№ 12768
гр. София, 23.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110131914 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ответникът е направил възражение за неизпълнен договор на основание
чл. 90, ал. 1 ЗЗД, което не следва да се приема за разглеждане в настоящото
производство, тъй като е обосновано с твърдения за вземания на третото за
спора лице („Н.) срещу ищеца, произтичащо от друго правоотношение,
поради което не се касае за насрещни вземания между същите страни,
произтичащи от същото правоотношение, и разглеждането на такова
възражение при изложените твърдения в настоящото производство е
недопустимо. Ирелевантни в случая са обстоятелствата какви са отношенията
между управителите на ответното дружество „Х. и „Н. (изложени са
твърдения, че последните са съпрузи), тъй като разглеждането на
възражението по чл. 90 ЗЗД изисква наличие на насрещни вземания между
едни и същи страни, произтичащи от същото правоотношение. Отделно от
това, на съда е служебно известно, че спорните вземания на „Н. са предмет на
разглеждане по гр.д. № 6270/2023г. на СРС, 79 състав.
По изложените съображения е неоснователно искането на ответника за
спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. №
6270/2023г., тъй като между делата липсва връзка на преюдициалност.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да се приемат.
Към производството по делото следва да се приложи ч.гр.д.
№ 50144/2022г. на СРС, 145 състав.
Не следва да се приемат представените от ответника писмени
доказателства, доколкото същите не касаят установяване на факти,
релевантни за спора и следователно са неотносими.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане направеното от ответника „Х. с
отговора на исковата молба възражение за неизпълнен договор на основание
чл. 90, ал. 1 ЗЗД с вземания на третото за спора лице – „Н. срещу ищеца,
произтичащи от различен от процесния договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Х. за спиране на
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до
приключване на производството по гр.д. № 6270/2023г. на СРС, 79 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 50144/2022г. по описа на СРС, 145 състав, към
производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане на
представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.05.2024г.
от 09.30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „Х. дължи на ищеца „Б.
сумата от 997 лв., представляваща неплатена цена на предоставени куриерски
услуги за м. февруари 2022 г., дължима по договор № .г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 50,13 лв., представляващ мораторна лихва за периода от
18.03.2022г. до 14.09.2022г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50144/2022г. на СРС, 145 състав.
Ищецът „Б. твърди, че по силата на договор за предоставяне на
куриерски услуги № .г., сключен с ответника „Х., е поел задължение за
извършване на доставки на пратки, които е следвало да се заплащат в срок от
3 работни дни от получаване на фактура съгласно т. 3.5 от договора.
Поддържа, че за подадените през м. февруари 2022 г. 12 броя пратки е
издадена фактура с № **********/08.03.2022г. на стойност от 997 лв. Цената
на международните куриерски услуги се определяла в зависимост от
тегловия диапазон на конкретната пратка и държавата на получателя.
Единадесет от процесните пратки били адресирани до . и К., попадащи в
ценова зона 4 на държави, извън ЕС, и една пратка – до Ш., попадаща в
ценова зона 3 на държави, извън ЕС. Пратките, адресирани до . и К. попадали
в три теглови диапазона: между 1 кг и 2 кг – с цена от 66 лв. на пратка, между
2кг и 3 кг – с цена от 78 лв. на пратка, между 4 кг и 5 кг – с цена от 104 лв. на
пратка и между 6 кг и 7 кг – с цена от 132 лв. на пратка. Пратката, адресирана
до Ш., попадала в тегловия диапазон между 2 кг и 3 кг и цената й била 71 лв.
Съобразно изложеното всяка отделна пратка от процесните се
индивидуализирала, както следва: 1. Пратка до . с товарителница E., приета
на 04.02.2022г. с тегло от 4,080 кг на стойност 104 лв.; 2. Пратка до . с
товарителница E., приета на 10.02.2022г., с тегло от 1370 кг на стойност 66
лв.; 3. Пратка до . с товарителница E., приета на 10.02.2022г. с тегло от 2,550
кг на стойност 78 лв.; 4. Пратка до Ш., с товарителница E., приета на
11.02.2022г.с тегло от 2,640 кг на стойност 71 лв.; 5. Пратка до . с
товарителница E., приета на 11.02.2022г., с тегло от 6,260 кг на стойност 132
лв.; 6. Пратка до К. с товарителница E., приета на 16.02.2022г., с тегло от
2,170 кг, на стойност 78 лв.; 7. Пратка до . с товарителница E., приета на
16.02.2022г., с тегло от 2,800 кг на стойност 78 лв.; 8. Пратка до . с
товарителница E., приета на 16.02.2022г., с тегло от 2800 кг на стойност 78
2
лв.; 9. Пратка до . с товарителница E., приета на 18.02.2022г., с тегло от 2,100
кг на стойност 78 лв.; 10. Пратка до . с товарителница E., приета на
18.02.2022г., с тегло от 2,430 кг на стойност 78 лв.; 11. Пратка до . с
товарителница E., приета на 22.02.2022г., с тегло от 2,082 кг на стойност 78
лв. и 12. Пратка до . с товарителница E., приета на 22.02.2022г., с тегло 2,708
кг на стойност 78 лв. Ищецът твърди, че издадената за извършените
куриерски услуги фактура била изпратена на ответника на електронна поща и
чрез куриер, но ответникът отказал да получи пратката на 10.03.2022г., което
било отразено в товарителницата, и не изпълнил задължението си заплащане
на цената на извършените услуги. С оглед изложеното моли за установяване
на вземането за цена на извършени куриерски услуги за м. февруари 2022г. на
обща стойност от 997 лв., както и на вземане за мораторна лихва в размер на
50,13 лв. за период на забавата от 18.03.2022г. до 14.09.2022г. Твърди, че за
посочените вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 50144/2022г. на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на които
ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което е инициирано
и настоящото производство. Претендира се и законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2022г.
и разноските за производството.
Ответникът „Х. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове с твърдения, че ищецът е
неизправна страна по сключения между страните договор за куриерски
услуги № .г. при общи твърдения за неизпълнение на конкретни клаузи от
същия – чл. 6.1 от договора и чл. 19, чл. 20.3, чл. 34, чл. 36.4, чл. 36.8 и чл. 41
от ОУ към договора във връзка с точното в качествено, количествено и
срочно отношение изпълнение, но обосновани с правоотношение на ищеца с
трето за спора лице – „Н.. Моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски за производството.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение с ответника по силата на процесния договор № . г. с
твърдяното съдържание, надлежно изпълнение на задълженията си по него в
съответствие с уговореното, както и размера на вземането, представляващо
цена за предоставени куриерски услуги за м. февруари 2022 г.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и при
доказване на обстоятелствата в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже че е погасил процесните вземания.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорно и
неподлежащо на доказване между страните обстоятелството, че между тях е
сключен договор за предоставяне на куриерски услуги № .г.
УКАЗВА на ищеца на основанието чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за изпълнение на задълженията си по договора във връзка с
конкретните пратки за м. февруари 2022г.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи
доказателства за фактите в негова доказателствена тежест.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за
установяване на останалите обстоятелства, тежестта на доказването за които
носят, като относно доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне
само с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за
3
решаване на спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи
Център за спогодби и медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с
координаторите на програма „Спогодби“ може да се получи на адреса на
центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, стая 204, както и на
телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
spogodbi@srs.justice.bg. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба
може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се
събира държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4