РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Перник , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500535 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Х. П. чрез адв. В.К. срещу решение № 608
от 26.03.2020 г. по гр.д. № 5870/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, в частите
му, в които е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.200 от КТ за
разликата над уважената претенция от 6000 лева до сумата от 25000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически дискомфорт, причинени от трудова злополука, настъпила на
*** г., както и за разликата над уважената претенция в размер на 806.56 лева до сумата
от 2693.94 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от ***
г. до 19.01.2019 г., представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение,
което ищецът би получил, ако не бе претърпял трудова злополука.
Решение № 608 от 26.03.2020 г. по гр.д. № 05870/2019 г. на ПРС е влязло в
законна сила, като необжалвано, в частите на уважената претенция за следните суми: 1)
уважената претенция от 740 лева, представляваща обезщетение за забава на вземането
за обезвреда на неимуществените вреди, считано от *** г. до 11.10.2019 г.; 2) в
отхвърлената част на обезщетението за забава на вземането за обезвреда на
неимуществените вреди, считано от *** г. до 11.10.2019 г. за разликата от 740 лева до
предявения размер от 3083.33 лева; 3) уважената претенция от 70.93 лева,
представляваща обезщетение за забава на вземането за обезвреда за имуществените
вреди за периода от *** г. до 19.01.2019 г., представляващо разликата между брутното
трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако не бе претърпял трудова
1
злополука, считано от *** г. до 11.10.2019 г.; 4) в отхвърлената част за разликата от
70.93 лева до предявения размер от 257.57 лева представляваща обезщетение за забава
на вземането за обезвреда за имуществените вреди за периода от *** г. до 19.01.2019 г.,
представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би
получил, ако не бе претърпял трудова злополука, считано от *** г. до 11.10.2019 г.
По реда на чл.250 от ГПК по гр.д. № 05870/2019 г. на ПРС е постановено и
решение № 116 от 27.07.2020 г., с което е допълнено решение № 608 от 26.03.2020 г. по
гр.д. № 05870/2019 г. на ПРС, като е осъден “Ангро Трейд” ООД да заплати на Г.П.
законната лихва върху главницата от 6000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически дискомфорт,
причинени от трудова злополука, настъпила на *** г., считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като “Ангро Трейд” ООД е
осъден да заплати на Г.П. законната лихва върху главницата от 806.56 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от *** г. до 19.01.2019
г., представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът
би получил, ако не бе претърпял трудова злополука, и обезщетение за безработица,
което получава за същия период, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Това решене не е обжалвано от страните,
поради което е и влязло в законна сила.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от
ЗЗД, като се твърди, че не е съобразено здравословното състояние, тежестта на
увреждането, страданията и трудностите, които търпи и понастоящем П.. Релевира се
неправилно прилагане на разпоредби на КТ относно изчисляването на обезщетенията,
както и неправилна преценка на събраните гласни доказателства и експертизи.
Възразява срещу изводите на ПРС за наличие на съпричиняване. По подробно
изложените във въззивната жалба доводи и аргументи се иска отмяна на решението в
обжалваните части и уважаване на исковете до пълния им предявен размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, “Ангро Трейд” ООД е депозирал отговор по
жалбата, с който е оспорил същата, като по изложените в отговора доводи и аргументи
се иска потвърждаване на оспореното решение.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано въз основа искова молба от Г.
Х. П. против “Ангро Трейд” ООД. Ищецът претендира присъждане на обезщетение в
размер на 25000 лева за неимуществени и имуществени вреди в резултат на трудова
злополука станала на *** г., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на
2693.94 лева, за разликата между полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност и брутното трудово възнаграждение.
2
Ответникът оспорва иска, като прави възражение по чл.201 от КТ за допусната
от ищеца груба небрежност, тъй като се е возил странично на капака на двигателя на
мотокара, без да има седящо място за него и при слизането е скочил в движение.
Пострадалият грубо е нарушил инструкциите и правилата за експлоатация на
мотокари, с което твърди че 95 % е допринесъл за настъпването на злополуката. Счита,
че не е установено фрактурите да се дължат на инцидента. Излага становище, че е
завишено претендираното обезщетение за неимуществени вреди и излага доводи, че
обезщетение за имуществени вреди следвало да се изчислява на базата на нетното
трудово възнаграждение. С допълнителна молба пояснява, че ищецът е направил
изявление, че е обезщетен за всички вреди, причинени от злополуката.
Първоинстанционният съд частично е уважил така предявените искове, като е
приел, че ищецът е претърпял трудова злополука на *** г., при която е пострадал, и че
сумата от 18000 лева е справедлив размер за репариране относно претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания, както и психически и емоционален
дискомфорт, заради ограниченията, които е търпял в ежедневието. Приел е за
основателно възражението на ответника по чл.201 от КТ, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, като е счел, че същият е допуснал груба
небрежност, като се е качил на мотокара, за да се вози и впоследствие е скочил в
движение, поради което е приел, че е налице 2/3 съпричиняване от страна на ищеца, и
обезщетението за неимуществени вреди е намалил до размер на 6000 лева, като за
разликата от тази сума до предявения размер от 25000 лева е отхвърлил иска. Намерил
е за частично основателни и исковете за имуществени вреди по чл.200, ал.3 от КТ, като
ги е уважил за сумата от 2419.69 лева, за периода от *** г. до 19.01.2019 г.,
представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би
получил, ако не бе претърпял трудова злополука и обезщетението за безработица,
което получава за същия период, която сума е намалил с 2/3 (степента на
съпричиняване), и е присъдил същото в размер на 806.56 лева.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/
доказване по правилата на чл.154, ал.1 от ГПК следните материални предпоставки: 1)
трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и
страдания, както и твърдените имуществени вреди и 3) причинно – следствена връзка
между злополуката и причинените вреди, т.е. причинените болки и страдания и
имуществени вреди да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е
настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на
работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той, негов
орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл.200,
ал.2 от КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал.1 от КТ е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие
при самонадеяност (т.нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на
вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл.201, ал.2 от КТ е използван
терминът "груба небрежност") отговорността на работодателя може само да бъде
намалена.
3
С оглед характера на оплакванията спорните въпроси между страните, въведени
с въззивната жалба, само по отношение на които въззивният съд следва да се произнесе
по аргумент от чл.269, изр.2 от ГПК, се съсредоточават върху обстоятелствата относно
справедливия размер на имуществената отговорност на работодателя за претърпените
неимуществени вреди, налице ли е проявена от ищеца “груба небрежност” при
настъпване на трудовата злополука, както и досежно начина на формиране размера на
претърпените от въззивния жалбоподател имуществени вреди, представляващи
разликата с получените от НОИ обезщетения.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за основателност
на исковата претенция, основана на чл.200, ал.1 от КТ, като счита, че същият е
направен в съответствие на събраните по делото доказателства и материалния закон.
Установено е по категоричен начин от представените писмени доказателства, а и това
обстоятелство не е спорно по делото, че към датата на трудовата злополука ищецът е
работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност “***”, с място на
работа в ***, по силата на сключен между страните на *** г. трудов договор.
Трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на *** г. по взаимно съгласие
на страните. Установява се също така, че на *** г., преди започване изпълнението на
трудовите си задължения, ищецът решил да се придвижи до работното си място, като
седнал странично на капака на двигателя върху мотокара и се возил върху него. По
време на маневра /завой/ е слязъл, като управляващият мотокара не е имал видимост
към него, и задна дясна гума е минала през десния му крак. Вследствие на това е
получил ************************************. Злополуката е призната за трудова
по надлежния ред - с влязло в сила разпореждане № *** г. на ТП на НОИ гр. П., за
което също няма спор между страните.
Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО има двойствено значение – от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ
за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука, като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение, в който смисъл е решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. №
599/2009 г. на ВКС.
Целта на обезщетението по чл.200, ал.1 от КТ е да репарира работника или
служителя за причинените му в резултат на претърпяната трудова злополука
неимуществени и имуществени вреди. Следователно, предмет на обезвреда са само
тези вреди, които са в причинно - следствена връзка с претърпяната трудова злополука.
От изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно – медицинска
експертиза се установява, че в резултат на инцидента ищецът е получил
******************************. Получената травма наложила ищецът да бъде
опериран в деня на инцидента, при която медицинска интервенция било извършено
***********************************. От извършените две операции вещото лице е
констатирало, че са останали два постоперативни белега с по-тъмен цвят от вършаната
страна с дължина 15 см, а от вътрешната страна – 10 см., които представлявали лек
козметичен дефект за областта. Относно търпените от ищеца болки и страдания,
вещото лице е посочило, че по време на първата операция ищецът не е изпитал болки,
като постоперативно е търпял по-силни болки и страдания в началния период и
4
постепенно с времето до отстраняването на конците, болките били намалели. Съгласно
заключението, обичайният срок за възстановяване при такива счупвания, е за около 6-8
месеца. Възникналата при ищеца временна нетрудоспособност за периода от *** г. до
19.01.2019 г. е от 180 дни, като за първите 45 дни ищецът ходил с две патерици, а след
това още около един месец с една патерица. В първите 20-30 дни П. е търпял
ограничения в битово и хигиенно отношение, за което се е нуждаел от чужда помощ.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че травмата при ищеца за в бъдеще
може да предизвика болезненост на мястото на фрактурата при по-тежки физически
натоварвания, както и при промяна на атмосферните условия, но този болков синдром
няма да бъде с някакъв функционален дефицит на крайника, П. ще може да се движи,
да ходи, но е възможно да се усеща болезненост в такива моменти. Относно
констатираното от вещото лице накуцване на ищеца, експерта е категоричен, че то ще
отшуми в период от 1-2 години, тъй като обема на движение на ставата е възстановен,
а фрактурата е зараснала напълно, като през този период продължавал да съществува
психологическият ефект от фрактурата.
От посоченото в съдебно – медицинската експертиза се установява, че същата е
изготвена въз основа на представената по делото медицинска документация, след
извършен от вещото лице личен преглед на ищеца и предоставената от ищеца по време
на прегледа на експерта допълнителна медицинска документация.
От показанията на разпитания свидетел Р. М. Б. – съсед на ищеца, се установява,
че през лятото на *** г. П. е претърпял злополука, което наложило неговото болнично
лечение в продължение на две седмици. Била му направена операция, а след една
година била извършена още една операция. В първите 2-3 месеца ищецът предимно
лежал, не ставал, бил постоянно на легло, подпомаган в ежедневните дейности от своя
брат и от свидетеля, който също подпомагал ищеца при закупуване на лекарства, но
основните грижи по него, били полагани от брат му. Ищецът започнал да излиза на вън
пред блока 3-4 месеца след злополуката. В началото след инцидента ищеца ходел с две
патерици, а по-късно започнал да ходи с една патерица, като и след втората операция,
също ходел с две патерици, и след отстраняването на импланта престанал да ползва
помощни средства. Ищецът споделил със свидетеля, че все още не можел да ходи
сигурно, а като ходел накуцвал и изпитвал болки.
От показанията на свидетеля Х. О. А. се установява, че на *** г. ищецът
претърпял инцидент, носел гипс на десния крак и ползвал патерици. Поради
претърпения инцидент, ищецът не излизал от къщи, като свидетеля го подпомагал чрез
покупки в отсъствие на брат му. Ищецът се придвижвал трудно, през повечето време
лежал, оплаквал се, че го боли, които болки продължили в период на една година.
От събраните доказателства чрез разпита на свидетелите И. Л. Н., заемащ
длъжността *** при ответното дружество, и Г. С., които в деня на трудовата злополука
са били на работа при ответното дружество, се установява, че при ответника на
работното място се намират само единични мотокари. И двамата заявяват, че на
мотокарите не е позволено да се вози втори човек, за което били инструктирани устно.
Съществувала писмена заповед в склада за тези забрани, като на гърба на седалката на
мотокара имало стикер с надпис и схема, забраняваща возенето на втори човек на
мотокара, а неговият водач имал задължението да преустанови движението на
мотокара, когато се качи някое лице. И двамата свидетели са възприели на *** г. как
5
ищецът се е возил на мотокара, управляван от колегата им Д. А., седнал странично на
капака на двигателя. Свидетеля Н. възприемайки този факт потърсил да изпрати
служител, който да предаде на ищеца да слезе, но докато намери такъв, настъпила
злополуката. Свидетеля С. лично възприел как ищецът скочил от мотокара, но от самия
инцидент, респ. самото прегазване на десния крак на ищеца от мотокара, няма лични и
непосредствени впечатления. Такива няма и свидетеля Н..
Безспорно се касае за трудов спор по чл.200 от КТ, като в конкретния случай се
претендират неимуществени вреди от трудова злополука, вследствие на която е
настъпила внезапно травматично увреждане при ищеца, за които работодателят
отговаря имуществено.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД, за да е налице пълно обезщетяване на
пострадалото лице, следва да бъдат възстановени всички реално претърпени вреди –
настъпилите и бъдещи, които са в пряка и непосредствена последица от настъпилата
трудова злополука. Размерът на обезщетението при причинени неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост при спазване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Справедливото определяне на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а следва да бъде
преценявано с оглед критериите залегнали в т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленума на ВС, и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
В конкретния случай, при установените по делото данни за вида и характера на
увреждането, за обективните последици от злополуката, за предприетите медицински
интервенции – извършените на ищеца две оперативни интервенции за поставяне на
планка и винтове, които по-късно са отстранени, за продължителността на лечението и
възстановителния период /общо 180 дни/, както и за негативните изживявания на
пострадалият, съдът намира, че размерът на определеното от районния съд
обезщетение в размер на 18000 лева е необосновано нисък, поради което оплакванията
за това, изложени във въззивната жалба на ищеца Г. Х. П. се явяват основателни.
Настоящият състав намира с оглед установеното по делото, че сума от 22000 лева е
достатъчна да обезщети ищеца за претърпените от него в резултат на трудовата
злополука неимуществени вреди, като при определянето му съдът съобрази възрастта
на ищеца и липсата на сериозни негативни отражения върху неговата психика. Няма
данни ищеца да е претърпял психична травма, освен изживения в момента на
злополуката, и в хода на лечението, страх и стрес, както и обичайното неудобство от
това в ежедневието си, че е имал нужда от чужда помощ, за да се обслужва. При
определяне на този размер обезщетение съдът съобрази и това, че вследствие
претърпените от ищеца оперативни интервенции са останали два постоперативни
6
белега с по-тъмен цвят от външната страна, които представляват лек козметичен
дефект за областта. Така определеният размер е съобразен с принципа за
справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, и със съдебната практика при определяне на
обезщетения при сходни увреждания. Следва да се има предвид, че в случая е налице
*********************************, което е наложило провеждането на две
оперативни интервенции. Така определеният от въззивния съд размер на
обезщетението е съобразен и с обстоятелството, че към настоящия момент движенията
в глезенната става са възстановени, а походката на ищеца е самостоятелна и без
помощни средства, вследствие на злополуката няма определен процент за намалена
работоспособност. Взета е предвид и възможността ищеца да продължава да усеща
болки при тежки физически натоварвания в мястото на счупването с лек отток, но без
особен функционален дефицит.
При определяне размера на обезщетението, настоящият състав съобрази и
продължителността на лечебния и възстановителен процес при ищеца. В резултат на
трудовата злополука той е бил 180 дни в отпуск поради временна нетрудоспособност
или за периода от *** г. до 19.01.2019 г. Съдът съобрази констатираното от вещото
лице – медик накуцване при ищеца към момента на извършения от него преглед, което
накуцване ще отшуми за периода за една – две години, в който продължава и
психологическия ефект от фрактурата.
Относно направеното възражение за съпричиняване:
Съгласно чл.201, ал.2 от КТ, определеният размер на обезщетението може да
бъде намален, ако пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката. Такова
възражение е направено от работодателя с отговора на исковата молба.
Правилно районният съд е посочил, че грубата небрежност е субективното
отношение на пострадалия към неговите действия допринасящи за настъпване на
вредоносния резултат, както и да е заел, че се тези си свои действия би допринесъл за
тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. Правилно е прието,
че работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е положил
грижа, каквато и най – небрежният би положил в подобна обстановка.
В тази връзка правилно районният съд е приел, че пострадалият е допуснал
груба небрежност, като се е качил на мотокара, за да се вози и впоследствие е скочил в
движение, като се касае за неизпълнение на трудово задължение за спазване по охрана
и безопасността на труда, което е свързано, не само с поведението на ищеца, но и с
поведението на водача на мотокара.
Действително съгласно константната съдебна практика не всяко нарушение на
правилата на безопасност на труда от страна на пострадалия съставлява основание за
намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от
негова страна за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение
(груба небрежност), съответстваща на самонадеяността (съзнавана небрежност) по
терминологията на наказателното право. Както вече се посочи, за да е налице груба
небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати.
В деня на настъпване на трудовата злополука ищецът е преминал ежедневен
7
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на
служителите в ***, за което се е подписал в приложения по делото списък на лицата
преминали ежедневния инструктаж. Начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа е бил проведен на ищеца при постъпването му на работа при ответника, за което
е издадена и нарочна служебна бележка, подписана от инструктираното лице /л.98 от
първоинстанционното производство/. Тези обстоятелства не са спорни по делото
между страните. От приложената пред районния съд заповед № *** г. /л.97 от
първоинстанционното производство/ се установява, че на основание Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, вътрешния трудов ред и Инструкция за
безопасност при експлоатация на мотокари и във връзка с предотвратяване на
произшествия и злополуки е забранено на работниците – мотокаристи да превозват
хора върху кара и виличните рогове, като е забранено на всички работници да
използват мотокарите, като превозни средства. Със същата заповед е обърнато
внимание, че предназначението на мотокарите е да се транспортират и манипулират
товари, а не да се превозват хора. Така представената заповед не е оспорена от ищеца,
нито пък има наведени доводи от негова страна за незапознаването му със същата,
респ. че не е знаел за въведената от работодателя забрана за използване на мотокарите
като превозни средства, поради което и следва да се приеме, че ищеца е бил запознат
със заповедта. Въпреки това същият е проявил груба небрежност качвайки се върху
мотокара, и използвайки го като превозно средство, което му качване не е и в интерес
на преките му трудови задължения, произтичащи от длъжностната му характеристика,
с която също е запознат. При това положение и следва извода, че ищецът сам се е
поставил в ситуация на повишен риск. При грубо нарушаване на основните правила за
безопасност и въпреки проведения му инструктаж и запознаването с въведената от
работодателя забрана, пострадалият се е качил и седнал странично върху капака на
двигателя на мотокара да се вози, решил е да слезе по време на маневра /завой/, и без
причина се е озовал в опасна близост до мотокара, поради което и неговия водач не е
имал възможност да го възприеме. Вследствие на това му поведение задна дясна гума
на мотокара е минала през десния му крак. Нарушавайки забраната за използване на
мотокара като превозно средство, въпреки запознаването му със същата и проведения
му инструктаж, той е допуснал груба небрежност – липса на елементарно внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и норми за безопасност. Предвид
изложеното правилно районният съд е приел, че вина за настъпилата злополука има и
П., като възраженията във въззивната жалба за липса на вина у ищеца за нейното
настъпване са неоснователни и недоказани.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящата инстанция счита, че
пострадалият П. грубо е нарушил правилата по безопасност , хигиена на труда и
противопожарна охрана, въпреки проведения му инструктаж и въведената забрана за
ползване на мотокара като превозно средство, поради което следва да приеме
съпричиняване в размер на 50 %, а не както е възприел районният съд 2/3, като и с 50
% следва да се намали размера на дължимото обезщетение. При това положение на
ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 11 000 лева.
По отношение обезщетението за пропусната полза:
По аргумент от чл.200, ал.3 от КТ отговорността за вреди обхваща и
пропуснатата полза, изразяваща се в разликата между получаваните от пострадалия
обезщетение за временна нетрудоспособност/пенсия за трайна нетрудоспособност и
трудовото възнаграждение, което той би могъл да получава през исковия период, ако е
8
работел на длъжността, при упражняване на която е получил увреждане на здравето
си.
Съгласно решение № 335 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2010 г., IV г.
о., ГК , трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните
възнаграждения с постоянен характер по силата на чл.66, ал.1, т.7 от КТ.
Основната заплата според легалното определение, дадено в чл.4, ал.1 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, приета с ПМС № 4/2007
г., е възнаграждение за изпълнението на определени задължения и отговорности,
присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите
стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа.
Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, които се
изплащат задължително, са определени с посочената Наредба. Такива са тези по чл.11,
чл.12 и чл.15, ал.2 от НСОРЗ. Основната заплата и допълнителните трудови
възнаграждения образуват брутното трудово възнаграждение /чл.3 от Наредбата/ и по
силата на чл.245 от КТ именно то се дължи от работодателя на работника/служителя. С
оглед на това и определянето на обезщетението по чл.200, ал.3 от КТ за пропусната
полза се извършва на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по
ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй
като по принцип данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на
работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово възнаграждение
и се удържат от него, но едва при плащането му. По същия начин, ако за
обезщетението по чл.200 от КТ са предвидени такива публични задължения, те ще се
удържат /от работодателя или от съдебния изпълнител/ от обезщетението при
изплащането му.
От представените по делото писмени доказателства и изготвената съдебно-
икономическа експертиза се установява, че за периода от *** г. до 19.01.2018 г. на
ищеца е изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 2734.86
лева, а разликата в брутното трудово възнаграждение, което той би получил за същия
периода при неговия работодател е от 2419.69 лева. Прилагайки правилно
горецитираните разяснения на ВКС, районният съд е определил размера на
пропуснатите ползи от ищеца, претърпени в резултат на трудовата злополука, като е
изчислил разликата между брутното трудово възнаграждение и полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност. Неправилно обаче е намалил същото с
2/3 /степента на съпричиняване/, и е приел, че на ищеца следва да бъде присъдено
такова в размер на 806.56 лева. С оглед приетата в настоящото решение степен на
съпричиняване от 50 %, то дължимото обезщетение за пропуснати ползи също следва
да бъде намалено с 50 %, като дължимото обезщетение за пропуснати ползи в размер
на 1209.85 лева.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че размера на това
обезщетение следва да бъде изчислено на база цялото получено възнаграждение от
ищеца за времето от *** г. до 24.07.2018 г. – основно плюс допълнително
възнаграждение.
Съгласно чл.3 от НСОРЗ брутната работна заплата се състои от: 1. основна
работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата
система на заплащане на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени
9
в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов
договор; 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в
индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
В конкретния случай, от приложения трудов договор се установява, че между
страните е уговорено трудово възнаграждение в размер на основната заплата от 900
лева. Няма уговорено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит по смисъла на чл.12 от НСОРЗ. Няма и представени
доказателства такова да е следвало да бъде начислявано и то да не е начислено от
работодателя. Доводи в тази насока не са и изложени, поради което и дължимото
обезщетение следва да бъде изчислено върху уговорената между страните основна
заплата. Правилно районният съд е приел, че полученото допълнително
възнаграждение е начислено от работодателя въз основа на пътни листа, което и не е
уговорено в трудовия договор. В същото време това допълнително възнаграждение
няма и характер на постоянно такова, а е в зависимост от изпълнението на трудовите
задължения, респ. обема на престирания от П. труд. С оглед на това правилно е
определен дължимия размер на това обезщетение, изчислено на база основната заплата
на жалбоподателя.
Предвид всичко изложено съдът намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която предявените искове с правно основание чл.
200 КТ са отхвърлени, както следва: по иска с правно основание чл.200, ал.1 от КТ - за
разликата над уважената претенция за сумата от 6000 лева до сумата от 11 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и психически
дискомфорт), получени от уврежданията от трудова злополука на *** г. и по иска п
чл.200, ал.3 от КТ - за разликата над уважената претенция за сумата от 806.56 лева до
сумата от 1209.85 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода
от *** г. до 19.01.2019 г., за разликата между брутното трудово възнаграждение, което
ищецът би получил, ако не бе претърпял трудова злополука и полученото от него
обезщетение за временна нетрудоспособност за същия период, като бъде постановено
ново, и претенциите бъдат уважени за тези разлики. В останалите му обжалвани части
решението на районния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Страните са поискали присъждане на разноски, за което пред първата и
въззивната инстанция са представили списък на разноските.
С оглед изхода на въззивното производство, ПОС следва да се произнесе по
присъдените с обжалваното решение разноски на страните, като преразпредели
разноските сторени от страните съразмерно с уважената и отхвърлена част от иска в
първоинстанционното производство.
На въззивния жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство,
следва да му бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на иска при
изхода на въззивното производство, поради което му се дължат разноски по
първоинстанционното производство в размер на 687.78 лева. При това положение
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да му заплати и сумата от 304.88 лева,
представляваща разноски съразмерно на уважената част от иска, за производството
пред районния съд, предвид присъдените такива в размер на 382.90 лева. Тези разноски
следва да бъдат възложени върху въззиваемата страна.
10
По производството пред въззивната инстанция, на жалбоподателя следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 403.55 лева, представляваща съразмерната част
на разноските пред ПОС по уважената част на жалба /1560.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС/, които разноски да се възложат върху въззиваемата
страна.
На въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство,
следва да му бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част на иска при
изхода на въззивното производство, поради което му се дължат разноски по
първоинстанционното производство в размер на 911.36 лева. При това положение
решението, в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от
1131.83 лева, представляваща разноски по производството следва да бъде отменено за
разликата над дължимите разноски от ищеца в размер на 911.36 лева съразмерно с
отхвърлената част от иска до присъдените такива в размер на 1131.83 лева.
По производството пред въззивната инстанция, на „Ангро Трейд“ ООД следва да
му бъдат присъдени разноски в размер на 985.86 лева, представляваща съразмерната
част на разноските пред ПОС по отхвърлената част на жалба /1300.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение /, които разноски да се възложат върху въззивния
жалбоподател.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК „Ангро Трейд“ ООД следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПОС държавна такса съразмерно с уважената част от иска в
размер на 216.13 лева, както и държавна такса за въззивно обжалване в размер на
108.06 лева, съразмерно с уважената част на въззивната жалба.
Воден от горното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 608 от 26.03.2020 г., постановено по гр.д. № 05870 по
описа на ПРС за 2019 г. в ЧАСТТА, с която предявените от Г. Х. П., с ЕГН
**********, с адрес *** срещу „Ангро Трейд“ ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: *** искове с правно основание чл. 200 КТ са отхвърлени, както
следва: по иска с правно основание чл.200, ал.1 от КТ - за разликата над присъдената
сума от 6000 лева до сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки, страдания и психически дискомфорт), получени от
уврежданията от трудова злополука на *** г. и по иска по чл.200, ал.3 от КТ - за
разликата над присъдената сума от 806.56 лева до сумата от 1209.85 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от *** г. до 19.01.2019
г., изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът
би получил, ако не бе претърпял трудова злополука и полученото от него обезщетение
за временна нетрудоспособност за същия период, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ангро Трейд“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. П., с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл.200, ал.1 от КТ - разликата над присъдената сума от 6000 лева до сумата
от 11 000 (единадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди (болки, страдания и психически дискомфорт), получени от уврежданията от
трудова злополука на *** г., и на основание чл.200, ал.3 от КТ - разликата над
11
присъдената сума от 806.56 лева до сумата от 1209.85 (хиляда двеста и девет лева и
осемдесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за
периода от *** г. до 19.01.2019 г., изразяващо се в разликата между брутното трудово
възнаграждение, което ищецът би получил, ако не бе претърпял трудова злополука и
полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност за същия период.
ОТМЕНЯ решение № 608 от 26.03.2020 г., постановено по гр.д. № 05870 по
описа на ПРС за 2019 г. в ЧАСТТА за разноските, с която на основание чл.78, ал.3 от
ГПК Г. Х. П., с ЕГН **********, с адрес *** е осъден да заплати на „Ангро Трейд“
ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** разликата над сумата
от 911.36 лева до присъдената сума от 1131.83 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖАДАВА решение № 608 от 26.03.2020 г., постановено по гр.д. №
05870 по описа на ПРС за 2019 г., в останалите му обжалвани части.
Решение № 608 от 26.03.2020 г. по гр.д. № 05870/2019 г. на ПРС е влязло в
законна сила, като необжалвано, в частите на уважената претенция за следните суми: 1)
уважената претенция от 740 лева, представляваща обезщетение за забава на вземането
за обезвреда на неимуществените вреди, считано от *** г. до 11.10.2019 г.; 2) в
отхвърлената част на обезщетението за забава на вземането за обезвреда на
неимуществените вреди, считано от *** г. до 11.10.2019 г. за разликата от 740 лева до
предявения размер от 3083.33 лева; 3) уважената претенция от 70.93 лева,
представляваща обезщетение за забава на вземането за обезвреда за имуществените
вреди за периода от *** г. до 19.01.2019 г., представляващо разликата между брутното
трудово възнаграждение, което ищецът би получил, ако не бе претърпял трудова
злополука, считано от *** г. до 11.10.2019 г.; 4) в отхвърлената част за разликата от
70.93 лева до предявения размер от 257.57 лева представляваща обезщетение за забава
на вземането за обезвреда за имуществените вреди за периода от *** г. до 19.01.2019 г.,
представляващо разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би
получил, ако не бе претърпял трудова злополука, считано от *** г. до 11.10.2019 г.
Постановеното решение № 116 от 27.07.2020 г. по реда на чл.250 от ГПК, с което
е допълнено решение № 608 от 26.03.2020 г. по гр.д. № 05870/2019 г. на ПРС, като
необжалвано от страните, също е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Ангро Трейд“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от
304.88 (триста и четири лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща
разноски съразмерно с уважената част на иска за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Ангро Трейд“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от
403.55 (четиристотин и три лева и петдесет и пет стотинки) лева, разноски във
въззивното производство, съразмерно с уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА Г. Х. П., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ангро
Трейд“ ООД , с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от
985.86 (деветстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) лева, разноски
във въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част на жалбата.
12
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ОСЪЖДА „Ангро Трейд“ ООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Окръжен съд – Перник държавна такса в размер на 216.13 (двеста и шестнадесет лева
и тринадесет стотинки) лева съразмерно с уважената част на иска, както и държавна
такса в размер на 108.06 (сто и осем лева и шест стотинки) лева - държавна такса за
въззивно обжалване съразмерно с уважената част на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта по иска за неимуществени вреди
по правилата на чл. 280 ГПК с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните. В останалите му части решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13