№ 14011
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110100212 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.286 от ЗЗД,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Е. М. С.,ЕГН
**********,с адрес гр*************против Г. И. Е.,ЕГН **********,с адрес
гр.*************,с искане за осъждане на ответницата да заплати сумата от
700 лева – адвокатско възнаграждение и 19,83 лева лихва за забава за периода
25.09.2021 г. до 04.01.2022 г.
В исковата молба се твърди,че ищцата като адвокат и ответницата Е. са
сключили договор за адвокатска защита като при проведен между тях
разговор ответницата обяснила,че е необходимо разрешение от съда за
продажба на съсобствени имоти,които дъщерята на ответницата наследила от
покойния си баща. Ищцата сочи,че при тази проведена среща страните са
уговорили адвокатско възнаграждение в размер от 700 лева. Поддържа се,че
ответницата е подписала пълномощно,а договор за правна помощ в писмена
форма не е сключен. Ищцата сочи,че по образуваното гражданско дело –
гражд.дело № 20397/2021 г. по описа на СРС е дадено разрешение за
разпореждане с идеалните части на дъщерята на ответницата и след като
ищцата се свързала с ответницата последната обещала да заплати уговореното
възнаграждение след осъществяване на разпоредителната сделка. Ищцата
поддържа,че възнаграждение за адвокат е дължимо винаги и за всяка
инстанция,поради което претендира сумата от 700 лева,както и лихва за
забава върху тази парична сума за периода,считано от 25.09.2021 г.,тъй като
решението по гражданското дело,по което ищцата е била пълномощник на
ответницата е постановено на 24.09.2021 г. Ищцата моли съда да уважи
исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата чрез назначения за предоставяне на правна помощ адвокат
1
М.,съгласно който исковете са допустими,но неоснователни. Сочи се,че макар
законът да не предвижда изрично изискване за писмена форма на договора за
адвокатска защита,необходимостта от писмена форма се налага с оглед
доказване уговорките между страните,както и размера на уговореното и на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството,че ищцата
в исковата молба сочи,че страните не са сключили договор в писмена
форма,ответницата оспорва иска за главницата и моли съда да го отхвърли
като неоснователен. Твърди се,че ако липсва писмен договор,единствено
адвокатският съвет може да определи размер на дължимо
възнаграждение,сочи се,че не е спазен редът,предвиден съгласно чл.36,ал.2 от
ЗА,поради което искът е неоснователен. Оспорена е исковата претенция за
мораторна лихва като се твърди,че не може да бъде възприето,че отчетната
сделка е реализирана на 24.09.2021 г.,а в по-късен момент- предаване на
преписа от съдебния акт. Ответната страна моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представено е пълномощно,подписано от Г. И. Е.,с което
упълномощава Е. М. С. да я представлява пред съдилищата и
административните органи като извършва всякакви фактически и правни
действия във връзка с гражд.дело № 20397/2021 г. по описа на СРС,149
състав.
Прието е копие от молба,подадена от адв.С. по гражд.дело №
20397/2021 г. по описа на СРС,с която са представени удостоверение за
наследници и копия от данъчни оценки на недвижими имоти.
Установява се,че с молба от 21.07.2021 г. са конкретизирани
недвижимите имоти,относно които се претендира издаване на разрешение по
чл.130,ал.3 от СК,а с молба от 25.08.2021 г. е представено доказателство,че е
внесена държавна такса от 150 лева.
С решение от 24.09.2021 г.,постановено по гражд.дело № 20397/2021 г.
по описа на СРС,149 състав е разрешено на ************* чрез законен
представител Г. Е. И. да продаде описаните имоти при условие,че паричната
сума бъде внесена по паричната сметка на детето преди вписване на сделката
в *************
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.286 от ЗЗД,вр.чл.79 от ЗЗД е
обусловено от провеждането на доказване,че между страните съществува
договорно правоотношение,при което страната,на която е възложено
извършването на правни действия е осъществила такива и има право да
получи уговореното възнаграждение. Съдебната практика приема,че
договорът за адвокатска защита и съдействие е разновидност на договора за
поръчка – в този смисъл решение № 495/25.06.2010 г.,постановено по
гражд.дело № 1669/2009 г. по описа на ВКС и решение № 623/01.12.2010
г.,постановено по гражд.дело № 1744/2009 г. по описа на ВКС. Когато е
сключен договор за процесуално представителство по гражданско дело,за
2
адвоката възниква задължение да реализира дължимите за производството
действия,а за представляваното лице се поражда задължение да заплати
възнаграждение. Разпоредбата на чл.36,ал.1 от ЗА изрично предвижда,че
адвокатът има право на възнаграждение. Наличието на предвидена в
специалния закон – Закон за адвокатурата разпоредба,според която
адвокатският труд винаги е възмезден,разкрива отликата на договора за
адвокатска защита и съдействие спрямо договора за поръчка по ЗЗД,тъй като
общата разпоредба на чл.286 от ЗЗД предвижда дължимост на
възнаграждение,ако такова е уговорено,докато при сключване на договор за
правна защита и съдействие възнаграждение винаги е дължимо. Страните не
спорят,а и от събраните в хода на производството доказателства се
установява,че ищцата е подавала молби и е изисквала и представяла
доказателства,необходими по образуване на гражданско дело за даване на
разрешение за продажба на идеални части от недвижими имоти по чл.130,ал.3
от СК като от представеното по настоящото дело копие от съдебното решение
се установява,че такова разрешение за продажба е предоставено в полза на
*************,която е дъщеря на ответницата. Софийският районен
съд,отчитайки реализираното от ищцата представителство като адвокат по
гражданско дело с предмет даване на разрешение по чл.130,ал.3 от СК за
продажба на недвижим имот,намира,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне. Съдът счита,че ответницата Е. не се явява пасивно легитимирана
да отговаря по предявената искова претенция за заплащане на възнаграждение
за процесуално представителство,тъй като счита,че договорното
правоотношение не е възникнало между страните по настоящото дело,защото
договорното правоотношение относно процесуално представителство пред
съд винаги възниква с лице,което е страна по съответното производство.
Разпоредбата на чл.1 от ЗЛС предвижда,че всяко лице от момента на
раждането си може да придобива права и задължения,а съгласно чл.26 от
ГПК страни по делото са лицата,от чието име или срещу които се води
гражданското дело. При осъществяване на процесуално представителство от
адвокат по гражданско дело договорното правоотношение възниква между
адвоката и съответната страна в производството. В настоящия случай
гражданското дело е образувано относно даване на разрешение от съда на
************* да се разпореди с наследствената й идеална част от
недвижими имоти,поради което съдът счита,че договорното правоотношение
относно процесуално представителство е възникнало с нея,а не с ответницата
Е.,респективно предвид недоказаност между страните по делото да
съществува договор за правна защита на това основание искът подлежи на
отхвърляне. Малолетните и непълнолетните лица могат да бъдат носители на
права и задължения,както и могат да бъдат страна в производство по дело,а
обстоятелството,че техните родители са им законни представители не
променя извода коя е представляваната страна по договор за правна защита по
гражданско дело. Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че
исковата претенция,предявена срещу ответницата Е. за главницата от 700
лева подлежи на отхвърляне като недоказана по основание.
Изводът на съда,че искът за главницата е неоснователен означава,че
неоснователен е и искът по чл.86 от ЗЗД,който има акцесорен характер
спрямо исковата претенция за главницата. Отделно от това,като
самостоятелен аргумент за отхвърляне на иска за мораторна лихва е и липсата
3
на отправена покана до ответната страна,с която ответната страна да е
поставена в забава. В този смисъл съгласно решение № 224/11.07.2011
г.,постановено по гражд.дело № 371/2010 г. по описа на ВКС за задължението
за заплащане на възнаграждение по договор за поръчка няма срок,поради
което поставянето в забава на длъжника е обусловено от отправяне на покана.
Така мотивиран,съдът намира,че и искът за мораторна лихва подлежи на
отхвърляне.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.286 от ЗЗД,вр.чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от Е. М. С.,ЕГН **********,с адрес
гр*************против Г. И. Е.,ЕГН **********,с адрес гр.*************,
за осъждане на ответницата да заплати сумата от 700 лева ( седемстотин лева
) – адвокатско възнаграждение и 19,83 лева ( деветнадесет лева осемдесет и
три стотинки ) лихва за забава за периода 25.09.2021 г. до 04.01.2022 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4