
На 30.07.2019 г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника въз основа на извлечение
от счетоводните си книги. Образувано е ч.гр.д. № 2223/2019 г. по описа на
Районен съд – Хасково и на 01.08.2019 г. била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сума в
общ размер на 87 473.60 EUR, от които:
- 49 878.43 EUR главница; 31 780.61 EUR договорна
лихва, дължима за периода от 25.03.2014 г. до 09.07.2019 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.07.2019 г. до нейното изплащане;
сумата от 4668.22 EUR обезщетение за забава за просрочените плащания за
периода 25.03.2014 г. – 09.07.2019 г. включително; сумата от 277.10 EUR законна
лихва върху непогасената главница за периода 10.07.2019 г. – 29.07.2019 г.
включително; сумата от 598.11 EUR непогасени комисионни за управление
за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.; сумата от 258.86 EUR – непогасени
разноски за подновяване на ипотека; 12.27 EUR – непогасени разноски за връчване
на покани за предсрочна изискуемост на кредита, както и сума от 3571.67 лв. –
разноски по делото, от която 3421.67 лв. за държавна такса и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
На 18.10.2019 г. ищецът получил съобщение, че
ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Така за
ищеца се пораждал правен интерес да предяви установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение.
В петитума на исковата молба се отправя искане съдът
да постанови решение за признаване за установено вземанията на ищеца относно
следните суми:
- 49 878.43 EUR главница; 31 780.61 EUR договорна
лихва, дължима за периода от 25.03.2014 г. до 09.07.2019 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.07.2019 г. до нейното изплащане;
сумата от 4668.22 EUR обезщетение за забава за просрочените плащания за
периода 25.03.2014 г. – 09.07.2019 г. включително; сумата от 277.10 EUR законна
лихва върху непогасената главница за периода 10.07.2019 г. – 29.07.2019 г.
включително; сумата от 598.11 EUR непогасени комисионни за управление
за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.; сумата от 258.86 EUR – непогасени
разноски за подновяване на ипотека; 12.27 EUR – непогасени разноски за връчване
на покани за предсрочна изискуемост на кредита. Също така се иска в полза на
ищеца да бъдат присъдени: законната лихва върху главницата от 30.07.2019 г. до
нейното изплащане; разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 2223/2019
г. в размер на 3571.67 лв. – разноски по делото, от която 3421.67 лв. за
държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и да бъдат
присъдени разноските в настоящото производство.
Представени са писмени доказателства към исковата
молба. Отправено е искане за прилагане на ч.гр.д. № 2223/2019 г. по описа на
Районен съд – Хасково. Отправено е също така искане за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза с формулирани въпроси към нея.
В срока по чл. 372 ГПК е депозирана допълнителна
искова молба, с която се взема становище по твърденията, оспорванията и
възраженията от страна на ответника с подадения отговор. Изтъква се, че
предявеният иск е допустим, тъй като от приложеното по делото съобщение се
виждало, че е спазен едномесечният преклузивен срок за предявяване на исковата
молба. Обосновава се редовността на приложената към първоначалната искова молба
справка по чл. 366 ГПК, представляваща извлечение от счетоводните книги на
ищеца. То отговаряло на изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ за минимално
необходимо съдържание. Неоснователни били твърденията на ответника в отговора
на исковата молба за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на
кредита още през месец март 2014 г., което водело до погасяване по давност на
всички вземания по чл. 110 ЗЗД. Разпоредбата на т. 11.3.1 от втория анекс обаче
не пораждала своето действие, тъй като впоследствие били дадени задължителни
указания в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ищецът не поддържал,
че е настъпила автоматична предсрочна изискуемост, напротив, всъщност
поддържал, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила след изпращане на
ответника на покана за доброволно изпълнение и изтичане на указания в нея срок.
Също така били неоснователни и останалите доводи на ответника за изтичане на
общата петгодишна давност по отношение на вноските за главницата и тригодишна
давност по отношение на вземанията за лихви. При договорите за банков кредит се
касаело за едно неделимо плащане, изискуемостта по отношение на което започвала
да тече от падежа – датата, уговорена като краен срок за изпълнение на цялото
задължение. Всъщност били налице частични плащания от едно неделимо главно
задължение и началният момент, от който течала погасителната давност, всъщност бил
моментът на настъпване на изискуемост на цялото задължение по кредита, а не на
отделни негови вноски.
Неоснователно било и твърдението на ответника, че
ищецът претендирал договорна лихва в размер на 31 656.15 EUR, начислена
за периода 25.03.2014 г. до 29.07.2019 г. Възнаградителната лихва била
начислена за периода от 25.03.2014 г. до 09.07.2019 г. включително, начислена
била и наказателна лихва (обезщетение за забава за просрочените плащания) за
периода 25.03.2014 г. – 09.07.2019 г. включително, а след тази дата до датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК била начислена само законна лихва в
размер на 277.10 EUR върху непогасената част от главницата за периода от
10.07.2019 г. до 29.07.2019 г. включително.
Неоснователни били и доводите на ответника за
неравноправност на клаузи в договора за кредит и двата анекса към него, явяващи
се на това основание нищожни съгласно чл. 143 ЗЗП, тъй като ответникът изобщо
не конкретизирал кои точно клаузи са неравноправни. Изтъква се, че в настоящия
случай била приложима хипотезата на чл. 144, ал. 3 вр. чл. 143, т. 11 ЗЗП.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът взема
отношение по допустимостта и основателността на исковите претенции.
Твърди се, че към исковата молба било представено
съобщение до ищеца за подаденото възражение, но не било ясно на коя дата е
връчено и поради това не можело да се прецени дали е спазен едномесечният срок
за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. В тази връзка се отправя възражение за
недопустимост на иска.
Ответникът смята, че предявеният иск е неоснователен. Не
ставало ясно защо ищецът определил датата 10.07.2019 г. за предсрочна
изискуемост на кредита, както и защо за периода от 11.09.2018 г. до 29.07.2019
г. начислявала наказателни лихви в неясни размери, защо начислява вноски по
главница и лихви след 11.09.2018 г. до 29.07.2019 г., т.е. за 11 месеца като
такива в просрочие с всички неблагоприятни последици. От договора за кредит
излизало, че кредиторът имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да
изпрати на кредитополучателя уведомление за изпълнение на цялото задължение, но
не и уведомление за настъпването на предсрочната изискуемост. От текста на
договора става ясно, че страните уговорили автоматична предсрочна изискуемост на
целия кредит, без да се уведомява длъжника по какъвто и да е начин, респективно
която настъпвала с изтичане на договорения помежду им срок от 150 дни. Сочи се,
че предсрочната автоматична изискуемост настъпвала на 61-я ден от
неизпълнението и с оглед на уговорения едногодишен гратисен период следвало да
се приеме, че тя е настъпила през месец март 2014 г. Вместо обаче да пристъпи
към изпълнение по силата на договора и анексите, ищецът започнал да начислява
лихви за просрочие, които се натрупвали върху дълга. Ищецът не потърсил
ответника в продължение на повече от пет години, през който период продължавала
да начислява лихви. В допълнение се посочва, че с оглед на връченото
уведомление на 03.09.2018 г. предсрочната изискуемост на непадежираната част от
целия кредит била настъпила на 11.09.2018 г. и ищецът в продължение на цели 11
месеца е начислявал суми за просрочие. С оглед на тези твърдения, се изтъква,
че целият кредит е станал предсрочно изискуем през март 2014 г. и към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.07.2019
г. вземанията за главница и лихви били погасени по давност по чл. 110 ЗЗД.
Отделно от това се прави възражение за погасяване по давност на всички суми за
лихви за тригодишен срок с оглед датата на подаване на исковата молба на
30.07.2019 г., т.е. вземанията за лихви преди 30.07.2016 г. се явявали погасени
по давност. Същото се отнасяло и за таксите да обслужване и вноските за
главница, които се погасявали за времето преди 30.07.2014 г.
Отправя се възражение за нищожност на клаузи по
договора за кредит поради противоречие с чл. 143 ЗЗП, тъй като ищецът изменял
едностранно лихвения процент, капитализирал лихви, търсел такси и комисионни,
които не били договорени. Неравноправни се явявали клаузите: даващи право на
ищеца едностранно да променя лихвения процент, а оттам и вноската по кредита,
без ответникът да има възможност да влияе върху техния размер; клаузата, въз
основа на която се начислявали лихви, такси и комисионни, върху чийто размер
ответникът не можел да влияе; клаузата, въз основа на която ищецът имал
възможност едностранно да изменя и внася
допълнения в общите условия към договора; клаузата от анекса, даваща
право на кредитора да капитализира лихви, както и самото им капитализиране;
фиксирането на лихвения процент, без да се отчитат реалните условия, правещи го
нереално завишен.
Също така се твърди, че не били налице основанията за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по смисъла на
чл. 417 и чл. 418 ГПК. Приложеното в заповедното производство извлечение от
счетоводни книги не съдържало редица основни реквизити – липсвали данни за
движението по погасяването на кредита; липсвали данни и отбелязване на последно
платената вноска по кредита; нямало данни за началната дата на забавата, както
и данни за начина, по който кредиторът е формирал претенцията си за лихва,
което е особено съществено.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
претендирала лихва в размер на 31 656.15 EUR за периода от 25.03.2014 г. до
29.07.2019 г., но според ответника изобщо не е възниквало уговореното правно
задължение за заплащане на възнаградителна лихва и наказателна лихва след
настъпване на предсрочна изискуемост на главното парично задължение през месец
март 2014г.
В обобщение ответникът отправя искане за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и присъждане на разноски в производството. Не
възразява против представените писмени доказателства от ищеца, както и не
възразява против назначаването на съдебно – икономическа експертиза, като
формулира допълнителни въпроси към нея.
В предвидения двуседмичен срок е представен и
допълнителен отговор по смисъла на чл. 373 ГПК. В него се посочва, че
подадената допълнителна искова молба имала по-скоро характер на писмена защита
и съдържала твърдения по съществото на спора, поради което ответникът поддържал
всички свои доводи, изложени в първоначалния отговор.
Предявени са обективно съединени искове при условията
на кумулативност с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД вр. чл.
430 ТЗ.
Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По делото са приети писмените доказателства,
представени с първоначалната и допълнителната искова молба, първоначалния и
допълнителния отговор, приети са заключението по първоначална съдебно -
икономическа експертиза и по допълнителна
съдебно – икономическа експертиза. Страните са представили писмени защити по
чл. 149 ГПК, в които доразвиват своите съображения.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2008
г. е сключен договор № 322 – 0081 за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“
(ипотечен банков кредит за текущи нужди) между „МКБ Юнионбанк“ АД в качеството
на кредитор и А.Д. С. – К. в качеството на кредитополучател. С договора
кредиторът е предоставил на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на
50 000 евро. В т. 3 от договора е посочена банкова разплащателна сметка,
по която средствата по кредита се предоставят и се усвояват еднократно. В т.
6.1. е въведена клаузата за олихвяване на кредита, като за първата година той
се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10.65 %, а след
изтичане на този срок непогасената част от главницата по кредита се олихвява с
плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс
фиксирана надбавка в размер на 5.75 пункта, но не по-малко от 10.65 %. За
обезпечаване на кредита е учредена първа по ред договорна ипотека върху
собствен на кредитополучателя недвижим имот, представляващ апартамент № 8 на
четвърти жилищен етаж с РЗП 87 кв.м., ведно с избено помещение № 1 с РЗП 13.04
кв.м., ведно с таванско помещение № 5 с РЗП 17.55 кв.м., ведно с гараж № 1 с
РЗП 18.70 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, находящ се в град Хасково, ул.
Македония № 37. Страните са предвидили в т. 11, че кредитът се погасява на 240
равни месечни анюитетни вноски, като крайният срок за погасяване е 15.05.2028
г. Съгласно т. 15.32 кредита се обявява за предсрочно изискуем в случай, че не
е погасена в срок която и да е анюитетна погасителна вноска, дължими лихви,
такси или комисионни. Към договора е приложен погасителен план.
На 16.06.2011 г. е сключен анекс към договора за
кредит, с който се удължава крайният срок за погасяване на задълженията по
кредита не по-късно от 17.07.2027 г. Кредиторът предоставя на кредитополучателя
12-месечен гратисен период относно издължаването на непогасената просрочена и
редовна главница по кредита с продължителност до 03.08.2012 г. Също така е
променен и размера на договорената лихва, като страните са се споразумели, че
за времето от началната дата до крайната дата на гратисния период кредита ще се
олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5.33 %. За времето,
считано от крайната дата на гратисния период до погасяване на кредита дългът по
кредита е предвидено, че ще се олихвява с годишен лихвен процент в размер на
годишен лихвен процент в размер на шестмесечния EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на
575 базисни точки, но не по-малко от 11.65 %. В съответствие с измененията е
подписан и нов погасителен план.
На 28.12.2012 г. е сключен анекс № 2 към договора за
кредит, с който са изменени част от договорените клаузи. Кредитополучателят се
е задължил да погаси всички свои задължения с краен срок не по-късно от
25.05.2028 г. Кредиторът е предоставил на ответницата гратисен период с
продължителност от 25.12.2012 г. до 25.11.2013 г. Променени са и клаузите за
лихвата. Посочено е, че за времето от началната до крайната дата на гратисния
период дългът по кредита ще се олихвява с годишен лихвен процент в размер на
5.82 % годишно. За времето, считано от крайната дата на гратисния период до
погасяване на кредита, дългът ще се олихвява с годишен лихвен процент в размер
на 6-месечния EURIBOR + 1248
базисни точки, но не по-малко от 12.80 % годишно. В съответствие с измененията
е подписан и нов погасителен план.
На 14.08.2018 г. е изпратена покана от ищеца до
ответника за доброволно погасяване на всички просрочени задължения в пълен
размер в 7-дневен срок от получаването на поканата, като в противен случай след
изтичането на срока кредитът ще бъде приет за изцяло и предсрочно изискуем.
Поканата е получена от ответника на 03.09.2018 г.
Поради липса на доброволно изпълнение ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
Образувано е ч.гр.д. № 2223/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково и е
издадена заповед за изпълнение от 01.08.2019 г., с която е разпоредено ответникът
да заплати на ищеца сумата от 49 878.43 евро главница по договора за
кредит, 31 780.61 евро непогасена договорна лихва от 25.03.2014 г. до
09.07.2019 г. включително, 4 668.22 евро обезщетение за забава за
просрочените плащания от 25.03.2014 г. до 09.07.2019 г. включително, 277.10
евро законна лихва от 10.07.2019 г. до 29.07.2019 г. включително, 598.11 евро
непогасени комисионни управление за 2014 – 2019 г., 258.86 евро непогасени
разноски за подновяване на ипотека, 12.27 евро разноски за връчване на покани
за предсрочна изискуемост на кредита и законната лихва върху главницата от
30.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3421.67 лв.
заплатена държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение – разноски по
делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение, обусловило и предявяването на настоящия иск.
Назначена е съдебно – икономическа експертиза по
делото, изготвена от вещото лице Р.М.. Съгласно експертното заключение,
кредитът е усвоен с извършен превод от банката – ищец на 15.05.2008 г. на сума
в размер на 50 000 евро по сметката на ответницата, открита в „МКБ
Юнионбанк“ АД. Размерът на преоформената и непадежирала главница след сключване
на анекс № 2 от 28.12.2012 г. е 50 057.50 евро. Ответницата е изпаднала в
забава на плащанията по процесния кредит, считано от 25.03.2014 г. Предсрочната
изискуемост на процесния кредит е била счетоводно записана на 10.07.2019 г. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение дължимите суми са били в общ размер от 87 473.60 евро
(171 083.49 лева), а към датата на изготвяне на заключението (20.10.2020
г.) – 177 570.37 лв.
В хода на съдебното производство е представено
постановление за възлагане на недвижим имот, видно от което ипотекираният като
обезпечение по кредита апартамент е възложен чрез публична продан в полза на
ищеца (взискателя) „Първа инвестиционна банка“ АД. Ответницата е отправила
искане да се установи какви суми са получени от ищеца в резултат на извършените
продани и с тези суми каква и коя част от дълга е намалена.
Съгласно удостоверение за постъпили суми по изп.д. №
1724/2019 г. на ЧСИ Н.К. взискателят е обявен за купувач за сумата от
72 000 лв.
В допълнително заключение на вещото лице е уточнено,
че сумите за дължими лихви за периода от 25.03.2014 г. до 25.06.2019 г. могат
да бъдат установени по два начина – по счетоводни данни и по погасителен план,
като се установява разлика от 118.15 евро, но обяснението е в извършено
частично плащане в размер на 106.39 евро, което е отразено само в счетоводните
данни. Към 25.06.2019 г., когато е последният падежен период преди предсрочната
изискуемост, просрочените вноски са 64 на брой. Кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 10.07.2019 г. и след тази дата банката е начислявала
законна лихва. За периода от 11.09.2018 г. до 10.07.2019 г. е начислявана
договорна лихва, като е посочен и нейният размер – 4460.28 евро.
При
така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява
продължение на заповедното производство и е установително по своя характер.
Заявителят-ищец следва да установи съществуването на оспорените вземания по
заповедта,издадена по реда на чл.417 от ГПК.
Безспорно по делото е установено, че между банката
ищец и кредитополучателя А. С. - К. е възникнало валидно облигационно
правоотношение, обективирано договор № 322 – 0081 от 13.05.2018 г. за
предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ (ипотечен банков кредит за текущи
нужди) между „МКБ Юнионбанк“ АД в качеството на кредитор и ответницата в
качеството на кредитополучател. В резултат на универсално правоприемство
вземанията на първоначалния кредитор „МКБ Юнионбанк“ АД са преминали в полза на
правоприемника „Първа инвестиционна банка“ АД.
Кредитът е бил усвоен напълно 15.05.2008 г. с
превеждането на сумата от 50 000 евро по сметката на ответницата, което се
установява от заключението на вещото лице.
От събраните по делото писмени доказателства, както и
от заключението на вещото лице, което съдът приема като еднопосочно,
безпристрастно и компетентно, се установява, че от 25.03.2014 г.
кредитополучателят е преустановил заплащането
на вноските по кредита, в уговорения между страните размер с анексите към
Договора. Установено е също, че банката
ищец, съобразно договореното между страните, е
обявила кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 15.2. от Договора.
Банката е упражнила правото си по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
да направи кредита предсрочно изискуем, като е изпратила уведомление за
предсрочна изискуемост изх. № 239 – 238 от 14.08.2018 г. на ответницата.
Последната го е получила лично на 03.09.2018 г., което обстоятелство не се
оспорва. В уведомлението е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение и
погасяване на задълженията, след изтичането на който кредитът се обявява за
предсрочно изискуем. От доказателствата по делото се установява, че след изтичането
на посочения срок ответницата не е погасила задълженията си. Съдът намира, че
ищецът-заявител е спазил задължителните указания на ВКС, изведени в т. 18 на ТР
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК и кредита надлежно е
обявен за предсрочно изискуем преди депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Съображенията на ВКС сочат, че вземането
на банката - кредитор, произтичащо от договора за банков кредит с уговорката, че целия
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането по
договора за банков кредит става изискуемо с
настъпването на предвидените обстоятелства, но след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Моментът на предсрочната изискуемост на задължението по кредита
като предпоставка за упражняване на правото по чл. 417, т.2 от ГПК и като
последица – установяване по реда на 422 от ГПК съществуването на задължението,
трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Изложените
обстоятелства съдът намира, че са налице в настоящия случай.
Съдът не споделя доводите на ответницата, че за
периода от 11.09.2018 г. до 29.07.2019 г. са начислявани наказателни лихви в
неясни размери. Начинът за определяне размера на наказателната лихва е описан в
раздел III, т. 6.2. от
договора за кредит и същият не може да бъде определен като неясен – в
посочената клауза са описани подробно компонентите, от които се състои
наказателната лихва. Не се споделят и аргументите, че страните по договора
уговорили автоматична предсрочна изискуемост на 61 – я ден от неизпълнението.
Както се посочи по-горе, кредиторът е бил длъжен да се съобрази с указанията,
дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС.
Ответницата е отправила възражение за погасяване по
давност на вземанията за главница и лихви с оглед настъпването на предсрочна
изискуемост през март 2014 г., алтернативно се прави възражение за погасяване
по давност на всички суми за лихви за тригодишен срок с оглед датата на
подаване на исковата молба на 30.07.2019 г., или вземанията за лихви преди
30.07.2016 г. се явявали погасени по давност. Възражението се явява
неоснователно. Предсрочната изискуемост е обявена не през 2014 г., а считано от
10.07.2019 г., поради което до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.
110 ЗЗД. Относно вземанията за лихви и кратката тригодишна давност за погасяването
им, следва да се посочи, че при договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
В конкретния случай се касае се за договор за банков
кредит, при който престациите също представляват задължение за неделимо
плащане. Макар и плащането да се извършва на погасителни вноски съобразно
погасителен план, това не превръща договора в такъв за периодични платежи.
Налице е едно общо задължение, което се погасява разсрочено на отделни части.
Характерна особеност при договора за кредит е, че всяка погасителна вноска
включва в себе си компоненти от главницата и лихвата. Задължението за заплащане
на лихва по смисъла на чл. 430, ал.2 от ТЗ всъщност е за заплащане на
възнаграждение на кредитора за ползването на предоставения паричен ресурс. И
тъй като лихвата се включва заедно с главницата във всяка вноска, тогава задължението
за лихви е част от уговореното общо задължение, което се изпълнява разсрочено
на отделни части. За това задължение също е приложим общия петгодишен давностен
срок, който в случая тече от обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем
на 10.07.2019 г. и който и към настоящия момент не е изтекъл.
Във връзка с размера на дължимата договорна лихва
следва да се подчертае, че по отношение на присъждането й като основа служи
допълнителното заключение на вещото лице. В т. 1 от същото (л. 188 от делото) е
посочено, че има разлика между счетоводните данни и тези по погасителен план в
размер на 118.15 евро, но има извършено частично плащане в размер на 106.39
евро, което е отразено в счетоводните данни. В такъв случай това частично
плащане следва да се отчете и да се присъди договорна лихва в по-ниския размер
от 31 565.15 евро.
Друго уточнение се налага да бъде извършено във връзка
с дължимото обезщетение за забава. В допълнителното заключение (л. 192 – 193 от
делото) е посочено, че обезщетението за забава е формирано от суми, начислени
до 23.09.2017 г. (датата на мигриране на данните от „МКБ Юнионбанк“ АД към
„Първа инвестиционна банка“ АД), и сумите след 23.09.2017 г. Първите са
посочени в размер на 3853.30 евро, а вторите – в размер на 814.92 евро. Когато
вещото лице е проверило по какъв начин са формирани сумите преди датата на
мигриране на данните, то е установило, че от детайлно извлечение на лихвите е
начислена сума само в размер на 1816.80 евро, но е обективно невъзможно да се
установи от къде произтича разликата в размер на 2036.50 евро (3853.30 –
1816.80 лв.). Изказва се предположение, че тази детайлна информация може да е
непълна предвид миграцията на данни на 23.09.2017 г. След като не съществува
обективна възможност за установяване на основанието за начисляване на тези
суми, съдът намира, че следва да се приеме за установен размера от 1816.80
евро, както и сумата от 814.92 евро, или общо 2631.72 евро.
Настоящият съдебен състав не споделя
доводите на ответницата за наличие на неравноправни клаузи в договора.
По отношение на клаузи от договора, даващи право на
ищеца едностранно да променя лихвения процент, а оттам и вноската по кредита,
без ответникът да има възможност да влияе върху техния размер, съдът намира, че
същите не са формулирани по начин, който да ги прави неравноправни. В чл. 6 е
разписана ясно методиката за определяне на лихвения процент, като неговите
стойности се определят от индекси, върху които банката – ищец не влияе.
Клаузата е формулирана по начин, който в достатъчна степен предоставя на
ответницата възможност да какви са икономическите последици от поемането на
задълженията. За евентуалните изменения на лихвения процент е предвидено, че
кредитополучателят се уведомява за размера на прилагания EURIBOR, което не
води до неравноправност на клаузата, особено в аспекта на чл. 144, ал. 2, т. 1
ЗЗП. Що се отнася до възражението, че такъв характер имало фиксирането на
лихвения процент, без да се отчитат реалните условия, правещи го нереално
завишен, то следва да се посочи, че с клаузата на чл. 6 от договора се постига
точно обратното – в нея се посочват именно реалните условия, при които
лихвеният процент се формира, което не води до нереалното му завишаване. Аналогични
аргументи могат да бъдат изложени и във връзка с твърдението за неравноправност
по отношение на клаузата, въз основа на
която се начислявали лихви, такси и комисионни, върху чийто размер ответникът
не можел да влияе.
Неоснователно е възражението, че неравноправна се
явява и клаузата, въз основа на която ищецът имал възможност едностранно да
изменя и внася допълнения в общите
условия към договора. Доводите за неравноправност могат да намерят приложение в
случаите, когато става дума за клаузи, които не са индивидуално уговорени. В
конкретния случай обаче не се установява промяна в общите условия по кредита, а
ответникът с възражението си не посочва по какъв начин подобно твърдяно от него
изменение или допълнение влияе върху размера на процесните задължения.
Необходимо е не само да се твърди неравноправност на клауза, но и да се посочи
по какъв начин тя се отразява върху спорните вземания. В настоящия случай,
обаче, няма индиции, че каквато и да било промяна в общите условия се е
отразила върху размера на вземанията. Напротив, от съдържанието на договора за
кредит, както и на двата анекса, се установява, че клаузите са индивидуално
уговорени – с конкретния кредитополучателя, в случая с ответницата.
Клаузи, които въвеждат капитализиране на лихви, могат
да бъдат неравноправни, но само ако под тази форма се има предвид начисляването
на лихви върху лихви, т.е. явлението анатоцизъм. Условията на двата анекса,
подписани между страните в конкретния случай, показват, че в тях не се съдържа
клаузи, при изпълнението на които да се извършва начисляване на лихва върху
лихва.
Възражението, че следва да бъде взета предвид
продажбата на недвижимия имот на публична продан и постъпването на суми за
погасяване на вземанията, следва да се разгледа във връзка с постъпила молба
вх. № 260238 от 11.01.2021 г., съгласно която от постъпилите суми е погасена
законна лихва в размер от 8184.50 лв., дължима за периода от 30.07.2019 г. до
08.01.2021 г. Тъй като този период е различен от претендирания с исковата молба
(законна лихва за периода от 10.07.2019 г. до 29.07.2019 г.), възражението е
неоснователно.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 и чл.
86 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ следва да бъдат уважени и да се приеме за установено, че
ответницата дължи суми в размер на: 49 878.43 EUR главница; 31 565.15 EUR договорна
лихва, дължима за периода от 25.03.2014 г. до 09.07.2019 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.07.2019 г. до нейното изплащане,
като искът до пълния предявен размер от 31 780.61 EUR следва да се отхвърли като неоснователен;
сумата от 2631.72 EUR обезщетение за забава за просрочените плащания за
периода 25.03.2014 г. – 09.07.2019 г. включително, като искът до пълния
предявен размер от 4668.22 EUR следва да се отхвърли като
неоснователен; сумата от 277.10 EUR законна лихва върху непогасената
главница за периода 10.07.2019 г. – 29.07.2019 г. включително; сумата от 598.11
EUR непогасени
комисионни за управление за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019
г.; сумата от 258.86 EUR – непогасени разноски за подновяване
на ипотека; 12.27 EUR – непогасени разноски за връчване на покани за
предсрочна изискуемост на кредита.
По разноските:
И двете страни са претендирали
присъждането на разноски. Ищецът е представил списък с разноски, в който са
включени тези по заповедното и по настоящото производство. Ответницата е
извършила разноски в размер само на 100 лв. за съдебна експертиза. С оглед
изхода от делото, основателността на исковата претенция до посочените размери,
както и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски в размер на 2.52 лв., а ответникът да заплати на ищеца
разноски в размер на 4271.49 лв., както и разноските в заповедното
производство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 вр. чл.
415, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК, по отношение на А.Д. С. - К., ЕГН **********,***,
че дължи на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, бул. Драган Цанков № 37, правоприемник на ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД, ЕИК*********,
на основание договор № 322 – 0081/13.05.2008 г. за предоставяне на ипотечен
кредит за текущи нужди сумата в размер на 49 878.43
EUR (четиридесет и девет хиляди
осемстотин седемдесет и осем евро и четиридесет и три евроцента) главница; 31 565.15 EUR (тридесет и една хиляди петстотин
шестдесет и пет евро и петнадесет евроцента) договорна лихва, дължима на
основание т. 3 от анекс № 2 към договора за кредит за периода от 25.03.2014 г.
до 09.07.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от
30.07.2019 г. до нейното изплащане; сумата от 2631.72 EUR (две хиляди
шестстотин тридесет и едно евро и седемдесет и два евроцента) обезщетение за
забава за просрочените плащания за периода 25.03.2014 г. – 09.07.2019 г.
включително; сумата от 277.10 EUR (двеста седемдесет и седем евро и
десет евроцента) законна лихва върху непогасената главница за периода
10.07.2019 г. – 29.07.2019 г. включително; сумата от 598.11 EUR (петстотин
деветдесет и осем евро и единадесет евроцента) непогасени комисионни за
управление за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.; сумата от 258.86 EUR (двеста петдесет и осем евро и
осемдесет и шест евроцента) – непогасени разноски за подновяване на ипотека; 12.27 EUR (дванадесет евро и двадесет и седем
евроцента) – непогасени разноски за връчване на покани за предсрочна
изискуемост на кредита.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, район Изгрев, бул. Драган Цанков № 37 срещу А.Д.
С. - К., ЕГН **********,*** искове , с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.
415, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК,с които се претендира да се приеме за установено по отношение на А.Д. С. - К., ЕГН **********,***,
че дължи на „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.
Драган Цанков № 37 неизплатени суми по
договор № 322 – 0081/13.05.2008 г. за предоставяне на ипотечен кредит за текущи
нужди, както следва: за разликата над 31 565.15
EUR договорна лихва, дължима за периода
от 25.03.2014 г. до 09.07.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата от 30.07.2019 г. до нейното изплащане, до пълния предявен размер от 31 780.61 EUR; както и за разликата над 2631.72 EUR обезщетение
за забава за просрочените плащания за периода 25.03.2014 г. – 09.07.2019 г.
включително, до пълния предявен размер от 4668.22
EUR, като неоснователни .
ОСЪЖДА
А.Д. С. - К., ЕГН **********,*** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул.
Драган Цанков № 37, сумата в размер на 3571.67
лв., представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА А.Д. С. - К., ЕГН **********,*** да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, бул. Драган Цанков № 37, сумата в размер на 4271.49 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. Драган Цанков № 37 да заплати
на А.Д. С. - К., ЕГН **********,*** сумата в размер на 2.52 лв., представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
СЪДИЯ: