РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. И. , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., X СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвина Д. Йовчева
при участието на секретаря Наталия Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Силвина Д. Йовчева Административно
наказателно дело № 20213310200126 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от Т. СТ. Г.. с ЕГН-********** от с. К., общ. И., ул.
„Х А“ № **, срещу Наказателно постановление № 20-0275-000230, издадено
на 11.05.2021 г. от Йордан Миленов Йорданов, на длъжност началник група
при РУ - И. при ОДМВР – Р., с което на жалбоподателя са наложени на
основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движение по
пътищата (ЗДП) следните административни наказания: глоба в размер на
3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от
ЗДП.
Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност и
неправилност на процесното НП и моли за неговата отмяна.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
чрез наказващия орган съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за
това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В с.з. процесуалният представител поддържа жалбата и моли съдът да я
уважи. Излага подробно доводи за недействителност на описаните в акта и
НП факти. Твърди недоказаност на умисъла. Навежда довод, че е налице
самонадеяност, дължаща се на неопитност на водача. Твърдят се съществени
процесуални нарушения с оглед непосочване на всички свидетели,
присъствали при установяване на нарушението.
1
Въззиваемата страна не се явява, не изпраща и свой упълномощен
представител. В придружителното писмо, с което административно
наказателната преписка е изпратена, се моли съдът да потвърди процесното
НП.
Редовно призовани Районна прокуратура – Р. не изпращат представител
и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Около 23:36 ч. на 03.05.2021 г. всички свидетели се намирали на ул. „Х.
А.“ в гр. И.. Времето било хубаво, а асфалта – сух. Свидетелите А.Ю. и Х.О.,
първият мл. автоконтрольор, а вторият - полицай ППД, и двамата служители
на РУ – И., били в патрулния автомобили и се движили в посока магазин
Пацони, осъществявайки задълженията си. Те видели насрещно движещ се
водач на л.а. Б. с рег. №.......... със задно предаване, който не ползвал по
предназначение пътя. Управлявайки л.а., водачът приплъзнал задните колела
на автомобила от дясното в лявото платно. В проведеното с.з. полицейските
служители сочат, че са тези действия на водача се ползвала думата дрифт.
Първоначално водачът бил на ниска скорост и изведнъж ускорил. Веднага
свид. Ю. пуснал сигнал и спрял водача за проверка. След спирането му било
установено, че водач на л.а. е жалбоподателя Г.. Полицейските служители
попитали жалбоподателя разбрал ли е защо бил спрян за проверка, на което
последният отговорил утвърдително и посочил: „Защото въртя гуми и
поднасям колата, затова ме спряхте“. Свид. Ю. обяснил на водача, че
извършваните от него действия са забранени, след което пристъпил към
съставяне на акт срещу жалбоподателя. При описанието на фактите
актосъставителят посочил, че на 03.05.2021 г. около 23:36 ч. в гр. И. по ул. Х.
А. до Ресторант Т... посока Автогара И., жалбоподателят управлява
собствения си лек автомобил Б. с регистрационен №.......... като не използва
пътя по предназначение, приплъзва задните колела на автомобила и поднася
автомобила от дясната лента в лявата пътна лента, застрашава безопасността
на останалите участници в движението. Преценил, че с извършеното
жалбоподателят е осъществил деяние, представляващо административно
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДП.
Наказващият орган отразил същите факти и в издаденото на 11.05.2021
г. Наказателно постановление № 20-0275-000230. На жалбоподателя били
наложени на основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от Закона за
движение (ЗДП) по пътищата следните административни наказания: глоба в
размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 104б,
т. 2 от ЗДП.
Според представените удостоверения към датата на издаване на акта
актосъставителят е назначен на длъжност мл. автоконтрольор, а АНО – на
длъжност началник група Охранителна полиция в РУ - И. при ОДМВР - Р..
Съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, полицейските органи, заемащи длъжност в мл.
автоконтроьори в районните управления при областните дирекции на МВР
могат да издават актове на територията на областта, а началниците на групи
2
Сектор “Охранителна полиция” при РУ – са оправомощени от министъра да
издават НП на обслужваната територия.
Горната фактическа обстановка се установява чрез разпита на
свидетелите А.Ю. и Х.О., чиито показания съдът кредитира като обективни и
последователни. Те съответстват и на представените по делото писмени
доказателства. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Е...... Ш.... и
С...... И....., които твърдят, че се е наложило жалбоподателят да тръгне след
проведен разговор по телефона. След това всички се качили в л.а. без той да
обясни какво налага бързите му действия. Свидетелите твърдят, че той
натиснал рязко газта, после в последния момент се сетил, че имало легнал
полицай, като се наложило да спре рязко. Посочените обстоятелства не
съответстват на останалите факти по делото. На първо място, те не отговорят
на посоченото от жалбоподателя след неговото спиране за проверка и
проведения разговор между него и полицейските служители. Освен това
полицейските служители посочват различни факти – жалбоподателят не е
потеглил рязко, а е карал бавно, ускорявайки внезапно автомобила именно с
цел приплъзване на задните колела. Не е без значение и факта, че свидетелите
Е...... Ш...... и С.... И.... са били пътници в автомобила. Преценката на съда е,
че показанията на свидетелите Е...... Ш....... и С....... И......са непълни и не
почиват на житейската логика.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
съобразно разпоредбите на ЗДП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има
доказателствена сила до доказване на противното. Налице са задължителните
реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на
нарушението са посочени, посочено е собственото, бащино и фамилно име и
възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя и данните, визирани в
т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е и изчерпателно фактическо
описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било
извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат
конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната
правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно
нарушение. Това е направено от актосъставителя. В акта е посочен свидетел-
очевидец, а непосочването на пътниците в л.а. не представлява СПН. В случая
не се нарушава правото на защита, доколкото на жалбоподателя е известна
самоличността на пътниците. Следователно това по никакъв начин не
препятства правото му на защита.
В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт
за установяване на административно нарушение са посочени собственото,
бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало,
датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните
относно актосъставителя, както и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на
3
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата
разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера
на наложените му административни наказания.
Актът е съставен от младши автоконтрольор при РУ - И. и следователно
същият е лице, разполагащо с правомощие да съставя АУАН по ЗДП. Актът е
съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. В същия е
извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
осъществено. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с
целта на закона. Правилно като санкционна е посочена разпоредбата на чл.
175а, ал. 1, предложение трето от ЗДП.
Съдът намира, че образуваното и водено административно наказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на
ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на нарушителя.
С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на
съставения АУАН и оспорваното НП:
Според чл. 104б, т. 2 от ЗДП на водача на МПС е забранено да използва
отворени за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение - за превоз на хора и товари. След анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състав на административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДП. С оглед
описаните факти в оспорваното НП и събраните доказателства по делото е
видно, че жалбоподателят не е ползвал по предназначение отворен за
обществено ползване път. Подробно в НП е описано в какво се състоят
действията му – водачът управлявал автомобила, приплъзвайки задните
колела на автомобила, в резултат на което автомобилът поднесъл от едната
пътна лента в другата. С тези си действия жалбоподателят застрашава
безопасността на останалите участници в движението. Описаните действия и
събраните доказателства сочат, че действията на водача са умишлени – той
принудително е привел л.а. така, че той да премине в другата лента,
извършвайки т.нар. дрифт. Жалбоподателят преднамерено е предприел тези
действия. Очевидно е, че на водач, който е придобил правоспособност през
2018 г. и е навършил 20 години е известно какво представлява дрифт. Това е
начин на използване на пътя, който не е съобразен с предназначението му, а
именно за превоз на хора и товари в центъра на града и в населено място, в
присъствието на пътници. Използваният от жалбоподателя начин е
демонстративен, но той може да бъде използван само на определени места от
професионалисти, обучени да практикуват такива действия. Поради
изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил виновно
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДП. Останалото са хипотетични твърдения, а
посочените факти в АУАН и НП не бяха опровергани от събраните по делото
доказателства.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че АНО правилно е
ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя,
4
налагайки му административни наказания на основание чл. 175а, ал. 1 от ЗДП
за извършеното от него нарушение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. №
1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да
изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на
нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите
за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен
случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента
на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на
конкретно увредените отношения. Целта на ЗДП е да се опазят животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното
придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. Поради това законодателят е предвидил наказания за всички
нарушения на установените правила. По делото не са представени или
събрани доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена
опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид. Поради това настоящият съдебен състав прецени, че
случая не е маловажен.
По отношение на наложените наказания:
При определяне на наказанията следва да се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Предвид установените факти, наказващият орган е определил
посочените в закона наказания, а именно: лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева. Няма
възможност за определяне на наказания под посочения размер.
Поради изложеното, съдът приема, че НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – И.
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0275-000230,
издадено на 11.05.2021 г. от Йордан Миленов Йорданов, на длъжност
началник група при РУ - И. при ОДМВР – Р., с което на Т. СТ. Г.. с ЕГН-
********** от с. К., общ. И., ул. „Х А“ № **, са наложени на основание чл.
175а, ал. 1, предложение трето от Закона за движение по пътищата следните
административни наказания: глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12
месеца за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Р. в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
6