Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 381/16.07.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** Л*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 321 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №195 от 23.05.2018 г. по АНД № 512 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-006575 от 15.02.2018год.
на Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана. С наказателното постановление на Е.А.Ж.
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева /хиляда
и петстотин лева/, на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.139,
ал.5 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Е.А.Ж. ***, редовно призован
не се явява, представлява се от адвокат Л. А. ***. В жалбата и по съществото на
делото навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради противоречие
с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, като моли
за отмяна на решението и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба ОД МВР гр.Монтана,
сектор „Пътна полиция” редовно призован, представлява се от главен юрисконсулт К***
Д*** , като по съществото на делото оспорва жалбата, счита решението на
въззивния съд за правилно и законосъобразно, отрича наличието на касационните
основания за неговата отмяна, като излага конкретни съображения в тази насока.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваното решение на
въззивния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление като правилно и законосъобразно,
съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 10.12.2017г.,
около 10:00ч. в Община Монтана, на Път първи клас №. І-1 от полицейските
служители при сектор, „Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана Н*** К*** и Ц***
Ц*** при извършена проверка на управлявания от Е.А.Ж. *** товарен автомобил марка „Ф*** Т*** ”, модел
350 с прикачно ремарке „Б*** ” с рег. № М*** ЕХ за състава от ППС няма нужната
винетка К-2 за 2017г. за платена винетна такса за движение по РП мрежа,
съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.
Във връзка с констатираното бил съставен АУАН
и издадено НП №17-0996-006575 от 15.02.2018год. от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР
гр.Монтана, за това, че Ж. управлявал по републиканските пътища ППС за превоз
на товари с две оси и ППС теглещо ремарке без платен отделна винетна такса с
максимално допустима маса по – малка от 12 тона, за което не е заплатена
винетна такса по чл.10, ал.1,т.1 от ЗП, с което виновно е нарушил чл.139, ал.5
от ЗДвП, поради което и на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП, му е наложена
административно наказание глоба в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин
лева/ в полза на Държавата.
При тази фактическа обстановка въззивния съд
е приел, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.139, ал.5
от ЗДвП,
като е кредитирал приложените по административната преписка писмени
доказателства и изцяло събраните гласни такива в лицето на присъствалите на
място свидетели в хода на проведеното съдебно следствие.
За да потвърди, наложеното административно
наказание, въззивния съд е приел, че е налице безспорно установено
административно нарушение, за което законосъобразно по отношение на
административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна
отговорност на основание чл.179,
ал.3, т.2 от ЗДвП. В
хода на съдебното производство пред въззивния съд не е оборена
доказателствената сила на АУАН. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд, които са му дали основание да потвърди наложеното
административно наказание, без да счита за необходимо повторно да ги излага в
мотивите на съдебното си решение.
С оглед възраженията на
касатора, относно установеното нарушение на чл. 139, ал.5,
вр. чл. 179,
ал.3, т.2 от ЗДвП, настоящата касационна инстанция намира следното: Според превилото, възведено в чл. 139, ал.
5 ЗДвП, движението на определена категория пътни превозни средства
по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за
тях, определена в Закона за
пътищата (ЗП).
Съответно в чл. 10, ал.1,
т.1 и т. 2 от ЗП
е установено правилото, че за преминаване по републиканските пътища, които са
включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея
или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от
следните такси за определена категория пътни превозни средства: такса за
ползване на пътната инфраструктура (винетна такса) и такса за изминато
разстояние (ТОЛ такса).В Приложение № 2
към Решение № 945 на Министерски съвет от 1.12.2004 г. за утвърждаване на списък
на републиканските пътища е приет списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса.
Съобразно разпоредбата
на чл. 10а, ал.5
от Закона за пътищата, при заплащане на винетната такса се издава
ценна книга, наречена "винетка", която удостоверява правото на
ползване на републиканските пътища, като винетката се състои от две части от
които първата е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на
вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена
срещу фалшифициране със защитни знаци, като има и предназначението да
удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Втората
част, която е във вид на талон се съхранява от водача на пътното превозно
средство и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на
безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло
на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер. Според чл. 10а, ал.5,
т. 2 от Закона за пътищата, собственикът или ползвателят на пътното
превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република
България, като преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно
средство само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория
на пътното превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на
пътното превозно средство е залепен валиден винетен стикер, по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Процесното
административно нарушение е описано в НП по следния начин "...1. водачът
не е заплатил за състава на ППС винетна такса за 2017 К-2, съгласно чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата....". При тези факти, според административно
наказващия орган, Ж. е нарушил следното материално правило за поведение:
"......управление по републиканските пътища на ППС, за превоз на товари с
две оси или ППС теглещо ремарке без платена, отделна винетна такса с максимално
допустима маса по –малка от 12 тона, за което не е заплатена винетна такса по
чл.10, ал.1,т.1 от ЗП, с което виновно е нарушил чл. 139, ал.
5 от ЗДвП.....".
Съобразно
така прието за нарушено материално правило за поведение, е приложена
административно наказателната разпоредба на 179, ал.3, т.2 от
ЗДвП, съобразно която, водач, който управлява пътно превозно
средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен
винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, при
управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с
повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно
превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на
пътните превозни средства по чл. 10а, ал.
6, т. 3, 4
и 5 от Закона
за пътищата с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е
платена отделна винетна такса, и/или които имат максимално допустима маса,
по-малка от 12 (дванадесет) тона, се наказва с глоба 1500 лв.
Очевидно,
изричното указание на цитираната правна норма, налага да се квалифицират като
неоснователни възраженията на касатора относно несъставомерността на деянието
във връзка с неправилно ангажираната административно наказателна отговорност, с
твърдения, че щом товарния автомобил е имал наличен винетен стикър К3, то
следва да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.179, ал.4, т.2
от ЗДвП „.. за заплатена по-ниска винетна такса”, което не се споделя от
настоящия касационен състав, тъй като в случая се касае до неплащане на отделна винетна такса за състава на
товарния автомобил, която е отделно изискуема, а не за „….по ниска винетна
такса…”. В тази насока, трябва да се съобрази, че според чл. 10а, ал.
7 от ЗП, пътните превозни средства по чл. 10а, ал.
6 от ЗП, се разделят на следните категории:1. пътни превозни средства по ал. 6, т. 1,
предназначени за превоз на товари, както и превозни средства по ал. 6, т. 2, 3,
4 и 5 с 2 (две) и повече оси, които имат техническа допустима максимална маса
12 (дванадесет) или повече тона/курсива наш/;
2. пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници с повече от 8
(осем) места за сядане, без мястото на водача, и пътни превозни средства,
предназначени за превоз на товари с 2 (две) оси, както и пътните превозни
средства по ал. 6, т. 3, 4 и 5 с 2 (две) оси и/или които имат максимално
допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона/курсива наш/; 3. пътни превозни средства, предназначени
за превоз на пътници, с не повече от 8 (осем) места за сядане, пътни превозни
средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства,
предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална
маса не повече от 3,5 т, както и пътните превозни средства от тази група с
повишена проходимост.
На следващо
място, съобразно чл.11, ал.1 от
НАРЕДБА за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната
инфраструктура по Закона за пътищата, ППС предназначени за теглене на
полуремаркета, се считат за пътни превозни средства, предназначени за превоз на
товари с над 2 оси, независимо от броя на осите и от това дали полуремаркето е
прикачено, или не. Като съгласно ал.2 в случаите, когато пътно превозно
средство по чл. 10а, ал.
7, т. 2 от Закона за пътищата, без тези, предназначени за превоз на
пътници, се движи с прикачено ремарке, потребителят
е длъжен да заплати допълнителна винетна такса, като закупи втора винетка по
чл. 9, ал. 2
за същата категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на
ремаркето, за срока на ползване на републиканските пътища от пътното превозно
средство с прикаченото ремарке.
Налице е
безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина, поради което и
правилно и законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и
издадено наказателно постановление. Наложеното наказание съответства на
тежестта на извършеното деяние и на личността на нарушителя, като същото е определено
на минимума.
Ето защо
правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице извършено
административно нарушение, то наказателното постановление като законосъобразно
е следвало да се потвърди, поради което и атакуваното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно постановено.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№195 от 23.05.2018 г. по АНД № 512 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана,
с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-006575 от 15.02.2018год. на Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД МВР гр.Монтана, като правилно и законосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: