№ 5541
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110156915 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, на две
основания- плащане и давност.
Ищецът С. И. Е. твърди, че с влязло в сила решение на СРС, 91- ви състав от
4.1.2016г. по гр.д.№ 26498/2015г., с което се одобрява споразумение, е осъден да заплаща на
ответницата А. С. Е. – негова дъщеря, сумата от 200 лева месечна издръжка, считано от
1.6.2015г до настъпване на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху просрочената сума. Твърди, че на 2.10.2019г ответницата е подала
молба за лишаването му от родителски права, по която молба е образувано гр.д.№
56306/2019г. на СРС, 83- ти състав, както и че на 16.7.2020г. между страните е подписано
споразумение, по силата на което ответницата – ищца в производството през 83- ти състав
се е задължила да се откаже от иска, като се сочи причина, че ищецът е заплатил дължимата
й се издръжка до датата на сключване на споразумението. Твърди се, че в о.с.з, проведено на
21.7.2020г., ответницата се е отказала от иска. Сочи се, че по отношение дължимата към
21.7.2020г. страните са се споразумели, че ищецът ще я изплаща чрез *** – съпруг на М. Г.,
считано от 7.5.2017г., като се твърди, че от 2020г., ищецът плаща дължимата издръжка чрез
това лице. Сочи, че е подписал декларация за пътуването на детето в чужбина, като М. е
декларирала, че към 7.2020г. не претендира издръжка за детето. Твърди се, че на 25.6.2024г.
ищецът е разпитан като свидетел по дело за развод между М. и *** гр.д.№ 53509/2024г. на
СРС, 83- ти състав, като е посочил пред съда, че *** е плащал издръжката за А. от името на
С. Е., което не е оспорено. След проведеното о.с.з., М. Г. поискала издаване на изпълнителен
лист по гр.д.№ 26498/2015г., издаден й на 1.7.2024г., на 22.7.2024г ищецът получил покана
за доброволно изпълнение по образуваното ИД № 1342/2024г. по описа на ДСИ при СРС,
при посочен размер на вземането 21800 лева главница и законна лихва 21132,37 лева.
1
Ищецът счита, че законната лихва е неправилно изчислена – същата следва да е от
1.6.2015г. до 1.7.2024г. в размер на 11007,73 лева.
Твърди се, че ищецът не дължи сумата,която е поканен да плати, за което на
26.7.2024г. е отправена изрична молба до ДСИ, с която е посочено, че размерът на законната
лихва е определен неправилно, като е поискано преизчисляването й.
Ищецът твърди, че всички задължения, предмет на изпълнителното дело, до
21.7.2020г. са били платени, поради което и ищцата е направила отказ от иска,
едновременно, налице е изявление от майката, че не претендира издръжка. Сочи, че е платил
същата. Прави се евентуално твърдение за изтекла погасителна давност, като ищецът е
конкретизирал претенцията си на главното заявено твърдение за сумата от : общо 20916,22
лева по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 26498/2015г. от СРС, 91- ви състав за: сумата
от 12335,40 лева главница, съставляваща издръжка, сумата от 3209,23 лева законна лихва,
начислена върху всяка вноска за общ период от 1.6.2015г. до 21.7.2020г.; сумата 5371,49 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период от 22.7.2020г.
до 1.7.2024г., и евентуално заявеното основание за погасителна давност, за общата сума
17260,06 лева, от които 9800 лева издръжка за период 1.6.2015г- до 1.7.2019г., обезщетение
за забава върху всяка вноска от 200 лева, за същия период от 7460,06 лева.
Ответникът А. С. Е. в писмения си отговор, депозиран в срока по чл.131 ГПК,
оспорва иска като неоснователен, като сочи, че доколкото задължението за издръжка е
лично, не е възможно същото да се прехвърля на трето лице. Сочи се, че от представените
доказателства е видно, че ищецът е заплатил сумата 600 лева през 2017г., като се твърди, че
ищецът не е плащал друга издръжка. Оспорва се относимостта на твърденията за
процесуално поведение по друго дело, като се прави възражение да се представят и приемат
доказателства, приложени по други дела. Твърди се, че ответницата е състезател по
синхронно плуване и изявлението за оттегляне на даденото съгласие за пътуване, което е
неотносимо към настоящото производство, ще й попречи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че е безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че с решение, влязло в сила на 4.1.2016г. по гр.д.№
26498/2015г. на СРС, 91- ви състав, с което е утвърдено споразумение за прекратяване на
брака на М. Й. *** ЕГН ********** и С. И. Е., ищецът Е. е осъден да заплаща на детето А.
С. Е., ЕГН **********, чрез майка му и законен представител, месечна издръжка в размер
200 лева, считано от 1.6.2015г. до настъпване на причини, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума; че на 1.7.2024г. по
това дело е издаден изпълнителен лист в полза на А. Е., че на 16.7.2024г. на ищеца е
изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело № 20241110401342 по описа на
СИС при СРС, че по искова молба на М. Й. Г. ЕГН ********** за лишаване на С. Е. от
2
родителски права е образувано гр.д.№ 56306/2019г. на СРС, 83- ти състав, като съдът е
съобщил на страните, че му е служебно известно, че на 22.7.2020г. по соченото дело, СРС е
постановил определение, с което, поради отказ от иска, производството е било прекратено,
както и че на съда е служебно известно, че гр.д.№ 53509/2023г. на СРС, 83- ти състав, е
образувано по иск за прекратяване на брака между М. Г. и *** с развод.
СРС е намерил, че е безспорно, като аритметично изчисление, че издръжката за
период от 1.6.2015г- до 1.7.2019г възлиза на 9800 лева и за период от 1.6.2015г. към
21.7.2020г.- 21800 лева главница.
От представените от страните и събрани, въз основа определението по чл.140 ГПК
доказателства е видно, че основанието за издаване на изпълнителния лист – решение на
СРС, 91- ви състав по дело № 29498/2015г., е постановено на 4.1.2016г., като същото не
подлежи на обжалване, защото се одобрява постигнато споразумение между страните,
поради което и е влязло в сила на 4.1.2016г.
В приложената по делото искова молба по образуваното дело по чл.132,ал.1,т.2 СК се
съдържа изявление на ищцата, че до 2.2017г. издръжката е заплащана, нередовно. Към
изявлението на М. Г., депозирано от адвокат *** до СРС, 83- ти състав по образуваното въз
основа тази искова молба дело № 56306/2019г., с което се прави отказ от предявените искове,
е приложено писмено споразумение, сключено между ищеца С. Е. и М. Г., като в него е
посочено, че страните са се споразумели Г. да направи отказ от иска в определен срок, както
и че не си дължат разноски по делото. Видно от извлечение от протокол от проведено
открито съдебно заседание на 21.7.2020г. по това дело, молбата за отказ от иска е депозирана
на 20.7.2020г., като в открито съдебно заседание, производството по делото е прекратено, на
основание чл. 233 ГПК. Представено е копие на декларация за съгласие на ищеца Е., за
пътуване на А. в чужбина заедно с М. Г., ***, *** И.а ***, ***, без дата и подпис на нея.
По делото са представени: извлечение от платежно известие за заплатена от С. Е. в
полза на М. Й. *** сума 600 лева за 17.3.2017г., изпратена чрез системата Уестърнюниън, с
вписано основание „превод“, както и разписка за извършено плащане на сумата 1000лева, на
10.1.2020г. с вписано основание „издръжка – А. 2018“ разписка за извършено плащане на
16.6.2020г. на сумата 300 лева, с вписано основание „ПП“. Разписката от 10.1.2020г. е
оспорена от ответната страна с довод, че плащането, първо, е частично,и второ,е закъсняло,
а втората – че с плащането не се погасява задължение за издръжка. Двете разписки за
извършени преводи чрез системата на Изипей от С. Е., в полза на М. Г..
Представени са копия от платежни документи за нареден паричен превод до
поискване чрез Български пощи, като в о.с.з .от 13.3.2025г. СРС извърши констатация въз
основа на оригиналите, представени в същото открито съдебно заседание: на 27.10.2015г., С.
Е. е изпратил на М. Е. сумата 400 лева, с вписано основание „паричен превод“, на
14.12.2015г. *** И.а Е. – *** е изпратила на М. Е. сумата от 200 лева с основание „паричен
превод“, на 27.2.2016г., *** И.а Е. – *** е изпратила на М. Й. сумата от 400 лева с
основание „издръжка дете С. Е.“, на 27.2.2016г., *** И.а Е. – *** е изпратила на М. Е. сумата
3
от 400 лева с основание „издръжка дете С. Е.“- двете разписки от една и съща дата са с
различен номер, на 12.8.2013г., С. Е. е изпратил на М. Е. сумата 150 лева при основание
„паричен превод“, на 10.9.2015 г.*** И.а Е. – *** е изпратила сумата 200 лева на М. Е., при
основание „паричен превод“, на 11.11.2015г. Е. – *** е изпратила на М. Е. сумата 200 лева,
при основание „паричен превод“.
Разписките за извършен превод чрез Български пощи ЕАД, са оспорени от ответната
страна, с довод, че само един има основание „издръжка“, и той съдържа превод от трето
лице , останалите, с наредени преводи от ищеца, са неотносими, защото основанието не е
издръжка.
СРС намира, страните не спорят, че *** И.а Е. – *** е сестра на С. Е., *** е вторият
съпруг на М. Г., лицето М. Й. Е. ЕГН ********** – фамилно име Е., прието с брака й със С.
Е., от 4.1.2016г. носи фамилното име преди брака – ***, а *** И.а ***, ***, са, съответно –
майка и баща на М. Г., респективно – баба и дядо на ответницата А..
Пред СРС като свидетели са разпитани: ***, адвокат, и ***, вторият съпруг на
майката.
*** си спомня, че е бил процесуален представител на М. по дело, заведено от нея за
заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина, по нейн иск против бащата. Свидетелят
си спомня, че делото е приключило, като бащата на детето е дал разрешение на детето да
пътува в чужбина, като в офиса му се състояла среща, на която присъствал и свидетелят ***
– баща на второто дете на М., като ищецът и *** се разбрали издръжката на първото дете на
М. да се поеме изцяло от ***.
Свидетелят сочи,че не помни дали делото е било, освен за заместващо съгласие, и за
издръжка, а относно уговорката кой ще плаща издръжката, свидетелят сочи,че „имаше
такава договорка, при която се договориха, че господин *** ще заплаща вместо него
издръжка на детето, което е на господина, който е зад мен, за да се постигне
споразумението,такава беше уговорката. Имам предвид, че издръжката на детето ще бъде
поета от г-н ***, за да не дължи той издръжка на детето си“. Свидетелят сочи, че с
прекратяването на делото, била предоставена исканата декларация за пътуване, както и че
страни по изготвеното от него споразумение били М. и бащата на първото й дете, като
свидетелят не си спомня дали в него е имало клауза как ще се плаща издръжката на детето.
Свидетелят ***, втори съпруг на М., сочи, че са заедно от 2015г., сключили брак през
2017г., като към момента на разпита му, са в процес на бракоразводно дело. Свидетелят
сочи, че се видял за първи път със С. и тогавашната съпруга на С. през 2016г., на среща в
Мол София, присъствала и М.. С. търсел контакт с А., но бил възпрепятстван. Срещата била
иницирана от него, като родителите на М. й казали, че ако иска да получи каквото иска,
трябва да му даде да види детето. Когато заживяли заедно с М., до 7.2020г., А. живеела при
него, заедно с майка си, през 2017г. се родил сина му ***. През този период, свидетелят
поддържал връзка по телефона със С., като се водели непрекъснати битки между него и М.,
както и нейните родители, търсели се пари, кога щял да плати, превел ли е парите, той искал
4
да вижда детето, имало напрежение, което влияело и на семейството му с М.. Видял се
насаме със С. през зимата на .2018г. или 2019г., във Варна, който го бил потърсил, за да даде
банкова сметка на М.., на която да преведе парите. С. му разказал различна от чутата в дома
история, как бил възпрепятстван да вижда детето, как бил търсен само за пари. Свидетелят
се опитал да се разбере със С., като сочи, че „тези хора“ отправяли заплахи към него, дали
ще плаща или не, и че щели да му вземат всичко.
Свидетелят поговорил с ищеца, казал му,, да се разберат да направят отстъпка от
едната страна и от другата, и да се разберат. С. му казал, че няма нищо против да плаща, но
да си вижда детето, за да знае какво се случва.Свидетелят заявява, че не е делил своето и
неговото дете, дори и застраховката му живот е в полза на двете деца.
Свидетелят се опитал да убеди С. да даде декларацията за пътуване. Водел
комуникация и с М. и родителите й, но не могли да постигнат консенсус. Затова, М. завела
дело, като М. отишла при адвокат *** по съвет на нейната майка. Свидетелят също
присъствал на срещата. М. искала да вземе правата на С., той се опитвал да омиротвори
нещата. Било насрочено заседание, свидетелят също се явил, направил последен опит да се
разберат, като дръпнал С. настрана, като му казал, че поема грижата, а той да даде
декларацията, за да не се стига до усложняване на процеса. След това се видели в парк Света
Троица, разговаряли, свидетелят казал на С., че когато иска и когато му е възможно, не го
притискал, като М. се съгласила, ако е имал задължения към момента, да забравят за тях, в
замяна на декларацията. С. сам пожелал да го включи в декларацията за пътуване, за да има
контакт с детето. Било подписано споразумение, спряло се делото,не е влезли в зала.
Адвокат *** подготвил декларацията.
Свидетелят сочи, че знае, че С. е превеждал пари – по поща, уестърнюниън, други
методи, не е присъствал когато М. и С. си обменят пари. Когато през 2024г. вече бил във
фактическа раздяла с М., се видели със С., свидетелят му казал, че е дотук, че няма връзка с
А., че е загубил връзка и с неговия син, че му е трудно, наема адвокати, като С. му казал, че
има задължение към него и му дал 2600лева, които имал в себе си. При първата среща със С.
тя му разказвала, че е предлагала на С. да се откаже от родителските права, за да ги вземе
баща й, като С. му казал, че това е абсурд и е недопустимо. Свидетелят сочи, че е подавал
сигнал до прокуратурата, с оглед поведение на М. към А., като имало дело, което
приключило със заключение, че няма проблем. С. идвал като свидетел на неговото дело, за
да потвърди какво се е случило с неговото дете, и какво се случва с детето на свидетеля.
Когато се подписало споразумението, С. казал, че ще помага с каквото може и че му е
благодарен затова, което прави свидетелят за А., защото свидетелят поемал цялата издръжка
/ лагери, плуване, ежедневни разходки, водене на училище, изхранване, всичко/, като С. му
казал, че по някакъв начин ще му се отблагодари.
Когато се видели през 2024г., С. му казал, че по този начин ще му помогне и му дал
парите 2600 лева, с което свидетелят смята, че С. върнал част от това, което смятал, че има
като задължение.
5
Свидетелят сочи, че не знае за честотата, когато С. е плащал издръжка, казвано му е,
че или е плащал, или че е забавил. С. живеел в Англия, в България, пътувал постоянно, имал
жилище и в България.
Свидетелят Н. ***, който посочи на съда, че е кум на М. в брака й с ***, сочи,че
всяка вечер е заедно с М. и нейните родители в неговия ресторант, който се намира под
тяхното жилище.Свидетелят е информативен за периода след фактическата раздяла на М. с
*** / видно от изложеното от свидетеля, той вижда ежедневно М. и бабата и дядото на
ответницата А., защото жилището на последните е близо до неговия ресторант, като до
фактическата раздяла между М. и ***, М., ***, А. и ***, са живеели в друго жилище/.
Свидетелят чувал от М. , и от ***, че С. не се интересувал 12 години от детето си, както и е
бил свидетеля, че бащата и майката на М. дават пари за лагери, за английски на А., за да не
тежат средствата на новото семейство на М..
В производство по чл.176 ГПК, законният представител на ответницата, нейната
майка М. Й. Г., на поставения въпрос: „Какви са били договореностите между С. Е. и
бившата му съпруга за начина на изплащане на издръжката, които тя е приела като елемент
на постигнатото споразумение между бившите съпрузи?“, Г. отговори, че конкретно
споразумение няма, че оттеглила делото , което била завела за отнемане на бащинството му,
с уговорката той да й направи безсрочна декларация за пътуване на А., както и че С.
издръжка никога не е плащал, детето от 12 години не познава баща си, но майката си я
гледа. М. Г. заявява, че за нея тогава и сега било важно А. да пътува, и когато прекратила
делото, се разбрали той да направи декларация за безсрочно пътуване, а тя няма да го търси
за издръжка.
При снемане на самоличността на законния представител, тя заяви пред съда, че като
законен представител на дъщеря си има дело със С. Е., като процесуалните му
представители посочиха, че към момента на изслушването й пред съда, са налице две други
висящи производства пред СРС, едното, за увеличение на издръжката, а другото – за
издаване на заместващо декларацията съгласие на А. да пътува.
По делото са представени: изпълнителен лист, издаден на 1.7.2024г. по исковото
производство, както и съобщение и покана за доброволно изпълнение по ИД
20241110401342, и двете – от 7.2024г. , съответно – 16.7.2024г./ за налагане на запор на
банкови сметки на ищеца/- и 15.7.2024г./ покана за доброволно изпълнение/.
Представено е извлечение от протокол за проведено на 1.7.2024г. открито съдебно
заседание по дело № 20231110153509, при ищец – ***, ответник – М. Г., по което С. Е. е
разпитан като свидетел, като в протокола е посочено, че е доведен от ищеца.
Представена е служебна бележка, издадена през 11.2024г., че А. Е. е картотекиран
състезател на плувен клуб Олимпик град Сандански, както и че клубът е задължен да
участва на два вътрешни републикански шампионата, като спрямо датите им е съобразено и
участиетто на А. в международни турнири, включително в чужбина.
Представено е заключение, изготвено в изпълнителното производство, за размера на
6
задължението за издръжка.
От СРС е приета, неоспорена от страните, съдебно – счетоводна експертиза, която
сочи, че за период от 1.6.2015г. до 16.7.2024г. неплатената издръжка от по 200 лева на месец
възлиза на 21800лева.
Ако се изчисли, че падежът на издръжката е на първо число на съответния месец, то
лихвата за забава върху тази главница възлиза на общо 11007,70 лева, като главницата за
период 1.6.2015г. до 21.7.2020г. възлиза на 12335,48 лева, лихвата за забава върху нея, за
период от 1.6.2015г. до 1.7.2024г. възлиза на 8798,93 лева, а за период 1.6.2015г.- 1.7.2024г. –
сумата от 11893,48 лева, а до 16.7.2024г.- сумата 11963,54 лева.
По делото е представен входиран на 28.1.2025г. сигнал до СРП, с който С. Е.
сигнализира прокуратурата , като сочи, че е оттеглил декларацията – съгласие за пътуване на
А., изложени са доводи във връзка с препятстването му да вижда А., както и се направено
искане относно пътуванията на А..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Преди да се разгледа правния спор, следва да се посочи, че по делото се констатира
недопустимо смесване на задълженията на ищеца за плащане на издръжка спрямо детето,
със задълженията на майката да осигури правото на бащата да упражнява родителските си
права спрямо него. Обстоятелството, че майката препятства режима на лични отношения
води до родителско отчуждение между дете и баща. Задължението на бащата да плаща
издръжка е в корелативна връзка с неотменимото право на детето да я получи, това са
средства за живот на детето и няма нищо общо с режима на лични отношения на бащата, ето
защо, тези доводи на ищеца няма да бъдат обсъждани. По другия наболял и поставен за
разглеждане пред настоящия състав въпрос, макар и неотносим към спора, следва да се
добави, че още с Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. , е засегнат въпроса
на родителското отчуждение, за недопустимостта му, за задължението и двамата родители
да не допускат същото, защото то не е в интерес на детето, без значение какви са
отношенията на двамата родители. Още с това постановление Върховният съд задължава
родителите, които вече не споделят брачна връзка, да не допускат същото да се случи, което
е станало и при отношенията с бащата. Същото е осъдително и не е в интерес на детето.
По спора.
Задължението, предмет на принудително изпълнение, е установено в влязло в сила на
4.1.2016г. решение по гр.д. № 29498/2015г, с което е признато вземане на А. Е. за издръжка
от по 200 лева на месец, считано от 1.6.2015г. Въз основа на изпълнителен лист, издаден на
1.7.2024г., по влязлото в сила решение, към 15.7.2024г. е образувано изпълнително дело, за
пълния размер на издръжката.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда възможност на длъжника по образувано
изпълнително дело да предяви иск за установяване недължимост на вземането, което се
изпълнява принудително, като съгласно разпоредбата на чл.439,ал.2 ГПК, основанията за
7
недължимост на вземането следва да са настъпили след приключване на съдебното сирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Откритото съдебно
заседание по гр.д. № 29498/2015г, в което е приключено съдебното дирене пред СРС, е
проведено на 26.10.2015г., видно от вписването в самото решение, но по аргумент от
разпоредбата на чл.146 СК / издръжка за минало време може да се търси най- много за една
година преди предявяване на иска/ и обстоятелството, че размерът на вземането за период
преди приключване на съдебното дирене пред СРС се установява с влязлото в сила решение
, то и производството, включително за период от 1.6.2015г. до 26.10.2015г. е допустимо.
Разпоредбите на чл.146, ал.1 СК предвиждат, че паричната издръжка се изплаща
ежемесечно, съгласно разпоредбата на чл.147 СК отказът от издръжка за бъдеще време е
нищожен.
Съгласно утвърденото от съда споразумение, издръжка ще се заплаща от бащата на
детето, чрез майка му. Семейният кодекс не предвижда начин на заплащане на издръжката,
нито страните по споразумението- родителите на детето, са определили начин на
изпълнение. Следователно, приложими са общите правила.
Разпоредбите на чл.68,ал.1,б.а ЗЗД предвижда местоизпълнение на паричните
задължения в местожителството на кредитора, по време на изпълнение на задължението, а
по аргумент за противното от разпоредбата на чл.69 ЗЗД, когато задължението е със срок,
самият срок „кани“ длъжника да изпълни. Разпоредбата на чл.146,ал.1 СК предвижда
ежемесечно изпълнение на задължението за издръжка, като при съобразяване на
постановеното в съдебното решение по гр.д.№ 29498/2015г., че издръжка от по 200 лева на
месец се дължи от 1.6.2015г., се налага извод, че ищецът Е. дължи издръжка на дъщеря си на
всяко първо число, считано от датата 1.6.2015г. , за месеца, за който издръжката следва да се
плати.
Определяне на начин за изпълнение е допустим, по споразумение между кредитор и
длъжник – цитираните по – горе от съда разпоредби са диспозитивни. Че такова съгласие е
постигнато се домогва да докаже ищецът, ангажирайки доказателства във връзка с
проведеното друго производство по гр.д. № 56306/2019г, постигнато към 20.7.2020г./датата
на молбата за отказ от иска, с приложено писмено извънсъдебно споразумение по делото/,
както и със свидетелските показания на свидетеля *** /адвокат на М. Г./, свидетеля ***
/втори съпруг на М. Г./ и обясненията на М. Г., изслушани от съда в о.с.з. от 13.3.2025г.
Преди тази дата, за да се освободи от задължението си да плати издръжка на детето,
ищецът Е. следва да ангажира доказателства, че, съгласно разпоредбата на чл.75,ал.1 ЗЗД, е
изпълнил на кредитора/ в случая – на овластено да приеме по силата на закона, за кредитора
лице, а именно – законния му представител/, или на лице, което, въз основа недвусмислени
обстоятелства, съгласно ал.2 на същата разпоредба, се явява овластено да получи
изпълнението.
В случаите, когато кредиторът е недееспособен, съгласно разпоредбата на чл.75,ал.2,
изречение последно ЗЗД, изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника,
8
ако то е отишло в полза на кредитора.
Предвид неизследването на въпроса за вината, нито за момента на фактическа
раздяла между М. и С. в рамките на процеса по развод, на съда не е известен моментът на
раздялата между семейството на М. и С.. Следователно, относимият момент на прекратяване
на семейните отношения следва да се приеме 26.10.2015г., към който момент съдебното
дирене пред СРС, 91- ви състав е приключило, защото съгласно разпоредбата на чл.51,ал.1
СК, производството по иск за развод по взаимно съгласие между съпрузите, се провежда при
представянето на споразумение на двамата съпрузи за основните, посочени в същата
разпоредба на закона въпроси, включително и издръжката на непълнолетните деца, като това
е най- късният момент, моментът на приключване на устните състезания по този иск, в който
съпружеската общност не е съществувала.
Родителят дължи издръжка на непълнолетното си дете ежемесечно, по силата на
закона, а съдебното решение, влязло в сила, дава възможност детето – кредитор да получи
същата принудително, въз основа изпълнителен лист, включително и в случай, че същата не
е платена за минал период, до 1 година от предявяване на иска за заплащане на издръжка.
Със споразумението, утвърдено от брачния съд, е установено задължение на ищеца от
1.6.2015г. за издръжка за минал период.
Ищецът е представил разписки за наредени пощенски преводи в полза на М., с
основание „паричен превод“ - наредени от него или сестра му. Преводът от 8.2013г. е
неотносим към въпроса дали погасява част от задължението по изпълнителен лист, предмет
на разглеждане по делото, чиито начален период е от 1.6.2015г., поради което и съдът не го
обсъжда в този контекст.
Относно останалите преводи, за да се установи дали с тях е доказано погасяване на
задълженията за издръжка, следва да се разгледат хронологично и заедно с другите събрани
доказателства. С превод от 10.9.2015г.с подател сестрата на ищеца, в полза на М. Е. , при
основание „паричен превод“ е преведена сумата 200 лева, с превод от 27.10.2015г. С. Е. е
наредил в полза на М. Е. сумата 400 лева, с вписано основание „паричен превод“, с превод
от 11.11.2015г. с подател сестрата на ищеца, в полза на М. Е. , при основание „паричен
превод“ е преведена сумата 200 лева; с превод от 14.12.2015г., с подател сестрата на ищеца в
полза на М. Е. , при основание „паричен превод“ е преведена сумата 200 лева.
С два превода, наредени на 27.2.2016г. от по 400 лева, сестрата на ищеца е наредила в
полза на М. Е. сумата от по 400 лева, като основание е посочено „издръжка дете С. Е.“.
СРС намира, че с представените разписки се установява изпълнение на задължението
на С. Е. за заплаща месечна издръжка на А. Е., от по 200 лева на месец, поради следното.
Нито един от преводите не е оспорено да е получен от страна на М. Г. – процесуалният й
представител оспорва преводите да погасяват задължение за издръжка на А..
С превода от 8.2013г. се установява начин на прехвърляне на средства от страна на С.
Е. на М. Е.. С. Е. има задължението да плати издръжката на А. чрез майка й.
Към 10.2015г., когато е приключено съдебното дирене по делото за развод,
9
родителите са били във фактическа раздяла.
Следователно, при липсата на оспорване от страна на майката, че сумите, преведени
след 10.2015г. са получени от нея, тежестта на доказване е обърната – майката, законен
представител на кредитора, която е във фактическа раздяла с бащата – длъжник по
задължението за издръжка на детето и който няма задължение, след фактическата раздяла, да
поема част от разходите на семейството или да дава средства на майката за друго, носи
тежестта да докаже, включително чрез провеждане на непълно доказване, че с получените
след 10.2015г. средства от С. Е., й е заплатено нещо различно от издръжката на детето, по
аргумент от разпоредбата на чл.32,ал.1 СК. С фактическата раздяла на съпрузите отпада и
връзката на общност, респективно – основанието всеки от съпрузите да поема равна част от
разходите, свързани с общността, която е разпадната, поради което и не може да се приеме,
че ответницата, дори непълно е доказала личното си основание да получи суми от ищеца
след фактическата раздяла с него.
Сумата, посочена в преводите, съвпада с определената от съда издръжка 200 лева,
поради което и по аргумент с посочените по – горе разпоредби, следва изводът, че с
преводите, извършени от 10.2015г. до 2.2016г./двата превода, с основание „издръжка дете С.
Е., наредени от сестрата на ищеца/, се погасяват част от задълженията по решението за
заплащане на издръжка.
Действително, преводите са извършени със закъснение, но това обстоятелство е
относимо към иска за лихва, респективно – забавата на ищеца, а не с иска за главница –
както се посочи по – горе, задължението на родителя за издръжка произтича от закона, не от
съдебното решение, а с последното, се определя период преди предявяване на иска, за който
не е платена издръжката /чл. 149,ал.1 СК, или т.нар. издръжка за минало време/ от родителя,
както и се придобива изпълнително основание за принудителното й събиране.
На 17.3.2017г. С. Е. е наредил, чрез услугата на уестърнюниън в полза на М. Е.
сумата 600 лева, като е посочено, че се извършва паричен превод, като относими са горните
разсъждения на съда, поради което следва да се приеме, че същите средства са в погашение
на задължението на Е. да плати издръжка от по 200 лева на месец. Този извод се подкрепя
косвено и от изявлението на М. Г. в исковата молба по чл.132 СК против С. Е., в която е
посочено, че до 2.2017г. издръжката е плащана, но нередовно и не се оборва от останалите
събрани по делото доказателства.
Ето защо, следва да се приеме, че ищецът е заплатил със сочените парични преводи:
сумата 400 лева с превод от 27.10.2015г. ; сумата 200 лева с превод от 11.11.2015г. с подател
сестрата на ищеца; сумата 200 лева с превод от 14.12.2015г., с подател сестрата на ищеца в
полза на М. Е. , и с два превода, наредени на 27.2.2016г. от по 400 лева, 800 лева.
Към 10.2015г., ищецът има задължение за месеци от 6.2015г. до 9.2015г.
включително, от по 200 лева, или сумата от 800 лева, следователно, с посочените от съда
плащания, закъсняло и частично се погасяват вземанията на детето, като приложима е
разпоредбата на чл.76 ЗЗД. Към 27.10.2015г. /ден след приключване на устните състезания
10
по гр.д.№ 26498/2015г./, ищецът все още няма задължения за разноски и лихви, защото
решението не е влязло в сила, следователно приложима е разпоредбата на чл.76,ал.1 ЗЗД.
При липса на изявление, приложимо е изречение 2, поради което погасява се най- старото
задължение за главница – задълженията са еднородни, поради което няма по –
обременително, следователно, приложима е разпоредбата на изречение 3 и се погасява
задължението за месец 6.2015г., което следва да се приеме за „най – старо“ по смисъла на
разпоредбата. По същите съображения, с плащането, наредено на 11.11.2015г., следва да се
приеме, че ищецът е погасил задължението за 7.2015г., с плащането на 14.12.2015г.-
задължението за м.8.2015г., с плащанията на 27.2.2016г.- на обща стойност 800 лева, -
задълженията за месеците 9., 10.11.12.2015г.
Върху тези главници се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
защото плащането е закъсняло.
С плащането, наредено на 17.3.2017г., по същите доводи, ищецът е погасил
задълженията си за 1.2016г., 2.2016г. и 3.2016г./общо 600 лева/, като върху тези главници се
следва обезщетение за забава.
През 1.2020г., ищецът е заплатил издръжка от 1000лева, като основанието за плащане
е посочено „издръжка А. 2018г.“ Към 1.2020г., ищецът има задължения за лихва за забава,
както и за главница за издръжка, за период от 4.2016г. до 1.2020г. Двете задължения – за
главница и лихва, са еднородни, по смисъла на чл.76 ЗЗД, поради което следва да се зачете
изявлението, съгласно ал.1,изр.1 на същата разпоредба, на длъжника, с което сочи кои
вземания погасява. Ищецът сочи, че погасява задължения за 2018г. За 2018г., задълженията
за 12 месеца възлизат на 12*/200 лева, тоест – 2400лева, следователно, по посочените по –
горе мотиви на съда, следва да се приеме, че с плащането през 1.2020г., ищецът погасява
издръжка за 5 месеца от месец януари до месец май на 2018г, включително. Върху
издръжката за тези месеци се следва обезщетение за забава, защото плащането е закъсняло.
Последният доказан паричен превод е от 16.6.2020г.- за сумата 300 лева, към която
дата ищецът има задължения както за главница, така и за лихва върху нея. Следователно, по
посочените по – горе мотиви, с това плащане се погасява вземането за издръжка за 4.2016г.,
и 100 лева от вземането за издръжка за 5.2016г.
Останалото вземане, предмет на изпълнителния лист е изцяло дължимо от ищеца,
поради следното.
Както се посочи по – горе, Семейният кодекс не предвижда начин на заплащане на
издръжката, нито страните по споразумението- родителите на детето, са определили начин
на изпълнение. Следователно, приложими са общите правила.
Разпоредбите на чл.68,ал.1,б.а ЗЗД предвижда местоизпълнение на паричните
задължения в местожителството на кредитора, по време на изпълнение на задължението, а
по аргумент за противното от разпоредбата на чл.69 ЗЗД, когато задължението е със срок,
самият срок „кани“ длъжника да изпълни. Разпоредбата на чл.146,ал.1 СК предвижда
ежемесечно изпълнение на задължението за издръжка, като при съобразяване на
11
постановеното в съдебното решение по гр.д.№ 29498/2015г., че издръжка от по 200 лева на
месец се дължи от 1.6.2015г., се налага извод, че ищецът Е. дължи издръжка на дъщеря си на
всяко първо число, считано от датата 1.6.2015г.
Определяне на начин за изпълнение е допустим, по споразумение между кредитор и
длъжник. Че такова съгласие е постигнато се домогва да докаже ищецът, ангажирайки
доказателства във връзка с проведеното друго производство по дело № 56306/2019г,
постигнато към 20.7.2020г./датата на молбата за отказ от иска, с приложено писмено
извънсъдебно споразумение по делото/, както и със свидетелските показания на свидетеля
***/адвокат на М. Г./, свидетеля *** /втори съпруг на М. Г./ и обясненията на М. Г.,
изслушани от съда в о.с.з. от 13.3.2025г. От съвкупното им обсъждане се налага извод, че
към 7.2020г., законният представител на детето – майката, е заявила пред другия му родител
- бащата, че няма да търси издръжка. Разпоредбата на чл.147 СК предвижда, че отказът от
издръжка за бъдеще време е нищожен, следователно, майката не може валидно, от името и
за сметка на детето си, да направи изявление, с което се отказва за в бъдеще да търси
издръжка от родителя, който я дължи. Относно твърдението на ищеца, че отказът касае
издръжка за минало време, то изявление в този смисъл не се доказа да е правено от страна на
майката.
С точка IV от Постановление на Пленума № 5/6.11.1970г. на Върховния съд, се е
приело, че :
„Допустимо е споразумение между двамата родители във връзка с плащането на
издръжката и размера й, когато то не накърнява интересите на децата.
Поради това родителите могат да постигнат съгласие единият от тях да поеме
цялата издръжка, като заплаща и дела на другия, или да поеме по-голям дял от тази
издръжка. В случая не е налице отказ от издръжка на нуждаещия се, защото при това
споразумение той получава пълната си издръжка.
Допустимо е също споразумение, при което всеки родител се съгласява да
издържа това дете, което е при него, без да заплаща за другото дете, което живее при
другия родител. Такова споразумение също така не засяга правото на децата да ползват
издръжка, а се отнася само до изпълнението на задължението (чл. 73 ЗЗД). Във всички
тези случаи обаче съдът е длъжен да преценява споразумението с оглед на това да не
бъдат децата лишени от пълна издръжка. Ако такива споразумения накърняват
интересите на децата, те не могат да бъдат одобрявани от съда.“
С прилагане на тези приети общи положения от Върховния съд, практиката приема,
че е допустимо двамата родители да постигнат споразумение, че издръжката на детето ще се
поеме изцяло от единия родител, включително родителят, при който живее детето. По делото
се установява изявление на майката, че няма да търси издръжка от бащата, но не и
споразумение, че тя ще поеме цялата издръжка на детето. Не е налице „споразумение“, а
изявление на законовия представител на кредитора, и то с цел снабдяване със съгласието на
другия родител за пътуване на детето.
12
Не може да се приеме за доказано, също така, че със споразумението, сключено със
свидетеля ***, ищецът е прехвърлил на него своето, лично, непрехвърлимо задължение да
заплаща издръжката на детето си. Както се посочи по – горе, за да е противопоставимо на
кредитора- детето, такова споразумение, то същото следва да е сключено или с
кредитора/детето, чрез законния му представител/, или между двамата родители.
Споразумение между родителя, който дължи издръжка, и трето на отношението родител –
дете, лице, има последицата на чл.74 ЗЗД, което е неотносимо към настоящия спор, защото
нито от разпита на свидетеля ***, нито от останалите доказателства, се установи плащане на
конкретни парични суми от страна на свидетеля ***, съставляващи издръжката на А.,
дължима от баща й. Изявлението на свидетеля ***, че покрива всички разходи на А.,
включително за английски, екскурзии, всичко, не е годно да докаже твърдението на ищеца,
че *** е заплащал ежемесечно определената от съда сума 200 лева. По – скоро казаното от
*** сочи на нормално поведение на лице, което живее с детето на съпругата си.
При съобразяване на обстоятелството, че за да е противопоставимо такова
споразумение, същото следва да е сключено с кредитора / обстоятелство, което се прие за
недоказано по делото/, и за да има погасителен ефект, то следва да се установи реално
изпълнение от страна на лице, различно от длъжника, на кредитора – обстоятелство, което
остана недоказано по делото, то и не може да се приеме за доказано твърдението на ищеца,
че се е „уговорил“ издръжката на детето да се заплаща от втория съпруг на майката, още по
– малко следва извода, че уговорките на двамата бащи имат погасителен ефект спрямо
задължението по съдебното решение. Не води до различен извод казаното от свидетеля ***,
че през 2024г., когато се видял със С., му споделил, че е дотук, че вече не вижда сина си ***,
нито А., поради което и не може да му съдейства за дъщеря му, а следва да събира средства
за адвокати, заради развода с М., като ищецът Е. му дал сумата 2600лева, като му казал, че
има задължение към него. Свидетелят *** първоначално сочи на съда, че сумата е предадена
като помощ, защото С. Е. му бил благодарен, а после, на уточняващ въпрос, отговаря, че С.
се чувствал задължен. Изложеното сочи на твърде слаба връзка между постигнатите между
двамата бащи уговорки, и по – вероятния извод, че С. Е., имайки възможност да помогне на
***, му е предоставил сумата, за да наеме адвокат по бракоразводното дело с М..
Ето защо, ищецът дължи издръжка, извън изрично посочената от съда по – горе.
Искът, заявен на главното твърдение – плащане, следва да се уважи, за общата сума
2000лева – дължима издръжка за месеците от 6.2015г.-3.2016г. , 200 лева за м. 4.2016г., и 100
лева от вземането за издръжка за 5.2016г; 1000лева, за 1. до 5.2018г. или за общата сума
3300 лева.
Не се доказа плащане на което и да е задължение за лихва за забава върху главницата,
като всяко вземане на ответницата се дължи от 1.число на месеца, за който се дължи
издръжката, поради което и претенцията за признаване недължимостта на лихвите, поради
плащане, е неоснователна.
По иска, заявен на евентуалното основание – погасителна давност.
13
На основание разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД, давността за вземането, установено със
съдебно решение, е всякога петгодишна. Неприложима е разпоредбата на чл.115,б.а ЗЗД,
която предвижда, че между родител и дете, когато родителят упражнява родителските права,
давност не тече, защото упражняването на родителските права върху А. е предоставено на
майката, а не на бащата, поради което и теченето на давностния срок не е спряно.
Към 7.2024г., датата на образуване на изпълнителното дело, с налагане на запор на
вземанията на ищеца към кредитни институции, в погасителна давност са всички вземания
на ответницата, с настъпил падеж към 7.2019г.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС
изрично се посочва, че подаването на молба за образуване на изпълнителното дело,
проучването на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността за вземанията. В настоящия случай, съдебният изпълнител е наложил
запор на вземане, поради което и давността за вземанията след 7.2019г., е била прекъсната.
Съобразено с изложеното по – горе, искът за признаване, че принудителното изпълнение на
вземане за: 100 лева, остатък от издръжка за м.5.2016г., за издръжка за 6.2016г.-12.2017г. за
сумата 3800лева, както от 6.2018г. до 7.2019г. в общ размер 2800лева, е основателен- за
сумата от 6700лева. За останалата част от заявения период, за който по – горе се прие, че е
налице плащане, искът, заявен на основание давност, следва да се остави без разглеждане –
не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му, защото е уважен на главното
основание.
На основание чл.119 ЗЗД, в погасителна давност са вземанията за обезщетение за
забава върху всяка главница за издръжка, която е в погасителна давност, като за исковия
период, съотнесено с предявената претенция по молба – уточнение от 24.10.2024г., за лихва
за период 1.6.2015г.- 1.7.2019г., същата възлиза на 5100,25 лева, за която искът е
основателен, като за останалата част от заявения размер, искът, заявен на основание
давност, следва да се остави отхвърли, защото съдът прие, че лихва за забава не е
платена,плащанията често са в забава, като падежът на вземането е 1- во число на
съответния месец, за който издръжката се дължи, поради което и ищецът изпада в забава на
2- ро число на съответния месец, тоест се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждането му, а същият е неоснователен за горницата.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, като ответната
страна не направи изявление за присъждане на разноски.
Ищецът представи списък по чл.80 ГПК, с който се описва платено адвокатско
възнаграждение от 2400лева, в брой, при сключване на договора. Ответната страна възрази,
че същото се следва за двама адвокати, както и че същото е прекомерно. Първото
възражение е неоснователно – договорът е сключен само с адвокат С., която
преупълномощава адвокат Б.. Тоест, при сключване на договора, ищецът заплаща
възнаграждение не защото ще бъде защитаван от двама адвокати.
По довода за прекомерност на възнаграждението, и довода на защитата на ответника,
14
че Наредбата е отменена. След решение на СЕС по дело С – 438/2022г., с което се прие, че
съдът следва да откаже прилагане на вътрешноправна уредба, която предвижда минимални
размери на адвокатските възнаграждения, като съдът е задължен да не присъжда по – ниско
от предвиденото в тази уредба възнаграждение, противоречи на конкуренцията, и съдът
следва да откаже да го приложи, в ДВ бр.14/2025г., освен, че се преименува Наредбата, се
прие § 1а от ДР на същата, с разпоредбата на ал.2 от която се направи опит да се даде
легална дефиниция на понятието „фактическа и правна сложност на делото“. Със същото
изменение, минималните размери, дължими съответно на интереса, не са премахнати.
Настоящият съдебен състав, по възражението на ответната страна, намира, че
съгласно нормативният акт от по – висок ранг / чл.78,ал.5 ГПК/, е допустимо съдът да
намали по възражение на насрещната страна, платено възнаграждение, в случай, че същото
е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водещо, при преценката
на съда, е именно дали делото е с фактическа и правна сложност, а не приетото в Наредба,
че на адвоката се дължи минимум, който не може да бъде прекрачен от съда, предвид
доводите на СЕС в посоченото решение.
СРС намира, че настоящото производство се отличава и с фактическа, и с правна
сложност, в сравнение с други производства по чл.439 ГПК, които се концентрират около
извършените действия от взискателя по прекъсване на давността, често – свързани с
перемпцията. Макар по делото да са проведени само две открити съдебни заседания,
събирани са множество доказателства, продължителността на откритите съдебни заседания е
по – дълга от стандартното, оспорванията са повече. Интересът по делото възлиза на
интереса по главния иск /20916,22 лева/, а не на интереса по главния, и евентуалния, взети
заедно. Искът по чл.439 ГПК е един, отрицателен установителен, по който иск, ищецът
твърди недължимост на вземането, което се изпълнява принудително, а ответникът следва да
изчерпи основанията си, на които счита вземането за дължимо. Ето защо, обстоятелството,че
ищецът е посочил две основания – плащания и давност, не води до различен извод,
„интересът“ се формира по главния иск, който е на по – висока стойност. На основание
чл.7,ал.2,т. 3 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
1382,46 лева, като при съобразяване на по – високата фактическа и правна сложност на
делото,посочена по – горе, СРС приема, че възнаграждение от 2000лева, отговаря на
„легитимния интерес“, съответствие с приетото в решение на СЕС по дело С – 438/2022г и
използва тази сума за база.
При съобразяване на изложеното, на ищеца се следва сумата от 1443,88 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, на страните следва да бъдат разпределени: 836,65 лева
държавна такса и платено възнаграждение за вещо лице- 452 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
15
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл.439 ГПК, че С. И. Е.
ЕГН ********** с адрес *** не дължи на А. С. Е. ЕГН **********, чрез майка и законен
представител М. Й. Г. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от общо 3300лева – платена
издръжка за месеците от 6.2015г.-4.2016г. , 100 лева от вземането за издръжка за 5.2016г; и
главница за издръжка за месеците от януари до май 2018г. , за която сума по гр.д.№
26498/2015г. от СРС, 91- ви състав е издаден изпълнителен лист на 1.7.2024г, и е образувано
изпълнително дело № 1342/2024г. по описа на СИС при СРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения
главен иск за признаване недължимостта, поради плащане на главницата за разликата над
уважения размер 3300 лева до пълния предявен размер на вземането 12335,50 лева,
съставляваща издръжка за период от 6.2016г. до 12.2017г. и от 6.2018г. до 21.7.2020г., както и
за сумата 3209,23 лева-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
главници за период 1.6.2015г. до 21.7.2020г., и сумата 5371,49 лева, обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху месечните главници за период 22.7.2020г до 1.7.2024г.
ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание чл.439 ГПК, че С. И. Е. ЕГН
********** с адрес *** не дължи чрез принудително изпълнение, поради изтекла
погасителна давност, на А. С. Е. ЕГН **********, чрез майка и законен представител М. Й.
Г. ЕГН ********** с адрес ***, главница от 6700лева , от които 100 лева, остатък от
издръжка за м.5.2016г., издръжка за 6.2016г.-12.2017г. в общ размер 3800лева, както и от
6.2018г. до 7.2019г. в общ размер 2800лева, обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху посочените главници, за период 1.6.2015г.- 1.7.2019г., в размер 5100,25 лева, за
която сума по гр.д.№ 26498/2015г. от СРС, 91- ви състав е издаден изпълнителен лист на
1.7.2024г. и е образувано изпълнително дело № 1342/2024г. по описа на СИС при СРС, като
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения евентуален иск за признаване за установено, че
принудителното изпълнение на вземанията за главница за период 1.6.2015г.-1.7.2019г. е в
погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, за признаване за
установено, че С. И. Е. ЕГН ********** с адрес *** не дължи чрез принудително
изпълнение на А. С. Е. ЕГН **********, чрез майка и законен представител М. Й. Г. ЕГН
********** с адрес *** горницата над уважения размер 5100,25 лева – обезщетение за забава
върху главницата за всяка отделна месечна вноска за издръжка за период 1.6.2015г-
1.7.2019г. до пълния предявен размер на претенцията от 7460,06 лева, за които суми по гр.д.
№ 26498/2015г. от СРС, 91- ви състав е издаден изпълнителен лист на 1.7.2024г и е
образувано изпълнително дело № 1342/2024г. по описа на СИС при СРС.
ОСЪЖДА А. С. Е. ЕГН **********, чрез майка и законен представител М. Й. Г.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С. И. Е. ЕГН ********** с адрес *** сторените
разноски от 1443,88 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, А. С. Е. ЕГН **********, чрез майка и законен
представител М. Й. Г. ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
Софийски районен съд сумата от 604,01 лева държавна такса и 232,54 лева възнаграждение
за вещо лице.
16
ОСЪЖДА С. И. Е. ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
Софийски районен съд сумата от 326,32 лева държавна такса и 125,68 лева възнаграждение
за вещо лице
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17