№ 354
гр. Русе, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500442 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Е. Д. П. чрез упълномощен адвокат Р. И. от САК е обжалвала
Решение №77/15.04.2022 г. на Районен съд - Бяла, постановено по гр. д.
№1041/2021 г., с което жалбоподатЕ.та е осъдена да предаде на Ц. А. Ц.
владението на недвижим имот, находящ се в с.Кривина, общ. Ценово,
представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 95 кв.м.
(Деветдесет и пет квадратни метра), ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ 16
кв.м. (Шестнадесет квадратни метра) и СГРАДА НА ДОПЪЛВАЩО
ЗАСТРОЯВАНЕ със застроена площ 20 кв.м. (Двадесет квадратни метра),
построени на основание отстъпено право на строеж по Договор от 21.05.1958
година, сключен на основание решение на изпълкома, взето с протокол № 15
от 20.11.1957 година, в имот - частна общинска собственост (на Община
Ценово), а именно: урегулиран поземлен имот IX (Девет римско) в квартал 61
(Шестдесет и първи), село Кривина, община Ценово, област Русе, адрес:
улица Д № 6 (Шест арабско) по кадастрален план, одобрен със Заповед №
390/ 18.02.1935 година на Кмета на Община Ценово, по регулационен план,
одобрен със Заповед № 391/ 1935 година на Кмета на Община Ценово с площ
1
по регулационен план 1000 кв.м. (Хиляда квадратни метра), Трайно
предназначение: Урбанизирана територия, при граници: улица, урегулиран
поземлен имот II, урегулиран поземлен имот III и урегулиран поземлен имот
X. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението и се иска
неговата отмяна.
Ответникът по жалбата Ц. А. Ц., чрез процесуалния си
представител адв. Ю. Н. в отговора на жалбата по чл.263 ГПК изразява
становище за нейната неоснователност и иска потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Видно от нотариален акт №179,том 5 ,рег.№7255,дело №689 от
2021г. издаден от нотариус Е.Д.,вписан под № 162, том 12, дело №2331, вх.
per. № 4636 от 18.10.2021 година на СВ - град Бяла, въззиваемият Ц. А. Ц. е
собственик на процесния недвижим имот. Праводателят на въззиваемия – А.
Ц. А. е придобил правото на собственост върху сградите въз основа на
договор за отстъпено право на строеж върху дворно място - държавна
собственост, понастоящем – частна общинска собственост. С нотариалния акт
за собственост е признато правото на собственост на Ц. А. Ц. върху сградите,
в качеството му на наследник на неговия баща А. Ц. А. и на неговия брат И.
А. Ц. съгласно приложени по делото удостоверения за наследници. Видно от
представените нотариален акт, скица, договор за отстъпено право на строеж,
известие за доставяне на телепоща, удостоверение за наследници, както и от
свидетелските показания имотът, предмет на предявения ревандикационен
иск, е идентичен с имота, в който живее жалбоподатЕ.та. От свидетелските
показания е установено, че в описания имот е живял наследодателят на
въззиваемия - И. А. Ц. до смъртта му на 11.03.2018 г., заедно с
жалбоподатЕ.та Е. П. на семейни начала. Същата не се явява универсален
или частен правоприемник на починалия И. Ц. и продължава да обитава
имота след неговата смърт без правно основание. От гласните доказателства,
2
при отчитане на евентуалната заинтересованост на свид. Т. Ц.а по реда на
чл.172 ГПК е видно, че процесният имот е ползван и от въззиваемия Ц. Ц.,
който го е посещавал и е участвал в поддръжката му.
Въз основа на установените фактически положения,
Окръжният съд счита обжалваното решение за правилно, като споделя
доводите в него.
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест ищецът по
ревандикационния иск е следвало да установи, че е собственик на вещта,
предмет на иска, че вещта се е намирала във владение или държане на
ответника и че ответникът я е владял или държал без основание. Ищецът в
първоинстанционното производство се е легитимирал като собственик на
процесния имот с нотариален акт за собственост. От гласните доказателства
по делото е установено, че ответницата – жалбоподател в настоящия процес
упражнява фактическа власт върху имота, без наличие на правно основание за
това. Ответницата, от своя страна, е имала възможност в срока за отговор на
исковата молба да противопостави на ищеца възражение за придобивна
давност, като в такъв случай е следвало да докаже, че е придобила по давност
собствеността върху вещта, като я е владяла повече от 10 години явно,
необезпокоявано и спокойно, че през този период никой не е предявявал
претенции за собствеността върху вещта и че е демонстрирала и
противопоставяла владението си на ищеца. Подобни твърдения са въведени от
процесуалния представител на жалбоподатЕ.та едва в първото заседание пред
първата инстанция и са преповторени във въззивната жалба. Според
възприетото становище в ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК
по силата на изричната разпоредба на чл.133 във вр. с чл.131,ал.2, т.5 ГПК, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на
ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възражението за
придобивна давност. Същото се преклудира в посочения срок, доколкото по
естеството си не може да се основава на нововъзникнал факт, тъй като с
предявяване на иска давността се прекъсва /чл.116, б.„в ЗЗД и чл.84 ЗС/.
Предвид изложеното възражението на жалбоподатЕ.та не е своевременно
3
извършено и се явява преклудирано.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да беше своевременно
направено, възражението би било неоснователно, доколкото от
доказателствата по делото не се установява наличието на субективния
елемент от фактическия състав на придобивната давност по чл.79 от ЗС –
намерението на жалбоподатЕ.та да свои вещта, противопоставяйки го на
въззиваемия. Настоящата инстанция счита за правилни и обосновани
мотивите на първоинстанционния съд в този смисъл и препраща към тях на
осн. чл.272 от ГПК.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба на Е. Д. П. се явява
неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Процесуалният представител на въззиваемия е заявил изрично, че
не претендира разноски във въззивното производство, поради което такива не
следва да се присъждат.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №77/15.04.2022 г. на Районен съд-
Бяла, постановено по гр. д. №1041/2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4