№ 3685
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100512633 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20174848/20.08.2021г. по гр.д. № 16880 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 26-ти състав С.О., Булстат ******* с адрес: гр.
София, ул. „******* е осъдена да заплати на ЗАД „А.”АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* на основание на чл.
410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2163,23лв., ведно със законната лихва от
07.05.2020г. до изплащането й, представляващи регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди по МПС
„Волво В 40”, рег. № *******, настъпили при ПТП на 01.06.2016г. в гр.
София от попадането му в необезопасена дупка на пътното платно; сумата от
752,93лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
периода от 07.05.2017г. до 07.05.2020г., както и на основание на чл. 78, ал.1
от ГПК съдебни разноски от 536,53лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25136733/08.09.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете С.О. в
частта, с която исковете са уважени. Навело е твърденния, че решението е
неправилно. Посочило е, че неправилно били кредитирани декларациите за
1
щета в частта за механизма на настъпването на ПТП, те били частни
свидетелстващи документи, декларацията не можела да замести Протокол за
ПТП. ОУ на ищеца изисквали протокол за ПТП, но въпреки липсата му било
изплатено обезщетението. Неправилно не било уважено възражението му за
съпричиняване на вредите от водача на МПС, който при движение назад бил
длъжен да наблюдава пътя непрекъснато , а при невъзможност – да осигури
лице, което да му сигнализира за необезопасената шахта на тротоара, каквото
в случая не било направено. В случая шахтата не била предназначена да
издържа на големи натоварвания, била на тротоара, където по презумпция не
се движат автомобили. Процесната шахта била предназначена за преминаване
на слаботокови проводници и била собственост и се експлоатирало от „Чез
Електро България”АД, негова била отговорността да я поддържа. Шахтата се
водела в активите на „Чез електро България” и дори до СО да имало сигнал за
компрометиран капак на шахтата, СО нямал право да отстрани повредата,
защото капак е чуждо имущество. Шахтата не била на пътното платно, както
приел СРС, а на тротоара, за нея не носел отговорност СО. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за
разноски по делото.
Въззиваемият- ищец ЗАД „А.”АД, ЕИК ******* е оспорило жалбата.
Изложил е съображения, че решението било правилно в обжалваната част.
Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника - Е.П.”ЕАД, ЕИК
******* / с предишно наименование „Чез Електро България”/ е оспорило
жалбата. Посочило е, че не е собственик на нито едно съоръжение-кабелна
линия или шахта, такъв би могъл да бъде „Чез Разпределение България”АД.
Лицензията му била за снабдяване с електрическа енергия, а не за
разпределението й. Съгласно § 17, ал.1 от ЗЕ дейностите по разпределението
на електрическата енергия и оперативното управление на разпределителните
мрежи се отделяли от дейностите по снабдяване с електрическа енергия.
Експлоатацията на електрическата мрежа съгласно чл. 88 от ЗЕ се
осъществявало от разпределителните дружества В същия смисъл били и
разпоредбите на Наредба № 6/2014г. Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ
електроразпределителната мрежа била съвкупност от електропроводни линии
о електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, служещи за
разпределение на електрическата енергия.
2
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2007236/07.05.2020г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на
04.05.2020г. от ЗАД „А.”АД, ЕИК ******* срещу С.О., с която е поискало от
съда на основание на чл. 410 от Кодекса за застраховане вр. с чл. 49 и сл.
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от
2163,23лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение от 2153,23лв и ликвидационни разноски от 10лв. по щета №
10016030117383 за вреди по МПС „Волво В 40”, рег. № *******,
застраховано по имуществена застраховка „Каско” полица №
**********/29.10.2015г., настъпили при ПТП на 01.06.2016г. в гр. София, ул.
Паскал Тодоров” от попадането му в необезопасена шахта на пътното
платно. Навело е твърдения, че към 01.06.2016г. бил обвързан от валидно
правоотношение по застраховка „Каско” за автомобила „ Волво В40”, същият
преминал през необезопасена шахта на ул. „Паскал Тодоров” в гр. София в
следствие на което по автомобила били нанесени вреди за възстановяването
им ищецът платил сумата от 2153,23лв., направил ликвидационни разноски от
10лв., ответникът съобразно чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за общинската
собственост носел отговорност за възстановяването им и ищецът го поканил
на 15.11.2016г. да плати сумата, но това не било направено. Претендирало е
разноски.
Ответникът С.О. в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е,
че не било установено вредите да са причинени от попадане в
несигнализирана и необезопасена шахта на тротоара. Нямало протокол за
ПТП, този механизъм бил посочен само в декларацията уведомление на
застрахователната щета, които били частни свидетелстващи документи ,
които оспорвал. Не било установено да има шахта на посоченото място. ОУ
по договора за застраховка изисквали да има протокол за ПТП. При
описаната маневра – движение назад при излизане от гараж, скорост бил
следвало да е около 2-3 км/ч., а вредите били в предна част включително и
предна лява джанта, а не в задната. Договорът не покривал вреди по гуми и
джанти , освен при застрахователно събитие, какъвто не бил случая. Водачът
съгласно чл. 40, ал.2 от ЗДвП следвало да наблюдава непрекъснато пътя при
3
движение назад, при невъзможност следвало да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности, което не било направено и така водач допринесъл
за настъпването на вредите. В случая шахтата не била предназначена да
издържа на натоварвания, била на тротоара, където не се движат МПС.
Шахтата не била собственост на СО, той не я стопанисвал, , тази шахта била
предназначена за слаботокови кабели и била собственост на „Чез Електро
България”АД. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете - Е.П.”ЕАД,
ЕИК ******* / с предишно наименование Чез Електро България”/ е
посочило, че не е собственик на шахтата, лицензията му била за снабдяване с
електрическа енергия, а не за разпределението й, не бил длъжен да поддържа
шахтата.
По делото са приети застрахователна полица № **********/29.10.2015г., ,
Общи условия, преписка по застрахователна щета №
10016030117383/01.06.2016г., съгласно които на 29.10.2015г. ЗАД „А.”АД е
сключило с Мото Пфое” ЕООД договор за застраховка Каско и злополуки за
период от 1 година, считано от 30.10.2015г. за автомобил „Вовло В 40”, рег.
№ ******* за територия на Република България при застрахователна сума от
50600лв. , включваща риск сблъскване на МПС с подвижни и неподвижни
предмет, препятствия на пътя, нарушена цялост на пътно покритие , на
01.06.2016г. е образувана застрахователна щета по уведомление от
застрахования, съгласно което на 01.06.2016г. на ул. „Паскал ******* в гр.
София при излизане от гаража на заден ход автомобилът, управляван от Р.Х.
пропаднала в шахта за кабели, намираща се непосредствено срещу гаражната
врата , в следствие на което ляво предно колело се заклещило в шахтата и
колата се подпряла на левия праг и предна лява броня, при излизане шахтата
не се виждала, шахтата била разбит капак, застрахователят е огледал
автомобила и е установил, че има вреди по предна броня, облицовка, кора
под предна броня и двигател, конзола, преден калник, лята джанта предна
лява, оценил е същите за 2153,23лв., която сума на 17.10.2016г. наредил по
сметка на Мото Пфое” ЕООД, начислил ликвидационни разноски от 10лв., на
15.11.2016г. СО получила покана от ищеца за заплащане на сумите. Съгласно
чл. 61 вр. с чл. 59 от ОУ застрахователят може да откаже изцяло или отчасти
плащане на обезщетение, ако не се представи протокол за ПТП.
4
Прието е неоспорено от страните писмо от 05.08.2020г. от СО, район Овча
купел съгласно което при проверка на място на 03.08.2020г. е установено, че
на ул. „Паскал ******* в гр. София има три шахти пред имота, като капаците
на две от тях са здрави, трите шахти били на „Чез Електро България”АД
Разпитана по делото св. Р.Х. е посочила, че бегло си спомня за ПТП от
2016г., тогава колата й Волво В 40” попаднала в шахта, намираща се пред
гаража, в който обикновено паркирала автомобила, тогава живеела на този
адрес, не помнела дали се прибирала или излизала от гаража. Посочила е, че
шахтата се намира на тротоара пред гаража, имала капак, нямало как да се
ползва гаража без да се премине през шахтата. Заявила е, че знаела, че
шахтата е в лошо състояние, минавала от там всеки ден, имала спомен че е
сигнализирала за тази шахта в Общината, с течение на времето ерозирала,
имало метална конструкция с бетон, който с времето започнал да изчезва,
започнали да се виждат железата, не било дупка, нито стърчали железа,
самият капак бил с метална рамка. Посочила е, че тогава колата заседнала в
шахтата, колелото пропаднало. Шахтата била по средата пред гаражната врата
и не било възможно да не се премине през нея.
С приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-авто-
техническата експертиза, което съдът кредитира като задълбочено и
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, вещото лице е
посочило, че процесните вреди могат да настъпят при при попадане в
необозначена и необезопасена шахта за кабели, автомобил бил 1 година и 1
месец след регистрацията му към дата на ПТП, пазарна стойност на работи за
отстраняването на вредите била 2438,85лв. Независимо от скорост от 1-2
км/ч. съприкосновение с ръба на шахтата можел да се получи и така да се
увредят джанта. Принципно шахтите били проектирани през тях да може да
преминава лек автомобил, но е възможно да е била разместена.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
5
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2016г. то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г..
Предявените искове са с правно основание чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на
ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 вр. с
чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за Пътищата вр. с чл. 56 от Закона за
общинска собственост - неизпълнение на задължението му по закон, а и като
собственик, да поддържа пътища, в следствие на който деликт, който
представлява и причиняване на застрахователно събитие, са настъпили
вреди, последвало е плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по валидно застрахователно правоотношение в размер на
пазарната им стойност към настъпване на събитието, за които предпоставки
ищецът следва да проведе главно и пълно доказване..
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след
плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по
силата на закона, като основанието му не е само застрахователното
правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица
по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на
регрес – чл. 410 и чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане
застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в
правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече
права от тези, които има застрахования срещу третото лице и
застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
6
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема за установено по делото, че на 01.06.2016г. в гр. София
застраховано при ищеца лице по имуществена застраховка „Каско” за лек
автомобил Волво В 40, рег. № *******, е претърпяло имуществени вреди-
увреждания по предна броня, облицовка, кора под предна броня и двигател,
конзола, преден калник, лята джанта предна лява, ищецът е оценил същите за
2153,23лв., която сума на 17.10.2016г. наредил по сметка на застрахования
Мото Пфое” ЕООД, начислил ликвидационни разноски от 10лв. и на
15.11.2016г. С.О. е получила покана от ищеца за заплащане на сумите. Тези
обстоятелства не са спорни по делото, при обосноваване на изводите за
същите районният съд не е нарушил императивна правна норма, поради което
и съгласно ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът ги приема за установени
по делото, същите се установяват и от приети по делото неоспорени от
страните писмени доказателства.
Съдът приема за установено по делото, че процесните вреди са настъпили
на 01.06.2016г. на ул. „Паскал ******* в гр. София при излизане на
автомобила „Волво В40“ от гаража на заден ход , при което МПС пропаднала
в шахта за кабели, намираща се на тротоара непосредствено срещу гаражната
врата в средата й, капак на шахта бил увреден, цимент бил ерозирал, виждала
се металната рамка на шахта, в следствие на което ляво предно колело се
заклещило в шахтата. Тези обстоятелства се установяват от събраните по
делото гласни доказателства, които съдът кредитира като резултат от личните
впечатления на свидетеля, последователни, логични, неопровергани от
останалите събрани по делото доказателства, подкрепени от приетите по
делото уведомление за щета и декларация, както и от писмо от СО, район
7
Овча купел , сочещо че на 03.08.2016г. е установено, че пред гаража има три
шахти, капаци на два които са здрави. Това писмо на СО, район Овча купел
съдът приема, че установява, че капак на една от шахтите за кабели е увреден.
Действително, по делото не е приет протокол за ПТП, но същият в случая не е
бил задължителен за съставяне, защото не е имало друг участник в ПТП,
както и не е имало наранявания по физически лица. Няма пречка при тази
хипотеза механизма за настъпването на вредите да се доказва с всички
допустими от ГПК доказателствени средства и доводи в обратния смисъл са
неоснователни. Неоснователни са доводите на въззивника, че задължително
условие за изплащане на застрахователното обезщетение съгласно Общите
условия било да се представи протокол за ПТП. С разпоредбата на чл. 61 вр. с
чл. 59 от ОУ е уговорено право на застрахователя да откаже изцяло или
отчасти плащане на обезщетение, ако не се представи протокол за ПТП. Така
постигнатото съглашение е за право на застрахователя да не плати
обезщетение, но не и уговорка за загубване на правото на застрахования да
иска обезщетение, поради което и съдът приема, че тези разпоредби не
препятстват застрахователя да изплати обезщетението изцяло, дори да не се
представи протокол за ПТП.
Съдът приема за установено, че процесните вреди са настъпили в
причинно-следствена връзка с попадането на автомобила в шахтата.
Свидетелят по делото е посочил, че така се увредила колата отпред в ляво,
поради пропадане на колелото на автомобила в шахтата, вещото лице по
авто-техническата експертиза е посочило, че вредите могат да настъпят по
този механизъм, независимо от изключителното ниска скорост на
автомобила, защото попадането в шахтата било косо и удар бил с ръба.
Неоснователни са доводи на ответника , че поведението на водач на МПС е
допринесло за настъпване на вреди. По делото доказателства за
обстоятелства, които да обусловят такъв извод, не са ангажирани, а в тежест
на ответникапо иска е било да го направи по делото. Действително, събраните
доказателства установяват, че шахта е била на тротоара пред гаража, че
автомобил е излизал от гаража на заден ход, в момента в който е пропаднал в
шахтата. При така установеното местоположение на шахтата съдът приема за
установено, че излизането на автомобила от гаража е било невъзможно ако не
се премине през процесната шахта. Разпитаният по делото свидетел е бил
категоричен, че тази шахта е по средата на гаражната врата, невъзможно е да
8
се заобиколи. Свидетелят е посочил, че всеки ден е преминавала с автомобила
през тази шахта при влизане и излизане с автомобила от гаража, поради което
и съдът кредитира показанията, като неопровергани от останалите
доказателства по делото, резултат от трайните й впечатления. При така
възприето съдът приема, че дори да е имало трето лице, което да сигнализира
на водача на автомобила за опасности, това не би довело до избягването на
шахтата. Това е така, защото придвижването на автомобила във и извън
гаража е невъзможно, ако не се премине през нея.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че МПС се движело на
заден ход, а вредите били в предна част. В случая установено по делото е, че
предно ляво колело е попаднало в шахтата, поради което и уврежданията са
по предна част на автомобила. В тази насока са показанията на свидетеля,
заключението по автотехническата експертиза, обстоятелството , че задната
част на автомобила е преминала безпрепятствено не обосновава обратен
извод.
Размер на вредите е установен от заключението по авто-техническата
експертиза в размер на 2438,85лв, като съдът кредитира заключението като
неоспорено и неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.
По делото не с спори, а и се установи от прието платежно нареждане, че
ищецът е платил на застрахования обезщетение за процесните вреди от
2153,23лв., че е начислил ликвидационни разноски от 10лв, които не
надхвърлят обичайния размер за такъв вид щета, че на 15.11.2016г. ищецът е
поканил ответника да му заплати тези суми.
Спорен въпрос по делото е дали С.О. носи отговорност за заплащане на
процесните суми за обезщетение на вредите.
П делото не се спори, че шахтата на тротоара на ул. „******* е за
слаботокови проводници. Твърденията на страните по делото за това
обстоятелство са еднозначни. При така установеното съдът приема, че
отговорност за поддръжката на тази шахта носи собственика й, съответно на
лицето което я стопанисва. Това съгласно чл. 88 вр. с чл. 89 и чл. 116 от
закона за енергетиката вр. с § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ е оператора на
електроразпределителната мрежа. Това е така, защото то е собственик на
електроразпределителната, съответно на електропреносната мрежа съгласно
чл. 88 от ЗЕ и съгласно чл. 89, т. 4 от ЗЕ той е длъжен да поддържа тази
9
мрежа обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с
техническите изисквания. Съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ
"електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия. При така разписаната нормативна
уредба и като съобрази че процесната шахта е разположена на тротоара на
общински път, като съобрази и разпоредбата на чл. 116 от ЗЕ, то съдът
приема, че отговорността за поддръжка на шахтата, в която са разположени
слаботокови проводници е за електроразпределителното дружество.
Обстоятелството, че шахтата е собственост на електроразпределителното
дружество и то носи отговорност за поддръжката й, само по себе си не
изключва възможността такова задължение да има и С.О.. Последната би
могла да има такова задължение не като собственик на шахтата, а като лице,
на което законът изрично й е вменил задължение да осигури безопасното
преминаване на участници в движението през шахтата. В случая с
разпоредбите на чл. 31 и чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата и чл. 48, т.2 от
Правилника за прилагане на закона за пътищата /ППЗП/ на С.О. е вменено
задължението да поддържа общинския път на ул. „Паскал Тодоров“, част от
който съгласно чл. 5 вр. с § 1, т. 1 - т. 4 от ДР на Закона Пътищата е тротоар,
както и енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с
прилежащите им терени. Местонахождението на шахтата – на тротоар , тоест
на площ с обществено предназначение, част от градската среда със свободен
достъп до него, обосновава извод, че цялата повърхност на тротоара
включително и намиращите се на него шахти, е следвало да бъде безопасна за
ползване. Задължение за мерки за същото имат както собствениците на
шахтата, така и С.О., за която е общото задължение по чл. 31 и чл. 30, ал. 4 от
Закона за пътищата /ЗП/ и чл. 48, т.2 от Правилника за прилагане на закона за
пътищата /ППЗП/ да поддържа тротоара в безопасно състояние.
Обезопасяването на шахтата, което е дължала С.О. е включвало поне
обозначаване на шахтата като потенциална опасност за движението по пътя,
както и действия по отстраняването на препятствието – такива по
отремонтирането му или по задължаване на собственика на шахтата да стори
същото своевременно. В подкрепа на извода на съда е и разпоредбата на чл.
167, ал.1, изр.1 от Закона за движенията по пътищата, съгласно която
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
10
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок. Следва да се посочи , че съгласно чл. 36б, ал. 1 вр. с ал. 7
от Закона за пътищата администрациите управляващи пътя управляват
безопасността на пътната инфраструктура по общински пътища, които не
са изключени изрично от тази дейност, което включва задължително
провеждането на цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа; на
оценка на въздействието върху пътната безопасност; одит за пътна
безопасност; целенасочени инспекции за пътна безопасност; периодични
инспекции за пътна безопасност. Инспекциите за пътна безопасност съгласно
чл. 36л и чл. 36м от Закона за пътищата е обследване на път или част от път
за установяване на опасни условия, недостатъци и проблеми, свързани с
всички негови елементи, които увеличават риска от произшествия и
наранявания; проверка на характеристиките и недостатъците на пътя, които
налагат работи по поддържане от съображения за безопасност, като
инспекцията задължително включва посещение и оглед на място и въз
основа на констатациите от инспекциите администрациите, управляващи
пътя, предприемат преки коригиращи действия, осигуряващи
безопасност на движението по пътищата. Тези разпоредби са допълнително
основание да се приеме, че независимо че С.О. не е собственик на процесната
шахта, тя е дължала да осигури безопасното преминаване през нея на
участниците в движението – както пешеходци, така и автомобила, паркиращ в
гаража непосредствено след границата на тротоара. Не се твърди и не се
установява гараж да е незаконен, поради което и шахтата е следвало да бъде
пригодена и за преминаване през нея на автомобил. При така възприетото
съдът приема, че в случая с бездействието си служителите на СО не са
обозначили и обезопасили капака на шахтата по начин, който да осигури
нормалното ползване на тротоара по предназначение, поради което и съдът
приема, че отговорността на С.О. за обезщетяване на процесните вреди може
да се ангажира.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в частта за
главницата е правилно и следва да бъде потвърдено.
С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу изводите
на районния съд по иска за лихва за забава, при обосноваване на същите
районният съд не е допуснал нарушение на императивна материално-правна
норма поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК
11
съдът приема, че и в тази част решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски във въззивното производство:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт в
производството пред СГС, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК
при съобразяване на сложността на делото пред СГС, Закона за правната
помощ и Наредбата за заплащането й.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20174848/20.08.2021г. по гр.д. № 16880 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 26-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.О., Булстат ******* с адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на ЗАД „А.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „******* на основание на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата
от 100 (сто лева ), представляващи съдебни разноски, направени в
производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на въззивника - Е.П.”ЕАД, ЕИК ******* / с предишно наименование Чез
Електро България”/
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12