Решение по дело №179/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 179
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20191500500179
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 179

02.07.2019г., гр.Кюстендил

В  И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на  осми май,  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                    Евгения Стамова

С участието на секретаря: Мая Стойнева,след като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№179 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

            С решение №818/22.11.2018г. по гр.д.№2488/2017г. Кюстендилският районен съд е уважил предявените от Е.В.Т.,*** срещу ГД”***” гр.***, бул.”***”№ *** искове  за заплащане на възнаграждение за неотчетено, като отработено време за пътуване във връзка с командироване за участие в специализирани полицейски операции и обезщетение за забава върху това възнаграждение, квалифицирани като искове по чл.178 т.3 ЗМВР   и чл.86 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите, както следва: *** лева – сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено, като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при командироване  за участие в специализирани полицейски операции в периода 01.10.2014г. – 31.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2017г. до окончателното и изплащане и *** лева – сбора на законните лихви за забава върху дължащите се възнаграждения за неотчетеното, като отработено време за пътуване( отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани полицейски операции за процесния период 01.02.2015 – 21.11.2017г.

            С определение от 25.01.2019г. съдът е допълнил постановеното решение присъждайки разноски на жалбоподателя.Определението не е обжалвано.

            Решението е обжалвано от Главна дирекция „***“.С жалбата е заявено искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.Искането за отхвърляне на исковете се основано на твърдението, че времето през което ищецът е пътувал във връзка с командироването му за участие в СПО, не е част от работното време и затова не му се следва възнаграждение.Това твърдение жалбоподателят обосновава с норми от КТ,Наредба №8121З-592/25.05.2015г., Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-776/2016г. касаещи определяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители, в които времето за пътуване не е включено в работното време.Оспорва позоваването на Директива 2033/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, доколкото тази Директива, част от вторичното законодателство на ЕС, няма пряко приложение в РБългария, тъй като страната ни не е приела закон, с който да я транспонира в българското законодателство. Според жалбоподателя, неправилно КнРС е приел, че през времето, в което служителят е на път за достигане до мястото на командироване, същият е на разположение на работодателя,  и в готовност при нужда да престира труд,макар през това време служебната му натовареност да е с по- нисък интензитет или въобще да липсва.Този извод е окачествен, като противоречащ на действащите общи и специални нормативни актове, които регламентират работата на служителите работещи на сменен режим на работа и реда за неговото отчитане.Твърди, че в атакуваното решение РС-Кюстендил е смесил понятията „периоди на дежурство“, „оперативна готовност“, „време на разположение“ и „време на пътуване при командировка“, като относно последните две е аргументирана тезата за липса на идентичност.Поддържа, че през времето на разположение служителят се намира в близост до работното място и в готовност да изпълнява служебните си задължения, докато при пътуване няма как да е в близост до работното си място, като е освободен напълно от изпълнение на служебните си задължения.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК. и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски съобразно отхвърлената част от иска.Прави искане при неоснователност на жалбата разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна да бъдат редуцирани до минималния размер и с оглед ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. 

 

            Препис от жалбата е връчен на ищеца в първоинстанционното производство.В срока по чл.263 ал.1 от ГПК чрез пълномощника си адв.Д.З. ***, е подал отговор на същата. В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Изтъква се, че по делото е било установено, че в процесния период ищецът е бил командирован за специализирани полицейски операции от РДГП-*** до РДГП-*** и обратно, като времето за отиване и връщане, не му е било заплатено. Сочи се, че по делото се е установило, че времето за пътуване е отнемало средно по 8 астрономически часа в едната посока, което време е дължим извънреден труд, който не е бил заплатен. Времетраенето на пътуването се установява и от отбелязването в пътните книжки на автомобилите.Пътуването се осъществява след проведен инструктаж,  в служебно облекло и с оръжие, след пристигане се извършва инструкаж, рапорт като по време на пътуването ищецът е бил длъжен да дава отчет за времето на придвижване – спиране на автомобила, брой почивки и начина на придвижване.Въззиваемият счита, че доколкото се касае за време за пътуване с оглед изпълнение на служебни задължения по охрана на държавната граница, неоснователно жалбоподателят се позовава на вътрешноведомствени нормативни актове –Инструкции и Наредби  според които това време не следва да се зачита за отработено и не представлява извънреден труд, респ. същите не следва да се вземат предвид от съда, като противоречащи на закона. В подкрепа на твърдението си за дължимост на сумата сочи законододателно разрешение съгласно чл.22 ал.1 т.11 от Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, според която, считано от 02.08.2016г. отработеното време включва времето на пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции.Аргументира се и с установеното в чл.2 от Наредбата за командировките в страната, според което командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнение на задачата, дните на пътуването и почивните и празнични дни.Отправя искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските му за въззивната инстанция.

            Въззивната жалба като подадена в законоустановения срок срещу  подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            С оглед изявленията в разменените книжа, следва да се приеме, че в настоящото производство спор между страните няма относно следните правни релевантни факти, възприети и от първоинстанционния съд и установяващи се от събраните в първоинстанционното производство доказателства:

            Че през исковия период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „***” 02 – група”** - ***о (ГПУ), което е на структурно подчинение към Регионална дирекция „***“ гр. *** (РДГП).

            Ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 8 и 12-часови смени по график при сумарно отчитане на работното време.При сумарно изчисляване на работното време се формира резултат, като при надвишаване на нормата работни часове за съответния период отработеното време се заплаща, като извънреден труд.За организацията и разпределението на работното време за отделните структури и дейности в РД”***” са постановени заповеди №1175/19.09.2014г.и УРИ 4077з-488/26.06.2015г.

            Не се спори между страните за това, че ищецът е бил командирован за участие в СПО.Сведения за това се извличат от Заповед № 6725/01.10.2014, Заповед № 7999/18.11.2014 г.,  Заповед № УРИ 3282з-496/24.02.2015г., Заповед № УРИ 3282з-2453/29.09.2015 г., Заповед № УРИ 3282з-1446/17.05.2016 г, заповед  № УРИ 3282з-1886/28.06.2016г., Заповед № 8823/16.12.2014г., заповед № УРИ 3282з-179/21.01.2015, заповед № УРИ3282з-778/01.04.2015г., заповед №УРИ 3282з-1096/05.05.2015г.,заповед УРИ 3282з-1686/08.07.2015г., заповед №3282з-1938/05.08.2015г., заповед УРИ3282з-2453/29.09.2015г., заповед УРИ3282з-2721/27.10.205г.,заповед УРИ 3282з-3607/22.12.2015г., заповед УРИ 3282з-322/26.01.2016г., заповед ури 3282з-664/02.03.2016г., заповед УРИ3282з-1175/20.04.2016г.,заповед УРИ 3282з -2400/23.08.2016г. Командироването е в структурите на РДГП Елхово.Касае периодите:06.10.2014г.-23.10.2014г., 20.11.2014г.-04.12.2014г., 19.12.2014г.-30.12.2014г., 22.01.2015г.-05.02..2015г., 26.02.2015г.-12.03.2015, 8.05.2015г.-22.05.2015г., 09.07.2015г.-23.07.2015г., 06.08.2015г.-20.08.2015г., 01.10.2015г.-.10.2015г., 02.11.2015г.-12.11.2015г., 30.12.2015г.-15.01.2016г., 29.01.2016г.-02.02.2016г., 03.03.2016г.-7.03.2016г., 21.04.2016г. - 04.05.2016г., 03.06.2016г.,01.07.2016г.-15.07.2016г. и 25.08.2016г.-08.09.2016г.

             В графици са отразени реално отработените часове от служителите на мобилна гранична полицейска група, а в протоколи за отчитане на отработеното време са отразени общо отработените часове по график в исковия период, нормата за периода, както и часовете за компенсиране с възнаграждение, като последните са формирани като разлика между отработеното време и дължимото такова по установените норми.Удостоверените в тях обстоятелства не се оспорват с изключение на неотразяването на времето за пътуване за участие в СПО в тях.

               

 

С показанията на свидетелите П. П. и А. С.  – двамата служители на ответната дирекция, се установява, че както те така и ищецът участвали в специализирани полицейски операции. Командироването се извършвало с нарочна заповед. Служителите имали задължение да се явят в ГПУ-*** в 5,00 или 6,00 ч., където се провеждал инструктаж.Свидетелят П. е бил водач на автомобила с който се е осъществявало пътуването, като времето за пътуване било отчитано на 8часа за което му се заплащало.Били му поставяни задачи, а на пътуващите задачи не са поставяни.През време на пътуването се поддържа връзка с дежурен, при пристигане  служителите били разкарвни по квартири.Свидетелят С. установява съдържание на инструктажа- инструкции по мерки за безопасност и здраве при работа, задачи за изпълнение на полизейски функции по време на пътуване не са поставяни, на най- старшия служител е поставяна задача –за даване на сведения относно начина по който протича пътуването.Водачите на автомобили попълвали пътни книжки, като времето за пътуване на водача било отчитано като отработено и заплащано.Според С. времето за пътуване до ***о трае 6 часа.Не е съществувало изискване служителите да пътуват с униформено облекло.След последната Наредба, касаеща отчитане на работното време, времето за пътуване е било отчитано, като положен труд от всички служители.

            От заключение на в.л.Р. Й., което страните не са оспорили, а съдът приема, като обективно се установява, че през исковия период при определяне размера на дължимото възнаграждение, като отработено време не е било отчитано времето за пътуване за участие в СПО.За посоченото време вещото лице е определило, като  дължащо се възнаграждение за извънреден труд в размер на *** лева.Размерът на дължимото обезщетение за забава е определено на *** лева.

Предвид изложените обстоятелства изводът на районния съд, за основателност на предявените искове е правилен,като съдът приема, че времето, през което служителят е пътувал до мястото на командироване, без да престира ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, представлява отработено време и за същото му се дължи възнаграждение. Съгласно чл.2 т.1от Директива  „работно време" означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика.Според т.2 почивка е всеки период който не е работно време.С решение на Съда на ЕС (пети състав) от 21 февруари 2018 година по дело C-518/15 (Ville de Nivelles срещу Rudy Matzak) е постановено, че с оглед целта на Директивата да гарантира — в областите, попадащи в приложното й поле — минимална защита, която да се прилага по отношение на всички работници в Съюза, и за да се осигури пълната ефективност на директивата, определенията по член 2 не могат да има различно тълкуване съгласно всяко национално право, а имат във връзка с понятието „работник", самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение. Придвижването на служителя до мястото на изпълнение на задълженията му е необходимия инструмент за тяхното изпълнение е прието в решение на Съда (трети състав) от 10 септември 2015 година по дело C-266/14 (Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras (CC.OO.) срещу Tyco Integrated Security SL и Tyco Integrated Fire & Security Corporation Servicios SA). Със същото решение се заключава, че  придвижването до мястото на фактическо осъществяване на задълженията изпълва съдържанието на първия съставен елемент на понятието „работно време" по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88, според който работникът трябва да изпълнява своята дейност или задължения т.е че това е време през което ищецът изпълнява своите задължения. Само в случай, че служителят би могъл да управлява своето време без големи ограничения и да се посвети на собствените си интереси, то посветеното време не би представлявало работно време по смисъла на Директива 2003/88 (вж. в този смисъл решение Simap, C-303/98, EU:C:2000:528, т. 50). Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус.В контекста на горното и доколкото очевидно през време на пътуване до мястото на участие в СПО  служителят не би могъл да се посвети на собствените си интереси, то времето за пътуване е време през което той изпълнява задълженията си и за това му се дължи възнаграждение.Това тълкуване възприето и от районния съд е в съответствие с целта на Директивата насочена към установяване на минимални изисквания с цел да бъдат подобрени условията на живот и труд на работниците.Що се отнася до дължимото възнаграждение за пътуване по силата на командироване за периода след 02.08.2016г. то дължимостта на същото следва от изричната разпоредба на чл.22 ал.1 т.11 от Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Предвид гореказаното за невъзможността за различно тълкуване в национални норми на съдържащото се в чл.2 от Директивата определение за работно време, позоваването на жалбоподателя на норми от КТ, Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. в които  „Време на разположение” не се включва в отработеното време, доколкото не се извършват фактически действия свързани пряко с изпълнение на служебните задължения при конкретните обстоятелства е необосновано.

 

Въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение в предприятието, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно време, е решен със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания - напр. Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana; Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel срещу Norbert Jaeger; решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fu? срещу Stadt Halle, решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Cesky Krumlov.Приема се, че когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд - дело Simap. Неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка, храна, физиологични нужди) също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя - дело Jaeger. С оглед  и даденото в посочените решения тълкуване  на общностното законодателство, следва извод, че времето на пътуване във връзка с командироване в участие в СПО представлява работно време.

 

             

            Неоснователен е доводът в жалбата, че Директивата не намира приложение, доколкото не е транспонирана.Доколкото тя не  е транспонирана в срок, от една страна, а от друга предоставя права на частни лица, то същата дерогира всяка национална разпоредба, несъвместима с нея – Решение на СЕС от 22 февруари 1990 година, по дело С-221/88, следователно и намира приложение при разрешаване на възникналия правен спор.

            С оглед приложното поле на  Директивата неоснователно е и възражението на процесуалния представител на въззивника, че тя не се прилага при организация на работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл.1 т.2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.

            С оглед на изложеното подадената жалба се явява неоснователна.Решението следва да се потвърди, като следва да се отбележи, че при езвършената служебна проверка съдът не констатира пороци обуславящи извод за нищожност или недопустимост на същото.

            Предвид неоснователността на жалбата неоснователно е искането на въззивника за присъждане на деловодни разноски.Ответникът по жалбата от своя страна не е представил доказателства за извършени разноски, поради което такива не му се присъждат.

            С оглед на изложеното, съдът

                                                                       Р      Е     Ш     И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №818/22.11.2018г. по гр.д.№2488/2017г. Кюстендилският районен съд,в частта, в която   ГД”***” гр.***, бул.”***”№*** е осъдена да заплати  на Е.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумите, както следва: **** лева – сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено, като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при командироване  за участие в специализирани полицейски операции в периода 01.10.2014г. – 31.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2017г. до окончателното и изплащане и *** лева – сбора на законните лихви за забава върху дължащите се възнаграждения за неотчетеното, като отработено време за пътуване( отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани полицейски операции за периода 01.02.2015 – 21.11.2017г.

            В останалата част решението по гр.дело №2488/2017г.на КнРС  е влязло в сила като необжалвано.

            Решението не подлежи на обжалване.

                       

                                                                       Председател:

                                                                              Членове: