МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО
НОХД№ 2172/2016г. РС-Русе, ІV нак.състав
Районна прокуратура - Русе е обвинила Г.С.Г. в това, че на 19.08.2015
год., в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Мерцедес", с рег. № ........, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда — 2,23 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на
Наредба № 30/27.06.2001 год. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по
ал.1 - престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.2, ал.2 НК.
Районна
прокуратура – Русе е обвинила подс.Г.С.Г. и в това, че на 19.08.2015
год. в гр.Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление №
14-0311-000509/18.12.2014г. на Началник РУ- Павликени при ОД
„МВР"-Велико Търново, в сила от 05.03.2015 г., извършил такова деяние,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес" с
рег. № ........, без съответно свидетелство за управление - престъпление по
чл.343в, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.2, ал.2 НК.
Производството е по
реда на гл.27 от НПК, варианта по чл.371 т.1 от с.к. – подсъдимият Г. е дал
съгласие да не се разпитват всички свидетели и вещи лица с изключение на З.В. и И.С..
Русенската Районна
прокуратура поддържа обвинението.
Подсъдимият Г.
не се признава за виновен в извършване на
престъпленията, в които е обвинен и дава съвсем кратки обяснения, в
които твърди, че неустановено по делото лице от женски пол е управлявало
автомобила на инкриминираната дата.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.С.Г. е български
гражданин, неженен, осъждан, безработен, с основно образование, ЕГН **********.
Същият
никога не е придобивал правоспособност за управление на МПС. Въпреки това той управлявал МПС. Това негово неправомерно
поведение било установено и санкционирано по съответния за това административен
ред с Наказателно постановление № 14-0311-000509/18.12.2014 год. на Началник на
РУ-Павликени при ОД „МВР"- гр.В. Търново, за това, че на 28.11.2014г.,
подс. Г. управлявал моторно превозно средство, след като бил неправоспособен
водач. Така издаденото наказателно постановление било връчено на подс.Г. на
23.02.2015 г. и влязло в сила на 05.03.2015 год.
Независимо, че бил
неправоспособен и санкциониран по административен ред, за това, че управлявал
МПС като неправоспособен, както и че бил осъждан за това, че е управлявал МПС
след употреба на алкохол, подс.Г. не се поправил и превъзпитал, а продължил да
управлява МПС и след употреба на алкохол.
На 19.08.2015 год.,
около 22.00 часа, в гр.Русе, след като преди това употребил алкохол, подс.Г.
привел в движение л.а. марка „Мерцедес", с рег. № ........ и се отправил
към дома на родителите на М.Г.С., с която живеел на семейни начала, находящ се
на ул."Изгрев" №3, в гр.Русе. В колата с него било и
неустановена по делото жена. След като
пристигнал, подс.Г. видял на улицата
майката на св.С. - св.М.И.. Подсъдимият тръгнал с автомобила към нея, след
което спрял непосредствено преди да я удари. Това се повторило няколко пъти.
Св.И. опитала да избяга, но залитнала и паднала на земята. В този момент,
съпругът й - св.Г.С.М. чул викове и излязъл на улицата,
където видял как подс.Г. маневрирал управлявания от него автомобил, а св.И.
била на земята. Тогава на улицата излезли роднините на св.Г. М., които се
опитали да задържат подс.Г.. Последният се опитал да избяга, с управлявания от
него автомобил марка „Мерцедес" с рег. № ........, но последователно
ударил л.а. марка „Пежо", модел 806, с рег. № ........ и л.а. марка
„Рено", модел „Лагуна", с рег. № ….., след което преустановил
движението на автомобила. В един момент неустановената по делото
жена успяла да отвори вратата на колата и да избяга. Роднините на св.Г. М. го
задържали и подали сигнал на тел.112. На мястото на инцидента пристигнали
полицейските служители в Сектор „ПП" към ОД „МВР"-гр.Русе -св.З.Г.В.
и полицай Г.. Същите попитали подс.Г. дали той е управлявал автомобила на което
той им отговорил положително. След това извършили справка и установили, че
подс.Г. бил неправоспособен водач. В 00.42 часа, на подсъдимия била извършена
проверка за алкохол с апарат „Алкотест Дрегер 7510", фабр. № ARDN0010,
която отчела 2.23 на хиляда концентрация на етилов алкохол в издишаните от
подс.Г. въздушни пари. За установените нарушения, на подсъдимия бил съставен
АУАН № 210068/20.08.2015 год. и издаден талон за медицинско изследване №
0175310/20.08.2015 год. за вземане на кръвна проба,
но той не се явил да даде кръв за изследване.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите: З.Г.В., И.Д.С., М.Г.И.,
Г.С.М., М.А.Д., М.Г.С., А.Д.Р., С.Й.Г., М.Г.С., както и от писмените
доказателства по делото: протоколи за разпит, техническа експертиза,
съдебно-почеркова експертиза, справка за нарушител водач, свидетелство за
съдимост, биографична справка и декларация ЗСМПИС.
Всички доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, налагат следните правни изводи:
Подс. Г.С.Г.,
осъществил от обективна състава на престъпленията, както следва:
-деяние по чл.343б, ал.2
вр. ал.1 вр. чл.2, ал.2 НК, тъй като на 19.08.2015 год., в гр.Русе, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес", с рег. № ........,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 2,23 на хиляда,
установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 30/27.06.2001 год. на МЗ,
МВР и МП за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, след като е осъден с влязла
в сила присъда за деянието по ал. 1.
-деяние по чл.343в, ал.2
вр. ал.1 вр. чл.2, ал.2 НК, тъй като на 19.08.2015 год. в гр.Русе, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с
Наказателно постановление № 14-0311-000509/18.12.2014г. на
Началник РУ Павликени при ОД „МВР"-Велико Търново, в сила от 05.03.2015
г., извършил такова деяние, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес" с рег. № ........, без съответно свидетелство
за управление.
-деянието по чл.343б,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.2, ал.2 НК било извършено от подс.Г. след като с
Определение № 57/10.12.2014 год. по НОХД № 425/2014 год. по описа на РС
-гр.Павликени, с което било одобрено споразумение подс.Г. бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Определението
влязло в сила от 10.12.2014 год., т.е. подс.Г. извършил престъплението по
настоящото дело след като бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по
ал.1, което обуславя квалификация на деянието по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 НК.
Подсъдимият отрича
авторство и на двете престъпления, в които е обвинен, като на досъдебното производство
твърди, че автомобилът е управляван от баща му – св.С.Г., а в съдебно
заседание, че момиче („гадже“,
„приятелка“) е управлявало автомобила.
Доказателствата за
авторството и на двете престъпления са
безспорни, безпротиворечиви и
несъмнени. На практика почти всички разпитани по делото свидетели са очевидци
на управлението от негова страна на процесния автомобил, който именно признак
от обективната страна и на двете престъпления се оспорва. В
тази връзка следва да се посочи, че подс.Г., като водач на автомобила е
възприет от свидетелите М.И. (л.32 и 33 от дос.пр-во), Г.М. (л.34 и л.35 от
дос.пр-во) и А.Д.Р. (л.38 от дос.пр-во),
които го познават много добре отпреди. На първо място е необходимо да се отбележи, че от една
страна тримата са очевидци, от друга страна показанията им не се
опровергават от други гласни
доказателства, които съдът изцяло кредитира (св.З.В. и св.И.С.), а от трета не
се опровергават от показанията на свидетели, които откровено
лъжесвидетелствуват (св.С.Г. и св.М.С., негови баща и фактическа съжителка). Показанията
на свидетелите очевидци изцяло се подкрепят и от заключението на техническата
експертиза, възпроизвеждаща обажданията (звуковите файлове) към ЕЕН 112 по
време и след инцидента.
Полицейските служители св.В. и св.С. не са
очевидци на извършените престъпления, тъй като са пристигнали след, като подс.Г.
е прекратил управлението на автомобила, но показанията им, макар и с характер
на производни доказателства изцяло водят до извода за пълно потвърждаване на
показанията на свидетелите очевидци. От
показанията и на двамата свидетели се установява, че подсъдимият като водач на автомобила,
им е посочен от една страна от свидетелите – очевидци, а от друга страна същият
сам им е признал за това, като го е потвърдил изрично и по никакъв начин не го е оспорил (показанията им в с.з.). Именно
по тази причина и подс.Г. е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство; съответно срещу него е съставен АУАН, вкл. и по причина за нарушения
по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП (забрана за употреба на алкохол, като водач на МПС) и
по чл.150 от ЗДвП (неправоспособен водач), който той изрично е подписал без
възражения, като е посочил в съответната графа „нямам“. В тази връзка само
следва да се отбележи, че във връзка с издаденото Наказателно постановление №
15-1085-001554/03.09.2015г. (само) за нарушението по чл.179 ал.2 от ЗДвП е образувано и НАХД № 2126/2015г. по описа на
РС-Русе, като решаващият съдът по това дело също е възприел безусловно идеята,
че именно подс.Г. е управлявал автомобила, с който е причинил ПТП.
На следващо място
съдът не кредитира обясненията на подс.Г., че не той, а „гадже“, „приятелка“,
“момиче“, т.е. лице от женски пол е управлявало автомобила. Тук на първо място следва да се
отбележи, че тази теза се лансира за първи път в съдебно заседание, доколкото
следва да се има предвид, че и баща му (св.Г., л.38 – л.40 от дос.пр-во) и св.М.С.
(л.41 – л.42 от дос. пр-во) откровено лъжат, посочвайки, че първият от тях е
употребявал колата. Версията на тези двама свидетели освен, че се опровергава
от всички други събрани и посочени доказателства се опровергава и от
обясненията на самия подсъдим в съдебно заседание, в които той вече сочи лице
от женски пол, наличието на което в автомобила, а впоследствие и бягството й, впрочем
се потвърждава от показанията на св.Г.М. и св.М.И.. Освен всичко друго в тази
връзка следва да се посочи, че никой от всички присъствали на инцидента
свидетели не е възприел св.С.Г., вкл. и пристигналите полицейски служители и
съответно същият по никакъв начин не твърди и по отношение на него да е
упражнявана физическа сила, което предвид силно влошените роднински отношения и
цялостното развитие на ситуацията във всички случаи би било неизбежно. В тази
насока са и показанията на св.М.С., който изрично твърди, че нея вечер не е
виждал бащата на подс.Г., а напротив го е чул да се заканва, че ще го извика от
Павликени очевидно да му помогне, показанията му на л.37 от дос.пр-во. Очевидно
се налага извода, че св.С.Г. е „забравил“ за обаждането си на ЕЕН 112, тъй като от назначената по делото техническа
експертиза изрично се установява, че лице с такива имена е звънял на този
телефон от моб. № ********** непосредствено след инцидента, като изрично е
посочил, че се обажда от гр. Бяла Черква, а при следващия разговор и от
гр.Павликени в качеството си на баща на взетия за заложник подсъдим, и всеки
момент тръгва за гр.Русе, за да иска помощ от полицията за сина му, като
обяснява, че е похитен, пребит и изобщо,
че спешно се нуждае от помощ.
Възражението на
защитата за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1
т.6 от НПК и в контекста на ТР № 3/2015г. на ВКС не следва изобщо да се
обсъжда, доколкото е налице изрично произнасяне на състав на Русенския Окръжен
съд по ВЧНД № 532/2016г. за неоснователността на това възражение.
Не е основателно
възражението, че съставомерността на подс.Г. отпада, на плоскостта на
недоказаност на обвинението, тъй като св.В. и св.С. не са го възприели да
управлява автомобила лично и че същият е бил набит от част от свидетелите.
Както бе посочено показанията на двамата са с характер на производни гласни
доказателства и в случая е налице проявление на една от трите им основни
функции - проверка истинността на първичните такива (показанията на тримата
очевидци), съдържащи информация за главния факт на доказване (управление на
автомобила от подсъдимия). В конкретния случай доказателствата съдържащи се в
показанията на двамата полицейски служители изцяло потвърждават истинността на
показанията на очевидците, както бе посочено и по-горе. Обстоятелството, че
подс.Г. е бил набит от другата група участници в конфликта по никакъв начин не
влияе на съставомерността на престъпленията, извършени от него доколкото това е
дейност пост фактум. В този смисъл още по-малко значение има обстоятелството какъв
е характерът и видът на телесните му увреждания. В случай, че по отношение на
него има извършено престъпление от общ характер компетентна да прецени този
въпрос е Районна прокуратура - Русе. Не е основателно и възражението, че тъй
като това са “типични ромски разпри“ (каквото и да означава това
словосъчетание) само по тази причина обвинението се явява недоказано. Тук
следва да се посочи, че въпросът за доказаността на обвинението е въпрос на
съвкупна преценка на целия доказателствен материал по делото, а не произволно и
избирателно интерпретиране само на част от доказателствата. Позоваването на
чл.170 от ЗДвП в случая съдът намира, че е напълно неотносимо и без всякаква
връзка с делото поради, което не следва да се коментира.
Подсъдимият е извършил и
двата престъпни състава при пряк умисъл. Съзнавал е противоправния характер на
деянията си, техните общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.
Въз основа на
изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпленията, в които е обвинен и да му бъдат наложени наказания.
При индивидуализацията на
наказанието за престъплението по чл.343б ал.2 вр.ал.1 от НК съдът отчита
като отегчаващи вината обстоятелства наличието на множество предходни престъпления
на дееца, вкл. и извън нуждите на квалификацията, които са показателни в това, че
наложените наказания по никакъв начин не са постигнали целите по чл.36 от НК.
Подсъдимият е осъждан четири пъти за извършени различни престъпления от общ
характер, с които са засегнати различни обществени отношения, предмет на
наказателноправна защита – престъпления по чл.270 ал.1 от НК, по чл.195 от НК,
по чл.216 от НК с предмет полицейски автомобил и по чл.325 ал.1 от НК. Общата
преценка на тази деятелност води до безспорния извод за личност с трайно
установена престъпна и асоциална насоченост. Кореспондиращи на този извод е и
начинът на извършване на настоящите престъпления, които следва да се
интерпретират единствено и като отегчаващи отговорността обстоятелства – в
процесния автомобил се е возело и други лице, подс.Г. го е управлявал в пияно
състояние в рамките на около 100 км. и то по главен републикански път,
поставяйки по тази начин в риск живота и здравето на огромен брой участници в
движението. Друга група отегчаващи вината обстоятелства е и извършването на
няколко заплашителни маневри (движение напред - назад) по отношение на св.М.И.,
които имат самостоятелно измерение на хулиганско поведение, в резултат на което
тя пада на земята и настъпилите впоследствие ПТП по см. на § 6 т.30 от ДР на
ЗДвП по отношение на два автомобила. На следващо място подс.Г. три пъти е
санкциониран по административен ред за управление на МПС при изначална
неправоспособност, което също следва да се интерпретира, като отегчаващо
отговорността обстоятелство. От начина на извършване на двете престъпления и
предходните извършени престъпления и административни нарушения по ЗДвП обобщено
може да се заключи, че поначало подс.Г. има изцяло нихилистично отношение към
въведените нормативни правила за движение по пътищата и тоталното им
пренебрегване и незачитане е негов обичаен стил на поведение. На практика подс.
Г. постоянно управлява автомобил,
въпреки посочената по-горе изначална неправоспособност за тази дейност и
наложените наказания. Съдът не констатира никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства; не е налице дори съвсем формално изразено съжаление за
стореното. При това положение съдът
намира, че деецът е личност с
относително висока степен на обществена опасност, която изначално не съобразява
поведението си с нормите за поведение в обществото и по отношение на него
следва да се въздейства с по-интензивна форма на
наказателна репресия. В този смисъл съдът намира, че по отношение на подс.Г.
следва да бъде определено наказание по чл.343б ал.2 вр.ал.1 вр.чл.2 ал.2 от НК
ориентирано в горната граница на предвиденото в закона наказание към момента на
извършването му, а именно една година и шест месеца „лишаване от свобода”, а също и кумулативното наказание „глоба” в
размер на 200 лева.
При
индивидуализацията на наказанието за
престъплението по чл.343в ал.2 вр.ал.1 от НК съдът отчита същите отегчаващи
вината обстоятелства доколкото се касае отново за престъпление по транспорта и
съобщенията и в този смисъл не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. По
същия начин следва и констатацията, че и
по отношение на това престъпление не са налице никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Въз
основа на тези обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи
и семейните задължения, съдът определя
за подсъдимия Г. наказание ориентирано между средата и максимума на предвиденото в закона при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, предвидено в чл.343в ал.2 вр.чл.2 ал.2 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Следва
да се добави само, че двете деяния по настоящото производство са извършени в
условията на идеална съвкупност и са с най-тежко укоримата форма на вина – пряк
умисъл.
На
основание чл.23 ал.1 от НК така определените наказания следва да се групират и
да се определи едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца, което да се изтърпи при строг пърночален режим в затвора.
На
основание чл.23 ал.3 от НК към
така определеното общо наказание лишаване от свобода следва да се присъедини
изцяло и наказанието глоба в размер на 200 лв.
По
отношение на подсъдимия Г. не следва да се налага кумулативно предвиденото наказание по чл.343г
от НК – лишаване от право да управлява МПС, защото същият е неправоспособен
водач и не е възможно той да се лиши от нещо, което не притежава.
Видно
от бюлетина за съдимост на подс.Г. той е осъждан по НОХД № 425/2014г. по описа
на Районен съд - гр.Павликени, като му е наложено общо наказание от една година и шест месеца „лишаване от
свобода” и е определен изпитателен срок в размер на три години, като присъдата
е влязла в сила на 10.12.2014г.
Също
така с присъда по НОХД № 320/2014г. по описа на същия съд подс.Г. е осъждан,
като му е наложено наказание от една година и осем месеца „лишаване от свобода”
и е определен изпитателен срок от три години, като присъдата е влязла в сила на
16.04.2015г.
От
това се налага извода, че престъпленията в настоящото производство са в
изпитателния срок на всяко от двете предходни условни осъждания, които освен
това и могат да се групират, защото всяко от деянията е извършено преди да има
влязла в сила присъда, за което и да е от тях, т.е. по отношение на тях са
предпоставките по чл.25 ал.1 вр.чл.23 от НК и следва да се определи едно общо
наказание, по-тежкото измежду двете, а
именно „лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца. Това
наказание не може да бъде изтърпяно по друг начин освен ефективно, на основание
чл.25 ал.4 от НК, тъй като са налице всички материално-правни предпоставки по
чл.68 ал.1 от НК – новите престъпления са умишлени от общ характер, същите са в
изпитателния срок на предходни осъждания и в рамките на този срок са наложени
наказания „лишаване от свобода”.
Подсъдимият следва да заплати
направените разноски.
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: