Решение по дело №1141/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от В. К. В. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. С. П., с посочен в жалбата съдебен адрес [населено място], ***, против Решение № 152/01.10.2024г., постановено по АНД № 558/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Оспорващата счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснато от въззивния съд нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяването му, касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В жалбата са изложени съображения за несъобразяване от районния съд на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, като се сочи, че с изтичането на предвидените в посочената разпоредба давностни срокове се погасява възможността на административнонаказващият орган да реализира правомощията си, да издаде санкционен акт спрямо оспорващата. На следващо място се сочи, че от представените по делото доказателства нарушението се явявало и недоказано, тъй като от намиращото се в кориците на въззивното дело статично изображение на нарушението не можело да се визуализират и разчетат в цялост буквите и цифрите от регистрационния номер на заснетото моторно превозно средство. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение.

В съдебно заседание оспорващата редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба-становище с подробни доводи за отмяна на решението на районния съд и на ЕФ, които са идентични с тези изложени в касационната жалба. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, съобразно приложен списък.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представени по делото писмени бележки и отговор по касационната жалба са наведени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за основателна. Предлага да се отмени решението на Районен съд – Свиленград и издадения електронен фиш по съображения за приложимост на чл.34 от ЗАНН.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С оспореното решение състав на Районен съд – Свиленград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на В. В. за извършено нарушение по чл. 139, ал.6 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал.3, вр. чл. 187а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 300 лв., както и 10 лв. – такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗДвП. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 12.09.2022г. в 20.14 часа в извъннаселено място, а именно: по автомагистрала (АМ) „Марица” – А 4 (Пловдив – Стара Загора – Харманли – Свиленград – граница Турция), при км. 89+476, на територията на [населено място], което попада на територията на община Свиленград, област Хасково, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20381 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни), е регистрирано и заснето движещото се в посока нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС) – лек автомобил [Марка], модел *** с държавен регистрационен № ********, с технически допустима максимална маса 1 860 кг, брой оси 2, екологична категория: евро 3 – собственост на В. В. (видно от Справката за собствеността), за което не е заплатена дължимата пътна такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП - нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. След обработване на информацията от заснемането, от АПИ на В., в качеството и на собственик на ПС е издаден процесния ЕФ № **********, изготвен по образец.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, като същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички изискуеми по закон реквизити. Приел е, че съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП за движение на ППС с обща техническа допустима маса до или равна на 3.5 тона се дължи заплащането на винетна такса. Посочил е, че съгласно чл.139, ал.6 от ЗДвП е въведено изрично задължение за водача на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС, като при незаплащането и намира приложение санкционната разпоредба на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Посочил е, че при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата винетна такса, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал.3 от ЗДвП. От събраните доказателства е направил извод, че пътят, по който се е движило процесното ППС е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължи такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. Счел е, че от доказателствата се установява също, че на процесната дата и място, ППС се е движело по платената пътна мрежа, без за него да е заплатена дължимата пътна/винетна такса, според категорията му. На база последното е направил извод, че безспорно е извършено нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, както и че правилно е приложена санкционната норма на чл. 179, ал.3 от ЗДвП. Счел е още, като е изложил подробни мотиви, че обжалваният ЕФ отговаря на изискванията на чл. 189ж от ЗДвП и е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на АПИ. Посочил е изрично, че не са представени доказателства от страна на жалбоподателката за твърдяното заплащане от нейна страна на винетна такса в размер на 97 лв. Изложил е аргументи за липса на предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложение на чл.28 от ЗАНН. При тези мотиви районният съд е потвърдил обжалвания електронен фиш.

Решението е неправилно, по следните съображения:

Следва да бъде посочено, че спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав на съда съобрази Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г.

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

С оглед изложеното и при съобразяване на обстоятелството наложеното наказание противоречи ли с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, следва да се има предвид и дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по КАНД№997/2022г. на Административен съд – Хасково. В Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.179, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „глоба“ във фиксиран размер от 300лв., противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която норма, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушение на националните разпоредби, предприети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Следва да се посочи, че по силата на чл. 663 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Свиленград електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от ППС за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, респ. решението на Районен съд Свиленград е неправилно и следва да бъдат отменени само на това основание, без да бъдат коментирани другите наведени в касационната жалба доводи.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени направените разноски пред районен съд и касационната инстанция. По делото е представен списък на разноски, от който е видно че жалбоподателката е заплатила сумата 400лв., за адвокат в производството пред РС Свиленград и 400лв. пред настоящата инстанция. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но същото все пак е съобразено с минималното възнаграждение, предвидено в Наредба №1/2004г., за този вид дела. С оглед изложеното, съдът намира, че на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в поискания размер, който както бе посочено е определен съгласно Наредбата, а именно по 400лв. за процесуално представителство пред РС Свиленград и Административен съд Хасково или общо в размер на 800 лв. за двете съдебни инстанции.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.1, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №152 от 01.10.2024г., постановено по НАХД № 558 по описа за 2024 г. на Районен съд – Свиленград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 179, ал.3, във вр. с чл. 187а, ал.1 от Закона за движението по пътищата на В. К. В., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, както и 10 лв. – такса по чл.10а, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати в полза на В. К. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, направените разноски в размер на 400 лева в производството пред Районен съд Свиленград и 400 лева в производството пред Административен съд Хасково, общо в размер на 800 за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.