МОТИВИ на КРС
По АНД № 1086 по описа на КРС за 2019 г.
гр.К.,18.12.2019 г.
В К.ски
районен съд, на 24.07.2019г.
е постъпило Постановление от РП –
гр. К., по което е образувано настоящото производство по реда на чл.375 и сл.от НПК. С постановлението Районна
прокуратура - гр.К. предлага да бъде освободен от наказателна отговорност
обвиняемия С.С.Р., с ЕГН – ********** , притежаващ българско гражданство, с постоянен
адрес:***, живущ ***, 20010 за извършено
престъпление от общ характер по чл. 313, ал.1 от НК, като за деянието му
бъде наложено административно наказание
при условията на чл. 78А от НК.
Обвиняемият за насроченото съдебно
заседание е нередовно призован, не се явява и не дава обяснения в хода на
съдебното следствие. В хода на досъдебното такова, пред разследващия орган, по
реда на чл. 117 и чл.139 от НПК, същият е
признал вината си и дава обяснения по обвинението, за което е привлечен
да отговаря, както и съжалява за извършеното.
В съдебно заседание обвиняемият Р. се
представлява от защитника му адв. В.П.от Адвокатска колегия - гр.К., която
заявява от името на подзащитния й, че същият признава фактите, изложени в
постановлението и моли за налагане на минимално наказание по реда на чл.78а НК.
К.ският районен съд, след като
обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, приема следното:
Обвиняемият С.С.Р. е роден
на *** ***, .... е, с българско гражданство, със средно образование, работи като работник в гр. М., Република
И., неженен, неосъждан, с постоянен адрес:***, живущ:***, 20010.
Обвиняемият Р. притежавал валидно свидетелство
за управление на моторно превозно средство с № *********, издадено
от ОДМВР – гр.К..
През април 2018г. в гр.М., Република И., обвиняемият е
бил спрян за проверка от полицейски служители. Управлявал моторно превозно средство след употреба на
алкохол. Тогава му било отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство и му била наложена глоба.
На 05.12.2018г. обвиняемия Р. се явил в сградата на
сектор „Пътна полиция" при ОДМВР – гр. К., за да подаде
документи за издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство, тъй като срокът, в който бил лишен от
свидетелството в И. е бил изтекъл, както и валидността на
свидетелството му била изтекла. По това време на работа във въпросната структура
на МВР била свидетеля М. А. - „системен администратор"
към сектор „Пътна полиция" при ОДМВР – гр.К.. Пред
същата обвиняемият Р. обяснил, че искал да му бъде издадено свидетелство
за управление на моторно превозно средство. Служителката му дала документите, които трябвало да
попълни. Обвинаемият С.Р. попълнил заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство,
както и декларации. Една от декларациите била по чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
където посочил, че притежаваното от него валидно свидетелство за управление на
моторно превозно средство е изгубено и не е отнето от контролен орган. Обвиняемият Р., също така е
подал и декларация по чл. 13, т. 6 от
Наредба № 1-157/2002г., с която е декларирал, обичайното му пребиваване е на територията на Република
България. В декларациите е било посочено, че същият носи наказателна
отговорност по чл. 313 от НК, относно декларираните от него обстоятелства.
Обвиняемият Р. е заявил, че предишната му
шофьорска книжка била изгубена, защото се срамувал да запише във формуляра, че
му е била отнета. В другата декларация, която попълнил за обичайно пребиваване, не е попълнил никакъв текст в полето за
адрес за обичайно пребиваване, тъй като не знаел, какво означавал този термин и не му било ясно, дали трябвало там да
посочи адреса си в България или в И..
Собственоръчно попълнил и подписал всички подадени документи в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - гр. К..
Извършена е била проверка по отразеното в писмо с рег. № 3286р-9245/26.02.2019г.
по описа на сектор „ГДНГГ", с което е била получена информация в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР -
гр. К., че СУМПС с № *********, издадено от ОДМВР – гр.К. на С.С.Р.,***, е било отнето от властите на Р. И., във връзка с
извършени нарушения от Р. на правилата
за движение по пътищата в Република И., като на лицето е било наложено
наказание за срок от две години да не управлява моторно превозно
средство на територията на Република И..
В хода на разследването по делото била извършена
графическа експертиза, която установила, че ръкописният текст и
подписът, положен след „Декларатор" в Декларация от името на С.С.Р.
от 05.12.2018г. по чл. 160 от ЗДвП са изпълнени от лицето С.С.Р..
При проведен разпит в качеството на обвиняем С.С.Р.
се признал за виновен, като е заявил, че се е получило объркване, тъй
като от дълго време живеел в И. и не бил запознат с законите на Р
България, мислел, че след като вече имал право да му бъде издадена шофьорска
книжка не било от значение дали му е била отнета или е била изгубена
и че щяло да е от значение, какво попълвал в декларацията.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство писмени и гласни
доказателствени средства.
С деянието си обвиняемият С.С.Р. е осъществил състав
на престъпление по смисъла на чл. 313,
ал. 1 от НК, като
на 05.12.2018г. в гр. К., пред сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - гр. К. е потвърдил неистински обстоятелства, а
именно: че СУМПС с № *********, издадено на 05.08.2008г., не му е отнето от
контролен орган, а е изгубено, в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 160 от ЗДвП, се дава пред
орган на властта, сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР - гр. К., за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства.
От обективна страна обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението, потвърждавайки
неистина в писмена декларация, която по силата на
закон се подава пред орган на власт за удостоверяване истинността на
обстоятелството, че свидетелството за управление на моторно превозно средство е
изгубено.
От субективна страна обвиняемият Р. е извършил деянието
с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици,
искайки настъпването им. Известно му
е
2.
било, че
декларацията се дава пред орган на властта за удостоверяване на тези
обстоятелства.Знаел е, че не декларира верните обстоятелства,потвърждавайки по
този начин неистина.
За
извършеното от Р. престъпление, се предвижда наказание „лишаване от свобода" до три години или
"глоба" от сто до триста лева.
Същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава VIII на НК. От
извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди - налице са
едновременно всички условия предвидени в чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия
Р. от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание. Налице са условията на чл.78А от НК.
В конкретния случай не са налице
ограниченията за прилагане на чл. 78 А ал. 1-5 от НК, предвидени в ал. 7 на
същата разпоредба.
По тези съображения и на основание чл.
378, ал.4 от НПК, съдът призна С.С.Р. за виновен в извършването на престъпление
по чл. 313, ал.1 от НК . На основание чл. 78а от НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание. Доколкото
от събраните по делото данни се установи, че обвиняемият е не е осъждан,
признава се за виновен в хода на досъдебното производство и съжалява за
извършеното, то съдът наложи административно наказание при превес на смекчаващите
над отегчаващите вината обстоятелства, а именно - в минимално предвидения в чл.
78а от НК размер от 1000 лева.
Доколкото в хода на досъдебното
производство е изготвена графическа
експертиза и за
същата са сторени разноски, то съдът осъди обвиняемия да заплати и сторените за
посочената експертиза съдебни разноски в размер на 37.86 лева по сметка на РУ –
гр.К..
По горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия :