О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.
Велинград, 10.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито съдебно заседание на девети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
като
разгледа гражд.дело № 1069/2020 г.
по описа на Велинградския районен съд
Производството
е по чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството е образувано по искова
молба на С.Д.К., с която е предявен отрицателен установителен иск против „Първа
инвестиционна банка“ АД, конституирана по реда на чл. 227 ГПК в качеството й на
универсален правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД, с който се иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи сумата от 247.18 евро, в левова равностойност от 483.44
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит и
поръчителство към него от 12.11.2012 г., по погасителни вноски, с настъпил
падеж за периода от 15.08.2018г до 15.03.2019г., както и сумата от 303.77 евро
в левова равностойност от 594.12 лева, представляваща възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит и поръчителство към него от 12.11.2012г., по
погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 15.07.2017г до 15.03.2019г..
С протоколно определение от 26.05.2020
г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.2 ГПК и е
разпоредено да се извърши служебно справка за вписаните постоянен и настоящ
адрес на наследниците на починалия в хода на процеса ищец.
С определение № 389 от 09.06.2020 г.
производството по делото е възобновено и на основание чл. 227 ГПК като страни
са конституирани Ж.А.К., Д.С.К. и В.С.Г., като ищци на мястото на починалия в
хода на процеса С.Д.К.- ищец.
С протоколно разпореждане от 30.06.2020 г.
съдът е оставил исковата молба без движение, с указания за отстраняване на
нередовностите й в посочения срок, а именно конкретизиране петитум и внасяне на
държавна такса, като новоконституираните ищци са били предупредени за
последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК.
Съдът,
като съобрази изложеното намира, че дадените указания са надлежно съобщени на
ново конституираните ищци на 30.06.2020 г., по реда на чл. 51 ГПК, видно от
представените по делото пълномощни. В така предоставения срок за отстраняване
на нередовности, изтекъл на 07.07.2020 г. (работен ден), не са отстранени
нередовностите на депозираната искова молба, а именно не е внесена дължимата
държавна такса. Вместо това е постъпила молба в указания срок, с която
пълномощникът им е оспорил правилността на указанията за внасяне на държавна
такса, като се е позовал на мотивите на Решение
№83/21.03.2016 по дело №5570/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.. Същите се споделят
изцяло от настоящия състав като в тях е посочено, че когато страната, почине в
хода на процеса, тя се замества от правоприемника си на основание чл.227 ГПК. Ако
починалата страна е оставила повече от един правоприемник те са обикновени
другари. Следователно всеки от тях се явява страна в процеса, в рамките на
наследствените си права в настоящия случай- ищец и защитава свои собствени
интереси. Това следва и от разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ГПК, съгласно която
всеки от другарите защитава различни свои интереси и решението спрямо тях може
да бъде различно като резултат.
Законовото приемство настъпва при смърт на
физическото лице и прекратяване на юридическото лице. Осъществяването на
посочените юридически факти предполага правоприемство в материалните
правоотношения. Тъй като процесът защитава материални права, резултат от
материалното правоприемство е приемство и в процеса. Приемникът в процеса е
универсален правоприемник. В настоящия случай, тъй като е налице повече от един
универсален провоприемник на починалия в хода на процеса ищец се стига до
субективно съединяване на исковите претенция на няколко ищци във висящия процес
по силата на настъпило наследствено правоприемство, доколкото процеса има за предмет права подлежащи на материално
правоприемство. Следователно между всеки един от обикновените другари и съда
съществува самостоятелно процесуално правоотношение, което има независимо
развитие.
При
съобразяване изложеното и след като всеки от обикновените другари има
самостоятелно материално-правно положение по своята претенция и защитава
свои интерес, то следва, че при изчисляване на дължимата държавна такса по
претенциите на всеки от новоконституираните ищци се дължи сума върху всеки
отделен интерес / чл. 72, ал. 2 ГПК/, но не по-малко от 50 лв. /чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК/. На следващо място при съобразяване конкретизацията
на петитума на тези искове следва, че всеки от новоконституираните трима ищци
дължи държавна такса в размер на по 50 лв., а тъй като при първоначалното
заявяване на исковата молба е внесена държавна такса от 50 лв., то следва, че
трябва да се довнесе сумата от 100 лв.. Следва да се посочи, че цитираното от
процесуалния представител на новоконституираните страни решение е в същия
смисъл, като в него е посочено, че „Неотстраняването на нередовността на жалбата от
някой от правоприемниците има за последица задължение на съда да върне жалбата
в съответната част. Производството продължава с участието на жалбоподателите,
които са отстранили нередовността на подадената от праводателя им жалба и по
отношение на тях въззивният съд дължи произнасяне с акт по същество.“. В този
смисъл и Определение № 8 от 8.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4838/2019 г.,
III г. о., ГК, Определение № 539 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1214/2018 г., I г. о., ГК, Определение №22/01.02.2018 по дело №160/2018 на
ВКС, ГК, II г.о.; Определение № 298 от 10.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3912/2013 г., II г. о., ГК и много други. В случая нито
един от правоприемниците не е отстранил нередовностите.
Срокът по чл. 129 ГПК е преклузивен и с
изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на
исковата си молба, поради което и предвид неизпълнение указанията на съда исковата
молба следва да бъде върната, а делото прекратено.
Мотивиран
така, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание
чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба на Ж.А.К., Д.С.К. и В.С.Г., конституирани на
основание чл. 227 ГПК като ищци на мястото на починалия в хода на процеса ищец С.Д.К..
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по гр. д. № 1069/2019 г. по описа на ВРС.
Определението
подлежи на обжалване с частна въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик, в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА