Р Е
Ш Е Н
И Е № 4
гр. П., 08.01. 2019г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
АННА ДЪБОВА
при
секретаря Елеонора Крачолова и в присъствието на прокурора Костадин
Паскалев като разгледа докладваното от
чл.съдията НИНА КУЗМАНОВА ВНОХД № 2091 по описа за 2018 год. , за да се
произнесе, взе предвид следното :
С Присъда № 198 от 13.09.2018
год. по НОХД №4214/2018год. П.ският районен съд, VІ н.с. е признал подсъдимия В.Р.П. за ВИНОВЕН в извършване на
две отделни престъпления: по чл.152,
ал.3,т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, като на основание чл.58а, ал.1 от НК във
вр.чл.54 от НК му е наложил наказания за всяко едно престъпление от по ДЕСЕТ ГОДИНИ
„лишаване от свобода”. На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.П. е наложено едно общо най-тежко наказание в
размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ „лишаване от свобода”.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, така определеното на
подс.В.П. общо най-тежко наказание лишаване от свобода, е постановено да се
изтърпи при първоначален СТРОГ режим, като на основание чл.59, ал.2 и ал.1, т.1
от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан. Със същата
присъда са уважени изцяло предявените от пострадалите Г.К.Г. и Х.Й.Х.,
граждански искове в размер от по 20 000 лева за неимуществени вреди от престъпленията,
ведно със законната лихва върху присъдената сума за пострадалата Г.Г. от
извършване на деянието до окончателното й изплащане . В тежест на подсъдимия са възложени и
направените по делото разноски, както и тези направени от гражданските ищци и
частни обвинители. С присъдата съдът се е произнесъл и по отношение на
веществените доказателства.
Присъдата, в частта относно наложеното наказание, както и в гражданско-осъдителната част, е обжалвана от адв. Д.К., в качеството му на служебен защитник на подс.В.Р.П., като в жалбата и в допълнение към нея се твърди, че в атакуваната част присъда е незаконосъобразна и несправедлива, тъй като не са били отчетени повече смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като младата му възраст и изразеното съжаление, които, според защитата, налагат определяне на наказание в размер ориентиран към минималния предвиден в закона размер. Твърди се още несправедливост на присъдата в гражданско-осъдителната й част, поради недоказаност на претенцията от страна на пострадалата Х.Й.Х., както и прекалено завишаване на размера на присъденото обезщетение на пострадалата Г.К.Г.. Иска се в този смисъл съдебният акт да се измени, като се определи по-леко по размер наказание, както за отделните престъпления, така и общо най-тежко наказание. Иска се изменение на присъдата и в гражданската част, като се намали размера на присъденото обезщетение на гражданския ищец Г.Г. от 20 000 лева на 2 000 лева, а също и да се отхвърли като недоказан гражданския иск предявен от Х.Й.Х., ведно с присъдените й разноски.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият лично и чрез защитника
си поддържа жалбата по изложените съображения и навеждат доводи за липса на
доказателства за използвана сила при извършване на деянията. Поради това и
посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства считат, че наказанието следва да бъде
намалено.
Представителят на Окръжна прокуратура-
Пловдив намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна
и законосъобразна. Счита, че районният съд е обосновал присъдата си правилно и
предвид данните за предходно осъждане, правилно е определил размера на общото
най-тежко наказание, което подсъдимият да изтърпи. Изразява становище и за справедливост на
присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
Повереникът на гражданския ищец
и частен обвинител Г.Г. -адв.Л., също взема становище за неоснователност на
жалбата, като счита, че не е налице смекчаващо обстоятелство, което да налага
намаляване на наложеното на подс.П. наказание. По отношение на гражданската
претенция също изразява становище, че искът е доказан по основание и размер,
предвид събраните пред първата инстанция доказателства, установяващи тежкото преживяване на случилото се от
пострадалата Г..
Повереникът на гражданския ищец
и частен обвинител Х.Х. -адв.Т. застъпва
искането за потвърждаване на първоинстанционната присъда, както в
наказателната, така и в гражданската й част. Не се споделят доводите на защитника
за недоказаност на предявения от Х. граждански иск, като се акцентира на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Претендират се и
разноски за въззивната инстанция.
П.ският окръжен съд, след
цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните
и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК,
намира за установено следното:
На основата на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, както и на доказателствата,
събрани от първата инстанция, е приета за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
В.Р.П. е роден в гр.**., но към инкриминираните дати е живял в гр.**.. Същият е
безработен, разведен е. С
присъда по НОХД №111/2014г. по описа на Районен съд – гр.П., е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК, за което му е
било наложено
наказание в размер на четири години лишаване от свобода при първоначален общ
режим. Тази присъда е била потвърдена с решение на Окръжен съд – гр.Пазарджик
от 14.05.2015г. по ВНОХД N 312/2015г. С решение на Апелативен съд – гр.П. от
09.11.2015г. наказанието на подс.П. било намалено от четири на три години
лишаване от свобода, като от тази дата съдебният акт е влязъл в законна сила. Именно това осъждане обуславя и квалификацията
на деянията, предмет на настоящото наказателно производство, като извършени при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.А от НК.
На
07.12.2017г. през деня св.Х.Й.Х. била на лекции заедно със своя приятелка – св.А.С.,
тъй като двете били студентки в ****.
Около 16,00ч. св.Х. се прибрала до дома си в гр.***, а
по-късно – около 18,00ч. отново излязла
и отишла на гости в дома на приятеля си – св.Ц.П., който живеел в ЖК „***
“ в град **. Св.Х.
се придвижвала с личния си лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № **. Около 22,00ч.
св.Х. се чула по телефона с приятелката си св.А.С. и се разбрали да се видят,
тъй като на следващия ден им предстояло пътуване, а Х. следвало да вземе от С.
комплект тонколони. По телефона св.С. обяснила, че се намира на ул.„**“ в гр.П.,
като св.Х. потеглила с личния си автомобил от ЖК „***“,
минала да я вземе и двете отишли до дома на С. – на бул.“****“
в кв.“***“ в гр.П.. Св.Х. спряла на булеварда
пред дома на св.С., последната излязла от автомобила и се отправила
към апартамента си, а св.Х. останала в колата. Докато чакала, Х. започнала да
си пише по мобилния телефон. По това време подс.В.П., който се намирал на
същата улица в близост до автомобила на св.Х., се приближил и отворил предната
лява врата. Седнал на шофьорската седалка върху св.Х., която не очаквала това
посещение, като с бързо движение изместил седалката назад, завъртял контактния
ключ и потеглил с автомобила. Св.Х. се уплашила и успяла да набере по мобилния
си телефон приятеля си – св.Ц.П. с надеждата, че последният ще чуе ставащото се в
автомобила. Подс.В.П. обаче й заявил да остави телефона на съседната седалка,
което Х. направила. През това време подс.П. бил изминал с автомобила около 50м.
от мястото, от където тръгнали, след което спрял. Обърнал се с лице към св.Х.,
хванал я под мишниците и я преместил на задната седалка на автомобила, след
което се преместил и той отзад.
Автомобилът бил с две врати и отзад св.Х. не можела да излезе, тъй като
предните седалки пречели. Тогава подс.П. си разкопчал панталона, извадил си
половия член, който бил възбуден. Това разтревожило св.Х., която се разплакала
и помолила подсъдимия да я остави на мира. Последното обаче не възпряло подс.П.,
който започнал да я целува по устата и я съблякъл гола, въпреки съпротивата на
св.Х.. След това подс.П. поставил презерватив на половия си член, който
предварително бил подготвил и проникнал с члена си във влагалището на св.Х.,
която не желаела да осъществяват полов акт, но въпреки съпротивата й подсъдимият
осъществил такъв. След извършването на няколко възвратно-постъпателни
движения подс.П. еякулирал, като част от семенната му течност попаднала на
задната седалка на автомобила. Тогава подс.П. казал на св.Х., че презервативът
му се бил скъсал, след което си закопчал панталона, излязъл през лявата врата и
си тръгнал. Св.Х. била много разстроена,
но успяла да се облече и да се свърже по мобилния си телефон с приятеля си и
със св.С., които вече я търсили. Срещнали се пред заведение „М.“
в кв.“**“ в гр.П., а след това св.Х. се прибрала
и се изкъпала. Едва след това, придружавана от св.С. и приятеля си отишла в *
РУП – гр.П. където съобщила за
изнасилването и предала с протокол за доброволно предаване дрехите, с които
била облечена преди това.
Св.Г.Г.
живеела с родителите си в едно жилище в гр.***., а
приятелят й – св.С.Т. също живеел при родителите си в
апартамент на ул.“****“ №** в
кв.“***“ в гр.П.. На 20.12.2017г. св.Г.
приключила работа към 19,30ч., след което се срещнала със св.Т. в кафе „К.“ в
кв.“**“. Около 20,30 часа двамата тръгнали да се разхождат в квартала. Тъй като
на св.Т. му се ходело до тоалетна, а се намирали до апартамента на родителите
му, решил набързо да се отскочи до там. Св. Г. не поискала да се качи с него,
затова, тъй като времето било студено св.Т. й
дал ключа за автомобила си – „Рено Клио“, който стоял паркиран край блока и бил
със свалени регистрационни табели от КАТ. Св.Г. отключила автомобила, седнала
на шофьорската седалка и запалила двигателя, за да се стопли. Няколко минути
след това по улицата преминал подс.П., който видял свидетелката да седи в
запаления автомобил. Подс.П. отворил предната лява врата й казал на св.Г. „мръдни
навътре за да вляза“. Свидетелката се възпротивила, при което подс.П. извадил
малък нож и го насочил към нея, като й разпоредил да остави мобилния си телефон
на таблото и да си разкрачи краката, за да седне в нея. Св.Г. се изплашила и
изпълнила нареждането. Подсъдимият седнал върху и пред свидетелката на
шофьорската седалка и подкарал автомобила, който бил със запален двигател.
Докато пътували свидетелката няколко пъти повтаряла, че е автомобила е на
приятеля й, който ще я търси, но подс.П. й заявил да „кротува“ и че „няма да й
направи нищо лошо“. Изминали около петдесетина метра и подсъдимият спрял лекия
автомобил на края на улицата, където започвало полето, като загасил двигателя и
светлините. Принудил свидетелката, размахвайки първо ножа, а после хващайки я с
ръце да мине на задната седалка на автомобила. Въпреки съпротивата й, успял да
съблече панталона и бикините й, след което разкопчал ципа на собствения си
панталон, извадил половия си член и осъществил полов акт с Г., като еякулирал
върху тапицерията на задната седалка. След като свършил закопчал панталона си и
си тръгнал. Междувременно мобилният телефон на Г. звънял постоянно, тъй като
приятелят й я търсил. Едва след като подс.П. си тръгнал св.Г. успяла да
отговори и да съобщи за случилото се.
От
заключенията на назначените в досъдебното производство съдебно-медицински
експертизи се установява следното: При
прегледа на Х.Й.Х. е установено: кръвонасядане по дясната подбедрица; охлузване
по дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания са причинени по най-
общия механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или от
неговото тангенциално действие. Кръвонасядането по своя цвят добре отговаря на
давност до около 3 ден. Охлузването, предвид наличието на коричка над нивото на
околната здрава кожа, добре отговаря да е с давност повече от 24 часа. При
съдебно-гинекологичния преглед е установено
наличие на девствена ципа с пръстеновидна форма, налобена, с месесто-еластична
консистенция, и наличие на стара дефлорационна щърбина към 9 часа с давност
повече от 14 дни. Устройството на девствената ципа позволява да бъде извършено
полово сношение, без от това по нея да останат видими травматични увреждания.
Липсата на травматични увреждания по половите органи не изключва възможността
да бъде извършено полово сношение без от това да останат видими травматични
увреждания. Охлузването и кръвонасядането поотделно и по съвкупност са
причинили болка или страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл.
130 ал. 2 от НК. При прегледа на Г.К.Г. не са
установени видими травматични увреждания
по главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците. При съдебно-гинекологичния
преглед е установено наличие на девствена ципа с пръстеновидна форма, с
месесто-еластична консистенция, и наличие на стара дефлорационна щърбина към 4
часа с давност повече от 14 дни, като на места са налице само остатъци от
девствената ципа. Не са налице травматични увреждания в областта на външните
полови органи, девствената ципа и
аналното отвърстие. Анатомичното устройство на девствената ципа
позволява да бъде извършено полово сношение, без от това по нея да останат
видими травматични увреждания. Липсата на травматични увреждания по половите органи
не изключва възможността да бъде извършено полово сношение без от това да
останат видими травматични увреждания.
Видно е,
от заключението на назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства N 1622/2017г. /л.13-21 от т.2 на ДП/ , че при изследването на иззетите множество обекти, подробно описани в
експертизата, е открит материал годен за ДНК изследване. Това е
мотивирало разследващият орган да назначи в досъдебното
производство ДНК
експертизи на иззетите при огледите на двата автомобила парчета от тапицерията
им, върху които било установено наличие на семенна течност. Така от
изготвената експертна справка N 17/ДНК-596 /л.40-42
от т.2 на ДП/ се установява, че за изследвания
биологичен материал по обекти N 1 и N 2 /текстилни парчета от дамаска на задна
седалка на л.а.Ауди с рег.N **СК/ се визуализира основен ДНК профил на едно и
също лице от мъжки пол – подс.В.П.. Предвид и на това в хода на досъдебното
производство била назначена ДНК експертиза N 17/ДНК-373 /л.52-56 от т.2 на ДП/.
От заключението на последната се установява следното: по обект N 8 /петна от тапицерия/ и по обект
N 9 /петна от тапицерия/ са оставени следи от човешка сперма, която произхожда
от подс.В.П., регистриран в НДНКБД на 01.04.2013 г., подаден от РУП П., ОД
Пазарджик. Подс.В.П. е източник на човешката сперма, доказана по парче от
дамаска, изследвано в ЕС 17/ДНК-596 на НИК-МВР по Д.П. 1009/17 г. по описа на 1
РУП-П.. От заключението на назначена в хода на досъдебното производство ДНК
експертиза N 17/ДНК-382 /л.61-63 от т.2 на ДП/ се установява, че за изследвания
биологичен материал по парче от тапицерия /обект N 1/ е установено наличие на
клетъчен материал от подс.В.П. и на лицето от женски пол, чийто ДНК профил е
определен за обекти NN 3 (влагалищен тампон) и 4 (бикини). За изследвания
биологичен материал по влагалищен тампон и бикини (обекти N 3 и N 4), иззети от
пострадалото лице Х.Й.Х., се определи ДНК профил на лице от женски пол.
Установено е от заключението на изготвената
комплексна тройна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.65-74 от
т.2 от ДП/ че подс.В.П. не
страда от психично заболяване и не се води на психиатрично диспансерно
наблюдение към ЦПЗ – П.. Прието е, че подсъдимият е
могъл да разбира и да ръководи действията и постъпките си по време на
инкриминираните деяния.
Горната фактическа обстановка се установява от
доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е подложил на задълбочен
анализ достоверността на гласните доказателства, като е изложил подробни мотиви кои доказателства кредитира, като
те се споделят от състава на въззивния съд . Самопризнанията на подс.В.П.,
направени по реда на чл.371, т.2 от НПК изцяло кореспондират с показанията на
пострадалите Х.Х. и Г.Г., които последователно обясняват развоя на случилото се
на 07.12. и на 20.12.2017г, като описват идентичен маниер на подс.П. при
извършване на посегателствата спрямо тях. Последователни са показанията им за
това как подс.П. е проникнал в автомобилите и какви са предприетите от него думи
и действия за сломяване на съпротивата им преди осъществяване на полов акт.
Показанията на пострадалите кореспондират с писмените доказателства по делото
като протоколи за оглед и протоколи за разпознаване, както и на множеството
иззети веществени доказателства, които са били обект на експертно изследване и
категорично установяват авторството на деянията. Правилно е дадена вяра и на
показанията на свидетелите А.С., Ц.П., С.т. и Пресиян Цифаков, които
непосредствено след осъществяване на престъпния полов акт са контактували с
пострадалите и дават сведения както за тяхното състояние, така и за намереното
в автомобилите, което е било предмет на оглед и изследване. В обсъжданите
гласни и писмени доказателства не се установяват противоречия, които да
разколебават приетите за установени факти. Напротив, всички те намират
съответствие и с експертните заключения, изготвени по делото, които установяват
какви са били травматичните увреждания на пострадалите Х. и Г., а така също и
наличието на биологичен материал оставен от подсъдимия по част от изследваните
обекти. Както пред първата , така и пред въззивната инстанция не е формиран
спор относно приетите за установени факти
и доказателствата, които ги подкрепят.
С оглед на
очертаната по-горе фактическа обстановка съвсем обоснован е извода на
първостепенния съд за осъществяване от подс.В.Р.П. на състава по чл.152
ал.3 т.5 във вр.
с ал.1 т.2 във вр.
с чл.29 ал.1 б.А от НК за това, че на 07.12.2017г. в гр.П., при условията на
опасен рецидив е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, се е съвкупил с лице
от женски пол – Х.Й.Х., ЕГН: **********, като я е принудил към това със сила и
заплашване.
Безспорно установено е от обективна
страна, че именно подс.В.П. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 152 ал.1 т.2 от НК, като се е съвкупил с пострадалата Х.Х., без съгласие на последната. От събраните по-горе доказателства по несъмнен
начин се установява, че подсъдимият изненадващо е
влязъл в автомобила на св.Х. и сядайки на шофьорската седалка върху нея е
запалил автомобила и бързо се е отдалечил, след което посредством сила и
заплашване я принудил да се премести на задната седалка и насила я съблякъл.
Така с действията си-отдалечавайки автомобила от блока, където е бил
спрял, издърпвайки с ръце пострадалата Х. на задната седалка, където не е имало
задни странични врати на автомобила и възможност същата да избяга, подс.П. е сломил съпротивата на
пострадалата и въпреки нейната съпротива е съблякъл дрехите й, като осъществил след това полов
акт без съгласие и желание от страна на пострадалата Х.. Правилни са изводите, че деянието е реализирано чрез употреба на двете
форми на принуда- сила и заплашване. Няма спор, предвид данните за предходно осъждане, че подсъдимият е
осъществил деянието при условията на опасен рецидив,
тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл.66 от НК, с което е изпълнен квалифициращият признак деянието
по чл. 152 ал.3 т.5 във вр. с чл.29 ал.1 б.А от НК.
Обосновани са изводите за реализиране от подс. В.Р.П. от обективна и субективна страна и състава
на престъплението по чл.152 ал.3
т.5 във вр.
с ал.1 т.2 във вр. с
чл.29 ал.1 б.А от НК за това, че на 20.12.2017г. в гр.П., при условията на
опасен рецидив е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, се е съвкупил с лице
от женски пол – Г.К.Г., ЕГН: **********, като я е принудил към това със сила и
заплашване.
Категорични
са доказателствата, от които се
установява от обективна страна, че на инкриминиранат дата подс.П. е осъществил
изпълнителното деяние и на това престъпление
по чл. 152 ал.1 т.3 от НК, като чрез сила и заплашване се е съвкупил с
пострадалата Г.Г.. От събраните по делото доказателства се установява, че подс.П.
е влязъл изненадващо в автомобила, където се намирала Г., отдалечил е автомобила от мястото пред блока, където е
бил спрян преди това и чрез заплашване,
показвайки острието на малък нож, е принудил св.Г. да се премести на задната
седалка. Там, заставайки
пред свидетелката отново заплашвайки я с нож и използвайки сила, за да съблече
дрехите на пострадлата, е осъществил
полов акт с Г.Г., въпреки нейното
нежелание за това. И това деяние е осъществено от подс.П. при условията
на опасен рецидив, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, което
квалифицира извършеното като
такова по чл. 152 ал.3 т.5 във вр. с чл.29
ал.1 б.А от НК.
От
субективна страна и двете престъления са извършени от подсъдимия с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него,
действал е с ясно желание и намерение
да удовлетвори половото си желание по насилствен начин и да се съвкупи с пострадалите въпреки тяхното
противопоставяне и нежелание. Затова същияте
използвал сила и заплашване, с цел да сломи
съпротивата им и по този начин да постигне целения от него
вредоносен резултат.
От страна на защитата на подсъдимия, както пред първата, така и пред въззивната инстанция, е
наведен довод за липса на използвана сила за осъщедствяване
на престъпните посегателства, като се развиват съображения, че няма установени
травматични увреждания. Правилно първостепенният съд е приел за
неоснователни тези твърдения, каквото е становището и на настоящия състав. От
обсъдените гласни
доказателства се установява, че подс.П. е осъществил деянията
си именно чрез сила и заплашване, като по този начин е сломил съпротивата напострадалите. Подсъдимият със сила е седнал върху свидетелките, които не са очаквали подобна поява и реакция и
по този начин ги е лишил от възможността да излезнат от автомобилите. По този
начин е
отдалечил автомобилите, а след това ги е преместил
на задните седалки. Същият
е хванал с ръце и избутал на задната
седалка св. Х., а за сломяване
съпротивата на св.Г. е използвал
заплаха с нож, като по отношение и на
двете и използвал сила за събличане на дрехите им. Всичко това е било
съпроводено със заплахи , включващи и оставяне на мобилните им телефони. Предвид всички тези данни, не могат да се споделят възраженията на
защитата за липса на използвана принуда от подс.П. под формата на
сила.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
С оглед на приетата правна квалификация и изискването на
чл.373, ал.2 от НПК, правилно първоинстанционният съд е определил за всяко едно
престъпление наказание при условията на чл.54 от НК. При индивидуализацията на отделните наказания
съдът е отчел единствено отегчаващи отговорността обстоятелства, което е
мотивирало определянето на наказание в максималния предвиден от закона размер,
а именно петнадесет години лишаване от свобода. На първо място, не може да
бъдат пренебрегнати данните за предходно осъждане, макар то да квалифицира
настоящото деяние като такова, извършено при опасен рецидив, тъй като се касае
за престъпление от същия вид, а именно против половата неприкосновеност. Това
говори за тенденциозност в престъпната деятелност на подсъдимия П. и липсата на
какъвто и да е поправителен или възпиращ ефект спрямо него на предходно
изтърпяното ефективно наказание. Нещо повече, след като се е възползвал от
предсрочно условното си освобождаване, той отново в изпитателния срок извършва
две последователни изнасилвания- на 07.12. и на 20.12.2017г. Всичко това дава
основание да се направи извод за наличие на висока степен на обществена
опасност на подсъдимия, като несъмнено е висока и степента на обществена
опасност на извършеното от него, тъй като засяга половата свобода и
емоционалната сфера на две млади момичета. Младата възраст на подс.П.,
наличието на малко дете и изразеното от него съжаление за извършеното, не са
отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства, тъй като не са
препятствали извършването на престъпленията. На тези обстоятелства се акцентира
и във въззивната жалба, като се иска смекчаване на наказанието по отношение на
подс.П.. Правилни са доводите на районния съд, че наличието на малко дете до
момента не е изиграло никакъв възпиращ ефект спрямо подсъдмия, а дори напротив
неговата престъпна деятелност прогресира. От страна на защитата се преекспонира
възрастта на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство, поради това, че същият не
е в толкова млада възраст, която да му пречи да осъзнае действията си и
последиците от тях. А що се отнася до изразеното съжаление и признанието на
вината, то благоприятната последица от това поведение на подсъдимия е
предопределена от закона в нормата на чл.373, ал.2 от НПК и не може безусловно да води до прекомерно
снизхождение. Настоящата инстанция не намира основания за повече снизхождение и
определяне на по-малко по размер наказание, както се иска с въззивната жалба. За
това определеното за отделните престъпления наказание от 15 лишаване от
свобода, намалено с 1/ 3 на ДЕСЕТ ГОДИНИ, с оглед изискванията на чл.58а, ал.1
от НК, според настоящата инстанция се явява правилно, законосъобразно и
съответстващо на обществената опасност на извършените отделни деяния и
обществената опасност на самия подсъдим.
Правилно също така е прието, че са налице предпоставките на
чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание, измежду
наказанията наложени на подс. В.П. за отделните престъпления, а именно ДЕСЕТ
ГОДИНИ лишаване от свобода, което
съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от НК следва да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим. Наред с това правилно съдът е приспаднал и времето , през което
подс.П. е бил задържан по ЗМВР и по НПК, считано от 22.12.2017г. до влизане на
присъдата в сила.
По отношение на гражданските
искове:
Според въззивната инстанция определеният размер на
обезщетението, присъдено по отношение и на двете пострадали е справедлив и
съответства на претърпените от тях болки и страдания, на степента на увреждане
и на възрастта на пострадалите. Безспорно е, че и двете пострадали, в
изключително млада възраст, са претърпели силен емоционален стрес и напрежение
от осъществения насилствения полов акт. В показанията си, дадени в хода на
съдебното производство св.М.К. твърди, че пострадалата Г.Г. е изпитвала силен
страх след случилото се, отказвала е да излиза сама, постоянно се е страхувала от повторно нападение и това й
състояние въпреки специализираната намеса не се
е подобрило. По отношение психичното състояние на пострадалата Х.Х. също
са налице данни за преживени силно страние ,
болка и срам от случилото се. От показанията на св.П. и С., се установява, че
пострадалата Х. е била в изключително тежко състояние след деянието-разплакана, не е искала да остава в
квартала, приемала е хапчета против забременяване, а в последствие предвид
изпитвания срам от посегателството спрямо нея, е заминала и в чужбина, каквито
данни съществуват по делото. Всичко това е безспорно установено по делото и
поради това правилно районният съд е приел, че исковете са доказани по
основание. Уважавайки същите в максималния предявен размер от по 20 000
лева за всяка една от пострадалите, съдът правилно е отчел изключително тежкото
психическо състояние на всяка от пострадалите вследствие осъществения
насилствен полов акт, който безспорно е белязъл живота им в най-красивата им
млада възраст. Едната –пострадалата Г.Г. се е затворила от страх и прибегнала
до посещения при психолог, а другата- пострадалата Х.Х. от преживения срам е
напуснала страната. Ето защо, настоящия
въззивен състав намира, че определените размери на обезщетенията за
неимуществени вреди, с оглед всички посочени по-горе обстоятелства, се явяват
справедливи. Не са налице сочените от защитника на подсъдимия основания за
намаляване размера на претенциите.
Правилно съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият В.П. е осъден да заплати направените по делото разноски, включая
разноските направени в хода на досъдебното производство, държавната такса върху
уважения размер на гражданските искове,
така и разноските направени от гражданските ищци и частни обвинители, представляващи
възнаграждение за упълномощените им повереници. Правилно съдът се произнесъл и
по отношение на веществените доказателства, част от които е приел, че следва да
се върнат на подсъдимия, а друга част да се унищожат като вещи без стойност.
На посоченото по-горе основание подс.П. следва да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител Х.Х. и направените във въззивната
инстанция разноски в размер на 1000 лева, произходящи от платено възнаграждение за повереник.
Мотивиран
от гореизложеното, въззивният съд счита, че постановената присъда е обоснована
и законосъбразна, и следва да се потвърди. Не са налице основания за нейното
изменяне или отменяне, поради което и на основание чл.338 от НПК, ПОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 198 от 13.09.2018 год., постановено по
НОХД №4214/2018год. по описа на Районен съд-П., 6-ти наказателен състав.
ОСЪЖДА
подс.В.Р.П., със снета по делото самоличност, да заплати на гражданския ищец и
частен обвинител Х.Й.Х. сумата от 1000 лева, представляващи направени във
въззивната инстанция разноски за повереник.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест, като съгласно
чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.